Решение по дело №376/2025 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 83
Дата: 7 юли 2025 г. (в сила от 23 юли 2025 г.)
Съдия: Павлина Тонева
Дело: 20254120200376
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 юни 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. Горна Оряховица, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ, в публично
заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Павлина Тонева
при участието на секретаря Ивелина Анг. Панова
като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно наказателно
дело № 20254120200376 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „Х.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. ************, представлявано от управителя Б. К. Д.,
чрез адв. Х. Р. от САК обжалва Електронен фиш за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система Серия Г № 0074059, издаден от ОД на МВР – Велико
Търново, с който на дружеството е наложена имуществена санкция в размер
на 2000 лв. за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 638, ал.
4, във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 461, т. 1 от Кодекса за
застраховането (КЗ). Поддържа, че фишът е издаден в нарушение на
материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила.
Излага, че в процесния електронен фиш е допуснато смесване и са посочени
разпоредби на две отделни (различни) нарушения – първото по чл. 483, ал. 1,
т. 1 от КЗ и второто по чл. 638, ал. 4 от КЗ, които са самостоятелни основания
за ангажиране на административно – наказателната отговорност на
нарушителя, а допуснатото смесване на двата състава е довело до нарушение
на правото на защита на жалбоподателя. От друга страна, в процесния
електронен фиш не е налице надлежно описание на нарушението и не
съдържа всички изискуеми реквизити, което също е довело до ограничаване
1
правото му на защита. Моли съда да отмени електронния фиш. Претендира
присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. В
писмена молба вх. № 9077/24.06.2025 г. адв. Р. сочи, че поддържа жалбата,
искането за отмяна на електронния фиш и за присъждане на сторените в
производството разноски в размер на 700 лева.
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, не изпраща процесуален
представител и не изразява становище по съществото на жалбата. В
съпроводително писмо се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, то - ГОРНА
ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща представител и не изразява
становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 10.03.2025 г. в 20:38 часа в обл. Велико Търново, общ. Лясковец, ПП
I-4 София - Варна, км. 153+343, в посока гр. Варна с АТСС „MultaRadar SD
580“ било заснето МПС – лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №
*********, собственост на „Х.“ ЕООД, което е регистрирано в Република
България и не е спряно от движение.
На 17.03.2025 г. фотоснимката и данните от паметта на техническото
средство били прегледани от служител на ОД на МВР – Велико Търново,
който установил, че към посочените по-горе дата и час за заснетото МПС няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
За установеното нарушение служител на посочената по-горе
териториална структура на МВР издал обжалвания Електронен фиш за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система Серия Г № 0074059, с който
на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за
нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 638, ал. 4, във вр. с чл. 638, ал. 1,
т. 2, във вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ.
Няма данни относно датата на връчване на електронния фиш.
С пощенско клеймо от 22.05.2025 г. управителят на дружеството -
жалбоподател депозирал в ОД на МВР – Велико Търново жалбата против
фиша с вх. № 366000-11588.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като
2
прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства,
подробно описани в протокола за проведеното съдебно заседание.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред компетентен съд чрез наказващия орган от
лице, което има право да обжалва електронния фиш. Предвид липсата на
доказателства относно датата на връчване на електронния фиш, съдът приема,
че жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Видно от словесното описание на нарушението в ЕФ Серия Г №
0074059, в него е посочено установено с АТСС управление на МПС – лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ****** регистрирано в България и не е
спряно от движение, за което собственикът му не е сключил застрахователен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. В самия фиш
е вписано, че е извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, във връзка
чл. 638, ал. 4, във връзка с чл. 638, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 461, т. 1 от КЗ.
С така посочените във фиша разпоредби са регламентирани съставите на
най-малко две различни административни нарушения.
С разпоредбите на чл. 638, ал. 4, във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ е
формулирана, от една страна, забрана да се управлява моторно превозно
средство, за което няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а от друга –
санкционна норма, регламентираща административното наказание, което се
налага на собственика за нарушаване на тази забрана. Така регламентираното
нарушение по чл. 638, ал. 4, във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ, изразяващо се в
нарушаване на забраната за управление на МПС, за което няма действаща
задължителна застраховка, се осъществява с действие.
Разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ регламентира задължение на
собственика на регистрирано в страната МПС да сключи договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Неизпълнението на това задължение е предвидено като основание за
ангажиране на отговорността на собственика по чл. 638, ал. 1, т. 2 от същия
кодекс. Това нарушение по чл. 638, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ
се осъществява с бездействие, поради което то е различно от посоченото по-
горе нарушение по чл. 638, ал. 4, във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ,
представляващо неправомерно действие.
Като е формулирал нарушените законни разпоредби с цитирания по-
горе израз, който включва едновременно чл. 483, ал. 1, т. 1, чл. 638, ал. 1, т. 2 и
3
чл. 638, ал. 4 от КЗ, издателят на фиша е поставил както наказаното
дружество, така и съда в невъзможност да установят еднозначно за кое от
посочените по-горе две различни нарушения е наказан жалбоподателят.
Действителната воля на наказващия орган не може да бъде изведена и от
съдържащото се във фиша описание на нарушението, доколкото в него са
посочени както действието „управление на МПС“, съставляващо
изпълнителното деяние на нарушението по чл. 638, ал. 4, във вр. с чл. 638, ал.
1, т. 2 от КЗ, така и бездействието „несключване на застрахователен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, което е изпълнителното
деяние от състава по чл. 638, ал. 1, т. 2 ,във вр. с чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Предвид изложеното съдът приема, че в процесния случай посочването
на няколко нарушени разпоредби, чрез които са регламентирани два различни
състава на административни нарушения, без възможност да се установи чрез
тълкуване за кое от двете нарушения е наложено административното
наказание, представлява съществено нарушение на процесуалните правила за
издаване на обжалвания електронен фиш, което налага неговата отмяна. В
този смисъл е установената практика на Административен съд – Велико
Търново /напр. Решение № 181 от 16.10.2020 г. по КНАХД № 10203 от 2020 г.
на АСВТ, Решение № 3 от 04.02.2021 г. по КНАХД № 10275 от 2020 г. на
АСВТ, Решение № 15 от 19.02.2021 г. по КНАХД № 10315/2020 г. на АСВТ,
Решение № 206 от 26.10.2023 г. по КНАХД № 10186/2023 г. на АСВТ и др./.
При този изход на делото е частично основателна претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноските по делото, представляващи
адвокатско възнаграждение. Като съобрази разпоредбите на чл. 63д, ал. 1 и ал.
2 от ЗАНН, във вр. с чл. 143 и чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК,
във вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т.
2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа
/ред. ДВ, бр. 14 от 2025 г./, и действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът намира за основателно възражението на въззиваемата страна за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, като същото следва да е в
минимално определения размер. Поради това следва да осъди ОД на МВР –
Велико Търново да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя „Х.“
ЕООД направените по делото разноски в размер на 500 лв., представляващи
платено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна помощ и
съдействие от 13.05.2025 г. /л. 8/.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
4
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система Серия Г № 0074059, издаден от ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА
МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с
който на „Х.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.
**********, представлявано от управителя Б. К. Д., е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лв. (две
хиляди лева) за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 638,
ал. 4, във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 461, т. 1 от Кодекса за
застраховането.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, код по БУЛСТАТ *********,
с адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Бачо Киро“ № 7, ДА
ЗАПЛАТИ на „Х.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
гр. ***************, представлявано от управителя Б. К. Д., сумата 500 лв.
(петстотин лева), представляващи направените разноски по делото за
представителство и защита в производството пред районния съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________

5