Р Е
Ш Е Н
И Е
№….
АРДИНО,
03.06.2014 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен
съд- Ардино, в публично заседание проведено на двадесет и осми май, през две
хиляди и четиринадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПЕТРОВ
при секретаря Н.И., като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 49 по описа за 2014 г., за да се
произнесе съобрази следното:
Постъпила е искова
молба от М.М.Х.,***, с ЕГН: **********, против Е.К.Х.
***, с ЕГН: **********, с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.
Производството се движи
по реда на гл. ХХVІ от ГПК. Образувано е по предявен иск за прекратяване на
сключения между страните граждански брак с развод, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на същия и намира правното си основание в чл. 49, ал. 1
от СК. Ведно с брачния иск, от ищцата са предявени искове за предоставяне
упражняване на родителски права спрямо роденото от брака дете и промяна на
фамилното име.
Ищцата твърди, че с
ответника по настоящия иск били съпрузи от 08.01.2014 г., което се установявало
от приложеното удостоверение за сключен граждански брак № **********, издадено
от длъжностно лице по гражданско състояние на
Кметство с. Долно Прахово, община Ардино. Посочва, че от началото на м.
Февруари 2013 г., с ответника живели на съпружески начала, без да имат сключен
граждански брак, в
дома на родителите му в с. Долно прахово. Навежда доводи, че в края на м. Март
2013 г. ответника е заминал да работи в Германия и тъй като тя била бременна от
него, останала да живее при неговите родители в с. Долно прахово. На 25.04.2013
г. ответника се е върнал от Германия,
тъй като тя му съобщила, че ще става баща. Твърди, че първоначално той се е
зарадвал, че ще става баща, но впоследствие започнал да злоупотребява с алкохол,
да я тормози и обижда. Навежда доводи, че много често след връщането на
ответника от Германия, между тях се е стигало и до физическо
съприкосновение, с упражняване на
насилие и побой спрямо нея. Също така се
посочва, че на 29.04.2013 г., в нетрезво състояние ответника и нанесъл жесток
побой, като и причинил болки и страдания. Сочи се, че за нанесените увреждания
ищцата е била освидетелствена, за което и е било издаден СМУ № 103/30.04.2013 г. Посочва
се, че ответникът по делото постоянно отсъствал за по- продължителни периоди от
време от страната, като през това време не полагал никакви грижи за семейството
и в частност за нея. В предвид така изложените в исковата молба обстоятелства и
твърдения, ищцата намира, че бракът и с
ответника е бил дълбоко и непоправимо разстроен, като такъв не е бил полезен за
тях, за роденото от брака им дете, както и за обществото. Счита се, че между
двамата съпрузи е липсвало взаимно доверие, уважение, любов и грижи. Твърди се,
че брачната им връзка макар и кратка, е само формална, изчерпана от съдържание,
а брачните им взаимоотношения са били лишени от взаимно уважение и
заинтересованост. Предвид тези обстоятелства моли страните да бъдат призовани
на съд и след като докаже твърденията си с всички допустими, относими и
необходими доказателства и доказателствени средства, съда да постанови съдебно
решение, с което да прекрати брака им с развод, по вина на ответника. Иска се също така съдът да й предостави
упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Д. М.М.. Направено е искане, след прекратяването на гражданския
брак, съдът да дапусне промяна във фамилно й
като същата си възстанови фамилното име преди брака- М.. Претендират се
направените по делото разноски. Правят се доказателствени искания за допускане
на писмени и гласни доказателства, които съдът с Определението си по чл. 140 от ГПК е допуснал, приел и уважил, като допустими, относими и необходими относно
изясняване на фактическата страна на спора.
В срока по чл. 131, ал.
1 от ГПК, е постъпил писмен отговор от
ответника, чрез процесуален представител. Взема отношение по така предявения
иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК. Исковата молба се намира за
допустима, но се оспорва по основание, с оглед изложените от ищцата доводи за
дълбоко и непоправимо разстройство на брака единствено по негова вина. В ход по
същество се навеждат доводи, че дълбоко и непоколебимо разстройство на брака
между страните е следствие на провокативно поведение на ищцата след сключването
на граждански брак с ответника и отказът й, въпреки деклариране на
волеизявление от негова страна за припознаване на роденото дете Д. М.Х., същата
умишлено се е противопоставяла детето да носи бащино име- името на ответника- Д.
Е.Х.. Правят се доказателствени искания за допускане на писмени и гласни
доказателства, които съдът допуснал, приел и уважил със своето определение по
чл. 140 от ГПК. С отговора не се оспорва факта на сключване на граждански брак
с ищцата, както и раждането на дете от съжителството му с ищцата. Моли се съдът
да се произнесе с решение, с което да прекрати брака между страните с развод, но
по вина на ищцата. Претендират се и направените деловодни разноски.
Отдел ”Закрила на
детето”, при Дирекция” Социално подпомагане”- Ардино в лицето на социалния
работник Ажда Реджебова е изготвила в срок и е
представила становище по делото. Социален доклад е представен и от Д „СП”,
отдел „ЗД”- Кърджали, по настоящ адрес на детето.
Въз основа на събраните
по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото и
се приема за установено, че страните в настоящото производство са съпрузи. От
приетото по делото писмено доказателство- удостоверение за сключен граждански
брак № **********, издаденовъз основа на акт за
граждански брак № 0001, от длъжностно лице по гражданско състояние на Кметство с. Долно Прахово, община Ардино, се
установява, че ищцата и ответникът са сключили граждански брак на 08.01.2014 г.
в с. Долно прахово, община Ардино.
От други дви писмени доказателства приложени към депозирана ИМ-
Удостоверение за раждане , издадено въз основа на акт за раждане № 1785 от дата
14.12.2013 г. на Община Кърджали и нотариално заверена на 09.01.2014 г. декларация от ищцата и ответника, за
припознаване на дете, се установява, че от брака си страните имат родено едно дете-
Д. М.М., ЕГН: **********.
По време на
съжителството си през първата половина на 2013 г., страните се установили да
живеят в жилище, собственост на родителите на ответника в с. Търна, а по късно
самостоятелно, в жилище под наем в град Кърджали.
От прието по делото
писмено доказателство- СМУ № 103/2013 г., издадено от съдебен лекар при МБАЛ-
Кърджали, се установява, че ищцата е била освидетелствана на 30.04.2013 г, при
което са били установени кръвонасядания по лявото
бедро, довели до причиняване на болка и страдание, за които същата твърди, че
са били получени след нанесен побой от съпруга й на 29.04.2013 г. около 22.30
ч.
От други две писмени
доказателства по делото представени в СЗ- извлечения от банкова институция „Мъни грам Интернейшънъл”, се
установява, че през периода м. юни- м. октомври 2013 г, ответникът Е.Х.,***-
Германия, е направил пет банкови превода, като е превел на ищцата М. М.,
парични суми от по 200, 250, 300 и 800 евро.
По делото са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетели на двете страни, които съдът
разделя, като показания в полза на всяка една от страните. От показанията на св.
М.Б.- баща на ищцата и Ш. Бекир- нейна сестра, които съдът прецени съобразно
разпоредбата на чл. 172 от ГПК, не се установява по един категоричен и несъмнен
начин вина единствено на ответника за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака между него и ищцата. От тези показания на тези двама
свидетели, които съдът възприема като дадени от лица, които са заинтересовани в
полза на една и във вреда на другата от страните в този процес, не се установи
категорично, че отношенията между съпрузите са се влошили единствено и само по
вина на ответника Е.Х.. Действително в показанията и двамата свидетели се
съдържат данни, че ответника е употребявал алкохол, но недоказано се явява
твърдяното от свидетелите негово пияно състояние, и още повече недоказано и
неконкретизирано по време и място негово постоянно грубо и агресивно поведение
спрямо ищцата М.Х. в такова състояние. В тази връзка, преценени при условията
на чл. 172 от ГПК, противоречиви се явяват и не се кредитират от съда
показанията на св. Ш. М., касаещи съвместното й посещение с ищцата на
30.04.2013 г. в МБАЛ- Кърджали за нейното освидетелстване, а още повече за твърдените,
визуално установени от свидетелката травматични увреждания от ищцата, появили
се вследствие на нанесен от ответника побой, вечерта на 29.04.2013 г., тъй като
между описаните от свидетелката, получени от ищцата травматични увреждания по
вид и място на причиняването им, и тези, отразени като съществуващи по тялото
на ищцата към момента на прегледа й от съдебен лекар, има съществено
разминаване. От друга страна, пак с оглед преценка показанията на тези двама
свидетели съобразно чл. 172 от ГПК, същите не се кредитират и в частта им, в
която твърдят, че ответника по делото, след заживяването си на семейни начала с
ищцата, не е полагал никакви грижи за създаденото семейство и в частност за
нея, че проявявал пълна дезинтересираност към ищцата,
през периодите, през които е работил в друга държава и че не е проявявал
никакъв интерес към роденото от съжителството им дете. Твърденията на тези
двама свидетели, в тази им част, категорично се оборват от останалите писмени
доказателства по делото, приети от съда- извлечения от банкова институция „Мъни грам Интернейшънъл”, от
които се установява, че през периода м. юни- м. октомври 2013 г, ответникът Е.Х.,***-
Германия, е направил пет банкови превода, като е превел на ищцата М. М.,
парични суми от по 200, 250, 300 и 800 евро и които не са били оспорени от ищцовата страна, както и от нотариално заверена декларация
подписана и от двете страни, че ответника припознава за свое, детето родено от
ищцата и записано с нейните имена, и желае това дете да носи неговите име и
фамилия. От друга страна, пак в същият контекст противоречиви сами по себе си
се явяват показанията на св. Ш. М., която от една страна заявява, че сестра и,
ищца в процеса е била в лоши отношения със своята свекърва и майка на ответника
по делото, което е било причина двамата да се преместят, да живеят под наем в
жилище, в град Кърджали, от друга, посочва, че издръжката за това ново жилище е
била поета изцяло от ответника по делото. Другата група гласни доказателства-
показанията на св. Ш. и Ф.Х. (последните също ценени съобразно разпоредбата на
чл. 172 от ГПК), отнесени като такива в защита на страната ответник и
кредитирани от съда, не установяват твърдяното пък от ответника обстоятелство,
че дълбокото и непоправимо разстройство на брака е настъпило единствено по вина
на ищцата по делото.
Установеното от
фактическа страна, мотивира в съдебния състав разгледал делото по същество, следните
правни изводи:
Предявеният от ищцата иск за прекратяване на брака, поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство на брака й с ответника, единствено по негова
вина, е допустим, но съобразно събраните по делото писмени и гласни
доказателства и установената фактическа обстановка, се явява частично неоснователен
и недоказан, в частта относно вината. На същите основание съдът намира и искът
на ответника за прекратяване на брака между страните с развод, по вина
единствено на ищцата, за неоснователен и недоказан.
Съгласно разпоредбата
на чл. 49, ал. 1 от СК, всеки един от съпрузите може да иска развод, когато
според него бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, като ищеца следва в
исковата молба да посочи основанията, които са причинили дълбокото и
непоправимо разстройство и станали известни на съпруга до приключване на
производството пред първата инстанция. В настоящия казус ищцата развива
подробни съображения в тази насока, част от които– за нанасян постоянен физически
и психически тормоз и напускане на семейното жилище и връщане при близки и
роднини в с. Жинзифово, не се доказаха в степен, достатъчна съдебния състав да
формира убеждение за настъпването на дълбокото и непоправимо разстройство на
брака, единствено по вина на ответника.
От всички събрани в
настоящия просец доказателства, разгледани поотделно
и в своята съвкупност и взаимовръзка, безспорно се налага извода, че между
съпрузите е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Между
впрочем съществуването му не се отрича
от двамата съпрузи. Същественото което съдът приема е, че това дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, е резултат от виновно поведение и на двамата
съпрузи. Съдът не намира за необходимо да изследва въпроса коя е първопричината
за настъпилото отчуждение между страните, но отчита като една от причините за
това отчуждение, постоянната намеса от страна на родителите и на двете страни,
в техния личен живот и отношения. Твърденията на ищцата за постоянно грубо
отношение на ответника към нея още от началото на самото им съжитество
и след това, след сключването на брак, както и постоянен физически и психически
тормоз, осъществяван от ответника спрямо нея, останаха недоказани в пълна
степен със събраните по делото доказателства.
Недоказано остана и твърдението, посочено от св. Ш. М., че състра й, ищца по делото, й е споделила, че ответника има
връзка и с друга жена, през времето, през което са съжителствали двамата.
Такова противобрачно поведение на съпруга- ответник
по делото, не е установено от събраните доказателства.
Не се наведоха никакви
доводи, както и не се събраха никави доказателства и
относно претенцията на ответника по делото, че това дълбоко и непоправимо разстройство
на брака на страните, е настъпил по вина на ищцата.
Първоинстанционният съд обсъждайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че няма основание да
приеме, че изключителна вина за разстройството на брака има единия или другия
съпруг. Всеки един от двамата съпрузи, в една или в друга степен е допринесъл с
поведението и действията си за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство
на брака.
В случая такава
изключителна вина не може да се установи нито за Е.Х., нито за М.Х.. Всеки един
от двамата има вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
Всеки един от двамата, ако пряко не е търсил е повод за конфликт, то е създавал
предпоставки за такъв, като е целял от него да извлече дивиденти за себе си.
Съдът стига до извод, че по този начин, едно съвременно семейство не може да
съществува в този си вид. Брачният съюз винаги е един сериозен компромис между
двамата брачни партньори. Той се изгражда на базата на доверие, на взаимност на
уважение, на зачитане на личното пространство и свобода на другия съпруг, на
наличието на другарски отношения, защото все пак, в брачния съюз съпрузите са другари,
което означава между тях да съществува толерантност, взаимопомощ, коректност и
съпричастност. Егоизмът, мнителността,
демонстрирането на лично превъзходство и манипулиране на най-близкия до теб
човек и другар, е недопустимо и няма почва в брачните отношения. В случая нито
една от страните не е предприела поведение, с което да не става причина за
възникване на нови конфликти и скандали между двамата съпрузи и да не бъде
повече катализатор за тяхното проявление, включително и да се въздържа от агресивност
и нападателност в поведението си спрямо другия
съпруг. Въпреки, че са налице данни в хода на процеса да са предприети действия
от съпрузите за толерантно и взаимно приемливо разрешение на семейните проблеми,
както по- горе съдът отчете, тези действия никога не са били инициирани и
осъществени само от двамата съпрузи, а с намесата и на техните родители, което
съдът отчете като една от причините довели до отчуждението между тях и
желанието им за прекратяване на брака с развод.
Според съда и двете
страни, с не полагане своевременно на всички възможни усилия и взаимни отстъпки
да решат възникналите между тях проблеми, са допринесли за настъпване на
дълбокото разстройство на брачните отношения.
При това формирано
правно убеждение на съдебния състав разгледал делото по същество, ще следва,
съществуващият между страните брак да бъде прекратен с развод, поради дълбокото
му и непоправимо разстройство, настъпило по вина и на двамата съпрузи.
Предвид този извод на
съда, както и с оглед на направеното искане от страна на ищцата, за
предоставяне на родителските права над роденото от брака дете на нея и
определяне на неговото местоживеене при нея, и с оглед събраните доказателства
в тази насока, съдът намира искането за основателно, при което същото ще следва
да се уважи. Съдът констатира че по този въпрос между страните не е налице
спор. Ищцата е заявила желание упражняването на родителските права по отношение
на детето Д. М.М. да бъде предоставено на нея, на
което искане ответника не се е противопоставил и не възразява. Съдът в тази
насока съобрази и становището на заинтересованата страна- Д „СП”- Ардино, и
изложеното в приетия по делото социален доклад, предвид което намира, че
майката притежава необходимия родителски капацитет, за да упражнява родителските
права върху детето. Поради това съдът счита, че в интерес на детето е
упражняването на родителските права след развода да се предоставят на майката.
Относно въпроса за
фамилното име на ищцата след развода и направеното от нея искане за
възстановяване на предбрачното й фамилно име и с
оглед дадената й с разпоредбата на чл. 53 от СК възможност, съдът следва да
постанови след развода ищцата да възстанови предбрачното
си фамилно име- М..
Страните не са
предявили претенция за издръжка на детето, за определяне на режим на лични
отношения на лишения от родителски права родител, както и за лична издръжка
един спрямо друг, поради което съдът не следва да се произнася в тази насока.
Съгласно разпоредбата
на чл. 270, ал.1, изр. второ от ГПК и предвид изхода на спора, съдебните
разноски следва да останат в тежест на всяка от страните така, както са ги
направили, а окончателната държавна такса, която съдът определя в размер на 50.00
лв., следва да бъде заплатена от ответната страна.
Мотивиран от
гореизложеното, този съдебен състав на РС- Ардино разгледал делото по същество,
Р Е
Ш И
:
ПРЕКРАТЯВА с
РАЗВОД сключеният с акт № 001 / 08.01.2014 г. в с. Долно прахово, община
Ардино, област Кърджали, ГРАЖДАНСКИ БРАК
между М.М.Х.,***, с ЕГН: ********** и Е.К.Х.,***, с
ЕГН: **********, поради настъпило
ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО на същия, на основание чл. 49, ал. 1 от СК;
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че
дълбокото и непоправимо разстройство на брака е настъпило по ВИНА на двамата съпрузи;
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по
отношение на непълнолетното дете Д. М.М., ЕГН: **********,
на майката М.М.Х.,***,
с ЕГН: **********;
ОПРЕДЕЛЯ
местоживеене на
непълнолетното дете Д. М.М., ЕГН: **********, на майката М.М.Х.,***,
с ЕГН: **********;
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака М.М.Х.,***, с ЕГН: **********, да възстанови предбрачното си фамилно име – М.;
ОСЪЖДА Е.К.Х.,***, с ЕГН: **********, да заплати в полза на съдебната власт
окончателна държавна такса за разглеждане на делото, в размер на 25.00 (двадесет
и пет) лева;
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд- Кърджали, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: