Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 25.11.2021г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми състав
На деветнадесети октомври година 2021
В открито съдебно
заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Х. - Коюмджиева
секретар: Йоана Петрова
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 16025
по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предмет на производството са два субективно
съединени иска с правно основание
чл.240, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.79, ал.1, пр.I ЗЗД, както и два евентуални иска с
пр. основание чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.
По изложените
в исковата молба обстоятелства Б.Р.А. ЕГН ********** и Г.Р.А. ЕГН **********,
като наследници на Р.Г.А. са предявили срещу
В.Г. А.-М.EГН ********, при
условията на субективно съединяване два иска с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответницата да им заплати сумата от 52 303 лв. разделно и
по равно – по 26 151лв. на всеки ищец, представляваща дължима заемна сума по
устен договор за паричен заем от 10.05.2013г., сключен между бащата на ищците Р.Г.А.
и В. А.-М., ведно със законната лихва върху главницата считано от завеждане на
иска - 28.11.2018г. до изплащането.
При условията
на евентуалност Б.Р.А. ЕГН ********** и Г.Р.А. ЕГН **********, са предявили два
субективно съединени кондикционни иска с пр. основание чл. 55, ал.1, предл. 1
от ЗЗД, за осъждане на В.Г. А.-М.EГН ********
да заплати сумата 52 303 лв. разделно и по равно – по 26 151лв. на всеки ищец,
която сума е получена от ответницата В. А.-М.от наследодателя на ищците Р. А.
без основание. Претендират сторените в производството по делото разноски.
Твърди се, че
ищците Б.Р.А. и Г.Р.А. са деца и единствени законни наследници на Р.Г.А.
починал на 11.08.2018г. Ищците поддържат, че са наследници на баща си при равни
квоти от по ½ идеална част съгласно чл.5, ал.1 от Закона за
наследството.
Ищците твърдят,
че на 10.05.2013г. между наследодателя им Р.Г.А., в качеството му на
заемодател, и ответницата В.Г.А. като заемател, бил сключен устен договор за
паричен заем. Страните уговорили заемодателят А. да предостави сумата от 2 000
лв. в деня на сделката, а след това да превежда по 2 000 лв. в края на текущия
месец за срок от 34 (тридесет и четири) месеца, като общия размер на
представения заем възлизал на 70 000лв. Постигнато било съгласие заемът да е
безсрочен, като заемателят има право да връща парични суми по всяко време. В
изпълнение на горната уговорка, бащата на ищците извършил преводи от негова
банкова сметка *** „Б. ДСК“ ЕАД по
сметка на ответницата, като ежемесечно превеждал сумата от 2000лв. в периода от
10.05.2013г. до 29.02.2016г. Сочи се, че
общия размер на предоставения заем възлиза на 70 000лв.
Твръди се, че от описаното парично задължение
ответницата е погасила сума в общ размер от 17 697 лева, чрез банкови преводи
по банковата сметка на Р. А. в „Б. ДСК“ ЕАД на следните дати:
- на 09.08.2013г.- сумата от 2 000 лв.;
- на 03.12.2013г.- сумата от 1 600 лв.;
- на 06.02.2014г. - сумата от 2 000
лв.;
- на 06.02.2014г. - сумата от 3 000
лв.;
- на 11.03.2014г. - сумата от 490 лв.;
- на 26.01.2017г. - сумата от 2 000
лв.;
- на 27.01.2017г.- сумата от 1 365 лв.;
- на 15.05.2017г. - сумата от 20 лв.;
- на 22.08.2017г. - сумата от 5 000
лв.;
- на 13.09.2018г.- сумата от 222 лв.
Твърди
се, че така общият размер на непогасените задължения по сключения между
наследодателя и ответницата договор за паричен заем към датата на настоящата
искова молба възлиза на 52 303лева. Ищците поддържат, че след смъртта на баща
им Р.Г.А., вземането по процесния договор за заем е преминало върху тях, по
силата на наследствено правоприемство. Съобразно изложеното молят исковата
претенция да бъде уважена.
При
евентуалност, в случай, че съдът приеме, че не е налице опиисаното заемно
правоотношение, ищците предявяват кондкционен иск да бъде осъдена ответницата
да върне получената сума от 52 303лв., като получена без основание /при начална
липса на основание/. Поддържат, че по кондикционния иск в тяхна тежест е
единствено да установят предаването на сумата от наследодателят им на
ответницата, което е видно от представените с исковата молба банкови елементи.
В
срока по чл.131 ГПК ответницата В.Г. А.-М.е депозирала отговор на ИМ, в който
оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Оспорва твърдението,
че между нея и наследодателя на ищците Р. А. е бил сключен устен, безсрочен
договор за паричен заем в общ размер на 70 000 лева. Оспорва твърдението на
ищците, че сумите в размер на 17 679 лв., преведени от нейна сметка по сметката
на Р. А. представляват погасяване на отпуснат
от Р. А. паричен заем. Оспорва твърдението, че е получила без основание
/при изначална липса на основание/ сумата 52 303 лв. , както и че „при начална
липса на основание“ се е обогатила за сметка на обедняването на наследодателя на
ищците Р. А.. Не оспорва, че наследодателят
на ищците Р.Г.А. е бил титуляр на посочена в исковата молба банкова сметка ***.
Не оспорва, че е титуляр на банкова сметка ***лба. От своя страна твърди, че с Р. А. живеели на
семейни начала от 1999 година и до смъртта му през 2018г. Сочи, че този факт е
известен на както на ищците, така и обществено известен. Ответницата сочи, че с
партньора и Р. А. живеели заедно в нейното жилище в комплекс „******ет.3, **,
както ползвали и нейния гараж. Твърди, че именно на този адрес Р. А. е имал
адресна регистрация. Сочи, че през почивните дни и през лятото обитавали
нейната вила на „Щъркелово гнездо“, където често посрещали гости, посещавали ги ищците и
техните семейства, както и приятели. Твърди, че всички парични преводи
извършвани помежду им са на основание да поемат разходите им за живот във връзка
със съвместното им съжителство. Ответницата твърди, че двамата с А. имали общ
бюджет, формиран от общите им доходи, за което ползвали нейни сметки в Б. ДСК
ЕАД. Сочи, че Р. А. от месец май 2014 г. до 29.02.2016 год. /докато бил на
работа/ и получавал възнаграждението си по негова сметка в Б. ДСК ЕАД, като
решил част от него в размер на 2000 лв.
да се превежда за нуждите на домакинството им чрез директен дебит. Поддържа,
че директния дебит е вид специфична платежна операция, която се използва за
периодични плащания и изключва основание „превод по заем“. Твърди, че Р. А. бил
опитен юрист и ако е дал процесните средства като заем, щял да го запише като
основание. Наведен е довод, че ответницата, като жена се грижела за пазаруването,
купувала храна, лекарства специални хранителни добавки от „Херба лайф“, които
плащала с дебитната си карта. Твърди, че плащала по електронен път всички
консумативни разноски за жилището в което живеели, за гаража и вилата – ток,
студена вода, газ, местни данъци и такси. Плащала телефоните, както и ремонтите
на колата на мъжа си. Често му купувала дрехи и обувки, плащала за лечението
му. Освен лични средства, влагала и труда си в общото им домакинство - чистела,
перяла, готвела, посрещала децата и внуците му.
Сочи още, че
на 02.04.2013 год. Р. А. закупил имот в „груб строеж“ в гр. София - ********, с
ипотечен кредит в размер на 19 475 лв., отпуснат от Б. ДСК ЕАД. Ответницата твърди,
че от нейните сметки по електронен път плащала и консумативите за неговото
жилище - ток, вода, парно. От тези сметки закупили материали и заплатили
довършителните работи за жилището, както и мебелите, с които го обзавели. От
другата нейна сметка в „Б. ДСК“ ЕАД от първия месец и до смъртта на Р. А.
изплащала ипотечния му кредит за този имот, превеждайки ежемесечно сумата 246
лв. по сметката на Р. А.. Сочи, че тези факти били известни на ищеца Г.А.,
който след смъртта на баща си - на 13.09.2018 год. поискал от ответницата да внесе сумата 222 лв.
по сметката на баща му, за да покрия недостигащите суми за изплащане на
поредната вноска по кредита и която вноска тя превела от сметката си. Ответницата
твърди още, че с наследодателят на ищците и пътували много в страната и в
чужбина, като тя заплащала разходите за екскурзиите. Поради ограничен дневен
лимит на дебитните карти за улеснение превеждала суми от нейната сметка по
сметката на Р. А., за да може всеки един от тях да изтегли на банкомат дневния
си лимит /без комисионна/. Това се е налагало да правят и при други плащания. Твърди,
че именно това е, а не връщане на паричен заем е причината да има трансфер на
парични средства от нейната сметка по сметката на Р.. Поради изложените обстоятелства моли исковете
да бъдат отхвърлени.
В съдебно
заседание ищците, чрез пълномощника си адв.Цв. С. поддържа предявените искове.
Представя списък на разноски по чл.80 ГПК и писмена защита.
В съдебно
заседание ответникът, чрез пълномощниците си адв.В. Б. и адв.Б. оспорва
предявените искове. Представя списък на разноски по чл.80 ГПК и писмена защита.
След като прецени събраните по делото доказателства
по отделно и в съвкупност съгл. чл.235 и чл.12 от ГПК , Софийски градски съд,
ГО, I- 7 състав, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е
безспорно обстоятелството, че Р.Г.А. и ответницата В. А.-М.съжителствали на семейни начала, в
общо домакинство в периода от 1999г. до смъртта на А. през 2018г.
Не е спорно, като се установява от прието удостоверение за
наследници с изх.№ 4201/20.08.2018 г. издадено от Столична община, р-н Лозенец,
че ищците Б.Р.А. и Г.Р.А. са деца и единствени наследници по закон на Р.Г.А. ЕГН
**********, б.ж. на гр.София починал на 11.08.2018г./л.11 от делото/
Безспорно е,
че Р. А. и ответницата В. М. живеели заедно в притежаваното от ответницата жилище
в гр. София, к-с „******ет.3, **, ползвали нейния гараж, а през лятото и в почивните дни обитавали вила в м. „Щъркелово гнездо“, също нейна
собственост.
Обстоятелството,
че жилището – апартамент **, със застроена площ от 126.19 кв.м., намиращо се в гр. София, комплекс „******ет.3, в което двойката живеела съвместно е
собствено на ответницата В. М. се установява и от приетия Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот в груб строеж №77, рег.№ 1683, н.д. №056 от
2004г. на Нотариус В. А. с рег.№032 от НК./л.108- л.109 от делото/
Не се спори
между страните, че Р. А. е бил титуляр на банкова сметка *** „Б. ДСК" ЕАД
с IBAN: ***. Не се спори, че ответницата
В. М. е титуляр на банкова сметка *** „Б. ДСК" ЕАД с IBAN: ***.
Видно от
приетите 34 броя банкови извлечения – съгласие за директен дебит в периода от
месец 10.05.2013 г. до 29.02.2016 год., Р. А. е дал съгласие за директен дебит
/регулярно превеждане на суми/ от по 2000лв.
ежемесечно от негова сметка в „Б. ДСК“ ЕАД, по сметка на ответницата В. М. – с IBAN: ***, също в „Б. ДСК“ ЕАД./л.14-л.51 от делото/ От приетите извлечения се установява, че сумата 2000
лв. е превеждана в края на всеки месец от периода между 25-то и 30-то число. Безспорно
е, като се установява от доказателствата по делото, че заплатата на Р. А. е
постъпвала по същата сметка, от която са нареждани процесните суми.
Не се спори,
че наредената от Р. А. сума от 2000 лв. е постъпвала по сметка на ответницата М.
в „Б. ДСК“ ЕАД в периода от 10.05.2013 г. до 29.02.2016 год., когато той се
пенсионирал.
Спорен е
въпроса какво е основанието на паричните преводи и предназначението на периодично
превежданите суми – дали са дадени назаем, или са форма на участие в общите
разходи.
Ноторно известно
е, че наследодателят на ищците Р.Г.А., през процесния период е висш магистрат,
следовател в Национална следствена служба - НСлС, /зам. директор на НСлС в минал
период/ с трудово възнаграждение съответно на длъжността, ранга и стажа му в
системата.
Представени са
и банкови извлечения съдържащи нареждане превод на различни по размер суми от
сметка на ответницата В. А. – М. по сметка на Р. А. с посочено основание – захранване на
сметка. Така
на 26.01.2017г. е наредена сумата от 2 000 лв., с
посочено основние - захранване на сметка, на 27.01.2017г. сумата от 1 365 лв./банково извлечение на л.52/ На 22.08.2017г. ответницата е наредила по сметка на Р. А. сумата от 5000 лв. с посочено основание –
трансфер. /банково извлечение на л.53-л.54/
От приетия
Нотариален акт за покупко- продажба на
недвижим имот № 21 от дата 02.04.2013г., том I, per № 682, дело № 18/2013г. на
нотариус Ч. Б., вписана под № 077 на НК се установява, че наследодателят на
ищците Р. А. закупил жилище - Студио №73 с административен адрес гр.София, ж.к.“**********за сумата от 19 475 евро,
която е осигурена по силата на договор за ипотечен кредит от 25.03.2013г.,
сключен с „Б. ДСК“ ЕАД /л.104-л.107 от делото/
Не е спорно,
че след смъртта на Р.Г.А., ищците продали
недвижимия имот - Студио №73, като не се спори, че същия при откриване
на наследството е имал непогасни
остатъци по взети банкови кредити./вж. Удостоверние изх.№ 1100-860/ 01.11.2018г. издадено
от „Б. ДСК“ ЕАД, Частно Банкиране – на л.
228 от делото/
Установи се от
приетия Нотариален акт №11, том I, per. № 410, дело № 9/2013г. по описа на
нотариус Ч. Б. рег.№077 от НК, че Т.К.М., ЕГН: **********, предствлявана от
майка си В. М. закупи от „Б.“ ООД два недвижими имота - Студио № 80 и Студио №
81 с административен адрес гр.София,
ж.к.“********. От приети по реда на чл.192 ГПК документи, вкл.
извлечение от банкова сметка ***: *** „И.А.Б.“ АД за дата 28.02.2013г., се
установява, че наследодателят на ищците е превел част от продажната цена в размер на 11 910 лв./л.259-л.261/ Следва да се
вземе предвид, сумата 11 910 лв.
преведена от наследодателят на ищците на трето лице, не е част от процесната претенция.
Представен е
ваучер за туристическо пътуване издаден на 08.05.2018г. от А. ЕООД на Р.Г.А.
и В. А. – М. за организирано групово
пътуване до Мароко, по маршрут София – Маракеш - София за осем дни./л.95-л.96/
Представени са
протоколи за доставка на самолетни билети от 04.09.2017г. издадени от „Е.Т.И.“
ООД на Р.Г.А. и В. *** – Истанбул- Куала Лампур на стойност
5510,74лв., както и фактура за пътуване до Австралия и Нова Зеландия на
стойност 18 850лв./л.92-л.94 от делото/
За
установяване на фактически отношения между ответницата и наследодателя на
ищците, по делото са разпитани двама свидетели.
В показанията
на свидетелката И. М. /53г., втора
братовчедка на отвеетницата/, се съдържат данни, че Р. А. и ответницата В.
живели заедно почти 20 години. Живеели добре, често пътували в чужбина – поне
два пъти в годината. Месец август прекарвали на вилата в „Щъркелово гнездо“, както и почивите дни. Там събота и неделя посрещали много гости,
включително и децата и внуците му. Свидетелката М. също често ги посещавала на
вилата. Свид. М. сочи, че Р. и В. имали
общ бюджет и си деляли разходите, което
знае и от двамата. Живеели в жилището на В.. Сочи още, че когато Р. работел в
следствието превеждал на В. по сметка по 2000 лв. месечно, а тя разплащала сметките,
пазарувала, плащала и екскурзиите им. Поддържала домакинството им. Свидетелката
присъствала, когато В. платила капаро в туристическа агенция за екскурзия от
тези суми, т.к. щели да ходят заедно. Преди да започне да превежда по сметка, Р.
давал пари на ръка на В., което е известно на свидетелката, т.к. ходили заедно
на Банско. В. плащала навсякъде, защото Р.
бил много зает. Свид. М. сочи, че преди сбирки те с В. спирали и пазарували, а Р. казвал „шефката ще се
оправи, мен не ме занимавайте”. Той имал хоби – лов и оръжия. Бил бохем и
широко скроен човек. В. работела – правела застраховки, занимавала се с
консултантска дейност, но не шофирала. Пред свидетелката М. и нейния партньор, Р.
споделил, че превежда пари на В. за техния семеен бюджет в сметка, от която тя
поддържа домакинството и плаща разходите.
Свидетелката Р.С./53г.,
братовчедка на ответницата/, посочи в показанията си,
че Р. и е казвал, че превежда пари на В.
за общия им семеен бюджет. Свид. С.,
сочи, че е експерт трудови възнаграждения и коментирали с Р., че е по-лесно да
превеждащ по сметка, отколкото да теглиш. Сочи, че той превеждал по 2000 лв. от
заплатата си в периода от 2012- 2013г. до пенсионирането му. След пенсионирането си, Р. спрял този превод,
защото с една пенсия нямал възможност. Сочи, че Р. и В. имали общ бюджет и след
като той се пенсионирал, В. продължавала да плаща сметките. Свид. С. си спомня, че ответницата В. купила
автомобил, но Р. го карал, защото тя нямала книжка.
Показанията на
свидетелите М. и С. са непротиворечиви, взаимнодопълващи се, почиват на
непосредствени лични впечатления, кореспондират
на приетото заключение на ССчЕ, поради което съдът ги кредитира, включително и
след преценката им по реда на чл.172 от ГПК.
От прието от
съда и неоспорено от страните заключение на съдебно- икономическата експертиза
с вещо лице Ю.Б.Х., се установява, че Р.Г.А. е бил титуляр на сметка в „Б.
ДСК" ЕАД с IBAN: ***, а ответницата В. М. е титуляр на банкова сметка ***
„Б. ДСК" ЕАД с IBAN: ***. Установява се, че Р. А. извършил преводи от
негова банкова сметка *** „Б. ДСК“ ЕАД по
сметка на ответницата М., като ежемесечно превеждал сумата от 2000лв. в периода
от 10.05.2013г. до 29.02.2016г., като общия размер на преведените за 34 месеца
сума възлиза на 70 000лв. В отговор на задача 4 вещото лице сочи, че
ответницата е направила вътрешно банкови преводи по сметка на Р. А. общо за 17 677 лв., като е изчислило, че
разликата между получените от ответницата суми и преведните от нея към Р. А.
суми е 52 323, 00лв.
В отговора на
зад. 7 в заключението се сочи, че В.Г. А. - М. е извършвала превод на суми към сметка на Виваком
за заплащане на текущи сметки на Р.Г.А., като абонат за периода от 10.05.2013
г. до 13.09.2018 г. са, както Общо
преведени: 1 062,69 лева
В отговора на
зад.8.1 от ССчЕ е обосновано, че ответницата В.Г. А. - М. е получила по
сметката си с № (02)**********в “Б. ДСК“ ЕАД от сметка IB AN **********с
титуляр НОИ суми с основание „пенсия“ за периода от 10.05.2013 г. до 13.09.2018
г. общо сума в размер на 47 145,04 лева.
За периода от 10.05.2013 г. до 13.09.2018 г. от сметката си с № (02)**********в
“Б. ДСК“ ЕАД ответницата В.Г. А. - М. е извършила преводи по друга своя сметка
в същата Б. с IBAN: *** „захранване на сметка“ общо в размер на 98 412,81 лева.
/ преводите по раземери и дати са отгледени в Таблица 2/ В отговора на зад.9 от
ССчЕ се сочи, че банкова сметка ***: *** А. в „Б. ДСК“ ЕАД е обслужвала
погасяването на 8 /осем/ броя кредити, ползвани от него в същата Б. за периода
от 10.13.2013г. до 13.09.2018 г., чиито номера, месечни
погасителни вноски и периоди вещото лице е онагледило в Таблица №1 на л.11 от
ССчЕ. Констатирано е, че ответницата
е погасила част от кредит на Р. А. в размер на 3 936, 00лв., чрез вътрешни
трансфери от 246 лв. в периода 04.06.2013г. 04.04.2018г.
В отговора на
зад.11 от заключението вещото лице счетоводител установява, че общият размер на
извършените плащания чрез преводи и електронни канали от сметка в „Б. ДСК“ ЕАД
под № (02)**********с титуляр В.Г. А. - М. и от сметка в „Б. ДСК“ ЕАД с IBAN: ***тката
В.Г. А. - М. за периода от 10.05.2013г. до 13.09.2018 г., е както следва:
- Извършените плащания за електроенергия
към ЧЕЗ Електро София за ел. енергия в апартамент с адрес: гр. София, бул. „**********комплекс
„**********, с абонатен № **********и
за вила в м. „Щъркелово гнездо“ за периода 10.05.2013г.- 13.09.2018г. са общо в размер на 2 732,22 лева./11.1/
Отразено е
също, че извършените плащания за студена вода към Софийска вода по сметка с IB
AN: **********чрез преводи и електронни канали от сметка в „Б. ДСК“ ЕАД под №
(02)**********с титуляр В.Г. А. - М. и от сметка в „Б. ДСК“ ЕАД с IB AN: **********с
титуляр на сметката В.Г. А. - М. за периода от 10.05.2013 г. до 13.09.2018 г.
са, както следва, да двата имота обитавани от двойката, както и за ателие с
адрес № 73, общо са в размер на 843,13
лева.
Констатирано е
в ССчЕ, че извършените от ответниицата плащания за природен газ към Овергаз по
сметка с IBAN: ***лектронни канали от сметка в „Б. ДСК“ ЕАД под № (02)**********с
титуляр В.Г. А. - М. за периода от 10.05.2013 г. до 13.09.2018 г. са, както
следва за апартамент с адрес: гр. София, бул. „**********комплекс „**********,
общо в размер на 1 727,68 лева. Сочи се, че извършените
плащания, чрез превод от ответница за топлинна енергия към Топлоснабдяване
София за абонатен № 440090 за ателие с
адрес: № 73, общо в размер на 148,85 лева.
Общо извършените безкасови плащания от
дебитни карти издадени по горепосочените сметки на ответницата М. в хранителни
магазини /“Фантастико“, „Лидъл“, „Билла“, „Пикадили“ и „Кауфланд“/, за местни
данъци и такси, хранителни добавки Хербалайф/ за периода от 10.05.2013 г. до
13.09.2018 г., вещото лице изчислило, че възлизат на 43 688,74 лева. общият размер на заплатените суми. Същите са
онагледени в таблица №3 от заключението. Вещото лице е установило,
както следва:
-Плащания към
магазини Т-маркет, общо в размер на 267,40 лева
-Плащанията по
дати са представени в таблица 3 към експертизата - в колона 15.
-Плащания към
магазини Карфур, общо в размер на 71,60 лева
-Плащанията по
дати са представени в таблица 3 към експертизата - в колона 16.
-Плащания за
местни данъци и такси, общо в размер на 1 445,34 лева
-Плащанията по
дати са представени в таблица 3 към експертизата - в колона 17.
-Плащания към
„У. К“ ООД, общо в размер на 33 215,12 лева. Сумата заплатена за хранителни
добавки, е в завишен размер, който сочи, че същите вероятно са закупувани за
стопански цели, а не само за нуждите на съжителствата двойка.
Плащанията по
дати са представени в таблица №3 към експертизата - в колона 18.
В отговора на
зад.13 от заключението, вещото лице Х. сочи, че
от банковата сметка на Р. А. в „Б. ДСК“ ЕАД с IBAN: ***.03.2013 г. до
10.09.2018 г. са извършени плащания по фактури за изразходвана електрическа
енергия от абонатен №*********към „ЧЕЗ Е.Б.“ ЕАД общо в размер на 1 014,16
лева, а извършени плащания по фактури за изразходвана електрическа енергия от
абонатен № ******* към „ЧЕЗ Е.Б.“ ЕАД общо в размер на 577,96 лева.
Отделните
плащания по дати са представени в таблица №4 към ССчЕ - в колона 3. При проверка на извършените от Р. А.
безкасови плащания чрез банкови карти в магазини за хранителни стоки за
периода 14.03.2013г. до 10.09.2018г.,
вещото лице е установило платени суми в общ размер на 6 111,02лв. За същия
период наследодателят на ищците е извършил безкасови плащания на бензиностанции
общо в размер на 6 641, 65 лв./Зад.23/
От приетото неоспорено заключение на Допълнителната
ССчЕ, се установява, че по сметка на Р.Г.А.
в „Б. ДСК“ ЕАД с IBAN: ***, от НСлС като работна заплата в периода от
23.05.2013г. до 25.04.2014г. са постъпили 54 079 лв., а от Прокуратура на РБ в периода 26.05.2014г.
до 25.02.2016г. са постъпили 71 031, 98лв. Относно пътуванията в чужбина,
вещото лице е обосновало, че общо заплатената сума за задгранични пътувания, за
които са представени документи по делото
възлиза на 33 656, 77лв. Констатирано е, че разходите включват самолетни билети
на Р.Г.А.и В. А. – М., турпакети /хотелско
настаняване и нощувка/ за двама възрастни за туристически пътуваниия до
Йордания /м.03.2018г./, до Австралия, Нова Зеландия и Куала Лампур
/18.02.2018г. – 15.03.2018г./, до Мароко
/09.05.2018г. – 16.05.2018г./ Вещото лице е констатирало, че преведената на
22.08.2017г. сума от 5000лв. от сметка на В.
М. по сметка с титуляр Р. А. е
изтеглена в деня на постъпване на сумата от Р. А.. Сочи се, че датата
22.08.2017г., на която е изтеглена сумата 5000лв. е най – близко до датата, на която са закупени
2 броя самолетни билети за задграничното пътуване на В. М. и
Р. А. до Австралия, Нова Зеландия и Куала Лампур, които билети са с дата
04.09.2017г.
Заключението
на ССчЕ и заключението на Допълнителната ССчЕ, съдът възприема като обективно,
подробно и кореспондиращо с приетите писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема за установено от правна страна следното:
По главните
искове:
Предпочитаните
осъдителни искове с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД във вр. чл.79, ал.1, пр.I ЗЗД, предявени в условията на субективно съединяване, предвид подържаните от
ищците твърдения, че наследодателят им е имал вземане по неформален договор за
заем, което чрез наследствено правоприемство е преминало в техния патримониум,
се явяват процесуално допустими. Правото на иск е надлежно упражнено.
По същество:
Договорът за
заем за потребление е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа
на постигнато между страните съгласие заемодателят предаде, а заемополучателят
получи в заем парична сума или заместими вещи, на които става собственик като
заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид количество
и качество. По иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, каквато е настоящата
хипотеза, в доказателствена тежест на ищеца е доказването както на
обстоятелството, че сумата е предадена, така и на обстоятелството, че е
предадена въз основа на договор за заем, т.е.
при наличието на съгласие за връщане у ответника. Установяването на първото
обстоятелство не освобождава ищеца от задължението да установи второто,
доколкото сумата може да е предадена на друго основание - ищецът да е изпълнил
едно свое задължение, да е изпълнил морален дълг, да е извършил дарение на
сумата, да е предал сумата като аванс по договор за изработка, вещ или услуга,
като вноска по договор за дружество и пр., или дори без основание и след това
страните да се съгласят същата сума или равностойността на вещта или услугата в
пари да се счита предадена в собственост, а получателят да се съгласи да върне
съответната парична сума. В този смисъл е и трайната практика на ВКС (Решение №
174/23.07.2010 г., по гр.д. № 5002/2008 г., на ІV г.о.; Решение № 97/22.03.2011
г., по гр.д. № 417/2010 г., на ІV г.о.; Решение № 261/22.01.2014 г., по гр.д. №
2354/2013 г., на ІІІ г.о.; Решение № 192/07.11.2014 г., по гр.д. № 2519/2014
г., на ІІІ г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК).
В случая,
предвид установената фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установено, че в процесния период 10.05.2013г. до 29.02.2016г., наследодателят
на ищците Р.Г.А. е направил преводи чрез
директен дебит в размер на 2000 лв. месечно от своя сметка в „Б. ДСК“ ЕАД, в полза на ответника В. А. М.
по нейна сметка в “Б. ДСК” ЕАД. Решаващият състав намира, че отразеното в
преводни нареждания, като основание за превода: “съгласие за директен дебит“ не
сочи на извод за възникнало заемно правоотношение. Директният дебит е платежна операция, чрез която
клиентът дава своето предварително съгласие Б.та да извършва плащания на негови
задължения по искане на получателя на сумата. Директният дебит най - често се
използва за извършване на периодични плащания, като например погасявания на
задължения по кредити, битови сметки, годишни абонаменти и за редица други
цели. Плащането се осъществява на територията на страната и само в национална
валута.
В хода на съдебното дирене пред СГС не бе
установено от ищците, с оглед доказателствената им тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК, че процесната сума е получена от ответницата по договор за заем, т.е. със
съгласието на последната и задължението тя да бъде върната. Нито от
съдържанието на представените по делото банкови извлечения, нито от останалия
събран по делото доказателствен материал, се установява, че сумата 52 303лв. е
получена със съгласието, респ. задължението да бъде връщана. Както бе посочено и
по-горе, съгласно трайната съдебна практика на ВКС, при липсата на други данни
за основанието, на което сумата е получена, не може да се презумира от факта на
получаването, че то е станало по силата договор за заем.
Съдът намира, че ищците не са провели пълно и главно доказване на обстоятелството,
че процесната сума е предадена въз
основа на договор за заем, поради което и субективно съединените осъдителни
искове с пр. основание чл.240, ал.1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани. Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и акцесорните
претенции за лихви.
По евентуалните искове:
Доколкото
предпочитаните искове са неоснователни, то се е сбъднало вътрешнопроцесуалното
условие, да бъдат разгледани евентуалните искове с правно основание чл.55, ал.1,
пр.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата 52 303 лв. разделно и по равно – по 26 151 лв.
на всеки ищец, която сума е получена от ответницата В. А.-М.от наследодателя на
ищците Р. А. без основание.
Съгласно
константната съдебна практика фактическият състав, при който възниква
отговорност за неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, включва
три кумулативни елемента - даване на определена вещ, парична сума или друго
имуществено благо от едно лице; получаване на престацията от друго лице; липса
на основание за разместване на блага в правната сфера на даващия и на
получаващия. Под „основание” в областта
на неоснователното обогатяване в доктрината
се разбира съществуването на валидно правоотношение, което оправдава
разместването на имуществени блага, като това становище се споделя в
преобладаващата съдебна практика.
При съдебен
спор, основан на чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, ищецът носи доказателствената тежест
за установяване на факта, че е дал нещо на ответника, а ответникът - тежестта
да докаже, че даването и получаването на имущественото благо не е лишено от
основание, т. е., че съществува правно призната причина за разместване на
благата, по силата на която има право да задържи полученото.
В настоящия
случай от изложената по-горе фактическа обстановка се установи, че
наследодателят на ищците Р. А. и ответницата
В. М. са съжителствали, като фактическо семейство, в общо домакинство
и в едно жилище почти двадесет години от
1999г. до смъртта на А. през 2018г. Установи се, че между двамата са били
налице отношения на разбирателство и взаимно подпомагане, характерни и за
обвързаните в граждански брак съпрузи.
По делото с
отговора на исковата молба ответницата е навела възражение, по смисъла на
чл.55, ал.2 ЗЗД, че не може да иска връщане този, който е изпълнил своя
нравствен дълг. Наведен е довод, че двамата с наследодателят на ищците са имали
хармонична и равностойна връзка, в която са обединили усилията си за нормален и
осигурен живот със средвата, с които са разполагали.
Съвкупния анализ на приетите писмени дказателства,
кредитираните свидетелски показания и приетото заключение на ССчЕ, сочи на
извод, че превода на процесните суми от
по 2 000лв. месечно в периода от 10.05.2013г. до 29.02.2016г. от наследодателя на ищците не е бил без
основание или при начална липса на основание. Установи се, че основанието, на
което Р. А. е превеждал регулярно на ответницата тези суми, е поемането на част
от разходите сторени при съвместното им съжителство – консумативни разходи за
жилище, гараж, вила, храна, пътувания,
екскурзии, посрещане на гости. Установи се от заключението на ССчЕ и
свидетелските показания, че преобладаващата част от съвместните им разходи ответницата е плащала от нейни банкови сметки
в „Б. ДСК“ АД. Като мъж, живеещ с ответницата на съпружески начала почти 20
години, наследодателят на ищците през периода на съвместно съжителство е живял
в апартамент от 126 кв.м. – собственост на ответницата, ползвал е безвъзмездно неин гараж и неин вилен имот,
поради което и житейски оправдано е всички консумативи за тези имоти да бъдат
поемани от двамата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 55 (2) от ЗЗД „Не може да иска връщане онзи, който
съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг.“ Съгласно т.2. от Постановление
№ 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. на Пленума на ВС - „Съзнателно
изпълнение на нравствен дълг е основание за престиране, поради което даденото
не подлежи на връщане. Съдилищата изследват във всички случаи дали не е налице
съзнателно изпълнение на нравствен дълг и ако констатират това обстоятелство,
следва да освобождават получателя от отговорност.“ В случая, събраните доказателства в съвкупност
сочат на извод, че сумата от 2000 лв. е превеждана от наследодателя на ищците
по сметка на неговота фактическа съпруга с намерение да се покриват общите
разноски на фактическото семейство (общото домакинство), които безспорно са
били високи, с оглед, че двойката е поддържала висок жизнен стандарт – „живеела
на широко“ ./ вж показанията на свид.М./.
В Определение
№ 1298 от 18.11.2015 г. по гр.д.. № 3784/2015
Г., Г. К., ІV г.о. на ВКС, касационният състав е приел, по питането за задълженията и отношенията на партньорите,
които живеят заедно във фактическо съжителство, то няма съмнение в съдебната
практика, че те не се различават от тези
на лицата, сключили граждански брак, приема се, че отношенията между тях са
«като между съпрузи». Прието е, че в динамиката на съвременното общество
все по-често се срещат хипотезите на фактически сложилите се съпружески
отношения, с присъщите на семейството (в юридическия смисъл) отношения между
мъжа и жената, на грижа и подкрепа, взаимно уважение и взаимопомощ, включително
към възрастните и децата, общи грижи за
домакинството според възможностите, взаимна отговорност за благополучието
на семейството, материална и морална подкрепа.
В случая
наследодателят на ищците - висш
магистрат със сравнително високо трудово
възнаграждение е превеждал част от заплатата си на партньорката си във фактическото
семейство, доколкото е живеел в нейния дом и именно тя преобладаващо се грижела
за общото им домакинство и свързаните с него разходи.
Съдът,
изхождайки именно от критериите по цитираното ПП на ВС РБ №1 от 28.05.1979г. изхождайки
от установените по спора релевантни обстоятелства приема, че в случая е налице
хипотезата на чл. 55, ал. 2 ЗЗД.
Макар и между
ответницата и наследодателя на ищците да не е бил сключен граждански брак
отношенията между тях следва да се разглеждат в контекст на на отношенията,
присъщи на семейство, основано на юридическа брачна връзка - взаимно уважение,
морална и материална взаимопомощ, участие в издръжката на семейството според
възможностите, което участие не се измерва само с влагането на парични
средства, но и с грижата за бита и семейството. В тази връзка, предоставянето на
парични средства от страна на наследодателят на
ищците за покриване на нуждите общото им домакинство е израз именно на съдържанието на
осъществяваното от тях фактическо съжителство на семейно начала, както и на
съвместните им усилия да осигурят нормален живот и благоденствие.
С оглед на
изложеното се налага извода, че наследодателят на ищците при извършване на
престацията е съзнавал, че изпълнява моралното си задължение, поради което
даденото не следва да се присъжда обратно. Престацията
е извършена съзнателно и в съгласие с изискванията на морала, тя не е лишена от
основание, доколкото самото
съзнателното изпълнение на нравствения дълг представлява в случая основание.
В този смисъл и указанията дадени в Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д.
№ 1/1979 г., Пленум на ВС.
Ето защо
ответницата М. не дължи връщане на претендираните от нея, като получена при
липса на основание съгл. чл.55, ал.1, предл.1
ЗЗД сума от 52 303 лева, предмет на разгледаните евентуални кондикционни
искове.
По разноските: С оглед изхода на делото съгласно чл.78, ал.3 ГПК
следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски от ответницата.
Същата е доказала разноски в размер на 4500 лв., от които сумата 500лв. за възнаграждение
за експертиза, 4000 лв. за адвокатско възнаграждение за един адвокат, които
следва да й бъдат присъдени.
Водим от
горното, Софийски градски съд, ГО , I – 7 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете с
пр. основание чл.240, ал.1 ЗЗД, във вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, предявени от
Б.Р.А.
ЕГН ********** и Г.Р.А. ЕГН **********, като
наследници на Р.Г.А., срещу В.Г. А.-М.EГН
********, за осъждане на ответницата да заплати на ищците сумата от 52 303
лв. разделно и по равно – по 26 151лв. на всеки ищец, представляваща
дължима заемна сума по устен договор за паричен заем от 10.05.2013г., сключен
между бащата на ищците -Р.Г.А. и В. А.-М., ведно със законната лихва върху
главницата считано от завеждане на иска - 28.11.2018г. до изплащането, като
НЕОСНОВАТЕЛЕНИ.
ОТХВЪРЛЯ исковете с
пр. основание чл.55, ал.1, пр.I ЗЗД, предявени от Б.Р.А. ЕГН ********** и Г.Р.А.
ЕГН **********, като наследници на Р.Г.А., срещу В.Г. А.-М.EГН ********, за осъждане на
ответницата да заплати сумата
52 303 лв. разделно и по равно – по 26 151лв. на всеки ищец, която сума
е получена от наследодателя на ищците Р. А. без основание, като НЕОСНОВАТЕЛЕНИ.
ОСЪЖДА Б.Р.А. ЕГН ********** и Г.Р.А. ЕГН ********** с
адрес ***, вхБ, да заплатят на
В.Г. А.- М., сумата
4 500 лв. разноски по делото пред СГС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: