№ 156
гр. Кюстендил , 03.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми октомври, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Ваня Д. Богоева
Членове:Евгения Х. Стамова
Веселина Д. Джонева
Секретар:Мая Д. Стойнева
като разгледа докладваното от Евгения Х. Стамова Въззивно гражданско
дело № 20201500500444 по описа за 2020 година
С решение №260004 от 14.08.2020г. постановено по гр.д.№857/2020г. Кюстендилският
районен съд се е произнесъл по подадена от А. Д. С., ЕГН ********** с адрес с.******,
ул.“********“№*** срещу Г. А. С., ЕГН ********** с адрес с.******, ул.“********“ №***,
общ.******* молба за защита от домашно насилие, като е наложил следните мерки по ЗЗДН
– по чл.5, ал.1 т.1 – „Задължава Г. А. С. да се въздържа от извършване на актове за домашно
насилие спрямо А. Д. С., ЕГН ***********, с адрес с.******, ул.“********“№***; по чл.5,
ал.1 т.2 – отстранява Г. А. С. от съвместно обитаваното с А. Д. С. жилище, находящо се в
с.******, общ.***** ул.“********“№***, забранява на Г. А. С. да приближава жилището на
адрес с.******, общ.***** ул.“********“№8, местоработата и местата за социални контакти
и отдих на А. Д. С. за срок от 8 месеца, наложил е на Г. А. С. глоба по чл.5, ал.4 ЗЗДН в
размер на 200 лева.Постановил е издаване на заповед за защита по чл.15, ал.2 ЗЗДН.За да
постанови решението си съдът е приел за установено, че страните са съпрузи, ответника
упражнява от години физически и психически тормоз спрямо молителката, ежедневно
скандали, обиди, псувни, обвинява я в житейски несполуки, за заболяването на сина, а не
рядко и физическо насилие, предизвиква я , дразни, търси конфронтация и скандал,
боледувал е от корона вирус, не е спазвал мерки за карантина, ходил е при синовете и жена
си, търсил е контакт с тях не ги е пазил и не се е изолирал, което представлява системен
психически тормоз.
В срока за обжалване на решението е подадена жалба от Г. А. С. чрез адв.Ю.Д.С.. В
1
жалбата се твърди неправилност на обжалвания съдебен акт.Изложени са твърдения,
относно допуснато от съда процесуално нарушение, изразяващо се в разглеждане на делото
и събиране на доказателства, при наличие на представен от пълномощника адв.С. болничен
лист, установяващ невъзможността му да присъства в с.з. на 06.08.20г. и 14.08.20г. поради
заболяване, за което съдът е бил изрично уведомен с искане делото да бъде отложено за
разглеждане за периода след 14.08.20г.Изложени са съображения за това, че нормата на
чл.142, ал.2 ГПК в частта й, предвиждаща отлагане на делото само при невъзможност за
явяване както на страната, така и на пълномощника й, поради препятствие, което страната
не може да отстрани е в противоречие с разпоредбата на чл.6 пар.1 от Европейската
конвенция за правата на човека и основните свободи, съобразно която всяко лице при
решаване на правен спор относно неговите граждански права и задължения има право на
справедлив процес.Излага съображения за това, че в рамките на гражданското
съдопроизводство, правото на справедлив процес се осъществява посредством гарантиране
на правото на страна за лично участие и гаранитране правото и на адвокатска
защита.Стриктното тълкуване на посочената разпоредба според изложеното в жалбата, води
или до лишаване на страната от право за лично участие в процеса, тогава когато страната е
възпрепятствана, а пълномощникът й не или до лишаването и от правото на адвокатска
защита.Позовавайки се на даденото в определение №261/05.04.2019г. по гр.д.№3212/2018г.
на ВКС ІІІ г.о разрешение изразява становище, че в хипотеза когато страната е възложила
защитата на своите права на адвокат, който при наличие на възникнала пречка да
представлява доверителя си е уведомил съда за това и е заявил искане съдебната процедура
да протече с негово участие, процесуално задължение на съда е да гарантира правото на
справедлив процес и да отложи разглеждането на делото. Предвид изложеното и предвид
факта, че за с.з. на 06.08.2020г. е уведомил съда за невъзможността си да участва в открити
заседания до 14.08.20г., поради заболяване, счита, че отлагайки делото за разглеждане в
рамките на периода, в който адв.С. е бил в невъзможност да участва, съдът е допуснал
нарушение на правото на справедлив съдебен процес, не е допуснал до разпит посочените от
ответника свидетели и го е лишил от правото да участва в разпита на посочените от другата
страна свидетели, не е приложил и анализирал материалите по преписка №950/20г. на РП –
Кюстендил, което е довело до едностранчиво решаване на спора.Излага съображения и по
същество на спора, като заявява, че от събраните гласни доказателства не се установява
конкретен акт на домашно насилие на сочената в декларацията дата 03.06.20г.Не се
установява на посочената дата адресът да е посещаван от служител на РУ.Липсват и
протоколи и предупреждения на органите на реда.Счита изводите на съда за
несъответстващи на логическите правила за формиране на съжденията му.Счита, че
свидетелските показания са твърде общи и отразяват класически случай на влошени
семейни отношения, но не и за упражнено домашно насилие, а влошените семейни
отношения са предмет на изследване по висящото бракоразводно гр.д.№933/20г. дело, като
домашното насилие има конкретна дата на извършване с оглед на преклузивния
едномесечен срок за предявяване на декларацията.Позовава се на факта, че не той, а
съпругата му заедно с двамата им сина упражняват над него психически тормоз, а целта на
2
образуваното производство намира в стремежа да бъде отстранен от съвместното жилище,
преди приключване на започналото вече бракоразводно дело.Като порок на решението се
сочи факта, че съдът не е обсъдил описания в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН акт на
домашно насилие, не е събрал всички поискани, и не е анализирал приложените по делото
доказателства.Счита, че декларацията не се подкрепя от събраните доказателства, оборена е
нейната материална доказателствена сила и липсват доказателства за безспорно извършено
домашно насилие, сочи изрично, че данните от справката в РУ опровергават изнесените в
декларацията твърдения.Счита определения от съда срок за наложените мерки 8 месеца за
прекомерен в това число и мярката за „отстраняване от съвместно обитаваното“ по чл.5, ал.1
т.2 от ЗЗДН жилище.С оглед целите на налаганите мерки да се въздейства върху личността
на ответника мотивирайки го към спазване на дължимото поведение, предписано в нормите
на закона и морала и осигуряване на защита в необходимата степен, счита, че при данни по
делото, че страните не живеят в едно домакинство, ответникът обитава приземния етаж от
семейната триетажна къща, находяща се в с.******, дори и да се приеме акт на домашно
насилие поради не високия интензитет на причинените на молителката вреди, страните би
трябвало да решат споровете си във връзка с ползването на сградата по предвидения в
закона ред.В жалбата се съдържа искане за отмяна на решението и отхвърлsна на
подадената молба, евентуално за изменение на решението, в частта му, относно
определената мярка по чл.5, ал.1 т.2 ЗЗДН, по силата на която С. е отстранен от съвместно
обитаваното жилище за срок от 8 месеца, и да бъде определено разстояние не по малко от 2
метра, по отношение на постановената забрана за приближаване на молителката от
ответника Г.А.С..Евентуално се прави искане за изменение на решението, в частта му,
относно определения осеммесечен срок на отстраняване на Г. А. С. от съвместно
обитаваното жилище, находяща се в с.******, общ.***** на ул.“********“№*** както и
определения 8 – месечен срок, през който се забранява на Г.С. да приближава жилището,
местоработата и местата за социални контакти и отдих на А. Д. С., като се намали 8 –
месечния срок до минимално предвидения в закона – 3 месечен.Претендира разноски.
Препис от жалбата е връчен на другата страна, чрез пълномощник адв.А.П.Писмен
отговор не е подаден.
С определение от 06.10.2020г. съдът е оставил без уважение искането на
жалбоподателя за изслушване на свидетели във въззивното производство(преразпит на
допуснати в първоинстанционното производство и разпит на неразпитаните, посочени от
жалбоподателя в първоинстанционното производство свидетели), основано на оплакване за
допуснато процесуално нарушение при разглеждане на делото, изразяващо се в
разглеждането му и приключване на съдебното дирене, при наличие на обективна пречка за
участие на пълномощника на въззивника в производството, съдът е допуснал като
доказателство по делото, приложените към кориците на делото ксерокопия, официално
заверени от преписка №950/2020г. по описа на РП- Кюстендил.
Съдът намира подадената жалба за допустима, изхождаща от надлежна страна,
3
насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно.При проведения служебен контрол не се
установяват пороци, даващи основание за квалифицирането му като нищожен съдебен акт –
решението е изготвено от надлежен орган, функциониращ в ненадлежен състав, в писмена
форма, подписано е и волята на съда не е абсолютно неразбираема. (Решение №
1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ; Решение № 874/13.05.2002 г. на IV г. о. на ВКС) .
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното:
Производството пред КнРС е образувано по молба, подадена на 05.06.2020г. от А. Д.
С., ЕГН ********** от с.******, ул.“Х.Димитър“№*** срещу Г. А. С. със същия
адрес.Молителката е заявила, че е подложена на системен психически тормоз от съпруга си
– ответника, изразяващ се в непрестанни обиди, като луда, с психично отклонение,
ненормална и много други, заплаха, че ще я даде на прокурор, ще вика полиция и други
такива,без да знае какво иска от нея.Посочила е, че синовете им с които живеят в една къща
са свидетели на всичките сцени на психически тормоз, многократно е идвала полиция
заради домашните скандали, семейството пострадало от Ковид 19,тя е зле, а синовете им я
гледали и вършели домакинската работа, която била много, готвели, дезинфекцирали цялото
жилище, а ответникът ходел из къщата без маска, и съботирал хигиената.Положението е
нетърпимо, той съботирал хигиената, има собствено жилище в което не желае да
живее.Отправено е искане до съда и за съдействие А. да напусне жилището.
Към молбата е приложено декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН в която А.С. декларира, под
страх от наказателна отговорност, че на 03.06.2020г. сутринта се скарали с ответника Г.С., за
хигиената, защото идвали техници и влезли с обувки в къщата.Освен, че не искал да
изчисти, се заканил, че ще извика полиция и няма да излезе от това жилище.Към 16 часа
извикал полиция на тел.112, заради счупен прозорец, за което била обвинена молителката, а
прозорецът счупен от течението.Разправията продължила за някакъв кабел, който техниците
срязали, за което тя също била обвинена.Към 20 часа отново била извикана полиция с
поредните му измислици и лъжи.Молителката декларира, че непрекъснато упражняван
психически тормоз.
Ответникът е оспорвал молбата, като е посочил доказателства, за отправени от него
оплаквания за оказван му психически тормоз, предявен иск за прекратяване на брака им, за
карантинирането му от Ковид 19, оспорил е удостоверения в декларацията факт, че е викана
полиция на 03.06.2020г., посочена е прокурорска преписка по сигнал вх.№950/02.06.2020г.
4
И двете страни са посочили свидетелски показания.
Представената от ответника искова молба е искова молба с вх.№12042/18.06.2020г.
подадена от Г. А. срещу А.С. за постановяване на решение, за прекратяване на брака им, без
произнасяне по въпроса за вина за разстройството на брака.
Видно от предписание за поставяне под карантина на инспектор при Д“НЗБ“ изх.
№ПР-030-120/16.04.2020г. е, че Г. А. С. е с потвърден случай на Ковид 19 и е постановено
постановяването му под карантина за 14 дневен срок с начална дата 16.04.2020г. -
13.05.2020г.
В сигнал с вх.№950/02.06.2020г. до РП- Кюстендил Г. А. твърди оказван му
ежедневен и нощен постоянен тормоз от А.С. и синовете им, че живее в приземен етаж от
жилището им, в стая с канапе, няколко стола, 3 чинии, вилици и лъжици, две стари
тенджери, газов котлон и телевизори няма достъп до стационарен телефон, пералня и други
уреди и удобства.Посочил е, че живее в ежедневни кавги с А., като е посочил, като
отправени от нея към него закани“ ще те утепам“, „ще те ударя с дървото по главата бе
тъпанар и толкова“, „ще те ударя с дървото бе говедо“.Посочил е и обиди, закани от сина му
А. и е определил поведението им, като неадекватно за здравомислещи хора на 72 и 50
години.
По делото е изискана от първоинстанционния съд и представена преписка №950/20г.
по описа на РП- Кюстендил, съдържаща постановление за отказ да се образува наказателно
производство по подадена от Г.С. жалба срещу съпругата му, докладна записка за
извършена проверка по преписка с рег.№191000-8521/04.06.2020г. по описа на РУ –
гр.Кюстендил, вх.№950/20г. по описа на Рп-Кюстендил, постановление от 03.06.2020г. на
прокурор в РП за извършване на проверка, обяснения от Г.С. и А.С..В обяснението С.
потвърждава, че отношенията в семейството са влошени от дълги години, но сега са решили
да се разведат, за постоянни обиди към него от съпругата му, за това, че към момента( на
обяснението) нещата са утихнали и,че живее в сутерена.Обяснението е с дата от
18.06.2020г.В обяснението на А.С. с дата 14.07.2020г. се съдържа изложение за отправяни
непрестанни обиди към нея, обвиняването и за несполуки и здравословен проблем на
единия от синовете им, изложени са твърдения относно изграждането на къщата им,
участие на нейни родители в този процес, заминаването и за работа в Г., за караници,
викане на полиция и разправии от Г. А., за заболяване на един от синовете им от Ковид 19,
положителна проба на Г. А. и карантинирането му в сутерена на къщата, нежелание да
постъпи в болница, нарушаване карантината, като ходел без маска,не стоял на разстояние от
тях, тя се била разболяла от пневмония, отказала да му чисти и готви, правила му забележки
да слага маса, за извършвани от нея действия по дезинфекция на жилището, за отправяни от
Г. заплахи, че ще извика полиция, молбата и да напусне къщата до преминаване на
карантината, при отправяни забележки и отвръщал че е луда, ненормална, викане на
полиция и оплаквания, че е тормозен, като през целия им живот живял на готово - сготвено,
5
изчистено, изпрано, ходел където си иска.В обяснението е посочено, че ответникът по
различен начин се опитвал да предизвика молителката като например изнасял пред къщата
тенджери, чинии.Посочено е, че няколко пъти е викана полиция за щяло и нещяло , за срязан
кабел и други измислици, които казвал, след като бил предупреден, че ще му наложат глоба
ако продължава безпричинно да ги вика за такива несериозни неща, спрял. Приложени са
обяснения от синовете на страните А. С. и Г.С.,от лицата Н.С., Е.П., В.Н., протоколи за
предупреждение от 14.07.2020г. на А.С., Г.С. и А. С., докладна записка рег.№191 гр.-20375,
от ст.пол Б. за това, че на 05.05.2020г., около 13.30ч. е бил посетен адрес в ******,
ул.“********“№*** по сигнал за семеен скандал между Г.С. и съпругата му А.С., живущи
на този адрес, като при посещението било заявено, че съпругата отказва да допусне съпруга
до кухнята и е имало словесен спор.Били предупредени да не си отправят обиди и заплахи и
да не си нанасят телесни повреди.
Към преписката и по делото са налице данни за това, че Д. А. син на страните е
пенсиониран поради заболяване детска церебрална парализа – ЕР №0212 от 0018 от
04.02.1997г. и препис от исковата молба.
С писмо рег.№191000-11576/29.07.2020г.на РУ - Кюстендил в отговор на искане за
удостоверяване дали на 03.06.2020г. е викана полиция в ****** и пристигнали ли са
полицейски органи на място на адреса, какво е констатирала полицията и какви документи
са издадени, съдът е уведомен относно образувана преписка №950 по описа на РП, както и,
че в масивите на МВР липсват данни да е посещаван адрес с.******, ул.“********“№*** от
служители на РУ – гр.Кюстендил на 03.06.2020г..
С молба с вх.№16317/06.08.2020г. адв.С., като пълномощник на Г. А. е поискал да се
отложи насроченото на 06.08.2020г. съдебно заседание, поради общо заболяване, за което е
представил препис от болничен лист, от който е видно, че за времето от 03.08.2020г. до
14.08.2020г. е призната временна неработоспособност на адв.С., поради заболяване.В с.з. на
06.08.2020г. съдът е дал ход на делото, като се е позовал на факта,че не са посочени причини
за обективна пречка за явяване на ответника по делото, допуснал е посочените от ищцата
свидетели А. А., Д. А., Е.Х. и Н.Е., и е изискал преписка №950/2020г.,а в първото с.з. на
20.07.2020г. е допуснал до разпит посочени от адв.С. свидетели.Делото е насрочено за
14.08.2020г.
В с.з. на 14.08.2020г.е извършен разпит на свидетелите А. А., Д. А., Е.Х. и Н.С..
Свидетелят А. А. син на страните, 50г.заявява пред съда, че отношенията между
съпрузите се изострили много след заразяване на ответника с Ковид 19, като по същото
време майка му била също болна от пневмония, а брат му с положителен тест.Майка му
била на легло, а ответникът ходел , храчел, не пазел чистота , обвинявал молителката за
неговото и на брат му здравословно състояние, псувал я, заплашвал я, че ще ги изкара на
улицата, обиждал я, всеки ден.Свидетелят разказва за случай в който в 5 часа бил пуснал
музика, тропа, вика, чука а свидетелят работи на три смени.Викал е полиция.Тормози я
6
непрекъснато – оставя си нещо дето е почистено, закача на вратата изпрани гащи.Няколко
пъти през съвместния им живот е удрял майка му, има достъп до оръжие, споделя за
непрекъснато мърморене, ако няма повод остави нещо на пътеката на стълбите, отвори
прозорец за да влязат мухи,понякога пуска силно музика, обижда я с думите „ненормална“ „
за освидетелстване“.Свидетелства за целенасочено поведение на бащата и негова сестра
свързано с освобождаване от семейството на притежавано от бащата жилище в
******.Заявява, че както той така и майка му се страхуват от ответника, защото има достъп
до оръжие.От година ответникът се отделил и тотално превъртял, не готвят заедно .Били го
натиснали и напоследък е по тих и кротък.
Свидетелят Д. А. син на страните на 51 г. заявява, че ответникът упражнява
непрекъснат тормоз по отношение и на тримата, за обиди към майка му , че е „луда“,
„нервна“, „психично болна“, „откачена“ и „ненормална“, за почти ежедневни разправии,
понякога псувни, посягане. Разказва случай за инцидент седмица преди разпита при който
след като ответникът бил пуснал чешмата към 5 часа, а майка му отишла да спре чешмата,
той я бутнал, и тръгнал да я удари, като след предупреждение, че е подписал декларация
спрял.Споделя за по сериозен побой през 1996г., за постоянни разправии, че ответникът я
предизвиква.
Свид.Е.Х. сестра на страните споделя,че знае за проблемите им отдавна, молителката
се оплаквала от лошия живот който води, плакала, за това, че ответникът се блъска в нея,
като се срещнат, подиграва се с нея, нарича я ненормална.Споделя за инцидент преди 1,5
година при който, след като М. му казал да се държи по прилично с майка му, ответникът
скочил с думите“ пияницо, пияницо“ взел един копач и казал „ сега ще те ударя“, „сега ще те
утрепам“.Молителката била напускала семейното жилище за да избегне побоища.След
заразяването с Ковид, започнали скандали защото А. и синовете и се пазели, а той
не.Хранели се заедно, а сега не и както и спят поотделно.
Свид.Н.С. съсед на страните споделя, че след завръщане на С.а от Г. започнали да
имат скандали, за случай при който на 22.07.2020г., страните били на улицата, ответникът
ровкал в камиона и казал на А. „ ще те унищожа, ти си откачена“, при въпрос на
свидетелката защо прави това, отговорът който получила от Г., бил“ искам да ги сложа на
място“.Споделя за това, че е чувала безброй скандали, които затихнали от 2 седмици, за
гнусни псувни, за това, че говори тихическо да я предизвика, като не му обърна внимание я
блъска, за оплаквания за молителката за осъществяван тормоз.Боледувал от новия вирус на
крак, пасял си кокошките.
С оглед на установената фактическа обстановка съдът намира подадената молба за
основателна.Във връзка с оплакванията в жалбата за допуснати от първоинстанционния съд
процесуални нарушения при разглеждане на делото следва да се преповторят изложени от
съда в определение за насрочване на делото съображения, че по въпроса за прилагането на
разпоредбата на чл.142, ал.2 ГПК е налице утвърдена съдебна практика, приемаща, че
7
отлагане на делото се допуска, само тогава когато както страната така и пълномощникът й,
не могат да се явят в съдебно заседание, поради препятствие, което страната не може да
отстрани, обективирана в решение № 80 от 14.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5732/2014 г., III
г. о., ГК,решение № 52 от 27.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4448/2013 г., III г. о.,решение №
140 от 5.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 756/2011 г., II т. о., определение № 1109 от 23.10.2012
г. на ВКС по гр. д. № 351/2012 г., IV г. о.В този смисъл съдът не намира за основание за
игнориране на събраните в първоинстанционното производство свидетелски
показания.Посочените доказателства не са недопустими и не е налице процесуално
нарушение при събирането им.
Както е посочил в определение от 06.10.2020г. даденото с цитираното в жалбата
определение се различава от установената до момента практика по приложение на закона, то
няма характер на задължителна за съда съдебна практика по смисъла на чл.130 ЗСВ и не се
споделя от настоящия съдебен състав, с оглед и на обстоятелствата на конкретния
случай.Съдът има предвид, че към събиране на доказателства първоинстанционният съд е
пристъпил в с.з. на 14.08.2020г., тази дата пълномощникът на жалбоподателя не е посочил,
като невъзможна за явяването му в с.з. В молбата не се съдържа искане при определяне на
следващата дата за разглеждане на делото съдът да се съобрази с посочения период на
временна неработоспособност.Не са представени и не се твърди съществувала пречка за
явяване на ответника и осигуряване на допуснатите му до разпит свидетели за посочената
дата.
Съгласно чл.2, ал.1 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.Съгласно чл.4 от закона в
случай на домашно насилие пострадалото лице може да се обърне към съда за защита,
съгласно чл.10, ал.1 молбата се подава в срок до един месец от акта на домашно
насилие.Законът поставя изискване молбата да съдържа имената, адреса и единния
граждански номер на молителя, адреса на дирекция "Социално подпомагане"; в случай че
пострадалото лице не може или не желае да разкрие постоянния или настоящия си адрес, то
може да посочи друг адрес; имената и настоящия адрес на извършителя или друг адрес, на
който може да бъде призован, включително телефон и факс; данни за семейната,
родствената или фактическата връзка между пострадалото лице и извършителя;датата,
мястото, начина и други факти и обстоятелства за извършеното домашно насилие; подпис,
предвидено е прилагане на декларация от молителя за извършеното насилие – чл.9.Според
чл.13 в производството по ЗЗДН са допустими доказателствените средства по ГПК, според
ал.3 може да бъде доказателство и декларацията по чл.9, ал.3, като при липса на други
доказателства съдът може да издаде заповед за защита само въз основа на представената
декларация.Насилие е всяко нежелано въздействие върху физическата, емоционалната и
психическата неприкосновеност на индивида. Като „психическо насилие“ и „емоционално
8
насилие“, могат да бъдат определени всички действия, които имат отрицателно или вредно
въздействие върху психиката на едно лице - пораждат отрицателни за него емоции и/или го
принуждават да ги подтиска и да не ги изразява. Актове на емоционално и психическо
насилие могат да бъдат вербалното насилие /крещене, обиждане, псуване/, отхвърляне на
присъствието, унижение, предизвикване на страх, изолация, преследване. Преценка дали е
налице емоционално или психическо насилие следва да се направи конкретно, като се
изследват отношенията между страните, техните физически и психически особености и
съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.
В случая няма спор между страните за това, че се намират във връзка при която
търсенето на защита по реда на ЗЗДН е допустимо.
