Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 15. 10. 2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Плевенският
районен съд, тринадесети граждански състав, в публичното заседание на
първи октомври през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при
секретаря Наталия Николова, като разгледа докладваното от съдията ЗАМФИРОВА гр.
д. № 3564 по описа за
2020 г. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано по искова молба от ***.,
ЕГН **********, против ***. ***ЕИК/БУЛСТАТ
***, с посочено правно основание
чл. 74, ал.1, чл 344, ал. 1, т.1, т.2,
т. 3, чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ.
Съдът е
сезиран с искане:
Да
признае по отношение на ***за
нищожна Заповед № *** / ***г, издадена от ***
******, при ***,
поради липса на компетентност /представителна власт/.
Да
признае за незаконно и да отмени
уволнението на ищцата, извършено със Заповед № *** / ***г, издадена
от ***. ******
при ******- иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, включително като нищожността на договорна клауза, вписана в клауза по чл.
70, ал. 1 от КТ за 6
/шест/ месеца изпитателен срок за длъжността ***,
като сключена в противоречие със закона - чл. 70, ал. 5 от КТ,
или като сключена при заобикаляне на закона - чл. 333 от
КТ - иск с правно основание, чл.
74;
Да
възстанови ищцата на работа в *********,
ЕИК: *** на заеманата от нея до уволнението длъжност ***- иск с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 2 от КТ;
Да
осъди ***да заплати на ищцата
обезщетения, както следва:
Сумата
604,66 лв. /шестстотин и четири лева и шестдесет и шест стотинки/,
представляваща обезщетение за оставането
без работа поради незаконно уволнение през периода от ***г. до ***г. включително - иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във връзка с чл.225, ал.1 от КТ,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на настоящето дело
до окончателното и изплащане;
Сумата
1579,10 лв. /хиляда петстотин седемдесет и девет лева и десет стотинки/,
представляваща разлика в заплатите между длъжността, заемана от ищцата преди
уволнението и длъжност, на която е постъпила на работа ищцата след уволнението,
за периода от постъпването на работа - ***г. до ***г. /края на шестмесечния
период след уволнението, допустим от закона / -
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във връзка с чл.
225, ал. 2 от КТ, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от завеждане на настоящето дело до окончателното
и изплащане;
Да
осъди ***да заплати на ищцата
направените от нея в настоящето съдебно производство деловодни разноски.
В срока
по чл.131 от ГПК е депозиран писмен
отговор от ответната страна.
В публичното
съдебно заседание: ИЩЕЦЪТ ***., представлява се от ***., поддържа иска. За ******– явява се ***, поддържа отговора на исковата молба.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
По
исковете с правно основание чл.74, ал.1 от КТ и чл.344, ал.11, т.1 от КТ: Включената в т.1 от Допълнително
Споразумение между страните № ***г. към Трудов договор № ***г. клауза по чл.
70, ал. 1 КТ - за 6 /шест/ месеца изпитателен срок е недействителна като
сключена в противоречие с чл.70. ал.5 от КТ. Към момента на сключване допълнителното споразумение ищцата вече веднъж е изпълнявала длъжността ***- през периода от ***. до ***. - при
първоначален шестмесечен изпитателен срок в
******, като това трудово правоотношение е било прекратено по взаимно
съгласие на страните. Тези обстоятелства се установяват от приложени към
исковата молба писмени доказателства, неоспорвани по отношение на истинността
им от ответната страна: Трудов договор №
***г. сключен между ******и ***. и
Заповед № ***/ ***г, издадена от ***-
***при ******, като не се оспорват от ***и самите посочени
по - горе обстоятелства по това правоотношение. Същевременно, не се спори от
ответната страна, че ******. ***е
правоприемник на ******, като се сочи в писмения отговор на исковата
молба, че последното *** ******се е
вляло в ******, за което са приети по
делото писмени доказателства, представени от ответника с писмения отговор на
исковата молба. Спори се от ответната страна, че ограничението на чл.70. ал.5
от КТ за сключване на повторен договор за изпитване за длъжността не важи
спрямо ответника ***, тъй като ***то се
явява нов работодател за ищцата, трудовото правоотношение с който е сключено
след извършване преобразуването между
двете дружества. Съгласно константната съдебна практика, обаче, в това число -
задължителната такава за съдилищата, постановена от ВКС по реда на чл.290 от ГПК,
при правоприемство между работодатели по смисъла и в хипотезата на
чл.123 от КТ, ограничението по чл.70.
ал.5 от КТ важи и по отношение на работодателя – приобретател, поради което уговорката за изпитателен срок с
новия работодател е недействителна - противоречаща на закона-чл. 70, ал .5 от КТ,
а уволнението извършено на основание на така сключената недействителна
/нищожна уговорка за изпитателен срок се
явява незаконосъобразно. Така Решение № *** г. на ВКС, IV гр.отд. по гр
.д. № 795 / 2012 г. по опис на ВКС,
според което: По отношение на
работодателя приобретател важи и ограничението по чл.70. ал.5 от КТ за
еднократна възможност за изпитване годността на работника за изпълнение на
определена работа - когато годността на работника за изпълнението на определени
трудови функции е изпитана при работодателя прехвърлител, новият работодател не може да сключи отново
договор при условията на чл. 70, ал. 1
от КТ за същата работа." Именно такъв е и процесният случай, при
който годността на ищцата за изпълнение на длъжността ***е била вече изпитана
при работодателя - прехвърлител ******.
Неоснователно
е възражението на ответната страна, направено с отговора на исковата молба, че макар с еднакво наименование
/***/ се касаело за различна длъжност при
******, т. к. в представените
длъжностни характеристики за длъжността ***при
двамата работодатели били разписани различни трудови функции. Тъкмо напротив,
при задълбочено сравнение между съдържанието на двете длъжностни характеристики
се установява, че се касае за една и съща длъжност, с включени в съдържанието
на длъжността еднаква основна цел на длъжността и при двамата работодатели,
както следва: при ******основната цел и
дейност на длъжността е:
Да извършва продажби на стоките от
номенклатурата на ******с грижата на
добър стопанин, увеличавайки мрежата от клиенти на ***. При ******целта
на позицията е: Реализира месечни
цели, като продава продуктите и услугите
на *** и носи пълната материална отговорност.
Развива мрежата от клиенти на ***и
предлага най - добро обслужване в съответствие с целите на ***.
Следва
да се подчертае, че и при първия работодател ищцата е имала като трудова
функция изпълнението на определен месечен обем от продажби, макар словесно тази
трудова функция да е разписана по начин, различен от Реализира месечни цели.
Видно е от длъжностната характеристика при
******, раздел Измерими показатели за качество на работата,
че като първи изискуем показател на длъжностната характеристика е вписано
изискването за Изпълнение на бизнес -
плана, утвърден от ***.
Несъществени
и неопределящи за длъжността са разликите, сочени от ответната страна - при
първия работодател задължения, свързани с отваряне и затваряне на магазина,
които не били налице при второто ***. Касае се за помощни обслужващи операции, които нямат пряко
отношение към изпълнението на основната трудова функция по продажбите на
продукти и услуги на работодателя. Освен това, щом при първия работодател
ищцата е имала повече задължения, част от които процесният втори работодател не
е изисквал от нея, то тя е с повишени качества и умения за
изпълнение на процесната длъжност, след като има и допълнителни умения,
свързани с отваряне и затваряне на ***.
Съществените
и определящите за естеството на длъжността трудови функции, макар отчасти да са
описани с различни словесни изрази, са еднакви по длъжностните характеристики
при двамата работодатели, като в длъжностната характеристика при първия
работодател трудови задължения като тези при втория работодател са разписани в
раздела По време на работа",
например: „Извършва продажби на продуктите, съгласно установените в *** цели и
процедури по осчетоводяването и отчетността: В процеса на продажбата,
професионално запознава клиента със свойствата на закупуваната стока....;...При
осъществяване на продажба, надлежно издава съответния документ, удостоверяващ
продажбата фискален бон, данъчна фактура, като попълва съгласно
действащите правила и гаранционна карта:
Материално
отговорно лице: и други, от които се
налага изводът, че се касае за една и съща длъжност при първия работодател и
при неговия правоприемник - ответника по делото.
Освен
това, видно от длъжностната
характеристика при първия работодател,
годността на служителите, изпълняващи длъжността ***е била задълбочено изпитвана по „Измерими
показатели за качество на работата", разписани в длъжностната
характеристика, а именно: Изпълнение на бизнес - плана, утвърден от ***; Ръст в приходите от продажбите: Увеличаване
броя на новите клиенти и съхраняване на постоянните клиенти; Увеличаване броя
на привлечените клиенти на конкурентни фирми; Степен на удовлетвореност на
клиентите от работата на ***а Качество на обслужването на клиентите. Видно от събраните по делото писмени
доказателства, при първия работодател - праводател на ответното ***, ищцата е преминала безукорно периода на
изпитателния си срок за процесната длъжност, като трудовото правоотношение не е
било прекратено в срока за изпитване на годността, а се е превърнало в
безсрочно такова и е прекратено почти четири години след възникването му по
взаимно съгласие на страните. През целия четиригодишен период на съществуване
на това правоотношение ищцата е работила без забележки към работата именно като ***. А когато годността на работника за
изпълнението на определени трудови функции е изпитана при работодателя - прехвърлител, новият работодател не може да
сключи отново договор при условията на чл.70, ал.1 от КТ за същата работа, както е приел и ВКС в
цитираното по - горе решение, постановено по реда на чл.290 от ГПК.
2.
Включената в т. 1 от Допълнителното Споразумение между страните от ***г. клауза
по чл. 70, ал.1 от КТ - за 6 /шест/ месеца изпитателен срок е недействителна и
като сключена при заобикаляне на закона - специалната закрила при уволнение по
чл. 333 от КТ, под която ищцата попада като работник или
служител с намалена работоспособност, боледуващ от болест, определена в наредба
на министъра на здравеопазването. В действителност, с процесната клауза не се цели проверка на
годността на ищцата за изпълняваната
работа, което обстоятелство е вече било известно на работодателя. С процесната
клауза се цели да се заобиколи законът,
като се постигне възможност за работодателя да прекрати трудовото
правоотношение по облекчения ред на чл.71. ал.1 от КТ, без да е нужно да изпълнява допълнителни
изисквания по КТ преди уволнението на ищцата. Поради това, уволнението, извършено на основание уговорка,
която е недействителна нищожна / поради заобикаляне на закона, се явява
незаконосъобразно.
Действителната
воля на работодателя се установява от събраните по делото писмени
доказателства, ангажирани от ищцата с исковата молба и неоспорвани по отношение
на истинността им от ответника. По – конкретно: а/.Установява се по делото, че
работодателят - правоприемник на
първоначалния работодател на ищцата, при когото тя е изпълнявала същата
длъжност, има знанието за нейната годност /или негодност/ да изпълнява
процесната длъжност и затова договорната
клауза в същия смисъл не отразява действителната му воля. Това е така, независимо от обстоятелството, че ответното ***,
като отделно *** лице, формално се явява нов работодател за ищцата, защото представляващите двете ***длъжностни
лица, отговарящи за личния състав, в
частност - за служителите на длъжност „***" и имащи преки впечатления от
изпълнението на трудовите им задължения при двете ***като работодатели са едни
и същи лица. Видно е, че длъжностното
лице, издало заповедта за
прекратяване трудовото правоотношение
между ищцата с ******по Заповед № ***/ ***г. /приложена към
исковата молба/ е служителят ***– ***при
******. Същото лице - ***, вече като
******при ***. ***предстявлява и ***като работодател при
сключването между ищцата и ***. ***на
Трудов договор № ***г, приложен към исковата молба. Едно и също е и
длъжностното лице, изпълняващо при двете
***длъжността ***продажби за област
Плевен, а именно ***, посочена от ищцата в исковата молба като
свидетел при режим на призоваване. Съгласно константната съдебна практика -
постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС, когато работодателите по два трудови договора
се представляват от едно и също лице, то новият работодател има знанието за
обстоятелствата, установени от първоначалния работодател - годността на служителката за изпълнение на длъжността, на която е работила
по прекратения договор и сключването на
повторно споразумение с клауза за изпитване, макар формално да не противоречи на
ограничението по чл.70, ал.5 от КТ, е
недействително, като сключено при заобикаляне на закона. Така - Решение № 118 /
4. 06. 2015 г. на ВКС, III гр. отд. По
гр. д. № 6968 / 2014 г. по описа на ВКС,
в което е разгледан аналогичен казус, в който „Работодателите по
прекратения и новия трудов договор имат един и съш адрес - /населено място/,
/улица/ се представляват от едно и също лице — съответно *** и ***М.К.,
сключило трудовите договори с ищцата."
От
събраните по делото писмени доказателства се установява и действителната цел и
воля на ***като работодател, сключило с ищцата процесната клауза за изпитателен
срок, а именно - прекратяване на договора по облекчения за работодателя ред на
чл.71. ал. 1 КТ, по причини, които не са свързани с изпълняваната работа.
По
делото е безспорно установено от събрано писмено доказателство, приложено към
исковата молба и неоспорвано от ответника, а именно: влязло в сила Експертно
решение №***. на ******към ******- гр. Плевен,
че ищцата страда от заболяване, за което е преосвидетелствана
работоспособността и с решението е
определена ******работоспособност за срок от 2 години: посочени са
противопоказните за състоянието и условия на труд. както следва: „***" .
Същевременно, от друго събрано по делото писмено
доказателство, приложено към исковата молба, неоспорвано от ответника -
Експертно решение № ***г. на ******към ******- гр. Плевен се установява, че:
решението е издадено „във връзка с писмо на пълномощник на ******№ ***г, касаещо лицето ***.". т.е.
установява се. че през м. ***г. - преди сключването на допълнителното
споразумение от ***г. с процесната клауза за изпитателен срок, работодателят е правил постъпки за
прекратяване на трудовото правоотношение ищцата
в процедура, по която е искал мнението
на ***: установява се също, че ***е дала
отрицателно мнение, като е постановила: „РЕШИ: НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 333, АЛ.2 ОТ КТ И НАРЕДБА №5 НА МНЗ ЛИЦЕТО ПОПАДА
ПОД ЗАКРИЛА ПРИ УВОЛНЕНИЕ. ПРЕДВИД ГОРЕИЗЛОЖЕНОТО УВОЛНЕНИЕТО Е
НЕЦЕЛЕСЪОБРАЗНО. ПОРАДИ ТРУДНА АДАПТАЦИЯ ПРИ ЕВЕНТУАЛНА ПРОМЯНА В УСЛОВИЯТА НА
ТРУД. КОЕТО МОЖЕ ДА ДОВЕДЕ ДО НЕБЛАГОПРИЯТНА ЕВОЛЮЦИЯ НА ***."
При така
установената по делото фактическа
обстановка, следва изводът, че именно от нея /неосъществено предхождащо
намерение за прекратяване на трудовото правоотношение/ е мотивирано ***за
сключването на договор ищцата под
изпитателен срок. Същите установени по делото обстоятелства потвърждават действителната
воля на работодателя при преговорите с ***, а именно - прекратяване на договора
по облекчения ред на чл.71. ал. 1 КТ по причини, които не са свързани с
изпълняваната работа.
В тези
случаи уволнението е незаконно дори при формално спазени изисквания по
чл.70 от КТ, включително и при първи по
ред между страните договор за определена длъжност. Така - горепосоченото
Решение № 118 / 4. 06. 2015 г. на ВКС, III гр. отд. по гр.
д. № 6968 / 2014 г. по описа на ВКС,
според което: „Клаузата за срок за изпитване, включена в трудов договор
при формално спазени изисквания по чл.70 КТ - трудовият договор е първи между
страните за определена длъжност, е недействителна поради заобикаляне на закона,
когато с нея се цели не проверка на годността на работника за изпълняваната
работа, а прекратяване на договора с работника по облекчения за работодателя
ред на чл.71. ал.1 от КТ по причини,
които не са свързани с изпълняваната работа."
В същия
смисъл е и Решение № ***/ ******г. на ВКС, III гр. отд. по
гр. д. № 4048
/ 2017 г. по опис на ВКС, според което: „клаузата от трудовия договор за
определяне на"срок за изпитване" е недействителна поради заобикаляне
на закона, когато с нея не се цели проверка на годността на работника или
служителя за изпълняваната работа и в този случай прекратяването на трудовия
договор на основание чл.71 от КТ е
незаконно поради злоупотреба с право в нарушение на чл.8. ал.1 от КТ.
Заобикаляне на закона е налице, когато с правомерни средства се постига
забранен резултат, а злоупотребата с право представлява упражняване на
субективното право с цел да се увреди друго лице. Когато работодателят
знае, че работникът или служителят е годен за изпълняване на
длъжността и уговаря срок за изпитване в своя полза, то работодателят действа
недобросъвестно при сключване на трудовия договор. А когато работодателят
упражни правото по чл.71.ал.1 от КТ в срока за изпитване, при условие, че е
знаел за годността на работника или служителя да изпълнява длъжността, то -
работодателят действа недобросъвестно при прекратяване на трудовия договор. В
първия случай възниква недействителност на клауза от трудовия договор поради
нарушаване на забраната за недобросъвестност по чл.8. ал.1 от КТ, а във втория
случай е налице злоупотреба с право и незаконно уволнение отново поради
нарушение на чл. 8. ал. 1 от КТ."
По иска с правно основание чл.344. ал. 1. т.2 КТ:
Решението
по тази претенция е в зависимост от уважаването или отхвърлянето на иска за
отмяна на уволнението като незаконно, като иска с правно основание чл.344,
ал.1, т.2 от КТ - за възстановяване на
работника или служителя на работата, изпълнявана до уволнението - се уважава
при установена по делото незаконност на уволнението и основателност на иска по
чл.344. ал. 1. т. 1 от КТ.
Предвид
гореизложеното, от събраните по делото доказателства, анализирани в тяхната
взаимна връзка и съвкупност и приложимия материален закон, по делото безспорно
се установява незаконност на процесното уволнение, с оглед на което основният
иск с правно основание чл.344, ал.1, т. 1 от КТ се явява основателен и доказан
и следва да бъде уважен. С оглед основателността на иска за незаконно уволнение
и обстоятелството, че между страните по делото не се спори, че до процесното
уволнение ищцата е работила при ***на длъжност „***", с решението по делото следва да се уважи и настоящия иск, като се възстанови
ишцата на работа при ответника ******. с
ЕИК: *** на изпълняваната до уволнението длъжност „***".
По иска
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3
от КТ,
вр.чл.225. ал.1 и ал. 2 от КТ.
Произнасянето
по този иск също е в зависимост от уважаването или отхвърлянето на основния иск
по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, за
отмяна на уволнението като незаконно и
присъждането на обезщетение в полза на ищеца по настоящия иск се постановява
като компенсация за оставането му без работа и доходи, респективно - за работа
на по-ниско платена длъжност, вследствие на незаконното уволнение.
От
събраните по делото писмени доказателства /копие от трудова книжка: Служебна
бележка Изх. № ***г , издадена от ***, Дирекция
*** - гр.Плевен: Трудов договор № ***г, сключен между ***и ***./ се установява оставането без
работа на ищцата след процесното уволнение през времето от ***г. до ***г, както и постъпването на ищцата на
по-ниско платена работа от ***г. изпълнявана и понастоящем, като от трудовия
договор с новия работодател се установява и размерът на по - ниското трудово
възнаграждение, получавано от ищцата при този работодател. Същите обстоятелства
не се и оспорват от ответното ***, което не оспорва и по размер обезщетението,
което би се дължало при установена незаконност на уволнението.
Поради
горното и с оглед основателността на основния иск по чл.344, ал.1, т. 1 КТ,
следва да се приеме за
основателен и доказан и да се уважи
с решението по делото и иска за присъждане в полза на ищцата обезщетение по чл. 344, ал.
1, т. 3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 и съответно - във връзка с чл.225, ал.2 от КТ
в съответните размери и за периодите от време, заявени изрично с исковата
молба.
Ето
защо, с оглед гореизложените съображения, събраните по делото доказателства и
приложимите към процесните отношения материалноправни норми, следва се да
постанови решение по делото, с което да
се уважат изцяло предявените от нея обективно съединени искове, като: 1. На основание чл. 74, ал. 1 от КТ да се обяви
за недействителна поради противоречие със закона и / или като
недействителна поради заобикаляне на закона клаузата за срок за изпитване в т.1
от Допълнително Споразумение № ***г. към Трудов договор № ***г. между ищцата и
ответното ***: 2. Отмените като незаконно на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението на ищцата от
длъжност ***в ответното ***, извършено
на основание чл.71 от КТ със Заповед № *** / ***г, - издадена от ***. ******,
при ***." ***. връчена на ищцата на
***.
На
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от
КТ да се възстанови ищцата на
заеманата от нея до уволнението длъжност продавач - консултан в ответното ***.
Да се
осъди ***да заплати на ищцата
обезщетения, както следва: а/сумата 604.66 лв. за оставането и без работа
поради незаконното уволнение през периода от ***. до ***. - на основание
чл.344. ал.1, т.3 във вр. чл. 225, ал.1
от КТ и б/. Сумата 1579.10 лв. представляваща разлика в заплатите между
длъжността, заемана от ищцата преди уволнението и длъжност, на която е
постъпила на работа след уволнението, за периода от постъпването на работа – ***г. до ***г. /края на шестмесечния период след
уволнението, допустим от закона - на основание чл.344. ал.1, т.3, във вр. с
чл.225, ал.2 от КТ,
ведно със законната лихва върху тези суми, считано от завеждане на
настоящето дело - ***. - до окончателното им изплащане, както и да се присъдят
в полза на ищцата направените от нея в производството деловодни разноски,
съгласно представен по делото списък на разноски по чл. 80 от ГПК.
Фактическите твърдения
в исковата молба
се подкрепят от приложените документи: Заповед
№ *** / ***г, издадена от ***, ******,
при ******; Трудов договор № ***г, сключен между ***и ***;
Допълнително Споразумение № ***г. към Трудов договор № ***г, сключено между ***. и ******;
Копие от трудова
книжка на ***. - извлечение: стр.***;
Трудов договор № ***г,
сключен между ******и ***.;
Заповед № ***/ ***г, издадена от ***– ***при ******;
Експертно решение № *** г. на ******към
******- гр. Плевен; Експертно решение № *** / ******г. на ******към ******-гр.Плевен; Фишове за получени заплати от ***. - 3 броя
за месеци ***, ***и ***2020г.; Служебна
бележка Изх. № ***г, издадена от ***,
Дирекция *** - гр. Плевен;
Трудов договор № ***г, сключен между
******и ***..
Работник
или служител, който поради болест или трудова злополука не може да изпълнява
възложената му работа, но без опасност за здравето си може да изпълнява друга подходяща работа или
същата работа при облекчени условия, се трудоустроява на друга работа или на
същата работа при подходящи условия по предписание на здравните органи.
Работодателят
с повече от 50 работници и служители е длъжен да определя ежегодно работни
места, подходящи за трудоустрояване от 4 до 10 процента от общия брой на
работниците и служителите в зависимост от икономическата дейност.
При
определяне общия брой на работниците и служителите по ал. 1, не се вземат предвид морските лица, работещи
в предприятието.
Частта
от общия брой на работниците и служителите по ал. 1 по икономически дейности се
определя от министъра на труда и социалната политика и от министъра на здравеопазването.
Министрите, ръководителите на другите
ведомства и общинските съвети са длъжни да създават специализирани държавни
(общински) предприятия, а работодателите с повече от 300 работници и служители
- цехове и други звена за работа на лица с ***работоспособност.
Дейността
на специализираните предприятия, цехове и звена по предходната алинея се
планира и отчита отделно, а за работниците и служителите в тях се установяват
специфични правила за нормиране, отчитане и заплащане на труда по ред,
установен от Министерския съвет.
Необходимостта
от преместване на работника или служителя на друга подходяща работа или на
същата работа при облекчени условия, характерът на работата, условията на труда
и срокът на преместването се определят по предписание на здравните органи.
Предписанието
за трудоустрояване, издадено от здравните органи, задължава работника или
служителя да не изпълнява работата, от която се премества, а работодателя - да
не го допуска до тази работа.
Работодателят
е длъжен да премести работника или служителя на подходяща работа съгласно
предписанието на здравните органи в 7 - дневен срок от получаването му.
При неизпълнение на предписанието на здравните
органи от работодателя той дължи на работника или служителя обезщетение.
Работникът или служителят има право да
оспорва законността на уволнението пред работодателя или пред съда и да иска:
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; възстановяване на
предишната работа; обезщетение за времето, през което е останал без работа
поради уволнението; поправка на
основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други
документи. Работодателят може и по свой
почин да отмени заповедта за уволнение до предявяването на иск от работника или
служителя пред съда.
За уволнението на ищцата не е дадено разрешение
от Териториалната експертна лекарска комисия, каквото е изискването на закона.
В случаите, когато за извършване на
уволнението се изисква предварителното съгласие на инспекцията по труда или на
синдикален орган и такова съгласие не е било искано или не е било дадено преди
уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това
основание, без да разглежда трудовия спор по същество.
Съдът
счита, че следва да постанови решение по делото, с което да признае
уволнението на ищцата за незаконно и да отмени
Заповедта, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание уволнение, като незаконосъобразна и постановена в
нарушение на закона; да възстанови
ищцата на предишната работа, заемана от нея преди незаконното й уволнение, ответникът
да заплати на ищцата обезщетение за времето.
При този
изход на процеса,
ответникът следва да заплати разноските делото, съобразно уважения размер на
иска и представения списък по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА, на основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ, уволнението на ***., ЕГН **********,***, ***, ЗА НЕЗАКОННО
и ОТМЕНЯ Заповед № *** / ***г. на директора на ***. ***ЕИК/БУЛСТАТ
***, седалище и адрес на управление:***
***, ж. к. ***, представлявано от ***., заедно с ***, или ***. заедно с ***- и ***на ***, с която на ***., ЕГН **********, е наложено дисциплинарно наказание
уволнение, като незаконосъобразна и
постановена в нарушение на закона.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на
основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, ***.,
ЕГН **********, на предишната работа,
заемана от нея преди незаконното й уволнение, а именно на длъжност ***.
ОСЪЖДА, на основание чл. 344, ал. 1,
т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ,
***. ***ЕИК/БУЛСТАТ ***, седалище и адрес на управление:*** ***, ж.
к. ***,
представлявано от ***., заедно с ***,
или ***. заедно с ***- и ***на ***,
да заплати на ***., ЕГН **********,***,
***, сумата 604,66 лв. /шестстотин и
четири лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за
оставането без работа поради незаконно
уволнение през периода от ***г. до ***г.
включително, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на
настоящето дело до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 344, ал. 1,
т. 3, вр. с чл.225, ал. 1 от КТ,
***. ***ЕИК/БУЛСТАТ ***, седалище и адрес на управление:*** ***, ж.
к. ***,
представлявано от ***., заедно с ***,
или ***. заедно с ***- и ***на ***,
да заплати на ***., ЕГН **********,***,
***, сумата 1579,10 лв. /хиляда петстотин
седемдесет и девет лева и десет стотинки/, представляваща разлика в заплатите
между длъжността, заемана от ищцата преди уволнението и длъжност, на която е
постъпила на работа ищцата след уволнението, за периода от постъпването на
работа - ***. до ***. /края на шестмесечния период след уволнението, допустим
от закона, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на
настоящето дело до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК,
***. ***ЕИК/БУЛСТАТ ***,
седалище и адрес на управление:*** ***, ж. к. ***,
представлявано от ***., заедно с ***,
или ***. заедно с ***- и ***на ***,
да заплати на ***., ЕГН **********,***, ***, сумата от 610
лева разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ******ЕИК/БУЛСТАТ ***, седалище и адрес на управление:*** ***, ж.
к. ***,
представлявано от ***., заедно с ***,
или ***. заедно с ***- и ***на ***,
да заплати в полза на ПлРС сумата от
100 лева разноски за държавна такса в производството.
Решението
подлежи на обжалване пред ПлОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: