№ 535
гр. София , 13.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело
№ 20201001002522 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 72930/21.07.2020 г., подадена от „Сиус“ ООД чрез
адвокат М.Н. от САК срещу решение № 849/17.06.2020 г., постановено по търг. дело № 266/2018 г.
по описа на Софийски градски съд, с което са обявени за нищожни на основание чл. 124, ал. 1 ГПК
решенията отразени, както следва: I. В протокол от заседание на общото събрание на „Сиус“ ООД
от 07.02.2018 г., които са заявени за вписване в ТР със заявление А4, вх. № 20180207165807: 1.
Изключва Х. К. П. в качеството му на съдружник в дружеството „Сиус“ ООД, притежаващ 200
дяла от капитала на дружеството, всеки от които на стойност 80 лева, с обща стойност 16 000 лева
или 10 % от капитала на дружеството; 2. Дяловете от капитала на изключения от дружеството
съдружник Х. К. П., с обща стойност 16 000 лева, представляващи 200 дяла от капитала на
дружеството, всеки от които на стойност 80 лева или 10 % от капитала на дружеството, се поемат
от оставащия в дружеството съдружник Г. Х.. Дружеството се променя от ООД в ЕООД.
Съдружникът Г. Х., роден на ******** г. в Република Китай, ***, паспорт № *********, издаден
на 10.01.2011 г. от Министерство на националната сигурност на Китайска народна република,
става едноличен собственик на капитала на „Сиус“ ООД, с капитал от 160 000 лв., разпределени в 2
000 дяла по 80 лв. или 100 % от капитала на дружеството. 3. Приема нов дружествен договор, а
именно учредителен акт на „Сиус“ ООД, като са посочени нови предмет на дейност, едноличен
собственик на капитала и седалище и адрес на управление на дружеството. 4. Променя седалището
и адресът на управление на „Сиус“ ООД от гр. София, район Средец, ул. „Хан Аспарух“ № 53, ет.
1
1 на гр. Сливен, ул. „Великокняжевска“ № 22. 5. Едноличният собственик на капитала възлага на
управителя Г. Х. или на упълномощено от него лице да извърши всички действия по отразяване на
промените и обявяване на актове в търговския регистър при Агенция по вписванията по партидата
на дружеството и II. В протокол-решение на едноличния собственик на капитала на „Сиус“ ООД
от 07.02.2018 г., в който Г. Х. взел решение да се учреди еднолично дружество с ограничена
отговорност с фирма „Сиус“ ООД, като е определил: седалище и адрес на управление на
дружеството, предмет на дейност, капитал, посочил е себе си като едноличен собственик на
капитала, избрал се е като управител, който да представлява дружеството и в това си качество си е
възложил да направи постъпки за „регистриране“ на дружеството в ТР; по предявен от Х. К. П.,
роден на ******** г. в ***, Германия, л.к. ********* от Община ***, Германия, валидна до
14.05.2019г, чрез адв. И.П. Д., ЕГН:********** от АК-Пловдив, с личен номер като адвокат -
**********, със служебен адрес: гр. Пловдив 4000, ул. „Хъшовска“ № 5, ет. 3, срещу „СИУС“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, р-н Средец, ул. „Хан
Аспарух“ № 53, ет. 1.
Жалбоподателят счита решението за недопустимо, тъй като било постановено по непредявен
или ненадлежно предявен иск, а по същество било неправилно поради допуснати съществени
процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и необоснованост. Поради това, моли
въззивния съд да го обезсили и да върне делото за произнасяне по предявения иск, а в случай, че го
приеме за допустимо – изцяло да го отмени и постанови друго решение, с което да отхвърли
всички искове срещу „Сиус“ ООД като неоснователни и недоказани.
По възражението си за недопустимост на решението, жалбоподателят твърди, че искът по чл.
124, ал. 1 ГПК, по който първоинстанционния съд се произнесъл с краен съдебен акт, бил
недопустим и постановеното по него решение следвало да бъде обезсилено, а делото върнато на
градския съд за произнасяне по конститутивния иск по чл. 74 ТЗ. Била налице легална дефиниция
за нищожност на решения на ОСС в чл. 75 ТЗ, като с TP № 1 от 2002г. по тълк. д. № 1/2002 г. на
ОСГК на ВКС, било дадено задължително тълкуване по въпроса за допустимост на обективното
съединяване на тези искове и в какво съотношение за съединяват. До колкото законът изрично
предвиждал кои решения на ОСС са нищожни и предвиждал специален иск за нейното
прогласяване - чл. 75, ал. 2, изр. 2-ро ТЗ, този иск бил специален спрямо иска по чл. 124, ал. 1 ГПК
и изключвал приложението на последния. В конкретния случай обаче хипотезата на чл. 75, ал. 2,
изр. 2-ро ТЗ била неприложима, доколкото не били налице решения, взети в противоречие с влязло
в сила решение на съда и твърдения за нищожност били неоснователни. Съгласно т. 1 и т. 2 от
посоченото тълкувателно решение, институтът на нищожността по смисъла на ЗЗД бил
неприложим към решенията на ОСС като особен вид сделки и тяхната нищожност се релевирала
чрез иск по чл. 75 ТЗ, а не с общия иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване съществуването или
несъществуването на едно право или правно отношение. Отделно от това, доколкото ищецът
твърдял, а съдът възприел тезата за несъществуващи/невзети решения на процесното ОСС от
07.02.2018 г., редът за защита не бил по чл. 74, чл. 75 или чл. 124, ал. 1 ГПК, а по специалните
искове, предвидени в ЗТРРЮЛНЦ. Също така посочва, че дори и да бил допустим искът по чл.
124, ал. 1 ГПК, в т. ч. да се кумулирал с иска по чл. 74 ТЗ, процесуално недопустимо било това да
се случи в края на съдебното дирене. Избор на ищеца било дали да предяви и двата иска, или само
единия, макар и да навеждал фактически твърдения, които можели да бъдат правно основание за
втория иск (по чл. 124, ал. 1 ГПК). С дадените от съда указания за отстраняване нередовност на
2
исковата молба, бил нарушен принципа на диспозитивното начало по чл. 6 ГПК и бил приет за
разглеждане ненадлежно предявен иск, респ. постановено решение по същество по него.
По възражението си за неправилност на решението, жалбоподателят твърди, че били
допуснати съществени процесуални нарушения. Чрез дадените от съда указания за отстраняване
нередовност на исковата молба се стигнало до изменение на иска, но в нарушение и заобикаляйки
правилото на чл. 214, ал. 1 ГПК, като се добавил за разглеждане изцяло нов иск наред с вече
предявения. Другото нарушение се изразявало в това, че законът не допускал изменение
едновременно на основание и петитум, както било сторено в случая. Наред с това, съдът не
предоставил възможност за защита на ответника по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, както и не изпълнил
задълженията си да допълни доклада по чл. 146 ГПК като даде правна квалификация на
новодобавения иск, отдели спорното от безспорното, обяви кои факти не се нуждаят от доказване
и разпредели доказателствената тежест. Тези процесуални нарушения били от категорията на
съществените и не можело да бъдат поправени във въззивната инстанция, поради което
обжалваното решение следвало да бъде отменено като неправилно и делото върнато за ново
разглеждане от друг състав. Освен това, съдът не се съобразил с това, че дали Г. Х. имал
качеството съдружник към датата на вземане на процесните решения - 07.02.2018 г., бил
преюдициален въпрос, за разрешаването на който било образувано търг. дело № 262/2018 г. по
описа на СГС, въз основа на което и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът следвало да спре
производството по делото. Според жалбоподателя били налице нарушения и на материалния
закон. Решенията, взети от Х. К. П. на 05.02.2018 г., чрез неговия пълномощник адв. И.Д., в т. ч. за
изключване на Г. Х. от дружеството, били нищожни тъй като не била спазена изискуемата от
закона форма, а именно не била съставена писмена форма с нотариална заверка на подписите и
съдържанието извършени едновременно. Обжалваното решение било и необосновано, доколкото
съдът приел неправилна фактическа обстановка, което довело и до погрешни правни изводи, въз
основа на които съдът се произнесъл неправилно по съществото на спора. Съдът неправилно
приложил правилата на чл. 589 и чл. 590, ал. 4 ГПК, като приел, че така бил саниран порока на
липсващата форма за действителност на протокол за взети решения на ОСС от 05.02.2018 г. Не бил
обсъден в пълнота целия доказателствен материал по делото; не били анализирани писмените
доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност. По-конкретно, в съдебното решение
само се цитирало, че ответникът навел твърдения за висящо дело по чл. 74 ТЗ срещу решенията от
05.02.2018 г., но не бил зачетен представения заверен от съда препис на исковата молба; не било
обсъдено нейното правно значение за спора, особено предвид преюдициалното й значение за
последния; не били обсъдени доказателствата, представляващи отговори от нотариуси М. К. и Е.
С., както и защо съдът не ги кредитирал.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца по делото Х.
К. П. чрез адвокат И.Д. от САК, с който се изразява становище за нейната недопустимост поради
това, че била изготвена и депозирана от лице, което нямало правомощия да представлява
жалбоподателя „Сиус“ ООД, поради което се иска да бъде оставена без разглеждане. Излагат се
съображения и за неоснователност на жалбата, поради което се иска да бъде оставена без уважение
и се потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане
на разноски.
В съдебно заседание през въззивния съд жалбоподателят „Сиус“ ООД чрез адвокат М.Н. от
3
поддържа въззивната си жалба и направените с нея искания, представя и писмена защита.
Въззиваемият Х. К. П. не се е явил и не е изпратил представител. Депозирал е писмено становище,
с което поддържа отговора си на въззивната жалба и направените с него искания.
Софийският апелативен съд, в настоящият си съдебен състав, след като се запозна с
доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима –
подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, а разгледана по същество - за неоснователна, поради следните съображения:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на Х. К. П., роден
на ******** г. в ***, Германия срещу „Сиус“ ООД, гр. София, район „Средец“, ул. „Хан Аспарух“
№ 53, ет. 1, с ЕИК:*********.
Ищецът твърди, че бил съдружник в ответното дружество. На 07.02.2018 г., правейки
справка по партидата на дружеството във връзка със заявени от него промени със заявление А4,
вх. № 20180206164354 установил, че другият съдружник и управител на дружеството - Г. Х.
(вписан като такъв в ТР), чрез свои пълномощници, провел в отсъствие на ищеца общо събрание
на съдружниците (ОСС) като взел решения, отразени в протокол от заседание на общото събрание
на „Сиус“ ООД от 07.02.2018 г., които били заявени за вписване в ТР със заявление А4, вх. №
20180207165807. На проведеното заседание били взети следните решения: 1) Изключва Х. К. П. в
качеството му на съдружник в дружеството „Сиус“ ООД, притежаващ 200 дяла от капитала на
дружеството, всеки от които на стойност 80 лева, с обща стойност 16 000 лева или 10 % от
капитала на дружеството; 2) Дяловете от капитала на изключения от дружеството съдружник Х. К.
П., с обща стойност 16 000 лева, представляващи 200 дяла от капитала на дружеството, всеки от
които на стойност 80 лева или 10 % от капитала на дружеството, се поемат от оставащия в
дружеството съдружник Г. Х.. Дружеството се променя от ООД в ЕООД. Съдружникът Г. Х.,
роден на ******** г. в Република Китай, ***. паспорт № *********, издаден на 10.01.2011 г. от
Министерство на националната сигурност на Китайска народна република, става едноличен
собственик на капитала на „СИУС“ ООД, с капитал от 160 000 лв., разпределени в 2000 дяла по 80
лв. или 100 % от капитала на дружеството; 3) Приема нов дружествен договор, а именно
учредителен акт на „Сиус“ ЕООД, ЕИК:*********, като са посочени нови предмет на дейност,
едноличен собственик на капитала и седалище и адрес на управление на дружеството; 4) Променя
седалището и адресът на управление на „Сиус“ ООД от гр. София, район Средец, ул. „Хан
Аспарух“ № 53, ет. 1 на гр. Сливен, ул. „Великокняжевска“ № 22; 5) Едноличният собственик на
капитала възлага на управителя Г. Х. или на упълномощено от него лице да извърши всички
действия по отразяване на промените и обявяване на актове в търговския регистър при Агенция по
вписванията по партидата на дружеството.
Ищецът твърди, че към заявлението за вписване бил представен и протокол-решение на
едноличния собственик па капитала на „Сиус“ ЕООД от 07.02.2018 г., в който Г. Х. взел решение
да се учреди еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „Сиус“ ООД, като е
определил: седалище и адрес на управление на дружеството, предмет на дейност, капитал, посочил
е себе си като едноличен собственик на капитала, избрал се е като управител, който да
представлява дружеството и в това си качество си е възложил да направи постъпки за
„регистриране“ на дружеството в ТР. Нямало изрично взето решение за приемане на учредителен
4
акт на дружеството, но бил приложен такъв, който също бил от 07.02.2018 г., но противно на
изискванията в ТЗ, не бил заверен от лице, легитимиращо се като управител на дружеството и взел
решения за промяна на седалището и адреса на управление на дружеството и заличаването му като
управител на същото като подал заявление за вписване на тези обстоятелства.
Ищецът счита, че всички решения на ОСС на „Сиус“ ООД, отразени в протокол от заседание
на общото събрание на дружество с ограничена отговорност „Сиус“ ООД от 07.02.2018 г. били
незаконосъобразни, взети в нарушение и в противоречие с повелителни норми на закона и
дружествения договор. В тази връзка излага следните съображения.
1) С решение, отразено в протокол от ОСС на „СИУС“ ООД, проведено на 05.02.2018 г. в гр.
София, бул. „Скобелев“ 16А в офиса на нотариус М. К. № *** на НК, взето по т. 5 от дневния ред,
ОСС изключвал съдружника Г. Х., като дяловете на изключения съдружник се поемали от
съдружника Х. К. П.. Това решение било заявено за вписване в ТР със заявление А4, вх. №
20180206164354. Вписването на обстоятелствата по чл. 140, ал. 4 ТЗ (в конкретния случай
изключването на съдружника ***) имало конститутивно действие само по-отношение на третите
лица, но не и във вътрешните отношения на ООД. Извършеното изключване на съдружника Г. Х. с
решение от 05.02.2018 г., отнемало възможността на този съдружник да взема валидно обвързващи
дружеството и другия съдружник решения на 07.02.2018 г., доколкото решението за изключването
му обвързвало ответното дружество и съдружниците в същото от момента на вземането на това
решение (а не от момента на вписването му в ТР) и до момента на евентуалната му отмяна по чл.
74 ТЗ. По т.д. № 806/2013 г. по описа на ПОС и т.д. № 935/2013 г. по описа на ПОС, другият
съдружник и управител на „СИУС“ ООД - Г. Х. бил признал, че съгласно меморандум за
разбирателство от 05.03.2012 г. и допълнително споразумение към същия от 30.03.2012 г.,
следвало да се приеме, че действителните намерения на страните са били „Кинве Солар Пауър Ко“
Лтд, Китай да бъде действителен собственик на 90 % от капитала на дружеството, а не лично г-н Г.
Х.. Признавало се и обстоятелството, че съгласно постигнатите договорки, действителен
собственик на 90 % от дяловете на капитала на дружеството било „Кинве Солар Пауър Ко“ Лтд,
Китай, а не г-н Г. Х.. С оглед на направеното изрично признание, следвало да се приеме, че
вписването на Г. Х. като съдружник в ТР било правно ирелевантно за вътрешните отношения в
ООД - за отношенията между вписаните съдружници, както и за ООД, което означавало, че Г. Х.
не е имал право да взима процесните решения от 07.02.18 г. като съдружник.
2) Решенията, отразени в протокол от 07.02.2018 г., били приети от Б. С. Т. - адвокат от САК,
личен номер: **********, но в същото време към документите по заявлението не било
представено пълномощно в полза на това лице. Тъй като лицето не разполагало и не представило
изрично пълномощно да представлява съдружника при проведеното ОСС, то същото нямало право
да взима каквито и да било решения от името на съдружника Г. Х.. В случая било налице
нарушение на чл. 15 от Дружествения договор, изискващ съдружник да може да бъде
представляван от пълномощник с изрично нотариално заверено пълномощно, което в случая не
било сторено.
3) Ищецът не бил получавал писмено предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ. В
придружаващите документи към нито една от пощенските пратки, адресирани до г-н П. не било
отразено същата да е съдържала приложеното към заявление А4, вх. № 20180206164354.
Изключение правело само пратката чрез Телепоща - Български пощи с изх. № 250 от 22.01.2018 г.,
5
която обаче била адресирана до адв. В. К. Б., която имала изрично пълномощно да представлява
ищеца във връзка с конкретно проведено събрание на ОСС от 14.06.2013 г. и нямала пълномощно
да получава предупреждение за изключване или покани за свикване на последващи събрания.
Оспорва твърденията на стр. 2 и 3 от протокола от 07.02.2018 г., където били изброени изпращани
пратки да различни лица, с твърдения, че съдържали предупреждение за изключване с покани за
свикване на ОСС за 07.02.2018 г. от 10.30 ч. в кантората на нотариус Н. Б. Д., peг. № *** на НК, на
адрес: гр. ***, България, ул. „***“ № **, партер. Пратките, посочени в протокола, не били
изпратени до Х. К. П., респ. не били получено от него, или били изпратени до други лица
(неизвестни за него или такива без представителна власт).
4) Ищецът не бил получавал писмена покана за свикване на ОСС на дружеството за дата
07.02.2018 г. от 10.30 часа в кантората на нотариус Н. Б. Д., peг. № *** на НК, на адрес: гр. София,
България, ул. „Неофит Рилски“ №61, партер, респ. че не бил спазен установения в чл. 23, ал.1 от
дружествения договор срок за получаване на поканата за ОСС с предложен в нея дневен ред. В
тази връзка навежда същите твърдения, изложени по отношение неполучаването на
предупреждението по чл. 126, ал. 3 ТЗ. Това обстоятелство съставлявало нарушение на чл. 23, ал. 1
от Дружествения договор и водело до незаконосъобразност по свикването на събранието, а от там
и до незаконосъобразност на взетите решения на ОСС от 07.02.18 г.
5) Предупреждението по чл. 126, ал. 3 ТЗ, приложено към заявление А4, вх. №
20180207165807, не отговоряло на нормативите изисквания, за да породи целените правни
последици. В него били описани действия на П., които били извършени от него в качеството му на
управител, а не на съдружник, а от друга страна действията били правомерни и в унисон с
интересите на дружеството. Формулираните в предупреждението „провинения“ били твърде общи
и абстрактни, а даденият срок за предприемане на действия във връзка със същите бил твърде
кратък и нереален. Приложеното и неполучено предупреждение не отговаряло на целите на
същото, предвидени в закона.
По отношение на решенията, отразени в протокол-решение на едноличния собственик па
капитала на „СИУС“ ЕООД от 07.02.2018 г. ищецът твърди, че същите били също
незаконосъобразни. Тъй като нямало валидно проведена процедура по изключване на ищеца като
съдружник в ответното дружество и по поемане на неговите дялове, то съдружникът Г. Х. не
можел да взима решения, в качеството си на едноличен собственик па капитала. Протоколът нямал
достоверна дата и твърди, че бил съставен преди 07.02.2018 г., тъй като в него било посочено, че
бил съставен в град София, а на тази дата Г. Х. (подписал лично протокола) не пребивавал в гр.
София.
Въз основа на тези твърдения и съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с
което решенията, отразени в протокол от заседание на общото събрание на дружество с
ограничена отговорност „Сиус“ ООД, датиран от 07.02.2018 г. и протокол-решение на едноличния
собственик на капитала на „Сиус“ ЕООД, датиран от 07.02.2018 г., да бъдат обявени за нищожни,
евентуално да бъдат отменени.
В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът „Сиус“ ООД е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете и ги намира за недопустими и неоснователни.
6
Твърди, че взетите решения от 07.02.2018 г. били съобразени както с повелителните
разпоредби на закона, така и с дружествения договор на „Сиус“ ООД.
Във връзка с решенията на Х. К. П. от 05.02.2018 г. намира, че доколкото не били вписани, то
не обвързвали нито Г. Х. като съдружник, нито третите лица. П. не бил спазил изискванията на
закона, които да обосноват валидност на решенията от 05.02.2018 г., тъй като в протокола от
05.02.2018 г., било налице нотариално удостоверяване единствено на подписа на И.П. Д., но
нямало удостоверяване на съдържанието на протокола, поради което съобразно чл. 137, ал. 5 ТЗ,
описаните решения били нищожни, поради което и г-н *** не бил обвързан от тях. Г. Х. не бил
надлежно уведомен за свикването на общото събрание от 05.02.2018 г. и че не била спазена
процедурата по чл. 138, ал. 2 ТЗ, не били спазени сроковете по същата разпоредба и
предоставеният срок по предупреждението. С оглед на това, г-н П. притежавал едва 10 % от
капитала на „Сиус“ ООД за взимане на решенията на Окръжен съд – София и не бил налице
необходимият кворум. Решенията от 05.02.2018 г. противоречали на императивни норми на
закона, поради което на 07.02.2018 г. г-н *** подал искова молба за тяхната отмяна, по която било
образувано т.д. 262/2018 г. по описа на Софийски градски съд.
По отношение на пълномощното за решенията на ОСС от 07.02.18 г. ответникът твърди, че
за представителството на г-н *** на проведеното на 07.02.2018 г. ОСС на „Сиус“ ООД било налице
нотариално заверено пълномощно, поради което оспорва твърдението на ищеца за неговата липса,
т.е. че не било налице нарушение на чл. 15 от дружествения договор.
По отношение на твърденията за ненадлежно връчване на предупреждение за изключване и
покана за свикване на общо събрание намира, че предупреждението за изключване и покана за
ОСС на „СИУС“ ООД, насрочено за 07.02.2018 г. били изпратени на 17.01.2018 г. до съдружника
Х. К. П., респ. че били получени от същия на изпратения адрес на 18.01.18 г. По отношение на
получаването на предупреждението и поканата за свикване на ОС било налице признание от
страна на изключения съдружник (ищеца), който потвърдил тяхното получаване в производството
по несъстоятелност на „СВ Модулпродукцион“ ГмбХ, със седалище и адрес на управление:
Австрия, Гевербегебит 10, 5121 Остермитинг, на което дружество ищецът бил управител. Поради
това било налице редовно, лично връчване на предупреждението и поканата за свикване на общо
събрание. Освен това, предупреждението за изключване било връчено адреса на управление на
„Сиус“ ООД - София, ул. „Хан Аспарух“ 53, ет. 1, чрез куриерска фирма и че било прието без
забележки на 25.01.2018 г., а също и че предупреждението за изключване било връчено и на адреса
на кантората на адв. В. К. - В. чрез куриерска фирма, като пратката била приета на 25.01.2018 г.
По отношение на основанията за изключване на Х. П. като съдружник намира, че били
налице такива действия, извършени от съдружника, които счита за следните нарушения: действия
против интересите на дружеството, изразяващи се в издаване на записи на заповед, от името на
дружеството, в резултат на което били образувани изпълнителни дела срещу него, за възникналите
по ценните книги задължения, касаещи периода 2012-2013 г., когато П. бил управител на
дружеството; сключване на договор от името на „Сиус“ ООД, през 2013 г.; участие в други
търговски дружества, извършващи конкурентна дейност; липса на съдействие, изразяващо се в
неучастие в дейността на „Сиус“ ООД, причиняване на значителни вреди на дружеството,
уронване на доброто име на дружеството, не участва във вземане на решения, свързани с
търговската дейност на дружеството, не полага достатъчно грижи за дружествените работи.
7
По отношение на решенията, взети от Г. Х. на 07.02.2018 г. като едноличен собственик па
капитала на дружеството намира, че решенията били взети в законоустановената форма и
съдържание, поради което твърденията за тяхната незаконосъобразност били несъстоятелни.
По тези възражения моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която поддържа изложеното в исковата
молба и счита за неоснователни възраженията на ответника. Намира, че решенията, отразени в
протокол от ОСС в „СИУС“ ООД, проведено на 05.02.2018 г. не били нищожни и притежавали
необходимата форма и обвързвали съдружника ***. Оспорва истинността на представеното
пълномощно, за което се твърди, че било заверено нотариално на 25.01.2018 г. от Божидар Димов,
помощник-нотариус на нотариус Н. Д., с peг. № *** на НК. Оспорва и истинността на положения
подпис и счита, че било налице техническа подправка на документа, доколкото имало разминаване
в номерацията, празна страница, разминаване в съдържанието на английския и българския текст и
др. Поддържа изложеното в исковата молба, че пратката по т.5 не била връчена на ищеца срещу
подпис, като за тази неполучена пратка, ищецът сигнализирал компетентните органи по
криминално разследване в Германия, тъй като доставчикът на Deutsche post DHL Group подписал
лично получаване на пратката вместо получателя й. Твърди, че не бил участвал в някои от ОСС на
дружеството, тъй като не бил канен за тях надлежно. Действия против интересите на дружеството
извършвал не ищецът, а другият съдружник - г-н Г. Х., като в тази връзка излага подробни
твърдения.
В двуседмичния срок по чл. 373, ал. 1 ГПК ответникът „Сиус“ ООД е подал допълнителен
отговор. Поддържа изложеното в отговора на исковата молба, както и направените с него
възражения и оспорвания. Доразвива подробно съображенията си за нищожност на взетите
решения от 05.02.18 г. по смисъла на чл. 137, ал.4 и ал. 5 ТЗ. Твърди, че дори след
освобождаването на г-н П. като управител, същият продължил в качеството си на съдружник да
подписва договори против интересите на дружеството и в следствие на които действия
дружеството търпяло значителни финансови загуби, което било самостоятелно основание за
изключването му като съдружник.
Настоящият въззивен съдебен състав намира, че в случая са предявени главни искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и евентуални искове с правно основание по чл. 74 ТЗ, които
са процесуално допустими. Наведените в тази връзка възражения по въззивната жалба, конкретно
посочени по-горе, за недопустимост на исковете се явяват неоснователни, поради следните
съображения:
Не може да бъде споделен довода на жалбоподателя, че законът изрично предвиждал кои
решения на ОСС са нищожни и предвиждал специален иск за тяхното прогласяване - чл. 75, ал. 2,
изр. 2-ро ТЗ, който бил специален спрямо иска по чл. 124, ал. 1 ГПК и изключвал приложението на
последния, а в случая обаче хипотезата на чл. 75, ал. 2, изр. 2-ро ТЗ била неприложима, както и че
съгласно т. 1 и т. 2 от посоченото тълкувателно решение, институтът на нищожността по смисъла
на ЗЗД бил неприложим към решенията на ОСС като особен вид сделки и тяхната нищожност се
релевирала чрез иск по чл. 75 ТЗ, а не с общия иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване
съществуването или несъществуването на едно право или правно отношение.
8
Именно с т. I на тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС, на което се
позовава жалбоподателя, както и в последващи решения на ВКС (№ 76/8.07.2011 г. по т. д. №
469/2010 г. II т.о. и др.) са разгледани и ясно отграничени хипотезите на нищожност на решенията
на общото събрание, като е посочено, че извън цитираните във въззивната жалба хипотези на чл.
75 ТЗ, нищожно е и липсващото (невзето) решение на общото събрание, което, обаче, е отразено
като съществуващо в протокола на общото събрание или в протоколната книга на дружеството, а
също така и ако е вписано в търговския регистър.
В тази връзка, в многобройната практиката на ВКС (тълкувателно решение № 1/6.12.2002 г.
на ОСГК на ВКС; решение № 76/8.07.2011 г. по т. д. № 469/2010 г. на ВКС, II т. о.; решение №
76/8.07.2011 г. по т. д. № 469/2010 г. на ВКС, II т. о.; определение № 250/24.04.2018 г. на ВКС по т.
д. № 3126/2017 г., II т. о., ТК и др.) безпротиворечиво се приема, че защитата срещу нищожните
решения на органи на търговско дружество, които подлежат на вписване в търговския регистър, се
реализира чрез установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), съответно чл. 124, ал. 1 ГПК, ако
решението не е вписано, а ако решението е вписано - с иск по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.), респ. чл. 29
ЗТРРЮЛНЦ. Разграничението на исковете е продиктувано от целената от ищеца защита - чрез
установяване нищожност на решението (съобразно изяснените в т. 1 на тълкувателното решение
критерии) да се заличи вписаното въз основа на него обстоятелство, което по причина на
нищожността не е могло да възникне валидно.
Предвид гореизложеното и с оглед на това, че в обстоятелствената част на исковата молба,
допълнителната такава и молба за отстраняване на констатирани от съда нередовности на исковата
молба, ищецът твърди, че всички решения на Общо събрание на съдружниците на „СИУС“ ООД,
отразени в протокол от 07.02.2018 г. от заседание на общото събрание на дружество с ограничена
отговорност „Сиус“ ООД и решенията отразени в протокол-решение на едноличния собственик на
капитала на „Сиус“ ЕООД от 07.02.2018 г., са нищожни като липсващи (невзети) решения на ОС,
които обаче, са отразени като съществуващи в протокола на ОС и са заявени за вписване, но не са
вписани по партида на ответното „СИУС“ ООД в ТРРЮЛНЦ, се налага извод, че именно
педявеният от ищеца установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК се явява допустимото и адекватно
средство за защита на правата му.
Неоснователно е и възражението по въззивната жалба за нарушение на диспозитивното
начало съгласно чл. 6 ГПК.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения по т. 4 от тълкувателно решение №
1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, спорният предмет на делото се въвежда с исковата молба, която
трябва да съдържа задължителните реквизити, предвидени в чл. 127 и чл. 128 ГПК, а съгл. чл. 129,
ал. 4 ГПК, съдът може при всяко положение на делото да констатира нередовността на исковата
молба и да дава указания на ищеца за нейното отстраняване, включително това може да се
реализира и от въззивния съд предвид разясненията по т. 5 от тълкувателно решение №1 от
9.12.2013 г. на ВКС по тълк. дело №1/2013 г., ОСГТК. Без значение е че съдът е възприел
първоначалната правна квалификация на спора, дадена от ищеца, тъй като дължи произнасяне по
заявените претенции след тяхното уточняване и в правомощието на съда е да определи дали се
касае за уточнение на исковата молба или до искане за изменение на иска, която преценката е
винаги конкретна.
9
В случая, правилно първоинстанционният съд с определението си от 23.04.2020 г. е дал
указания на ищеца за отстраняване на констатирани противоречия между обстоятелствената част и
петитума на исковата молба. Видно от последната, в обстоятелствената й част са изложени
основания за нищожност (съобразно разграничението в т. I на Тълкувателно решение №
1/6.12.2002 г. на ОСГК на ВКС) на атакуваните решения на ОС на „СИУС“ ООД, а именно че
всички решения на Общо събрание на съдружниците на „СИУС“ ООД, отразени в протокол от
заседание на общото събрание на дружество с ограничена отговорност „СИУС“ ООД, датиран от
07.02.2018 г. и решенията отразени и протокол- решение на едноличния собственик на капитала на
„СИУС“ ЕООД, датиран от 07.02.2018г., са липсващи (невзети) решения на ОС, които са отразени
като съществуващи в протокола на ОС и са заявени за вписване, но не са вписани по партида на
ответното „СИУС“ ООД в ТРРЮЛНЦ. Заявеният петитум обаче не съдържа недвусмислено
искане за прогласяване на нищожността на липсващите (невзети) процесни решения, а се иска
отмяната им като незаконосъобразни. Следователно, налице е противоречие между така
формулираното основание и петитум относно първия от исковете, която нередевност на исковата
молба е следвало да бъде поправена по съответния ред по чл. 129, ал. 2 ГПК, както
законосъобразно е сторил градския съд, който е длъжен и служебно да разреши този въпрос.
Поради това, не е налице и едновременно изменение на основанието и петитума на исковата
молба, както неоснователно твърди жалбоподателят.
По тези съображения не може да се приеме за основателно и възражението на жалбоподателя
за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения и те да са довели до
невъзможност за защита на ответника. В тази връзка следва и да се добави, че изначално - с
исковата си молба, ищецът е заявил основанията за прогласяване нищожността на процесните
решения на ОС, респективно на едноличния собственик на капитала, а след дадедните му от съда
указания е привел петитума си в съответствие с твърденията си по исковата молба. Видно от
депозирания отговор на исковата молба от името на „СИУС“ ООД, ответникът е изложил
становището си по твърдените с оглед нищожността на процесните решения факти и
обстоятелства, а именно, че към сочената датата на вземане на тези решения Г. Х. не е бил
съдружник в „СИУС“ ООД, както и че лицето действало от името на изключения съдружник не е
било надлежно упълномощено да провежда процесното заседание на ОСС на „СИУС“ ООД, нито
да взема процесните решения. Явно е че ответното дружество е имало възможност да се защити
срещу предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и е сторило това още с отговора на
исковата молба, изразявайки становище и правейки съответно процесуални искания.
Не е налице основание за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т.
4 ГПК поради наличието на преюдициален спор по т.д. № 262/2018 г. по описа на СТС, както
неоснователно възразява жалбоподателят.
В мотивите на тълкувателно решение № 2/19.11.2014 г. по т. д. № 2/2014 г. и тълкувателно
решение № 8/07.05.2014 г. по т.д. № 8/2013 г. на ОСГТК е посочено, че основанието за спиране по
чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е
преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или
факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата
спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги
факти като съдържание на конкретните правоотношения. В тълкувателните мотиви по т. 5 на
10
тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК тази зависимост е обяснена
и със съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването
на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено
нещо на решението по преюдициалното правоотношение. От изложеното следва, че връзката
между делата, която има предвид чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е обективната зависимост между две
спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно
съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по
обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела (в
този смисъл и т. 1 на тълкувателно решение № 1/2017 г. от 09.07.2019 г. по тъл. дело № 1/2017 г. на
ОСГТК на ВКС).
Съобразявайки горното и предвид, че решенията на ОСС по чл. 140, ал. 4 ТЗ, между които е
изключването на съдружник, имат незабавно действие по отношение на съдружниците и на самото
търговско дружество, което действие не е в зависимост от вписването им по чл.140, ал. 4 ТЗ
(решение № 690/03.12.2008г. по т.д.№ 349/2008г., ВКС, II т.о, решение №135/09.11.2009г. по т.д.
№184/2009г., ВКС, I т.о и решение № 39/15.04.2011г. по т.д.№526/20Юг., ВКС, I т.о.), следва да се
приеме, че висящото производство по предявен иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна
на решението за изключване на съдружник не се явява преюдициално по отношение на настоящото
дело. Евентуалното позитивно за ответника решение по т.д. № 262/2018г. по описа на СГС,
отменящо прекратяването на членственото правоотношение на Г. Х. в „СИУС“ ООД ще има
действие занапред, но не и с обратна сила към датата на вземането му - 05.02.2018 г., нито към
датата на невзетите (липсващи) процесни решения - 07.02.2018 г.
По така изложените съображения, настоящият съдебен състав намира обжалваното решение
за допустимо, а относно законосъобразността му по същество на спора, на основание чл. 269 ГПК
извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира
следното:
Настоящият съдебен състав, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, както и с оглед неприети в настоящата инстанция
нови доказателства, които да обуславят променени фактически констатации, напълно споделя
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, поради което и при условията на
чл. 272 ГПК въззивният съд препраща изцяло към изложените от първоинстанционния съд изводи
от фактическа страна. На същото основание, въззивният съд препраща и към правните изводи на
първоинстанционния съд, обосноваващи основателност на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, които
изводи са правилни и съобразени с установените по делото факти и обстоятелства. С оглед
направените с въззивната жалба възражения, настоящият съдебен състав отбелязва и следното:
Неоснователно се явява направеното от въззивника-ответник възражение за нищожност на
решенията от 05.02.2018 г. на ОСС на „Сиус“ ООД на основание чл. 137, ал. 4 вр. ал. 5 ТЗ.
Решенията на общото събрание на съдружниците в „СИУС“ ООД, отразени в протокол от
05.02.2018 г. не са предмет на производството по т.д. № 266/2018г. по описа на Софийски градски
съд и оспорването им не е релевирано от ответното дружество в първоинстанционното
производство чрез допустими в случая средства за защита (разяснени в тълкувателно решение №
1/6.12.2002 г. на ОСГК на ВКС), в каквато връзка следва да се отбележи, решенията на общото
11
събрание на съдружниците в „СИУС“ ООД, отразени в протокол от 05.02.2018 г. се явяват именно
формираната и изразена воля на това дружество, то релевирането на тяхната нищожност и/или
незаконосъобразност, чрез сочене на пороци в собствената му воля би било недопустимо.
Следователно, в хода на настоящото производство не могат да бъдат разглеждани възражения
относно законосъобразността на приетите решения от 05.02.2018 г., тъй като те имат значение
единствено при предявен конститутивен иск за тяхната отмяна.
Разпоредбата на чл. 137, ал. 4 ТЗ установява особена форма за действителност на изрично
посочени в нея решения на общото събрание, между които е и това за изключване на съдружник (т.
2), а именно: едновременно извършено нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието
на протокола, в който са обективирани, освен ако в дружествения договор е предвидена
обикновена писмена форма. Съгласно изричната разпоредба на ал. 5 на чл. 137 ТЗ неспазването на
квалифицираната форма по ал. 4 има за последица нищожността на взетите решения.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая тази форма е спазена по отношение на
протокола от 05.02.2018 г., на който се позовава ищеца.
По делото е представен и приет като доказателство заверен препис от протокола с
нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно на 06.02.2018
г., от нотариус Е. С., рег. № *** на НК, с район на действие РС - Пловдив, по реда на чл. 590, ал. 4
ГПК. Този документ се явява частен такъв, имащ обвързваща съда доказателствена сила относно
авторството, което не е спорно, включително и с оглед на извършената нотариална заверка на
подписа от 05.02.2018 г. от нотариус М. К., с рег. № *** на НК, с район на действие PC -София. С
последната се удостоверява и достоверната дата на частния документ, а именно 05.02.2018 г. -
денят на проведеното заседание на ОСС на „Сиус“ ООД.
В частта на нотариалната заверка на подписа и на съдържанието от 06.02.2018 г., от нотариус
Е. С., рег. № *** на НК, с район на действие PC Пловдив има характеристиките на официален
свидетелстващ документ на нотариален орган за това, че авторът на документа го е подписал,
съответно, че към датата на удостоверяването документът има това съдържание, което съвпада със
съдържанието на преписа, подреден в нарочна книга (така, решение № 50 от 21.07.2017 г. по гр. д.
№ 4880/2014 г., IV-то г. о. на ВКС).
Изводът за спазване на изискуемата се от закона форма относно протокола от 05.02.2018 г. не
се променя от обстоятелството, че същият е с две нотариални заверки - първата е само относно
подписа на лицето взело решението и е от дата 05.02.2018 г., извършена от нотариус М. К., а
втората е от следващия ден - 06.02.2018 г., извършена от нотариус Е. Сопаджиян като съдържа
както удостоверение на подписа, така и на съдържанието, за което няма пречка. Налице е
едновременно по смисъла на чл. 137, ал. 4 ТЗ нотариално удостоверяване на тези обстоятелства,
като следва да се има предвид, че цитираната разпоредба не изисква удостоверяването да е
извършено на същия ден, на който е взето съответното решение и е съставен протокола за това.
Удостоверяване, извършено в последващ ден ще има за последица единствено това, че от този
момент документът придобива изискуемата се от закона форма за своята действителност – в
случая 06.02.2018 г.
По таза изложените съображения, исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК следва да бъдат уважени
12
като основателни и доказани, а с оглед на което, поради сбъдване на вътрешното процесуално
условие, евентуалните искове не следва да се разглеждат.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира доводите по въззивната жалба
за неоснователни и поради съвпадение в крайните изводи на двете съдебни инстанции, на
основание чл. 271, ал. 1 ГПК обжалваното решението следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на делото, жалбоподателят „Сиус“ ООД следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия Х. К. П. сумата от 3 600 лв. (три хиляди и шестстотин лева), представляваща
направени разноски във въззивното производство – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София
РЕШИ:
Потвърждава решение № 849/17.06.2020 г., постановено по търг. дело № 266/2018 г. по
описа на Софийски градски съд.
Осъжда „Сиус“ ООД, гр. София, район „Средец“, ул. „Хан Аспарух“ № 53, ет. 1, с
ЕИК:********* да заплати на Х. К. П., роден на ******** г. в ***, Германия, документ за
самоличност № *********, издаден на 12.02.2019 г., валиден до 11.02.2029 г. сумата от 3 600 лв.
(три хиляди и шестстотин лева), представляваща направени разноски във въззивното производство
– заплатено адвокатско възнаграждение.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването на препис
от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13