№ 281
гр. Перник, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20221720101799 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1, вр. чл. 422, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД срещу Я. Г. М..
Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител – клиент
за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба
/доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично
известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без
да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния
период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответницата топлинна енергия,
отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение, включваща сума за отопление
на имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация, и за
дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на
падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, нито към момента
на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на
доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите
Общи условия ответницата, като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва, възлизаща на търсената сума. С тези съображения отправя искане за
уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането.
При изложените твърдения се иска в отношенията между страните да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от общо 192,15 лева,
съставляваща 1/6 от дълг в общ размер на 1152,88 лева, както следва: 164,61 лева – главница
за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот в гр. П., ул. ******, за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. (представляваща 1/6 от главница в общ размер 987,67 лв.),
законна лихва за забава в размер на 17,65 лева за периода от 09.07.2019 г. до 04.03.2021 г.
1
(представляваща 1/6 от лихва в размер 105,90 лева), 8,82 лева – главница за цената на
доставени и монтирани измервателни уреди за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.
(представляваща 1/6 от главница в общ размер 52.92 лв.), 1,07 лева – лихва за периода за
периода от 09.07.2019 г. до 04.03.2021 г. (представляваща 1/6 от лихва в размер 6,39 лева),
ведно със законната лихва за забава върху главниците, считано от депозиране на заявлението
на 21.02.2022 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 636/2022 г. на ПРС.
Претендират се разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва
допустимостта и основателността на исковете. Твърди се, че образуваното заповедно
производство по ч.гр.д. № 636/2022 г. е второ поред такова между страните. Твърди се, че за
същите задължения между същите страни била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 635/2022 г. на ПРС, в което се претендират същите суми за същите
периоди, поради което на осн. чл. 126 ГПК повторно образуваното ч.гр.д. № 636/2022 г. е
било недопустимо, следователно такова е и образуваното исково производство. Твърди се,
че е налице несъответствие между сумите, предмет на заповедта (общо 173,43 лв. главница
за периода и 18,72 лева лихва), и сумите, претендирани в настоящото исково производство и
в този смисъл същото се явява недопустимо. По същество се оспорва наличието на
облигационна връзка между страните и влизането в сила на приложените общи условия.
Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни
установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Възражението за недопустимост на заповедното производство по ч.гр.д. № 636/2022
г. на ПРС в хипотезата на чл. 126 ГПК след образуването на ч.гр.д. № 635/2022 г. (и в този
смисъл – възражение за недопустимост и на настоящото исково производство), е
неоснователно, доколкото от изисканите заповедни производства се установява, че ч.гр.д. №
635/2022 г. е образувано срещу различен длъжник – М. Г. М., поради което поради липсата
на субективен идентитет не е налице хипотезата на чл. 126 ГПК.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е
предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в
хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1
ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само
вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане
следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е
възникнало, по страни, вид, падеж и размер.
В настоящия случай, с оглед уточнението на исковите претенции по реда на чл. 129
ГПК – л. 34, както и с оглед отстранените очевидни фактически грешки в издадената
заповед за изпълнение, се установява, че вземанията, предмет на заповедта и предмет на
исковата молба, са идентични по основание, размер и период. В заявлението, както и в
издадената заповед за изпълнение – след отстраняване на ОФГ в същата, сумата от 173,43
лв. е описана сумарно като 1/6 ид.ч. от задължения за процесния период за: 1/ заплащане
цената на доставена топлинна енергия и 2/ цената на измервателни уреди в имота в гр. П.,
ул. ******. При математическо изчисление се установява, че сборът на претендираните в
настоящия процес (съгласно уточнението по чл. 129 ГПК на л. 34), главници за неплатена
2
топлинна енергия и дължими суми за изплащане на монтирани в имота измервателни уреди
и/или уреди за дялово разпределение възлиза на сумата 173,43 лв., а сборът на
обезщетенията за забава върху главниците в размер на законната лихва възлиза на 18,72 лв.
Следователно, налице е идентитет в размера и периода на сумите, предмет на заповедта и
предмет на настоящия исков процес. Видно в заявлението по чл. 410 ГПК ищецът-заявител е
посочил, че претендираното вземане за главница обхваща както стойността на доставена и
неплатена топлинна енергия, така и стойността на измервателни уреди. Ето защо
вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в
рамките на заповедното производство, на практика съвпадат, поради което предявеният иск
е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в
исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде
установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това
обезщетение. Ищецът следва да установи, че е извършил доставката и монтажа на
измервателните уреди и уредите за дялово разпределение, респ. тяхната стойност и
съгласието на страните цената да се заплаща разсрочено.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно
правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно
наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по
отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация – Перник“ ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по
взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия
при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация – Перник“ ЕАД от 29.04.2008 г., действали през процесния
период. С доклада по делото съдът е обявил, че служебно известен фактът, че са влезли в
сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в
гр. Перник, одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник Съперник – бр. 82/3959/29.04.2008 г. и в-к „Новинар, бр. 101 от 30.04.2008 г.,
поради което посоченият правно релевантен факт – служебно известен на съда, е отделен
като ненуждаещ се от доказване по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК.
Тези правила уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на
топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество и всички потребители на
топлинна енергия, присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр.
Перник. В конкретния случай, отношенията то така действащите общи условия се уреждат
3
от специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено
приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при
определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде
присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от
същата.
В настоящия случай между страните не е спорно, че сградата, в която се намира
процесният жилищен имот, е присъединена към топлопреносната мрежа, което
обстоятелство се установява и от приобщените копие от Протокол от ОС на собствениците
на Етажната собственост в гр. П. , ул. ******, както и договор между ищеца и Етажната
собственост на ул. ****** за услугата „дялово разпределение“. Не са спорни и
обстоятелствата относно реалната доставка на топлинна енергия за исковия период до имота
на посочената от ищеца стойност.
Спорно между страните, извън обсъдените процесуални възражения, е
обстоятелството дали ответникът има качеството „потребител“ на топлинна енергия, както и
относно възникването на задължение за заплащане цената на измервателни уреди.
От представените писмени доказателства – нотариален акт, удостоверение за
граждански брак и удостоверение за наследници, се установява, че на 11.11.1974 г. по време
на брака си наследодателят на ищеца – Г. М. Г., е придобил по възмезден начин правото на
собственост върху процесния топлоснабден имот. Г. Г. е починал на 05.11.2015 г., като
негови наследници по закон са преживялата му съпруга В. М., М. М. и ответникът Я. М..
Със смъртта на Г. Г. съществувалата върху топлоснабдения имот бездялова СИО се е
прекратила и трансформирала в обикновена съсобственост, като по арг. чл. 5, ал. 1, вр. чл. 9
ЗН всеки от наследниците е придобил по 1/3 от притежаваната от Г. Г. ½ ид.ч. от
апартамента. Тоест, в конкретния случай ответникът Я. М. е легитимиран като собственик
за 1/6 ид.ч. от топлоснабдения имот за процесния период.
При тези обективни данни, по делото се установи наличието на облигационна връзка
между страните – възникнала по силата на закона, при предварително обявени Общи
условия и съществуването на изискуемо задължение в полза на ищеца на посоченото в
исковата молба основание – съответно за 1/6 ид.ч. от всички задължения за конкретния
период, съобразно съществуващото в негова полза право на собственост.
От представените по делото писмени доказателства (и доколкото липсва спор), се
установява, че за процесния период дължимите се суми за главница и лихва за доставена
топлинна енергия са в размер на предявените искове. В случая не се твърди осъществено
плащане от страна на ответника, нито се представят доказателства в този смисъл. Предвид
изложеното, предявеният иск за главницата за цената на доставена до имота топлинна
енергия се явява основателен и следва да бъде уважен до предявения размер от 164,61 лева,
определена по реда на чл. 162 ГПК, съгласно извлечението от сметка.
Доколкото потребителят не е изпълнил точно в темпорално отношение своята
насрещна парична престация, той е изпаднал в забава и дължи обезщетение за причинените
на ищеца вреди, в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
върху главницата. Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща
дължимите се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада в забава и дължи
заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично
волеизявление на ищеца в този смисъл. При този извод, основателна е и акцесорната
претенция за сумата от 17,65 лв., тъй като задължението за заплащане на сметките е с
определен срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва
за забавено плащане.
Не се установяват твърденията на ищеца за извършена доставка и монтаж на
4
измервателни уреди, тяхната стойност, нито съгласие на страните за разсрочено плащане.
Представения списък на СЕС за ул. ******, с абонатен номер и името на В. М. не носи
нейния подпис, а други доказателства, вкл. относно реалното извършване на доставка и
монтаж на измервателни уреди, както и относно техния конкретен вид и стойност, не са
ангажирани, поради което искът за заплащане на сумата 8,82 лв. главница, представляваща
цената на монтирани в имота измервателни уреди (определена по реда на чл. 162 ГПК,
съгласно извлечението от сметка – по 4,41 лв. месечно), респ. акцесорната претенция за
законна лихва върху сумата, не са доказани и следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По разноските:
При този изход от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да
заплати пропорционално сторените от ищцовото дружество разноски в размер на 213,50
лева в рамките на исковото производство и 71,20 лева, съгласно приложен списък по чл. 80
ГПК, които следва да му бъдат присъдени. На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника
следва да бъдат присъдени 20,40 лв. разноски в исковото производство и 15,30 лева
разноски в заповедното производство. Така при компенсация на насрещните вземания за
разноски, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 193,10 лв. за
исковото производство и 55,90 лв. – в заповедното производство.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В ПОЛЗА на „Топлофикация-Перник“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ
„Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу Я. Г. М., ЕГН **********, с адрес
гр. П., ул. ******, за сумата в размер на 164,61 лева – главница за доставена топлинна
енергия до топлоснабден имот с адрес гр. П., ул. ******, за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г. (представляваща 1/6 от главница в общ размер 987,67 лв.), законна лихва за
забава в размер на 17,65 лева за периода от 09.07.2019 г. до 04.03.2021 г. (представляваща
1/6 от лихва в общ размер 105,90 лева), ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от депозиране на заявлението на 21.02.2022 г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 636/2022 г. на Районен съд-Перник, като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в полза на
„Топлофикация-Перник“ АД съществува изискуемо вземане срещу Я. Г. М. за сумата от 8,82
лева – главница за цената на доставени и монтирани измервателни уреди и уреди за дялово
разпределение в топлоснабден имот с адрес гр. П., ул. ****** за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г. (представляваща 1/6 от главница в общ размер 52.92 лв.), както и за сумата от
1,07 лева – лихва за периода за периода от 09.07.2019 г. до 04.03.2021 г. (представляваща 1/6
от лихва в общ размер 6,39 лева), ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от депозиране на заявлението на 21.02.2022 г. до окончателното й изплащане, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 636/2022 г. на Районен съд-Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 3 ГПК Я. Г. М., ЕГН ********** да
заплати на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК ********* сумата 193,10 лева разноски за
исковото производство – по компенсация, както и сумата и 55,90 лева – разноски в
заповедното производство – по компенсация.
5
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6