Р Е Ш Е Н И Е 395
гр. Пазарджик, 11.10.2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият окръжен
съд, гражданска колегия, в публичното
заседание
на двадесет и шести септември……........…………………
през
две хиляди и единадесета година.................................в състав:
Председател: КАТЯ
ПЕНЧЕВА
Членове: АЛБЕНА ПАЛОВА
НАДЕЖДА С.-АНДОНОВА
при секретаря В. Б.……...........…......…… .и в присъствието на
прокурор…………...................…….като разгледа
докладваното от
окръжен съдия Албена Палова.….…….в. гр. дело № 592 по описа
за
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 363/14.04.2011
г., постановено по гр.д. № 3106/2010 г. Пазарджишкият районен съд е отхвърлил
като неоснователен иска на М.С.Г. и Е.Д.Г.,*** против „Юробанк и еф джи
България” АД, офис Пазарджик, за признаване за установено, че на 12.11.2007г. за „Юробанк и еф джи България” АД, офис
Пазарджик, ЕИК ********* не е съществувало ипотечно право по отношение на
ищците и учредената на 12.11.2007г. законна ипотека е недействителна.
Против така постановеното решение
в законния срок е постъпила въззивна жалба от М.С.Г. и Е.Д.Г., които
обжалват съдебния акт с оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди,
че съдът правилно е възприел фактическата обстановка, но е направи неверни
правни изводи и неправилно е приложил материалния закон – чл.60, ал.4 от ЗКИ.
Поддържа се също, че в молбата за вписване на законната ипотека съществува
неизвестност за тъждеството на
имота и на обезпеченото вземане по смисъла на чл.170 от ЗЗД, поради което вписаната ипотека е нищожна.
Искането е обжалваното решение да бъде отменено, вместо което да бъде
постановено друго, с което предявения иск да бъде уважен така, както е
предявен.
Жалбата се поддържа и в съдебно
заседание.
Ответникът „Юробанк и еф джи България” АД не е депозирал писмен отговор в
законния срок и не изпраща представител в с.з., за да вземе отношение по
съществото на спора.
Окръжният съд след като се
запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба, като обсъди и анализира
събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК,
прие за установено следното:
Съдът приема обжалвания съдебен
акт за валиден и допустим по следните съображения:
Видно е от самото решение, че
съществува разминаване в заглавието на съдебния акт, наречен „решение” и
диспозитива на същия акт – „определи:”. ПОС приема обаче, че не се касае за
нищожен съдебен акт, а за допусната техническа грешка, тъй като от мотивите на
решението, а и от съдържанието на самия диспозитив, който съдържа думите
„отхвърля иска” може да се направи извод за несъмнената воля на ПРС да се
произнесе със съдебен акт в предписаните от ГПК вид и форма – в случая с
решение.
Разгледана по същество въззивната
жалба е неоснователна по следните съображения:
В исковата си молба против ответника
ищците са твърдели, че вписването на законната ипотека е станало в нарушение на
чл.77, ал.2, т.1 от ЗКИР и чл.6, ал.3 от ПВ, както и в противоречие с
разпоредбата на чл.60, ал.4 от ЗКИ /последният аргумент се поддържа и с
въззивната жалба/. Възражението във връзка с чл.77, ал.2, т.1 от ЗКИР е, че към
молбата за вписване на ипотеката не е приложена скица на имотите съгласно този
законов текст. Възражение, че в молбата за вписване на законната ипотека
съществува неизвестност за
тъждеството на имота и на обезпеченото вземане по смисъла на чл.170 от ЗЗД се прави за пръв път
пред въззивната инстанция извън срока по чл.131 от ГПК, поради което този
аргумент не следва да бъде разглеждан от въззивния съд, тъй като е налице
преклузията по смисъла на чл.133 от ГПК.
Съгласно чл.60, ал.4 от ЗКИ /към
момента на вписване на ипотеката чл.60, ал.4 от ЗКИ е имал същия текст като
този, който е актуален в момента/ банката има право на законна ипотека върху недвижимите имоти и вещните
права върху тях, които се придобиват изцяло или частично чрез ползване на
банков кредит.
Липсва противоречие на учредената ипотека с чл.60, ал.4 от ГПК, тъй като
съгласно чл.2, ал.1, т.2 от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 28652, сключен на 02.11.2007 г. между жалбоподателите и „Юробанк и еф джи България” АД разрешеният кредит се усвоява по
блокирана сметка на Е.Г. в „Юробанк
и еф джи България” АД съгласно предварителен договор от 24.10.2007 г. и след представяне в банката на вписана законна ипотека в полза на
кредитната институция. В този смисъл е неоснователен и доводът, че към момента
на вписване на ипотеката банката не е имала качеството „кредитор”, понеже все
още не е била предоставила кредита за усвояване на кредитополучатея, тъй като
последният се е съгласил по силата на сключения с банката договор законната
ипотека да бъде вписана преди сумата
да бъде предоставена за усвояване.
Допълнителен аргумент в подкрепа
на този извод може да се намери в чл.153 от ЗЗД, съгласно който ако върху една вещ има няколко залога или
ипотеки, кредиторите се удовлетворяват предпочтително по реда, по който са
учредени залозите и ипотеките, макар и обезпеченото вземане да не е било
възникнало при учредяването им. Ипотеката на бъдещо вземане в този случай не е нищожна, а учредена под
отлагателно условие и ако то се сбъдне, ипотеката ще произведе своето действие
от момента на учредяването си. В конкретния случай няма спор, че кредитът е
предоставен за усвояване на 14.11.2007 г., т.е. два дни по-късно, поради което
следва да се приеме, че отлагателното условие се е сбъднало и ипотеката има
действие от момента на учредяването си – 12.11.2007 г.
Съдът се присъединява изцяло към
мотивите, изложени от първоинстанционния съд и на основание чл.272 от ГПК
препраща към тях.
При липса на други оплаквания за
незаконосъобразност, ПОС намира обжалваното решение за правилно и
законосъобразно, поради което то следва да бъде потвърдено.
Като взе предвид гореизложеното,
Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№
363/14.04.2011 г., постановено по гр.д. № 3106/2010 г. Пазарджишкият районен
съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: