№ 2424
гр. Варна, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Лиляна Янк. Камбарева
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20213110112323 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на
„Т.С.” ЕАД със седалище и адрес на управление: *************, ЕИК
**********, с която против Н. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: *************
- лично и в качеството му на наследник на Н. А. Н. и Д. Н. Н., ЕГН
**********, с адрес: ************* - в качеството му на наследник на Н. А.
Н., са предявени обективно и кумулативно съединени осъдителни искове за
заплащане на следните суми:
- 438,32 лева, представляваща главница – стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия, за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното плащане, претендирана за плащане разделно от ответниците,
както следва: от ответника Н. Д. Н. - 328,74 лева, представляваща ¾ част от
общия размер на задължението; от ответника Д. Н. Н. – 109,58 лева,
представляваща ¼ част от общия размер на задължението;
- 85,80 лева, представляваща лихва за забава, начислена върху
главницата за периода от 15.09.2018 г. до 12.04.2021 г., претендирана за
плащане разделно от ответниците, както следва: от ответника Н. Д. Н. – 64,35
1
лева, представляваща ¾ част от общия размер на задължението; от ответника
Д. Н. Н. – 21,45 лева, представляваща ¼ част от общия размер на
задължението;
- 30,04 лева, представляваща главница – дължима сума за дялово
разпределение, за периода от м.03.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
плащане, претендирана за плащане разделно от ответниците, както следва: от
ответника Н. Д. Н. – 22,53 лева, представляваща ¾ част от общия размер на
задължението; от ответника Д. Н. Н. – 7,51 лева, представляваща ¼ част от
общия размер на задължението;
- 7,28 лева, представляваща лихва за забава, начислена върху
главницата за периода от 01.05.2018 г. до 12.04.2021 г., претендирана за
плащане разделно от ответниците, както следва: от ответника Н. Д. Н. – 5,46
лева, представляваща ¾ част от общия размер на задължението; от ответника
Д. Н. Н. – 1,82 лева, представляваща ¼ част от общия размер на
задължението.
Претендират се сторените разноски по делото.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
В исковата молба се сочи, че между страните е сключен договор, по
силата на който ищецът е предоставял на ответника – клиент на топлинна
енергия за битови нужди по см. на чл.153, ал.1 ЗЕ, а абонатът се е задължил
да заплаща ползването на същата. Ответникът е битов клиент - купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия
от „Т.С. ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят
от „Т.С.” ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно
регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен
срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите
на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна
на потребителите.
В изпълнение на изискванията на нормативната уредба, етажната
собственост, в която се намира топлоснабденият имот е сключила с „Н.И.”
ЕООД, договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия.
2
Въз основа на чл. 139 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия между
потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за
дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал, 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ за
топлоснабдения имат са начислявани от „Т.С.” ЕАД по прогнозни месечни
вноски. След края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки
от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата – „Н.И.” ЕООД, на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба №
2/28.05.2004г. за топлоснабдяването (издадена от министъра на енергетиката
и енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от 03.08,2004г.) и Наредба № 16-334 от
06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007 г.). За
топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки. Съгласно Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че
резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се добавя
към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от
изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се
приспадат просрочените задължения, като се започне от най-старото. Твърди
се, че за процесния период, ищецът изпълнил е задълженията си за
предоставяне на услуги, но същите не са заплатени.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответниците представят отговори на
исковата молба, с които не изразяват становище по основателността на
предявените искове. Заявяват, че са заплатили всички дължими суми.
По искане на ищеца, по делото е привлечено третото лице - „Н.И.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **********.
Същото не заема становище по предявените искове.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено, от фактическа и правна
страна, следното:
Предявените искове намират правно основание в разпоредбите на
чл.318 ТЗ вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 и сл. ЗЕ, при действие на
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.”
EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Същите са
допустими, поради което съдът дължи произнасяне по основателността им.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса,
предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявените искове, в тежест
на ищеца е да докаже наличието на валидна облигационна връзка между него
3
и ответниците, в т.ч., че последните са били абонати за посочения адрес, през
заявения в исковата молба период; че в същия период е доставил описаните
по вид услуги, в посоченото количество и на посочената стойност, съответно
вида на услугите за всеки отделен отчетен период, в т.ч. извършено дялово
разпределение на ТЕ, период и размер на обезщетението за забава.
В процесния казус взаимоотношенията между страните следва да се
регулират от разпоредбите на договора за търговска продажба - чл. 318 ТЗ
при субсидиарно прилагане на разпоредбите на ЗЗД. От създадената
облигационна връзка възникват права и задължения за всяка от двете страни.
Поради това, изпълнението на задължението на едната страна е обвързано от
изпълнението на задължението на другата страна. В случая, не се оспорва, че
ищецът е изпълнил своето задължение, като е доставил процесното
количество топлинна енергия до обекта на абонатите, където то е потребено.
От своя страна потребителите са длъжни да заплатят стойността на
предоставената услуга.
Съществуването на облигационно правоотношение между страните е
уредено съгласно чл. 150 ЗЕ, където е указано, че топлопреносното
предприятие продава топлинна енергия при публично известни Общи
условия, а публикуваните ОУ влизат в сила за потребителите, които купуват
топлинна енергия от снабдителя, без изрично писмено приемане. Страните не
спорят, че ответниците са потребители на енергийни услуги по смисъла на §1,
т.41б ДР на ЗЕ, за обект с адрес: ***********. В този смисъл, ответниците
имат право да закупуват топлинна енергия, а ищецът да получава нейната
цена, след отчитане на доставената топлоенергия до горепосочения обект.
Не се спори, че за топлоснабдяването през процесния период,
ответниците не са заплатили дължимите суми, поради което върху главните
задължения са начислени и лихви за забава.
Разпоредбата на чл.12, ал.1 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.” EАД на клиенти в град София,
въздига в задължение на потребителя да заплаща дължимите суми за
топлинна енергия и дялово разпределение в сроковете и по начина,
определени в Общите условия. На основание чл.30, ал.1 ОУ, клиентът е
задължен ежемесечно да заплаща стойността на фактурираната топлинна
енергия, за битови нужди, по цена утвърдена от КЕВР.
4
В хода на производството по делото ответниците заплащат
претендираните суми за главница и обезщетение за забава, а ищецът
потвърждава извършеното плащане, като претендира юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
С оглед горното, доколкото ищецът потвърждава, че ответниците са
заплатил дължимите суми, след образуване на настоящото дело, то исковете
следва да се отхвърлят като неоснователни, поради погасяването им чрез
плащане, извършено в хода на процеса – факт, който на основание чл. 235
ГПК съдът следва да съобрази.
Независимо от отхвърляне на исковете, ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят сторените от ищеца разноски по делото.
Разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК е неприложима, тъй като в процесния
случай не са налице кумулативно изискуемите предпоставки на сочената
законова разпоредба. Действително, ответникът, с извършване на плащането,
признава предявените искове, но признанието на иска не е достатъчно
основание за да се освободи от отговорността за заплащане на разноски. В
основата на ищцовата претенция стои неизпълнението на договорно
задължение от страна на ответниците. Последните са станало причина както
за образуване на производството по делото, поради което следва да се приеме,
че именно поведението им е дало повод на ищеца за сезиране на съда. Така, с
оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените разноски по делото, за
заплащане на юрисконсултско възнаграждение, в минимален размер, които
съдът определя на 100 лева.
Разноски в полза на ответниците, на основание чл.78, ал.3 ГПК, не се
дължат, тъй като предявените искове се отхвърлят поради погасяването им
чрез плащане в хода на процеса, а не поради неоснователността им.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК **********със седалище
и адрес на управление: *************, против Н. Д. Н., ЕГН **********, с
адрес: ************* - лично и в качеството му на наследник на Н. А. Н. и Д.
5
Н. Н., ЕГН **********, с адрес: ************* - в качеството му на
наследник на Н. А. Н., обективно и кумулативно съединени осъдителни
искове за заплащане на следните суми:
- 438,32 лева, представляваща главница – стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия, за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното плащане, претендирана за плащане разделно от ответниците,
както следва: от ответника Н. Д. Н. - 328,74 лева, представляваща ¾ част от
общия размер на задължението; от ответника Д. Н. Н. – 109,58 лева,
представляваща ¼ част от общия размер на задължението;
- 85,80 лева, представляваща лихва за забава, начислена върху
главницата за периода от 15.09.2018 г. до 12.04.2021 г., претендирана за
плащане разделно от ответниците, както следва: от ответника Н. Д. Н. – 64,35
лева, представляваща ¾ част от общия размер на задължението; от ответника
Д. Н. Н. – 21,45 лева, представляваща ¼ част от общия размер на
задължението;
- 30,04 лева, представляваща главница – дължима сума за дялово
разпределение, за периода от м.03.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
плащане, претендирана за плащане разделно от ответниците, както следва: от
ответника Н. Д. Н. – 22,53 лева, представляваща ¾ част от общия размер на
задължението; от ответника Д. Н. Н. – 7,51 лева, представляваща ¼ част от
общия размер на задължението;
- 7,28 лева, представляваща лихва за забава, начислена върху
главницата за периода от 01.05.2018 г. до 12.04.2021 г., претендирана за
плащане разделно от ответниците, както следва: от ответника Н. Д. Н. – 5,46
лева, представляваща ¾ част от общия размер на задължението; от ответника
Д. Н. Н. – 1,82 лева, представляваща ¼ част от общия размер на
задължението, като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Н. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: ************* - лично и в
качеството му на наследник на Н. А. Н. и Д. Н. Н., ЕГН **********, с адрес:
*************, да заплатят на „Т.С.” ЕАД, ЕИК **********със седалище и
6
адрес на управление: *************, сумата от 100 лева, представляваща
сторените разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице „Н.И.” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **********.
Решението може да бъде обжалвано, с въззивна жалба, пред Окръжен
съд Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7