Р Е Ш
Е Н И Е
София, 06.10.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесет
и седми септември през две хиляди двадесет и първагодина
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 3096/2019 г., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявени са искове от Г.И.Г., ЕГН **********, чрез адв.
В.П., САК, съдебен адрес:***, против П.НА Р.Б., София, бул. ”*****, за сумата
от общо 56 956,17 лв. на основание чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ, за присъждане
на обезщетение за претърпени вреди вследствие образувано наказателно производство, след оправдаването му по
повдигнатото обвинение с влязла в сила присъда за сумите, както следва: - обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер 50 000 лв. от
образуваното и водено срещу него наказателно производство, и - обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в заплатени адвокатски възнаграждения за
защита в наказателното производство, в
размер 1 700 лв., ведно със законната
лихва върху двете претенции, считано от влизане в сила на оправдателната присъда по отношение на него до
окончателното му изплащане, ведно със сторените разноски.
В исковата молба се твърди, че с Постановление от
12.02.2011 г. ищецът Г.И.Г. е бил привлечен в качеството му на обвиняем по ДП №
395/2011 г. по описа на 02 РУ-Полиция-СДВР, пр.пр.№
3981/2011 г. на СРП за извършено тежко престъпление по общ характер - по чл.
198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
ал. 1 НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет
години. Със Заповед рег. № 6740/11.02.2011 г. по описа на 02 РУП-СДВР Г.Г. е бил задържан за срок от 24 часа по ДПМ № 395/2011 г.
по описа на 02 РУП-СДВР.
С Постановление от 15.04.2011 г. Г.И.Г. е бил привлечен в
качеството на обвиняем по ДП № 395/2011 г. по описа на 02 РУ-Полиция-СДВР, пр.пр.№ 3981/2011 г. на СРП за извършено тежко престъпление по
общ характер - по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
Обвинителен акт, изготвен от прокурор от СРП, срещу М.Г.М.и
Г.И.Г., по ДП № 395/2011 г., пр.пр. № 3981/2011 г. на
СРП, за извършени престъпления по
чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, на основание чл. 246, ал. 4 НПК, е бил
депозиран в СРС.
С присъда от 01.04.2013 г. на СРС, НО, 115 състав,
постановена по НОХД № 10353/2011 г. ищецът Г.Г. е бил
осъден за извършено престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 4 НК, вр. чл. 213, ал. 1 НК с налагане на наказание лишаване от
свобода за срок от три години, наказание глоба в размер на 3 500 лв., като, на
основание чл. 66, ал. 1 НК, е било отложено изпълнението на наказанието
“лишаване от свобода“ за срок от пет години, считано от датата на влизане на
присъдата в сила. Г.Г., солидарно с М.М., са били осъдени да заплатят на Г. П.М.и сумата от 2 000
лв., ведно със законната лихва от 11.02.2011 г., представляваща обезщетение за
причинените му от престъплението неимуществени вреди, а също и разноските по
делото-за адвокатско възнаграждение - 425 лв., както и другите разноски по
делото.
След депозирана от Г. жалба срещу присъдата от 01.04.2013
г. на СРС, НО, 115 състав, постановена по НОХД № 10353/2011 г., е било
насрочено дело във въззивната инстанция - СГС.
С решение № 681 от 30.06.2014 г. на СГС, НО, VII въззивен състав, постановено по ВНОХД № 707/2014 г. е била
потвърдена осъдителната присъда от 01.04.2013 г. на СРС, НО, 115 състав,
постановена по НОХД № 10353/2011 г. спрямо Г. и М..
С решение № 482/22.12.2014 г. на ВКС, НО, постановено по
наказателно дело № 1556/2014 г. е било постановено възобновяване на
наказателното производство по ВНОХД № 707/2014 г., по описа на СГС, НО, отмяна
на въззивното решение № 681, постановено по
посоченото дело и връщане на делото за ново разглеждане на СГС, от друг съдебен
състав.
С решение № 90 от 23.01.2015 г. на СГС, НО, ІІІ-ти въззивен състав, постановено по ВНОХД № 9/2015 г. е била
отменена присъдата от 01.04.2013 г.,постановена по НОХД № 10353/2011 г. на СРС,
НО, 115 състав и делото е било върнато за разглеждане от друг състав на СРС.
