Решение по дело №277/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 147, ал. 2 и 149, ал. 5 от АПК.

Образувано е по протест на Прокуратурата на РБ, чрез прокурор от СГП - отдел „Гражданско-съдебен надзор и административно-съдебен надзор“, с който се иска обявяване на нищожността на ИАА, изразен с действие по издаване на Свидетелство за управление на МПС /СУМПС/ № ......... от 07.06.2024г., издадено от Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Сливен на Х. И. А. с [ЛНЧ], [ЕГН] с адрес: [населено място], [улица]. В протеста се твърди, че на 06.06.2024г. Х. И. А., роден на [дата]. в [държава], [ЛНЧ], [ЕГН], подал в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Сливен заявление за издаване на СУМПС с вх. № 1828, като декларирал, че притежава чуждестранно СУМПС, издадено от Р. [държава] с № [Наименование]/20.10.2020г. за категория „В“. В хода на образувано досъдебно производство № 3286 ЗМ 158/2024г. по описа на ГДНП, пр. пр. №16805/2024г. по описа на СГП, на 07.08.2024г. била изготвена Експертна справка № 162/2024г. от вещо лице – служител на СЕКД-ГДНП, с която, след извършено технико-документално експертно изследване на чуждестранно СУМПС, издадено от Р. [държава], е дадено заключение, че СУМПС с № [Наименование]/20.10.2020г., представено от лицето Х. И. А., с [ЕГН], е изцяло неистинско. Предвид горното прокурорът от СГП моли съда да постанови решение, с което обяви за нищожен административния акт, изразен с действие по издаване на българско СУМПС с № ........./07.06.2024г. на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Сливен.

В съдебно заседание, прокурор при СГП не се явява. В писмено становище поддържа протеста на сочените в него основания и моли съда да го уважи.

Ответникът – Началник Сектор „Пътна полиция“, ОДМВР Сливен, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище, въпреки дадената възможност. Представя административната преписка по издаване на СУМПС с № ........./07.06.2024г.

Заинтересованата страна – Х. И. А. редовно призован, не се явява.

Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

На 06.06.2024г. Х. И. А., с [ЕГН], роден на [дата] [държава], подал в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Сливен заявление за издаване на СУМПС с вх.№ 1828 /л.81/, като декларирал, че притежава чуждестранно СУМПС, издадено от Р. [държава] с № [Наименование]/20.10.2020г. за категория „В“ /л.86/. Към заявлението приложил копие на СУМПС /л.87/.

По повод постъпили материали от отдел „Икономически“ при СГП по образувано досъдебно производство №158/2024г. по описа на ГДНП, пр.пр. №16805/2024г. по описа на СГП, в което се съдържали данни, че на 101 чужди граждани, между които и на Х. И. А. са издадени СУМПС с невярно съдържание, била извършена проверка. В хода на образувано досъдебно производство, на 07.08.2024г. била изготвена Експертна справка № 162/2024г. от вещо лице – служител на Сектор „Експертно – криминалистическа дейност“ в Г. Д. „Национална полиция“ при МВР, в която е дадено заключение, че след извършено технико-документно експертно изследване на чуждестранно СУМПС, издадено от Р. [държава] е било установено, че СУМПС с № [Наименование]/20.10.2020г., представено от лицето Х. И. А., с [ЕГН], е изцяло неистинско. /л.77/.

Горната фактическа обстановка се установява от представената административна преписка, вкл. Експертна справка № 162/2024г., изготвена от служител на Сектор „Експертно –криминалистическа дейност“ в Главна Дирекция „Национална полиция“ при МВР, както и от събраните в хода на съдебното производство доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения процесуален ред.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Протестът е допустим, разгледан по същество е основателен.

Съгласно чл.145 ал.1 от АПК административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност, като според чл.147 ал.2 от АПК прокурорът може да подаде протест срещу акта в случаите по чл.16 от АПК. В чл.16, ал.1, т.1 от АПК е предвидено, че прокурорът следи за спазване на законността в административния процес, като предприема действия за отмяна на незаконосъобразни административни актове, споразумения, административни договори и съдебни актове.

Съгласно чл. 3, ал. 3 и чл.50 ал.1 от ЗБЛД, свидетелството за управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство, т. е. представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.3 от АПК, тъй като в него е материализирано волеизявление за издаване на документ от значение за признаване и упражняване на права и задължения, а именно за притежаване на правоспособност за управление на МПС.

От горното следва извода, че законодателят е предоставил правомощията по оспорване на административен акт чрез подаване на протест на прокурора, без разграничение за йерархическата му поставеност в системата на прокуратурата, с оглед общата компетентност на прокуратурата по чл.127 т.5 от КРБ и чл.16 ал.1 т.1 от АПК. Ето защо прокурорът при СГП притежава процесуална легитимация за оспорване на издаденото на името на Х. И. А. СУМПС.

С разпоредбата на чл.149 ал.5 от АПК е регламентирано, че административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Ето защо, производството е резултат от валидно и допустимо сезиране на съда.

Наведените от прокурор при СГП основания за нищожност на административния акт са, че българското СУМПС е издадено при тежко нарушение на императивните норми на действащото право. Компетентността на органа, който следва да извърши издаването на документ като процесния - СУМПС се определя от обичайното пребиваване на притежателя, съгласно чл. 11, § 5 от Директива 2006/126 на ЕП и Съвета. Съгласно чл. 12 от Директива 2006/126/ЕО "обичайно пребиваване" по смисъла на директивата, означава мястото, където дадено лице обикновено живее, тоест повече от 185 дни през календарна година, поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки, поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее. Между страните не е спорно, че Х. И. А., има обичайно пребиваване на територията на Република България от 17.04.2024 г., а и твърдения в обратната посока не са застъпени в протеста, поради което съдът приема, че българските национални власти и в частност началникът на Сектор “Пътна полиция“ – ОДМВР Сливен е компетентен да се произнесе по искането за преиздаване на СУМПС.

Условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина е уреден в Наредба № I-157 от 1 октомври 2002 г.

Съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредбата подмяна на чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС се допуска при наличието на някоя от хипотезите на т. 1 - 3, а именно 1. страната, издала съответното свидетелство, е подписала и ратифицирала Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на приложение № 6 към конвенцията; 2. страната, издала съответното свидетелство, е подписала и ратифицирала Конвенцията за движението по пътищата и е подписала споразумение с Република България за взаимно признаване и преиздаване на свидетелствата за управление на МПС; 3. страната, издала съответното свидетелство, е държава - членка на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или Конфедерация Швейцария.

Подмяната на свидетелството по ал. 1, т. 1, какъвто е конкретния случай, се извършва въз основа на представено чуждестранно свидетелство за управление на МПС и документите по чл. 13, ал. 1, т. 1, 3, 4, 6 или 7. За приложимостта на т. 1 следва да се провери дали е налице и втората предпоставка, визирана в разпоредбата, а именно дали издаденото от Р. [държава] свидетелството отговаря на приложение № 6 към Конвенцията за движението по пътищата (Виенска конвенция, 1968 г.). Съгласно т. 1 - 3 от Приложение 6 към Конвенцията за пътното движение, подписана във Виена на 08.11.1968 г. националното свидетелство за управление трябва да отговаря на определените стандарти.

В конкретния случай, към момента на подаване на заявлението за издаване на българско СУМПС, лицето Х. И. А. е представило СУМПС издадено от чужда държава – Р. [държава]. В настоящия случай от Х. И. А. с [ЕГН], роден на [дата] [държава], е подписана декларация, че притежава чуждестранно СУМПС, издадено от Р. [държава] с № [Наименование]/20.10.2020г. за категория „В“. Видно от доказателствата по делото заявените в нея факти са неверни, тъй като съгласно изготвената от служител в Сектор „Експертно-криминалистическа дейност“ към Главна дирекция на Вътрешните работи“ в ГДНП Експертна справка № 162/2024г. /рег.№ 3286р-42242/1 от 07.08.2024г./, след извършено технико-документно експертно изследване на чуждестранно СУМПС, издадено от Р. [държава] - СУМПС с № № [Наименование]/20.10.2020г., на името на Х. И. А., е дадено заключение, че същото е изцяло неистинско, т.е. никога не е било издавано или дори да е издавано, се представя неистинско такова.

Чуждестранното свидетелство за управление на МПС, издадено от Р. [държава] не изпълнява изискванията на Приложение 6 към Виенската Конвенция за движението по пътищата.

Предвид изложеното се налага извод, че началникът на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Сливен е бил сезиран с искане за преиздаване на СУМПС, което не отговаря на изискванията на българското законодателство. Същият не е следвало да удовлетворява искането за издаване на българско свидетелство предвид противоречието със закона.

Българското свидетелство за управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство - чл. 50, ал. 1 от ЗБЛД. Управлението на МПС е правнорегламентирана дейност, за чието упражняване законодателят е поставил редица изисквания към водачите на МПС. Придобиването на правоспособност също е правнорегламентирано, а самата дейност представлява и източник на повишена опасност, тъй като всяко отклонение от законовите предписания за упражняването и може да доведе до увреждания на живота и здравето на гражданите, както и на тяхното имущество и имуществото на държавата и общините. Издаването на СУМПС, удостоверяващо правоспособност да се упражнява тази дейност, без да са налице условията за това, е правно нетърпимо, доколкото дава възможност на лице без надлежно удостоверена правоспособност да упражнява правнорегламентирана дейност, източник на повишена опасност. Наличието на СУМПС е предпоставка за последващото му преиздаване, без да се проверява дали водачът притежава необходимите знания и умения за безопасното управление на МПС.

В случая допуснатото нарушение на материалния закон се явява с достатъчен интензитет, за да обуслови прогласяването на нищожността на волеизявлението на органа, разпоредил издаването на СУМПС. Съществуването на СУМПС, удостоверяващо правоспособност, без придобиването и да е действително доказано, е правно нетърпимо, като това следва да бъде поправено чрез обявяване на волеизявлението на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Сливен, по повод на заявление с вх. № 1828/06.06.2024г., подадено от Х. И. А., роден на [дата] [държава], въз основа на което е издадено българското СУМПС [номер] от 07.06.2024г., отразяващо правоспособност за категории АМ, В1, В, с валидност до 07.06.2034 г., на името на Х. И. А. с [ЕГН] с адрес: [населено място], [улица]за нищожно.

Предвид изложеното, следва да бъде обявено за нищожно волеизявлението на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Сливен за издаване на Свидетелство за управление на МПС № ........./07.06.2024г.

Разноски по делото не се претендират, поради което не се присъждат.

Във връзка с гореизложеното на основание чл.172, ал. 2 от АПК, Административен съд Сливен

 

Р Е Ш И :

 

ОБЯВЯВА нищожността на Свидетелство за управление на МПС с № ......... от 07.06.2024г., издадено от Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Сливен на Х. И. А., роден на [дата] [държава] с [ЕГН] с адрес: [населено място], [улица], по протест на СГП.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд на РБ.

Решението да се съобщи на страните.