№ 601
гр. П., 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря А.В.К.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20241720100717
по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.238 ГПК.
Предявени са искове по реда на чл.422, ал.1 от ГПК с правно
основание чл.79, вр. чл.86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа искова молба от
„***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: *** чрез адв. С.
С.ов- САК, срещу Е. Г. П. , ЕГН **********, с адрес: ***, с която по реда на
чл.422 от ГПК, са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл.79, вр. чл.86 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 319.73 лева,
представляваща главница за предоставени и потребени услуги по доставка,
отвежане и пречистване на вода за водоснабден имот на адрес: ***, с
партиден № *** за периода от 18.05.2018 г. до 11.08.2023 г., сумата от 2.10
лева - лихва за забава за периода от 10.09.2023 г. до 26.05.2023 г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 02.10.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № 3068 от 20.11.2023
г. по ч.гр.д. № *** г. на ПРС. Моли да им бъдат присъдените сторените по
1
заповедното и исковото производства разноски.
В срока за отговор на исковата молба, ответницата Е. Г. П., не е
подала отговор, и не е взела становище по иска. В проведеното заповедното
производство е депозирала възражение срещу издадената в полза на ищеца
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, в което е противопоставила
възражение за погасяване по давност на процесните суми.
В съдебно заседание ищцовата страна се представлява от адв. С., който
поддържа исковете и заявява, че след получаване на препис от исковата
молба ответницата е извършила плащане при ищеца на стойност от 322.53
лева, с която сума ищеца е погасил дължимата главница и лихва за забава,
като са останали дължими законната лихва върху главницата, както и
разноските по заповедното и исковото производства.
В съдебно заседание ответника Е. Г. П. редовно призована, не се явява и
не се представлява. Не е направила и искане за разглеждане на делото в нейно
отсъствие. На ответника са указани последиците от това му процесуално
поведение с разпореждането на съда по реда на чл.131 от ГПК с № 3804 от
13.03.2024 г., получено лично от ответницата на 29.03.2024 г.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими, доколкото в
полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парични
задължения по чл.410 от ГПК.
По основателността:
Съгласно чл.239, ал.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено
решение при кумулативното наличие на предвидените в правната норма
предпоставки, а именно: на страните да са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа, от неявяването им в съдебно
заседание, и ако искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
В настоящия случай, съдът намира, че така визираните предпоставки са
налице, тъй като с разпореждането по реда на чл.131 от ГПК, след като съдът
2
е констатирал, че предявената искова молба е допустима и редовна, я е
изпратил ведно с доказателствата към нея на насрещната страна, което
разпореждане е било надлежно връчено на ответника с указания, че ако не
представи в срок писмен отговор на исковата молба, и ако не се яви в първото
по делото заседание без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу него.
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства, събраните по
делото писмени доказателства, и приложеното ч. гр. д. № 0*** г. на ПРС,
съдът намира, че предявените искове са вероятно основателни. Тежестта на
доказване плащането на претендираните с исковата молба суми, е на
ответника, който не ангажира никакви доказателства, а съгласно разпоредбата
на чл.79, ал.1 от ЗЗД, изправната страна по едно договорно, облигационно
отношение може да търси от неизправната страна или реално изпълнение на
задължението си по договора, ведно с обезщетение за забава, или ако има
интерес от едно последващо, забавено изпълнение, да търси обезщетение за
неизпълнението. В тази връзка съдът намира, предявените искове за вероятно
основателни.
Съдът намира, че са налице кумулативно изискуемите от закона
предпоставки (чл.238, ал.1, вр. чл.239, ал.1 от ГПК) за постановяване на
неприсъствено решение, като исковете бъдат уважени, без да е необходимо
излагане на мотиви по същество (чл.239, ал.2 от ГПК).
Независимо от горното, с оглед заявеното в съдебно заседание от адв.
С., че след получаване на препис от исковата молба ответницата е извършила
плащане при ищеца на стойност от 322.53 лева, с която сума е погасена
дължимата главница и лихва за забава, то искът за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 319.73 лева, представляваща
главница за предоставени и потребени услуги по доставка, отвежане и
пречистване на вода за водоснабден имот на адрес: ***, с партиден № *** за
периода от 18.05.2018 г. до 11.08.2023 г., и за сумата от 2.10 лева - лихва за
забава за периода от 10.09.2023 г. до 26.05.2023 г., следва да бъдат
отхвърлени поради плащане, извършено от ответницата в хода на процеса.
Тъй като плащането е извършено от ответницата след образуване на
исковото производство, то същата дължи и законната лихва върху главницата
3
от 319.73 лева, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410
ГПК в съда – 02.10.2023 г. до датата на извършеното от нея при ищеца
плащане, който иск е акцесорен и следва съдбата на главния иск. След като
ответницата е извършила плащане при ищеца на дължимата главница и лихва
за забава, то същата дължи и законната лихва за нейното забавено
изпълнение.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГКТ с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в
заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски, за което е
представил и списък на разноските по чл.80 от ГПК. Съгласно представения
списък на разноските ищецът претендира сторени такива за заплатена
държавна такса в исковото и заповедното производства от 25.00 лева и
съответно 75.00 лева, както и заплатено адвокатско възнаграждение в
исковото производство от 400.00 лева.
Ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното
производство, поради което и на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37, ал.1
от Закона за правната помощ, вр. чл.26 от Наредбата за правната помощ,
съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В
процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и
фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева за
заповедното производство, в какъвто размер е бил определен и от заповедния
съд.
В горния смисъл съдът намира, че ищецът е доказал разноски за
държавни такси, и юрисконсултско възнаграждение, в заповедното и
исковото производства в общ размер на 550.00 лева, които разноски и следва
да му бъдат присъдени.
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. Г. П. , ЕГН **********, с
4
адрес: *** ДЪЛЖИ на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище/адрес на
управление: ***, законна лихва върху главницата от 319.73 лева, считано от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 02.10.2023 г. до
датата на извършеното от нея при „***“ ЕООД плащане, за която е издадена
Заповед № 3068 от 20.11.2023 г. по ч.гр.д. № *** г. на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за признаване за установено, че Е. Г. П. дължи на „***“ ЕООД
сумата от 319.73 лева, представляваща главница за предоставени и
потребени услуги по доставка, отвежане и пречистване на вода за
водоснабден имот на адрес: ***, с партиден № *** за периода от 18.05.2018 г.
до 11.08.2023 г., сумата от 2.10 лева - лихва за забава за периода от
10.09.2023 г. до 26.05.2023 г., поради плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Е. Г. П. , ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
„***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: *** сумата в
размер на 550.00 лева, представляваща разноски за държавна такса,
адвокатско възнаграждение и юрисконсултско възнаграждение, в заповедното
и исковото производства.
УКАЗВА на Е. Г. П. , че може да поиска от ОС – П. неговата отмяна в
едномесечен срок от връчване на преписа при условията на чл.240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 0*** г. по описа на
Районен съд – П. да се отдели и върне на съответния състав, като към него се
приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
На основание чл.239, ал.4 от ГПК, решението НЕ подлежи на
обжалване.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5