Номер 122203.09.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БургасIII-A въззивен граждански състав
На 25.08.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Кремена И. Лазарова
Красен П. Вълев
Секретар:Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Красен П. Вълев Въззивно гражданско дело №
20202100502010 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
С Решение №1509 от 03.07.2020 г. по гр.д. №1533/2020 г. на Районен съд- Бургас са
наложени мерки за защита на Г. П. П. , ЕГН **********, от осъществено спрямо него
домашно насилие, като е задължена Н. Ж. П. , ЕГН ********** да с въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на Г. П. П. , ЕГН **********, постановено е
да се издаде съдебна заповед за защита и е указано на полицейските органи да следят за
изпълнението на заповедта.
Н. Ж. П. е предупредена за последиците от неизпълнението на заповедта – на
основание чл.21, ал.3 ЗЗДН при неизпълнение на заповедта, полицейският орган,
констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на
прокуратурата.
Отхвърлена е молбата в частта, в която е предявено искане да бъде забранено на Н.
Ж. П. да приближава жилището на адрес гр. Бургас, ул. „Х.Ф.“ №56, ет. 1, местоработата и
местата за социални контакти и отдих на Г. П. П. и искане да бъде задължена Н. Ж. П. да
посещава специализирана програма за извършители на насилие.
С решението Н. Ж. П. е осъдена да заплати глоба в размер на 200 лева /двеста лева/
по сметка на БРС, да заплати по сметка на БРС държавна такса в размер на 25 лева
/двадесет и пет лева/ и да заплати на Г. П. П. сумата от 480 лева /четиристотин и осемдесет
лева/ разноски по делото.
Постъпила е въззивна жалба от Н. Ж. П. с която се обжалва като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано Решение №1509 от 03.07.2020 г. по гр.д. №1533/2020 г.
на Районен съд- Бургас, в частта която са наложени мерки за защита, наложена е глоба и в
частта за разноските. Излагат се съображения, че районният съд не е обсъдил всички
представени доказателства. Поддържа се, че не е извършен акт на домашно насилие,
изложеното в молбата на Г.П. до съда е неистина, като е налице злоупотреба с
представените права по ЗЗДН във връзка с висящ бракоразводен процес. Изложени са
1
теоретични постановки относно характера на домашното насилие, като се оспорва, че
молителят има качеството на пострадало от такова насилие лице. Сочи се, че съдът е
кредитирал декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗДДН без да я съотнесе с останалия
доказателствен материал. Твърди се, че съдът не е обсъдил факта, че ответницата също е
подала молба по ЗДДН и е образувано гр.д. 5399/2019 г. на БРС, както и не е взел предвид
медицинско удостоверение №263/2017 г. Твърди се, че молителят е с агресивен характер, а
ответницата е уплашена от неговото поведение. Иска се отмяна на решението в обжалваната
част и оставяне на молбата без уважение.
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН е постъпил отговор от Г. П. П. , с който се оспорва
въззивната жалба като неоснователна и се иска потвърждаване на решението в обжалваната
от ответницата част. Сочи се, че осъщественото домашно насилие е доказано от
декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, разпита на допуснатия свидетел и представените
доказателства. Излагат се съображения за доказателственото значение на декларацията и се
твърди, че доказателствената сила не е оборена в производството. Като ирелевантно за
спора се определя обстоятелството, че въззивницата е образувала производство по ЗЗДН,
като се сочи, че изложените в молбата по това производство обстоятелства са неверни, а
същото е било прекратено. Твърди се, че молителят едва в производството е разбрал за
съществуването на представеното медицинско удостоверение, като се сочи, че ответницата
в продължение на години се снабдява с компрометиращи документи. Като неоснователно се
определя възражението, че са необсъдени представените от въззивницата документи,
доколкото те са неотносими към спора. По отношение на свидетелката К. се сочи, че
същата не е очевидец на случвалото се и се твърди, че в процесния ден не е била
извършвана процедура срещу заплащане.
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН е постъпила и насрещна въззивна жалба от Г. П. П. ,
с която се обжалва Решение №1509 от 03.07.2020 г. по гр.д. №1533/2020 г. на Районен съд-
Бургас в частта, с която е отхвърлена молбата по отношение ба предявеното искане да бъде
забранено на Н. Ж. П. да приближава жилището на адрес гр. Бургас, ул. „Х.Ф.“ №56, ет. 1,
местоработата и местата за социални контакти и отдих на Г. П. П. . Прави се позоваване на
показанията на св. Й. и се оспорват тези на св. К., доколкото същата не е очевидец на
осъщественото домашно насилие, констатират се противоречия между показанията на
двамата свидетели. Излагат се съображения по отношение на правомощията на съда в
производство и се сочи, че необходимите мерки за защита се налагат по преценка на съда.
Излагат се съображения, че в производството пред първа инстанция се е установила
необходимостта от налагане и на мерки по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН
В срок е постъпил и отговор на насрещната въззивна жалба от Н. Ж. П. , с който се
твърди, че в отхвърлителната част решението е абсолютно правилно и законосъобразно.
Твърди се, че по делото не са събрани доказателства, от които да се установи осъществяване
на домашно насилие от страна на ответницата, както и факти и обстоятелства които да
налагат налагането на мерки така както са формулирани и поискани от страна на молителя.
Оспорват се фактическите твърдения за извършен акт на домашно насилие и се твърди че се
злоупотребява с правата по ЗЗДН, като се твърдят неистини с цел ескалиране на
съществуващото напрежение между съпрузите по повод фактическата им раздяла.
В съдебно заседание процесуалния представител на Н. Ж. П. поддържа депозираната
от нея въззивна жалба и оспорва жалбата на противната страна. Твърди се, че Г.П.
злоупотребява с правата, които му предоставя Закона за защита от домашно насилие. Сочи
се, че фактологията така, както е описана в декларацията, в никакъв случай не може да
доведе до обоснован извод на упражнено спрямо Г.П. психологично насилие, емоционално
насилие и вербално насилие, като районният съд не е направил разграничение на тези
форми. Твърди се, че не всяка една изречена дума, било тя и квалифицирана като обидна,
може бъде окачествявана като форма на домашно насилие. Като недоказани са определени
2
твърденията в декларацията на Г.П., че много се страхува от ответницата, защото тя го е
заплашвала многократно със саморазправа, непрекъснато го преследва и притеснява. Сочи
се, че няма действия от страна на Н.П., които да изпълват съдържанието на понятието
„домашно насилие“. Излагат се съображения, че думите „курвар, нещастник“ не са довели
до уплаха, страх за живота и здравето на П.. Твърди се че трябва да има една градация на
психически натиск, която да води до предсказуемост за заплаха. Сочи се, че ако се е
чувствал заплашен Г.П. е нямало да помага час и половина по-късно на Н.П. с дребни
ремонти. Претендират се разноски.
Процесуалният представител на Г.П. пледира за отхвърляне на въззивната жалба на
насрещната страна. Твърди се, че от събраните доказателства по делото безспорно се
установява осъщественото домашно насилие. Иска се уважаване на подадената насрещна
въззивна жалба и налагане на мярката по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН. Претендират се разноски.
Бургаският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Депозираните въззивна и насрещна въззивна жалба са допустими - подадени са от
процесуално легитимирани лица в срока по чл.17, ал.1 от ЗЗДН и по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН
срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговарят на изискванията на
чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 ГПК и чл.261 ГПК.
Предмет на въззивно обжалване е Решение №1509 от 03.07.2020 г. по гр.д.
№1533/2020 г. на Районен съд- Бургас.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното решение е допустимо и валидно, доколкото е постановено от надлежен
съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.
С обжалваното решение Бургаският районен съд се е произнесъл по молба за защита
от домашно насилие с правно основание чл. 8, т.1, във вр. чл.3, т, 1 от ЗЗДН.
Молителят Г. П. П. е подал молба срещу Н. Ж. П. с твърдение за извършен акт на
домашно насилие. Сочи се, че молителят и ответницата са съпрузи от петнадесет години,
като от година и половина Н.П. живее заедно с общото им дете при майка си. Твърди се, че
ответницата идва в семейното жилище когато реши и заплашва молителя и вдига скандали.
Посочено е, че страните са направили опит за развод, а ответницата е депозирала жалби в
полицията срещу молителя. Поддържа се, че на 23.02.2020 г. около 7:30 ч. Г.П. спял в дома
си, като Н.П., която имала ключ за жилището влязла без предупреждение, събудила го,
казала му, че е очаквала да не бъде сам или да го няма и го обидила изричайки думите
„курвар“ и „нещастник“. След това застанала на вратата, не искала да се премести и казала
на П. „Ще ти отнема всичко, ще те съсипя. Ще платя на трети лица да те причакат в момент,
в който не очакваш и ще се саморазправят с теб“. Молителят твърди, че се страхува от
ответницата, защото много пъти го е заплашвала със саморазправа. Приложена е Декларация
по чл.9, ал. 3 от ЗЗДН/л. 5 от делото на БРС/, с твърдения с идентично съдържание, на тези
изложени в молбата за издаване на заповед за зашита.
Не се спори между страните и видно от представеното Удостоверение за сключен
граждански брак те са съпрузи от 05.11.2005 г.
Ответницата е изложила становище, че на процесната дата 23.02.2020 г. след уговорка
от предходния ден е отишла с личния си автомобил до адреса на семейното жилище, взела е
Г. и двамата са отишли да пият кафе в кафене „Малибу“, след което молителят е помогнал за
ремонти дейности в козметичното студио на ответницата. Отричат се твърденията за
вдигане на скандали и ревност от страна на ответницата. Сочи се, че страните са в процес на
развод след отказ от предходна депозирана молба за развод две години по-рано като
страните са дали шанс на брака си. Ответницата сочи, че самата тя е жертва на домашно
3
насилие. Твърди, че е подала жалба срещу Г. на 27.02.2020 г. в Пето РУ гр. Бургас. Относно
влизане в жилището на молителя са сочи, че ответницата има ключ, това се явява семейното
им жилище, тя многократно е влизала и излизала, оставяла е багаж, нощувала е заедно с
детето им.
Прилага се Определение №5485/09.07.2019 г. по гр.д. №5399/2019 г. на РС Бургас/л.
25 от делото на БРС/, видно от което е прекратено производство по чл. 8, т. 1във вр. чл. 3,т.1
във вр, чл. 5 от Закона за защита от домашното насилие, инициирано от Н.П. срещу Г.П.,
поради оттегляне на молбата.
Приложен е протокол за предупреждение на осн. чл. 65 от ЗМВР спрямо Г.П./л. 26 от
делото на БРС/ и Съдебномедицинско удостоверение от 2017 г./л. 27 от делото на БРС/
Приложен към отговора е молба за издаване на съдебна заповед за незабавна защита от
Н.П. срещу Г.П./л. 28 от делото на БРС/ и издадена такава заповед за незабавна защита по
гр.д. №1680/2020 г., с която са наложени мерки по чл. 5, ал.1, т. 1 и 3 от ЗЗДН /л. 30 от
делото на БРС/.
По делото са приети и Постановление на РП-Бургас, с което е отказано да се образува
досъдебно производство, за извършено от молителя престъпление/л. 38 от делото на БРС/ и
Сигнал до РП-Бургас от молителя за извършено от ответницата престъпление./л. 39 от
делото на БРС/
В съдебно заседание пред районния съд са разпитани свидетелите Й. и К.. Св. Й.
твърди, че на 23.02.2020 г. с Г., с който са колеги имали уговорка да местят архива на офиса
в ново помещение, поради което в 8,15 ч. бил паркирал пред тях. Свидетелства, че позвънил
по телефона на Г., който му затворил и след 4-5 минути видял Г. и Н. да слизат от входа,
като Н. му крещяла, нарекла го „нещастник“ и не спряла да крещи въпреки опитите на Г. да
потуши ситуацията. Св. Й. свидетелства, че към 8,45 ч. получил обаждане от Г., който вече
бил сам и му споделил, че се събудил, като Н. била надвесена над лицето му, докато той
спял, след това тършувала из апартамента, търсейки друго момиче, нарекла го „Курвар“ и го
заплашила, че ще му отреже мъжкото достойнство.
Свидетелката К. разказва, че на 23.02.2020 г. имала запазен час в козметичното студио
на Н. в 10 часа, а тя отишла 10-15 минути по рано, като в студиото били Г. и Н., които били
спокойни и усмихнати. Н. споделила, че с Г. са пили кафе сутринта, а той ремонтирал
кушетката, като казал, че ще ремонтира лампите следващия път.
Пред настоящата инстанция са приложен молба до РС-Бургас за издаване на заповед
за защита от домашно насилие от Н.П. срещу Г.П./л. 17 от делото, декларация по чл. 9, ал. 3
от ЗЗДН/л. 18 от делото/ и Разпореждане на БРС за насрочване на наказателно дело от
частен характер с тъжител Г.П. и подсъдима Н.П./ л. 19 от делото на БРС/.
От така събраните доказателства настоящата съдебна инстанция намира за установено
от фактическа страна, че Г.П. и Н.П. са съпрузи от 2005 г. и имат съвместно дете.
Отношенията между Г.П. и Н.П. се влошили, поради което от година и половина Н.П. и
общото дете на съпрузите живеели при майката на ответницата, а не в семейното и жилище,
в което останал да живее Г.П.. Съпрузите са инициирали производство по развод, което
било прекратено. Н.П. е инициирала две производства по Закона за закрила от домашното
насилие срещу Г.П., първото прекратено поради оттегляне на молбата, а по второто е
издадена заповед за защита. Ответницата е подала жалба в полицията срещу молителя, а той
срещу нея сигнал до прокуратурата, както и е инициирал наказателно дело от частен
характер срещу нея. Независимо от конфликтите и споровете между страните Н.П.
многократно е влизала в жилището необезпокоявано, тъй като имала ключ, нощувала е
заедно с детето, оставяла и взимала багаж. На 23.02.2020 г. около 7:30 ч. Н.П. влязла в
жилището на Г.П. без предупреждение, докато той спял, надвесила се над него, събудила го,
казала му, че е очаквала да не бъде сам или да го няма и го обидила изричайки думите
„курвар“ и „нещастник“. След това застанала на вратата, не искала да се премести и казала
на П. „Ще ти отнема всичко, ще те съсипя. Ще платя на трети лица да те причакат в момент,
в който не очакваш и ще се саморазправят с теб“. Заплашила, че ще му отреже члена.
Скандалът между съпрузите продължил до към 8, 30 ч., когато същите слезли пред
кооперацията и били видени от св. Й., който възприел, как Н.П. обижда Г.П.. По-късно
4
около 10 ч. на същия ден съпрузите били в козметичното студио на Н.П., където св. К.
имала запазен час за козметична процедура. Съпрузите били в добро настроение, като Г.П.
поправял кушетката в студиото и си тръгнал.
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Процедурата по ЗЗДН е
предвидена да даде защита на физическите лица от упражнявано срещу тях насилие и има за
цел предпазване на жертвата от посегателство срещу живота, здравето, нейното
достойнство, емоционално и психично състояние. За да се проведе успешно доказване на
твърденията на молителя за осъществен спрямо него акт на домашно насилие, същият
следва да установи, че спрямо него е реализирано домашно насилие чрез действия от страна
на ответницата, изразяващо се в конкретни прояви, които от обективна страна попадат в
приложното поле на чл. 2 ЗЗДН, дефиниращ понятието „домашно насилие“.
От обсъдените доказателства и изложената фактическа обстановка настоящата съдебна
инстанция счита за доказано, че на посочената в молбата дата – 23.02.2020 г. от страна на
ответницата Н.П. е осъществен спрямо молителя Г.П. акт на психическо насилие.
От представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН по категоричен начин се
установяват извършените от Н.П. действия спрямо Г.П., квалифицирани като домашно
насилие, по начина, по който това е описано в молбата и в декларацията, на която закона е
придал значението на абсолютно доказателство – чл. 13, ал. 3 ЗЗДН. Тук следва да се има
предвид, че ЗЗДН регламентира отношенията между лица в близка или родствена връзка,
като за тези отношения в голяма част от случаите няма преки доказателства (очевидци) и
именно в тази връзка, целейки да осигури адекватна защита на пострадалите лица,
законодателят е предвидил в разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, че когато няма други
доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация,
т. е. същата има обвързваща съда доказателствена сила. Следователно, извод за осъществено
домашно насилие може да бъде направен дори и само въз основа на представената от
молителя декларация. В процесния случай твърденията на молителя се подкрепят и от
показанията на св. Й., който е и очевидец на продължаващия конфликт между съпрузите,
възприел е визуално как ответницата крещи на молителя и е чул да го обижда, наричайки го
„нещастник“. След това молителя е разказал на свидетеля за случилото се в апартамента,
като свидетеля го пресъздава. Показанията на св. К. не опровергават другите събрани по
делото доказателства, доколкото тя е очевидец на случващото се два часа след твърдения акт
на домашно насилие, което време е напълно достатъчно за преминаване на афектните
последици у съпрузите след конфликта.
Съдът квалифицира извършеното деяние от Н.П. като акт на домашно насилие и по-
точно психическо такова. Действително инцидентното изричане на обидни думи само по
себе си не може бъде определено като психическо насилие. В процесния случай, същите
обаче са съпроводени и със заплахи, както и със проникване в жилище без предупреждение.
Жилището е семейно такова, и факта на самото влизане в него не е противоправен, но
обстоятелствата съпътстващи влизането, а именно надвесването над спящ човек и
събуждането му със викове и заплахи е в състояние да създаде стрес, дискомфорт и уплаха.
Следва да се отговори на възраженията на ответницата, че всъщност Г.П. осъществява
домашно насилие, а тя е жертва на такова. Законът отчита близките отношения между
лицата, имащи право да търсят защита от домашно насилие. Това обикновено са лица
поддържащи ежедневни контакти. Всяко лице от посочените в чл. 3 от ЗЗДН има право да
потърси съдебна защита, в случай, че се чувства жертва на домашно насилие. Това е сторила
и ответницата, видно от доказателствата за образувани от нея производства срещу молителя.
Конкретното производство касае обаче конкретен акт на извършено домашно насилие, като
съда се произнася по изложение твърдения, констатирайки или не акт на домашно насилие,
а не определя окончателно в отношенията между две лице едното за „насилник“ ,а другото
за „жертва. Напълно възможно е в две отделни производства да се констатират извършени
5
от две лица отделни актове на домашно насилие дин спрямо друг, като спрямо всяко лице
бъдат наложени мерки по закона.
След така направените констатации съдът, счита, че наложената мярка за защита е
достатъчна и адекватна. Това следва от събраните по делото доказателства за множество
конфликти и правни спорове между страните, както и от извода, че самият акт на домашно
насилие не е с висок интензитет. Съдебната санкция, задължаваща извършителя да се
въздържа от извършване на домашно насилие се явява достатъчна и адекватна. Страните са
съпрузи, имат съвместно дете, очаква се, че най-малко с оглед задължителните грижи за
детето следва да поддържат чести контакти, като проявяват толерантност и разбиране един
към друг. Забраната за приближаване на пострадалото лице, жилището, местоработата и
местата му за социални контакти, най-малкото би попречила на нормалното упражняване на
родителските права, а и се явява прекомерна санкция. Същото се отнася и за исканата от
молителя мярка за задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани
програми. Не са събрани данни Н.П. да се проявява като агресивен и общественоопасен
човек, напротив сторения акт на домашно насилие представлява инцидента проява.
Съобразно обстоятелството, че правните съждения, до които въззивната инстанция е
достигнала, изцяло съответстват на крайните правни изводи на първоинстанционния съд,
обжалваното решение следва на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК да бъде
потвърдено, а въззивните жалби – оставени без уважение.
С оглед изхода на спора пред въззивния съд, а именно: неоснователност и на двете
жалби, разноски по делото на страните не се дължат.
С оглед изхода на делото и двете страни дължат държавна такса за въззивно
обжалване в размер на 12, 50 лв., която следва да заплатят по сметка на настоящия съд
Така мотивиран, Окръжен съд-Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1509 от 03.07.2020 г. по гр.д. №1533/2020 г. на Районен
съд- Бургас.
ОСЪЖДА Н. Ж. П. , ЕГН ********** да заплати по сметка на Окръжен съд-Бургас
държавна такса за въззивно обжалване в размер на 12, 50 лв. /дванадесет лева и петдесет
стотинки/.
ОСЪДЖА Г. П. П. , ЕГН ********** да заплати по сметка на Окръжен съд-Бургас
държавна такса за въззивно обжалване в размер на 12, 50 лв. /дванадесет лева и петдесет
стотинки/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7