№ 10109
гр. София , 06.08.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ в закрито заседание на шести
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:***
като разгледа докладваното от *** Частно гражданско дело №
20211110138125 по описа за 2021 година
РАЗПОРЕДИ:
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ от г.
град СОФИЯ
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В закрито съдебно заседаниe в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ***
-ва
Като разгледа частно гражданско дело № 38125 от 2021 година по
описа на Софийския районен съд, докладвано от съдията ***, и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Със Заявление, вх. № 20686/30.06.2021г. на СРС, заявителят „***“ ЕАД е
поискал издаването на заповед за изпълнение срещу СТР. Ж. В. за суми, дължими по
Договор за потребителски кредит № 1206616/31.12.2018г., сключен с „***“ ЕАД, и
Договор за поръчителство, сключен с „***“ ЕООД. С разпореждане №
1
7380/19.07.2021г. съдът е дал указания за представяне на доказателства по чл. 18, ал. 1,
т. 3 ЗПФУР за дадено от потребителя съгласие за сключване на договора. В
изпълнение с Молба, вх. № 36056/03.08.2021г. на СРС, заявителят чрез юрк. Г. е
уточнил, че договорът е сключен по реда на ЗПФУР, който изключвал приложението
на ЗПКр, а искането за издаване на заповед за изпълнение по недействителен договор
не противоречало на закона.
По аргумент от чл. 410, ал. 3 и чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличие на сключен с потребител договор, въз основа на който се претендират сумите
по заповедното производство, тъй като, за да прецени наличието на неравноправни
клаузи, то следва преди това да е установено сключването на съдържащия ги договор.
Щом съдът може служебно да следи за действителността на отделни клаузи в договор,
то на същото основание няма пречка да се преценява наличието и действителността на
целия договор. В противен случай биха се обезмислили правилата за засилване на
служебното начало в заповедното производство с оглед защитата на потребителите.
По делото са предоставени неподписани от потребителя екземпляри от
договори. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР кредиторът, в това число и неговият
правоприемник по договор за цесия, е този, който трябва да докаже, че е получил
съгласието на потребителя за сключване на договора. Доказателства, че длъжникът е
дал съгласието си за сключване на договора, т.е. че въобще има договор, не са
ангажирани. Твърденията на заявителя в тази насока остават само твърдения на страна
в производството в нейна полза, поради което нямат доказателствена стойност.
Договорът не е подписан с електронен подпис, като липсват каквито и да било
доказателства, установяващи дадено по някакъв начин съгласие от страна на длъжника
с него. Обстоятелството, че в електронната система на заявителя са вписани съответни
данни по отношение на дадено лице, не означава, че това лице е дало съгласието си за
сключване на договор по реда на ЗПФУР. В подкрепа на изложеното е практиката на
Софийския градски съд – Определение № 264457/17.11.2020г. по ч.гр.д. №
11102/2020г. на СГС, ГК, Определение № 266301/06.04.2021г. по ч.гр.д.839/2021г. на
СГС, І ГО, Определение № 271897/16.07.2021г. по ч.гр.д. № 12552/2020г. на СГС, ГО.
Поради тази причина и на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявлението за
издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, вх. № 20686/30.06.2021г. на СРС.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
частна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от
съобщението.
Разпореждането да се съобщи на заявителя.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3