Р Е Ш
Е Н И Е №
5 6 0
В ИМЕТО НА НАРОДА
…….2020 г. гр.
Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На шестнадесети януари две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от съдията
АНД № 3817 по
описа за 2019 година
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление /НП/ № 19-1030-003569 от 30.04.2019г. на Началник Група към ОД на МВР – гр.Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“ - Пловдив, с което на Д.Г.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, е
наложено административно наказание за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП и на
основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/
лева, като на основание Наредба N Із-2539 на МВР
се отнемат общо 6 точки.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив
в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т
И В И:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление /НП/ № 19-1030-003569 от 30.04.2019г. на
Началник Група към ОД на МВР –
гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с което на Д.Г.Т., ЕГН **********,
с адрес: ***, е наложено административно наказание за нарушение на чл.137А,
ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в
размер на 50 /петдесет/ лева, като на основание Наредба N Із-2539 на МВР се
отнемат общо 6 точки.
Жалбоподателят Д.Г.Т., в жалбата и в депозирана до съда писмена
защита оспорва по същество вмененото му нарушение с твърдение за недоказаност.
Моли съда да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно и необосновано,
постановено при съществено нарушение на закона и процесуалните правила. В
съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява от
процесуален представител.
Административнонаказващия орган – ОД на МВР - Пловдив, Сектор
„ПП“ редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по
подадената жалба.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 04.04.2019 г. от актосъставителя Я.И.М. е съставен акт за установяване на
административно нарушение против Д.Г.Т., с ЕГН ********** за това, че на 04.04.2019
г. около 23:30 часа в гр.Пловдив на ул.“Македония“
№ 73, като водач на лек автомобил „Опел Фронтера“ с рег.№ ****, собственост на Г.Д.Т.,
ЕГН: **********, управлявал горепосоченото МПС
като не ползвал обезопасителен колан по
време на движение, с който е оборудван автомобила. Актосъставителят квалифицирал
извършеното като нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на
жалбоподателя, който след като се запознал с неговото съдържание го подписал с
отбелязване, че няма възражения.
Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното
наказателно постановление, в което административно-наказващият орган е възприел
залегналата в акта фактическа обстановка и е подвел нарушението под нормите на
чл.137А, ал.1 от ЗДвП, като е постановил налагане на глоба в размер на 50 лв.
на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба N Із-2539 на МВР се отнемат общо 6 контролни точки.
Описаната фактическа обстановка се установява гласните
доказателства – показанията на разпитания в качеството на свидетел актосъставител
Я.И.М. и на св.А.Х.К., както и от
събрани по делото писмени доказателства.
Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят Я.И.М. заявява,
че поддържа така съставения от него акт. Сочи, че си спомня конкретния случай,
в който по вечерно време на процесното място спрял за проверка джип, управляван
от жалбоподателя. В момента на спиране на автомобила, свидетелят осветил МПС с
фенер и установил още в движение на джипа, че неговият водач е без
обезопасителен колан. По време на проверката св.М. бил заедно със свой колега -
св.А.К.. Уточнява, че жалбоподателят не направил никакви възражения.
Разпитана в хода на съдебното следствие св.А.К. потвърждава, че
вписаните в акта данни и положения подпис са нейни, но не си спомня за
конкретното нарушение. Допълва, че подписът й потвърждава извършеното нарушение
и описаните в акта факти.
Съдът кредитира показанията на актосъставителя като обективни,
логични, категорични и кореспондиращи с останалите събрани по делото писмени
доказателства. Съдът кредитира и показанията на св. К., макар същите да не
допринасят съществено за изясняване на фактическата обстановка по делото,
доколкото по същество не противоречат на показанията на св.М., не се опровергават
от останалия доказателствен материал и не се оспорват от страните по
делото.
След като се запозна с всички представени по делото писмени и
гласни доказателства, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Актът и и НП са издадени в предвидената от закона форма, от
компетентен орган, който е подвел нарушенията под правилната материална норма,
при спазване на визираните в чл.42 и чл.57 от ЗАНН изисквания и на законоустановените
срокове.
Настоящият съдебен състав приема за правилно установено и безспорно
доказано виновно поведение и неизпълнение от страна на жалбоподателя Т. на
задължението му като водач на МПС от
категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато е в движение, да използва
обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, с което от обективна и
субективна страна е осъществил състава на административното нарушение по
чл.137А, ал.1 от ЗДвП. По несъмнен начин от наличните по делото безспорни
доказателства се установява бездействие от страна на жалбоподателя, който е
управлявал посоченото МПС без съответният обезопасителен колан, категорично потвърдено
най-вече от показанията на актосъставителя, подкрепящи отразените в АУАН
фактически обстоятелства по констатиране на процесното нарушение. Липсват
доказателства, които да опровергаят или да внесат съмнение в достоверността на
съставения от св.М. административен акт, поради което съдът счита, че в случая правилото
на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно което редовно съставените актове по ЗДвП имат
доказателствена сила до доказване на противното, намира приложение. Наведеното
от жалбоподателя съмнение доколко нарушението е било установено с категоричност
предвид часовото време на извършената проверка, разстоянието между процесния
автомобил и местоположението на контролния орган, както и интензитета на
движение на конкретния участък от пътя, съдът намира за необосновано и
недоказано. Същото се опровергава от свидетелските показания на
актосъставителя, който с категоричност сочи, че при проверката е използвал
фенер, с чиято помощ е констатирал неизползван обезопасителен колан от водача още
при движение на МПС. При преценката на горните обстоятелства съдът изхожда и от
обстоятелството, че при съставяне на АУАН, жалбоподателят не е посочил никакви
възражения срещу отразените в акта фактическите констатации. По същество не ангажира и доказателства в противна на
констатациите в акта и НП насока.
Според съда били са налице безспорни предпоставки за налагане
на административно наказание. Законосъобразно наказващият орган е определил
санкцията за административното нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП, като на
основание чл.183, ал.4, т.7, пред.1 от ЗДвП е наложил глоба в размер на 50
лева. Същата е определена в закона във фиксиран размер, поради което не подлежи
на редуциране.
По отношение на преценката за приложението на чл. 28 от ЗАНН,
настоящият съдебен състав намира, че конкретният случай не може да бъде
квалифициран като „маловажен“, доколкото се касае за доказано умишлено нарушение, което не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на
подобни нарушения.
По отношение на възражението на жалбоподателя за нарушено право
на защита поради непълно изписване наименованието на подзаконовия нормативен
акт, въз основа на който на нарушител се отнемат определен брой контролни
точки, съдът намира за необходимо да посочи следното:
В обжалваното НП е посочено, че с влизането в сила на НП на
водача се отнемат общо 6 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
Пълното наименование на Наредба № Iз-2539 е АРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012 г.
за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на
които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение /Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2018 г., в сила
от 23.03.2018 г./.
Следва изрично да се посочи, че със самото НП не се отнемат
контролните точки на водачите. Същите следват основното административно
наказание – в случая глобата /чл.13 от ЗАНН/ и самото отнемане на контролните
точки не подлежи на съдебен контрол по реда на ЗАНН. В този смисъл дали
правилно или не е посочена материалната норма, въз основа на която се отнемат
контролни точки от водача, е ирелевантно за преценка законосъобразността на НП.
Съобразно новелата на чл. 3, ал.1 от цитираната Наредба контролни точки се
отнемат само въз основа на влязло в сила НП, като при налагане на наказания за
нарушенията, посочени изрично в Наредбата, в наказателното постановление се
отбелязват броят на отнетите и броят на оставащите контролни точки /чл.3, ал.2
от Наредба № Із-2539 на МВР/. А съобразно нормата на чл. 64 от ЗАНН влизат в
сила наказателните постановления, които не подлежат на обжалване, не са били
обжалвани в законния срок или са били обжалвани, но са били потвърдени или
изменени от съда.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати
в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяна на обжалваното наказателното постановление.
По тези съображения съдът намира, че наказателното
постановление следва да се потвърди като законосъобразно.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А. Д.