МОТИВИ към ПРИСЪДА № 42
от 10.04.2018г.
по НОХД № 371/2018г. по описа на КРС
Повдигнато е обвинение срещу А.О.С. *** за
престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.29, ал.1 б. „а” и б.“б“ вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, извършено
на 15.06.2017г. срещу 16.06.2017г. в гр.Кърджали.
Повдигнато е обвинение срещу Н.М.С. *** за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр.
чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б. „а” и б.“б“ вр. чл.26,
ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, извършено на 15.06.2017г. срещу 16.06.2017г. в гр.Кърджали.
Делото се разглежда по реда на глава 27, в
хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимите признават фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразяват съгласие да не се
събират доказателства за тези факти.
Представителят на Районна
прокуратура-Кърджали поддържа обвиненията срещу подсъдимите. Пледира въз основа
на събраните по делото доказателства съдът да ги признае за виновни. Предлага
на С. и С. да бъдат наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от 5
години, определени при условията на чл.373 от НПК.
Защитникът на подсъдимия А.С. не оспорва
описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. Моли съдът да вземе предвид
обясненията на подсъдимия и доказателствата по делото и да му определи
минимална присъда.
Подсъдимият А.О.С. в съдебно заседание се
признава за виновен по повдигнатото обвинение и изразява съжаление за извършеното
деяние.
Защитникът на подсъдимия Н.С. не оспорва описаната в обвинителния акт фактология,
както и дадената правна квалификация на деянието. Моли съдът да отчете
процесуалното поведение на С., който съдействал на органите на досъдебното
производство за разкриване на обективната истина. Той дал обяснения и направил
пълни самопризнания още в началния стадий на разследването. Към датата на
деянието подсъдимият бил в тежко материално състояние, трайно безработен, без
доходи и спестявания, без собствено жилище, с ниска култура и среда от
криминилно проявени лица, които оказвали неблагоприятно влияние върху него. С.
давал критична оценка на своето поведение и съжалявал за извършеното, като
заявявал готовност след изтърпяване на наказанието да промени начина си на
живот. Затова защитника моли за определяне на наказание към минимума, с
редукцията по чл.58а от НК, което щяло да изпълни целите по чл.36, ал.1 от НК.
Подсъдимият Н.М.С.
в съдебно заседание се признава за виновен по повдигнатото обвинение. Изразява
съжаление за стореното и моли за минимална присъда.
Съдът като обсъди всички доказателства
събрани по делото и съобрази разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият А.О.С. е роден на ***г***,
български гражданин, женен, със завършен 3-ти клас, безработен, осъждан, с ЕГН **********.
Не се ползва с добри характеристични данни по местоживеене.
Подсъдимият Н.М.С.
е роден на ***г***, български гражданин, неженен, с начално образование,
безработен, осъждан, с ЕГН **********. Не се ползва с добри характеристични
данни по местоживеене.
Подсъдимите С. и С. били
братовчеди и се познавали от деца. Същите в съучастие многократно извършвали
престъпления.
Св.А.Б. притежавал жилище-апартамент, находящ се в ***.
Св.Т.Т. притежавала жилище-апартамент, находящ се в ***.
I. На 15.06.2017г., през деня, двамата подсъдими - С. и С., били в гр.Харманли.
Те решили да посетят гр.Кърджали същия ден, тъй като първият подсъдим имал къща
в града, в която не живеел никой и искали да проверят в какво състояние се
намирал имота. Подсъдимите се придвижили от гр.Харманли до гр.Кърджали с лек
автомобил марка „Мазда“, който се ползвал от А.С..
След като пристигнали в гр.Кърджали, подсъдимите С. и С. решили да
извършат кражба, тъй като в момента не разполагали с много парични средства. Н.С.
предложил на А.С. да отидат до апартамента на св.Б.,***, в който С. бил влизал
да краде и друг път.
В късните часове на 15.06.2017г. двамата подсъдими отишли до
апартамента на св.Б.. Те първо се покатерили на покрива на стар павилион, който
бил в близост до терасата на Б., след което стигнали до площадката на терасата
на апартамента. Стигайки дотам, в късните часове на 15.06.2017г. срещу
16.06.2017г., Н.С. използвал малка брадва, за да преодолее заключената врата на
терасата. Той разбил вратата на терасата с носена от него брадва. След това
двамата подсъдими влезли в жилището на св.Б., който спял вътре. Влизайки в
жилището, С. и С. намерили вещи, принадлежащи на св.Б. - мобилен телефон марка „Айфон 6“ на стойност 486.48 лева, сим карта на „Теленор“ на
стойност 10 лева, мобилен телефон марка „Самсунг Галакси А“ на стойност 350.74
лева, сим карта на „Теленор“ на стойност 10 лева, мобилен телефон марка „Нокиа
222“ на стойност 55.60 лева, 2 броя флаш-памет 2 GB на стойност 21.38 лева,
цигари „Dunhill“ на стойност 5.60 лева, парфюм „Келвин Клейн“ на стойност 28
лева и пари на стойност 30 лева. Тези вещи подсъдимите взели със себе си и по обратния път, по който били влезли в апартамента
на св.Б., напуснали жилището.
II. След като
напуснали жилището на св.Б. и се озовали пред блока, в който се намирало
същото, на 15.06.2017г. срещу 16.06.2017г. подсъдимите С. и С. решили да влязат
и в апартамента на св.Т.. Той се намирал на първи жилищен етаж на ***,
непосредствено до апартамента на св.А.Б.. Двамата подсъдими отново се покатерили
по павилиона, който бил в близост до апартамента на св.Б., откъдето се прехвърлили
на терасата на същото жилище. После от терасата на дома на Б. се прехвърлили на
терасата на апартамента на св.Т.. Когато се озовали там, Н.С. разбил вратата на
терасата, използвайки носената от него брадвичка, след което двамата с А.О.
влезли в жилището на св.Т.Т.. Когато влезли вътре, двамата подсъдими намерили портмоне на стойност 18 лева, 2 броя дебитни карти на стойност 4 лева,
4 броя кредитни карти на стойност 8 лева, карта за отстъпка от търговска верига
на стойност 0.20 лева, лична карта на стойност 18 лева, 3 броя цигари на
стойност 0.11 лева, запалка на стойност 0.40 лева и пари на стойност 25 лева, които взели със себе си. След като отнели тези вещи, собственост на св.Т.,
С. и С. по обратния път излезли от жилището на пострадалата и се отправили в
неустановена посока.
Отдалечавайки се от жилищата на пострадалите Б. и Т., А.С. и Н.С.
минали покрай банкомат.Тогава С. решил да пробва да изтегли пари от дебитните
карти, които били отнети от св.Т.Т.. След като не успял да стори това, тъй като
не знаел ПИН-кода на дебитните карти, Н.С. ги изхвърлил в близост до банкомата,
а също и личната карта на Т. и портмонето й.
Рано сутринта на 16.06.2017г. св.Б. се събудил и установил липсата на
мобилните телефони , 2 броя флаш-памет , цигарите „Dunhill“ , парфюмът „Келвин
Клейн“ и паричната сума от 30 лева.
Сутринта на 16.06.2017г. св.Т. се събудила, прегледала мобилният си
телефон, където имало съобщение за неуспешни транзакции от нейните кредитни
карти. Тя потърсила портмонето си на мястото, където го била оставила и
установила, че същото липсвало, както и липсвали другите движими вещи, отнети
от С. и С..
Стойността на отнетите движими вещи, собственост на св.А.Б. била както
следва: мобилен телефон марка „Айфон 6“ на стойност
486.48 лева, сим карта на „Теленор“ на стойност 10 лева, мобилен телефон марка
„Самсунг Галакси А“ на стойност 350.74 лева, сим карта на „Теленор“ на стойност
10 лева, мобилен телефон марка „Нокиа 222“ на стойност 55.60 лева, 2 броя
флаш-памет 2 GB на стойност 21.38 лева, цигари „Dunhill“ на стойност 5.60 лева,
парфюм „Келвин Клейн“ на стойност 28 лева и пари на стойност 30 лева, всичко на
обща стойност 997.80 лева.
Стойността на отнетите движими вещи, собственост на св.Т.Т. била както
следва: портмоне на стойност 18 лева, 2 броя дебитни
карти на стойност 4 лева, 4 броя кредитни карти на стойност 8 лева, карта за
отстъпка от търговска верига на стойност 0.20 лева, лична карта на стойност 18
лева, 3 броя цигари на стойност 0.11 лева, запалка на стойност 0.40 лева и пари
на стойност 25 лева, всичко на обща стойност 73.71 лева.
Общата стойност на движимите вещи, отнети от владението на пострадалите
Б. и Т. възлизала на сумата от 1 071.51 лева.
Така
възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от дадените на досъдебното производство показания на свидетелите А.Б. и Т.Т., които съдът
кредитира изцяло като логични, последователни и достоверни; Протокол № 127 от 23.06.2017г. на вещото лице Я.Й. за извършена
дактилоскопна експертиза; Протокол № 128 от 23.06.2017г. на вещото лице Я.Й. за
извършена дактилоскопна експертиза; Протокол № 181 от 12.10.2017г. на вещото лице В.Г. за
извършена лицево-идентификационна експертиза; Протокол № 185 от 16.10.2017г. на вещото лице Я.Й. за
извършена съдебно-трасологична експертиза; заключения на вещото лице В.Д. по извършените две стоково-оценителни експертизи; 3 бр.
Протоколи за оглед на местопроизшествие от 16.06.2017г., ведно с фотоалбум; Протокол
от 28.09.2017г. за вземане на образци за сравнително изследване; 2 бр.
Протоколи от 20.09.2017г. за вземане на образци за сравнително изследване;
Протокол за доброволно предаване от 28.09.2017г.; Протокол за оглед на
веществени доказателства от 21.06.2017г., ведно с фотоалбум; Протокол за оглед
на веществени доказателства от 10.07.2017г., ведно с фотоалбум; Справки за съдимост на подсъдимите; Характеристични
справки на подсъдимите; Декларации за семейно и материално положение
и имотно състояние на подсъдимите; Определение от 09.08.2017г. по НЧД №
956/2017г. по описа на Районен съд-Кърджали; Постановление от 08.08.2017г. на
Районна прокуратура-Кърджали, както и другите приети и приобщени по делото
писмени и веществени доказателства. Установените
обстоятелства се подкрепят изцяло и от самопризнанията на
подсъдимите в съдебно заседание, одобрени от съда по реда на чл.372, ал.4 във
вр. с чл.371, т.2 от НПК.
При така приетото за установено от фактическа
страна съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият
А.О.С. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпният състав на чл.196,
ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б. „а” вр.
чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от
НК, тъй като на 15.06.2017г.
срещу 16.06.2017г. в гр.Кърджали, при условията на
продължавано престъпление и на опасен рецидив, в съучастие като извършител с Н.М.С.
с ЕГН ********** ***-извършител, отнел чужди
движими вещи на обща стойност 1 071.51 лева от владението на А.З.Б. и Т.П.Т.,
без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е
извършена чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот и
отделните деяния са извършени както следва: На 15.06.2017г. срещу 16.06.2017г.
в гр.Кърджали, при условията на продължавано престъпление и на опасен рецидив,
в съучастие като извършител с Н.М.С. с ЕГН ********** ***-извършител, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот,
отнел чужди движими вещи - мобилен телефон марка „Айфон 6“ на стойност 486.48
лева, сим карта на „Теленор“ на стойност 10 лева, мобилен телефон марка
„Самсунг Галакси А“ на стойност 350.74 лева, сим карта на „Теленор“ на стойност
10 лева, мобилен телефон марка „Нокиа 222“ на стойност 55.60 лева, 2 броя
флаш-памет 2 GB на стойност 21.38 лева, цигари „Dunhill“ на стойност 5.60 лева,
парфюм „Келвин Клейн“ на стойност 28 лева и пари на стойност 30 лева, всичко на
обща стойност 997.80 лева, от владението на А.З.Б. ***, без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои; На 15.06.2017г. срещу 16.06.2017г. в
гр.Кърджали, при условията на продължавано престъпление и на опасен рецидив, в
съучастие като извършител с Н.М.С. с ЕГН ********** ***-извършител, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот,
отнел чужди движими вещи - портмоне на стойност 18 лева, 2 броя дебитни карти
на стойност 4 лева, 4 броя кредитни карти на стойност 8 лева, карта за отстъпка
от търговска верига на стойност 0.20 лева, лична карта на стойност 18 лева, 3
броя цигари на стойност 0.11 лева, запалка на стойност 0.40 лева и пари на
стойност 25 лева, всичко на обща стойност 73.71 лева, от владението на Т.П.Т. ***,
без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои. От
обективна страна, подсъдимият С. е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението кражба, изразяващо се в прекъсване на досегашната фактическа
власт върху инкриминираните вещи и установяване на своя фактическа власт върху тях, без съгласието на
владелеца. Престъплението
е съставомерно по чл.195, ал.1, т.3 НК - при извършване на всяко от двете деяния е била
разрушена преграда, здраво направена за защита на имот. Съучастникът С. е
разбивал терасните врати на жилищата, в които са се
намирали инкриминираните вещи. Престъплението представлява опасен рецидив по смисъла
на чл.29, ал.1 б.”а” от НК, защото към инкриминирания период А.С. е бил осъждан за тежко умишлено престъпление
на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
било отложено по чл.66 от НК. Това е осъждането
му с присъди по НОХД № 147/2012г. по описа на РС-Кърджали и НОХД № 381/2012г.
по описа на РС-Кърджали, за които му е било определено едно общо наказание от 4
години „лишаване от свобода”, изтърпяно ефективно на 04.09.2015г. Към процесния
период срокът по чл.30 от НК не
е бил изтекъл. Двете деяния, извършени на 15.06.2017г. срещу 16.06.2017г. представляват продължавана престъпна дейност
по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, осъществяват поотделно състав на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото. Престъплението е
осъществено при пряк умисъл, А.С. е
съзнавал общественоопасният му характер, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване. Наред с това той е съзнавал, че осъществява
престъплението в съучастие с Н.С., който също е действал като извършител,
защото е взел участие в изпълнителното деяние на кражбата.
Настоящата инстанция не
прие посочената в обвинителния акт правна квалификация по чл.29, ал.1
б.”б” от НК, тъй като тази разпоредба се прилага тогава, когато деецът извърши
престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК. В същото време чл.30, ал.1 от НК изисква да не са изтекли
пет години от изтърпяване на наказанието по предишните присъди. В случая
А.С. е бил осъден преди инкриминираната дата два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като по отношение на двете осъждания не е бил приложен чл.66 от НК.
Едното от тези осъждания е с посочените по-горе две присъди по НОХД № 147/2012г.
по описа на РС-Кърджали и НОХД № 381/2012г. по описа на РС-Кърджали, за които
му е било определено едно общо наказание. Другото относимо осъждане е с присъди
по НОХД № 645/2006г. по описа на РС-Кърджали и НОХД № 391/2008г. по описа на
РС-Кърджали, с които на С. е било определено общо наказание от 3 години
„лишаване от свобода“. Видно обаче от справката за съдимост на подсъдимия, той
е изтърпял това наказание на 30.11.2010г., при което към инкриминирания период 15.06.2017г.
срещу 16.06.2017г. е изтекъл срокът от пет
години по чл.30, ал.1 от НК. Това означава, че правилата на чл.29 от НК не
следва да се прилагат за осъждането на С. по НОХД № 645/2006г. по описа на
РС-Кърджали и НОХД № 391/2008г. по описа на РС-Кърджали. Ето защо, съдът на основание чл.304 от НПК оправда подсъдимият по
повдигнатото обвинение, че кражбата е извършена при условията на опасен рецидив
по чл.29, ал.1 б.”б” от НК.
Подсъдимият Н.М.С. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпният
състав на чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б. „а” и б. „б“ вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, тъй като на 15.06.2017г. срещу 16.06.2017г. в гр.Кърджали, при условията на продължавано престъпление и
на опасен рецидив, в съучастие като извършител с А.О.С. с ЕГН **********
***-извършител, отнел чужди
движими вещи на обща стойност 1 071.51 лева от владението на А.З.Б. и Т.П.Т.,
без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е
извършена чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот и
отделните деяния са извършени както следва: На 15.06.2017г. срещу 16.06.2017г.
в гр.Кърджали, при условията на продължавано престъпление и на опасен рецидив,
в съучастие като извършител с А.О.С. с ЕГН **********
***-извършител, чрез разрушаване
на преграда здраво направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи -
мобилен телефон марка „Айфон 6“ на стойност 486.48 лева, сим карта на „Теленор“
на стойност 10 лева, мобилен телефон марка „Самсунг Галакси А“ на стойност
350.74 лева, сим карта на „Теленор“ на стойност 10 лева, мобилен телефон марка
„Нокиа 222“ на стойност 55.60 лева, 2 броя флаш-памет 2 GB на стойност 21.38
лева, цигари „Dunhill“ на стойност 5.60 лева, парфюм „Келвин Клейн“ на стойност
28 лева и пари на стойност 30 лева, всичко на обща стойност 997.80 лева, от
владението на А.З.Б. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои; На 15.06.2017г. срещу 16.06.2017г. в гр.Кърджали, при условията на
продължавано престъпление и на опасен рецидив, в съучастие като извършител с А.О.С. с ЕГН ********** ***-извършител, чрез разрушаване
на преграда здраво направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи -
портмоне на стойност 18 лева, 2 броя дебитни карти на стойност 4 лева, 4 броя
кредитни карти на стойност 8 лева, карта за отстъпка от търговска верига на
стойност 0.20 лева, лична карта на стойност 18 лева, 3 броя цигари на стойност
0.11 лева, запалка на стойност 0.40 лева и пари на стойност 25 лева, всичко на
обща стойност 73.71 лева, от владението на Т.П.Т. ***, без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои. От обективна страна,
подсъдимият С. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението кражба,
изразяващо се в прекъсване на досегашната фактическа власт върху
инкриминираните вещи и установяване на своя фактическа власт върху тях, без съгласието на
владелеца. Престъплението
е съставомерно по чл.195, ал.1, т.3 НК - при извършване на всяко от двете деяния е била
разрушена преграда, здраво направена за защита на имот. Подсъдимият е разбивал
терасните врати на жилищата, в които са се
намирали инкриминираните вещи. Престъплението представлява опасен рецидив по смисъла
на чл.29, ал.1 б.”а” от НК, защото към инкриминирания период Н.С. е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е било отложено по чл.66 от НК.
Това е осъждането му с присъди по НОХД № 290/2008г. по описа на РС-Кърджали, НОХД
№ 408/2008г. по описа на РС-Кърджали, НОХД № 110/2008г. по описа на ОС-Кърджали,
НОХД № 346/2008г. по описа на РС-Хасково, НОХД № 377/2008г. по описа на РС-Кърджали,
НОХД № 832/2008г. по описа на РС-Кърджали и НОХД № 358/2008г. по описа на РС-Харманли,
за които му е било определено едно общо наказание от 4 години и 6 месеца „лишаване
от свобода”, изтърпяно ефективно на 20.03.2014г. Налице е и опасен
рецидив по чл.29, ал.1 б.”б” от НК, тъй като към инкриминирания период деецът е
бил осъждан два пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, като по отношение на двете осъждания
не е бил приложен чл.66 от НК. Едното от тези осъждания е по цитираните дела,
за които му е било определено едно общо наказание. Другото относимо осъждане е със
споразумение по НОХД № 80/2015г. по описа на РС-Гълъбово, с което му е било
наложено наказание от 6 месеца „лишаване от свобода”, реално изтърпяно на
20.08.2015г. Към процесния период срокът
по чл.30 от НК не е бил изтекъл. Двете деяния, извършени на 15.06.2017г. срещу
16.06.2017г. представляват продължавана престъпна дейност
по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, осъществяват поотделно състав на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото. Престъплението е
осъществено при пряк умисъл, Н.С. е
съзнавал общественоопасният му характер, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Наред
с това той е съзнавал, че осъществява престъплението в съучастие с А.С., който
също е действал като извършител, защото е взел участие в изпълнителното деяние
на кражбата.
По наказанието:
При определяне на наказанието,
което следва да се наложи на подсъдимия А.О.С.,
съдът се ръководи от разпоредбата на чл.36 от НК относно целите на
наказанието, съобрази предвиденото от закона наказание за престъплението, както
и императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, според която в случаите по
чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е процесния, при постановяване на осъдителна
присъда съдът определя наказанието при условията на чл.58а от НК. Освен посочените
разпоредби, настоящата
инстанция съобрази степента на обществена
опасност на деянието - типична за престъплението; степента на обществена
опасност на дееца - висока, заради миналата съдимост; смекчаващите
отговорността обстоятелства - изразеното от подсъдимия съжаление и критично
отношение към извършеното, както и тежкото му социално-икономическо положение; отегчаващите
отговорността обстоятелства - негативните характеристични данни на подсъдимия и
наличието на предишни осъждания, извън квалифициращите процесното престъпление при
условията на опасен рецидив. Тъй като подсъдимия се съгласи съдебното производство да бъде проведено
по реда на съкратеното съдебно следствие, направеното от него самопризнание не
може да се отчита като смекчаващо вината обстоятелство /в този смисъл е ТР
№1/06.04.2009г. по т.д.№1/2008г., ВКС, ОСНК/. В случая съдът прие, че
наказанието следва да се определи при условията на чл.58а, ал.1 от НК, тъй като
не са налице нито многобройни, нито изключителни по характер смекчаващи вината
обстоятелства, които да мотивират прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК. Предвиденото
за престъплението наказание е „лишаване от свобода” от три до петнадесет години
и при посочените обуславящи отговорността обстоятелства настоящата инстанция
намира, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание под средния размер, а именно 5 години „лишаване от свобода”, което да бъде намалено с
1/3. Така на дееца бе определено наказание от 3 години и 4 месеца „лишаване от свобода” което съгласно чл.57,
ал.1, т.2 б.“б“ от ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно при първоначален „строг”
режим.
На основание
чл.59, ал.1 и ал.2 от НК от наказанието „лишаване от свобода” бе приспаднато времето,
през което подсъдимия А.О.С. е
бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража”, взета с
Определение от 09.08.2017г. по НЧД № 956/2017г. по описа на Районен
съд-Кърджали, и задържане с Постановление от 08.08.2017г. на Районна
прокуратура-Кърджали на основание чл.64, ал.2 от НПК.
При определяне на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия
Н.М.С., съдът се ръководи от разпоредбата на чл.36 от НК относно целите на наказанието, съобрази предвиденото от закона наказание за
престъплението, както и императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, според
която в случаите по чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е процесния, при постановяване
на осъдителна присъда съдът определя наказанието при условията на чл.58а от НК.
Освен посочените разпоредби, настоящата инстанция съобрази
степента на обществена опасност на деянието - типична за престъплението;
степента на обществена опасност на дееца - висока, заради миналата съдимост; смекчаващите
отговорността обстоятелства - изразеното от подсъдимия съжаление и критично
отношение към извършеното, както и тежкото му социално-икономическо положение; отегчаващите
отговорността обстоятелства - негативните характеристични данни на подсъдимия и
наличието на предишни осъждания, извън квалифициращите процесното престъпление при
условията на опасен рецидив. Тъй като подсъдимия се съгласи съдебното производство да бъде проведено
по реда на съкратеното съдебно следствие, направеното от него самопризнание не
може да се отчита като смекчаващо вината обстоятелство /в този смисъл е ТР
№1/06.04.2009г. по т.д.№1/2008г., ВКС, ОСНК/. В случая съдът прие, че
наказанието следва да се определи при условията на чл.58а, ал.1 от НК, тъй като
не са налице нито многобройни, нито изключителни по характер смекчаващи вината
обстоятелства, които да мотивират прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК. Предвиденото
за престъплението наказание е „лишаване от свобода” от три до петнадесет години
и при посочените обуславящи отговорността обстоятелства настоящата инстанция
намира, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание под средния размер, а именно 5 години „лишаване от свобода”, което да бъде намалено с
1/3. Така на дееца бе определено наказание от 3 години и 4 месеца „лишаване от свобода” което съгласно чл.57,
ал.1, т.2 б.“б“ от ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно при първоначален „строг”
режим.
Така наложените по вид и размер наказания ще
изпълнят целите по чл.36 от НК и ще спомогнат както за превъзпитаването на
подсъдимите, така и ще подействат възпиращо спрямо останалите членове на
обществото.
Съдът постанови какво
да стане с веществените доказателства след влизане на присъдата в сила, а
именно: банкова карта № ***, банкова карта № ***, карта с черен цвят с надпис „LOGIN BULGARIA“, банкова карта № ***, транс карт № ***, банкова
карта № ***, банкова карта № ***, да се върнат на пострадалата Т.П.Т. с ЕГН **********;
чифт обувки от плат, да се върнат на подсъдимия Н.М.С. с ЕГН **********; СD-R марка „Verbatim“ със
запис на снимков материал, да остане към делото.
С оглед изхода на
делото - осъдителна присъда, съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди А.О.С.
да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 229.50
лв. по сметка на ОД МВР-Кърджали.
С оглед изхода на
делото - осъдителна присъда, съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди Н.М.С.
да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 229.50
лв. по сметка на ОД МВР-Кърджали.
По изложените съображения от фактическо и
правно естество, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: