№ 375
гр. *, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Д.Б.
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20212120205782 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Н. ИВ. К. с ЕГН: **********, адрес:
гр. *, ул. „*“ № 43, съдебен адрес: гр. *, ул. „*“ № 18, ет. 3, офис 6, срещу Наказателно
постановление № */14.12.2021г., издадено от Началник група, Сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР-*, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1
ЗДвП на жалбоподателката е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200
лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В открито съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява
лично като се представлява от адв. * от АК-*, който посочва, че водачът не е знаел, че
регистрацията на автомобила е прекратена.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, не изпраща представител.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2
ЗАНН. Видно от разписката НП е връчено на жалбоподателят на 21.12.2021г., а жалбата е
депозирана на 22.12.2021 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си
по съдебния контрол намира за установено следното:
А.П.К., ЕГН: **********, бил собственик на лек автомобил „БМВ“ с рег. № *.
Гаранционният фонд изпратил уведомление до Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-*, че
за МПС липсват данни за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, като на 27.05.2021 г. регистрацията на автомобила била служебно
прекратена, за което собственикът не бил уведомен.
На 08.07.2021 г. А.К. предоставил горепосочения лек автомобил на жалбоподателката
Н.К., която била съпруга на неговия брат. Той й предоставил и всички документи за
1
автомобила. На същата дата, около 08.25 часа, докато жалбоподателката се движила с
автомобила в гр. *, по ул. „Одрин“ до „Автотест 2000“ в посока ПВ „Запад“, била спряна за
проверка от полицейски патрул, в състава на който влизал и Н.А.. Последният направил
справка за автомобила, при което установил, че същият е с прекратена регистрация.
За констатираното на място А. съставил АУАН № *, квалифицирайки тези факти
като нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който го
подписал.
Преписката била изпратена на БРП, като с постановление от 01.12.2021 г. било
отказано образуването на досъдебно производство.
Въз основа на АУАН, на 14.12.2021г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в АУАН. Административнонаказващият
орган взел предвид фактите, установени от разследването по случая и решил, че с
поведението си К. е осъществила състава на нарушението по чл. 140, ал.1 ЗДвП, поради
което и на основание чл. 175, ал.3, пр. 1 ЗДвП му наложил административно наказание
„Глоба” в размер на 200 лева и административно наказание „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка. Съдът кредитира и изложеното от св. Кършелиев,
които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съответстват на останалия
доказателствен материал.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –Началник група,
Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-гр.*, видно от приложените по делото заповеди.
АУАН също е съставен от компетентно (териториално и материално) лице.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение
е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво
да се защитава.
Действително, от обективна страна се установява, че жалбоподателката е управлявала
процесния автомобил, който не е нейна собственост, като регистрацията на последния е
била прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната страна
2
на вмененото нарушение, поради което и извършеното от К. неправилно е било
квалифицирано като административно нарушение. Това е така по следните причини:
За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва деянието да
било извършено виновно - т.е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и
обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то
умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/.
Съгласно разпоредбата на чл.18, т.2 от Наредба № I- 45 от 24 март 2000 година за
регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни
средства и на ремаркетата, теглени от тях е, че регистрацията на съответното превозно
средство се прекратява служебно, като това служебно може да стане съгласно разпоредбата
на чл.18 б, ал.1, т.8 от същата наредба - по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП след уведомление
от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането, като съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, възпроизведена в разпоредбата на чл.18б, ал.2 от
горепосочената наредба, задължително следва да бъде уведомен собственика на превозното
средство от съответните органи на отдел КАТ към съответното ОДМВР за тази прекратена
регистрация. От писмените доказателства се установява, доколкото нищо не сочи
противното, че автомобилът, управляван от жалбоподателката, е с прекратена регистрация
поради липса на гражданска отговорност, считано от 27.05.2021 г., но за това действие не е
уведомен собственика на автомобила. Липсват каквито и да е данни за уведомяване и от
страна на ОДМВР. Следователно при извършеното служебно прекратяване на регистрацията
наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.143, ал.10 от ЗДвП да уведоми
собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията. Не е изпълнил и
задължението си по ал.11 да изиска и получи регистрационните табели. Още по-малко има
каквито и да е доказателства за това лично жалбоподателката, да е била уведомена по
какъвто и да е начин за прекратяването на регистрацията. Липсата на уведомяване и
наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са попречили на
жалбоподателката да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие
по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези
последици.
Изискването за уведомяване при прекратяване на регистрация в тази хипотеза следва и
от съпоставителното тълкуване на разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП с разпоредбата на
чл. 143, ал. 15 от закона, която предвижда единствено отбелязване в автоматизираната
система на прекратяването на регистрацията на МПС, което не е регистрирано в двумесечен
срок от придобиването му. Двете разпоредби очевидно включват различни елементи, което
произтича от обстоятелството, че служебното прекратяване по чл. 143, ал. 10 от закона не е
скрепено с точно определен срок. Оттук следва, че не може да се очаква от водачите да са
могли да предполагат (т.е. не може да се приеме и форма на вина непредпазливост), че
регистрацията е действително прекратена, както е в случая по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
Всичко това обуславя извод, че реално жалбоподателката не е действала виновно, а от
там извършеното от нея не съставлява административно нарушение.
В горепосочения смисъл е и константната съдебна практика- Решение № 1497 от
15.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1765 / 2021 г. на XVI състав на Административен съд- *,
Решение № 1461 от 30.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1838 / 2020 г. на XIII състав на
Административен съд – *, Решение № 1192 от 24.09.2020 г. по к. адм. н. д. № 1773 / 2020
г. на XV състав на Административен съд – *, Решение № 38 от 12.01.2021 г. по к. адм. н.
д. № 2293 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – * и др.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, като в хода на
производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновното извършване на
вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се
3
отмени изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита
(л. 44), в които е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 600
лв. По делото е направено възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН,
ДВ, бр. 94 от 2019 г., ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане
на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения предвижда минимален размер от 300 лв. Съдът намира, че
претендираното възнаграждение действително е прекомерно, тъй като е в двоен размер над
предвидения минимум, а по делото бе проведено едно съдебно заседание с разпит на един
свидетел. Също така, жалбата не е била изготвена от процесуалния представител, като
същият е бил упълномощен на 15.03.2022 г. за процесуално представителство. От друга
страна, следва да се отчете, че освен наказанието „глоба“, чиито размер поначало е
определящ за преценка за размерите на минималните възнаграждения, се касае и за налагане
на кумулативно наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
При това положение, съдът намира, че следва да бъде присъдено възнаграждение в размер
на 400 лева. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските,
направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице,
представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди ОДМВР-* да
заплати сторените в настоящото производство разноски по съображенията, изложени по-
горе.
Така мотивиран, *кият районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № */14.12.2021г., издадено от Началник група,
Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-*, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП на Н. ИВ. К. с ЕГН: **********, адрес: гр. *, ул. „*“ №
43, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР-* да заплати на Н. ИВ. К. с ЕГН: **********, адрес: гр. *, ул. „*“
№ 43, съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400
(четиристотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.* в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
4
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
5