РЕШЕНИЕ
№ 328
гр. София, 06.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:............
при участието на секретаря ...............
като разгледа докладваното от ............ Гражданско дело № 20211110146628
по описа за 2021 година
Предявени са искове по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 153 от
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищеца ........... със седалище и адрес на управление ..........,
представлявано от . – изпълнителен директор, твърди........... в
исковата си молба, че ответниците, в качеството си на законни
наследници на Е. Г. К. с ЕГН **********, дължат посочените в исковата
молба суми, представляващи незаплатена консумирана топлинна енергия и
дялово разпределение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 10.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, на
осн. чл. 227 от ГПК, както и направените по делото разноски. В съдебно
заседание исковете се поддържат.
Ответниците К. Г. Г. с ЕГН **********, от ........... и М. Г. С. с ЕГН
**********, от .............., наследници на починалата Е. Г. К. с ЕГН
**********, чрез назначения им особен представител адв. С. И. от САК не са
подали отговор, не са представили доказателства. В съдебно заседание се
представляват от назначения особен представител адв. С. И. от САК, който
прави възражение за изтекла погасителна давност за част от сумата, не
оспарва качеството на двете лица на потребители на топлинна енергия.
Третото лице-помагач .........., със седалище и адрес на управление
1
............., не изразява становище по исковете, не се представлява по делото.
Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и
продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и
по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл.106а, вр. §
1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл.150 и чл.153 от Закона за енергетиката,
обн. ДВ, бр.107 от 2003г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното
право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна
собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към
топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в
същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до
промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице
промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от
17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
Съгласно чл.150, ал.1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2 одобрените
общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и
в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
По делото са представени одобрени общи условия, касаещи процесния имот –
а именно одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, които са в
сила от 13.02.2008г. и с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, които са в
сила от 12.03.2014г. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно
чл.153, ал.6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
2
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна
енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
собственост или вещно право на ползване върху съответния
топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра
на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно
право на ползване и се прекратява със загубването на същите. Ирелевантно за
наличието на това отношение и за възникването на задължения е дали
клиентът реално се е ползвал от доставената енергия, респективно дали е
обитавал имота.
По делото не съществува спор между страните относно качеството на
ответниците на потребители на топлинна енергия за посочения период за
посочения топлоснабден имот, а също така и относно количеството и
качеството на доставената топлинна енергия от страна на ответното
дружество. Поради това, въпреки че същото не е изрично отделено с
протоколно определение като безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелство, съдът го счита за такова, а и се доказва от представеното
писмено доказателство – нотариален акт № ........... рег. № .......... по дело №
............ на нотариус ...........
Съгласно приетите и и неоспорени СТЕ и ССчЕ, задължението по
делото възлиза на сумата в размер на 900, 03 лева, в това число главница 766,
66 лева и лихва в размер на 133, 37 лева. Възражение за изтекла погасителна
давност е направено едва в първото по делото заседание, поради което съдът
счита, че е направено след срока за това, който е с подаване на отговор на
исковата молба, поради което и този въпрос няма да бъде разглеждан от съда.
Следователно, като взе всичко казано дотук предвид, съдът счита, че исковете
по отношение главницата и лихвата следва да бъдат уважени изцяло.
При този изход на делото право на присъждане на разноски има ищеца,
на осн. чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК. Юрисконсултското възнаграждение по делото
съдът определя по правилата на чл. 78, ал. 8 от ГПК и Наредбата за заплащане
на правната помощ в минимален размер от 100 лева, тъй като делото е с не
3
особено висока фактическа и правна сложност и размера на иска е далеч под
10 000 лева. Следоветелно, общия размер на разноски възлиза на сумата в
размер на 1 900 лева, както следва – 200 лева държавна такса, 800 лева
депозити за СТЕ и ССчЕ, 800 лева депозити за особен представител, и 100
лева юрисконсултско възнаграждение, като същите следва да бъдат
разпредели по следния начин – 63 % или сумата в размер на 1 197 лева за М.
Г. С. и 37 % или сумата в размер на 703 лева за К. Г. Г..
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Г. С. с ЕГН **********, от г........ да заплати на
........., със седалище и адрес на управление .........., представлявано
от .......... – изпълнителен директор, сумата в размер на 479, 16 лева
/четиристотин седемдесет и девет лева и шестнадесет стотинки/ главница,
представляваща 63 % от стойността на незаплатената топлинна енергия в
размер на 766, 66 лева за периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2019 г., ведно със
законна лихва от датата на завеждане на исковата молба – 10.08.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата в размер на 83, 35 лева
/осемдесет и три лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща 63 % от
стойността на мораторната лихва в размер на 133, 37 лева за периода от
15.09.2018 г. до 29.07.2021 г., както и сумата в размер на 1 197 /хиляда сто
деветдесет и седем/ лева, представляваща 63 % от стойността на
направените по делото разноски в общ размер на 1 900 лева, както следва –
200 лева държавна такса, 800 лева депозити за СТЕ и ССчЕ, 800 лева
депозити за особен представител, и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА К. Г. Г. с ЕГН **********, от.........., да заплати на
.........., със седалище и адрес на управление .........., представлявано
от ......... – изпълнителен директор, сумата в размер на 287, 50 лева /двеста
осемдесет и седем лева и петдесет стотинки/ главница, представляваща 37
% от стойността на незаплатената топлинна енергия в размер на 766, 66 лева
за периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2019 г., ведно със законна лихва от датата
на завеждане на исковата молба – 10.08.2021 г. до окончателното изплащане
на вземането, сумата в размер на 50, 02 лева /петдесет лева и две стотинки/,
представляваща 37 % от стойността на мораторната лихва в размер на 133, 37
лева за периода от 15.09.2018 г. до 29.07.2021 г., както и сумата в размер на
703 /седемстотин и три/ лева, представляваща 37 % от стойността на
направените по делото разноски в общ размер на 1 900 лева, както следва –
200 лева държавна такса, 800 лева депозити за СТЕ и ССчЕ, 800 лева
депозити за особен представител, и 100 лева юрисконсултско
4
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца - .................
Банкова сметка на ищеца:
.........
.........
..................
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5