№ 147
гр. Стара Загора, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20245500500225 по описа за 2024 година
Производството е на осн. чл.260, т.3 и т.4, чл.248 и чл.250, чл.272 и
чл.273 от ГПК във вр. с чл.200, ал.1 от КТ и чл.82- 86 от ЗЗД.
Въззивното производството по делото е било първоначално образувано
въз основа на подадени в законните 2- седмични срокове по чл.259, ал.1 от
ГПК общо 2 бр. в.жалби- първоначална вх.№ 1503/16.01.2024г. против
първото Решение № 1036/01.12.2023г. и втората вх.№ 6568/06.03.2024г.
против второто Решение за поправка на ОФГ и за допълване №
130/14.02.2024г.- всички те подадени от ищцата Ж. К. С. от гр.С.З., по
приключилото първоинстанционно гр.д.№ 937/2023г. по описа на РС-
гр.Ст.Загора, в които излага подробно своите фактически и правни аргументи
в подкрепа на въззивните си жалби. Твърди, че в обжалваните им части двете
първоинстанционни Решения били постановени в противоречие с
материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила,
при несъобразяване със събраните от РС доказателство и били необосновани
и неправилни. Моли настоящия въззивен ОС да отмени в атакуваните им
части двете първоинстанционни Решения и вместо тях да постанови нови
въззивни такива, с които да уважи изцяло направените във въззивните жалби
оплаквания, ведно с всички законни последици от това. Претендира
разноските си по делото пред двете съдебни инстанции. Няма свои нови
доказателствени искания пред настоящата въззивната инстанция. В този
смисъл е и пледоарията на процесуалния й представител- адвокат.
В законните 2- седмични срокове по чл.263, ал.1 от ГПК са били
1
постъпили първоначален писмен Отговор вх.№ 4354/13.02.2024г. на първата
въззивната жалба и втори писмен Отговор вх.№ 10002/08.04.2024г. на втората
въззивна жалба от другата страна /работодателя- ответник/ „К.“- АД, гр.С., в
които се излагат неговите подробни фактически и правни аргументи против
направените във всяка една от двете въззивни жалба на
служителката/въззивница- ищца/ оплаквания, като излага подробно своите
фактически и правни аргументи в подкрепа на постановените 2 бр.
първоинстанционни Решения /първоначално и второ за ОФГ/. Счита
атакуваните съдебни актове за напълно мотивирани, законосъобразни и
правилни и моли да бъдат изцяло потвърдени, а двете въззивни жалба против
тях, като неоснователни недоказани според него, да бъдат изцяло оставени без
уважение, със закинните последици от това. Няма свои нови доказателствени
искания пред настоящата въззивна инстанция. Претендира разноските си за
адвокатски хонорари по реда на чл.38 от ЗАдв. Не се е явил негов
процесуален представител, не е взел устно становище по спора пред
въззивната инстанция и не е пледирал пред настоящия ОС- Ст.Загора.
По въззивното гр.дело е проведено едно о.с.з. на 14.05.2024г., в което е
даден ход на делото, даден е ход на съдебните прения и то е обявено за
решаване в законния 1- месечен срок по чл.273 във вр. с чл.235, ал.5, изр.1 от
ГПК.
В законния 1- месечен срок за произнасяне чл.235, ал.5, изр.1 от ГПК
настоящия въззивен съд се е произнесъл с постановено в з.з. на 21.05.2024г.
Определение, с което изцяло е прекратил пред себе си въззивното
производство по първоначална в.жалба вх.№ 1503/16.01.2024г. от ищцата Ж.
К. С. от гр.С.З. против първото Решение № 1036/01.12.2023г. по
приключилото първоинстанционно гр.д.№ 937/2023г. по описа на РС-
гр.Ст.Загора, със законните последици от това.
В законния 1- месечен срок за произнасяне по втората в.жалба вх.№
6568/06.03.2024г. против второто Решение за поправка на ОФГ и за допълване
№ 130/14.02.2024г. от същата ищца Ж. К. С. от гр.С.З. по същото приключило
първоинстанционно гр.д.№ 937/2023г. по описа на РС- гр.Ст.Загора, след като
се запозна с изложените във нея конскретни фактически и правни оплаквания,
с фактическите и правните аргументи във втория отговора на тази в.жалби от
ответника /въззиваем/- работодателя, с атакуваните части на това второ
първоинстанционни Решение, със събраните от РС доказателства относно
него и с приложимите по казуса относими материалноправни и процесуални
норми, въззивният ОС- Ст.Загора счита, че и втората въззивна жалба се
явяваа процесуално допустими, поради което настоящия въззивен съд следва
да се произнесе по същестовото на направените в нея оплаквания, с които е
бил надлежно сезиран.
В тази втора в.жалба вх.№ 6568/06.03.2024г. от ищцата /служителка/ се
правят оплаквания, че неоснователно, необосновано и недоказано с второто
си Решение за поправка на ОФГ и допълване № 130/14.02.2024г. по същото
гр.д.№ 937/2023г. по описа на PC- Ст.Загора, първоинстанционният съд бил
2
оставил „без уважение“ молба й вх.№ 1505/16.01.2024г. за поправка на
очевидна фактическа грешка /ОФГ/ и за допълване на първоначалното
Решение № 1036/01.12.2023г., като неправилно РС бил приел, че не било
налице противоречие между мотиви и диспозитив и с оглед диспозитивното
начало в процеса, в случай, че ищцата била искала защита в по- висок обем
/по- висок размер/, не следвало да предяви иска си като частичен, а като
пълен. Излага оплаквания, че в мотивите на това второ Решение №
1036/01.12.2023г. PC- Ст.Загора бил формирал воля за размера на
справедливото обезщетение за неимуществени вреди, както и по въпроса
следва ли да се уважи възражението по чл.200, ал.3 от КТ, като се приспаднат
получените суми от държавното обществено осигуряване, като РС бил
преценил, че по предявения частичен иск за сумата от 1 250 лв. /като част от
цялата претенция в размер на общо 10 000 лв./ дължимото парично
обезщетение било в размер на точно 3 331, 72 лв. Но въпреки това в
диспозитива на второто Решение било посочено, че ответникът /работодател/
се осъждал да заплати на ищцата /служителка/ сумата в размер на само 1 250
лв. частична претенция от общо посочена от 10 000 лв., вместо от приетия за
доказан общ такъв размер от 3 331,72 лв., както било посочено в мотивите на
самото това второ Решение. Твърди, че по този начин в диспозитива на
второто Решение не било отразено за каква част от пълната претенция за
парично обезщетяване на претърпени от нея неимуществени вреди от общо
10 000 лв. искът й бил отхвърлен.
Въззивният съд счита, че действително съгласно задължителното за
съда и за страните съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ ТР № 3/22.04.2019г. по т.д.№
3/2016г. на ОСГТК на ВКС- София, с решението по предявения и разгледан
частичен иск за обезщетение за вреди се формира сила на присъдено нещо по
въпроса за пълния размер на дължимо, справедливо обезщетение за същите,
по направените възражения за приспадане, както и че бъдещия РС, сезиран с
друг, последващ иск за остатъка от обезщетението, ще бъде обвързан от
преценката на първоначалния РС, произнесъл се вече по процесния частичен
иск за неимуществени вреди, относно полагащия се справедлив размер на
обезщетението, с оглед установеното и доказано съдържание на
претендираните вредите. Налице е обаче не твърдяната от въззивницата
/ищца/ ОФГ, представляваща сама по себе си неотразяване в диспозитива на
второто Решение на волята на РС, изложена в мотивите, а е налице очевидно,
цялостно и пълно произнасяне от РС по предявената от въззивницата/ищца/
искова претенция в размер на предявения от нея и присъден й размер от
точно исковите 1 250 лв., като част от цялата й претенция в размер на общо 10
000 лв. Като в мотивите на атакуваното второ първоинстанционно Решение
само са изложени фактическите и правните съображения на РС съгласно
задължителната практика на ВКС за обсъждане цялостната основателност на
бъдещия пълен размер на тази искова претенция за парично обезщетяване на
причинените неимуществени вреди в размер на общо 10 000 лв. Следователно
РС мотивирано, обосновано и правилно е определил справедливия техен общ
3
размер от точно 3 331, 72 лв., като в диспозитива си се е произнесъл напълно
законосъобразно, обосновано и правилно единствено и само в рамките на
частичната искова претенция, с която е бил сезиран със самата Искова молба -
а именно до размера на точно исканите в ИМ 1 250 лв. Предвид което друго
едно произнасяне над тази процесна искова сума от 1 250 лв. до обсъждания и
приетия за справедлив размер от общо 3 331, 72 лв., или до пълния
претендиран размер от общо 10 000 лв. би било произнасяне от РС извън
размера на тази искова претенция /ултра пепитум/, с която е бил сезиран и
която не е била по никакъв начин увеличена от ищцата в рамките на
приключилото първоинстанционно съдебно производство.
Поради което тази втора в.жалба против второто първоинстанционно
Решение за евентуална поправка на ОФГ и за евентуално допълване на
първоначалното Решение на РС се явява напълно неоснователна и недоказана.
Следователно тази втора в.жалба следва да се остави изцяло без уважение,
като се потвърди напълно атакуваното с нея второ първоинстанционно
Решение на РС- Ст.Загора, със законните последици от това.
Това въззивно съдебно Решение с цена на частичната искова претенция
от 1 250 лв. е под законовата граница от 5 000 лв. и съгласно императивната
разпоредба на чл.280, ал.3, т.3, пр.последно от ГПК то не подлежи на по-
нататъшно касационно обжалване пред по- горен съд.
Ето защо предвид гореизложеното и на осн. чл.260, т.3 и т.4, чл.248 и
чл.250, чл.272 и чл.273 от ГПК във вр. с чл.200, ал.1 от КТ и чл.82- 86 от ЗЗД,
въззивният ОС- Ст.Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение за поправка на ОФГ и за допълване
№ 130/14.02.2024г. по гр.д.№ 937/2023г. по описа на РС- гр.Ст.Загора.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4