С присъда от 20.04.2016 г. на СРС, НО, 122 състав,
постановена по НОХД № 1331/2015 г., ищецът Г. е бил оправдан по повдигнатото му
обвинение за извършено тежко умишлено престъпление от общ характер по чл. 198,
ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, вр.
с ал. 1 НК.
Мотивите на присъдата по делото са били изготвени и
предадени едва на 09.05.2017 г. - със закъснение повече от една година.
В резултат на депозиран протест на 26.04.2016 г. от
прокурор при СРП, срещу оправдателната
присъда, постановена от 122-ри състав на СРС, е било образувано ВНОХД №
3588/2017 г. по описа на СГС, 14-ти въззивен състав.
По делото са били проведени четири съдебни заседания, като на 22.02.2018 г.,то
е било обявено за решаване.
С решение № 349 от 13.03.2018 г. на СГС, 14-ти въззивен състав, постановено по ВНОХД № 3558/2017 г. е била
потвърдена изцяло присъдата на СРС, НО, 122 състав, постановена по НОХД №
1331/2015 г.
Вследствие на прекомерната продължителност на
наказателното производство, възлизаща на седем години, един месец и един ден,
ищецът Г. твърди да е пострадал от действията на ПРБ, която неоснователно и
периодично му е повдигала и поддържала обвинение за извършено от него тежко
престъпление от общ характер, което той не е бил извършил и с което е било
нарушено правото му за разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
Ищецът твърди, че имал психични проблеми, изразяващи се
в: безпричинна нервност, страдал от безсъние и главоболие, не му достигал
въздуха, бил потиснат и апатичен, чувствал се изпаднал в ”черна дупка”,
получавал ускорено сърцебиене. В продължение на повече от 21 години, преди това
той бил служил на офицерска длъжност в органите на МВР, откъдето се е бил и
пенсионирал. Като бивш държавен служител - офицер от органите на МВР, Г. бил
участвал в предотвратяването, пресичането и разкриването на престъпления и
противообществени прояви, а понастоящем, в продължение на повече от седем
години, самият той бил обвинен неоснователно от ПРБ в извършване на тежко
престъпление от общ характер, което не бил извършил.
От негова страна са представени
писмени доказателства, поискани са гласни такива и експертиза.
В хода по
същество на делото ищецът моли съда да уважи иска изцяло, с всички законни
последици. Претендира разноски по представен списък.
Ответникът П.НА Р.Б. оспорва така предявените
искове изцяло – както по основание, така и по размер, включително и претендираната лихва.
Счита, че не са ангажирани в достатъчна степен
доказателства, които да установяват действително претърпени вреди, като пряк и
непосредствен резултат от повдигнатото обвинение в хода на наказателното
преследване срещу ищеца Г..
Твърди, че не е доказана и пряката причинно- следствена
връзка между посочените вреди и конкретното наказателно преследване.
Твърди, че за по-голямата част от вредите Прокуратурата
не е легитимирана да отговаря, тъй като въпросните щети не са последица от
дейността на ответника, а са в резултат на актове/действия на трети за спора
страни и лица.
Счита, че не са подкрепени с доказателства твърденията за
претърпени сериозни психични проблеми от ищеца вследствие на процесното обвинение.
Възразява и срещу претенциите за вреди от прекомерна
продължителност на наказателното преследване.
Счита, че за продължителността на наказателния процес на
съдебна фаза Прокуратурата не следва да отговаря, тъй като правомощията и
компетентността относно честотата и интензитета на съдебното производство и
съдебните заседания, както и относно ритмичността на съдопроизводствените
действия, принадлежат изцяло на съда.
Намира претендираното
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева за изключително
завишено и несъответстващо нито на принципа за справедливост, закрепен в чл. 52
от ЗЗД, нито на трайната съдебна практика по аналогични случаи, нито на
социално-икономическата ситуация в страната.
Оспорва изцяло поради недоказаност и претендираното
обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 1 700 лева, представляващи
заплатени адвокатски хонорари в хода на процесното
наказателно производство, при твърдения, че липсват доказателства за реално
осъществена адвокатска защита.
Възразява и срещу предявените претенции за мораторна лихва в размер на 5 083 лв. върху претенцията за
неимуществени вреди и 172.83 лв. - върху претенцията за имуществени вреди.
Заявява, че в производствата по ЗОДОВ се дължи законова лихва, но същата се
начислява от момента на влизане на крайния съдебен оправдателен акт в сила - в
настоящия случай 13.03.2018 г., а не от по-ранен момент.
В хода по същество ответникът заявява, че предявеният иск
следва да се отхвърли изцяло по съображенията, дадени в писмения отговор. Алтернативно
моли съда, при уважаване на исковата претенция, размерът й да бъде намален
многократно.
Съдът, като
взе пред вид представените и приети по делото доказателства и становища на
страните, приема за установено следното от фактическа страна:
По искане на страните съдът изиска и приложи по делото
н.о.х.д. № С - 1331/2015 на СРС, НО, 122-ри с-в.
За първи път ищецът е привлечен като обвиняем с Постановление
от 12.02.2011 г., по ДП № 395/2011 г. по описа на 02 РУ-Полиция-СДВР, пр.пр.№ 3981/2011 г. на СРП, като му е било повдигнато
обвинение за престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Не се спори и за
обстоятелството, че е бил задържан за срок от 24 часа със Заповед рег. №
6740/11.02.2011 г. по описа на 02 РУП-СДВР.
Не се спори и че с Постановление от 15.04.2011 г. Г.Г. отново е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление
по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
По внесения обвинителен акт в съда е образувано н.о.х.д. №
10353/2011 г.на СРС, НО, 115 – ти с-в. С Присъда от 01.04.2013 г. ищецът е бил осъден за престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 2, т. 3 и
т. 4 НК, вр. чл. 213, ал. 1 НК, като му е било
наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, изпълнението на
което е било отложено за срок от пет години и глоба 3 500 лв. Ищецът,
заедно с М.М., са осъдени да заплатят солидарно на
пострадалия сумата 2 000 обезщетение за причинени вреди, заедно със
законната лихва, считано от 11.02.2011 г. и разноски.
Първоинстанционната присъда е била
потвърдена с решение № 681 от 30.06.2014 г. по ВНОХД № 707/2014 г. на СГС, НО,
VII въззивен състав,
След възобновяване на наказателното производство по ВНОХД
№ 707/2014 г., по описа на СГС, с решение № 482/22.12.2014 г. на ВКС, НО, по
наказателно дело № 1556/2014 г., въззивното решение
било отменено и делото върнато за ново разглеждане на СГС от друг съдебен
състав.
При новото разглеждане на делото било образувано НОХД №
1331/2015 г. на СРС, НО, 122 с-в, по което с присъда от 20.04.2016 г. ищецът е
бил оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено тежко умишлено
престъпление от общ характер по чл. 198, ал. 1, във вр.
с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 НК. От приложеното
наказателно делото се установява, че мотивите на присъдата по делото са били
изготвени на 09.05.2017 г.
Първоинстанционната присъда е била протестирана от СРП и било образувано ВНОХД № 3588/2017 г.
по описа на СГС, 14-ти въззивен състав, което, след
проведени четири съдебни заседания, на 22.02.2018 г., било обявено за решаване
и по което с решение № 349 от 13.03.2018 г. присъдата била потвърдена и на
същата дата е влязла в сила.
По искане на ищеца съдът допусна и разпита двама свидетели.
Свидетелят
Ц.Х.Ц.познава ищеца от 20 години, били са колеги в
8-мо РПУ, София. Свидетелят работил там до 2008 г., а Г. – след него докато се
пенсионира. В съдебно заседание той заяви, че двамата живеят в един квартал и
знае, че му е било повдигнато обвинение за грабеж. От него знае за делото, Г.
му е казал и че е бил осъден и трябвало да обжалва и свидетелят бил много
учуден, защото са били заедно полицаи дълги години. Ц.няма информация как е
приключило делото. Знае, че съпругата му го е напуснала, той се променил много,
станал нервен, държал се неадекватно, оплаквал се от високо кръвно и аритмия,
не гледал хората в очите, Споделял му, че страда от безсъние. Оплаквал се от
психични проблеми, даже търсел помощ и лекар. Последната една година по – рядко
се виждат, но преди това са се виждали поне един – два пъти месечно.
Свидетелят
Е.А.П.е колега на ищеца. Познава го от 1983 г., когато
дошъл в Пето РПУ, в Стопанска полиция, а по – късно се преместил в СДВР. Знае
за повдигнатото срещу него обвинение за грабеж през 2011 г. и воденото
наказателно дело, по което е получил присъда. В тази връзка Г. го е молил за
помощ – да го заведе на кардиолог, тъй като имал проблеми със сърцето и
аритмия, както и психическо разстройство. Свидетелят го завел в ИСУЛ, в
кардиологията, после посетил и психиатър. Ищецът имал аритмия, главоболие,
изпадал в нервни кризи, понякога ставал раздразнителен, бил неадекватен, имал
психически проблеми, не можел да спи нощно време. Около две три години не бил
добре психически и физически. Жена му го напуснала по време на наказателното
производство. Двамата са се виждали често – понякога веднъж седмично, друг път
веднъж месечно, зависи от заетостта.
По искане на
ищеца съдът назначи и прие съдебно – медицинска
експертиза. Вещото лице даде заключение, че обективното
състояние за процесния период (12.02.2011г. –
13.03.2018г.) единствено е описано в Епикризата от
Отделение по кардиология при Медицински институт – МВР, История на заболяването № 7835/03.07.2017г. –
06.07.2017г., а именно: „…запазено общо състояние. Контактен. Адекватен. Кожа и
видими лигавици – нормално оцветени. ПЛВ и щитовидна жлеза-не се палпират увеличени. Нормостеничен
гръден кош, везикуларно дишане без хрипове. Ритмична
сърдечна дейност, СЧ 70 уд/мин, АН 90/60, без шумове.
Корем – на нивото на гръдния кош, мек, палпаторно
неболезнен. Черен дроб и слезка неувеличени. Сукусио реналис отр. Крайници – без отоци, запазени периферни алтериални пулсации.
След извършения преглед на ищеца експертът е
установил, че обективното му състояние към 30.01.2020 г. е следното: добро общо
състояние. Нормостеничен хабитус.
Ориентиран за място и време. Глава и шия – правилно конфигурирани. Не се
опипват увеличени периферни лимфни възли. Кожа и видими лигавици – нормално оцветеви. Гръден кош симетричен, двете гръдни половини
вземат еднакво участие в дишането. Сонорен перкуторен
тон. Чисто везикуларно дишане двустранно. ССС –
ритмична сърдечна дейност, Артериално налягане 130/90, пулс – 76 уд./мин. ЕКГ – синусов ритъм, хоризонтална ел. позиция, без
реполаризационни промени. Корем – на нивото на
гръдния кош с меко-еластични стени, палпаторно
неболезнен, без висцеромегалия, физиологична
перисталтика. Крайници – без отоци.
Видно от епикриза от История
на заболяването № 15042/03.12.2019 г. – 06.12.2019 г. от Клиника по кардиология
– Отделение по кардиология при Медицински институт – МВР е поставена диагноза:
Остра левокамерна сърдечна недостатъчност;
хипертонична болест ІІІст.; Левокамерна
диастолна дисфункция.
Пристъпно предсърдно мъждене.
При изписването е отразено, че след проведеното лечение с Фурантрил
(диуретик)
и Небилет (сърдечносъдово лекарство,
принадлежащо към групата на селективните бета-блокери
(т.е. със селективно действие върху сърдечносъдовата система) и предпазва от
повишаване на сърдечната честота и контролира силата на помпената функция на
сърцето. Също така разширява кръвоносните съдове и по този начин допринася за
намаляване на кръвното налягане. Прилага се при лечение на високо кръвно
налягане (хипертония), използва се и при лечение на лека до умерена хронична
сърдечна недостатъчност при пациенти на 70-годишна възраст или повече, в
допълнение към друга съпътстваща терапия.) е изписан без субективни
оплаквания, хемодинамично стабилен с лечение Ритмонорм 3Х150мг, Ксанакс 1/2т.
вечер.
При Г. има данни за наличие на пристъпно предсърдно мъждене като началото
на заболяването е около 2000 г.
Промените в сърдечния мускул, които водят до предсърдно
мъждене могат да са с различен произход – артериална
хипертония, исхемична болест на сърцето, промени в
резултат на вродени сърдечни или придобити клапни
пороци, първично заболяване на самата проводна
система, както и предходна сърдечна операция. Други причини са тиреотоксикозата, белодробни заболявания като пневмония,
белодробен тромбемболизъм, емфизем,
както и сънна апнея, дългогодишна употреба на
стимуланти, включително тютюн и кофеин, алкохол, вирусни инфекции. Предсърдното мъждене може да бъде
и изолирано, първично, без видима подлежаща причина. Рисковите фактори за
развитие на предсърдно мъждене
са напредването на възрастта, наличието на сърдечно-съдови заболявания като
артериална хипертония, исхемична болест на сърцето и
други заболявания. Злоупотребата с алкохол може да провокира излизане от
синусовия ритъм. Счита се, че има и известна наследствена компонента.
Нервно-психичното натоварване и пренапрежение, на фона на описаните по-горе
промени, също може да провокира пристъп на ППМ.
По искане на ищеца по делото бе
назначена и съдебно – психиатрична
експертиза, която даде заключение, че, в резултат на психотравменото
преживяване, свързано със задържането в ареста и неоснователно повдигнатото му
обвинение, Г. е развир остра стресова реакция,
преминала в протрахирана адаптационна реакция с
преобладаващо нарушение на други емоции F-43,23-МКБ
10/ и елементи на посттравматично стресово разстройство F-43,1-МКБ
10/. По анамнестични данни то е продължило в клинично
изразена форма до 2018 г., когато е бил оправдан от съда. В резултат на тази
ситуация е настъпила промяна в характера на ищеца и в неговото поведение, както
и в отношенията със съпругата му. Понастоящем не се установяватобективни
белези на актуално психично разстройство, но при засягане на темата става напрегнат,
тревожен, неспокоен, раздразнителен, стеничен, дисфоричен, повишава тон. В съдебно заседание вещото лице
заяви, че по – тежкото разстройство е посттравматичното стресово такова, докато
адаптационната реакция е била пряко свързана с воденото срещу него наказателно
дело и за това е продължила толкова дълго време. Експертът е изготвил
заключението на база на свидетелски показания и личен преглед.
От ответната страна с молба от
13.06.2021 г. е представено Писмо, изх. № А-21-258/24.03.2021 г. от ИВСС за
доказване на обстоятелството, че с ищеца Г.Г. е било
сключено Споразумение за заплащане на Обезщетение по Глава IIIа
ЗСВ във връзка с подадено Заявление № РС-18-176/28.05.2018 г. Представяйки тези
доказателства ответникът заявява, че претенцията е недопустима, тъй като ищецът
вече е бил обезщетен за прекомерната продължителност на наказателното
преследване по предвидения в закона ред.
Тези доказателства, според ищеца,
са несвоевременно представени, пред вид наличието на изтекла преклузия.
Съдът намира, че не следва да се
позовава в решението си на тези доказателства по няколко причини. На първо
място твърдения, че ищецът вече е обезщетен по реда на Глава IIIа
ЗСВ за забавено правосъдие липсват от страна на ответника в отговора на
исковата молба. На второ място – въпреки че съдът е допуснал тяхното събиране и
е дал възможност на ответника да ги представи в съдебно заседание на 17.02.2020
г., в следващото съдебно заседание, когато е обявен краен срок на събиране на
доказателства, това не е сторено, а тези доказателства са представени с нарочна
молба едва на 31.03.2021 г. С оглед на това съдът приема, че, въпреки че са
приети в съдебно задесание, представените
доказателства са неотносими към настоящия спор и не
следва да бъдат взети пред вид при изясняване на делото от фактическа страна.
Други релевантни
доказателства по делото не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявени са
искове с правно основание чл.2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за
претърпени вреди, съответно: - неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. и
имуществени такива – 1 700 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за защита в наказателни процес,
ведно със законната лихва, считано от влизане на присъдата в сила - 13.03.2018
г. и сторените разноски.
Съгласно чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ,
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието и прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано.
Безспорно се
доказаха в хода на настоящото дело както фактът на привличането на ищеца като
обвиняем през 2011 г. за престъпление по чл., така и протеклото срещу него наказателно производство – досъдебна и
съдебна фаза, което през 2018 г. е приключило с окончателното му оправдаване за
посоченото престъпление.
Следователно, за
един период от седем години – от момента на образуване на наказателното
производство до окончателното му приключване по отношение на него, той е бил
обвиняем и подсъдим, като обвинен в престъпление, което не е извършил.
Съдът приема, че
така установените действия на органите на държавното обвинение противоречат на
основните принципи на Европейската конвенция за правата на човека, ратифицирана
от българската държава. В резултат на несправедливото обвинение срещу него, ищецът
Г.Г. е понесъл – болки и страдания, уронване на престижа и доброто си име пред
обществото, пред колегите, семейството и приятелите, стрес и притеснения от
оставането си без работа, психически и физически травми, които не са отшумели и
до настоящия момент и всичко това – в резултат на действията на органите на
прокуратурата, които са образували по отношение на него наказателно производство,
повдигнали и поддържали неоснователно обвинение в извършване на престъпление.
Съдът следва
безспорно да отчете и обстоятелството, че във фазата на съдебното производство делото
е много забавено, като при второ – ново разглеждане на делото мотивите на първоинстанционния съд са представени след една година, а въззивното дело е отлагано четири пъти.
С оглед на това съдът
намира, че не може да бъде прието, че забавянето в произнасянето, респ.
продължителността на съдебния процес, е само и единствено поради процесуалните
действия на Прокуратурата, респ. тя да бъде осъдена да поеме изцяло негативите
от това, като, в тази връзка, следва да се вземе пред вид възражението на
ответника за намаляване размера на присъденото обезщетение за претърпени вреди.
По тези причини и
пред вид изложеното съдът намира, че предявената по делото претенция от страна
на Г.И.Г. за заплащане на обезщетение за причинени вреди в резултат на повдигане
и поддържане на незаконно обвинение срещу него, след оправдаването му, се явява
доказана по своето основание. Безспорно е наличието на хипотезата на чл. 2, ал.
1 т. 3 ЗОДОВ, пред вид повдигане на неоснователно обвинение срещу Г. и воденето
срещу него на наказателно производство, което след седем години е завършило с
оправдателна присъда.
Относно размера на предявения иск съдът намира следното:
Неимуществената вреда представлява сериозно
засягане на личността и достойнството на едно лице и се изразява в негативни
преживявания от негова страна. Обезщетението следва да бъде съобразено с
личността на дееца, начина по който е преживял случилите се събития и
отраженията, които са оказали върху него, включително върху обкръжаващата го
среда, професионалната такава и близките му.
То има за цел да
репарира накърняването на личните права и интереси, а справедливото обезщетяване
на всички неимуществени вреди означава да се определи точен паричен еквивалент
на негативните преживявания и психичното им отражение върху увреденото лице. В
случая, настоящият съдебен състав прие за доказано от представените писмени и
гласни доказателства, че е налице пряка причинна връзка между причинените
неимуществени вреди на ищеца и действията на органите на Прокуратурата.
При определяне
размера на обезщетението съдът следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и чл. 4 ЗОДОВ.
Пред вид всички
обстоятелства по делото, времето, през което срещу Иванова се е водело
наказателно производство, приключило с оправдателна присъда, и съобразявайки
показанията на разпитаните свидетели, посочени от ищцовата
страна, както и възраженията на ответника за намаляване на присъденото
обезщетение, съдът намира, че претърпените от последния неимуществени вреди
следва да бъдат възмездени по справедливост с обезщетение в размер 40 000 лв., ведно
със законната лихва върху сумите, считано от датата на влизане в силна на оправдателната
присъда по отношение на нея – 13.03.2018 г., до окончателно изплащане на сумите,
като до пълния предявен размер от 50 000 лв. искът се явява недоказан и
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Следва да бъде
уважена изцяло, като основателна и доказана, и претенцията за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатск
о възнаграждение
за защита в наказателното производство, в размер 1 700 лв.
На основание
чл.10, ал. 3 ЗОДОВ, ответникът следва да заплати на ищцовата
страна разноски по компенсация, съразмерно с уважената част от иска сумата 2
840 лв., от които 10 лв - държавна такса и 2 830 лв. - адвокатски хонорар.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И:
OСЪЖДА П. НА Р.Б., София, бул. *****,
да заплати на Г.И.Г., ЕГН **********, чрез адв. В.П., САК,
съдебен адрес:***, на основание
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, сумата 40 000
лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 1 700 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат
на образуваното срещу него наказателно производство през 2011 г., след постановяване
на оправдателна присъда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 13.03.2018 г. до
окончателното й изплащане и разноски по компенсация в размер 2 840 лв., от
които 10 лв - държавна такса и 2 830 лв. - адвокатски
хонорар.
ОТХВЪРЛЯ иска в
частта за неимуществените вреди за разликата до пълния предявен размер 50 000
лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: