Р А З П О Р
Е Ж Д А Н Е
№…….
гр. Пловдив, 08 септември 2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, І-во отделение, ХVІІІ-ти състав, в закрито заседание на
осми септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
като разгледа адм.
дело № 1152 от 2016г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 237
и следващите от АПК.
Образувано е по искане вх. № 13963
от 03.08.2021г. от „**“ ЕООД, ЕИК **, представлявано от управителя М.М.Г., чрез пълномощника адв. М.
за отмяна на влязло в сила решение № 15324 от 13.12.2017г., постановено по адм. дело № 4898 от 2017г. по описа на ВАС, Първо
отделение, с което е ОТМЕНЕНО
решение № 341/08.03.2017г., постановено по адм. дело
№ 1152 от 2016г. по описа на Административен съд - Пловдив, В ЧАСТТА, с която е
отменен Ревизионен акт № Р-16001615003797-091-001/16.12.2015г., издаден от
началник сектор "Ревизии", възложил ревизията и главен инспектор по
приходите - ръководител на ревизията, при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с
Решение № 236 от 19.04.2016г. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – гр. Пловдив, за определени на молителя данъчни
задължения за данък върху добавената стойност, ведно с прилежащите лихви за
данъчни периоди от 01.01.2011г. до 31.12.2012г.,
вследствие от непризнат данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС по
фактури, издадени от „**“ ЕООД, „**“ ЕООД и „**“ ЕООД и е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на
дружеството, В ЧАСТТА Й на допълнително определени данъчни задължения за данък
върху добавената стойност за данъчни периоди мм. 07, 08 и 09.2011г., вследствие
непризнат данъчен кредит в общ размер на 62 108,89лв.,
ведно с прилежащите лихви в общ размер на 26 452,41лв.
При извършена служебна проверка се
установи, че искането за отмяна е ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМО, предвид следното:
искането е второ по ред от молителя, след като по негово искане вх. № 5304 от
14.03.2018г. е постановено решение № 7554 от 06.06.2018г.
на ВАС, Петчленен състав, Първа колегия, по адм. дело
№ 4682 от 2018г., с което искането е отхвърлено като неоснователно. Същото
съдебно решение № 15324 от 13.12.2017г., постановено по адм.
дело № 4898 от 2017г. по описа на ВАС, Първо отделение е предмет на
производство за отмяна на влязло в сила решение по чл. 245 – 249 от АПК,
инициирано от третото лице „**“ ЕООД с искане вх. № 9118 от 08.05.2018г. По
това искане е постановено решение № 12835 от 23.10.2018г. на ВАС, Петчленен
състав, Първа колегия, по адм. дело № 8585 от 2018г.,
с което искането е отхвърлено като неоснователно.
Съгласно
разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК на отмяна подлежи влязло в сила съдебно
решение, при откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат
известни на страната. Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1, т. 1 от АПК
искането за отмяна се подава в 3-месечен срок от деня, в който на подателя на
искането е могло да стане известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят
е могъл да се снабди с новото писмено доказателство – в случаите по чл. 239, т.
1 от АПК, но не по-късно от една година от влизане в сила на акта, чиято отмяна
се иска.
Настоящият
съдебен състав намира, че не са представени доказателства, че „новите“
доказателства, представляващи дневник за продажбите, справка – декларация по
ЗДДС на прекия доставчик „**“ ЕООД, както и съставените му по повод извършено
ревизионно производство РА № 21001112731 от 17.02.2012г. и РД № 1112731 от
27.12.2011г. са станали известни на молителя на твърдяната от него дата
29.04.2021г. Точно обратното, в решението на ВАС, постановено по повод първо
подаденото искане за отмяна на влязло в сила решение е посочено, че фактурите
са с получател жалбоподателят, следва оригиналните екземпляри от тях да се
намират в негово държане и с тях се установяват не нови обстоятелства, а
такива, които обективно са съществували още през 2011г. По отношение на
дневника за продажби и справката – декларация по ЗДДС, същите са представени
като доказателство към искането за отмяна на влязло в сила решение, подадено от
третото лице „**“ ЕООД, по отношение на което е поставено решение № 12835 от
23.10.2018г. на ВАС, Петчленен състав, Първа колегия, по адм.
дело № 8585 от 2018г., с което искането е отхвърлено като неоснователно. В
депозираното становище по повод искането вх. № 10113 от 22.05.2018г. (л. 18 –
19 от адм. дело № 8585 от 2018г. по описа на ВАС)
изрично е посочено, че от данните в справката – декларация на доставчика „**“
ЕООД за данъчен период м. 08.2011г. е видно, че дружеството се е разчело с
бюджета за доставките по посочените по-горе фактури и решаващият съд е направил
неправилен извод относно непризнаване право на приспадане на данъчен кредит за
„**“ ЕООД, в качеството му на получател по доставките.
По
отношение твърдението, че издаденият РА на доставчика „**“ ЕООД представлява
ново обстоятелство, което е станало известно на жалбоподателя именно на
29.04.2021г. следва да бъде посочено, че посочването на издадени РА на
доставчиците „**“ ЕООД, „**“ ЕООД и „**“ ЕООД е в мотивната
част на решение № 15324 от 13.12.2017г. на ВАС, постановено по адм. дело № 4898 от 2017г., влязло в сила, чиято отмяна се
иска. Съгласно мотивната част на решение № 7554 от
06.06.2018г. на ВАС, постановено по адм. дело № 4682 от 2018г. самият молител е изложил
твърдения, че е разбрал за издаден на доставчика „**“ ЕООД ревизионен акт, т.е.
дружеството е могло да се снабди с този РА след постановяване на решението от
13.12.2017г. Този РА и РД към него не са представени и от молителя „**“ ЕООД
във връзка с искането му по чл. 245 от АПК, като към искането са представени
единствено дневник за продажбите и справка – декларация за данъчен период м.
08.2011г., но не и издаден РА и РД към него, в които това дружество е посочено
като адресат. Независимо от това дали е налице издаден на доставчика РА или не,
в мотивната част на решение № 7554 от 06.06.2018г. на ВАС, постановено по адм.
дело № 4682 от 2018г. изрично е посочено, че „изведеното от съда невярно
заключение, несъответстващо на приложените по делото доказателства, би могло да
се счете за касационно основание, но не и за основание за отмяна на влязло в
сила решение“.
В тази
връзка, настоящият съдебен състав намира, че искане вх. № 13963 от 03.08.2021г.
е процесуално недопустимо, като подадено след изтичане на срока по чл. 240, ал.
1, т. 1 от АПК - в 3-месечен срок от деня, в който на подателя на искането е
могло да стане известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е
могъл да се снабди с новото писмено доказателство – в случаите по чл. 239, т. 1
от АПК, но не по-късно от една година от влизане в сила на акта, чиято отмяна
се иска. В настоящото разпореждане се изложиха съображения относно момента на
узнаване на евентуалното наличие на нови доказателства от съществено значение
за делото, като следва да бъде акцентирано и на обстоятелството, че крайният
срок на подаване на искането е изтекъл на 13.12.2018г.
По изложените съображения и на
основание чл. 242, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 213а, ал. 2 АПК и чл.
215, т. 3 от АПК Съдът,
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Искане вх. № 13963 от 03.08.2021г. от „**“ ЕООД, ЕИК **,
представлявано от управителя М.М.Г. за отмяна на
влязло в сила решение № 15324 от 13.12.2017г., постановено по адм. дело № 4898 от 2017г. по описа на ВАС, Първо
отделение.
ПРЕКРАТЯВА
производството по реда на чл. 237 и следващите от АПК по адм.
дело № 1152 от 2016г. по описа на Административен съд – Пловдив.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване
с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: