РЕШЕНИЕ
№ 149
гр. Бяла, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на първи октомври, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Ил. Келлева Бонева
при участието на секретаря Мариета Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело
№ 20214510100365 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявеният иск за установяване на вземане по
издадена заповед за изпълнение с правно основание чл.422 от ГПК.
Депозирана е искова молба от Община Две могили, представлявана от Б. Д. Б. -
Кмет против „Рибовъдство Острица“ ООД, представлявани от П. М. Я. - управител.
Ищецът моли съда да постанови решение, по силата на което да признае за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 8009.73 лева,
представляваща неизплатена наемна вноска за 2019г. и 2020г. по договор за отдаване
по наем,както и мораторна лихва в размер на 2259.61лв.,начислена за периода
01.04.2015г. до 07.01.2021г.С молба уточнение сочи,че претендира главница в размер
на 8000лв., от която 3000 лв. за периода 01.04.2019г. до 31.03.2020г. и 5000 лв. за
периода 01.04.2020г. до 07.01.2021г. Претендира се и лихва за забава в размер на 500
лв., начислена за периода 01.04.2019г. до 31.03.2020г. върху главницата от 3000 лв.,
както и лихва за забава в размер на 737.16 лв., начислена за периода 01.04.2020г. до
07.01.2021г. върху размера на главницата от 5000 лв. Претендират се направените
разноски по заповедното и исково производство.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника, с който
считат предявените искове за допустими, но изцяло неоснователни.
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност,
1
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 13.09.2012 г, между Община Две могили и „Рибовъдство Острица“ ООД бил
сключен Договор за наем на недвижим имот - общинска собственост № 393/13.09.2012
г. По силата на този договор, наемодателя - Община Две могили предоставила на
наемателя - „Рибовъдство Острица“ ООД под наем за срок от 10 години, считано от
13.09.2012 г. до 13.09.2022 г. следния имот - частна общинска собственост: Обект
„Рибарник”, с площ от 98.866 (деветдесет и осем декара осемстотин шестдесет и шест
кв.м.), представляващ имот №000096 (нула, нула, нула, нула, девет, шест) по картата на
възстановената собственост на землището на с. Острица, ЕКАТТЕ 54362, община Две
могили, при граници и съседи: имот № 069001-кравеферма на Янко Петров Енчев,
имот № 069004- ведомствен път на Община Две могили, вътрешна река на МЗГ-ХМС,
по Акт за частна общинска собственост № 110 от 24.03.1999 година на Кмета на
Община Две могили, вписан по надлежния ред в Агенция по вписванията гр. Бяла под
№ 33, том VIII, парт.870 от 16.12.2005 г.
Съгласно чл.5 уговорената годишна наемна цена е общо в размер на 5000 лв.,
като в чл.6,ал.2 е уговорен начина на плащането й - до 30.03. за годината за която се
отнася плащането. Договорът е сключен за срок от 10 години, считано от датата на
подписването му 13.09.21012г. до 13.09.2022г. В раздел III и раздел IV са уговорени
правата и задълженията на всяка от страните по договора.
Община Две могили се е снабдила със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК за сумата от сумата 10 269,34 /десет хиляди двеста
шестдесет и девет лева и 34 стотинки/,от които Главница в размер на 8 009,73 BGN
/осем хиляди и девет лева и 73 стотинки/,представляваща незаплатена наемна цена по
договор от 13.09.2012 г. и лихва от 2 259,61 BGN /двe хиляди двеста петдесет и девет
лева и 61 стотинки/,за периода 01.04.2015 г. до 07.01.2021 г.,по ч.гр.д.№ 44/2021 г. по
описа на БРС. В срок длъжникът е подал възражение по чл.414 от ГПК, за което
заявителят е уведомен на 09.03.2021г. Същият е подал искова молба на 08.04.2021г. и е
представил препис от нея в заповедното производство.
Изложените факти съдът приема за установени въз основа на събраните по
делото писмени доказателства
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
І. По отношение на иска по чл.422 от ГПК:
Предявяването на специалният установителен иск по чл.422 от ГПК предпоставя
наличие на издадена в полза на кредитора- ищец заповед за изпълнение по чл.410 от
2
ГПК, която е оспорена от длъжника с възражение в срока по чл.414 от ГПК.
Подаването на възражение поражда правният интерес за кредитора да предяви иск в
преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК с цел да установи със сила на
пресъдено нещо съществуването на оспореното вземане и да стабилизира
изпълнителната сила на заповедта, за да послужи същата като изпълнителен титул за
реализиране на вземането срещу длъжника / арг. от чл.416 от ГПК/.
В конкретният случай е налице издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу която ответникът е подал
възражение в срока по чл. 414 от ГПК, което е породило и правният интерес от
търсената искова защита. Искът е предявен в едномесечния срок, регламентиран в
закона, поради което същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
В настоящото производство в доказателствена тежест на ищеца е да установи
вземането си както по основание, така и по размер.
По делото се установи, че на 13.09.2012 г. страните са сключили в писмена
форма договор за отдаване под наем на недвижим имот - общинска
собственост,представляващ Обект „Рибарник”, с площ от 98.866 (деветдесет и осем
декара осемстотин шестдесет и шест кв.м.), представляващ имот №000096 (нула, нула,
нула, нула, девет, шест) по картата на възстановената собственост на землището на с.
Острица, ЕКАТТЕ 54362, община Две могили, при граници и съседи: имот № 069001-
кравеферма на Янко Петров Енчев, имот № 069004- ведомствен път на Община Две
могили, вътрешна река на МЗГ-ХМС, по Акт за частна общинска собственост № 110 от
24.03.1999 година на Кмета на Община Две могили, вписан по надлежния ред в
Агенция по вписванията гр. Бяла под № 33, том VIII, парт.870 от 16.12.2005 г.
Сключването на договора е правопораждащ юридически факт, от който е
възникнало наемно правоотношение- права и задължения за всяка една от страните с
оглед двустранния му характер.
За ищеца в качеството му на наемодател, е възникнало задължението да предаде
на наемателя имотите в състояние, което отговаря на ползването, за което са наети.
Това задължение на наемодателя е изрично посочено и в чл.4 от договора,а за
ответника съобразно чл.5 и чл.6 от договора да заплаща дължимата се наемна цена,като
падежа на дължимото плащане е уговорен в чл.6,ал.2 ,а именно 30 март за годината, за
която се отнася.
Съвкупната преценка на релевираните по делото доказателства, дават основание
да се приеме, че че ищецът е изпълнил договорните си задължения, поради което като
изправна страна има качеството на кредитор по смисъла на чл.79 от ЗЗД. За него е
3
възникнало субективното право да претендира заплащане на уговорената в договора
наемна цена.
По делото липсват доказателства,от които да е видно,че ответникът е платил
дължимата наемна цена за стопанската 2020 г.,а предвид признанието на ищеца
липсват и доказателства за заплащане в цялост на наемната цена за 2019г./претенцията
е в размер на 3000 лв.-вж.л.25 от делото/,което дава основание да се приеме, че е
налице пълно неизпълнение за 2020г. и частично такова за 2019г.
Неизпълнението е нов правнорелевантен факт, настъпил в договорната връзка на
страните, от който са възникнали нови правни последици. За ищеца в качеството му на
кредитор е възникнало субективното право да претендира реално изпълнение на
задължението по заплащане на наемна цена в уговорения размер. Изложеното дава
основание съдът да приеме, че предявеният иск е основателен и доказан до размера на
8000 лв.,представляваща главница по договора за 2019г./2020г.,като в останалата част
до първоначално претендирания размер от 8009.73 лв. иска е неоснователен,т.к.
независимо от уточняваща молба липсва оттегляне за горницата до първоначално
претендирания с ИМ размер на главница от 8007.73лв .
Относно иска за заплащане на лихва за забава.
В заповедното производство е претендирана сумата от 2 259.61
лв.,представляваща лихва за забава ,начислена за периода от 01.04.2015г. до
07.01.2021г.,каквато и е присъдена със ЗИПЗ.В исковото производство,с молба
уточнение –л.25 от делото ищеца сочи ,че лихвата за забава върху главницата от 3000
лв. е в размер на 500.00 лв.,начислена за периода 01.04.2019г. до 31.03.2020г. ,а за
периода 01.04.2020г. до 07.01.2021г.,начислена върху главницата от 5000 лв. е 731.16
лв.
Съгласно чл.86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно раздел
II от договора ,чл.6,ал.2 „За всяка следваща година наемателят заплаща на
наемодателя годишната наемна цена до 30 март за годината за която се отнася“.Или в
настоящият случай падежа на дължимото плащане е 31.03. на съответната година,за
която се отнася плащането.В случая ищеца претендира лихва за забава в размер на 500
лв. върху главницата от 3000 лв.за 2019г.,начислена за периода 01.04.2019г. до
31.03.2020г. ,а за периода 01.04.2020г. до 07.01.2021г. лихва в размер на 731.16
лв.,начислена върху главницата от 5000 лв. При това положение съдът счита,че искът
по чл.86 ЗЗД е основателен и доказан за посочените периоди ,като изчислен по реда на
чл.162 от ГПК същият следва да бъде уважен,съответно върху главницата от 3000 лв. в
размер на 305.00лв.,а върху главницата от 5000лв., в размер на 391.67 лв.,като за
4
горницата над тези суми искът следва да бъде отхвърлен,т.к. въпреки направеното
уточнение с молба-л.25 от делото искът по чл.86 ЗЗД за сумата до 2259.61лв. не е
оттеглен.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските по делото са в тежест на ответника,като по
заповедното производство същият дължи разноски в размер на 173.93лв.,съобразно
уважената част от иска и същата сума разноски по исковото
производство,представляващи заплатена държавна такса.Други разноски с ИМ ,а и в
заповедното производство не са претендирани .
На ответника също се дължат разноски,съобразно отхвърлената част от исковете
,но по делото липсват доказателства за извършени такива.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на „Рибовъдство Острица“
ООД,ЕИК *********, със седалище с.Острица,община Две могили,област Русе,
съществуването на вземане на Община Две могили,област Русе, ЕИК ********* в
размер на 8000 лева-главница, представляваща неизплатени наемни вноски по Договор
за отдаване под наем на недвижим имот-общинска собственост №393/13.09.2012г., от
които 3000 лв. 2019г. и 5000 лв. за 2020г., като отхвърля иска в останалата част до
пълния претендиран размер от 8009.73лв. като неоснователен, както и за лихва за
забава в размер на 305.00 лв./триста и пет лева/ върху главницата от 3000 лв.за
2019г.,начислена за периода 01.04.2019г. до 31.03.2020г. и лихва за забава за периода
01.04.2020г. до 07.01.2021г. в размер на 391.67 лв.,начислена върху главницата от 5000
лв.,като отхвърля иска по чл.86 ЗЗД в останалата част до пълния претендиран размер
от 1562.94 лв.като неоснователен,за които суми е издадена ЗИПЗ №7/20.01.2021г. по
ч.гр.д.№44/2021г. на РС Бяла.
ОСЪЖДА „Рибовъдство Острица“ ООД,ЕИК *********, със седалище
с.Острица,община Две могили,област Русе да заплати на Община Две могили,област
Русе, ЕИК *********, сумата в размер на 173.93лв./сто седемдесет и три лева и 93
стотинки/- разноски за заповедното производство, както и сумата в размер
на173.93лв./сто седемдесет и три лева и 93 стотинки/ , съдебни разноски за исковото
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Русе в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Бяла: _______________________
6