№ 312
гр. Ямбол, 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря Ц.Х.Г.
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20232300500237 по описа за 2023 година
Производството пред Окръжен съд - Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД,
ЕИК:*********, подадена чрез пълномощника юрк. Г.С.-.К. против Решение
№67/28.02.2023 г., постановено по гр.дело №169/2022 г. по описа на Районен съд - гр.
Елхово.
С посоченото решение първоинстанционния съд:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422, ал.1, вр.с чл.415, ал.1, т.1 ГПК от
"ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София. бул.„България" №49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощника си по делото -
юрисконсулт Р.И.И. против М. Е. М. с ЕГН **********, с пост. и настоящ адрес в гр.*,
обл.*, бул.„*, **** и Г. Е. М. с ЕГН **********, с пост. и настоящ адрес в гр.*, ул.*, №*,
искове с правна квалификация чл.240, ал.1 и ал.2, вр.с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.с чл.9 от ЗПК, за
признаване за установено, че всеки един от длъжниците М. Е. М. и Г. Е. М. в качеството им
на наследници на К.Д.П., ДЪЛЖИ на ищеца "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД по
Договор за револвиращ заем №********** от 29.04.2013 г., сключен между ищеца като
кредитор и К.Д.П. като заемополучател, при условията на разделна отговорност, сума в
размер на 1 787.01 лева, представляваща една трета част от общо дължимата незаплатена
главница от 5 361.01 лева, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 09.02.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, за което парично вземане е била издадена Заповед №354 от 31.10.2021 г. за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№79/2021 г. по описа на РС - Елхово, като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422, ал.1, вр.с чл.415, ал.1, т.3 от ГПК от
"ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК *********, против М. Е. М. с ЕГН ********** и
Г. Е. М. с ЕГН **********, осъдителни искове с правна квалификация чл.240, ал.1 и ал.2,
вр.с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.с чл.9 от ЗПК, за осъждане на всеки един от ответниците М. Е. М.
и Г. Е. М. в качеството им на наследници на К.Д.П. да заплати на ищеца "ПРОФИ КРЕДИТ
1
България" ЕООД, сума в размер на 2 217.31 лв., представляваща припадащата му се една
трета част от общо дължимото по Договор за револвиращ заем №********** от 29.04.2013г.,
сключен между ищеца като кредитор и К.Д.П. като заемополучател, договорно
възнаграждение в размер на 6 651.94 лв., ведно със законна лихва, считано от датата на
входиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 09.02.2021 г. до изплащане на
вземането, като погасени по давност.
ПРЕКРАТЯВА производството в частта му по предявените искове по чл.240, ал.1
и ал.2, вр.с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.с чл.9 от ЗПК вр.с чл.53 от ЗН за осъждане на всеки един от
ответниците М. Е. М. с ЕГН ********** и Г. Е. М. с ЕГН **********, в качеството им на
наследници н а К.Д.П., да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК *********,
сумата от 595.66 лв., представляваща дължимата разлика на главницата по Договор за
револвиращ заем №********** от 29.04.2013г., между първоначално определения за всеки
един от ответниците припадащ му се дял - 1 787.01 лв. и уголемения такъв - 2 382.67лв., като
недопустими.
ОСЪЖДА "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София. бул.„България" №49, бл.53Е, вх.В, да заплати на М. Е. М. с
ЕГН **********, с пост. и настоящ адрес в гр.*, обл.*, бул.„*, **** , направените в
настоящото исково производство разноски в размер на 300.00 /триста/ лева.
С въззивната жалба решението на ЕРС се атакува изцяло с твърдения за
недопустимост, а в условията на евентуалност – твърдения за неправилност. Направено е
оплакване, че съдът неправилно е приел, че няма данни ответниците да са приели
наследството на заемополучателя и поради това те не могат да отговарят за задълженията
му, с които е обременено, като въззивникът счита, че в процесния казус е налице мълчаливо
приемане на наследство, съгласно разпоредбата на чл.49, ал.2 от Закон за наследството.
Жалбоподателят твърди, че е неправилен изводът на съда, че спрямо претендираното
договорно възнаграждение, е приложима кратката тригодишна погасителна давност по
чл.111, б."в" от ЗЗД. Във въззивната жалба се сочи, че неправилно съдът е прекратил делото
по отношение на частта, с която се уголемяват квотите на ответниците-длъжници след отказ
от наследство на един от наследниците, като е прекратил производството, приемайки, че са
налице нови искове, с които се уголемява дела на наследството и така е постановил
недопустим съдебен акт. Направено е и възражение, че съдът грешно е приел, че се касае за
изменение на иска по чл.214 ГПК - за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне
на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение,
както и за увеличение на размера на иска. По направените оплаквания са изложени
подробни съображения.
Моли ЯОС да обезсили като недопустимо обжалваното решение на ЕРС, с което се
отхвърлят исковите претенции на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД срещу М. Е. М. и Г. Е.
М., наследници по закон на заемополучателя - К.Д.П. и да върне делото на Районен съд -
Елхово за ново разглеждане. В условията на евентуалност моли ЯОС да отмени атакуваното
решение като неправилно и да постанови ново решение, с което да установи съществуването
на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД срещу длъжниците М. Е. М. и Г.
Е. М., за главница в общ размер на 4 765.34 лева, като всеки от наследниците дължи по 1/3
от посочената в заявлението сума в размер на 2382.67 лева (две хиляди триста осемдесет и
два лева и шестдесет и седем ст.), ведно със законна лихва от датата на входиране на
заявлението до окончателното изплащане на задължението. Моли въззивния съд да
постанови решение, с което да осъди длъжниците М. Е. М. и Г. Е. М. да заплатят на
„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД договорно възнаграждение в общ размер на 4 434.63
лева (четири хиляди четиристотин тридесет и четири лева и шестдесет и три ст.), като всеки
от наследниците дължи по 1/3 от посочената сума в размер на 2217.31 лева (две хиляди
двеста и седемнадесет лева и тридесет и една ст.), ведно със законна лихва от входиране на
заявлението в съда до изплащане на вземането. Заявена е претенция за присъждане на
направените съдебни и деловодни разноски, в това число заплатена държавна такса, както и
сумата в общ размер на 300.00 (триста) лева за юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с Наредбата за заплащането на правната помощ.
На основание чл.78, ал. 5 ГПК е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ответниците, в случай че бъде
2
претендирано и същото надвишава минималния размер, определен съобразно изискванията
на Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемите М. Е. М. и Г. Е. М., двамата чрез
пълномощника адв. М.Г. от ЯАК са депозирали писмен отговор, в който са изразили
становище за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че атакуваното решение е
правилно, законосъобразно и обосновано, съобразено изцяло със събраните по делото
доказателства и не страда от посочените от жалбоподателя пороци. Въззиваемите са взели
становище по направените в жалбата възражения, като са изложили подробни аргументи за
неоснователност на последните. Молят ЯОС да остави без уважение депозираната въззивна
жалба и да постанови решение, с което да потвърди Решение №67/28.02.2023 г.,
постановено по гр.дело №169/2022 г. по описа на Районен съд - гр.Елхово. Заявена е
претенция за присъждане на разноски, сторени пред настоящата инстанция.
В о.с.з. въззивникът "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД не се представлява.
В о.с.з. въззиваемите М. Е. М. и Г. Е. М. се представляват от пълномощника адв.
М.Г., която оспорва жалбата, по съображенията в писмения отговор. Иска атакуваното
решение да бъде потвърдено, както и на доверителите й да се присъдят разноски за
въззивната инстанция.
След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и
доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от
ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивника е
легитимиран и има правен интерес от обжалването.
Първоинстанционния съд е бил сезиран от „Профи Кредит България“ ЕООД
гр.София против ответниците М. М. и Г. М. с искове, заявени при условията на субективно
и обективно съединяване, а именно: 1. положителен установителен иск по чл.422, ал.1, вр.с
чл.415, ал.1, т.1 от ГПК – за признаване за установено съществуването на вземане в полза на
„Профи Кредит България" ЕООД срещу длъжниците М. Е. М. и Г. Е. М., за главница в
размер общо на 5 361.01 лева, дължима по Договор за револвиращ заем №********** от
29.04.2013г., сключен между ищеца в качеството на кредитор и К.Д.П. в качеството на
заемополучател, като всеки от двамата ответници, в качеството му на наследник на
заемополучателя П. дължи по 1/3 от посочената сума в размер на 1 787.01 лева, ведно със
законна лихва от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението; 2. осъдителен иск – за осъждане на М. Е. М. и Г. Е. М. да заплатят на „Профи
Кредит България" ЕООД главница в размер на по 595.66 лв. (разликата между първоначално
определения за длъжниците дял – 1 787.01 лв. и уголемения такъв – 2 382.67 лв.) и 3.
осъдителен иск по чл.415, ал.1, т.3 от ГПК за договорното възнаграждение в общ размер
общо на 6 651.94 лв., като всеки от ответниците наследниците М. Е. М. и Г. Е. М. дължи по
1/3 от посочената сума в размер на 2 217.31 лв., ведно със законна лихва от входиране на
заявлението в съда до изплащане на вземането.
Ищеца твърди, че на 29.04.2013 г. е бил сключен Договор за револвиращ заем №
********** между „ПРОФИ КРЕДИТ България"ЕООД, в качеството му на кредитор и
К.Д.П. като клиент и И.В.Г. като солидарен длъжник, по силата на който кредитора е
предоставил на клиента заем в размер на 8 000.00 лв. срещу задължение за връщане в срок
от 48 месеца, при годишен лихвен процент от 46.77% и годишен процент на разходите /ГПР/
от 56.32%. Договорът бил подписан при Общи условия /ОУ/, неразделна част от договора,
екземпляр от които бил предаден на клиента след подписването им. Ищцовото дружество
изпълнило точно и в срок задълженията си по договора, като превело на 30.04.201З г.
договорената парична сума от 8000.00 лева по посочената от длъжника К.Д.П. банкова
сметка. От своя страна длъжника П. поела задължение да погасява предоставения й заем с
равни месечни вноски, в размер и срокове, според погасителния план, който е неразделна
част от договора. В ИМ се сочи, че на 10.01.2014 г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД от една страна в качеството си на кредитор и солидарните длъжници е сключен
Анекс №1 към Договора за револвиращ заем №**********, по силата на който е уговорено,
че вноски №7, 8 и 9 ще бъдат отложени и същите, ще бъдат заплатени в края на
3
погасителния план. За целта е изготвен нов погасителен план за дължими 51 погасителни
вноски, който е неразделна част от Анекс № 1. Ищецът сочи, че по процесния договор е
дължимо и договорно възнаграждение за отпуснатия кредит, което не е изплатено изцяло,
като неизплатеното такова е в размер на 4 988.96 лв., начислено от падежа на първата
неизплатена вноска – 15.08.2014 г. до датата на падежа на последната погасителна вноска –
15.08.2017 г. Ищецът твърди се, че длъжниците не са изпълнявали точно поетите с договора
задължения, като са направили само единадесет пълни погасителни вноски и една непълна,
след което са изпаднали в забава. Крайният срок за погасяване на заема съгласно
погасителния план е изтекъл на дата 15.08.2017 г., с изтичането на който срок е настъпила и
изискуемостта на задължението на длъжниците по договора в пълен размер.
Ищецът сочи, че му станало известно обстоятелството, че длъжника К.Д.П. е
починала и затова предприел действия по съдебно събиране на вземанията си срещу
наследниците й по закон, като подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК против четиримата наследници по закон на починалия заемател К.П., било
образувано ч.гр.д.№79/2021 г. по описа на ЕРС, по което е била издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК против двамата ответници и сестра им П. Е. Д.. Тъй като
последните подали възражение, че не дължат изпълнение по издадената заповед за
изпълнение, на заявителя е бил даден срок да предяви иск за установяване съществуването
на вземането по издадената заповед за изпълнение против длъжниците. От тази именно
възможност ищецът се възползвал и в срок депозирал искова молба, с която заявил
установителен иск против наследниците П. Е. Д., М. Е. М. И Г. Е. М., при условията на
разделна отговорност за сума в размер на по 1 787.01 лева, ведно със законната лихва върху
сумите, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до
окончателното изплащане на сумата.
Заявените осъдителни претенции против тримата ответници, ищцовото дружество
обосновало с отхвърляне на заявлението му по чл.410 от ГПК в частта, с която е заявило
вземането си съставляващо дължимото договорно възнаграждение, поради което на
основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК желае съдът с решението си да осъди всеки един от
тримата ответници - П. Е. Д., М. Е. М. И Г. Е. М., да заплати сума в размер на 1 662.98 лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане.
Ответниците М. Е. М. и Г. Е. М. са оспорили предявените искове като
неоснователни, заявявайки възражение за недължимост на претендираните суми, поради
изтекла погасителна давност.
С влязло в сила Определение №646/27.12.2022 г., съдът прекратил производството
по делото в частта му по отношение ответника П. Е. Д., съобразявайки направения от нея
отказ от наследството на заемополучателя К.Д.П..
По делото не е налице спор, че на 29.04.2013 г. е бил сключен Договор за
револвиращ заем №********** между „Профи Кредит България"ЕООД, в качеството му на
кредитор от една страна и К.Д.П. като клиент и И.В.Г. като солидарен длъжник от друга
страна, по силата на който кредитора е предоставил на клиента заем в размер на 8 000.00 лв.
срещу задължение за връщане в срок от 48 месеца, при годишен лихвен процент /ГЛП/ от
46.77% и годишен процент на разходите /ГПР/ от 56.32%. Договорът е подписан при Общи
условия /ОУ/, неразделна част от договора, екземпляр от които бил предаден на клиента
след подписването им. Съгласно посоченото в погасителния план общият размер на
задължението по договора е в размер на 17 900.08 лв. От приложения по делото Анекс
№1/10.01.2014 г. се установява, че страните са договорили отлагане на вноски - №7, 8 и 9,
които с подписването на анекса клиентът П. се е задължила да заплати в края на
погасителния план, като за целта е изготвен нов погасителен план, подписан от клиента и
солидарния длъжник, вноските по който са 51 с отразена нулева дължимост на вноски №7, 8
и 9. Предоговорен е ГПР – в размер на 48.87%, а ГЛП е 46.68%.
Не е спорно и че с преводно нареждане от 30.04.2013 г., на същата дата кредиторът
е превел уговорената парична сума от 8 000.00 лева по банковата сметка на заемателя
К.Д.П.. От представеното извлечение по сметката към процесния договор се установява, че
последното плащане по заема е от 28.08.2014 г., с което е погасена 14-тата погасителна
4
вноска за м.07.2014 г. и частично, в размер на 19.12 лв., 15-та вноска за м.08.2014 г. Не се
спори, а и се установява от представеното извлечение, че заемът е със статут изискуем на
краен падеж, който е настъпил на 15.08.2017 г. и от тази дата кредитът е станал изискуем.
От Удостоверение за наследници, изх.№108/26.09.2014 г. на Кметство с.*, общ.*,
обл. * се установява, че заемателя К.Д.П. е починала на *** г. и нейни наследници по закон
се явяват низходящите й от първа степен – дъщерите П. Е. Д. и С.Е.Г. и синовете -
ответниците М. Е. М. и Г. Е. М..
Безспорно е, а и от приложеното ч.гр.д.№79/2021г. по описа на РС-Елхово се
установява, че въз основа на подадено от ищеца заявление депозирано на 09.02.2021 г.,
заповедният съд е издал на основание чл.410 от ГПК Заповед №354/31.10.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено на всеки от
длъжниците П. Е. Д. с ЕГН – ********** /по отношение на която, издадената заповед в
последствие е обезсилена/, М. Е. М. с ЕГН ********** и Г. Е. М. с ЕГН **********, в
качеството на наследници на починалата на *** г. К.Д.П. – кредитополучател,да заплати
при условията на разделна отговорност на кредитора „Профи Кредит България" ЕООД, с
ЕИК: *********, сума от по 1 787.01 лв. представляваща една четвърт част от общо
дължимата незаплатена главница от 7 148.02 лева по Договор за револвиращ заем №
********** от 29.04.2013 г., ведно със законната лихва върху припадащата се част от
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 09.02.2021 . до
окончателното изплащане на задължението, както и всеки от тях да заплати разноски по
делото по 42.21 лева, съразмерно на уважената част от заявлението. С Разпореждане
№871/31.10.2021 г. заповедният съд е отхвърлил като неоснователно заявлението на
кредитора – ищец „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД за издаване на Заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК срещу П. Е. Д., М. Е. М. и Г. Е. М., в частта за сумата 4 988.94 лева -
неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода 15.08.2014 г. до 15.08.2017 г.,
дължима от всеки по 1 662.98 лева, както и в частта за разноските за разликата над 126.64
лева до претендирания размер от 426.00 лева.
Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжниците - П. Д. - на 03.11.2021 г., на
М. М. и на Г. М. – на 11.11.2021 г. Не е спорно, че в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК
длъжниците са депозирали възражения, че не дължат изпълнение на вземането по
издадената заповед за изпълнение, поради което на заявителя е даден едномесечен срок, в
който да предяви иск относно вземането си против тримата длъжници по реда на чл. 422, вр.
чл. 415, ал.1, т. 1 от ГПК, което последния е сторил.
При така установените по делото факти, първоинстанционния съд с атакуваното
решение отхвърлил предявените против ответниците установителни искове за сумата 1
787.01 лева и осъдителни искове за сумата 2 217.31 лв., а по отношение осъдителните искове
за сумата 595.66 лв. - прекратил производството по делото.
В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта
на атакуваното решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При
преценка по същество - атакуваното в производството решение се прецени за правилно, а
изложените мотиви се споделят.
Оплакванията в жалбата повтарят същите доводи и съображения вече заявени пред
първоинстанционния съд, на които в обжалваното решение е даден отговор.
Правилно ЕРС е приел, че процесния договор за кредит е сключен между ищеца и
наследодателката на ответниците, но за да бъде ангажирана отговорността на последните за
задълженията на тяхната наследодателка, следва ищеца по несъмнен начин да е доказал, че
те са приели наследството й, което в настоящото производство не е сторено. По делото
ищецът не е ангажирал доказателства след смъртта на наследодателя, двамата ответници –
М. М. и Г. М. да са извършили било с действия за приемане на наследството, останало от
К.Д.П.. Според чл.60, ал.1 ЗН, само наследниците, които са приели наследството, отговарят
за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават.
Твърдението на въззивника за наличие на мълчаливо приемане на наследство, съгласно
разпоредбата на чл.49, ал.2 ЗН не може да бъде споделено, т.к. само участието в настоящото
производство не може да се приеме за действие по см. на цитираната разпоредба, най-
малкото поради факта, че ответниците още в заповедното производство, а и в настоящото
5
исково такова поддържат тезата, че не дължат суми на ищеца. Освен това, както правилно е
посочил ЕРС в нормата на чл.51 ЗН е предвидена възможност съдът да определи срок на
наследника да заяви приема ли наследството или се отказва от него, но това може да стане
само по искане на ищеца.
Въззивният съд споделя и изводите на първостепенния съд, че по делото не са
налице доказателства кредиторът-ищец да е изпълнил задължението си да обяви на
наследниците на длъжника, в т.ч. и на двамата ответници изискуемостта на кредита с
нарочна покана, съгл. чл.84, ал.1 ЗЗД и това да е станало преди подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. В случая макар и крайния падеж по кредита да е
настъпил на 15.08.2017 г., това е станало след смъртта на длъжника. При това положение
приложение следва да намери нормата на чл.84, ал.1 от ЗЗД - денят за изпълнение на
задължението е определен и длъжникът изпада в забава след изтичането му, но т.к. този ден
е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на
7 дни от поканата. Законът предвижда това изискване, за да бъде известен наследникът на
длъжника за размера и падежа на задълженията.
Правилен е и изводът на съда, направен след позоваване на ТР №3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС, че спрямо претендираното договорно възнаграждение, е приложима
кратката тригодишна погасителна давност по чл.111, б."в" от ЗЗД. В случая с оглед датата
на депозиране на настоящата искова молба – 21.04.2022 г. /заявлението по чл.410 от ГПК,
подадено на 09.02.2021г. не прекъсва давността, т.к. по отношение на това вземане
заповедният съд е отхвърлил заявлението/, е изтекъл тригодишен срок, както към началната
дата на периода, за който се претендира възнаградителна лихва – 15.08.2014 г., така и към
крайната дата - 15.08.2017 г. - датата на последната погасителна вноска, съгласно последния
утвърден от страните погасителен план.
Оплакването, че неправилно първостепенния съд е прекратил производството по
отношение осъдителните искове за сумата 595.66 лв. също е неоснователно. Както правилно
е посочил ЕРС иска за осъждане на М. Е. М. и Г. Е. М. да заплатят на „Профи Кредит
България" ЕООД главница в размер на 595.66 лв. (разликата между първоначално
определения за длъжниците дял – 1 787.01 лв. и уголемения такъв – 2 382.67 лв.) е въведен
за разглеждане в производството за първи път с допълнителна молба с вх.№5045/01.12.2022
г., под формата на поправка на петитума и след отказ от иска по отношение ответника П. Е.
Д., съобразявайки направения от нея отказ от наследството на заемополучателя К.Д.П.. При
това правилно ЕРС е приел, че от една страна с тези искове заявени на ново основание, се
цели увеличаване размера на главницата чрез уголемяване дела на всеки един от
ответниците, а от друга страна тези осъдителни претенции представляват заявени нови
искове, непредявени с първоначалната искова молба. Позовавайки се на разясненията,
дадени в т.11.б от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, ЕРС извел правилния извод, който се
споделя и от настоящия съд, че въвеждането на друго основание, от което произтича
вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може
да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск, но не и чрез предявяването му в хода на
висящо производство, какъвто е настоящия случай, при което правилно е прекратил
производството в тази част.
При изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото въззиваемите имат право да им се присъдят разноските за
настоящата инстанция. Въззиваемите са направили искане за присъждане на разноски, но не
са представили доказателства за сторени такива във въззивното производство, не са
представили и списък по чл.80 ГПК. Ето защо въззивния съд остави без уважение искането
на въззиваемите за присъждане на разноски.
Мотивиран от горното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №67/28.02.2023 г., постановено по гр.дело
6
№169/2022 г. по описа на Районен съд - гр. Елхово.
НЕ УВАЖАВА искането на М. Е. М. с ЕГН ********** и Г. Е. М. с ЕГН
********** за присъждане на разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7