Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори
октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия
Иванка Иванова гр. д. № 13121 по
описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С решение № 116452 от 16.05.2019 г., постановено по
гр. д. № 84334/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 47 състав, е прието за установено
по предявените от „Т.С.“ ЕАД, срещу Н.П.П., обективно
съединени установителни искове с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК вр. с чл.422 ГПК вр.
с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, че Н.П.П. дължи на „Т.С.“
ЕАД, сумата от 4 178, 85 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода 01.01.2014 г. – 30.04.2016 г., сумата от 573, 25 лв. – лихва
за забава за периода 15.03.2014 г. – 08.02.2007 г., кумата от 83, 52 лв. –
главница за разпределение на топлинна енергия и 21, 17 лв. – лихва за забава,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед по
чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 9282/2017 г. по описа на СРС,
47 състав. Ответницата е осъдена за заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 710, 66 лв., представляваща сторени разноски в исковото
производство, от които 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, както и сумата от 497, 11 лв. – сторени разноски в заповедното
производство, от които 399, 98 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. Решението е постановено при участието на „Н.И.“ ООД, като трето
лице - помагач на ищеца.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответницата Н.П.П.,
с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е
необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Счита, че ищецът не е изпълнил доказателствената
си тежест да установи по делото, че има качеството на клиент на топлинна
енергия по силата на сключен между страните договор при общи условия на ищцовото дружество. С постъпилия в срока по чл.131 ГПК
писмен отговор на исковата молба е оспорила обстоятелството, че е титуляр на
вещно право на ползване върху процесния имот, тъй
като то се е погасило поради неговото неупражняване. По делото са представени
доказателства, че за имота е открита партида на името на трето за спора лице – П.П., на който се издават данъчните фактури,
изравнителните сметки, отчети и др.
Счита, че от това се установява по безспорен начин наличието на облигационно
правоотношение между ищеца и трето за спора лице. Поддържа, че по делото не е
доказано, че за описания в нотариалния акт недвижим имот е открита партида с аб. № 85218. По делото не е доказано съдържанието на общите
условия на ищеца, които не са ноторно известен факт.
Счита, че това е самостоятелно основание за отхвърляне на предявения иск. По
делото не е доказано точното количество доставена топлинна енергия. Вещото лице
по съдебно – техническата експертиза е установило, че общият топломер, монтиран
в абонатната станция, не е преминал метрологична проверка. Недопустимо
решаващият съд е разгледал претенция за стойността на дялово разпределение, за
която не е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Не е доказано и
публикуването на фактурите на интернет страницата на ищцовото
дружество, поради което не е установен началният момент на поставянето му в
забава. Не е установено и поставянето й в забава относно стойността на услугата
дялово разпределение. Моли съда да обезсили обжалваното решение в частта
относно дяловото разпределение и лихвата върху него, да отмени решението в
останалата част, като отхвърли изцяло предявените искове. Претендира сторените
по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е депозиран писмен
отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. В
хода на производството оспорва въззивната жалба.
Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Моли съда да потвърди
същото, като му присъди сторените по делото разноски. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение.
Третото лице – помагач на ищеца - „Б.“ ООД, с
предходно наименование „Н.“ АД, не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК
писмен отговор на въззивната жалба.
С определение от 08.10.2020 г., на основание чл.227 ГПК, жалбоподателката е заличена като страна по
делото и на нейно място са конституирани наследниците й по закон В.Д.М. и П.Д.П..
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. ал.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ГПК. Ищецът твърди, че ответницата е потребители на
топлинна енергия за битови нужди, с аб. № 85218, за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. ******, като му дължи сумата от
общо 4 856, 59 лв., от които: 4 178, 65 лв. – главница,
представляваща стойността на ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода
м.01.2014 г. – м.04.2016 г., 573, 25 лв. – законна лихва за забава за периода 15.03.2014 г. – 08.02.2017 г., сумата от 83, 52 лв. – дялово разпределение
и 21, 17 лв. – лихва. Във връзка с подадено на 15.02.2017 г. заявление, по ч.
гр. д. № 9282/2017 г. по описа на СРС, ГО, 47
състав, е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми,
срещу която в срока по чл.414 ГПК ответницата е депозирала възражение. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на издадената
заповед за изпълнение, както и сторените по делото разноски.
С
постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответницата
оспорва предявения иск. Счита, че същият е недопустим в частта за заплащане на
дялово разпределение от 83, 52 лв. и 21, 17 лв. – лихва, тъй като за тези суми
не е постановена заповед за изпълнение. Оспорва качеството си на потребител на
топлинна енергия за битови нужди за процесния имот,
тъй като липсва писмен договор с ищеца. Твърди, че правото й на ползване върху
имота е погасено с изтичане на 5 години поради неупражняването му. Оспорва
ползването на топлинна енергия през исковия период в процесния
имот, както и че за последния е открита партида с аб.
№ 85218. В случая сумите са начислени служебни при липса на предпоставки за
това. Липсват доказателства, че не е осигурен достъп до топлоснабдения
имот за извършване на отчет на уредите. Липсват и доказателства относно броя на
лицата, които обитават имота. Прави възражение за изтекла погасителна
давност. Тъй като по делото не са
ангажирани доказателства относно датата на публикуване на фактурите на интернет
страницата на ищеца, то не е поставена в забава. Твърди, че са правени плащания, които
неправилно са счетоводно отразени от ищеца, в нарушение на чл.76 ЗЗД. Моли съда
да постанови решение ,с което да отхвърли предявения иск.
На 15.02.2017 г. „Т.С.“ ЕАД
е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Н.П.П. за сумата от 4 262, 17 лв. –
главница, както и 594, 42 лв. – мораторна лихва за периода 15.03.2014 г. – 08.02.2017
г. В т.12 от заявлението е пояснено, че претендираната главница представлява
цена на предоставената от заявителя на сочения длъжник топлинна енергия за
периода м.01.2014 г. – м.04.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. ******аб. № 085218. За дялово
разпределение претендира сумата от 83, 52 лв. – главница и 21, 17 лв. – лихва.
С разпореждане от 28.04.2017
г. по ч. гр. д. № 9282/2017 г. по описа на СРС, ГО, 47 състав, съдът е
постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и
сторените в заповедното производство разноски в размер на 497, 11 лв., от които:
97, 13 лв. – държавна такса, и 399, 98 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е
депозирано възражение от длъжника, с което оспорва вземанията по издадената
заповед за изпълнение, тъй като липсва облигационна връзка между страните.
Позовава се на изтекла погасителна давност.
В срока по чл.415, ал.4 ГПК
ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
Видно от представения
нотариален акт № 154, том LLXI/1996 г. от 29.12.1996 г. Д.Е.П.и
Н.П.П. са продали на сина си П.Д.П., собствения си
недвижим имот, придобит по време на брака и съставляващ съпружеска имуществена
общност: апартамент № 48, находящ се в гр. София, ******,
в ж. к. „Югоизточен район“, сега „Мусагеница“, със
застроена площ от 76, 67 кв. м. Продавачите са заявили, че запазват за себе си
правото на ползване върху недвижимия имот.
На 09.08.2002 г. е проведено общо събрание на етажните собственици на *****,
в ж. к. „Младост-1“, на което етажните собственици са
взели решение да се сключи договор със СД „Е.К.“, което дружество да извършва
дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна
собственост. В
този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са
удостоверили горното решение. За апартамент № 48 се е
подписал П.Д.П..
На 18.09.2002 г. е сключен
договор № 2129 между „Е.К.“ ООД и етажната собственост с адрес: гр. София, ж.
к. „Младост“, *****, по силата на който дружеството се е задължило да монтира
необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна
енергия, както и да извършва услугата „топлинно счетоводство“, изразяваща се в годишно
отчитане на индивидуалните разпределители и водомерите за топла вода след
приключване на отоплителния сезон на предварително насрочена дата и изготвяне
на изравнителни сметки в 45-дневен срок след приключване на годишното отчитане,
като разпределянето и заплащането на количеството топлинна енергия между
отделните собственици, отчетено по топломера в абонатната станция и фактурирано
от Топлофикация да се извършва съгласно системата за индивидуално измерване.
На 08.07.2011 г. между „Т.С.“
ЕАД – възложител и „Б.“ ООД – изпълнител, е сключен договор при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в,
ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е
приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител
в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с
решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да
заплаща договореното възнаграждение.
Съставените талони за отчет
на уреди за дялово разпределение са на името на Д.Е.П. и са подписани от
абоната, а изравнителните сметки са съставени на името на ответницата.
По делото са представени
констативни протоколи, съставени на основание чл.593 ГПК.
Съгласно приложената справка
относно задълженията на ответницата, изготвена от ищеца, сумата за дялово
разпределение за м.06.2013 г. – м.12.2013 г. възлиза на 26, 52 лв. – главница и
9, 46 лв. – лихва. Останалите претендирани суми са за
периода м.01.2014 г. – м.04.2016 г.
От заключението на вещото
лице инж. Т.Й.К.по изслушаната пред СРС съдебно – техническа експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесният
имот, е с непрекъснато топлоснабдяване през исковия
период, като „Т.С.“ ЕАД ежемесечно е извършвала отчети на общ топломер в
абонатната станция. Дяловото разпределение е извършвано от „Н.“ АД, като за
имота на ответницата е в съответствие с методиката и нормативната уредба, както
и с данните от уредите за сградна инсталация и имота.
Изравнителната сума за процесния период е 775, 61 лв.
– за доплащане. Общата сума за топлинна енергия, начислена прогнозно от ищеца
за абоната е 3 044, 30 лв., от която: 2 408, 01 лв. – за отопление на
имота, 128, 23 лв. – сградна инсталация и 508, 06 лв.
– битово горещо водоснабдяване. Така общият размер на сумата за топлинна
енергия за исковия период м.01.2014 г. – м.04.2016 г. възлиза на 3 819, 91
лв. Извършените измервания в абонатната станция, начисления по фактури, дялово
разпределение и остойностяване на потребената
топлинна енергия за имота на ответницата с аб. №
85218, са в съответствие с действащата Наредба за топлоснабдяването
и цени за топлинна енергия за процесния период. За
сметка на ищеца са отчислявани технологични разходи за абонатна станция, в
нормативно установения размер. През исковия период в абонатната станция на
етажната собственост е действал общ топломер, който е от търговски тип и е
преминал периодично метрологичен контрол, съгласно нормативните изисквания. Вещото
лице е установило, че за абоната са представени редовни отчети от уредите през
разглеждания период, които са подписани от потребителя.
От заключението на вещото
лице С.М.по изслушаната пред СРС съдебно – счетоводна експертиза се установява,
че за периода м.01.2014 г. – м.04.2016 г. общият размер на начислените на
ответницата суми е в размер на 4 178, 65 лв. На 31.07.2014 г., 31.07.2015
г. и 31.07.2016 г. са издадени кредитни известия, с които са сторнирани (унищожени) прогнозните задължения по фактурите
за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г., 01.05.2014 г. - 30.04.2015 г. и
01.05.2015 г. – 30.04.2016 г. Издадени са общи фактури, в която са начислени
суми за реално консумирана топлоенергия за същите периоди. Размерът на
начислените от ищеца суми, свързани с отчет на уредите за дялово разпределение
възлиза на 83, 52 лв. – главница за периода м.06.2013 г. – м.05.2015 г. и 21,
17 лв. – лихва. В резултат на проверката в счетоводството на ищеца не са
установени данни за извършвани плащания на суми за топлинна енергия, касаеща процесния период
м.01.2014 г. – м.04.2016 г. Изравнителните сметки, въведени през м.07.2014 г.,
представляващи сума за доплащане в размер на 31, 63 лв., са взети предвид при
извършването на реален отчет и издаването на обща фактура №
**********/31.07.2014 г. За сумите по изравнителните сметки, въведени през
м.10.2014 г., са издадени дебитни известия от 31.10.2014 г. Изравнителните
сметки, въведени през м.07.2015 г., представляващи сума за доплащане в общ
размер 1 152, 19 лв., са взети предвид при извършването на реален отчет и
издаването на обща фактура № **********/31.07.2015 г. Изравнителните сметки,
въведени през м.07.2016 г., представляващи сума за възстановяване в общ размер
от 416, 54 лв., са сторнирани при извършването на
реален отчет и издаването на обща фактура № 00875594277/31.07.2016 г. С тези
суми не са погасени задължения извън процесния
период. Стойността на топлинната енергия за отопление през исковия период
възлиза на 3 574, 25 лв., за битово горещо водоснабдяване – 604, 40 лв. Общият
размер на задълженията за топлинна енергия за аб. №
085218 за исковия период възлиза на 4 751, 72 лв., от която: 4 178,
65 лв. – главница, 573, 07 лв. – лихви до 08.02.2017 г., 83, 32 лв. – дялово
разпределение и 21, 17 лв. – лихви до 08.02.2017 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество, жалбата е частично основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси, той е ограничен от посоченото
в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд
установи, че първоинстанционното решение е валидно.
Във въззивната жалба са
изложени оплаквания за недопустимост на съдебното решение в частта относно
стойността на дяловото разпределение и лихвата за забава върху него, тъй като
за такива вземания не е постановена заповед за изпълнение.
В предмета на делото е включен установителен
иск, предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, при направени възражения от длъжниците в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на
установения в чл.415, ал.4 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи със сила
на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК.
Отделните имуществени пера, които формират претендираната от заявителя главница и мораторна
лихва, са посочени в т.12 от заявлението „Обстоятелства, от които произтича
вземането“. Заявителят изрично е посочил, че в претендираната
сума от 4 262, 17 лв. – главница, се включва 4 178, 65 лв. – стойност
на доставена топлинна енергия и 83, 52 лв. – дялово разпределение, а в претендираната лихва от 594, 42 лв. се включва сумата от
573, 25 лв. – лихва върху топлинната енергия и 21, 17 лв. – лихва върху
дяловото разпределение. С постановената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК съдът изцяло е уважил искането на заявителя, като е
постановил исканата заповед за изпълнение. Ето защо, като е разгледал
претенцията на заявителя за заплащане на дялово разпределение и лихва върху
него, съдът се е произнесъл относно съществуване на вземания, за които е
постановена заповед за изпълнение, съобразно заявлението за издаване на заповед
по чл.410 ГПК, спрямо която своевременно е депозирано възражение от длъжника. С
оглед на това обжалваното решение в частта на тези искови претенции е
процесуално допустимо.
Жалбоподателката релевира оплаквания, че по делото не е доказано наличието
на облигационно правоотношение между страните.
В тежест на жалбоподателя – ищец, е да докаже
наличието на облигационна връзка с ответницата, в какъвто смисъл е и изготвения
от СРС делото доклад по реда на чл.146, ал.1 ГПК.
Страни в отношенията по продажба на топлинна енергия
са потребител и топлопреносно предприятие.
Съгласно нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. С оглед на това следва да се приеме, че страна по договора за доставка
на топлинна енергия е собственикът или лицето, на което е учредено ограничено
вещно право на ползване. Използването на съюза „или“ не дава възможност за
избор от страна на ищеца срещу кое от тези лица да предяви своята претенция, а
отразява възможността лице, различно от собственика, да бъде потребител на
топлинна енергия. Такова лице е именно титулярът на вещно право на ползване,
който съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1 ЗС е длъжен да плаща разноските,
свързани с ползването на вещта. Ето защо, когато по отношение на топлофицирания
имот е учредено вещно право на ползване, страна в отношенията с
топлофикационното дружество е само ползвателят.
С ТР № 2/2017
г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не
е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено,
че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153,
ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В случая ответницата и нейният съпруг са продали на
сина си на 29.10.1996 г. процесното жилище, придобито
в режим на съпружеска имуществена общност, като продавачите са си запазили за
себе си правото пожизнено да ползва имота. При учредено вещно право на ползване
титулярът на това право ползва вещта и извлича
ползите от същата, като на основание чл.57, ал.1 ЗС той е длъжен да плаща
разноските свързани с нейното ползване. Заплащането на доставената в топлоснабдения имот топлинна енергия представлява разход,
произтичащ от ползването на този имот. Ответникът притежава т. нар. „гола
собственост” и докато съществува правото на ползване на трето лице, той не би
могъл да упражнява правомощието да ползва вещта. Ето защо при наличие на
учредено вещно право на ползване по отношение на процесния
топлофициран имот, разноските за ползването на имота,
включително и за консумираната топлинна енергия, са в тежест на вещния
ползвател.
Във въззивната жалба се
поддържа своевременно релевираното по делото
възражение, че вещното право на ползване е погасено поради неупражняването му в
продължение на 5 години.
В нормата на чл.59, ал.3 ЗС е регламентирано, че правото
на ползване се погасява, ако не се упражнява в продължение на 5 години. По
делото не са ангажирани доказателства в тази насока, поради което възражението
се явява недоказано. Независимо от изложеното, за изчерпателност на изложението
следва да се отбележи, че дори да се докаже неупражняване на вещното право на
ползване поради неупражняването му в продължение на 5 години, това
обстоятелство следва да е съобщено на насрещната страна по правоотношението, за
да може да му се противопостави.
По изложените съображения се налага изводът, че за
исковия период Н.П.П. е надлежно пасивно материално –
правно легитимирана да отговаря по предявените срещу нея искове, доколкото има
качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди за процесния недвижим имот през исковия период. Доколкото
първоначалната ответница е починала в хода на висящия съдебен процес, за
задълженията й следва да отговарят наследниците й по закон.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ
регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди, като
постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна
уредба между главните страни по спора за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени
с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „24 часа“ –
броя от 10.02.2014 г. и вестник „19 минути“ и Общите условия, одобрени с
решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“, в сила
от 11.08.2016 г. Разпоредбата на чл.150, ал.3 ЗЕ предоставя възможност за
потребителите /клиентите/, които не са съгласни с предвидените в Общите условия
клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В
случая ответницата не твърди и не установява да е упражнила това право срещу
Общите условия на „Т.С.“ ЕАД от 2008 г. и от 2014, поради което следва да се
приеме, че същата ги е приела.
Договорното правоотношение по
продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя (клиента), по
силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на
ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия. Ето защо
общите условия на ищеца регулират спорното правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл.139,
ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост,
се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредба №16-334
от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год.).
В случая измерването на
индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на
разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните
собственици на „Н.И.“ ЕООД (понастоящем „Н.“ АД) с договор, сключен от
упълномощен представител на етажните собственици, като третото лице – помагал
на ищеца е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения
имот за исковия период.
В нормата на чл.156 ЗЕ е
регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост,
въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна
енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела
в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Стойността на реално доставената топлинна енергия за процесния имот възлиза на 3 819, 91 лв. Съдът изцяло
възприема изводите на вещото лице инж. Таня Калпачка
по изслушаната пред СРС съдебно – техническа експертиза, тъй като вещото лице е
дало обосновано заключение относно реално доставеното количество топлинна
енергия до процесния имот.
Неоснователни са оплакванията във въззивната
жалба, че общият топломер, монтиран в абонатната станция, не е преминал
метрологична проверка. Такива изводи не са направени от вещото лице. Същото е
установило, че в абонатната станция на етажната собственост е действал общ
топломер, който е от търговски тип и е преминал периодично метрологичен
контрол, съгласно нормативните изисквания. По делото не са ангажирани доказателства,
които да разколебаят или опровергаят изводите на вещото лице в тази насока.
Експертното заключение на вещото
лице С.М.по изслушаната съдебно - счетоводна експертиза установява счетоводните
записвания при ищеца, но не и стойността на реално доставената топлинна енергия
през исковия период за процесиня недвижим имот.
Ответницата своевременно е релевирала по делото – с депозирания писмен отговор на
исковата молба, възражение за изтекла погасителна давност. Същото не е
разгледано от решаващия съд.
С ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на
чл.111, б.„в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества
стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв
или различен размер.
Предвид обстоятелството, че настоящият
иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 15.02.2017 г., на основание чл.422, ал.1 ГПК, към този
момент е изтекла погасителната давност за вземания, станали изискуеми преди 15.02.2014
г.
До 12.03.2014 г. приложение
намират Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на
ДКЕВР, публикувани във вестник „Дневник“ от 14.01.2008 г. Съгласно чл.33, ал.1
от Общите условия от 2008 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Давността за тях започва да тече от момента, в който
вземането е станало изискуемо съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД. В случая покрити от
изтекла погасителна давност са вземанията на ищеца за заплащане на дялово
разпределение периода м.06.2013 г. – м.12.2013 г. Техният размер възлиза на 26,
52 лв. – главница и 9, 46 лв. – лихва.
Тези вземания са включени в обща
фактура № **********/31.07.2014 г. Релевантен
в случая е периодът на потребление на топлинната енергия, за който се отнася
посочената фактура: м.05.2013 г. – м.04.2014 г., а не датата на издаване на
фактурата и посочения в последната срок за плащане. Издаването на общата
фактура и изравнителната сметка не установява нововъзникнало
задължение на клиента на топлинна енергия, а съставлява способ за определяне
окончателния размер на консумираната топлинна енергия. Ето защо горепосочените
вземания са покрити от изтекла погасителна давност.
Тъй като изискуемостта на задължението на
ответницата за м.01.2014 г. и м.02.2014 г. е обусловена от изтичане на
уговорения 30 - дневен срок, за поставянето на същата в забава не е необходимо
отправянето на покана до същата, съгласно нормата на чл.84, ал.1 ЗЗД. Съгласно
таблицата в експертното заключение по изслушаната съдебно – техническа
експертиза за м.01.2014 г. и за м.02.2014 г. задължението за топлинна енергия
възлиза общо на 274, 36 лв. Лихвата за забава върху тази сума за заявения
период: 15.03.2014 г. – 08.02.2017 г., определена по реда на чл.162 ГПК,
възлиза на 75 лв.
По отношение на вземанията за периода
м.03.2014 г. – м.04.2016 г. приложение намират Общите условия за продажба на
топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители
за битови нужди в гр.София, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник „19
минути“, в сила от 12.03.2014 г. Съгласно чл.33, ал.1 от Общите условия от 2014
г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача. Ищецът не е ангажирал по делото доказателства относно
момента на публикуване на месечните суми за исковия период за процесния топлоснабден имот на интернет
страницата си, а и липсват признания за това от насрещната страна.
В случая ищецът е ангажирал констативни протоколи,
съставени по реда на чл.593 ГПК. Същите обаче не носят информация относно
момента на публикуване на месечните дължими суми от ответницата по отношение на
процесния абонатен номер. Ето защо въз основа на
представените протоколи не може да се обоснове извод относно момента на
публикуване на интернет страницата на ищеца на месечните дължими суми от
ответницата. С оглед на това следва да се приеме, че ищецът не е доказал по
делото съществуването на вземане за мораторна лихва,
изтекла към момента на завеждане на делото върху главницата за топлинна енергия
и за дялово разпределение за периода м.03.2014 г. – м.04.2016 г.
Жалбоподателката поддържа,
че по делото не е доказано, че аб. № 85218 се отнася
за процесиня имот. Вещите лица са изготвили
експертните си заключения за посочения абонатен номер, който се отнася за процесния имот. Такива са и счетоводните записвания на
ищеца. Експертните заключения не са оспорени от ответницата, нито са ангажирани
доказателства, че посоченият абонатен номер са отнася за друг имот. Ето защо
доводът на жалбоподателката се явява неоснователен.
Във въззивната жалба е
изложен довод, че ищецът не е ангажирал доказателства, че ответницата е
поставена в забава относно цената на дяловото разпределение.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от
Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на етажната собственост. Клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания
от тях търговец.
Съгласно чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната
енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от
лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или
от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на
отчитане на един уред за дялово разпределение. Редът и начина на заплащане на
услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
Предвид обстоятелството, че не се установи наличието
на определен ден за изпълнение на задължението на ответницата за заплащане на
услугата дялово разпределение, за да изпадне в забава, следва да бъде поканена
от ищеца, съгласно нормата на чл.84, ал.2 ЗЗД. Тъй като ищецът не е ангажирал
доказателства за отправена покана до ответницата за заплащане на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия, не е установено поставянето на
същата в забава спрямо това вземане. Това води до неоснователност на иска относно
претендираната лихва за забава върху услугата дялово
разпределение на топлинната енергия.
По изложените съображения въззивният
съд счита, че предявеният иск е основателен за сумата от 3 819, 91 лв. –
стойност на доставената топлинна енергия през исковия период, сумата от 75 лв.
– лихва за забава, както и за сумата от 57 лв. – стойност на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия.
Тъй като изводите на двете инстанции съвпадат частично,
решението следва да се отмени в частта,
с която са уважени предявените искове над посочените размери до пълните
предявени размери, както и изцяло за лихвата върху услугата дялово
разпределение, като в тази им част исковите претенции следва да се отхвърлят. В
останалата част обжалваното решение следва да се потвърди.
По
разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на жалбоподателите следва да се присъди сумата от 18, 09 лв.,
представляваща сторени разноски във въззивното
производство, по съразмерност.
Обжалваното решение следва да се отмени в частта, с
която в тежест на ответницата са възложени разноски за заповедното производство
за сумата над 404, 50 лв. до 497, 11 лв., както и за сумата над 578, 27 лв. до
710, 66 лв. – разноски в исковото производство.
Ответникът по жалбата претендира юрисконсултско
възнаграждение. Предвид обстоятелството, че същият не е депозирал писмен
отговор на въззивната жалба, както и не представляван
в проведените открити съдебни заседания по делото, следва да се приеме, че
същият не е защитаван във въззивното производство от
юрисконсулт, поради което не са налице предпоставките на чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК и не следва да му се присъжда юрисконсултско възнаграждение.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 116452 от 16.05.2019 г.,
постановено по гр. д. № 84334/2017
г. по описа на СРС, І ГО, 47 състав, В
ЧАСТТА, с която е прието за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******,
срещу Н.П.П., ЕГН **********, обективно съединени установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. с чл.422 ГПК вр. с чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, че Н.П.П., ЕГН **********,
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, сумата над
3 951, 91 (три хиляди деветстотин петдесет и един лева и деветдесет и
една стотинки) лв. до 4 178, 85
(четири хиляди сто седемдесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки) лв.,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия
за периода 01.01.2014 г. – 30.04.2016 г., сумата над 75 (седемдесет и пет) лв. до 573, 25 (петстотин седемдесет и три
лева и двадесет и пет стотинки) лв. – лихва за забава за периода 15.03.2014 г.
– 08.02.2007 г., сумата над 57
(петдесет и седем) лв. до 83, 52 (осемдесет
и три лева и петдесет и две стотинки) лв. – главница за разпределение на
топлинна енергия и за сумата от 21, 17
(двадесет и един лева и седемнадесет стотинки) лв. – лихва за забава, за които
суми е издадена заповед по чл.410 ГПК
по ч. гр. д. № 9282/2017 г.
по описа на СРС, 47 състав, както и В
ЧАСТТА, с която Н.П.П., ЕГН **********, е осъдена
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, сумата
над 404, 50 (четиристотин и четири
лева и петдесет стотинки) лв. до 497, 11
(четиристотин деветдесет и седем лева и единадесет стотинки) лв., както и за
сумата над 578, 27 (петстотин
седемдесет и осем лева и двадесет и седем стотинки) лв. до 710, 66 (седемстотин и десет лева и шестдесет и шест стотинки)
лв. – разноски в исковото производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете,
предявени в условията на обективно, кумулативно съединяване, от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
******, с адрес ***, срещу Н.П.П., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ж. к. ******починала на 27.01.2020 г., с наследници по закон: В.Д.М.,
ЕГН ********** и П.Д.П., ЕГН **********, съответно с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр.
с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415,
ал.1 ГПК вр. с чл.86 ЗЗД – за признаване за
установено, че Н.П.П., ЕГН **********, с адрес гр.
София, ж. к. ******починала на 27.01.2020 г., с наследници по закон: В.Д.М.,
ЕГН ********** и П.Д.П., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, с
адрес ***, сумата над 3 951, 91 (три хиляди деветстотин петдесет и един лева и
деветдесет и една стотинки) лв. до
4 178, 85 (четири хиляди сто седемдесет и осем лева и осемдесет и пет
стотинки) лв., представляваща стойност на потребена
топлинна енергия за периода 01.01.2014 г. –
30.04.2016 г., сумата над 75
(седемдесет и пет) лв. до 573, 25
(петстотин седемдесет и три лева и двадесет и пет стотинки) лв. – лихва за
забава за периода 15.03.2014 г. – 08.02.2007 г., сумата над 57 (петдесет и седем) лв. до
83, 52 (осемдесет и три лева и петдесет и две стотинки) лв. – главница за
разпределение на топлинна енергия, както и за сумата от 21, 17 (двадесет и един лева и седемнадесет стотинки) лв. – лихва
за забава, за които суми е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 9282/2017 г. по описа на СРС, 47 състав, като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 116452 от 16.05.2019 г., постановено по гр.
д. № 84334/2017 г. по описа на СРС,
І ГО, 47 състав, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***,
да заплати на, В.Д.М., ЕГН ********** и П.Д.П., ЕГН ********** и
двамата с адрес гр. София, ж. к. „Младост“, *****, вх.В, ап.48, в качеството им
на наследници на Н.П.П., ЕГН **********, починала на
27.01.2020 г., сумата от 18, 09
(осемнадесет лева и девет стотинки) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК,
представляваща сторени разноски във въззивното
производство по съразмерност.
Решението е постановено при участието
на трето лице - помагач на ищеца: „Н.г“ АД, ЕИК ******, с адрес гр. София, ж.к „*******.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.