№ 13366
гр. С., 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕБОРА М. ВЪЛКОВА
ТЕРЗИЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. И.А ДОКОВА
като разгледа докладваното от ДЕБОРА М. ВЪЛКОВА ТЕРЗИЕВА
Гражданско дело № 20211110125382 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на "...." ООД, ЕИК ...,
срещу ....., БУЛСТАТ ..., след подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.01.2021 г. по ч. гр. д.
№ 3954/2021 г. по описа на СРС, 161 състав.
Ищецът твърди, че е сключил договор № 22-ФС01-0159/24.11.2017 г. с
ответника с предмет "Услуги по зареждане на тонер касети за копирна и
периферна техника за нуждите на РДСП – С. град и ДСП на територията на
област С. – град". Твърди, че като изпълнител по договора е изпълнявал
качествено и в срок всяка заявка. От ответника били заявени артикули, които
били получени от него, за което били съставени единадесет приемо-
предавателни протоколи от представител на възложителя, като артикулите
били приети без забележки и възражения и била съставена фактура №
********** от 30.04.2018 г. на стойност 836, 40 лв. с ДДС. След извършване
на доставката на презаредените тонер касети по посочената фактура, ищецът
изпратил две покани за плащане на дължимата сума, с приложени към нея
копие от фактура и протоколи. Твърди, че плащане по фактурата не
постъпило, поради което ответникът дължи сумата от 836, 40 лв. На следващо
място се твърди, че на основание чл. 8 от раздел VІІ "Санкции и неустойки" от
подписания между "...." ООД и АСП договор, АСП дължи неустойка в размер
на 0, 5% от цената на неизпълнената част от договора за всеки просрочен ден,
но не повече от 5% от цената на неизпълнената част от договора. Тъй като
срокът заплащане на посочената фактура бил изтекъл, ищецът твърди, че му
се дължи сумата от 41, 82 лв. – начислена мораторна неустойка. Прави се
искане да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи
1
на ищеца сумата в размер от 878, 22 лв., от които: 836, 40 лв. – главница и
неустойка в размер от 41, 82 лв., ведно със законната лихва от деня на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.01.2021 г. до пълното изплащане
на задължението. Претендират се разноските по исковото и заповедното
производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който я оспорва като неоснователна. Твърди, че за периода 24.11.2017 г. –
24.11.2018 г. между .... и "..." ООД е сключен договор с предмет "Услуги по
зареждане на тонер касети за копирна и периферна техника за нуждите на
РДСП – С. град и ДСП на територията на област С. – град". Сочи, че за целия
период на договора в РДСП – С.-град има издадени и предоставени три броя
фактури, по които РДСП – С.-град е извършила плащания, а именно: фактура
№ **********/7.02.2018 г., платена на 21.02.2018 г.; фактура №
**********/3.10.2018 г., платена на 24.10.2018 г.; фактура № **********,
платена на 13.12.2018 г. Твърди се, че фактура № ********** от 30.04.2018 г. и
съпровождащите я приемо-предавателни протоколи, описани в поканата, не са
предоставени и получени в РДСП – С.-град за целия период на договора.
Сключеният договор от 24.11.2017 г. бил със срок до 12 месеца от датата на
неговото сключване. На 26.08.2019 г. от РДСП – С.-град било получено
писмо/покана, с което е предоставена фактура № ********** от 30.04.2018 г. и
е поискано от страна на РДСП – С.-град да бъде заплатено по същата.
Позовава се на чл. 7, ал. 10 от договора, като счита, че РДСП – С.-град не е
имала задължения да заплати сумата от 836, 40 лв., поради неизпълнени от
изпълнителя задължения в срока на договора. Освен това от писмото покана
не ставало ясно дали подателят е същото юридическо лице. Твърди се, че
ответникът е изпълнил всичките си задължения по договора в срока. Наред с
това счита, че исковата претенция е недоказана по основание и размер.
Неоснователна била и претенцията за присъждане на лихва за забава за
периода от 22.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Предвид
изложеното се прави искане исковете да бъдат изцяло отхвърлени като
неоснователни и недоказани. Претендират се разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1, т.
1 ГПК обективно и кумулативно съединени искове с правна квалификация
по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК по иска с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване следните обстоятелства: че между страните е налице
валидно облигационно правоотношение, въз основа на сключен договор № 22-
ФС01-0159/24.11.2017 г. с предмет "Услуги по зареждане на тонер касети за
копирна и периферна техника за нуждите на РДСП – С. град и ДСП на
територията на област С. – град"; че е изпълнил задълженията си по договора;
размерът на вземането си.
Ответникът следва да докаже правопогасяващите и правоизключващите
си възражения.
2
По иска с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да
докаже валидна неустоечна клауза; настъпване на предпоставката за
претендиране на неустойката – в случая изпадане на ответника в забава.
ОТДЕЛЯ като ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между
страните е сключен договор № 22-ФС01-0159/24.11.2017 г. с предмет "Услуги
по зареждане на тонер касети за копирна и периферна техника за нуждите на
РДСП – С. град и ДСП на територията на област С. – град".
Спорен между страните остава въпросът дали са извършени доставките
на тонер касети за копирна и периферна техника, отразени във фактура №
********** от 30.04.2018 г., респ. дали се дължи плащане от страна на
ответника.
По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, според
която в счетоводството на ответника са редовно и своевременно осчетоводени
три броя фактури на обща стойност 3304.80 лв. и същите са изцяло заплатени
на ищеца. Това са фактури: № **********/7.02.2018 г.; №
**********/3.10.2018 г.; № **********. Не са налични счетоводни данни
обаче дали и кога е връчена фактура № ********** от 30.04.2018 г. на
представител на ..... Процесната фактура е включена в дневник за продажби по
ДДС на ищцовото дружество и е отразена в съответната Справка – декларация
по ДДС. Наред с това вещото лице констатира, че отразените в приемо-
предавателните протоколи към фактура № ********** от 30.04.2018 г.
презареждания на тонери абсолютно съответстват като бройки на описаните
във фактурата.
В хода на производството са събрани и гласни доказателства. Разпитани
са свидетелите М. С. и В. С. – служители в ищцовото дружество, подписали
приемо-предавателните протоколи към фактура № ********** от 30.04.2018 г.
Свидетелите твърдят, че ответника има отделни дирекции, респ. всяка си
пуска заявка за презареждане на тонер касети, като ищцовото дружество има
ангажимента да ги вземе, презареди, след което се съставя протокол и заедно с
шофьор отиват да ги доставят на съответния адрес. Шофьорът предава стоката
на домакина на ответника и в случай, че всичко е наред се разписват приемо-
предавателните протоколи. Разписаните протоколи се съхраняват, след което
се издава фактура с общ приемо-предавателен протокол, която се представя за
плащане. Съдът намира гласните доказателства за логични, последователни,
безпротиворечиви и за кореспондиращи с писмените доказателства по делото,
поради което ги кредитира с пълно доверие.
Приемо-предавателни протоколи: № ********** от 24.04.2018 г.; №
********** от 20.04.2018 г.; № ********** от 18.04.2018 г.; № ********** от
28.03.2018 г.; № ********** от 28.03.2018 г.; № ********** от 27.03.2018 г.; №
********** от 19.08.2018 г.; № ********** от 16.03.2018 г.; № ********** от
22.02.2018 г.; № ********** от 20.02.2018 г.; № ********** от 07.02.2018 г.
към фактура № ********** от 30.04.2018 г. са подписани както от
представител на ищеца, така и от представител на ответника. Наред с това,
както вече беше споменато, отразените в приемо-предавателните протоколи
към фактура № ********** от 30.04.2018 г. презареждания на тонери
абсолютно съответстват като бройки на описаните във фактурата.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че е налице валидно
3
облигационно отношение между страните, както и че ищецът е изпълнил
задълженията си, произтичащи от сключения между страните договор,
вследствие на което е издадена фактура № ********** от 30.04.2018 г., а
ответникът, от своя страна, не е заплтил дължимото.
Ответникът твърди, че не е получил фактурата и не я е осчетоводил
/последното се доказва и от съдебно-счетоводната експертиза/. Това
възражение обаче се явява ирелевантно, доколкото вземането на ищеца се
основава на съществуващото между страните облигационно правоотношение
по договор за зареждане на тонер касети за копирна и периферна техника, а не
на издадената фактура. Имайки предвид свидетелските показания и
изброените приемо-предавателни протоколи, ответникът е бил нясно, че
ищецът е изпълнил задължението, респ. трябва, че да му бъде платено.
Водим от горното, съдът намира искът по чл. 79 ЗЗД за основателен.
По иска по чл. 92 ЗЗД:
За да бъде уважен искът за заплащане на неустойка по договора в
доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване, възникването на договорни отношения с ответника, по
силата на които е осъществил зареждане на тонер касети за копирна и
периферна техника, наличие на уговорки за неустойка с посоченото в
исковата молба съдържание и размери, и настъпването на предпоставките,
пораждащи изискуемост на вземанията за неустойки в претендираните
размери.
Видно от гореизложеното, беше доказано наличието на валидно
облигационно отношение, изпълнение от страна на ищеца и неизплащане на
дължимото възнаграждение от ответника.
Съгласно чл. 8 от Договора, раздел „Санкции и неустойки“ се начислява
неустойка в размер на 0,5% от цената на неизпълнената част от Договора за
всеки просрочен ден, но не повече от 5%. Според заключението на съдебно-
счетоводната експертиза размерът на неустойката е в същия размер като
претендирания, а именно 41,82 лв. Следователно и искът за присъждане на
неустойка също трябва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
Предвид изхода от делото, разноски се дължат единствено на ищеца.
Присъждат се 740 лева разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.
Претендират се 500 лв. за адвокатско възнаграждение, но се присъждат само
300 лв., тъй като не са представени доказателства за заплащане на останалите
200 лв. Представен е договор за правна помощ /л. 37/, от който е видно, че са
заплтени 300 лв. на адв. М. П., впоследствие е упълномощен адв. А., видно от
пълномощно на л. 75, но договор за правна защита и съдействие или друго
доказателство за доплатени 200 лв. не е представено.
Решението е изготвено в срок от една година и два месеца от
последното открито по делото съдебно заседание поради състояние на
високо рискова бременност на съдията докладчик.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 182 състав,
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК искове с правно основаниечл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че
„.....“, с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ..., дължи на
„....“ ООД, с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ... № 9,
сумата от 836,40 лв., представляваща възнаграждение за извършени услуги по
Договор № 22-ФС01-0159/24.11.2017 г., ведно със законната лихва от
22.01.2021 г. /от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение/ до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от
41,82 лв., представляваща мораторна неустойка по чл. 8 от Договор № 22-
ФС01-0159/24.11.2017 г., ведно със законната лихва от 22.01.2021 г. /от датата
на подаване на заявлението за изадаване на заповед за изпълнение/ до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „.....“, с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. ..., да заплати на „....“ ООД, с ЕИК: ..., със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. ... № 9, сумата от 740 лв., представляваща разноски в
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5