Решение по дело №4847/2011 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. София, 15.01.2019 г.

 

     В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на тринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в следния състав           

                                                                          

    СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря Цветелина Пецева,

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 4847 по описа за 2011 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 138 и сл. от ЗЗД.

В исковата молба ищецът “Ю.Б.” АД (с предишно наименование “Ю.И Е.Д.Б.” АД), ЕИК *********, твърди, че по ч.гр.д. № 27408/2010 г. по описа на Софийски районен съд е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, срещу ответниците ЕТ “Х. – Я.В.”, ЕИК ********, и К.Ч.В., ЕГН **********, които са подали възражение срещу заповедта по чл. 414 от ГПК. Ищецът твърди, че ответникът ЕТ “Х. – Я.В.” е ползвал банков кредит с разрешен лимит от 50 000 лева съгласно Договор за банков кредит продукт “Бизнес револвираща линия – плюс” № BL 3178 от 16.10.2006 г. Твърди, че с Анекс № 1 към договора е увеличен размерът на кредита до 100 000 лева. Твърди, че с Договор за поръчителство солидарно с кредитополучателя са се задължили Д.М.и ответникът К.Ч.В.. Твърди, че кредитополучателят е усвоил сума в размер на 100 000 лева по банковия кредит. Твърди, че кредитополучателят е допуснал просрочие на повече от една вноска и считано от 01.04.2009 г. е изпаднал в забава. Твърди, че с уведомителни писма до кредитополучателя и поръчителите договорът за кредит е обявен за предсрочно изискуем на 16.04.2010 г. на основание чл. 24, б. “г” и чл. 25, б. “в” от договора. Ищецът претендира да бъде признато за установено съществуването на вземането на банката срещу ответниците за сумата от 100 000 лева – главница по договора за кредит, сумата от 24 437,47 лева – договорна лихва за периода от 01.04.2009 г. до 14.06.2010 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение (15.06.2010 г.) до окончателното й плащане. Претендира разноски по делото.

Ответниците ЕТ “Х. – Я.В.” и К.Ч.В. са депозирали отговори на исковата молба със сходни доводи. Твърдят, че не дължат претендираните от ищеца парични суми. Излагат съображения за недопустимост на производството, доколкото искът не е предявен в преклузивния едномесечен срок по чл. 415 от ГПК. Оспорват предявените искове по основание и размер. Оспорват, че не са сключвали договорите за кредит, респ. за поръчителство с ищцовата банка. Оспорват наличието на предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Сочат, че не им е връчвано уведомление за това.

 

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.д. № 27408/2010 г. по описа на Софийски районен съд, 41 състав, е видно, че по заявление с вх. № 27300/15.06.2010 г., подадено от “Ю.И Е.Д.Б.” АД, е издадена на 29.06.2010 г. заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с която е разпоредено ответникът ЕТ “Х. – Я.В.”, ответникът К.Ч.В. и Д.Ч.М. да заплатят солидарно на кредитора “Ю.И Е.Д.Б.” АД сумата от 100 000 лева – главница, сумата от 24 437,47 лева – договорна лихва за периода от 01.04.2009 г. до 14.06.2010 г., ведно със законната лихва от 15.06.2010 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 5 877,50 лева - разноски, от които 2 488,75 лева – държавна такса и 3 388,75 лева – възнаграждение за адвокат.

Срещу издадената заповед са подадени от длъжниците ЕТ “Х. – Я.В.” К.Ч.В. възражения по чл. 414 от ГПК на 28.03.2011 г., находящи се в кориците на приложеното ч.гр.д. № 14947/2011 г. на СГС.

След указания на настоящия състав са представени от ищеца по делото покани за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20118630400048 по ЧСИ С. Х., с рег. № 863 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд. От същите е видно, че заповедта за изпълнение е връчена на настоящите ответници на 14.03.2011 г. С оглед на това възраженията на длъжниците са подадени в законоустановения двуседмичен срок от връчването й.

