Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 03.09.2020 година гр. С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – гр. С.З. Търговско отделение
На 03.08. 2020 година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
СЕКРЕТАР: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
Като разгледа докладваното от
съдията ХРИСТОВ
Търг.д. № 197 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази:
Предявени са
искове с правно основание чл.432, ал.1, във вр. с чл.380 от КЗ и чл. 86 ЗЗД.
В исковата
молба се посочва, че на 17.02.2018г., в гр. С.З., на кръстовището на бул.“П.Е.“
и ул.“И., при управление на МПС - лек автомобил марка „Б.”, модел „***” с ДК №
СА *** СМ, Б.М.Т. нарушил правилата за движение по пътищата и допуснал
пътнотранспортно произшествие, при което по непредпазливост причинил телесни
увреждания на возещия се на задната седалка в лекия автомобил пътник И.Т.Н..
За събитието
е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, рег.№ 3425/19.02.2018
г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД-МВР - гр. С.З..
По случая е
образувано досъдебно производство № 26/2018г. по описа на ОД-МВР - гр. С.З.,
което е приключило с влязло в сила Споразумение от 23.01.2019 г. по НОХД №
165/2019 г. по описа на Районен съд - С.З., по силата на което водачът Б.М.Т.
се е признал за виновен в това, че на 17.02.2018 г. в гр.С.З. при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Б.”, модел „***“, рег.№ СА ***
СМ, нарушил правилата за движение, посочени в Закона за движение по пътищата-
ЗДвП, а именно - чл.20, ал.1 от ЗДвП („Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват”) и чл.21, ал.1 от ЗДвП („При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: за пътно превозно средство
от Категория „В“ в населено място - 50 км/ч.”), и по непредпазливост причинил
на И.Т.Н. средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата -
контузия на мозъка, представляваща разстройство на здравето, временно опасно за
живота - престъпление по чл.343, ал.1, б.„Б“ във връзка с чл.342, ал.1 от НК.
Посочва се,
че съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
Посочва се
също така, че в рамките на наказателното производство по категоричен начин е
доказана причинно-следствената връзка между деянието и причинените вреди
/вредоносен резултат/ на ищеца И.Т.Н..
От
техническа гледна точка несъобразената скорост на водача на л.а. „Б.” - Т. и
несъобразяването му с пътната обстановка довеждат до изгубване на контрол над
управляваното от него МПС и са били последователно в причинно-следствена връзка
с настъпването на ПТП.
Въз основа
на изложеното и при анализ на описаната фактическа обстановка, ищецът посочва,
че единственият възможен правен извод, който може да се направи е, че водачът
на л.а. „Б.” - Т., е нарушил чл.20, ал. 1 и 2 от ЗДвП, като не е съобразил
скоростта на движение на управлявания от него лек автомобил с пътната
обстановка, и чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е управлявал МПС с по-висока от
разрешената скорост.
Твърди се,
че тези нарушения на правилата за движение се намират в пряка и непосредствена
причинна връзка с последвалия удар на лекия автомобил в крайпътния метален
стълб и с причиненото, вследствие на удара, телесно увреждане на возещия се на
задната седалка зад водача в същия автомобил пътник - И.Т.Н..
В следствие
на претърпяното ПТП ищецът И.Т.Н. е получил наранявания, изразяващи се в:
- контузии
на главата - контузия на мозъка, охлузване и разкъсноконтузна рана на кожата в
областта на долната челюст в дясно,
- контузия
на тялото - изкълчване на дясната акромиоклавикуларна става с ограничение на
движенията до 15-20 гр. във фазата на отвеждане /става в областта на раменния
пояс/.
Посочва се,
че описаните наранявания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи
предмети, отговарящи да бъдат получени в указаните за претърпяното ПТП време и
начин.
Контузията
на мозъка е причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота,
което се явява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК.
Пострадалият е хоспитализиран за период от месец и половина и е бил поставен
под постоянно лекарско наблюдение. Проведено е медикаментозно лечение.
Разкъсноконтузната
рана на кожата в областта на долната челюст е причинила разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, което се явява лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.
Възстановителният
период за това нараняване е около 14-20 дни.
Контузията
на дясната акромиоклавикуларна става /раменна става/ е довела до ограничаване
движенията в дясната ръка на пострадалия за период повече от 5 месеца, което
според ищеца се явява средна телесна повреда по смисъла на НК.
Посочва се,
че пострадалият е бил в кома непосредствено след ПТП, след което е
хоспитализиран в НХК. В епикризата при „настъпили усложнения” е отбелязана появя
на декупитални рани по пети и подбедрици. Назначено е медикаментозно лечение
след изписване.
Ищецът
твърди, че получените нарло болничен престой, последващо обездвижване на
засегнатия участък /дясна ръка/рамо/ и същевременно ограничаване подвижността
на дясната ръка за продължителен период от време.
Вследствие
на получените травми от ПТП с Експертно решение № 2000/11.09.2018 г. на Първи
състав на ТЕЛК към УМБАЛ „П.Д.С.К.” АД - С.З., пострадалият Н. е инвалидизиран
от 03.04.2018 г. до 01.09.2019 г. с 30 % трайно намалена работоспособност.
Водещата диагноза, която му е поставена, е „Дифузна травма на главния мозък”.
С Експертно
решение № 0449/25.03.2019 г. на Специзлизиран състав по нерви и очни болести на
НЕЛК е изменено горното експертно решение на ТЕЛК и на пострадалия Н. е
определена 50 % трайно намалена трудоспособност от 03.04.2018 г. до 01.09.2019
г. Условията на труд, при които пострадалият не може да работи съгласно
експертното решение, са тежък физически труд, значително психично напрежение,
нощен и извънреден труд, работа в условия на невротоксични вещества.
На
06.03.2019 г. пострадалият Н. е консултиран с психолог Минчо Н., който дава
мнение, че лицето преживява посттравматичен стресов синдром със силно изразена
психоматика - нервност, притеснителност, чувство за вина, остра стресова
реакция. Пострадалият изпитва неконтролирани епизоди на тревога и депресивност,
получава силна тревожност при опит за качване в автомобил или за шофиране,
виене на свят, силно притеснение и към настоящия момент не може да преодолее
травматичните епизоди от случилото се ПТП. Препоръката на психолога е да се
проведе поредица консултации със специалист, които да понижат нивото на страх и
тревожност и да облекчат емоционалното и психологическо състояние на
пострадалия.
Вследствие
на получените увреждания Н. е изпитвал болки и страдания както от физически,
така и от психологически характер.
Вследствие
на получените от процесното ПТП травми пострадалият е претърпял лечение в
болница за срок от месец и половина. Прекарал е голяма част от времето на
легло, първо поради състоянието му на кома и после поради силното главоболие и
замайване вследствие на травмата на мозъка. От залежаването е получил рани,
подробно описани в епикризата, издадена му при изписване. Болките в главата на
ударените места и силното вътрешно главоболие довели до неудобство при сън,
което се изразявало в трудно позициониране на главата, така че да не бъде
притискана при сън и в съчетание с общото главоболие, обусловило силно
влошаване на качеството на съня на пострадалия, бодърстване, което пък довело
до невъзможност на пострадалият да отпочине, което е естествената функция на
съня, и формирало у него усещане за отпадналост, умора, стрес и
раздразнителност. Тези негативни вътрешни усещания влошили отношенията му с
близките му.
Болничният
престой ограничил значително социалните му контакти, тъй като посещенията в
болничните заведения са ограничени до един час на ден. Освен това е бил лишен
от възможността да общува активно с близки и приятели, да посещава културни
събития, кино, да спортува и други ежедневни радости от живота.
Поради
общото си усещане за отпадналост и раздразнителност вследствие на недоспиване,
пострадалият не е бил във физическа и психическа кондиция да живее пълноценно
към онзи момент. Към датата на активния оздравителен период пострадалото лице е
било на 33 години. Общо известен факт е, че младите хора са силно социално
активни и тези ограничения в живота на Н. са формирали в него усещаното за непълноценност,
тъга, самота, скука и други, разгледани като изживявания от вътрешния
психологически мир на човека. Тази обща психологическа потиснатост задълбочила
проблемите със съня. Физическите болки от своя страна също нарушават съня, като
ищецът посочва, че и това е общоизвестен факт, който няма нужда от доказване.
Още повече, че е изключително трудно да се докажат състояния и усещания от
психичния мир на човека, тъй като те са строго лични и дори и при външна изява
е възможно действието, явяващо се тяхно проявление, да бъде възприето от
околните по различен начин от този на конкретното лице.
Вследствие
на луксацията на дясната раменна става пострадалият имал затруднение в
ежедневните си обслужвания. Затруднявал се е с храненето, пазаренето на покупки
за дома. Не е можел да носи тежко, не е можел дори да сваля предмети от горните
шкафове в кухнята, поради болките в рамото. Изпитвал е болки при сън на дясната
страна. Всичко това затруднявало излишно роднините му и отношенията им се
обтегнали. Пострадалият не е можел да спортува, да кара колело, което е
поредното ограничение на пълноценния му живот вследствие на претърпяното ПТП.
Предписана му е физиотерапия.
В този ред
на мисли на ограничаване на социалния живот на пострадалия са и последиците от
получените физически белези вследствие на ПТП. Разкъсно-контузната рана на
кожата в областта на долната челюст в дясно е на видно място на лицето. Тази
рана е загрозила лицето на пострадалия и той се е чувства непривлекателен. В
съчетание с дългия престой в болница и силните болки в дясното рамо,
пострадалият се чувствал по-малко мъж и недостоен за никоя жена, затворил се в
себе си и изпитвал силен срам. Всичко това го потиснало много, защото бил млад
и се притеснявал, че е белязан за цял живот и че ще остане сам. Това довело от
своя страна до повишаване на нивата на стрес и тревожност в пострадалия.
На следващо
място Н., като пострадал от автомобилна катастрофа, изпитвал безпокойство и
страх на общо основание и още повече при нужда от превозване с моторно превозно
средство. Естествено е след като премине шокът и първоначалния стрес, човек да
се замисли какво е можело да се случи. Пострадалият е приет в кома в болницата.
Узнаването впоследствие на това обстоятелство и знанието, че е бил в
катастрофирал автомобил са породили у пострадалия натрапчиви мисли как е можело
да умре на пътя. Този страх от моторни превозни средства освен че повишил
нивата на безпокойство в Н., което се отразило и на повишаване на кръвното му
налягане, също допринесъл и за ограничаване на социалния му живот.
Не на
последно място в исковата молба се обръща внимание на освидетелстването на
пострадалия като такъв с трайно намалена трудоспособност в размер на 50 %,
което пряко се отразява на възможността му да започне нова работа предвид ограниченията,
които трябва да спазва при избора на работни условия. Този факт пряко влияе на
финансовото състояние на пострадалия, тъй като инвалидната пенсия е крайно
недостатъчна да се посрещнат дори и медицинските нужди за периода, като
закупуване на лекарства, посещения при специалисти, физиотерапия и други. Освен
всичко изброено горе, Н. се чувствал и в тежест на близките си, които му
помагали, и че е безполезен и непълноценен член на обществото.
Твърди се,
че от изложеното е видно, че на пострадалия са причинени болки и страдания,
представляващи неимуществени вреди, които ищецът търпи и към настоящия момент,
и които ще търпи и за в
Относно
имуществените вреди вследствие на ПТП:
Ищецът
твърди, че за извършените манипулации и проведено медикаментозно лечение в
болничен и извънболничен оздравителен период ищецът е заплатил сумата от
1028,12 /хиляда двадесет и осем лева и дванадесет стотинки/ лева, като са му
издадени фактури и касови бележки, приложени към исковата молба.
Твърди се,
че към момента на настъпване на ПТП лекият автомобил „Б.” с рег.№ СА *** СМ,
управляван от Б.М.Т., е имал валидно сключен Договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” със ЗК „Б.И.” АД - застрахователна полица
№ BG/02/118000401730 със срок на действие на застрахователния договор от
27.01.2018г. до 26.01.2019г., поради което на основание чл.432, ал.1 от КЗ
пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по претенцията за обезщетение
е ЗК „Б.И.” АД, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати
обезщетение в един справедлив размер по повод гореописаните неимуществени и
имуществени вреди получени от ПТП.
Ищецът
посочва, че с молба от 11.02.2019 г. е предявил претенцията си за изплащане на
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди пред ЗД „Б.И.” АД.
След
разглеждане на предявената претенция и проведени преговори ЗК „Б.И.” АД
отказало да изплати справедливо обезщетение на ищеца И.Т.Н. за претърпени от
него неимуществени вреди в резултат на претърпяното на 17.02.2018г. ПТП. Счита,
че ответникът неправомерно отказал да изплати справедливо обезщетение на
пострадалия за причинените му имуществени и неимуществени вреди, поради което и
предявява настоящите претенции.
Ищецът
счита, че претърпените от него неимуществени вреди от причинените му болки,
страдания, негативни усещания и неблагоприятни промени в личния живот в
следствие на претърпяното на 17.02.2018г. ПТП до настоящия момент, биха се
компенсирали със сумата от 80 000 лева.
Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника ЗК „Б.И.” АД да заплати на ищеца И.Т.Н.:
1. Сумата от 80 000 /осемдесет хиляди/ лева -
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от И.Т.Н.
неимуществени вреди, в резултат на претърпяното ПТП на 17.02.2018г., ведно със
законната лихва, считано от момента на извършване на деянието, до окончателното
изплащане на задължението,
и
2. Сумата от 1028,12 /хиляда двадесет и осем лева
и дванадесет стотинки/ лева - представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от И.Т.Н. имуществени вреди, в резултат на претърпяното ПТП на
17.02.2018г., ведно със законната лихва, считано от момента на извършване на
деянието, до окончателното изплащане на задължението.
Претендира
направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок е постъпил отговор на
исковата молба,
с който ответникът взема становище по предявените искове. Счита предявените
искове по същество за неоснователни, необосновани, недоказани и прекомерно
завишени по размер, поради което оспорва изцяло ищцовата претенция, както по
основание, така и по размер. Оспорва и изложените в исковата молба твърдения и
наведени обстоятелства.
Наведени са
доводи за нередовност на исковата молба, като се посочва, че ищецът не е
изложил точно, ясно и изчерпателно всички релевантни за възникването на правото
на обезщетение факти, както и че не съдържа изложение на обстоятелствата, на
които се основав искът.
Ответникът
оспорва твърденията, че в резултат на осъществяване механизма на
пътнотранспортно произшествие от 17.02.2018г., на ищеца са причинени описаните
в исковата молба травматични увреждания и са възникнали заявените от него
неимуществени вреди или ако са възникнали, то не обосновават размера на
исковата претенция.
Оспорва
твърдените с исковата молба травми, получени от ищеца като вид и характер, като
оспорва и твърденията за тяхната продължителност. Твърди, че представените
медицински документи не обосновават нито твърдените неимуществени вреди, нито
искания размер на обезщетение за тях. Не са налице медицински документи,
обвързани с проследяване на здравословното състояние на пострадалия, както и
документи относно възстановителните процеси.
Оспорва
твърденията за интензитет и проявлението на настъпилите неимуществени вреди,
твърденията за периода, през който са търпени, като оспорва и твърдението за
настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция.
Оспорва
изцяло твърдението на ищеца, че в резултат на ПТП от 17.02.2018г. е получил
изкълчване на дясната акромиоклавикуларна става с ограничение на движенията до
15 - 20 градуса във фазата на отвеждане. Твърди, че подобни оплаквания към
първоначално заявените не са направени и не са били отразени в представената
като писмено доказателство по делото Епикриза към ИЗ 3855 на Клиника по
неврохирургия при УМБАЛ „П.Д.С.К." АД - С.З., където ищеца е бил приет
непосредствено след ПТП. Изкълчването на дясната акромиоклавикуларна става с
ограничение на движенията до 15 - 20 градуса във фазата на отвеждане се заявява
едва и единствено на базата на Амбулаторен лист № 864/11.07.2018г., издаден
почти пет месеца след датата на ПТП. Ищецът твърдял, че в този амбулаторен лист
е отразен преглед, извършен пет месеца след процесното ПТП, при който преглед
са били „установени и множество порезни и разкъсно контузии рани по крайниците
и в областта на дясното ухо на пострадалия Н.". Фактът, че при този
преглед - 5 месеца след ПТП, са установени прорезни и разкъсно контузии рани, а
не белези или зараствания от такива, поставя под съмнение дали евентуално
описаните в амбулаторния лист увреждания са били причинени при процесното ПТП.
Твърди, че липсва каквато и да било пряка причинно - следствена връзка между
горепосочените телесни увреждания и факта, те да са получени от виновното
поведение на водача на лек автомобил „Б. ***", с per. № СА ***СМ Б.М.Т..
Оспорва
твърдението, че контузията на дясната акромиоклавикуларна става е обусловило трайно
затруднение на движенията на дясната ръка на ищеца за период повече от 5 месеца
и че на ищеца е била назначена физиотерапия, тъй като в тази насока няма
представено нито едно доказателство.
Оспорва
твърдението, че в резултат от настъпилото пътно - транспортно произшествие Н. е
изпитвал болки и страдания от психологически характер. Представеното с исковата
молба психологическо становище не обосновава твърдението на ищеца, че
установеният на 06.03.2019г. (повече от година след ПТП) от психолог посттравматичен
стресов синдром при него е в резултат на конкретното процесно ПТП от 17.02.2018г.
Твъри, че
процесното ПТП не е настъпило по описания в исковата молба начин.
Оспорва
твърдението за изключителна вина на водача на лек автомобил „Б.", с per.
N9 СА ***СМ Б.М.Т. за настъпването на твърдяните в производството вреди, като
навеждам довод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия И.Т.Н., изразяващо се в неизползване на обезопасителен колан като пътник
в МПС, в нарушение на чл. 137а ЗДвП задължение, с което поведение сам се е
поставил в риск.
По горните
съображения, самостоятелно прави възражение за съпричиняване на вредите от
страна на пострадалия при осъществяване механизма на ПТП, като в тази връзка
оспорва твърденията, че заявените с исковата молба травми и съответно -
неимуществени вреди са възникнали единствено поради виновните действия на
водача на автомобил марка лек автомобил марка „Б.", с per. № СА ***СМ Б.М.Т.,
в който ищецът е пътувал като пътник на задната седалка.
С оглед
горното твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на И.Т.Н. като
поддържа, че причина за настъпване на телесните увреждания довели до телесните
му увреждания е негово виновно нарушение на разпоредбите на Закона за движение
по пътищата, изразяващо се в непоставен предпазен колан, в нарушение на чл.
137а ЗДвП, с което поведение сам се е поставил в риск. Счита, че ако Н. е бил с
поставен предпазен колан не би се стигнало до настъпване на вредоносния
резултат или дори да бе настъпила вреда, тя не би довела до твърдените в
исковата молба телесни увреждания. Съпричиняването от негова страна е в пряка
причинно-следствена връзка стежестта на получените увреждания. Касае се за
поемането на предвидим и реално очакван риск, или в неговото неоправдано
игнориране, като това поведение на пострадалия съставлява обективен принос,
който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат,
последица от реализираното пътно - транспортно произшествие. Всеки пътник в МПС
следва да вземе мерки за собствената си безопасност, като спази задължението си
да постави предпазен колан, за което носи самостоятелна
административнонаказателна отговорност по ЗДвП. В тази връзка поддържам, че
травмите на И.Т.Н. са настъпили като резултат от неговото собствено виновно
поведение. Поставянето на предпазен колан би осуетило изцяло настъпването на
претърпените вследствие на ПТП телесни увреждания или би ограничило до голяма
степен настъпването на телесните увреждания.
Посочените
обстоятелства, счита, че осъществяват, както от правна, така и от фактическа
страна, състава на съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД и същото следва да бъде отчетено от съда при постановяване на
решението по съществото на спора, дотолкова, доколкото то рефлектира върху
обема на отговорността на ответника.
Поради
горните доводи, ответникът счита, че са налице основания за намаляване на
обезщетението на ищеца поради съпричиняване на настъпилите вредни последици,
като обезщетението следва да бъде определено при условията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Намаляването следва да бъде извършено въз основа на комплексна оценка,
включваща степента на каузалното действие на деянието на пострадалия, степента
на неговата обективна вредоносност, тежестта на правонарушението, тъй като
деянието на пострадалия в настоящия случай е противоправно и степента на
неговата вина.
Оспорва
размера на предявения иск за неимуществени вреди, като счита същия за недължим,
респ. за прекомерен и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в
чл. 52 ЗЗД. Счита, че предявената претенция за неимуществени вреди е завишена с
оглед обществените критерии за справедливост и обстоятелствата, при които е
настъпило твърдяното ПТП.
Оспорва
началният момент, от който се претендира лихвата - от 17.02.2018г. - датата на
ПТП. Излага съображения, че съгласно изричната уредба дадена в чл. 493, ал. 1,
т. 5 КЗ във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 2 от новия КЗ следва да се приеме, че дължимата
от застрахователя в полза на увреденото лице законна лихва, се начислява от
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е
най - ранна.
Твърди, че в
настоящия казус не следва да намери приложение и нормата на чл. 497, ал. 1 КЗ,
доколкото същата е приложима само при липса на определяне и изплащане на
застрахователното обезщетение в срок, т.е. при наличието на две кумулативни
изисквания. Посочва, че в случая има произнасяне и определяне на размер на
обезщетението. Видно от представеното с отговора на исковата молба Становище на
Застрахователно дружество „Б.И." АД изх. № НЩ 2113/20.03.2019г.,
застрахователното дружество е определило размер на застрахователното
обезщетение и е изразило готовност да заплати същото по представена от ищеца
лична банкова сметка. ***, че ищецът не е депозирал лична банкова сметка, ***риално
заверено пълномощно, в полза на този, на когото пострадалото лице желае да бъде
изплатено застрахователното обезщетение.
Счита, че и
предявеният иск за обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди е неоснователен
и недоказан. Не е налице причинно- следствена връзка между претендираните
имуществени вреди и процесното ПТП.
Оспорва иска
за присъждане на лихва и по претенцията за имуществени вреди - като
неоснователен, по съображенията за неоснователност на главния иск.
Посочва, че
ищецът не е конкретизирал и обосновал акцесорната си претенция за лихви върху
обезщетението за имуществени вреди от датата на увреждането, тъй като от
представените с исковата молба писмени доказателства (фактури и касови бонове),
било видно, че претендираните от ищеца разходи са извършени след датата на ПТП
- 17.02.2018г., но ищецът претендира законната лихва от датата на ПТП.
Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените от И.Т.Н. искове за
претърпени неимуществени и имуществени вреди, като неоснователни и недоказани.
Алтернативно
моли, в случай, че съдът счете за основателни исковите претенции на ищеца, то
да намали размерите на претендираните обезщетения, тъй като претендираният
размер не кореспондира с принципа на справедливостта и установената съдебна
практика и не се доказват твърдените за претърпени в исковата молба травми от
ищеца. Ако все пак настоящия съдебен състав, намери за установено наличието на
твърдените неимуществени вреди, моли, да бъде определен размера на дължимото
обезщетение като съдът се съобрази с принципа на съразмерност и справедливост
заложен в чл. 52 ЗЗД, както и с разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и вземе
предвид съпричиняването от страна на ищеца.
Претендира
направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски, в това
число и адвокатски хонорар.
Постъпила е допълнителна искова молба, с която
ищецът, чрез неговия процесуален представител заявява, че поддържа исковата
претенция, като счита, че направените възражения и изложените доводи в отговора
на исковата молба са бланкетни и неоснователни.
Относно наведените доводи за нередовност на
исковата молба, ищецът се позовава на чл. 300 ГПК, като заявява, че претенцията
е описана както по основание, така и по размер.
Относно
наведените от ответната страна аргументи за липса на причинноследствена връзка
между процесното ПТП и разкъсно- контузни рани по крайниците и в областта на
дясното ухо на пострадалия Н. счита, че същите са неоснователни и тенденциозно
изложени. Ищецът твърди, че още в исковата молба е отбелязал, че се позовава не
само на цитирания от ответната страна амбулаторен лист, но и от изготвените в
хода на ДП съдебно – медицински експертизи.
Относно
наведените от ответната страна аргументи за липса на причинноследствена връзка
между процесното ПТП и изкълчването на акромиоклавикуларната става с
ограничение на движенията до 15-20 гр. във фазата на отвеждане в дясното рамо
счита, че са неоснователни. Позоваваме се на конкретно изготвената относно тази
травма съдебно – медицинска експертиза по ДП.
Противопоставя
се на възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалия ищец,
тъй като твърди, че същият е бил с поставен предпазен колан.
Твърди, че
размерът на исковата претенция за претърпените от ищеца неимуществени вреди е
съобразен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и трайната практика на съдилищата в
страната по тези спорове.
По отношение
на началната дата на лихвата за забава прави следното уточнение към исковата
молба и моли петитумът в тази част да се чете, както следва:
Да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 2977.78 /две хиляди деветстотин
седемдесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки/ лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 80 000 лв. за периода от 11.02.2019
г. - датата на уведомяване на застрахователя от ищеца, до 24.06.2019 г. -
датата на пощенското клеймо на писмото, с което ищецът е подал исковата молба,
както и законна лихва за забава след тази дата до окончателното изплащане на сумата.
Моли, да
бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 38.27 /тридесет и осем лева
и двадесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 1028,12 лв. за периода от 11.02.2019 г. - датата на уведомяване на застрахователя от ищеца, до 24.06.2019 г. - датата на пощенското клеймо на писмото, с
което ищецът е подал исковата молба, както и законна лихва за забава след тази
дата до окончателното изплащане на сумата.
Относно
наведените от ответната страна аргументи, че ищецът не е представил оригинал на
нотариално заверено пълномощно, заявява, че е представил заверено от адвокат П.Д.
нотариално заверено пълномощно, с което дава разрешение на адвокат П.Д. да
получи сумите по обезщетението, и че е представил служебната банкова сметка ***.
39 от Закона за адвокатурата, по която той е оправомощен да получава суми за
сметка на доверители си.
Относно
представения с отговора документ - молба за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди с изх. № НЩ - 2113/20.03.2019 г., ищецът заявява,
категорично заявяваме, че не е получил такъв документ.
Постъпил е
допълнителен отговор на допълнителна искова молба, с който ответникът заявява, че
поддържа всички оспорвания, възражения и становища по предявените искове,
изложени в първоначалния отговор.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за
установено следното:
Безспорно е, че към момента на настъпване на ПТП от 17.02.2018г. за лек
автомобил Б. с рег. № СА ***СМ има сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" със ЗД „Б.И." АД, съгласно застрахователна
полица № ВG/02/118000401730, с валидност от 27.01.2018г. до 26.01.2019г.
Не е спорно и наличието на влязло в сила споразумение от 23.01.2019г. по
НОХД № 165/2019г. по описа на Районен съд - С.З., по силата на което водачът Б.М.Т.
се е признал за виновен в това, че на 17.02.2018г. в град С.З. при управление
на моторно превозно средство - лек автомобил Б. с рег. № СА ***СМ, нарушил
правилата за движение, посочени в Закона за движение по пътищата и по
непредпазливост причинил на И.Т.Н. средна телесна повреда, изразяваща се в контузия
на главата - контузия на мозъка, представляваща разстройство на здравето,
временно опасно за живота - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б" вр. с
чл. 342, ал. 1 НК.
С молба от
11.02.2019 г. ищецът е предявил
претенцията си за изплащане на обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди пред ЗК „Б.И.” АД.
След
разглеждане на предявената претенция и проведени преговори ЗК „Б.И.” АД е
предложило да заплати обезщетение в размер на 3 000 лв.
От заключението на съдебно медицинската експертиза се установява, че при
процесното ПТП ищецът И. Т.Н. е получил наранявания изразяващи се в : Контузия
на главата-нарушаване целостта на окципиталната кост и мастоидния израстък/при
направен КАТ/, контузия на мозъка,охлузване и разкъсно контузна рана на кожата
в областта на долната челюст в дясно. Контузията на главата с нарушаване
целостта на черепните кости се явява средна телесна повреда, която е причинила
разстройство на здравето възстановяващо се за 2-3 месеца.
Контузията на мозъка е причинила разстройство на здравето, временно опасно
за живота, което е средна телесна повреда. За това страдание ищецът е
хоспитализиран в ОАИЛ и НХК на УМБАЛ-Ст.Загора, поради временно изпадане в
коматозно състояние изискващо поставяне на изкуствена белодробна вентилация, мониториране
и следене на основните жизнени показатели и функции.
Разкъсно контузната рана на кожата
,в областта на долната челюст в дясно е причинила разстройство на здравето и се
явява лека телесна увреда изискваща 3 седмици възстановителен период.
Контузията на дясната акромиоклавикуларна става е предизвикала трайно
затруднение на движенията на дясната ръка и се явява средна телесна увреда, която
се възстановява за 2-3 месеца при правилно лечение.
Активното лечение на мозъчната контузия и на травмите по главата е
осъществено в НХК и ОАИЛ на УМБАЛ,което е адекватно проведено спрямо
поставената диагноза.Стационарното лечение е продължило 43 дни.
По време на лечението в НХК и ОАИЛ предвид залежаването при условия на
изкуствена белодробна вентилация и мониториране на жизнените показатели ищецът И.Н.
е бил в лежащо положение без активни и пасивни движения, поради което са се
появили декубитални рани по петите и подбедриците. Също така са взети секрети
от храчка,от самите рани и хемокултура,които са показали временно наличие на
бактериална флора. При тази ситуация е реагирано с използване на адекватна
антибиотична терапия.
Преживените болки и страдания свързани с последиците от претърпяното ПТП са:
нарушен неврологичен статус изразяващ се в енцефалопатия - лека степен, десностранна
латентна хемипареза, нарушена концентрация и паметови разстройства, перманентно
главоболие,периодично двойно виждане. Описани са когнитивни нарушения при
извършен преглед от психиатър-неконтролирани епизоди на тревога и депресивност,
тревожност при качване в автомобил,световъртеж. Предвид персистиращите
оплаквания при ищеца му е препоръчано провеждане на продължителна психотерапия.
Според вещото лице възстановителния
период до сегашното състояние е постигнат при първите 5 следтравмени месеца.
При оценка на възстановяването му може да се отбележи, че съществуват дефицити
в неврологичния и мозъчен статус, които най-вероятно ще бъдат трайни.
Констатираните психични отклонения са лечими след прилагане на продължителна
психотерапия.
Според експерта може да се заключи, че ищецът не е бил с поставен предпазен
колан в момента на ПТП-то.
Възстановяването на порезни и разкъсно контузии рани зависи от тяхната зона
на разполагане, дълбочина на проникване,засегнати кръвоносни съдове и тъкани, начинът
им на лечение: дали е саниране с превръзка или саниране с хирургичен шев. Периодът
на възстановяване е от 14 до 30 дни.
Според вещото лице описаните травматични увреждания са причинени от
действието на твърди, тъпи предмети и отговарят да са получени по време и начин
описани в ДП. Характерът на уврежданията отговарят те да са получени при
процесното ПТП.“
Срокът на възстановяване при този тип травми се определя от
продължителността на болковия синдром и от срока на възвръщане на нормалната
амплитуда на движение в раменната става. Акромиоклавикуларната става е
микроподвижна поначало/3-5 градуса/. Начинът на лечение се определя от
преглеждащия /диагностициращ/лекар. Лечението може да е консервативно или
оперативно. Консервативният начин включва репозиция на външния край на
ключицата чрез притискане на долу, като клавиш и поставянето на стегната
превръзка рамо-лакет, така, че разкъсаните околоставни връзки да са в контакт
за 4-5 седмици. Този срок е разтеглив и зависи от възрастта, конструкцията и
мускулатурата на пациента. Предполага се, че след този срок лигаментните влакна
ще са прирастнали и външния край на ключицата ще остане в леглото си срещу
акромиалния израстък на лопатката. Тогава се започва с бавна,внимателна рехабилитация
на движенията в раменната става.Това продължава поне още 1 месец. При този
начин на лечение общият период на възстановяване е 60-75дни. Не рядко при
такова лечение, след една нова подобна травма влакната на околоставните
връзки/лигаменти отново се разкъсват,ключицата излиза на горе, теглена от
трапецовидния мускул и деформацията пак се получава,но вече безболезнена или
слабо болезнена. Функцията на раменната става не страда. Дефектът при този
лечебен план е оставащата „пагонна“ деформация. Ако лекуващият
ортопед-травматолог или пациента настоява /не желае да има остатъчна козметична
деформация/се извършва оперативно лечение. Под обща анестезия се достига по
открит способ до ставичката,извършва се мануална репозициа и краищата на
ключицата и акромиона се фиксират адаптирани един срещу друг с шевен материал. При
този случай обездвижването след операцията е по-кратко, само до като трае
следоперативния оток и се започва с рехабилитационните мероприятия. При
оперативно лечения възстановителния период е по-кратък: 45-60 дни.
Вещото лице посочва, че от съдебната документация и приложената към нея
медицинска, както и в Протокола от публично съдебно заседание на Старозагорски
Районен съд -Шести наказателен състав от 23.01.2019 г. няма никъде отбелязана
дата за диагностициране и документиране на изкълчването на акромио
клавикуларната става преди 11.07.2018 г. Сочи, че по принцип при описаното ПТП
може да възникне такъв тип травма на акромиоклавикуларната става, но в
медицинската документация няма описана такава. От друга гледна точка за периода
между 17.02.2018 г. и 11.07.2018 г. никъде няма доказателства за друга травма
на ищеца. От това следва да се заключи,че луксацията на акромио клавикуларната
става може да се е случила при процесното ПТП, но е установена и документирана след
5 месеца.
Според вещото лице изкълчването на акромиоклавикуларната става не може да
се прояви след 5 месеца от настъпилото увреждане.
Вещото лице посочва, че декубиталните рани са много неприятно усложнение
при оперирани, дълго лежащи и изтощени болни. Тя се явява предимно на ония
места по тялото, където поради липса на мускулатура и подкожна мазна тъкан
костите са покрити само с кожа. Тези места са: областта на сакралната кост,
плешките, големите трохантери на бедрената кост, лактите и петите. Кожата се
притиска между костта и леглото и се получава разраняване- пролежка. Ясно е, че
към декубитус са предразположени ония болни, които лежат неподвижно и в едно и
също положение (намиращите се в безсъзнание, оперираните, които не задържат урина
или изпражнения, и пр.). Освен това обаче от голямо значение са неравностите по
леглото,грубото бельо, гънките по чаршафите или дрехите, трохите от хляб в
леглото и пр. Декубитусът се дължи на смущение на кръвообращението на дадено
място, където има притискане на кожата. По-късно вследствие инфекция се явява
възпалителен процес и даже умъртвяване на тъканта. Декубитусът обикновено
започва с появата на червено болезнено петно, което впоследствие се превръща в
повърхностна или дълбока язва. Често тя заздравява с образуване на белег.
Понякога обаче се развива по- значителна некроза или гангрена.
За да се избегне появата на пролежка, трябва да се внимава болните да не
лежат дълго време в едно и също положение. Важно условие за избягване на
пролежките е чистотата на болните и изрядността на леглото. Оперираните трябва
да се поддържат винаги чисти и подсушени. Леглото трябва да бъде винаги чисто,
без неравности по дюшека, чаршафите, почистено от трохи и други частици.
Бельото на оперирания трябва да се сменя често. Ежедневно трябва да се прави
преглед на дълго лежащите болни, особено по тия места на кожата, които са
предразположени към образуване на декубитус, и при най- малкото съмнение да се
предупреди лекаря. Два пъти на ден трябва да се разтрива застрашените места с
камфоров спирт и обилно да бъдат талкирани. При появата на декубитус усилията
се насочват към спиране на развитието му. За целта се употребяват
антидекубитални дюшеци, антидекубитални възглавници, гумени кръгове и др.
Най-често се употребява гуменият кръг. Такъв се поставя и под болни, които са
застрашени от появата на декубитус. Превръзката на декубиталните рани трябва да
става при най-голямо спазване на асептиката, тъй като те се инфектират много
лесно. Според това колко време зоната е била притисната зависи и дълбочината на
разязвяването.От това зависи и колко време ще е лечението му. Към съдебната и
медицинската документация не е представен амб.лист № 864/11.07.2018г издаден от
Д-р В.Радичев,който споменава ищецът във въпроса си. За информация от него може
да се съди по извадки,приложени в СМЕ към ДП №26.Там е цитиран въпросния
Амб.лист „...при прегледа са установени множество порезни и разкъсно контузии
рани по крайниците и в областта на дясното ухо.Походка самостоятелна.Движенията
в дясното рамо са с дефицит 15-20 гр за сметка на отвеждането.“ От това
описание не може да се разбере за белези/цикатрикси на травматични рани ли се
касае или за пресни такива.
Поставен предпазен колан защитаващ тялото на пасажер в лек
автомобил, претърпяващ ПТП не винаги оставя следи по тялото на същия. Това
зависи от скоростта, посоката на удара, степента на енергийност на удара, наличието
на плътно облекло и други.
По делото са събрани гласни доказателства.
От показанията на свидетеля Д.И.М. става ясно, че е
станал свидетел на процесното пътнотранспортното произшествие от февруари
2018год. Свидетелят видял, че в автомобила имало трима души. Шофьорът и пътника
до него на предна дясна седалка излезли сами от колата, докато момчето, което
било на задната не било в състояние да излезе. Свидетелят се може да посочи
дали пътникът, който се намирал на задната седалка е имал поставен предпазен
колан.
В показанията си свидетелката Катя Димитрова Димитрова -
майка на ищеца твърди, че в деня на инцидента, към обяд й се обадили по
телефона и й казали, че синът й е пострадал и трябва да отиде до болницата.
Твърди, че заварили ищеца в много тежко състояние, в кома, с черепно - мозъчна
травма на главния мозък. Вкарали го в ОАРИ/1 и оттам нататък настъпил голям
кошмар за живота му. Всеки ден свидетелката ходила за информация и й казвали,
че не се знае състоянието на синът й и да трябвало да чака най - лошото. Това
продължило до двадесет и девети март. Ищецът прекарал повече от 40 дни в
интензивното, а след това го преместили в неврохирургията, където свидетелката
го гледала. Синът и бил в много тежко състояние, от месец февруари месец до
ноември, декември бил почти неадекватен. Бил в кома 19 дни. След изписването
ищецът имал рани по краката от залежаването. Не си спомнял нищо, говорел
несвързано. Правили раздвижване, но не могъл да се възстанови. Главоболията му
продължавали и сега, получавал световъртежи. Ръката му била с извадена ключица,
но докато бил в болницата лекарите не обърнали внимание на това. Впоследствие ищецът
ходил на лекар, който му казал, че трябва да се оперира. Ключицата му била
извадена и стърчала. Ръката си я вдигал настрани, донякъде и не можел повече.
Свидетелката сочи, че ищецът имал белези по краката си от декубиталните рани.
Ходили на раздвижвания и рехабилитации. След първоначалния престои в болницата
ищецът още три, четири пъти постъпвал в неврохирургия. Определили му пенсия от
ТЕЛК, не можел да работи, бил трудоустроен. Свидетелката сочи, че сега ищецът
бил в по-добро състояние, но имал главоболие.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при
спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая,
наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното
ПТП – 17.02.2018 г., по силата на което ответникът по делото е поел задължение
да обезщети увредените при използуването на застрахования автомобил трети лица,
се установява от представената по делото застрахователна
полица № ВG/02/118000401730, с валидност от 27.01.2018г. до 26.01.2019г. за сключена
застраховка „Гражданска отговорност" в ЗД „Б.И.“ АД, т.е. към
момента на настъпване на ПТП на 17.02.2018 г. същият е имал валидно сключена
застраховка гражданска отговорност.
Съдът
намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която
обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по
доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя
по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на
тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред
негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с
новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по
този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е
предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице
срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.
Съгласно
изискванията на чл.432, вр. с чл.380 КЗ ищецът е отправил до ответното
дружество писмена застрахователна претенция от 11.02.2019 г., с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно
обезщетение. С писмо изх. № НЩ № 3113/20.03.2019 г. ответното дружество
отказало да изплати поисканите обезщетения.
Поради
това съдът намира, че предявеният иск е допустим.
На следващо
място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди.
По делото е безспорно
установено, че травматични увреждания на ищеца се намира в пряка и непосредствена причинна
връзка с виновното и противоправно поведение на водача на застрахования
автомобил – Б.М.Т., което е установено с влязло в сила Споразумение от
23.01.2019 г. по НОХД № 165/2019 г. по описа на Районен съд - С.З.. Съгласно
нормата на чл. 383, ал. 1 НПК одобреното
споразумение има последиците на влязла в сила присъда, която според чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд.
Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432 от КЗ следва да
бъде ангажирана, като предявеният иск за неимуществени вреди се явява доказан
по основание.
Относно
размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
При
определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди
съдът като взе предвид получените увреждания на здравето, изразяващо се в следните
телесни травми: Контузия на главата-нарушаване целостта на окципиталната
кост и мастоидния израстък/при направен КАТ/, контузия на мозъка, охлузване и
разкъсно контузна рана на кожата в областта на долната челюст в дясно.
Установено е, че преживените болки и страдания свързани с последиците от
претърпяното ПТП са: нарушен неврологичен статус изразяващ се в енцефалопатия -
лека степен, десностранна латентна хемипареза, нарушена концентрация и паметови
разстройства, перманентно главоболие, периодично двойно виждане. Описани са
когнитивни нарушения при извършен преглед от психиатър-неконтролирани епизоди
на тревога и депресивност, тревожност при качване в автомобил, световъртеж като
на ищеца е препоръчано провеждане на продължителна психотерапия. Според вещото съществуват
дефицити в неврологичния и мозъчен статус, които най-вероятно ще бъдат трайни. Вследствие
на продължителното залежаване ищецът е получил и декубитални рани. В резултат
на гореописаните травми пострадалият първоначално е бил освидетелстван като
такъв с трайно намалена трудоспособност в размер на 30 %, а впоследствие като
такъв с трайно намалена трудоспособност в размер на 50 %.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди не следва да бъде
вземано предвид изкълчването на акромиоклавикуларната става, тъй като според
вещото лице в приложената медицинска документация никъде няма отбелязана дата
за диагностициране и документиране на изкълчването на акромио клавикуларната
става преди 11.07.2018 г., а и същото не може да се прояви след 5 месеца от
настъпилото увреждане.
С оглед установените травми, болките, страданията и причинените неудобства
на ищеца, които търпи и към момента и при съобразяване с конкретните
икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент, които следва да се отчитат
като ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно
обезщетение, съдът намира за справедливо претърпяните болки и страдания да се
остойностят в размер на 50 000 лв.
От страна на ответното дружество е направено възражение за съпричиняване от
страна на ищеца, като са изложени твърдения, че същият е бил без предпазен
колан.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението
за вреди от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на
причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е
налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл
за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението на
посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или
възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице
причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния
резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
Според вещото лице извършило медицинската експертиза може
да се заключи, че ищецът не е бил с поставен предпазен колан в момента на
ПТП-то, но също така посочва, че поставен предпазен колан защитаващ тялото на
пасажер в лек автомобил, претърпяващ ПТП не винаги оставя следи по тялото на
същия, като това зависи от скоростта, посоката на удара, степента на
енергийност на удара, наличието на плътно облекло и други. Следователно по
делото не е безспорно установено, че ищецът е нарушил разпоредбите на ЗДвП,
като е бил без поставен предпазен колан, а доказателствената тежест за
установяване на това обстоятелство е на ответното дружество и в този смисъл
възражението за съпричиняване е неоснователно.
По иска за
имуществени вреди:
От
представените по делото доказателства се установява, че за извършените
манипулации и проведено медикаментозно лечение в болничен и извънболничен
оздравителен период, ищецът е направил разходи в размер на 1 028, 12 лв., за
които са приложени издадени фактури и касови бележки.
По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
При сега
действащия КЗ отговорността на застрахователя за лихви, дължими от
застрахования на увреденото лице е ограничена и това задължение е за периода
след датата, на която застрахователя е бил уведомен за настъпване на
застрахователното събитие било от застрахования, било от увреденото лице. При
това разпоредбата на чл. 498 от действащия КЗ предвижда
задължение на увреденото лице при настъпване на застрахователното събитие да
предяви претенцията си първо пред застрахователя и едва, ако същия не е платил
в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да
плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение, то може да предяви прекия иск по чл. 432 от КЗ срещу
застрахователя. Подобно задължение за увреденото лице липсваше в КЗ (отм.);. В
конкретния случай по делото е представено писмо от 11.02.2019 г., с което е
уведомил застраховател ЗД „Б.И.” АД за настъпване на застрахователното събитие,
поради което при липса на други данни и оспорване на това обстоятелство от
насрещната страна следва да бъде прието, че именно това е датата, на която
застрахователя е бил уведомен за претенцията на ищците и от тази дата за него
настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ. Предвид на
това лихва за забава върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди
се дължи от 11.02.2019 г.
Ищецът претендира заплащане на сумата от 2 977, 78 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 80 000 лв. за периода
от 11.02.2019 г. - датата на уведомяване на застрахователя от ищеца до
24.06.2019 г. - датата на пощенското клеймо на писмото, с което ищецът е подал
исковата молба.
В настоящия случай с оглед уважаването на предявения иск за неимуществени
вреди в размер на 50 000 лв., обезщетението за забава върху тази сума е в
размер на 1 861, 26 лв./ след служебно изчисление от съда/ за периода
от 11.02.2019 г. - датата на уведомяване на застрахователя от ищеца до
24.06.2019 г. - датата на пощенското клеймо на писмото, с което ищецът е подал
исковата молба, като над сумата от
1 861, 26 лв. до претендираната сума от 2 977, 78 лв. искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска за имуществени вреди в размер на 1 028, 12 лв., ответното
дружество следва да заплати обезщетение за забава в размер на 38, 27 лв. върху
главницата от 1 028,12 лв. за периода от 11.02.2019 г. - датата на уведомяване на застрахователя от ищеца, до 24.06.2019 г. - датата на пощенското клеймо на писмото, с
което ищецът е подал исковата молба.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че ЗД „Б.И.” АД следва да заплати на И.Т.Н. сумата от 50 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от И.Т.Н. неимуществени вреди, в
резултат на претърпяното ПТП на 17.02.2018г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и сумата от 1 861, 26 лв. представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 50 000 лв. за периода от 11.02.2019 г. - датата на уведомяване на
застрахователя от ищеца, до 24.06.2019 г. - датата на пощенското клеймо на
писмото, с което ищецът е подал исковата молба, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди над сумата от 50 000 лв. до претендирания размер от
80 000 лв. и предявеният иск за обезщетение за забава върху главницата над
сумата от 1 861, 26 лв. до претендирания размер от 2 977, 78 лв. като
неоснователни.
Ответникът
ЗД „Б.И.” АД следва да заплати на И.Т. сумата
от 1 028, 12 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от И.Т.Н. имуществени вреди, в резултат на претърпяното ПТП на
17.02.2018г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата и сумата
от 38, 27 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1 028,
12 лв. за периода от 11.02.2019 г. - датата на уведомяване на застрахователя от
ищеца до 24.06.2019 г. - датата на пощенското клеймо на писмото, с което ищецът
е подал исковата молба.
По
отговорността за разноски:
По отношение на заплатеното от ЗД “Б.И.” АД адвокатско
възнаграждение в размер на 3 600 лв. с ДДС, ищецът е направил възражение
за прекомерност.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 лв. – 830
лв. +3 % за горницата над 10 000 лв. Така при спазване на тези правила
минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 3 051, 32 лв. Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай адвокат Мариан
Гочев е регистриран по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендират с ДДС.
Ето защо размера на дължимото адвокатско възнаграждение с ДДС, е в размер на 3 051,
32 лв. х 20 % ДДС = 3 661, 58 лв. В
настоящия случай ответното дружество е заплатило адвокатско възнаграждение в
размер на 3 600 лв., което настоящата съдебна инстанция намира, че не е
прекомерно и не следва да бъде намалено.
С оглед изхода на делото ответникът ЗД „Б.И.” АД
следва заплати на И.Т.Н. направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1 889, 27 лв. съразмерно с уважената част от
исковете.
Ищецът
И.Т.Н. ***” АД направените по делото разноски в размер на 1 518 лв.
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗД “Б.И.” АД следва
да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата
от 2 117, 10 лв. за държавна
такса съразмерно с уважения размер на исковете.
Водим от горните мотиви,
съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД ”Б.И.”АД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Л., ул. „***да заплати
на И.Т.Н., ЕГН ********** с адрес: *** със съдебен
адрес:*** чрез адвокат П.Д. *** сумата
от 50 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от И.Т.Н.
неимуществени вреди, в резултат на претърпяното ПТП на 17.02.2018г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата и сумата от 1 861, 26 лв. представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 50 000 лв. за периода от 11.02.2019
г. - датата на уведомяване на застрахователя от ищеца, до 24.06.2019 г. -
датата на пощенското клеймо на писмото, с което ищецът е подал исковата молба, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 50 000 лв. до
претендирания размер от 80 000 лв. и предявеният иск за обезщетение за
забава върху главницата над сумата от 1 861, 26 лв. до претендирания размер
от 2 977, 78 лв. като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗД
”Б.И.”АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Л., ул. „***да
заплати на И.Т.Н., ЕГН ********** с адрес: *** със съдебен
адрес:*** чрез адвокат П.Д. ***
028, 12 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от И.Т.Н.
имуществени вреди, в резултат на претърпяното ПТП на 17.02.2018г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата и сумата от 38, 27 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1 028, 12 лв. за
периода от 11.02.2019 г. - датата на уведомяване на застрахователя от ищеца до
24.06.2019 г. - датата на пощенското клеймо на писмото, с което ищецът е подал
исковата молба.
ОСЪЖДА ЗД
”Б.И.”АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Л., ул. „***да
заплати на И.Т.Н., ЕГН ********** с адрес: *** със съдебен
адрес:*** чрез адвокат П.Д. *** направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1 889,
27 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА И.Т.Н., ЕГН ********** с адрес: *** със съдебен
адрес:*** чрез адвокат П.Д. *** да заплати на ЗД
”Б.И.”АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Л., ул. „***направените
по делото разноски в размер на 1 518
лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗД
”Б.И.”АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Л., ул. „***да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт сумата от 2 117, 10 лв. за държавна
такса съразмерно с уважения размер на исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице –
помагач Б.М.Т., с адрес: *** на страната на „ЗД ”Б.И.”АД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Л., ул. „***.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :