№ 467
гр. Стара Загора , 15.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501515 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по частна жалба от С.. Й. от гр.
Ч., чрез адв. С.Н. против определение от 22.06.2021 г., постановено по гр.д. №
227/2021 г. по описа на Районен съд – Ч., с което делото е прекратено на
основание чл.238, ал.2 ГПК.
Частният жалбоподател счита, че това определение е неправилно и
незаконосъобразно. Излага съображения в подкрепа на становището си.
Ответникът по частната жалба счита, че определението е правилно.
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна,
постъпила е в срок и е допустима, а разгледана по същество – основателна,
като съображенията за това са следните:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба от С.. Й. против „М.-**“ ЕООД за присъждане на сумата от 30 000 лв.
за обезщетение за неимуществени вреди по чл.200 КТ. С исковата молба е
представено разпореждане № 43 от 16.11.2020 г. на НОИ, с което на
основание чл.60, ал.1 КСО е приета за трудова декларираната злополука вх.
№ Ц51011225 от 24.08.2020 г. от осигурителя „М.-**“ ЕООД. Представени са
и други писмени доказателства, в т.ч. и медицински документи, които са
приети по делото с определението на съда по чл.140, ал.1 ГПК. С това
определение е назначена и съдебно медицинска експертиза, като е определен
депозит за вещото лице, за плащането на който е задължен ищецът. С молба
от 09.06.2021 г. той е поискал съдът да отмени определението в тази част, тъй
като е освободен от такси и разноски на основание чл.83, ал.1, т.1 ГПК. По
тази молба няма произнасяне. В насроченото за 22.06.2021 г. открито с.з.
ищецът е бил редовно призован на основание чл.51, ал.1 ГПК, но не се е явил.
Не се е явил и неговият процесуален представител, адв. С.Н..
1
С обжалваното определение съдът, по искане на ответника, е прекратил
производството по делото на основание чл.238, ал.2 ГПК, като е приел, че
предпоставките, визирани в този текст (ищецът и неговият процесуален
представител да са редовно и своевременно призовани и да не се явяват в
първото по делото с.з.; не са взели становище по отговора на исковата молба
и не са поискали делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие), са налице.
Определението е неправилно.
Съдът постановява неприсъствено решение срещу ищеца, съответно
прекратява производството по искане на ответника, когато искът не се
поддържа, без да е оттеглен, т.е. при наличието на огледалните на чл.238, ал.1
ГПК предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, а именно: с призовката за първото заседание на ищеца да е
надлежно връчен препис от отговора на исковата молба, в който са направени
възражения и оспорвания от ответника, но ищецът не е взел становище, нито
се явява в първо заседание, без да е направил искане делото да се гледа в
негово отсъствие. В това заседание се преклудира възможността да се
направи реплика във връзка с възраженията на ответника, както и да се
посочат доказателства за това по указание на съда. Следователно с
неявяването си ищецът се лишава от възможността да участва в изясняването
на фактическата страна на спора, както и да се запознае с доклада по делото и
указанията на съда по чл.146 ГПК, т.е. преклудирана му е възможността да
представя и да сочи доказателства, които не са представени, нито е поискано
допускането и събирането им с исковата молба. На последно място ищецът
трябва да предупреден за последиците от неявяването му в с.з.
Неприсъствено решение, съответно прекратяване на производството по
искане на ответника, се постановява, когато искът е вероятно неоснователен,
тъй като в исковата молба не са посочени всички факти, които пораждат
претенираното право и не са представени посочените доказателства.
Не може да бъде постановено неприсъствено решение срещу ищеца,
нито може да бъде прекратено производството по искане на ответника, ако не
е подаден отговор на исковата молба, ако препис от подадения отговор на
исковата молба не е надлежно връчен на ищеца заедно с призовката за
първото заседание по делото, ако подаденият отговор на исковата молба не
съдържа възражения и оспорвания, а защитата на ответника се ограничава с
отричане на фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба и
твърдения на други факти, които имат значение за решаването на делото,
както и ако ищецът не е предупреден за последиците от неявяването му в
съдебно заседание. Още по-малко може да бъде постановено неприсъствено
решение срещу ищеца или производството по делото да бъде прекратено по
искане на ответника, когато ищецът има поведение, несъвместимо с
неподдържането на предявения иск, напр. представил е относими и
допустими доказателства, които са годни да установят подлежащите на
доказване факти или е внесъл разноските за събиране на допуснатите от съда
доказателства (така №-259-2017 г. ІV г.о.).
2
В случая първоинстанционният съд е приложил буквално закона, като
не е съобразил, че поведението на ищеца говори, че той поддържа предявения
иск, като е представил още с исковата молба доказателства за фактите и
обстоятелствата, за които носи доказателствена тежест. В тази връзка следва
да се има предвид, че правно релевантните факти, че ищецът е в трудово
правоотношение с ответника по силата на трудов договор и че настъпилата
злополука е призната по предвидения в закона ред за трудова не са оспорени
от ответника. Назначена е съдебномедицинска експертиза, с помощта на
която ще бъде определен обемът на вредите, чиято обезвреда се търси.
Неоснователно ищецът е бил задължен да внася депозит за възнаграждение за
вещото лице от тази експертиза, тъй като съгласно чл.83, ал.1 ГПК такси и
разноски по производството на дела не се внасят от ищци-работници по
искове, произтичащи от трудово правоотношение. По иск по чл.200 КТ като
такъв, произтичащ от трудово правоотношение, ищците са освободени от
такси и разноски. Следователно невнасянето на определената сума не е
несъвместимо с основателността на иска поведение от страна на ищеца. Още
повече, че той е възразил срещу това вменено задължение с молба, по която
съдът не се е произнесъл.
На последно място следва да се вземе предвид, че с отговора на
исковата молба ответникът не е направил възражения и оспорвания на
релевантните факти, по които ищецът да вземе становище. Както бе посочено
по-горе, по делото няма спор, че злополуката е трудова. Така че заявеното
оспорване на твърденията на ищеца е общо, без да се сочат нови, различни
факти относно механизма на настъпване на трудовата злополука. Това е
отнася и до твърдението за наличие на виновно поведение, груба небрежност,
невнимание и лекомислие. В тази връзка следва да се има предвид, че
отговорността на работодателя по чл.200 КТ е безвиновна и гаранционно-
обезпечителна по правната си природа. Успешното провеждане на иска за
обезщетение на причинени от трудова злополука вреди предполага
установяване на наличието на вредоносния резултат, който е в пряка
причинна връзка с извършената работа – при или по повод на нея.
Установяването на груба небрежност е в тежест на работодателя ответник и
това рефлектира само и единствено върху размера на обезщетението, но не и
върху основателността на иска.
Предвид на тези съображения въззивният съд намира, че атакуваното
определение е незаконосъобразно, което следва да бъде отменено, а делото –
върнато на първоинстанционният съд за разглеждане на предявения иск и
постановяване на решение по съществото на спора.
Воден от горните мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 22.06.2021 г., постановено по
в.гр.д. № 227/2021 г. по описа на Районен съд – Ч., и ВРЪЩА делото за
3
разглеждане на предявените искове и постановяване на решение по същество.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4