Р Е Ш Е Н И Е
№ 260495/13.4.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети март две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА Н.
с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 4651 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В.Е.С., подадена чрез адв. Д.В. ***, срещу Наказателно
постановление № 436а-337/15.10.2020 г., издадено от директора на ОДМВР – Варна,
с което на жалбоподателя на основание чл. 209а ЗЗдр е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв.
Жалбоподателят намира издаденото наказателно
постановление за незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Отправя искане за отмяна
на наказателното постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. К.Н. ***, която излага съображения за нарушение на
материалния закон. Поддържа искането за отмяна на наказателното постановление.
Прави искане за присъждане на направените по делото разноски.
В
проведеното открито съдебно заседание въззиваемата
страна ОДМВР -Варна, редовно призована, не изпраща представител. Представя
писмени бележки, в които процесуалният представител гл. ю.к. К. Л. - А.изразява
становище за законосъобразност на издаденото наказателно постановление. Моли за
потвърждаване на обжалваното наказателно постановление. Отправя искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
На 11.04.2020 г. директорът на РЗИ – Варна издал заповед
№ РД-01-72, като за срока от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение
са въведени следните противоепидемични мерки: 1) преустановяват се посещенията
и достъпа на хора до крайбрежните зони и плажовете на територията на Община
Варна; 2) забранява се достъпът на пътни превозни средства (с изключение на
тези със специален режим на движение) и граждани от пътната настилка от
източната част на Станчовата алея (след ресторант „Парми“) до бариерата на плувен комплекс „Приморски“.
В тази връзка св. К.В.М. (полицейски служител в група „Общинска полиция“
при ОДМВР – Варна) на 23.04.2020 г. изпълнявал служебните си задължения на
крайбрежната алея „Капитан Георги Георгиев“ до КПП „Рибарски плаж“, където
установил да преминава жалбоподателят В.Е.С..
Предвид това на същата дата св. М. съставил срещу жалбоподателя АУАН за
това, че не е изпълнил въведени със заповед № РД -01-72 от 11.04.2020 г. на
Директор РЗИ – Варна противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 2 ЗЗдр, като приел, че е осъществил нарушение на чл. 209а ЗЗдр.
Няколко дни по-късно на 28.04.2020 г. директорът на РЗИ отменил посочената
по-горе заповед № РД-01-72 от 11.04.2020 г.
В
предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не е било депозирано
писмено възражение срещу съставения АУАН.
С влязло в законна сила
решение № 1239/25.08.2020 г., постановено по административно дело № 829/2020
г., Административен съд – Варна отменил заповед № РД-01-72 от 11.04.2020 г. на
директора на РЗИ, като в мотивите си приел, че същата е постановена при нарушение
на административнопроизводствените правила и в
несъответствие с целта на закона.
На 15.10.2020 г. директорът на ОДМВР – Варна,
приемайки идентична фактическа обстановка, като тази, изложена в АУАН, издал
обжалваното наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа
на следните доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени
средства - показанията на св. К.В.М. и писмени доказателства: заповед на
директора на ОДМВР – Варна; заповед № РД-01-72 от 11.04.2020 на директора на
РЗИ – Варна; заповед № РД–01-124/13.03.2020 г. на министъра на
здравеопазването; заповед № РД-01-85/28.04.2020 г. на директора на РЗИ – Варна;
решение № 1239/25.08.2020 г., постановено по адм.
дело № 829/2020 г. по описа на Административен съд – Варна.
Съдът кредитира гласните доказателствени средства –
свидетелските показания на св. К.В.М. като обективни и достоверни, доколкото
същите не съдържат противоречия в себе си, последователни и логични са, а освен
това съответстват на представените по делото писмени доказателства.
Съдът
кредитира всички писмени доказателства като достоверни и допринасящи за
разкриване на обективната истина по делото.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу
акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира
съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен
от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите
реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Съгласно
императивната разпоредба на чл. 209а ЗЗДр (ред. ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г.)
който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или
директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал.
1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300
до 1000 лв., а при повторно нарушение от 1000 до 2000 лв.
В конкретния
случай директорът на РЗИ – Варна е въвел противоепидемични мерки на основание
чл. 63, ал. 2 Закона за здравето с издадената заповед № РД -01-72/11.04.2020 г.
Същата има характер на общ административен акт.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 (ДВ бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) ЗЗдр при възникване на извънредна епидемична обстановка
министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията
на страната или на отделен регион. С Решение (Обн. -
ДВ, бр. 22 от 13.03.2020 г.) Народното събрание по предложение на Министерския
съвет и на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България и във
връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19 е обявило извънредно положение
върху цялата територия на Република България. В тази връзка министърът на здравеопазването
е издал заповеди във връзка с овладяване на извънредната епидемична обстановка,
които впоследствие са многократно изменяни. Така министърът е издал Заповед №
РД-01-143/20.03.2020 г., изменена и допълнена многократно, впоследствие отменена
със Заповед № РД-01-263/14.05.2020 г. В т. 1 от посочената Заповед №
РД-01-143/20.03.2020 г. за първи път от 00,00 ч. на
21.03.2020 г. е въведена забрана за посещение на паркове, градски градини,
спортни и детски площадки на открити и закрити обществени места. Във връзка с
тази заповед директорът на РЗИ Варна е издал Заповед №РД-01-72/11.04.2020 г.,
съгласно която считано от 00,00 ч. на 12.04.2020 г.
се преустановяват посещенията и достъпът на хора до крайбрежните зони и
плажовете на територията на Община Варна, както и се забранява достъпът на
пътни превозни средства и граждани от пътната настилка от източната страна на Станчовата алея до бариерата на плувен комплекс
"Приморски". Впоследствие тази заповед е отменена със Заповед №
РД-01-85/28.04.2020 г., както и с влязло в сила решение № 1239/25.08.2020 г.,
постановено по адм. дело № 829/2020 г. по описа на
Административен съд – Варна.
Заповед №
РД-01-72/11.04.2020 г. е издадена на основание чл. 63, ал. 2 (ДВ бр. 28 от 2020
г., в сила от 13.03.2020 г.) от Закона за здравето и във връзка с усложняващата
се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на
територията на страната и обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на Народното
събрание извънредно положение. Предвид нейното съдържание и разпоредителна част
заповедта на директора на РЗИ носи белезите на общ административен акт (ОАА) по
смисъла на чл. 65 от АПК, съгласно която общи са административните актове с
еднократно правно действие, с които се създават права или задължения, или
непосредствено се засягат права, свободи и законни интереси на неопределен брой
лица, както и отказите да се издадат такива актове (в този смисъл Определение №
8865 от 06.07.2020 г. по адм. д. № 3873/2020 на
Върховния административен съд; Определение № 8201 от 25.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4088/2020 г. на Върховния административен съд).
Разликата между ОАА и нормативния административен акт (НАА) е в това дали имат
еднократно или многократно действие и дали съдържат административноправни
норми, като ОАА има за цел да уреди един случай (една ситуация), докато НАА
съдържа правна норма – правило за поведение за повторяеми, трайни обществени
отношения, за неопределено число случаи в бъдещето. НАА се прилага многократно,
като съдържа правни норми за абстрактно уреждане на обществени отношения, а ОАА
е конкретно волеизявление, насочено към неопределен кръг лица. Заповедта, която
се сочи за нарушена от наказващия орган, не урежда абстрактни правила за
поведение при извънредно положение поради здравни причини, нито дори правила за
COVID епидемии, а има за цел да уреди възникналата ситуация покрай настъпилата
актуална пандемия с COVID-19. Следователно заповед № РД – 01 -72 от 11.04.2020
г. на директора на РЗИ – Варна представлява ОАА, който в случая е оспорен и
отменен по реда на чл. 179 и сл. АПК (по съдебен ред).
Съгласно
разпоредбата на чл. 183, ал. 1 АПК съдебното решение, с което оспореният акт е
обявен за нищожен, отменен или изменен, има действие по отношение на всички. По силата на цитираната норма
съдебното решение има конститутивно действие,
състоящо се в отпадане с обратна сила на разпоредените
с него правни последици и има действие по отношение на всички правни субекти. В
този смисъл е и Определение № 1103 от 28.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15921/2013 г., 5-членен с-в.
По
изложените съображения правните последици на заповедта на директора на РЗИ,
забраняваща посещенията и достъпа на хора до крайбрежните зони и плажове на
територията на Община Варна, са отпаднали с обратна сила, респективно
издаденото въз основа на тази заповед наказателно постановление се явява
незаконосъобразно.
Следователно на процесната
дата и място жалбоподателят не е осъществил състава на нарушението по чл. 209а ЗЗдр, поради което обжалваното наказателно постановление
като постановено в нарушение на материалния закон следва да бъде отменено.
По разноските:
На основание
чл. 63, ал. 3 ЗАНН и с оглед изхода на делото на въззивната
страна следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция
разноски, които следва да бъдат заплатени от въззиваемата
страна ОДМВР – Варна.
Процесуалният
представител на въззиваемата страна е направил
възражение за прекомерност по чл. 63, ал. 4 НПК на претендираното
от въззивната страна адвокатско възнаграждение в
размер на 200 лв. Минималният размер на дължимото в конкретния случай
адвокатско възнаграждение е в размер на 300, 00 лв. съгласно разпоредбата на
чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следователно претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде
присъдено в пълен размер, доколкото е под предвидения в закона минимален
размер.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 436а-337/15.10.2020 г., издадено от директора на ОДМВР – Варна,
с което на В.Е.С. на основание чл. 209а ЗЗдр е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ВАРНА ДА ЗАПЛАТИ на В.Е.С.,
ЕГН **********, адрес *** сумата от 200,00 лв. (двеста лева), представляваща
направените пред въззивната инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението
е изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: