Решение по дело №486/2019 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 119
Дата: 21 август 2019 г. (в сила от 21 август 2019 г.)
Съдия: Боряна Бончева
Дело: 20195600200486
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 20 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   119

 

гр.Хасково 21.08.2019 г.

 

Хасковският окръжен съд………………………...наказателна колегия В открито заседание на двадесет и първи август през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : Милена Петева                    

                                                   ЧЛЕНОВЕ : 1.Боряна Бончева

                                                                           2.Мария Иванова-Георгиева

При секретаря Р. К……………………..………….и с участието на Прокурора Цвета Пазаитова…..……., като изслуша докладваното от съдия Бончева……………………ЧНД № 486…. по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по чл. 17 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/ във връзка с чл. 16 от Европейската конвенция за екстрадиция /ЕКЕ/.

Образувано е по искане на прокурора от Окръжна прокуратура – Хасково, към което е приложена молбата на съдебните власти на Република Украйна за екстрадиране на лицето Г.К. /G. K./, роден на *** година в гр.***, ***, гражданин на ***. В искането се твърди, че молещата държава е изпълнила всички  изисквания на чл.12 от ЕКЕ и чл.9 от ЗЕЕЗА. Към молбата за екстрадиция бил приложен съдебен акт, по силата на който спрямо поисканото лице била взета мярка „задържане под стража“ /арест/ с цел провеждане на наказателно преследване за престъпления по чл.15 ал.2 част първа, чл.115, част първа и чл.345 от Наказателния кодекс на Република Украйна, извършени в периода 26.01.2017-28.01.2017 година в област Чернигов, Украйна. За тези престъпления било предвидено наказание „лишаване от свобода за срок до 15 години“. Представени били още извлечения от приложимите законови разпоредби от наказателния закон на молещата държава, в това число и от разпоредбите, касаещи давностните срокове за наказателното преследване. Посочва се, че искането за екстрадиция било направено именно във връзка с образуваното наказателно производство пред Областен съд-гр.Чернигов, като то изхождало от компетентен орган и било изпратено до съответния компетентен орган в замолената държава. В този смисъл според прокурора молбата отговаряла на формалните изисквания по чл.12 от ЕКЕ и затова той моли същата да  бъде уважена.

В съдебно заседание поисканото лице не оспорва основателността на искането за екстрадиция, като заявява съгласие за незабавна екстрадиция след информиране за последиците от това изявление и потвърждаването му чрез положения подпис в съдебния протокол, в който съгласието беше вписано.     

Защитникът на поисканото за екстрадиция лице също не оспорва искането, като подкрепя становището на своя доверител и потвърждава информираността му относно последиците от даденото съгласие за незабавна екстрадиция.

Прокурорът поддържа направеното искане.

Съдът, след преглед на събраните по делото доказателства, констатира следното:

Производството е образувано по искане на прокурора от Окръжна прокуратура-Хасково, направено въз основа на преписка, образувана пред Върховната касационна прокуратура по реда на чл.14 ал.1 от ЗЕЕЗА. Към тази преписка са приложени всички документи, описани в чл.9 ал.1 от ЗЕЕЗА. На първо място преписката съдържа официална молба от съдебните власти на Република Украйна за екстрадиция на лицето Г.К.//G. K./, роден на *** година в гр.***, ***, гражданин на ***. Според молбата екстрадицията на лицето се иска във връзка с наказателно производство по дело № 743/780/17 , производство № 1-кп/748/48/19/ за осъждането му  за престъпление по част 2 на чл. 15, част  1 на чл. 115, част 1 на чл. 345 от НК на Р Украйна, за което  се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 15 години. Същият е бил осъден на наказание „ лишаване от свобода „ за срок от 8 години“, като делото е било отменено от Апелативния съд  на район Чернигов на 25.07.2018год. и делото е било насрочено за ново съдебно заседание в Областен съд на Чернигов, който с решение от 08.10.2018год. е постановил мярка за неотклонение „задържане“. Искането за екстрадиция е аргументирано с получените от молещата държава данни, че осъденият е бил задържан на територията на Република България на 09.07.2019година, което приложените по делото доказателства /постановление на  прокурор от ВКП  и Определение от 12.07.2019год. , постановено по ЧНД № 415 / 2019год. на ХОС/ действително установяват. Към молбата са приложени следните писмени доказателства :заверени копия от валидни заповеди за задържане – съдебна заповед за задържане / арест/ , издадена на 25.07.2018год. от Апелативен съд Чернигов по дело № 743/780/17, производство № 1-кп/748/48/19, решение от 02.08.2018год. на Апелативен съд – Чернигов по същото дел, Заповед от 08.10.2018год. на Областен съд, район Чернигов, производство № 11-кп/748/320/18, с които се постановява задържане под формата на арест и екстрадиция на лицето Г.К. за престъпления по част 2 на чл. 15, част  1 на чл. 115, част 1 на чл. 345 от НК на Р Украйна.

Към молбата за екстрадиция са приложени още извлечения от наказателния закон на Р Украйна и по-конкретно от разпоредбите, за нарушаването на които К. е бил признат за виновен и осъден, както и извлечение от тези, регламентиращи давностните срокове, изтичането на които погасява възможността за изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“. Приложената извадка от нормативната уредба установява, че съгласно наказателния закон на молещата държава предвиденото наказание е „лишаване от свобода“ за срок от 15 / петнадесет / години, като давността за освобождаването от наказателна отговорност изтича на 26.01.2032год.  

При така описаната фактическа обстановка съдът счита, че в случая са налице предпоставките за допускане екстрадицията на исканото от молещата държава лице. Както вече се посочи, молбата за екстрадиция съдържа всички реквизити, посочени в чл.9 ал.2 от ЗЕЕЗА /съответно чл.12 от ЕКЕ/. Анализираните по-горе съдебни актове, както и постановеният спрямо К. предварителен арест, сочат, че той е бил уведомен за образуваното против него наказателно производство, както и че той действително се е укрил с цел избягване на неговите последици. Не са налице и другите относителни основания за отказ, изброени в  разпоредбата на чл.8 от националния ни закон /съответно чл.7 и чл.8 от ЕКЕ/, които по тази причина, а и предвид даденото съгласие за незабавна екстрадиция, не следва да бъдат подлагани на подробен коментар. Отсъстват на следващо място  и пречките за екстрадиция, посочени в чл.7 от ЗЕЕЗА /чл.3 и чл.10 от ЕКЕ/. Съдържанието на нормативната уредба на молещата държава относно давността, сочи, че възможността за наказателно преследване не е погасена, защото давностният срок изтича на 26.01.2032год. съгласно посоченото в молбата. Същият извод налагат и разпоредбите от националния ни закон, които уреждат давността за наказателно преследване. Според чл.80 ал.1 т.2 от Наказателния кодекс на Р България  за престъпления, наказуеми с лишаване от свобода повече от 10 години, наказателното престъпление се изключва по давност, когато са изтекли повече от 15 години, считано от момента на довършване на престъплението, тоест според националната ни уредба давността в разглеждания случай ще изтече на 28.01.2032 година.   

На следващо място, описаните в молбата за ескрадиция деяния представляват престъпления, както по закона на молещата държава, така и по Наказателния кодекс на Република България. Представените с молбата извлечения от наказателния закон на Р Украйна установяват наказуемостта на деянията, за които К. е наказателно преследван и които са били извършени на територията на молещата държава. Фактическото изложение на престъпното поведение сочи, че то представлява престъпление и съгласно Наказателния кодекс на Република България, защото  изпълнява обективните и субективни признаци на престъпните състави по чл.115 вр.чл.18 от НК и чл. 144, ал.3 от НК – „опит за убийство“ и „закана с убийство“. Наказанията за тези престъпления са съответно „лишаване от свобода“ за срок от десет до двадесет години и „лишаване от свобода“ за срок до шест години.

Последното сочи, че деянията, за чието преследване е отправена молбата за екстрадиция, изпълняват изискващият се по чл.5 от ЗЕЕЗА санкционен минимум според законодателството и на двете държави, както и че не е налице някое от основанията по чл.6 от същия закон, при които екстрадицията може да се счита за недопустима – поисканото лице е наказателно отговорно, то е гражданин на ***, т.е. не е *** и няма данни да му е било предоставено убежище към момента на постъпване на искането за екстрадиция, нито да е ползващ се с имунитет чужденец. Освен липсата на изтекла давност за наказателното преследване, няма основание да се приеме, че в случая са налице някои от пречките, посочени в чл.7 от ЗЕЕЗА /чл.3 от ЕКЕ/, обосноваващи отхвърляне на молбата за екстрадиция.  Деянието, за което се иска предаването на К., няма политически характер, а от друга страна по делото е представена декларация от украинските власти, че лицето няма да бъде подложено на преследване поради раса, религия, гражданство, етнос или религиозни убеждения, още повече, че в молбата е формулирана изрична декларация от молещата държава за гарантиране на правата на същото в изброените по-горе сфери, както и че ще бъде спазен специалния принцип по чл.14 от ЕКЕ, като може да се очаква, че в образуваното съдебно производство срещу К. ще бъдат обезпечени процесуалните права на екстрадирания, а също и приложени стандартите, уредени в ЕКЗПЧОС и другите международни актове относно пенитенциарните правила. За престъплението, за което се преследва К., не е провеждано наказателно преследване в Република България и не е постановявана присъда. Не са налице и основания за отлагане на екстрадицията или за временна екстрадиция – чл.18 от ЗЕЕЗА.

 С оглед на изложените съображения, съдът счита, че молбата за екстрадация на лицето Г.К. е основатетлна и следва да бъде уважена. По отношение на същото лице следва да бъде постановена  мярка “задържане под стража” до окончателното приключване на екстрадиционното производство чрез фактическото предаване на молещата държава.

Водим от горното и на основание чл. 17 ал.7 от ЗЕЕЗА, съдът

 

                                         Р    Е    Ш   И :

 

           По молбата на Министерство на правосъдието на Република Украйна от 08.08.2019год. до Министерството на правосъдието на Република България: ДОПУСКА  екстрадиция  на лицето Г.К. / K. G.A./, роден на *** година в гр.***, ***, гражданин на *** в молещата държава Република Украйна за реализиране на наказателно преследване по дело № 743/780/17, производство № 1-кп/748/48/19, решение от 02.08.2018год. на Апелативен съд – Чернигов по същото дел, Заповед от 08.10.2018год. на Областен съд, район Чернигов, производство № 11-кп/748/320/18 .

           ВЗЕМА по отношение на Г.К. /K.G. A./ мярка за неотклонение ”задържане под стража” до окончателното приключване на екстрадиционното производство чрез фактическото предаване на лицето.

           Решението не подлежи на обжалване.

           Препис от решението незабавно да се изпрати  на Министъра на правосъдието за уведомяване на молещата държава Република Украйна и на Върховна касационна прокуратура на Република България за издаване на постановление за изпълнение на екстрадицията.

 

 

            Председател:                                Членове: 1.                       2.