№ 18513
гр. С, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110124110 по
описа за 2024 година
Предявен е иск от И. Ц. И., ЕГН **********, в качеството си на майка и законен
представител на малолетната Ц. Р. Р., ЕГН **********, чрез адв.Д., със съдебен адрес гр.С,
ул“Д Г“ № 10-12, насочена срещу Ц. Б. Р., ЕГН **********, с адрес гр.С, в.з.К, Б, ул.“П“ №
40А, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 2670.00 лв., представляваща
половината от дължимо възангарждение на трето лице за намиране на купувач на съсобствен
на страните недвижим имот, погасено от ищцата, ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба – 24.04.2024 г., до окончателното плащане на дължимото.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба се сочи, че между страните е сключено споразумение на 15.08.2023
г., в което те са постигнали съгласие да продадат свой съсобствен недвижим имот, а именно
ап.51, находящ се в гр.С, ж.к.Н бл..... Обяснява се, че е уговорено всяка от страните може
самостоятелно да ангажира трето лице – брокер, на което да се дължи възнаграждение в
размер на до 3% от продажната цена, което да се поеме поравно от двамата съсобственика.
Твърди се, че на 11.09.2023 г. ищцата и Р Е П са сключили договор за съдействие във
връзка с продажбата на имота с дължимо възнаграждение на последната от 3 % от
продажната цена. Поддържа се, че на 21.12.2023 г. е сключен предварителен договор, а на
07.03.2024 г. окончателен договор за продажба на общата на страните вещ. С оглед на това,
според ищцата на 03.01.2024 г., тя е заплатила на Р П 1,5% от продажната цена на имота, а
на 01.04.2024 г. още 1.5%, тъй като в сключения с нея договор от 11.09.2023 г. е уговорено,
че ако Ц. Б. Р. не заплати неговото задължение към Р П, то то следва да се погаси от И И..
По така изложените съображения, ищцата аргументира становище, че има вземане
от ответника в размер на 2670.00 лв. на основание т.1.2 от сключеното между тях
споразумение от 15.08.2023 г.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, с който изразява
становище по основателността на предявения иск.
Ответникът не оспорва, че на 15.08.2023 г. между страните е сключено споразумение
1
за продажба на техен съсобствен недвижим имот, както и че на 21.12.2023 г. е сключен
предварителен договор за продажба с трето лице.
Ответникът обаче оспорва датата на договора за съдействие при осъществявяне на
сделка с недвижим имот от 11.09.2023 г. Освен това като неотговарящо на действителната
обстановка се оспорва съдържанието на този документ, доколкото с него се обвързва
задължението на ищцата с клаузата на чл.1.2 от споразумението от 15.08.2023 г. В отговора
на исковата молба подробно се разяснява съдържанието на чл.1.2 от процесното
споразумение между страните, като се отбелязва, че адв.Р П няма качеството брокер на
недвижими имоти, поради което за ответника не е възникнало и задължение да й заплаща
възнаграждение. Отбелязва се, че и в разписките, с които ищцата е заплатила
възнаграждение на адв.П е отбелязано като основание договор от 11.09.2023 г. и
споразумение от 15.08.2023 г., с което се признава, че услугата, която е предоставила адв.П е
съдействие под формата на адвокатска, а не на посредническа услуга. Освен това се
навеждат доводи, че видно от съставените документи във връзка с продажбата на
съсобствения на страните недвижим имот, адв.П е представлявала само ищцата, не и
ответника. Последният е бил представляван от друг адвокат, упълномощен от него.
По отношение участието на адв.Д. в сделката се сочи, че същата е представлявала
ищцата при подписване на споразумението от 15.08.2023 г. единствено и само поради
причина, че адв.П е била отпуск. С оглед на това се прави извод, че адв.П не е ангажирана
по реда на чл.1.2 от сключеното между страните споразумение.
По така изложениет съображения се иска съдът да отхвърли предявения иск, като
приеме, че процесния договор за съдействие от 11.09.2023 г. не е породил правно действие
спрямо ответника.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, че са били съсобственици при равни квоти на следния
недвижим имот, а именно самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...., представляващ
ап.51, находящ се в гр.С, ж.к.Н 2 бл...., както и че имотът е продаден от тях на Д Т Т.
Също така не се спори, че на 15.08.2023 г. страните са сключили споразумение в
чл.1.2 от което са уговорили, че за намирането на купувач на процесния имот, всяка страна
има право самостоятелно да ангажира брокер на недвижими имоти, на когото да бъде
заплатено възнаграждение в размер до 3% от продажната цена на имота, като
възнаграждението на брокера, намерил и довел купувач ще се поеме и от двете страни при
равни части, независимо коя от тях е ангажирала брокера.
На 11.09.2023 г. ищцата и адв.Р П, са сключили договор за съдействие при
осъществяване на сделка с недвижим имот, в което е договорено възнаграждение на адв.П
от 3 % от продажната цена на процесия имот, като задълженията на адв.П се свеждат до
провеждане на огледи, водене на преговори за прокупко-продажбата, снабдяване с
документи за имота, консултиране и представителство пред купувачи, нотариуси и всички
други трети лица. В договора е посочено, че в случай, че Ц. Р. откаже да заплати неговата
част от възнаграждението на адв.П, то следва да бъде платено от законния представител на
другия собственик – малолетната Ц. Р.. С оглед на това, на 03.01.2024 г. и на 08.04.2024 г. И
Ц. е заплатила съответно 2670 лв. и 2669.70 лв. по банков път на адв.П.
От съобщеното при разпита на свидетелите Д Т Т и Б А Р, се установява, че адв.П е
представлявала ищцата при преговорите, сключването на предварителния и оконочателния
2
договор за покупко-продажба на процесния имот, като ответникът Ц. Р. е имай друг свой
представител – адв.Г.. И двамата свидетели обаче са категорични, че именно адв.П е
огранизирала огледа на жилището и е присъствала на него от страната на продавачите.
Впоследствие преговорите са водени и с адв.П и с Ц. Р., респ. неговия пълномощник адв.Г..
По отношение на набавяне на необходимите документи за сделката, според св.Р,
адв.П е предоставила данъчна оценка и схема на имота, както и декументите, касаещи Ц. Р.,
а Ц. Р. сам се е снабдил с касаещите него удостоверение за семейно положение и
удостоверение за липса на задължения.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.74 от ЗЗД.
Съдебната практика приема, че от правото да се встъпи в правата на удовлетворения
кредитор, т.е. от суброгационното право, се ползва не всяко трето лице, което е изпълнило
чужд дълг, а само това трето лице, което има правен интерес от изпълнението, както и, че
наличието на правен интерес за третото лице от изпълнението означава, че облигационното
отношение между кредитора и длъжника засяга конкретни имуществени права на третото
лице. Това третото лице, което има правен интерес от изпълнение на чуждо задължение, има
и регресно право срещу длъжника да иска да му възстанови това, което е изпълнило на
кредитора. Регресното право може да произтича от различни вътрешни правоотношения
между длъжника и третото лице. Във всички случаи обаче третото лице трябва да има
правен интерес да изпълни чуждото задължение. А правният интерес се разбира като
опасност от настъпване на неблагоприятни имуществени последици по отношение на
изпълняващия чуждото задължение, и то само във връзка с отношенията му с кредитора по
първоначалното вземане.
За да квалифицира претенцията по чл.74 от ЗЗД, съдът е изходил от посоченото в
исковата молба, че ищцата е заплатила дължимото възнаграждение за услугите на адв.П,
което е следвало да се плати от ответника Ц. Р. /стр.3 от исковата молба/, като в тази насока
е отбелязано, че кредиторът адв.П е отправила нарочна покана до Ц. Р. да доброволно
плащане, каквото не е постъпило. Правният си интерес от плащането пък ищцата
аргументира с наличието на клауза в договора от 11.09.2023 г. с адв.П.
Съобразно ангажираните по делото доказателства обаче, не може да се приеме, че е
налице задължение на Ц. Р. към адв.П, изпълнението на което би довело до суброгация на
платилото го лице в правата, притежавани от кредитора.
В случая, действително, страните имат уговорка да заплатят по равно
възнаграждението на посредника, който намери и доведе купувач на съсобствения им имот,
но това са техни вътрешни отношения. Нито един от двамата съсобственици не може да
обвърже другия със задължения към такова трето лице-посредник, сключвайки с него
самостоятелен договор. В този смисъл договорът за съдействие от 11.09.2023 г., сключен
между И И. в качеството й на майка и законен представител на Ц. Р., и адв.Р П, не може да
породи задължение за Ц. Р.. Обратното би противоречало на чл.21, ал.1 от ЗЗД. Ето защо
ответникът не дължи на адв.П каквато и да сума – възнаграждение за осъщественото от нея
съдействие и посредничество при продажба на процесния имот. Със заплащането на цялата
комисионна на адв.П от 5339.70 лв., И И. е погасила дълга на своята малолетна дъщеря,
която представлява, не и на ответника.
Друг е въпросът, че при наличието на уговорка между страните относно начина на
разпределение между тях на заплатено на посредника възнаграждение, всеки от
съсобствениците може да търси от другия връщане на платеното над своята квота, на
основата на института на неоснователното обогатяване. Доколкото обаче такъв иск не е
3
предявен и не са наведени твърдения в тази насока, то съдът не дължи произнасяне на това
основание.
По така изложените съображения и в частност с оглед липсата на основната
предпоставка за уважаване на иска, а именно наличието на чужда дълг, който да е погасен от
ищеца, съдът намира претенцията за неоснователна и недоказана и като такава следва да
бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото, единствено ответникът има право на разноски, за което е
направил искане и пълномощникът му е представил списък по чл.80 от ГПК. Съдът
каностатира, че единственият посочен разход за адвокатско възнаграждение е реално
извършен и следва да бъде присъден в пълния му размер от 680.40 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на И. Ц. И., ЕГН **********, предявен в качеството й на майка и
законен представител на малолетната Ц. Р. Р., ЕГН **********, насочен срещу Ц. Б. Р., ЕГН
**********, с адрес гр.С, в.з.К, Б, ул.“П“ № 40А, за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата от 2670.00 лв., представляваща половината от дължимо възангарждение на
трето лице за намиране на купувач за съсобствен на страните недвижим имот, погасено от
ищцата, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 24.04.2024 г.,
до окончателното плащане на дължимото.
ОСЪЖДА И. Ц. И., ЕГН **********, предявен в качеството й на майка и законен
представител на малолетната Ц. Р. Р., ЕГН **********, да заплати на Ц. Б. Р., ЕГН
**********, с адрес гр.С, в.з.К, Б, ул.“П“ № 40А, сумата от 680.40 лв., представляваща
направени от ответника разноски по делото, съобразно изхода му.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4