№ 35246
гр. София, 22.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20221110104478 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба на В. С. М. с ЕГН **********, с адрес в гр.
София, ж.к. „Г... Д...“, бл. 37, вх. А, ап. 2 срещу Прокуратурата на Република
България, с която са предявени осъдителни искове за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на сумата и сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди, претърпени от ищцата вследствие на незаконно обвинение в
престъпление, както и обезщетение за забава върху сумите за неимуществени и
имуществени вреди, считано от влизане в сила на оправдателната присъда до подаване
на исковата молба, евентуално претендира обезщетения за забавено плащане върху
двете главници от началната дата на тригодишния период преди подаване на исковата
молба.
В исковата молба са направени доказателствени искания за приемане
приложените към исковата молба писмени доказателства, за събиране на гласни
доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане относно
претърпените неимуществени вреди вследствие на незаконното обвинение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, подаден
от Прокуратурата на Република България, подаден чрез прокурор Мария Костова.
Иска се по делото да бъде приложено нохд №23595/2012 г. по описа на Софийски
районен съд, НО, 17 с-в, по което е постановена влязлата в сила присъда.
По допустимостта:
Съдът намира, че предявените искове са допустими и следва да бъдат
1
разгледани. При проверка на исковата молба съдът констатира, че при наличието,
както на процесуални предпоставки, така и на материалните условия, надлежно е
упражнено правото на иск, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в
открито съдебно заседание с призоваване на страните, като им бъде съобщен проект
на доклад по делото.
По доказателствата:
Писмените доказателства, представени с исковата молба са допустими,
относими към фактите от значение за предмета на доказване по делото и са
необходими за установяването им, поради което съдът счита, че следва да бъдат
приети и приложени по делото.
Искането за събирането на гласни доказателства е допустимо, относимо и
необходимо за изясняване на факти от предмета на делото, поради което следва да
бъде уважено и до разпит да бъде допуснат един свидетел при режим на довеждане
при съобразяване разпоредбата на чл. 156, ал. 2 ГПК.
По делото следва да се приложи нохд №23595/2012 г. по описа на Софийски
районен съд, НО, 17 с-в.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК страните следва да бъдат напътени към
медиация и постигане на спогодба за решаване на делото.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1-3 от ГПК, във връзка с чл. 146 от
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.03.2023
г. от 14.15 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис
от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 146 от ГПК, съдът
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проект на ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права от ищеца:
Ищцата В. С. М. твърди, че срещу нея е водено наказателно производство с
обвинение за извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 НК, което е
завършило с постановяване на присъда от 01.02.2017 г., с която въззивният съд е
отменил изцяло присъдата на първа инстанция от 11.04.2016 г. и е признал
подсъдимата за невиновна по повдигнатото и обвинение. Окончателната присъдата е
влязла в сила на 16.02.2017 г.
Сочи, че досъдебното производство, образувано на 03.11.2011 г. е продължило
една година, а съдебната фаза четири години. На 14.12.2012 г. й било предявено
2
разследването и връчването Постановлението за привличане като обвиняем с мярка за
неотклонение „подписка“, на същата дата били взети отпечатъци от пръстите и са
направени снимки в РУ на МВР. На 19.12.2012 г. по внесен от Софийска районна
прокуратура обвинителен акт било образувано нохд 23595/2012 г. по описа на СРС.
Пред първа инстанция били проведени 11 открити съдебни заседания, а пред въззивна
инстанция 1.
По време на наказателното производство били разпитани множество свидетели,
поради което и воденото разследване срещу ищцата станало известно на много хора и
авторитетът бил сринат. Вследствие на предприетите действия от страна МВР и
Прокуратурата ищцата била ужасена, стресирана, унизена, не могла да спи, чувствала
безпокойство и се страхувала, била обезверена, отказвала да се храни и често мислила
за самоубийство. Потърсила лекарска помощ и предприемала медикаменти за справяне
с тревожността, безсънието и паническите пристъпи.
Макар и най-лека мярката за неотклонение ограничила правата ѝ.
За да осигури защитата си срещу воденото наказателно преследване ангажирала
адвокат като пред първа инстанция му заплатила 2000 лв. – адвокатски хонорар, а
пред въззивна 1000 лв. - адвокатски хонорар.
възражения на ответника:
Възразява срещу основателността на иска.
Счита, че не е налице основание за ангажиране отговорността на Прокуратурата
доколкото не са представени доказателства, удостоверяващи наличие на влязла в сила
оправдателната присъда.
Намира претенциите за претърпени имуществени и неимуществени вреди за
недоказани.
Оспорва размера на предявената претенции като недоказан.
По отношение на претендирания адвокатски хонорар за защита в наказателното
производство прави възражение за прекомерност.
Възразява, че претенцията за лихва е погасена по давност.
- правна квалификация – предявени са осъдителни искове с правно основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ;
Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 4 от
Тълкувателно решение № 3 от 22.02.2005 г. по тълк.д. № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС
датата на влязлата в сила оправдателна присъда е начална дата на забавата, а според
константната казуална практика на касационния съд претенцията за законна лихва
представлява материално-правна последица на иска за деликтната по характера си
отговорност по ЗОДОВ / в този смисъл – Решение № 42/01.07.2019 г. по гр.д. №
3
1914/2018 г. описа на ВКС, III г.о., докл.с. Геника Михайлова/;
- права и обстоятелства, които се признават – няма такива.
- обстоятелства, които не се нуждаят от доказване – няма такива;
- разпределение на доказателствената тежест – в тежест на ищцата е да
докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: повдигнато срещу нея
обвинение в извършване на престъпление, по което обвинение е била оправдан с
влязла в сила присъда; претърпени неимуществени вреди в причинна връзка с
проведеното наказателно преследване, както и техния размер; претърпени
имуществени вреди в причинна връзка с проведеното наказателно преследване, както
и техния размер
Ответникът следва да докаже обстоятелствата, на които основава възраженията
си.
- факти, за които страните не сочат доказателства – ищцата не представя
доказателства за влизане в сила на присъдата;
На основание чл. 146, ал. 4 вр. чл.148 ГПК съдът:
ПРИЕМА като писмени доказателства приложените към исковата молба
документи.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства на ищцата чрез разпит на един
свидетел при режим на довеждане за установяване на посочените в исковата молба
обстоятелства.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване нохд № 23595/2012 г. по описа на Софийски
районен съд, 17 с-в ведно с приложенията към него.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОГОДБА и към МЕДИАЦИЯ.
УКАЗВА на ответника, че ако не подаде отговор по исковата молба и не
изпрати представител да се яви в първото по делото съдебно заседание, без да е
направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, съдът може да
постанови неприсъствено решение в полза на ищцата.
УКАЗВА на страните, че медиацията е извънсъдебна процедура за разрешаване
на съдебни спорове с участието на страните по делата, техните адвокати и специално
обучени за това медиатори. Тази процедура е доброволна за страните и те сами
решават как да се разреши спорът им при взаимно приемливи за тях условия, което
води до бързо, окончателно, безпристрастно, ефективно и икономично приключване на
спора. Отказът на страните да участват в процедура по медиация или непостигането на
медиационно споразумение за разрешаване на спора след такова участие, не влияе
върху изхода на спора и неговото решаване от съда.
4
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, която същите могат да представят в
съдебно заседание в писмен вид и която следва да съдържа обективираното им
съгласие по спорните въпроси, да не противоречи на закона и морала, за да бъде
одобрена от съда. При постигането на спогодба, одобрена от съда, производството по
делото ще бъде прекратено, като страните ще заплатят в половин размер дължимите се
разноски по воденето на настоящото производство – държавна такса, евентуално
разноски за вещи лица и др. под., както и ще спестят време и отсъствия от работното
си място по повод на явяванията си в съдебни заседания.
Страните могат да постигнат и извънсъдебна спогодба, като в този случай ще
следва да депозират молба за оттегляне на иска и прекратяване на настоящото
производство.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНОТО:
В случай, че страната, която живее или замине за чужбина за повече от един
месец, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото. Същото
задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Когато посочените лица не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат
към делото и се смятат за връчени /чл. 40 ГПК/.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес. Същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени /чл. 41 от ГПК/.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5