Искането за защита в подадената молба е обосновано с твърдения за непрекъснат
психически тормоз обиди, заплахи че ще бъде дадена на прокурор,неспазване на мерките по
време на карантината, викане на полиция ,в приложената декларация се съдържат твърдения
за скарване, разправии, обвинения на ищцата за счупване на прозорец и срязан кабел,
продължили през целия ден на 03.06.2020г. като към 16.00ч. и 20.00ч. била викана полиция.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН молбата на пострадалото лице се подава
в срок до един месец от акта за домашно насилие. Срокът е преклузивен и пропускането му
води до недопустимост на иска.Няма пречка лицето да се обърне за защита и при наличие на
проява на продължителни и/или чести такива действия, всяко от които поотделно или в
съвкупност покрива един или повече от случаите, за които се счита, че е налице домашно
насилие, но началният момент на тези действия трябва да предхожда с не повече от един
месец датата на подаване на молбата до съда – решение № 1001 от 14.11.2008 г. на ВКС по
гр. д. № 962/2008 г., III г. о.
В случая безспорно е, че взаимоотношенията между страните са влошени, факт за
който се съдържа признание в обясненията на ответника, отправения от него сигнал за
защита и изразеното в искова молба за прекратяване на брака им.От показанията на свид.А.
А. е видно, че съществуващата вражда е ескалирала по време на заразяване на членове на
семейството от Ковид 19.
Като действия предизвикващи негативни преживявания, с интензитет породил
необходимостта от подаване на молбата за защита, молителката сочи системен психически
тормоз, от много години, действия на ответника изразяващи се в отправени обиди, заплахи,
че ще бъде дадена на прокурор, викане на полиция, неносене на маска и съботиране на
хигиената.В представената декларация като източник на насилие са посочени възникнало
пререкание във връзка с разпределение на семейни задължения относно хигиената в дома –
почистване и отправена заплаха, че ще бъде извикана полиция от ответника, както и
„викане“ на полиция в 16 ч. и към 20 часа, поради счупени прозорец и срязан кабел за което
била обвинена молителката.
9
Отправянето на обиди „като луда“, „ с психическо отклонение“, „ненормална“ ,
заплахи, викане на полиция без повод, отправяне на безпричинни обвинения за увреждане
на имущество на семейството и обаждания до полицията по този повод, провокиране на
пререкания, дразнене са действия чрез които се осъществява психическо и емоционално
насилие.В случая са налице данни и за това, че след заразяване от Ковид традиционно
влошените взаимоотношения между страните са ескалирали, като ежедневно или почти
всеки ден синовете на страните са ставали свидетели на отправяни от баща им към тяхната
майка псувни, обвинения за здравословни проблеми на свид.Д. А., обиди( че е луда, нервна,
психично болна, откачена и ненормална).
За да се наложат ограничителни мерки по делото следва да са налице доказателства за
осъществяване на тези действия и относно конкретната дата и обстоятелства на
извършването им, доколкото за постъпки извън срока по чл.10, ал.1 ЗЗДН ограничения не
могат да бъдат налаган.
Съдът счита, че по делото са налице доказателства за действия на ответника, които
представляват психическо и емоционално насилие.В показанията на синовете на страните
се съдържат сведения за ежедневни и почти ежедневни разправии, след заразяването от
ковид респ. след 14.04.2020г. като са налага убеждението , че агресорът е именно ответника,
който обижда, псува съпругата си, обвинява я за здравословни проблеми на единия от
свидетелите, дразни я и я предизвиква .Посочените лица не излагат възприятия относно
събитията случили се на 03.06.2020г., но предвид възприятията им за ежедневни обиди,
обвинения, псувни след заразяването от Ковид до деня на разпита на свидетелите, следва, че
е налице такова поведение в период от 1 месец преди подаването на
молбата.Потвърждение за това е и факта, че на 05.05.2020г. т.е месец преди подаване на
молбата от С.а адресът е бил посетен от органи на РУ, по сигнал за семеен скандал.
По делото не са представени доказателства които да поставят под съмнение
истинността на казаното от свидетелите, сигналът на Г.С. до РП съдържащ твърдения, че
синовете и съпругата му упражняват насилие спрямо него, изразяващо се в недопускането
му до съвместно обитаваното жилище не изключва извода за неговите укорими
постъпки.Касае се за частен документ, въз основа на който съдът е длъжен само да приеме,
че има такова оплакване, но не и относно истинността на твърденията в него.Като се има
предвид обясненията на А.С. по повод на този сигнал, ясно е, че ответникът се е настанил в
сутерена, но нейното твърдение е, че това се е наложило във връзка с необходимостта от
карантинирането му, не е установено насилственото му отстраняване от
жилището.Показанията на синовете на страните са логични, без вътрешни
противоречия.Останалите свидетели Х. и С., сестра на молителката и съседка, споделят
възприятия относно поведение на ответника, дразнене, блъскане, провокиране на
молителката, за каквото свидетелстват синовете на страните и в този смисъл потвърждават
казаното от тях, което също е индиция за тяхната истинност.
10
По делото не се установи извън случая на 05.05.2020г. полиция да е посещавала дома
на страните, позвънявания на тел.112, на 03.06.2020г. Основателността на молбата и
нуждата от защита, която ЗЗДН дава възможност да бъде потърсена от пострадалия, почиват
на целенасочено деяние, с което са нанесени вреди в правната сфера на физическото лице,
надхвърлящи тези свързани с изострените отношения в домакинството например.Съдът
счита, че в случая при данни за ежедневни пререкания, съпроводени с обиди, псувни,
дразнения, с агресор ответника за нетърпимо положение е необходимо налагане на мерки
по ЗЗДН с цел да се установи положение, което да гарантира защита на пострадалата от
посегателства и да бъде санкциониран нарушителя.Събраните доказателства сочат на
състояние надхвърлящо нормалното за влошени семейни взаимоотношения както се твърди
в жалбата.
Предвид изложеното съдът приема, че е осъществено психическо и емоционално
насилие от ответника.
При извод за осъществен акт на домашно насилие на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН,
правилно ответникът е бил санкционирана и с глоба, която задължително се налага на лице,
извършило домашно насилие , глобата е в минимален размер и не се налага отмяна или
изменение на решението в посочената част.
При преценка на мерките които следва да бъдат наложени, съдът намира за
необходимо налагането на мярката по чл.5, ал.1 т.1 от ЗЗДН.По отношение на останалите
мерки съдът отчита, че забраната за приближаване на жилището на адрес с.******,
ул.“********“№***, местоработата и местата за социални контакти и отдих на молителката,
и отстраняването на ответника от съвместно обитаваното жилище, предвид крайно
влошените им взаимоотношения, ежедневни обиди, закани, псувни и данните за склонност
у ответника към провокативно поведение, демонстративно неспазване на мерките за
предпазване от Ковид , продължаващи действия след подаване на молбата, ще съдействат за
постигане на целта на закона, като не намира основание за намаляване на определения срок
на тяхната продължителност. Съдът счита, че мярката по чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН - забрана на
извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за
социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда,
следва да бъде конкретизирана, с цел да може да бъде контролирано изпълнението й, като
се допълни, че забраната ще касае приближаване на по-малко от 50 метра пострадалото лице
и съответните места, което налага на основание чл.17, ал.5 ЗЗДН да се издаде нова заповед
за защита.Съгласно чл.20 от ЗЗДН заповедта за защита подлежи на незабавно
изпълнение.Началният момент на действие на наложените мерки е считано от датата на
постановяване на първоинстанционното решение в открито заседание т.е от 14.08.2020г.
Поради неуважаване на жалбата разноски на жалбоподателя не се дължат.
Ответницата не е представила доказателства за извършени разноски, поради което
11
такива не и се присъждат.
С решение №260004 от 14.08.2020г. постановено по гр.д.№857/2020г. Кюстендилският
районен съд се е произнесъл по подадена от А. Д. С., ЕГН ********** с адрес с.******,
ул.“********“№*** срещу Г. А. С., ЕГН ********** с адрес с.******, ул.“********“ №***,
общ.******* молба за защита от домашно насилие, като е наложил следните мерки по ЗЗДН
– по чл.5, ал.1 т.1 – „Задължава Г. А. С. да се въздържа от извършване на актове за домашно
насилие спрямо А. Д. С., ЕГН ***********, с адрес с.******, ул.“********“№***; по чл.5,
ал.1 т.2 – отстранява Г. А. С. от съвместно обитаваното с А. Д. С. жилище, находящо се в
с.******, общ.***** ул.“********“№***, забранява на Г. А. С. да приближава жилището на
адрес с.******, общ.***** ул.“********“№8, местоработата и местата за социални контакти
и отдих на А. Д. С. за срок от 8 месеца, наложил е на Г. А. С. глоба по чл.5, ал.4 ЗЗДН в
размер на 200 лева.Постановил е издаване на заповед за защита по чл.15, ал.2 ЗЗДН.За да
постанови решението си съдът е приел за установено, че страните са съпрузи, ответника
упражнява от години физически и психически тормоз спрямо молителката, ежедневно
скандали, обиди, псувни, обвинява я в житейски несполуки, за заболяването на сина, а не
рядко и физическо насилие, предизвиква я , дразни, търси конфронтация и скандал,
боледувал е от корона вирус, не е спазвал мерки за карантина, ходил е при синовете и жена
си, търсил е контакт с тях не ги е пазил и не се е изолирал, което представлява системен
психически тормоз.
В срока за обжалване на решението е подадена жалба от Г. А. С. чрез адв.Ю.Д.С.. В
жалбата се твърди неправилност на обжалвания съдебен акт.Изложени са твърдения,
относно допуснато от съда процесуално нарушение, изразяващо се в разглеждане на делото
и събиране на доказателства, при наличие на представен от пълномощника адв.С. болничен
лист, установяващ невъзможността му да присъства в с.з. на 06.08.20г. и 14.08.20г. поради
заболяване, за което съдът е бил изрично уведомен с искане делото да бъде отложено за
разглеждане за периода след 14.08.20г.Изложени са съображения за това, че нормата на
чл.142, ал.2 ГПК в частта й, предвиждаща отлагане на делото само при невъзможност за
явяване както на страната, така и на пълномощника й, поради препятствие, което страната
не може да отстрани е в противоречие с разпоредбата на чл.6 пар.1 от Европейската
конвенция за правата на човека и основните свободи, съобразно която всяко лице при
решаване на правен спор относно неговите граждански права и задължения има право на
справедлив процес.Излага съображения за това, че в рамките на гражданското
съдопроизводство, правото на справедлив процес се осъществява посредством гарантиране
на правото на страна за лично участие и гаранитране правото и на адвокатска
защита.Стриктното тълкуване на посочената разпоредба според изложеното в жалбата, води
или до лишаване на страната от право за лично участие в процеса, тогава когато страната е
възпрепятствана, а пълномощникът й не или до лишаването и от правото на адвокатска
защита.Позовавайки се на даденото в определение №261/05.04.2019г. по гр.д.№3212/2018г.
на ВКС ІІІ г.о разрешение изразява становище, че в хипотеза когато страната е възложила
защитата на своите права на адвокат, който при наличие на възникнала пречка да
12
представлява доверителя си е уведомил съда за това и е заявил искане съдебната процедура
да протече с негово участие, процесуално задължение на съда е да гарантира правото на
справедлив процес и да отложи разглеждането на делото. Предвид изложеното и предвид
факта, че за с.з. на 06.08.2020г. е уведомил съда за невъзможността си да участва в открити
заседания до 14.08.20г., поради заболяване, счита, че отлагайки делото за разглеждане в
рамките на периода, в който адв.С. е бил в невъзможност да участва, съдът е допуснал
нарушение на правото на справедлив съдебен процес, не е допуснал до разпит посочените от
ответника свидетели и го е лишил от правото да участва в разпита на посочените от другата
страна свидетели, не е приложил и анализирал материалите по преписка №950/20г. на РП –
Кюстендил, което е довело до едностранчиво решаване на спора.Излага съображения и по
същество на спора, като заявява, че от събраните гласни доказателства не се установява
конкретен акт на домашно насилие на сочената в декларацията дата 03.06.20г.Не се
установява на посочената дата адресът да е посещаван от служител на РУ.Липсват и
протоколи и предупреждения на органите на реда.Счита изводите на съда за
несъответстващи на логическите правила за формиране на съжденията му.Счита, че
свидетелските показания са твърде общи и отразяват класически случай на влошени
семейни отношения, но не и за упражнено домашно насилие, а влошените семейни
отношения са предмет на изследване по висящото бракоразводно гр.д.№933/20г. дело, като
домашното насилие има конкретна дата на извършване с оглед на преклузивния
едномесечен срок за предявяване на декларацията.Позовава се на факта, че не той, а
съпругата му заедно с двамата им сина упражняват над него психически тормоз, а целта на
образуваното производство намира в стремежа да бъде отстранен от съвместното жилище,
преди приключване на започналото вече бракоразводно дело.Като порок на решението се
сочи факта, че съдът не е обсъдил описания в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН акт на
домашно насилие, не е събрал всички поискани, и не е анализирал приложените по делото
доказателства.Счита, че декларацията не се подкрепя от събраните доказателства, оборена е
нейната материална доказателствена сила и липсват доказателства за безспорно извършено
домашно насилие, сочи изрично, че данните от справката в РУ опровергават изнесените в
декларацията твърдения.Счита определения от съда срок за наложените мерки 8 месеца за
прекомерен в това число и мярката за „отстраняване от съвместно обитаваното“ по чл.5, ал.1
т.2 от ЗЗДН жилище.С оглед целите на налаганите мерки да се въздейства върху личността
на ответника мотивирайки го към спазване на дължимото поведение, предписано в нормите
на закона и морала и осигуряване на защита в необходимата степен, счита, че при данни по
делото, че страните не живеят в едно домакинство, ответникът обитава приземния етаж от
семейната триетажна къща, находяща се в с.******, дори и да се приеме акт на домашно
насилие поради не високия интензитет на причинените на молителката вреди, страните би
трябвало да решат споровете си във връзка с ползването на сградата по предвидения в
закона ред.В жалбата се съдържа искане за отмяна на решението и отхвърлsна на
подадената молба, евентуално за изменение на решението, в частта му, относно
определената мярка по чл.5, ал.1 т.2 ЗЗДН, по силата на която С. е отстранен от съвместно
обитаваното жилище за срок от 8 месеца, и да бъде определено разстояние не по малко от 2
13
метра, по отношение на постановената забрана за приближаване на молителката от
ответника Г.А.С..Евентуално се прави искане за изменение на решението, в частта му,
относно определения осеммесечен срок на отстраняване на Г. А. С. от съвместно
обитаваното жилище, находяща се в с.******, общ.***** на ул.“********“№*** както и
определения 8 – месечен срок, през който се забранява на Г.С. да приближава жилището,
местоработата и местата за социални контакти и отдих на А. Д. С., като се намали 8 –
месечния срок до минимално предвидения в закона – 3 месечен.Претендира разноски.
Препис от жалбата е връчен на другата страна, чрез пълномощник адв.А.П.Писмен
отговор не е подаден.
С определение от 06.10.2020г. съдът е оставил без уважение искането на
жалбоподателя за изслушване на свидетели във въззивното производство(преразпит на
допуснати в първоинстанционното производство и разпит на неразпитаните, посочени от
жалбоподателя в първоинстанционното производство свидетели), основано на оплакване за
допуснато процесуално нарушение при разглеждане на делото, изразяващо се в
разглеждането му и приключване на съдебното дирене, при наличие на обективна пречка за
участие на пълномощника на въззивника в производството, съдът е допуснал като
доказателство по делото, приложените към кориците на делото ксерокопия, официално
заверени от преписка №950/2020г. по описа на РП- Кюстендил.
Съдът намира подадената жалба за допустима, изхождаща от надлежна страна,
насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно.При проведения служебен контрол не се
установяват пороци, даващи основание за квалифицирането му като нищожен съдебен акт –
решението е изготвено от надлежен орган, функциониращ в ненадлежен състав, в писмена
форма, подписано е и волята на съда не е абсолютно неразбираема. (Решение №
1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ; Решение № 874/13.05.2002 г. на IV г. о. на ВКС) .
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното:
Производството пред КнРС е образувано по молба, подадена на 05.06.2020г. от А. Д.
С., ЕГН ********** от с.******, ул.“Х.Димитър“№*** срещу Г. А. С. със същия
адрес.Молителката е заявила, че е подложена на системен психически тормоз от съпруга си
– ответника, изразяващ се в непрестанни обиди, като луда, с психично отклонение,
ненормална и много други, заплаха, че ще я даде на прокурор, ще вика полиция и други
такива,без да знае какво иска от нея.Посочила е, че синовете им с които живеят в една къща
14
са свидетели на всичките сцени на психически тормоз, многократно е идвала полиция
заради домашните скандали, семейството пострадало от Ковид 19,тя е зле, а синовете им я
гледали и вършели домакинската работа, която била много, готвели, дезинфекцирали цялото
жилище, а ответникът ходел из къщата без маска, и съботирал хигиената.Положението е
нетърпимо, той съботирал хигиената, има собствено жилище в което не желае да
живее.Отправено е искане до съда и за съдействие А. да напусне жилището.
Към молбата е приложено декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН в която А.С. декларира, под
страх от наказателна отговорност, че на 03.06.2020г. сутринта се скарали с ответника Г.С., за
хигиената, защото идвали техници и влезли с обувки в къщата.Освен, че не искал да
изчисти, се заканил, че ще извика полиция и няма да излезе от това жилище.Към 16 часа
извикал полиция на тел.112, заради счупен прозорец, за което била обвинена молителката, а
прозорецът счупен от течението.Разправията продължила за някакъв кабел, който техниците
срязали, за което тя също била обвинена.Към 20 часа отново била извикана полиция с
поредните му измислици и лъжи.Молителката декларира, че непрекъснато упражняван
психически тормоз.
Ответникът е оспорвал молбата, като е посочил доказателства, за отправени от него
оплаквания за оказван му психически тормоз, предявен иск за прекратяване на брака им, за
карантинирането му от Ковид 19, оспорил е удостоверения в декларацията факт, че е викана
полиция на 03.06.2020г., посочена е прокурорска преписка по сигнал вх.№950/02.06.2020г.
И двете страни са посочили свидетелски показания.
Представената от ответника искова молба е искова молба с вх.№12042/18.06.2020г.
подадена от Г. А. срещу А.С. за постановяване на решение, за прекратяване на брака им, без
произнасяне по въпроса за вина за разстройството на брака.
Видно от предписание за поставяне под карантина на инспектор при Д“НЗБ“ изх.
№ПР-030-120/16.04.2020г. е, че Г. А. С. е с потвърден случай на Ковид 19 и е постановено
постановяването му под карантина за 14 дневен срок с начална дата 16.04.2020г. -
13.05.2020г.
В сигнал с вх.№950/02.06.2020г. до РП- Кюстендил Г. А. твърди оказван му
ежедневен и нощен постоянен тормоз от А.С. и синовете им, че живее в приземен етаж от
жилището им, в стая с канапе, няколко стола, 3 чинии, вилици и лъжици, две стари
тенджери, газов котлон и телевизори няма достъп до стационарен телефон, пералня и други
уреди и удобства.Посочил е, че живее в ежедневни кавги с А., като е посочил, като
отправени от нея към него закани“ ще те утепам“, „ще те ударя с дървото по главата бе
тъпанар и толкова“, „ще те ударя с дървото бе говедо“.Посочил е и обиди, закани от сина му
А. и е определил поведението им, като неадекватно за здравомислещи хора на 72 и 50
години.
15
По делото е изискана от първоинстанционния съд и представена преписка №950/20г.
по описа на РП- Кюстендил, съдържаща постановление за отказ да се образува наказателно
производство по подадена от Г.С. жалба срещу съпругата му, докладна записка за
извършена проверка по преписка с рег.№191000-8521/04.06.2020г. по описа на РУ –
гр.Кюстендил, вх.№950/20г. по описа на Рп-Кюстендил, постановление от 03.06.2020г. на
прокурор в РП за извършване на проверка, обяснения от Г.С. и А.С..В обяснението С.
потвърждава, че отношенията в семейството са влошени от дълги години, но сега са решили
да се разведат, за постоянни обиди към него от съпругата му, за това, че към момента( на
обяснението) нещата са утихнали и,че живее в сутерена.Обяснението е с дата от
18.06.2020г.В обяснението на А.С. с дата 14.07.2020г. се съдържа изложение за отправяни
непрестанни обиди към нея, обвиняването и за несполуки и здравословен проблем на
единия от синовете им, изложени са твърдения относно изграждането на къщата им,
участие на нейни родители в този процес, заминаването и за работа в Г., за караници,
викане на полиция и разправии от Г. А., за заболяване на един от синовете им от Ковид 19,
положителна проба на Г. А. и карантинирането му в сутерена на къщата, нежелание да
постъпи в болница, нарушаване карантината, като ходел без маска,не стоял на разстояние от
тях, тя се била разболяла от пневмония, отказала да му чисти и готви, правила му забележки
да слага маса, за извършвани от нея действия по дезинфекция на жилището, за отправяни от
Г. заплахи, че ще извика полиция, молбата и да напусне къщата до преминаване на
карантината, при отправяни забележки и отвръщал че е луда, ненормална, викане на
полиция и оплаквания, че е тормозен, като през целия им живот живял на готово - сготвено,
изчистено, изпрано, ходел където си иска.В обяснението е посочено, че ответникът по
различен начин се опитвал да предизвика молителката като например изнасял пред къщата
тенджери, чинии.Посочено е, че няколко пъти е викана полиция за щяло и нещяло , за срязан
кабел и други измислици, които казвал, след като бил предупреден, че ще му наложат глоба
ако продължава безпричинно да ги вика за такива несериозни неща, спрял. Приложени са
обяснения от синовете на страните А. С. и Г.С.,от лицата Н.С., Е.П., В.Н., протоколи за
предупреждение от 14.07.2020г. на А.С., Г.С. и А. С., докладна записка рег.№191 гр.-20375,
от ст.пол Б. за това, че на 05.05.2020г., около 13.30ч. е бил посетен адрес в ******,
ул.“********“№*** по сигнал за семеен скандал между Г.С. и съпругата му А.С., живущи
на този адрес, като при посещението било заявено, че съпругата отказва да допусне съпруга
до кухнята и е имало словесен спор.Били предупредени да не си отправят обиди и заплахи и
да не си нанасят телесни повреди.
Към преписката и по делото са налице данни за това, че Д. А. син на страните е
пенсиониран поради заболяване детска церебрална парализа – ЕР №0212 от 0018 от
04.02.1997г. и препис от исковата молба.
С писмо рег.№191000-11576/29.07.2020г.на РУ - Кюстендил в отговор на искане за
удостоверяване дали на 03.06.2020г. е викана полиция в ****** и пристигнали ли са
полицейски органи на място на адреса, какво е констатирала полицията и какви документи
16
са издадени, съдът е уведомен относно образувана преписка №950 по описа на РП, както и,
че в масивите на МВР липсват данни да е посещаван адрес с.******, ул.“********“№*** от
служители на РУ – гр.Кюстендил на 03.06.2020г..
С молба с вх.№16317/06.08.2020г. адв.С., като пълномощник на Г. А. е поискал да се
отложи насроченото на 06.08.2020г. съдебно заседание, поради общо заболяване, за което е
представил препис от болничен лист, от който е видно, че за времето от 03.08.2020г. до
14.08.2020г. е призната временна неработоспособност на адв.С., поради заболяване.В с.з. на
06.08.2020г. съдът е дал ход на делото, като се е позовал на факта,че не са посочени причини
за обективна пречка за явяване на ответника по делото, допуснал е посочените от ищцата
свидетели А. А., Д. А., Е.Х. и Н.Е., и е изискал преписка №950/2020г.,а в първото с.з. на
20.07.2020г. е допуснал до разпит посочени от адв.С. свидетели.Делото е насрочено за
14.08.2020г.
В с.з. на 14.08.2020г.е извършен разпит на свидетелите А. А., Д. А., Е.Х. и Н.С..
Свидетелят А. А. син на страните, 50г.заявява пред съда, че отношенията между
съпрузите се изострили много след заразяване на ответника с Ковид 19, като по същото
време майка му била също болна от пневмония, а брат му с положителен тест.Майка му
била на легло, а ответникът ходел , храчел, не пазел чистота , обвинявал молителката за
неговото и на брат му здравословно състояние, псувал я, заплашвал я, че ще ги изкара на
улицата, обиждал я, всеки ден.Свидетелят разказва за случай в който в 5 часа бил пуснал
музика, тропа, вика, чука а свидетелят работи на три смени.Викал е полиция.Тормози я
непрекъснато – оставя си нещо дето е почистено, закача на вратата изпрани гащи.Няколко
пъти през съвместния им живот е удрял майка му, има достъп до оръжие, споделя за
непрекъснато мърморене, ако няма повод остави нещо на пътеката на стълбите, отвори
прозорец за да влязат мухи,понякога пуска силно музика, обижда я с думите „ненормална“ „
за освидетелстване“.Свидетелства за целенасочено поведение на бащата и негова сестра
свързано с освобождаване от семейството на притежавано от бащата жилище в
******.Заявява, че както той така и майка му се страхуват от ответника, защото има достъп
до оръжие.От година ответникът се отделил и тотално превъртял, не готвят заедно .Били го
натиснали и напоследък е по тих и кротък.
Свидетелят Д. А. син на страните на 51 г. заявява, че ответникът упражнява
непрекъснат тормоз по отношение и на тримата, за обиди към майка му , че е „луда“,
„нервна“, „психично болна“, „откачена“ и „ненормална“, за почти ежедневни разправии,
понякога псувни, посягане. Разказва случай за инцидент седмица преди разпита при който
след като ответникът бил пуснал чешмата към 5 часа, а майка му отишла да спре чешмата,
той я бутнал, и тръгнал да я удари, като след предупреждение, че е подписал декларация
спрял.Споделя за по сериозен побой през 1996г., за постоянни разправии, че ответникът я
предизвиква.
Свид.Е.Х. сестра на страните споделя,че знае за проблемите им отдавна, молителката
17
се оплаквала от лошия живот който води, плакала, за това, че ответникът се блъска в нея,
като се срещнат, подиграва се с нея, нарича я ненормална.Споделя за инцидент преди 1,5
година при който, след като М. му казал да се държи по прилично с майка му, ответникът
скочил с думите“ пияницо, пияницо“ взел един копач и казал „ сега ще те ударя“, „сега ще те
утрепам“.Молителката била напускала семейното жилище за да избегне побоища.След
заразяването с Ковид, започнали скандали защото А. и синовете и се пазели, а той
не.Хранели се заедно, а сега не и както и спят поотделно.
Свид.Н.С. съсед на страните споделя, че след завръщане на С.а от Г. започнали да
имат скандали, за случай при който на 22.07.2020г., страните били на улицата, ответникът
ровкал в камиона и казал на А. „ ще те унищожа, ти си откачена“, при въпрос на
свидетелката защо прави това, отговорът който получила от Г., бил“ искам да ги сложа на
място“.Споделя за това, че е чувала безброй скандали, които затихнали от 2 седмици, за
гнусни псувни, за това, че говори тихическо да я предизвика, като не му обърна внимание я
блъска, за оплаквания за молителката за осъществяван тормоз.Боледувал от новия вирус на
крак, пасял си кокошките.
С оглед на установената фактическа обстановка съдът намира подадената молба за
основателна.Във връзка с оплакванията в жалбата за допуснати от първоинстанционния съд
процесуални нарушения при разглеждане на делото следва да се преповторят изложени от
съда в определение за насрочване на делото съображения, че по въпроса за прилагането на
разпоредбата на чл.142, ал.2 ГПК е налице утвърдена съдебна практика, приемаща, че
отлагане на делото се допуска, само тогава когато както страната така и пълномощникът й,
не могат да се явят в съдебно заседание, поради препятствие, което страната не може да
отстрани, обективирана в решение № 80 от 14.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5732/2014 г., III
г. о., ГК,решение № 52 от 27.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4448/2013 г., III г. о.,решение №
140 от 5.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 756/2011 г., II т. о., определение № 1109 от 23.10.2012
г. на ВКС по гр. д. № 351/2012 г., IV г. о.В този смисъл съдът не намира за основание за
игнориране на събраните в първоинстанционното производство свидетелски
показания.Посочените доказателства не са недопустими и не е налице процесуално
нарушение при събирането им.
Както е посочил в определение от 06.10.2020г. даденото с цитираното в жалбата
определение се различава от установената до момента практика по приложение на закона, то
няма характер на задължителна за съда съдебна практика по смисъла на чл.130 ЗСВ и не се
споделя от настоящия съдебен състав, с оглед и на обстоятелствата на конкретния
случай.Съдът има предвид, че към събиране на доказателства първоинстанционният съд е
пристъпил в с.з. на 14.08.2020г., тази дата пълномощникът на жалбоподателя не е посочил,
като невъзможна за явяването му в с.з. В молбата не се съдържа искане при определяне на
следващата дата за разглеждане на делото съдът да се съобрази с посочения период на
временна неработоспособност.Не са представени и не се твърди съществувала пречка за
явяване на ответника и осигуряване на допуснатите му до разпит свидетели за посочената
18
дата.
Съгласно чл.2, ал.1 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.Съгласно чл.4 от закона в
случай на домашно насилие пострадалото лице може да се обърне към съда за защита,
съгласно чл.10, ал.1 молбата се подава в срок до един месец от акта на домашно
насилие.Законът поставя изискване молбата да съдържа имената, адреса и единния
граждански номер на молителя, адреса на дирекция "Социално подпомагане"; в случай че
пострадалото лице не може или не желае да разкрие постоянния или настоящия си адрес, то
може да посочи друг адрес; имената и настоящия адрес на извършителя или друг адрес, на
който може да бъде призован, включително телефон и факс; данни за семейната,
родствената или фактическата връзка между пострадалото лице и извършителя;датата,
мястото, начина и други факти и обстоятелства за извършеното домашно насилие; подпис,
предвидено е прилагане на декларация от молителя за извършеното насилие – чл.9.Според
чл.13 в производството по ЗЗДН са допустими доказателствените средства по ГПК, според
ал.3 може да бъде доказателство и декларацията по чл.9, ал.3, като при липса на други
доказателства съдът може да издаде заповед за защита само въз основа на представената
декларация.Насилие е всяко нежелано въздействие върху физическата, емоционалната и
психическата неприкосновеност на индивида. Като „психическо насилие“ и „емоционално
насилие“, могат да бъдат определени всички действия, които имат отрицателно или вредно
въздействие върху психиката на едно лице - пораждат отрицателни за него емоции и/или го
принуждават да ги подтиска и да не ги изразява. Актове на емоционално и психическо
насилие могат да бъдат вербалното насилие /крещене, обиждане, псуване/, отхвърляне на
присъствието, унижение, предизвикване на страх, изолация, преследване. Преценка дали е
налице емоционално или психическо насилие следва да се направи конкретно, като се
изследват отношенията между страните, техните физически и психически особености и
съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.
В случая няма спор между страните за това, че се намират във връзка при която
търсенето на защита по реда на ЗЗДН е допустимо.
Искането за защита в подадената молба е обосновано с твърдения за непрекъснат
психически тормоз обиди, заплахи че ще бъде дадена на прокурор,неспазване на мерките по
време на карантината, викане на полиция ,в приложената декларация се съдържат твърдения
за скарване, разправии, обвинения на ищцата за счупване на прозорец и срязан кабел,
продължили през целия ден на 03.06.2020г. като към 16.00ч. и 20.00ч. била викана полиция.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН молбата на пострадалото лице се подава
в срок до един месец от акта за домашно насилие. Срокът е преклузивен и пропускането му
19
води до недопустимост на иска.Няма пречка лицето да се обърне за защита и при наличие на
проява на продължителни и/или чести такива действия, всяко от които поотделно или в
съвкупност покрива един или повече от случаите, за които се счита, че е налице домашно
насилие, но началният момент на тези действия трябва да предхожда с не повече от един
месец датата на подаване на молбата до съда – решение № 1001 от 14.11.2008 г. на ВКС по
гр. д. № 962/2008 г., III г. о.
В случая безспорно е, че взаимоотношенията между страните са влошени, факт за
който се съдържа признание в обясненията на ответника, отправения от него сигнал за
защита и изразеното в искова молба за прекратяване на брака им.От показанията на свид.А.
А. е видно, че съществуващата вражда е ескалирала по време на заразяване на членове на
семейството от Ковид 19.
Като действия предизвикващи негативни преживявания, с интензитет породил
необходимостта от подаване на молбата за защита, молителката сочи системен психически
тормоз, от много години, действия на ответника изразяващи се в отправени обиди, заплахи,
че ще бъде дадена на прокурор, викане на полиция, неносене на маска и съботиране на
хигиената.В представената декларация като източник на насилие са посочени възникнало
пререкание във връзка с разпределение на семейни задължения относно хигиената в дома –
почистване и отправена заплаха, че ще бъде извикана полиция от ответника, както и
„викане“ на полиция в 16 ч. и към 20 часа, поради счупени прозорец и срязан кабел за което
била обвинена молителката.
Отправянето на обиди „като луда“, „ с психическо отклонение“, „ненормална“ ,
заплахи, викане на полиция без повод, отправяне на безпричинни обвинения за увреждане
на имущество на семейството и обаждания до полицията по този повод, провокиране на
пререкания, дразнене са действия чрез които се осъществява психическо и емоционално
насилие.В случая са налице данни и за това, че след заразяване от Ковид традиционно
влошените взаимоотношения между страните са ескалирали, като ежедневно или почти
всеки ден синовете на страните са ставали свидетели на отправяни от баща им към тяхната
майка псувни, обвинения за здравословни проблеми на свид.Д. А., обиди( че е луда, нервна,
психично болна, откачена и ненормална).
За да се наложат ограничителни мерки по делото следва да са налице доказателства за
осъществяване на тези действия и относно конкретната дата и обстоятелства на
извършването им, доколкото за постъпки извън срока по чл.10, ал.1 ЗЗДН ограничения не
могат да бъдат налаган.
Съдът счита, че по делото са налице доказателства за действия на ответника, които
представляват психическо и емоционално насилие.В показанията на синовете на страните
се съдържат сведения за ежедневни и почти ежедневни разправии, след заразяването от
ковид респ. след 14.04.2020г. като са налага убеждението , че агресорът е именно ответника,
който обижда, псува съпругата си, обвинява я за здравословни проблеми на единия от
20
свидетелите, дразни я и я предизвиква .Посочените лица не излагат възприятия относно
събитията случили се на 03.06.2020г., но предвид възприятията им за ежедневни обиди,
обвинения, псувни след заразяването от Ковид до деня на разпита на свидетелите, следва, че
е налице такова поведение в период от 1 месец преди подаването на
молбата.Потвърждение за това е и факта, че на 05.05.2020г. т.е месец преди подаване на
молбата от С.а адресът е бил посетен от органи на РУ, по сигнал за семеен скандал.
По делото не са представени доказателства които да поставят под съмнение
истинността на казаното от свидетелите, сигналът на Г.С. до РП съдържащ твърдения, че
синовете и съпругата му упражняват насилие спрямо него, изразяващо се в недопускането
му до съвместно обитаваното жилище не изключва извода за неговите укорими
постъпки.Касае се за частен документ, въз основа на който съдът е длъжен само да приеме,
че има такова оплакване, но не и относно истинността на твърденията в него.Като се има
предвид обясненията на А.С. по повод на този сигнал, ясно е, че ответникът се е настанил в
сутерена, но нейното твърдение е, че това се е наложило във връзка с необходимостта от
карантинирането му, не е установено насилственото му отстраняване от
жилището.Показанията на синовете на страните са логични, без вътрешни
противоречия.Останалите свидетели Х. и С., сестра на молителката и съседка, споделят
възприятия относно поведение на ответника, дразнене, блъскане, провокиране на
молителката, за каквото свидетелстват синовете на страните и в този смисъл потвърждават
казаното от тях, което също е индиция за тяхната истинност.
По делото не се установи извън случая на 05.05.2020г. полиция да е посещавала дома
на страните, позвънявания на тел.112, на 03.06.2020г. Основателността на молбата и
нуждата от защита, която ЗЗДН дава възможност да бъде потърсена от пострадалия, почиват
на целенасочено деяние, с което са нанесени вреди в правната сфера на физическото лице,
надхвърлящи тези свързани с изострените отношения в домакинството например.Съдът
счита, че в случая при данни за ежедневни пререкания, съпроводени с обиди, псувни,
дразнения, с агресор ответника за нетърпимо положение е необходимо налагане на мерки
по ЗЗДН с цел да се установи положение, което да гарантира защита на пострадалата от
посегателства и да бъде санкциониран нарушителя.Събраните доказателства сочат на
състояние надхвърлящо нормалното за влошени семейни взаимоотношения както се твърди
в жалбата.
Предвид изложеното съдът приема, че е осъществено психическо и емоционално
насилие от ответника.
При извод за осъществен акт на домашно насилие на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН,
правилно ответникът е бил санкционирана и с глоба, която задължително се налага на лице,
извършило домашно насилие , глобата е в минимален размер и не се налага отмяна или
изменение на решението в посочената част.
21
При преценка на мерките които следва да бъдат наложени, съдът намира за
необходимо налагането на мярката по чл.5, ал.1 т.1 от ЗЗДН.По отношение на останалите
мерки съдът отчита, че забраната за приближаване на жилището на адрес с.******,
ул.“********“№***, местоработата и местата за социални контакти и отдих на молителката,
и отстраняването на ответника от съвместно обитаваното жилище, предвид крайно
влошените им взаимоотношения, ежедневни обиди, закани, псувни и данните за склонност
у ответника към провокативно поведение, демонстративно неспазване на мерките за
предпазване от Ковид , продължаващи действия след подаване на молбата, ще съдействат за
постигане на целта на закона, като не намира основание за намаляване на определения срок
на тяхната продължителност. Съдът счита, че мярката по чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН - забрана на
извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за
социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда,
следва да бъде конкретизирана, с цел да може да бъде контролирано изпълнението й, като
се допълни, че забраната ще касае приближаване на по-малко от 50 метра пострадалото лице
и съответните места, което налага на основание чл.17, ал.5 ЗЗДН да се издаде нова заповед
за защита.Съгласно чл.20 от ЗЗДН заповедта за защита подлежи на незабавно
изпълнение.Началният момент на действие на наложените мерки е считано от датата на
постановяване на първоинстанционното решение в открито заседание т.е от 14.08.2020г.
Поради неуважаване на жалбата разноски на жалбоподателя не се дължат.
Ответницата не е представила доказателства за извършени разноски, поради което
такива не и се присъждат.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение №260004 от 14.08.2020г. постановено по гр.д.№857/2020г.
Кюстендилският районен съд с което по подадена от А. Д. С., ЕГН ********** с адрес
с.******, ул.“********“№*** срещу Г. А. С., ЕГН ********** с адрес с.******,
ул.“********“ №***, общ.******* молба за защита от домашно насилие, съдът е наложил
мерки за защита по ЗЗДН, В ЧАСТТА относно наложената на основание чл.5, ал.1 т.3 от
ЗЗДН мярка, като е забранил на Г. А. С. да приближава жилището на адрес с.******,
общ.***** ул.“********“№*** , местоработата и местата за социални контакти и отдих на
А. Д. С. за срок от 8 месеца, КАТО ОПРЕДЕЛЯ разстояние не по малко от 50 метра от
жилището на адрес с.******, общ.***** ул.“********“№*** , местоработата и местата за
социални контакти и отдих на А. Д. С. , за което важи наложената забрана.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
О Т М Е Н Я издадената заповед за защита №260000/14.08.2020г. по гр.д.№857/2020г.
по описа на Районен съд-Дупница.
22
И З Д А В А нова заповед за защита относно наложените мерки за защита с
настоящото решение.
Посочените в заповедта за защита издадена от КнОС мерки за защита от домашно
насилие по чл.5, ал.1 т.2 и чл.5, ал.1 т.3 ЗЗДН са със срок на действие от 8 месеца, считано
от 14.08.2020г.( датата на постановяване на първоинстанционното решение).
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23