С разпореждане от 26.09.2011 г. Софийският районен съд е указал на заявителя “Ю.И Е.Д.Б.” АД, че предвид подаденото от длъжника възражение в едномесечен срок от връчване на разпореждането може да предяви иск за установяване на вземането си по издадената в негова полза заповед за изпълнение. Разпореждането е получено от настоящия ищец на 12.10.2011 г., видно от съобщението, намиращо се в кориците на приложеното ч.гр.д. № 14947/2011 г. на СГС.

Исковата молба е подадена пред Софийски градски съд на 18.11.2011 г. от надлежна страна – заявителя “Ю.Б.” АД против ответниците ЕТ “Х. – Я.В.” и К.Ч.В..

Относно спазването на едномесечния срок по чл. 415 от ГПК се е произнесъл Апелативен съд – София с определение № 2766/30.08.2018 г. по ч.гр.д. 3775/2018 г. по описа на САС, Г.О., 14 състав, с което е отменено определение № 2298 от 05.04.2017 г., постановено по т.д. № 4847/2011 г. по описа на СГС, ТО, VI-8 състав, с което е отменен дадения ход по същество, върната е исковата молба с вх. № 104795/18.11.2011 г. против ответниците ЕТ “Х. – Я.В.” и К.Ч.В., прекратено е производството по делото и е обезсилена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, издадена на 29.06.2010 г. по ч.г.р.д. № 27408/2010 г. по описа на СРС, 41 състав и издадения въз основа на заповедта изпълнителен лист, поради предявяване на установителния иск по чл. 422 ГПК след законовия едномесечен срок, като делото е върнато на СГС, ТО, VI-8 състав за продължаване на процесуалните действия. Определението на Апелативен съд – София е задължително за настоящата инстанция, поради което следва да се приеме, че предявеният иск по чл. 422 от ГПК е процесуално допустим.

Представен е от ищеца и е приет като доказателства по делото Договор за банков кредит продукт “Бизнес револвираща линия - плюс” № BL3178 от 16.10.2006 г., сключен между банката като кредитор и ЕТ “Х. – Я.В.” като кредитополучател, ответника К.Ч.В. като поръчител и трето за делото лице като поръчител.

Съгласно чл. 1, ал. 1 от договора за банков кредит, банката предоставя на кредитополучателя ЕТ “Х. – Я.В.” кредит във формата на кредитна линия в размер на 50 000 лева за посрещане на краткосрочни оборотни нужди, а кредитополучателят се задължава да го ползва и върне заедно с дължимите лихви при условията на този договор.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора, крайният срок за ползване и погасяване на кредита е 120 месеца, считано от откриване на заемната сметка по кредита, като заемната сметка се открива след учредяване на договорените по този договор обезпечения и изпълнение на съответните специални условия по кредита. Видно от представеното от ищеца приложение № 1 към договора за кредит, заемната сметка е открита на 23.10.2006 г.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора, кредитополучателят има право да погасява изцяло или частично задълженията си по главницата, както и да ползва отново средствата по кредита до максималния му разрешен от банката размер в рамките на срока на кредита.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, дължимата от кредитополучателя годишна лихва за предоставения кредит включва сбора от действащия базов лихвен процесн – малки фирми (БЛПМФ) за лева, обявен от банката и договорна лихвена надбавка в размер на 4,5 пункта. Съгласно ал. 2 на чл. 3, към датата на подписване на договора обявеният от банката БЛПМФ за лева е в размер на 10 пункта.

Съгласно чл. 3, ал. 3 и 4 от договора за кредит, действащият БЛПМФ не подлежи на договаряне и промените в него стават задължителни за страните, считано от първото 21-во число след промяната му. Дължимата лихва се начислява ежемесечно и е платима на 21-во число на всеки месец след месеца на откриване на заемната сметка.

Условията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем са договорени в чл.24 от договора за банков кредит, като съгласно б. “г” от цитираната разпоредба банката има това право, ако кредитополучателят не е изпълнил което и да е друго задължение, поето по силата на договора, договорите, обезпечаващи кредита или други, сключени с банката договори за кредит, включително не е внесъл дължима вноска по главница и/или лихва.

Представен е от ищеца Анекс № 1 от 19.03.2007 г. към договора за банков кредит, сключен между банката като кредитор, ЕТ “Х. – Я.В.” като кредитополучател, ответника К.Ч.В. като поръчител и трето за делото лице като поръчител, с който банката увеличава размера на предоставената на кредитополучателя банкова линия за оборотни средства със сума в размер на 50 000 лева, като общият размер на предоставения кредит става 100 000 лева.

Представен е от ищеца Договор за поръчителство от 16.10.2006 г., сключен между банката и ответника К.Ч.В. като поръчител и трето за делото лице като поръчител, и Анекс № 1 от 19.03.2007 г. към договора за поръчителство, съгласно които поръчителите се задължават да отговарят солидарно с кредитополучателя спрямо банката за задълженията на кредитополучателя по процесния договор за кредит и при всички условия, параметри и срокове съгласно договора за кредит.

Представено е от ищеца уведомително писмо, изпратено от банката до кредитополучателя ЕТ “Х. – Я.В.” чрез куриерска фирма “Спиди” на 30.04.2010 г., с което последният е уведомен, че поради забава в плащанията по договора за кредит, считано от 16.04.2010 г. вземанията на банката по договора са предсрочно изискуеми, и кредитополучателят е поканен да заплати доброволно същите. Уведомлението е изпратено чрез куриерска фирма “Спиди”, като е посочено с дата 03.05.2010 г., че няма такава фирма, няма тел. за връзка.

Представено е от ищеца уведомително писмо за предсрочна изискуемост на вземанията по кредита, изпратено от банката до поръчителя К.Ч.В. чрез куриерска фирма “Спиди” на 30.04.2010 г., като в разписката от 04.05.2010 г. е посочено “заключен вход, без тел. за връзка”.

По делото е изслушано, оспорено от ответниците и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Б.Д.. Вещото лице дава заключение, че дължимата главница по Договора за банков кредит и Анекс № 1 от 19.03.2007 г. е общо в размер на 100 000 лева. Посочено е, че ответникът е усвоил суми по разплащателната сметка в общ размер на 98 950 лева и банката е начислила като задължение на ответника разходи, платими еднократно в размер на 1 050 лева. Вещото лице дава заключение, че съгласно приложено извлечение от счетоводните книги на банката същата води и задължение на ответника за договорна лихва общо в размер на 24 437,47 лева за периода от 01.04.2009 г. до 14.06.2010 г.

По делото е изслушано, оспорено от ответника ЕТ “Х. – Я.В.” и прието заключение на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Б.Д.. Вещото лице дава заключение, че в счетоводството на банката с получените суми от ЧСИ Х. в размер на 14 186,82 лева, банката ги е отнесла за погасяване на задължения по партидата на ЕТ “Х. – Я.В.”, като с цялата получена сума банката е погасила част от главницата по кредита. Посочено е, че сумите, постъпили по специалната сметка на ЧСИ Х., са от сметките на К.Ч.В..

Във връзка с открито производство по чл. 193 от ГПК по оспорване на автентичността на документи – договор за банков кредит и приложение към него от 16.10.2006 г., анекс към договора за банков кредит, договор за поръчителство от 16.10.2006 г. и анекс към договора за поръчителство, по делото е изслушано, оспорено от ответниците и прието заключение на съдебно-почеркова експертиза на вещото лице С.Ч.. Вещото лице Ч. дава заключение, че подписите за “кредитополучател” – обект на експертизата, на всеки лист от Договор за банков кредит от 16.10.2006 г., приложение от 16.10.2006 г. към същия договор, анекс № 1 от 19.03.2007 г. към договор за банков кредит от 16.10.2006 г., са положени от Я.Е.В.. Вещото лице дава заключение, че подписите за “поръчител” – обект на експертизата, на всеки лист от Договор за банков кредит от 16.10.2006 г., Приложение от 16.10.2006 г. към същия договор, Анекс № 1 от 19.03.2007 г. към договор за банков кредит от 16.10.2006 г., Договор за поръчителство от 16.10.2006 г. към договор за банков кредит от 16.10.2006 г. и Анекс № 1 от 19.03.2007 г. към договор за поръчителство от 16.10.2006 г., са положени от К.Ч.В..

Вещото лице Ч. посочва, че по отношение на подписите за “поръчител”, положени от името на Д.Ч.М., експертизата не може да направи заключение, поради липса на сравнителен материал.

Вещото лице Ч. дава заключение, че в изследваните документи - Договор за банков кредит от 16.10.2006 г., Приложение от 16.10.2006 г. към същия договор, Анекс № 1 от 19.03.2007 г. към договор за банков кредит от 16.10.2006 г., Договор за поръчителство от 16.10.2006 г. към договор за банков кредит от 16.10.2006 г. и Анекс № 1 от 19.03.2007 г. към договор за поръчителство от 16.10.2006 г., няма ръкописни текстове, които да са изпълнени от Я.Е.В. и К.Ч.В..

По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-почеркова експертиза на вещото лице А.Б.. Вещото лице сочи, че за това дали подписите, произхождащи от името на Д.Ч.М. в процесните документи, са изпълнени от него, е невъзможен еднозначен отговор.

Вещото лице Б. дава заключение, че в оспорените банкови документи няма ръкописен текст, който да е изпълнен от лицата: Д.Ч.М., К.Ч.В. и Я.Е.В., като се отчита обстоятелството, че изводът е направен въз основа на събрания сравнителен материал.

Вещото лице Б. дава заключение, че подписът, положен под № 2 за “поръчител” от името на К.Ч.В. в процесния договор за банков кредит от 16.10.2006 г. между “Българска пощенска банка” АД и ЕТ “Х. – Я.В.” не е изпълнен от К.Ч.В..

По делото е изслушано, оспорено от ответника ЕТ “Х. – Я.В.” и прието заключение на съдебно-почеркова експертиза на вещото лице С.Х.. Вещото лице дава заключение, че подписите за “кредитополучател: ЕТ “Х. – Я.В.” в Договор за банков кредит Продукт “Бизнес револвираща линия – плюс” № BL 3178/16.10.2006 г., Приложение от 16.10.2006 г. към Договор за банков кредит № BL 3178, Анекс № 1/19.03.2007 г. към Договор за банков кредит № BL, сключени между “Българска пощенска банка” АД и ЕТ “Х. – Я.В.”, са положени от Я.Е.В..

С оглед на така установеното от приетите заключения на СПЕ, съдът намира за недоказано оспорването от ответника на гореописаните документи по реда на чл. 193 от ГПК. Обстоятелството, че подписът за К.Ч.В. в процесния договор за банков кредит от 16.10.2006 г. не е изпълнен от К.Ч.В., не променя извода на съда. Това е така, тъй като в случая поръчителството е учредено с отделен договор за поръчителство от 16.10.2006 г., допълнен и изменен с анекса към него, сключени с банката кредитор съгласно чл. 138, ал. 1 от ЗЗД, а подписването от страна на поръчителя на договора за кредит не е необходимо условие за валидността на кредита и на поръчителството.

Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл.430 от ТЗ и чл. 138 и сл. от ЗЗД, за признаване за установено съществуването на вземането на ищеца “Ю.Б.” АД против ответниците ЕТ “Х. – Я.В.” и К.Ч.В. в размер на 100 000 лева, представляваща главница по Договор за банков кредит от 16.10.2006 г. и приложение от 16.10.2006 г. към същия договор, сключен с ЕТ “Х. – Я.В.” като кредитополучател, допълнен и изменен с Анекс № 1 от 19.03.2007 г. към договор за банков кредит от 16.10.2006 г., за вземанията по които ответникът К.Ч.В. се е задължил да отговаря солидарно с ЕТ “Х. – Я.В.” по силата на сключените от нея Договор за поръчителство от 16.10.2006 г. към договор за банков кредит от 16.10.2006 г. и Анекс № 1 от 19.03.2007 г. към договор за поръчителство от 16.10.2006 г., ведно със законната лихва от 15.06.2010 г. до изплащане на вземането, и в размер на 24 437,47 лева – договорна лихва върху главницата за периода от 01.04.2009 г. до 14.06.2010 г., за което е издадена заповед от 29.06.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 27408/2010 г. по описа на Софийски районен съд, 41 състав.

Налице са процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск – подадено е възражение по чл. 414 от ГПК в срок и съгласно чл. 415 от ГПК е предявен иск за установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 27408/2010 г. по описа на Софийския районен съд.

Разпоредбата на чл. 422 от ГПК е специална процесуална норма, която гарантира възможността на кредитора да упражни правото си на иск за установяване съществуване на вземане, реализирано по реда на заповедното производство в хипотезата на подадено възражение от страна на длъжника.

В настоящото производство кредиторът е този, който следва да установи съществуването на вземането си. За да бъде уважен предявеният по реда на чл. 422 от ГПК положителен установителен иск, чрез събраните по делото доказателства следва да бъдат установени от ищеца юридическият факт, от който произтича претендираното вземане, неговото изискуемост и размер, включително предоставянето на банковия кредит. В тежест на ответниците е да установят направените срещу иска възражения и да докажат погасяването или плащането на претендираната от ищеца сума.съдържание и размерът му.

В случая се твърди от ищеца, че вземането му е възникнало въз основа на Договор за банков кредит продукт “Бизнес револвираща линия – плюс” № BL 3178 от 16.10.2006 г., сключен между ищеца и кредитополучателя ответник ЕТ “Х. – Я.В.”, и Анекс № 1 от 19.03.2007 г. от към този договор, за изпълнението на което ответникът К.Ч.В. отговаря солидарно с кредитополучателя съгласно описаните по-горе Договор за поръчителство от 16.10.2006 г. и Анекс № 1 от 19.03.2007 г. към договора за поръчителство.

Договорът за банков кредит е уреден в чл. 430 и сл. от ТЗ, като с него банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката. Договорът за банков кредит се сключва в писмена форма. Следователно договорът за банков кредит е двустранен, консенсуален, формален, възмезден, срочен. За да възникне правото на банката да иска връщане на сумата по кредита, следва на първо място сумата да е предоставена на кредитополучателя и усвоена от него, както и да е настъпил падежът на главницата/лихвата по кредита, респ. да са обявени задълженията по кредита за предсрочно изискуеми поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита съгласно чл. 60, ал. 2 от ЗКИ или при неизпълнение на задължения по договора от страна на кредитополучателя.

В случая от събраните по делото писмени доказателства и приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза на вещо лице Д. се установява, че главницата по кредита е в общ размер на 100 000 лева, като 98 950 лева са усвоени от кредитополучателя и 1 050 лева са начислени от банката разходи като задължение на ответника.

Крайният срок за погасяване на кредита е 120 месеца, считано от откриване на заемната сметка по кредита. Съгласно представеното от ищеца приложение № 1 към договора за кредит, заемната сметка е открита на 23.10.2006 г. и следователно крайният срок за погасяване на кредита е 23.10.2016 г.

Ищецът се позовава на предсрочна изискуемост на вземанията по кредита, считано от 16.04.2010 г.

В т. 18 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че счита целия кредит за предсрочно изискуем, включително вноските с ненастъпил падеж. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

В случая към заявлението за издаване на заповед за изпълнение банката е представила уведомленията за обявяване на предсрочната изискемост на вземанията по кредита, изпратени на 30.04.2010 г. чрез куриерска фирма “Спиди” до ответника кредитополучател и съответно до ответника поръчител. Пратката до кредитополучателя е върната с дата 03.05.2010 г. с отбелязване “няма такава фирма, няма тел. за връзка”, а до поръчителя К.Ч.В. с отбелязване “заключен вход, без тел. за връзка”.

При тези данни съдът намира, че не са спазени предвидените изисквания в чл. 6, ал. 3 от действащите към релевантния момент Общи правила за условията за доставяне на пощенските пратки, пощенските колети и пощенските парични преводи, приети с Решение № 755 от 17.05.2007 г. на КомиС.та за регулиране на съобщенията на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги. Според цитираната разпоредба, когато при посещението на адреса поради отсъствие на получателя по ал. 1 или лицето по ал. 2 пощенската пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни, от датата на получаване в пощенската служба за доставка. Броят на служебните известия и времевият интервал на уведомяване на получателите се определят от пощенските оператори в Общите условия на договора с потребителите, като броят на служебните известия е не по-малък от две.

В случая по делото няма представени надлежни доказателства, удостоверени с подписа на връчителя на пратката, за спазване на процедурата по връчване на препоръчаната пратка съгласно Общите правила – отбелязана е една дата на посещение 03.05.2010 г., съответно 04.05.2010 г., т.е. не се установява да са поставени най-малко две служебни известия и да е спазен срокът от не по-малко от 20 дни. При тези данни съдът намира, че настоящите ответници не са надлежно уведомени от банката за предсрочната изискуемост на вземанията по процесния кредит преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и въъзраженията на ответниците в този смисъл са основателни.

Ненадлежното уведомяване на длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита засяга само изискуемостта на вземането по договора. Това не засяга обаче самото основание на вземането, което остава същото – договора за банков кредит. След като ищецът по предявения иск претендира изпълнение по договора за кредит за целия неиздължен остатък с оглед твърдената предсрочна изискуемост, то на него му се дължи изпълнение поне за онази част от вземането му, по отношение на която са настъпили падежите. Аргумент в подкрепа на горното виждане се черпи и от разпоредбата на чл. 422, ал. 4 от ГПК (нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.). В същата законодателят въведе забрана за издаване на обратен изпълнителен лист на ответника, ако искът по чл. 422 от ГПК е отхвърлен поради неизискуемост на вземането.

В случая крайният срок (падежът) за погасяване на задълженията по договора за банков кредит е настъпил с изтичането на 120 месеца от откриване на заемната сметка по кредита, т.е. на 23.10.2016 г. след предявяване на иска. По общото правило на чл.235, ал. 3 от ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право и това са факти, настъпили след предявяване на иска, т.е. от момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до приключване на съдебното дирене в исковия процес. Следователно предвид настъпилия след подаването на заявлението и преди приключването на съдебното дирене в настоящото производство факт на изтичане на крайния уговорен срок за погасяване на кредита, цялото вземане на банката по договора за кредит е изискуемо, независимо че кредитът не е бил обявен за предсрочно изискуем на ответниците преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение (така в Решение № 184/04.07.2017 г. по т.д. № 60361/2016 г. по описа на ВКС, Г.К., IV Г.О.; Решение № 15/09.05.2017 г. по гр.д. № 60034/2016 г. по описа на ВКС, Г.К., I Г.О.; Решение № 7/19.05.2017 г. по гр.д. № 60053/2016 г. по описа на ВКС, Г.К., II Г.О.).

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че дължимата главница по процесния кредит е в общ размер на 100 000 лева, както и че договорната лихва по кредита е в общ размер на 24 437,47 лева за периода от 01.04.2009 г. до 14.06.2010 г.

Видно от приетите по делото Договор за поръчителство от 16.10.2006 г. към договор за банков кредит от 16.10.2006 г. и Анекс № 1 от 19.03.2007 г. към договор за поръчителство от 16.10.2006 г., ответникът К.Ч.В. отговаря солидарно с кредитополучателя ЕТ “Х. – Я.В.” за изпълнение на всички задължения по процесния договор за банков кредит и анека към него.

В разглеждания случай от събраните по делото доказателства съдът намира, че ищецът доказа при условията на главно и пълно доказване съществуването на вземанията си към ответниците и техния размер, за които вземания са му издадени заповедта за изпълнение и изпълнителен лист в производството по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 27408/2010 г. по описа на Софийски районен съд, 41 състав.

Ответниците, които носят доказателствената тежест за установяване на факта на евентуално погасяване/плащане на претендираните вземания по делото, не представиха доказателства в тази насока. По делото не се установява да е налице доброволно плащане на задълженията по заповедта за незабавно изпълнение от страна на ответниците. От изслушаното и прието заключение на допълнителната ССчЕ се установява, че погасяването на част от задълженията по кредита са от постъпили суми от ЧСИ Х., т.е. в резултат на осъществено принудително изпълнение и това не се взема предвид от съда с оглед приетото в т. 9 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че вземането на ищеца към ответника по договора за кредит и анекса към него, както и договора за поръчителство и анекса към него, е възникнало. Към приключването на съдебното дирене същото е с настъпил падеж и изискуемо. Установява се в присъдения размер със заповедта за изпълнение от 29.06.2010 г. Не се събраха по делото доказателства, че към датата на приключване на съдебното дирене същото е погасено.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният установителен иск е основателен и доказан по размер, поради което следва да бъде уважен за вземането на ищеца в размер на 100 000 лева – главница по договора за кредит, и в размер на 24 437,47 лева – договорна лихва за периода от 01.04.2009 г. до 14.06.2010 г.

 

По акцесорната претенция за законната лихва върху главницата съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен, считано от датата, следваща падежа на кредита, настъпил в хода на процеса на 23.10.2016 г., т.е. считано от 24.10.2016 г. до окончателното й плащане. А искът за законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение (15.06.2010 г.) до 23.10.2016 г. включително следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

 

По разноските:

Съгласно приетото в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда предявения иск по реда на чл. 422 от ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

В случая с оглед изхода на спора, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 5 877,50 лева - разноски в заповедното производство, от които 2 488,75 лева – държавна такса и 3 388,75 лева – възнаграждение за адвокат, за плащането на което са представени доказателства в заповедното призводство, съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Тези разноски са включени в издадената по ч.гр.д. № 27408/2010 г. по описа на Софийски районен съд, 41 състав, заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК ищецът претендира разноски в исковото производство в общ размер на 6 915,25 лева, от които 2 488,75 лева – държавна такса, 300 лева – депозит за вещо лице по ССчЕ, 250 лева – депозит за вещо лице по допълнителна ССчЕ, 350 лева – депозит за вещо лице по почеркова експертиза и 3 526,50 лева – адвокатско възнаграждение, за което съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС са представени доказателства за плащане. Ищецът претендира разноски за депозит за допълнителната ССчЕ в размер на 250 лева, а по делото са представени доказателства за направени от ищеца разноски за този депозит в размер на 150 лева (лист 325 от делото), която сума следва да се вземе предвид при изчисляване на разноските по делото.

С оглед изхода на спора и предвид гореизложеното, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски в исковото производство в общ размер на 6 815,25 лева.

 

Водим от изложеното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 138 и сл. от ЗЗД, съществуването на вземането на “Ю.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** – Я.В.”, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** 58, и К.Ч.В., ЕГН **********, с адрес: ***, в размер на 100 000 лева (сто хиляди лева), представляваща главница по Договор за банков кредит от 16.10.2006 г. и Приложение от 16.10.2006 г. към същия договор, допълнен и изменен с Анекс № 1 от 19.03.2007 г. към Договор за банков кредит от 16.10.2006 г., сключени с ЕТ “Х. – Я.В.” като кредитополучател, за които вземания ответникът К.Ч.В. се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя по силата на сключените от нея Договор за поръчителство от 16.10.2006 г. към Договор за банков кредит от 16.10.2006 г. и Анекс № 1 от 19.03.2007 г. към Договор за поръчителство от 16.10.2006 г., ведно със законната лихва върху главницата от 23.10.2016 г. до изплащане на вземането, и в размер на 24 437,47 лева (двадесет и четири хиляди четиристотин тридесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки) – договорна лихва върху главницата за периода от 01.04.2009 г. до 14.06.2010 г., за което е издадена заповед от 29.06.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 27408/2010 г. по описа на Софийски районен съд, 41 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за законната лихва върху главницата от 100 000 лева за периода от 15.06.2010 г. до 23.10.2016 г. включително, като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЕТ “Х. – Я.В.”, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** 58, и К.Ч.В., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят солидарно на “Ю.Б.” АД (с предишно наименование “Ю.И Е.Д.Б.” АД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 5 877,50 лева (пет хиляди осемстотин седемдесет и седем лева и петдесет стотинки)– разноски в заповедното производство, от които 2 488,75 лева – държавна такса и 3 388,75 лева – възнаграждение за адвокат, които разноски са включени в издадената заповед от 29.06.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 27408/2010 г. по описа на Софийски районен съд, 41 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЕТ “Х. – Я.В.”, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** 58, и К.Ч.В., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят солидарно на “Ю.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 6 815,25 лева (шест хиляди осемстотин и петнадесет лева и двадесет и пет стотинки) – разн оски в производството пред СГС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                   СЪДИЯ :