Решение по дело №6095/2019 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260585                                              05.11.2020 г.                                           гр. Бургас 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд,                                                XXXVIII – ми граждански състав

на двадесети октомври                                                      две хиляди и двадесета година в открито съдебно заседание в състав:

 

                                                                                           Председател: Невена Ковачева

 

Секретар: Станка Добрева

Като разгледа докладваното от съдията Ковачева

гражданско дело № 6095 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „Вип мениджмънт” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. С№ 2А, ет. 2, представлявано от Т.Ч., срещу Ж.А.А., гражданин на Русия, роден на *** г. Иска се осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 2637,64 лева, представляваща неплатени такси и разходи за консумативи, дължими съгласно чл. 6 и чл. 7 от договори за управление и поддръжка на жилищен комплекс „Съни Хил“, сключени на 13.05.2013 г. и 07.06.2013 г., за апартаменти № 30, 31 и 32 в блок 3, комплекс Съни Хил, гр. Бургас, за периода от месец декември 2017 г. до месец март 2019 г., сумата 5272,20 лева, представляваща неустойка съгласно чл. 18 от договорите, сумата 536,59 лева обезщетение за забава върху главницата, считано от 01.12.2017 г. до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.07.2019 г. до окончателното плащане на сумата.

Твърди се, че ответникът е собственик на самостоятелни обекти в сграда – апартаменти 30, 31 и 32 в бл. 3 на жилищен комплекс „Съни Хил”, ж. к. Меден рудник, гр. Бургас. Сключени между страните са договори за управление и поддръжка на комплекса, съгласно които за извършваните от ищцовото дружество услуги се дължи възнаграждение в размер на по 23 евро на месец, както и по 0,16 лева върху общата квадратура на всеки самостоятелен обект, предназначени за заплащане на всички сметки и разходи за електричество и вода, необходими за поддръжката на общите части на комплекса и блока.

 На основание чл. 18 от договорите се дължи неустойка при забава в плащането на дължимите суми.

Моли се за уважаване на претенциите и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Ответникът чрез особен представител е изразил становище за неоснователност на претенциите. Посочено е, че договорите за управление на етажната собственост не са сключени между надлежни страни по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗУЕС, поради което отговорността на ответника по тях не може да се ангажира. Не са представени доказателства за реално извършени разноски по поддръжка на обектите на ответника, както и че същите са негова собственост.

Изложени са доводи за неоснователност на иска за заплащане на неустойка. Същата е нищожна поради накърняване на добрите нрави. Освен това е прекомерна. Моли се за отхвърляне на исковете.

Правната квалификация на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

Установява се от представените по делото договори за управление и поддръжка на жилищен комплекс „Съни хил“ от 13.05.2013 г. и 07.06.2013 г., сключени между А., „Вип мениджмънт“ ООД и „Съни хил“ ЕАД, че ответникът като собственик на апартаменти № 30, 31 и 32 и изби с № 7, 13 и 3, всички находящи се в бл. 3 на комплекса, е възложил на ищцовото дружество да осъществява цялостната поддръжка и управление на общите части на комплекса и блока срещу заплащане на възнаграждение в размер на 23 евро на апартамент. Таксата не включва разходите за електричество и вода, необходими за поддръжката на общите части на комплекса и блока, като същите се дължат отделно от възложителя и се заплащат под формата на месечна сума, равна на 0,16 лева с ДДС, умножени по квадратурата на апартамента. В чл. 17 и чл. 18 е уговорено, че се дължи неустойка за забавено плащане на задължението. Договорите са с нотариална заверка на подписите. Срокът на договорите е пет години, като е уговорено автоматичното му продължаване, освен ако някоя от страните не уведоми писмено другата за желанието си да го прекрати. По делото няма данни договорите да са прекратени или да са променени условията по тях.

Като взе предвид събраните по делото доказателства, съдът намери, че между страните е налице валидно правоотношение по сключения договор за управление, поддръжка, организиране на поправки на общите части на комплекса, в който А. притежава самостоятелни обекти. От събраните гласни доказателства се установи, че комплексът е такъв от затворен тип по смисъла на §3, т. 3 ДР на ЗУЕС, тъй като има няколко блока в едно УПИ, има басейн, зелени площи, детска площадка, беседка, които обслужват собствениците и обитателите на всички сгради. Поради това управлението на общите части се подчинява на специалния режим по чл. 2 ЗУЕС. Договорът е сключен между лицата, посочени в разпоредбата – инвеститора „Съни хил“ ЕАД и собственика на самостоятелни обекти Ж.А.. Обстоятелството, че трето лице е подписало договора – фирма за поддръжка, не опорочава същия, тъй като другите две лица, които са го подписали, са надлежни по смисъла на чл. 2 ЗУЕС. В тази си част договорът има характеристиките на договор за изработка. Ето защо възражението на процесуалния представител на ответника е неоснователно.

Поради това съдът намира, че страните са валидно обвързани от сключените помежду им на 13.05.2013 г. и на 07.06.2013 г. договори за управление и поддръжка и на общите части на жилищния комплекс „Съни хил“, по които ищецът е изправна страна, което се установява от събраните гласни доказателства. Ответникът не е доказал да е заплатил претендираните в производството суми, поради което следва да се ангажира отговорността му. Същият не е погасил такси за периода м. 12.2017 г. – м. 03.2019 г., размерът на които съгласно заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза възлиза на 2637,64 лева. В този смисъл и доколкото така установеният по делото размер кореспондира с претенцията на ищеца за главница, същата се явява изцяло основателна. Основателен е и искът за заплащане на обезщетение за забава върху главницата в размер на 536,59 лева съгласно заключението на вещото лице.

По отношение на иска за заплащане на неустойка за забава по чл. 18 от договора, равна на двойния размер на неплатената сума, следва да се обсъдят възраженията на процесуалния представител на ответника за нищожност на клаузата поради накърняване на добрите нрави и за прекомерност. Съдът намира същите за основателни. В чл. 17 от договора е предвидено, че се дължи неустойка за забава в размер на 10 % от дължимата сума за всеки ден забава, а в чл. 18 – че при забава повече от 10 дни се дължи освен неустойката по чл. 17 и еднократна неустойка в размер на двойния размер на неплатената сума, т. е. уговорени са две неустойки за забава. Целта на клаузата за неустойка, дължима при забава в плащането, е да се обезщетят вредите от неизпълнение на паричното задължение в срок. Уговореният размер на неустойката следва да изпълнява предвидените в чл. 92 ЗЗД цели и да не предвижда неоснователно разместване на блага. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС при определяне на основанието за накърняване на добрите нрави се взема предвид какъв е видът на неизпълнението, има ли други обезпечения за този вид предвидено неизпълнение, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваното неизпълнение на задължението за вреди. В случая неустойката е предвидена за забава в плащане на парично задължение. След като задължението по договора е парично, то най-подходящият критерий за преценка дали уговорената от страните неустойка изпълнява функциите си да обезпечи изпълнението на задължението в срок и да обезщети изправната страна по договора за очакваните от неизпълнението на задължението вреди, както да послужи като санкция на неизправната страна, е съотношението между законната лихва за забава и уговорения размер на неустойката. В случая неустойката надвишава многократно законната лихва за забава, поради което настоящият съдебен състав намира, че е налице прекомерност в размер, при който неустойката губи своите стимулираща доброто изпълнение и обезщетителна функции и се превръща в средство за неоснователно обогатяване на кредитора. В случая съглашението за неустойка в двоен размер на задължението, дори при забава от 11 дни, противоречи на добрите нрави поради обективната неравностойност на насрещните задължения. Ето защо същата е нищожна, поради което ответникът не дължи претендираните от него суми на това основание.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски в размер на общо 565,72 лева съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и съразмерно на уважената част от исковете.

                       Водим от горното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Ж.А.А., гражданин на Русия, роден на *** г., да заплати на „Вип мениджмънт” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. С№ 2А, ет. 2, представлявано от Т.Ч., сумата 2637,64 лева (две хиляди шестстотин тридесет и седем лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща неплатени такси и разходи за консумативи, дължими съгласно чл. 6 и чл. 7 от договори за управление и поддръжка на жилищен комплекс „Съни Хил“, сключени на 13.05.2013 г. и 07.06.2013 г., за апартаменти № 30, 31 и 32 в блок 3, комплекс Съни Хил, гр. Бургас, за периода от месец декември 2017 г. до месец март 2019 г., сумата 536,59 лева (петстотин тридесет и шест лева и петдесет и девет стотинки) обезщетение за забава върху главницата, считано от 01.12.2017 г. до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.07.2019 г. до окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на сумата 5272,20 лева, представляваща неустойка съгласно чл. 18 от договорите.

ОСЪЖДА Ж.А.А., гражданин на Русия, роден на *** г., да заплати на „Вип мениджмънт” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. С№ 2А, ет. 2, представлявано от Т.Ч., съдебно – деловодни разноски в размер на 565,72 лева (петстотин шестдесет и пет лева и седемдесет и две стотинки).

                                   Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н. Ковачева

Вярно с оригинала!

С. Добрева