№ 18347
гр. София, 29.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20171110179069 по описа за 2017 година
Производството е по реда на чл.145 - 178 АПК.
Образувано е по жалба на И. М. П., С. О. К. и М. О. К., чрез адв. В., САК, срещу
Заповед №РНИ-17-/РД56-25/14.09.2017 г. на кмета на ********, с която се
възстановява правото на собственост на наследниците на ****** върху новообразуван
имот ******, в местността ******** в землището на ******* с площ от 857 кв.м.,
одобрен със Заповед №РД-15-025/17.02.2014 г. на Областния управител на област
София-град, при граници: имот №****-улична мрежа на СО, имот №*********-двор,
имот №*******-двор, имот №*******- двор на ******* И. и имот №*******-двор на
******** Т.. В Заповедта е вписано ограничение на собствеността, а именно: изградена
в имота жилищна сграда-еднофамилна, 2 етажа, 49 кв.м.
В жалбата се твърди, че Заповед №РНИ-17-/РД56-25/14.09.2017 г. на кмета на
******* е нищожна, като кметът на район **** поради липса на компетентност на
кмета да издава заповед за възстановяване на собствеността. Твърди се, че решението
на ПК е издадено след публикуване в Държавен вестник бр. 17/28.02.2014г. на
заповедта на областния управител, с която е одобрен планът на новообразуваните
имоти, респ. след съобщението за изготвяне на плана за новообразуваните имоти.
Поддържа се, че с оглед разпоредбата на чл. 14, ал. 8 ЗСПЗЗ, че не се възстановява
собствеността, след като решението на ОСЗГ е издадено след съобщението на
областния управител, че е изготвен проект на плана на новообразуваните имоти, с
оглед на което кметът няма компетентност да издава заповед за възстановяване на
собствеността, тъй като в този случай съгласно чл.14, ал.8 ЗСПЗЗ се дължи
единствено обезщетение по чл. 10б ЗСПЗЗ. Изтъква се, че кметът има компетентност
да издаде заповед за обезщетяване на собствениците.
Жалбоподателите обосновават правния си интерес от провеждане на
производството при твърденията, че са собственици на имота, предмет на обжалваната
заповед, и построената в него сграда и притежават нотариален акт за собственост,
издаден по обстоятелствена проверка на основание давностно владение, вписан в
Службата по вписванията под № 62, том XI, дело 3383/5.02.2016г. Твърдят, че сградата
е построена и нанесена във влязъл в сила кадастрален план от 1986г. за имот № 84,
кадастрален лист Б-14-6-Г, вилна зона *****. Нотариалният акт е издаден на името на
И. М. П., която е имала сключен граждански брак с ***** Г.ев К., починал на
1
22.02.2017г. и оставил за свои наследници С. О. К. и М. О. К..
В становище от 16.07.2020г. /л.237 от делото/ жалбоподателите твърдят, че са
участвали в административното производство пред административния орган,
издал заповедта. Посочват в тази връзка, че в т.7 от Протокол 5/27.06.2017г. на СО,
*******, са обсъдени фактите за взимане на решението, включително и нотариален акт
62, том XI, дело 3330 на името на И. П. за имот с идентификатор ******, находящ се в
с. ******* ******* с площ 857 кв.м. и построената в него сграда на два етажа с площ
49 кв.м. Поддържа се, че процесната заповед на кмета на район **** е нищожна, тъй
като е издадена извън дадената му компетентност по процедурата по § 4к ЗСПЗЗ.
Навежда се довод, е кметът със заповедта по § 4к ЗСПЗЗ не може да излезе от влязлата
в сила заповед на областния управител, с която е одобрен планът на новообразуваните
имоти и регистъра към него. Релевира се и аргумент, че след като в заповедта на
областния управител в плана на новообразуваните имоти и регистъра към него е
посочено, че на наследниците на ******** се вписват 125 кв.м., кметът на район
******* няма компетентност да издаде заповед, с която да признае на наследниците на
******** 857 кв.м.
Жалбоподателите представят под опис писмени доказателства.
С молба от 25.06.2020 г. жалбоподателите правят искане за допускане на съдебно
- техническа експертиза, вещото лице по която да изготви заключение със съответни
варианта - с обособяване на самостоятелен ПИ с площ от 600кв.м., който да попада
сградата, и втори вариант - за обосяване на самостоятелен поземлен имот, в който да
попада сградата, като имотът от 857 кв.м. бъде намален със 125 кв.м. /л.217 от делото/
С молба от 12.11.2020 г. жалбоподателите оттеглят искането за допускане на
експертиза /л.247 от делото/.
В срока по чл. 163 АПК на кмета на СО, ******* подава отговор на жалбата, в
която поддържа становище за неоснователност на жалбата. Твърди се, че по заявление
№ 1-§4-66/25.08.2014г. по описа на СО, *******, К. С. Б., като наследник на ******, е
поискала да бъде възстановено правото на собственост на основание параграф 4к, ал.7
от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28, ал.1 от ППЗСПЗЗ върху новообразуван имот № ******,
местност ********, землище на с.Войнеговци, *******, с площ от 857 кв.м., въз основа
на влязъл в сила план на новообразуваните имоти, одобрен със Заповед № РД-15-
025/17.02.2014г. на областен управител на Област София - град, влязла в сила и
необжалвана в частта, касаеща посочения имот, и към същото е представено Решение
№ 170 - П от 25.07.2014г. на ПК „*******“ и удостоверение за наследници на ******,
като в хода на извършената проверка от назначена от кмета на ******* комисия е
установено, че в имота има изградена сграда, както и в регистъра към ПНИ за ПИ №
******, местност ********, землище на **********, ******* е записан като
собственик ****** за 125 кв.м. идеални части от цялата площ на имота - 857 кв.м.,
което се дължи на допусната техническа грешка в графа „Идеални части“. От
назначена комисия, упълномощена да разглежда искания за изменение на планове на
новообразувани имоти, в т. 12 от Протокол № 40 било прието, че няма основание за
вписване на идеални части в регистъра на собствениците към ПНИ, не е установена
дялова съсобственот в имота, като е прието да се издаде заповед на кмета на СО -
******* на основание параграф 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28, ал.1 от ППЗСПЗЗ за
възстановяване правото на собственост върху новообразуван имот № ****** в
местност ********, землище на ****, *******, с площ от 857 кв.м. на наследници на
****** с ограничение на собствеността - вилна сграда, находяща се в имота, въз основа
на което била издадена обжалваната Заповед № РНИ17-РД56-25/14.09.2017г. на Кмета
2
на *******, с която се възстановява правото на собственост на основание параграф 4к,
ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28, ал.1 от ППЗСПЗЗ на наследници на ******, върху
новообразуван имот № ****** в местност ********, землище на с.Войнеговци,
*******, с площ от 857 кв.м. Поддържа се, че въз основа на влязъл в сила и
необжалван в тази част, план на новообразуваните имоти, Решение № 170 - П от
25.07.2014г. на ПК „*******“, както и удостоверение за наследници на ******,
решение № 170 - П от 25.07.2014г. на ПК „*******“, постановено по чл.14, ал.1, т.З от
ЗСПЗЗ, при спазване на разпоредбите на §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал.4 от
ППЗСПЗЗ, като при наличие на тези предпоставки кметът правилно е пристъпил към
издаване на заповед за възстановяване правото на собственост. Възразява се, че
соченото от жалбоподателите основание за нищожност на издадената заповед - поради
противоречие с нормата на чл.14, ал.8 от ЗСПЗЗ, се отнася единствено за решенията
на общинските служби по земеделие, постановени по ал.6 и ал.7 на чл.14, докато
решение № 170 - П от 25.07.2014г. на ПК „*******“ е постановено на основание
чл.14, ал.1, т.З от ЗСПЗЗ, като същото не е възстановително, а признавателно. В
решението било посочено, че възстановяването на собствеността върху имотите,
разположени в територии по параграф 4 от ПЗРЗСПЗЗ ще се извърши при условията на
чл.28 от ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влязъл в
сила план на новообразуваните имоти. Предвид изложеното се поддържа, че заповедта
е законосъобразна и правилно е издал оспорваната заповед, с която се признава
правото на собственост на 857 кв.м. от имота.
Ответникът по жалбата представя под опис писмени доказателства.
3. По доказателствените искания:
Съдът намира, че следва да допусне представените от страните писмени
доказателства, тъй като същите са допустими, относими и необходими за
разрешаването на правния спор предмет на делото, а по доказателствената им стойност
съдът ще се произнесе в крайния съдебен акт.
Следва да се изиска цялата преписка по заявление с вх. № 1 - §4-66/25.08.2014г.,
по която е издаден оспореният административен акт.
С определение от 06.08.2019 г. по делото са конституирани заинтересованите
страни- Р. Л. Н., Б. П. И., Г. И. Е., К. С. Б., В. Г. Ф., Б. Б. Ф., Т. А. И., К. З. С., К. К. Ф.,
**** Н., И. Н. Н., З. Н. Н., В. И. В., С. Т. С., Н. Т. М. и П. Ф. К.,
5. Друго:
С Определение от 15.01.2024 г. по дело № 11231/2023 г. на Административен съд -
София-град е обезсилено определение № 20089189//02.05.2023 г. по гр.д № 79067/2017
г. и делото е изпратено на СРС, 38 състав, за продължаване на съдопроизводствените
действия.
С определение от 27.03.2024 г. по гр.д № 79067/2017 г. председателят на 38 състав
се е отвел от производството по делото.
Делото е преразпределено на настоящия състав въз основа на разпореждане от
28.03.2024г.
Съдът, като прецени данните по делото, намира, че жалбата отговаря на
формалните изисквания на чл.150 и чл.151 от АПК, поради което делото следва да се
насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на
административния орган, жалбоподателите и заинтересованите страни.
По отношение на останалите възражения на ответника следва да се посочи, че
3
съгласно чл. 168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 АПК.
В настоящото производство жалбоподателите следва да докажат твърденията, с
които обосновават правния си интерес, като те следва да докажат допустимостта на
оспорването, както при неустановяването му и на по-късен етап от производството по
преценка на съда е допустимо връщане на жалбата, включително с крайния акт по
съществото на спора. Обстоятелствата дали кметът има компетентност да разгледа
искането по §4к, ал. ЗСПЗЗ и спазена ли е процедурата, по която е издадена заповедта,
са въпроси, по които съдът ще се произнесе в крайния съдебен акт, а не по неговата
допустимост.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство.
Водим от горното и на основание чл. 157, ал. 1, изр. 2 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.06.2024 г.
от 16:00 ч., за което страните – жалбоподателите И. М. П., С. О. К. и М. О. К.,
административният орган – Кмет на СО, *******, и заинтересованите страни, да бъдат
призовани.
УКАЗВА на жалбоподателите по делото, че носят тежестта в хода на
производството по делото да докажат допустимостта на оспорването, а при допустима
жалба, фактическите констатации, на които основават възраженията си в жалбата.
УКАЗВА на ответника, че носи тежестта в хода на производството по делото да
докаже издаване на оспорвания акт от компетентен орган, при спазване на
разпоредбите на материалния и процесуалния закон.
ДОПУСКА представените от страните документи като писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА от *******-******* заверено копие на цялата преписка по
заявление с вх. № 1-§4-66/25.08.2014г., по която е издаден оспореният
административен акт - Заповед №РНИ-17-/РД56-25/14.09.2017 г. на кмета на ********.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните и на заинтересованите
страни.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4