РЕШЕНИЕ
№ 1487
/ 11.09.2015г., Пловдив
Пловдивски
Окръжен съд ХІV
граждански състав,
на единадесети септември две хиляди и петнадесета година
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Радостина Стефанова
ЧЛЕНОВЕ : Надежда Дзивкова
Ели Анастасова
Като
разгледа докладваното от съдия Дзивкова
гражданско
дело № 2238 по описа за 2015 година
и
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.435
от ГПК
Постъпила
е жалба от „Дар 1” ЕООД в качеството му на трето лице - наддавач по и.д. № 20158270400004 по описа на ЧСИ В. Апостолов, против
постановление за възлагане на недвижим имот от 15.07.2015г., като се претендира
отмяна на същото. Поддържа неправилност на обжалвания акт поради това, че наддаването
при публичната продан не е извършено надлежно. Сочи се, че лицето, обявено за
купувач е съделител в делбеното производство, който е участвал в наддаването,
но до съставяне на протокола по чл.492, ал.1 от ГПК не е заявил желание да
изкупи имота по най-високата предложена цена. Това желание е обективирал в
молба, подадена до съдебния изпълнител в деня следващ продажбата, при което,
според жалбоподателя, правото му да изкупи имота вече е било погасено.Поради
това счита, че правото на изкупуване не може да бъде упражнено в производство
по чл.493 от ГПК. Сочи , че в посочения смисъл е налице и съдебна практика,
която макар и незадължителна е еднопосочна.
Счита, че доводите на съдебния изпълнител за приложимост на някои от
постановките на ТР№1/2004г. са неправилни, т.к. в същото тълкувателно решение
не се дава отговор на въпроса за правото на изкупуване в производството по
принудително изпълнение. По изложеното счита, че ЧСИ е допуснал процесуално
нарушение при извършване на проданта и не е обявил в съответствие с нормата на
чл.493, т.2 от ГПК за купувач на имота наддавача направил следващото най-високо
наддавателно предложение след първия отказал се наддавач. Прави се оплакване и
че обявените за купувачи лица са участвали в проданта съвместно, като съпрузи,
а ГПК не предвижда възможността две лица да участват в публична продан,
правейки общо наддавателно предложение. Прави се оплакване и че цената по
постановлението за възлагане не е внесена.
Жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното постановление за възлагане
като незаконосъобразно, неправилно и издадено при допуснати съществени
процесуални нарушения. Претендират разноски.
Ответните
страни И.В.Ш. и А.И.Ш. оспорват подадената жалба. Сочат, че в публичната продан са участвали
два дружества – „Лек 1” ЕООД и „Дара 1” ЕООД, които следва да се третират като
свързани, т.к. едноличния собственик на капитала и на двете е едно и също лице.
Поддържат, че едното дружество е дало нереално висока цена с цел да осуети
възможността някой от съделителите да изкупи имота по тази предложена цена, в
последствие се е отказало да заплати предложената цена и за купувач на имота е
следвало да бъде поканен наддавачът с втората предложена цена – второто
дружество. То пък от своя страна също е направило две наддавателни предложения,
при което също би могло да се откаже от по-високото си предложение и реално да
изкупи имота по третата предложена цена. Те поддържат, че в качеството си на
съделители на процесния имот са заявили писмено желание пред съдебния
изпълнител, в деня след продажбата , да изкупят имота ако обявения купувач
откаже да плати предложената от него цена,
по следващата най-висока предложена такава. В този смисъл считат, че не
е налице ненадлежно наддаване, т.к. наддаването вече е било извършено и са били
ясни направените наддавателни предложения. Считат, че изявлението на съделител
за изкупуване на делбения имот по чл.354, ал.1 от ГПК не може да се приравни на
наддавателно предложение, респ. да се приеме, че е налице възможност да се
обжалва постановлението за възлагане с подобно оплакване. Неоснователно е и
оплакването, че имотът не е възложен по най-високата предложена цена, т.к.
първият наддавач се е отказал от внасянето на предложената такава, а те са
заявили, че са съгласни да изкупят имота по следващата предложена цена. Считат,
че съдебният изпълнител правилно е приложил процесуалния закон като им е
отправил предложение за изкупуване на имота по следващата най-висока цена, като
противното би спомогнало за заобикаляне на закона от страна на недобросъвестни
купувачи. Сочат, че е налице съдебна
практика и в подкрепа на становището им, макар и само от едно решение. Освен
това поддържат, че не е налице задължителна съдебна практика. Молят за
отхвърляне на подадената жалба.
Съдебният
изпълнител е изложил в мотивите си, че е спазил процедурата по чл.493,т.2 от ГПК и при приложение на нормите на чл.354, чл.505, ал.2 от ГПК, като е съставил
протокол, с който е обявил за купувач на изнесения на публична продан делбен
имот съделителят участвал в проданта с валидно наддавателно предложение и
заявил желанието си да закупи имота по най-високата предложена цена / макар и
следващата най-висока/. Сочи, че делбата е особено производство, което не е
част от изпълнителното и последното служи само доколкото да се достигне до по-широка
аудитория за продажба на неподеляем имот, ако никой от съделителите не желае да
го изкупи. Счита, че съделителите имат дадена им от закона привилегия да
изкупят имота по най-високата цена, която е актуална към даден момент.
След
като прегледа материалите по делото и прецени
доказателствата поотделно и в съвкупност, съдът намира, че подадената
жалба е подадена от легитимирано лице, в срок, допустима е, а по същество е основателна, по следните съображения :
Жалбата изхожда от лице, участвало
като наддавач в проведена публична продан на недвижим имот. Обжалва се
постановление за възлагане по съображения, че наддаването не е извършено
надлежно и имотът не е възложен по най-високата предложена цена. Съгл. чл.435
от ГПК законодателят е предвидил лимитивно посочени случаи , в които страните в
изпълнителното производство могат да обжалват действия в изпълнителното
производство. Нормата на чл. 435, ал.3 от ГПК предвижда възможност лице ,
внесло задатък, да обжалва постановлението за възлагане. Съгл. указанията
дадени в т.8 на ТР№ 2/2013, ОСГТК, ВКС
действията на страните с право на изкупуване са част от наддаването и
надлежното им извършване подлежи на проверка по жалба против постановлението за
възлагане. Следователно подадената жалба се явява процесуално допустима.
От
фактическа страна по делото се установява, че е проведена публична продан на
неподеляем делбен имот в периода 17.05.-17.06.2015г. При отваряне на
наддавателните предложения на 18.06.2015г. са присъствали съделителите И. и А. Ш., адв. В. К., особен
представител на съделителя К. Й., Г.С. и Д. С. Отворени са подадените
наддавателни предложения, при което най-високата предложена цена е била от
102 100лв. Нито един от
присъстващите наддавачи не е предложил по-висока цена. Нито един от
присъствалите съделители не е заявил желание за изкупуване на имота на
най-високата предложена цена. Ето защо
за купувач на имота е обявен наддавача „Лек 1” ЕООД с най-висока предложена
цена. На 19.06.2015г. по изпълнителното дело е постъпила молба от И. и А. Ш. за
изкупуване на имота по втората предложена цена, в случай че обявения купувач не внесе в срок цената. С протокол от
01.07.2015г. на осн. Чл.493, т.2 от ГПК поради невнасяне на предложената цена
от обявения купувач на имота, съдебният
изпълнител е обявил за купувачи съделителите Ш., които са направили надлежно
наддавателно предложение и са заявили желание да изкупят имота по втората
предложена цена, следваща най-високата. С постановление от 15.07.2015г.
процесният имот е бил възложен на тези купувачи, при внасяне от тяхна страна на
продажната цена.
По
така посочените факти страните в производството не спорят. Основният спор се
заключава в това дали е спазена процедурата по провеждане на публичната продан
и в частност дали наддаването е извършено надлежно, респ. дали действията на
съделителите, с право на изкупуване са упражнили законосъобразно правата си. В
настоящият случай е налице производство по извършване на съдебна делба,
приключило с влязло в сила съдебно решение, с което съсобствения имот е изнесен
на публична продан като неподеляем. Делбеното производство е особено исково
производство, което съдържа специални правила, едно от които е предоставяне на
привилегия на съделителите за изкупуване на изнесен на публична продан имот –
чл.354 от ГПК. В тази норма е посочено, че съделител може да изкупи такъв
съсобствен имот при условията на чл.505, ал.2 от ГПК, като в случай на
конкуренция на претенции на съсобственици за изкупуване, то следва да се
проведе нова продан само между тях, при първоначална цена – предложената
най-висока цена при първата продан. Ако в последния случай никой не изкупи
имота, то той се възлага на третото лице, предложило най-високата цена при
първата продан. Предвид особения характер на производството то общите правила
както на исковото, така и на изпълнителното производство се прилагат доколкото
не му противоречат или в случаите на изрично препращане. Така самата публична
продан на недвижимия имот се извършва по правилата на публичната продан на
недвижими имоти в изпълнителния процес, а правото на съделителите да изкупят
съсобствения имот възниква при условията на препращащата норма – чл.505, ал.2
от ГПК. Последният законов текст регламентира правото на съпругът недлъжник,
който участва в наддаването в публична
продан на имот, съставляващ СИО, да бъде обявен за купувач, ако при съставянето
на протокола по чл.492, ал.1 от ГПК заяви, че желае да изкупи имота по
най-високата предложена цена. Следователно правното положение на съсобственик в
делбено производство е приравнено на положението на съпруг недлъжник при изпълнение върху съсобствени
вещи / в първия случай на обикновена съсобственост, а във втория – СИО/, при
което правото на изкупуване възниква и съществува при следните предпоставки –
участие в публичната продан чрез отправяне на валидно наддавателно предложение,
заявление, че желае да изкупи имота по най-високата предложена цена, същото
волеизявление да е направено до съставяне на протокола по чл.492, ал.1 от ГПК.
Поставя се въпросът дали със съставяне на последния протокол правото на
изкупуване се преклудира, или е мислимо при развитие на усложнения в
производството по публична продан – при покана до втория или следващ наддавач
това право на съделителя да се възобновява.
Настоящият състав намира, че доколкото правото на изкупуване е
предвидено по изключение, дава конкретна привилегия за определени субекти,
участници в процеса и е регламентирано с изрични препращащи норми към точно
определен момент в производството, то не може да се тълкува разширително
дадения от законодателя времеви отрязък, в който може да бъде упражнено това
право. Много конкретно законодателят е указал в кой момент може да бъде
упражнено то – чрез препращащата норма в чл.505, ал.2 от ГПК – при съставяне на
протокола по чл.492, ал.1 от ГПК. Моментът е много конкретно указан – дори
преди устните наддавания в деня на отваряне на наддавателните предложения.
Доколкото целта на всяка публична продан, включая и на съсобствен имот, е
достигане на най-високата цена, която пазарът е склонен да даде, то
законодателно съделителите са привилигеровани в известна степен, като могат да
придобият имота преди устните наддавания в публичната продан, при които може да
се достигне още по-висока цена. В законовите текстове уреждащи производството
след момента, в който може да се упражни правото на изкупуване е предвидено при
отказ на обявения за купувач наддавач да се пристъпва към покана до следващи
наддавачи, предложили по-ниска цена, с оглед процесуална икономия при
провеждане на публичната продан. Поставя се въпросът дали в това допълнително
производство може да се упражни право на изкупуване. Настоящият състав намира,
че към този момент това право вече не съществува, преклудирано е , защото
веднъж е дадена възможност на съделителите да изкупят при
най-високата предложена цена, при което те не са се възползвали от това си
право, дадена е възможност и на наддавача, предложил най-високата цена да
закупи имота , но и той се е отказал, тогава следва да се даде възможност и на
другите участници в публичната продан да придобият имота като заплатят
предложената от тях цена. Противното разбиране би обезмислило участието на
такива наддавачи или поне би принизило тяхната роля в процеса на лица, указващи
на какви продажни цени съделителите била могли да се конкурират помежду си при
закупуване на имота. Те не биха могли да бъдатреални претенденти за закупуване
на имота. Подобно разбиране би предоставило и възможност за шиканиране на
производството, т.к. те не са обикновенни наддавачи, не внасят и респ. не губят
задатък за участие в проданта. По тези
съображения, съдът намира, че в
настоящия казус съделителите Ш., които единствени са участвали в проданта и са
направили валидно наддавателно предложение, са могли да искат изкупуване на
имота при отваряне на наддавателните предложения - на 18.06.2015г. и до съставяне на протокола
за публичната продан – по чл.492, ал.1 от ГПК. Към този момент те не са изявили
желание да изкупят имота по най-високата предложена цена. Подаването на
последваща писмена молба за упражняване на това право и то под условие – че
наддавачът, обявен за купувач не внесе предложената цена, съдът намира за
ирелевантно, т.к. към този момент те вече не са имали това право. Още по-малко
искането за изкупуване може да се прави под условие – ако се достигне до дадена
продажна цена, която тези съделители са склонни да платят. Ето защо съдът
намира, че в случая са налице невалидни действия на съделители с право на
изкупуване, респ. налице е невалидно упражнено право на изкупуване. Този факт
води до незаконосъобразност на постановлението за възлагане на имота, поради
което и същото следва да бъде отменено.
Останалите
доводи на жалбоподателя за незаконосъобразност на постановлението за възлагане
– че същото е в полза на две лица, както и че не е внесена цената, съдът намира
за неоснователни. В случая се касае за лица, участващи в публичната продан като
съделители в рамките на общ дял, който е в режим на СИО. Както е известно до
прекратяване на тази общност тя е бездялова и не е възможно / освен при наличие
на брачен договор, какъвто в случая няма/ да се определят дялове на страните .
Това е наложило и участието на двамата съпрузи в процеса, в който не правят
общи волеизявления. Другият довод не се подкрепя от доказателствата по делото,
т.к. съделителите са внесли цената, след изготвяне на разпределението на
съдебния изпълнител и в дадения им срок за това.
По
отношение възраженията на ответните страни Ш., досежно това, че двете
юридически лица са свързани по смисъла на закона и поведението им в процеса е
било насочено към блокиране правото на някой от съделителите да изкупи
имота, съдът намира, че доколкото
участниците в публичната продан са самостоятелни правни субекти е без значения фактът на собственост върху
тях. Всяко едно от дружествата е извършило правно валидни действия в
производството по публична продан, същите са разрешени от закона. Поради това
не може да бъдат признати за невалидни направените от тях наддавателни
предложения в протеклата публична продан, още по-малко да се оправдае
извършването на действия от другите участници в проданта извън процесуалната
рамка , очертана от закона. Ето защо
доводите на Ш. са лишени от правно основание и не следва да бъдат уважавани.
На осн. Чл.78 от ГПК ответните страни И. и А.
Ш. следва да заплатят на жалбоподателя направените по делото разноски в размер
на 225лв.
По изложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Постановление за възлагане на недвижим имот от 15.07.2015г. по и.д. № 20158270400004 по описа на ЧСИ В. Апостолов.
ОСЪЖДА
И.В.Ш., ЕГН ********** и А.И.Ш., ЕГН ********** да заплатят на „Дара 1” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Богомил №
70, ет.80, ап.24, сумата от 225лв., разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :