Р Е Ш Е Н И Е
Номер 11.06.2020
г. Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 19.05. 2020
г.
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.
ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: СТОЙКА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ
в.т.д. № 1015 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 1446/28.10.2019 г. постановено по гр.д. №2642/2019г.
по описа на Районен съд – гр.С.З., с което е признато за установено по отношение на „В.К.К.Ч.З.С.З.“, че С.Г.К., не дължи на „В.К.К.Ч.З.С.З.“, сума в размер на 15 070 лв. – главница по
запис на заповед от 28.01.2004 г., ведно със законната лихва, считано от
15.09.2005 г. до окончателното й изплащане и сума в размер на 801, 40 лв. –
разноски по ч.гр.д. 1059/2005 г. на РС – С.З., за които суми е бил издаден
изпълнителен лист от 17.09.2005 г. по ч.гр.д. 1059/2005 г. на РС – С.З., въз
основа на който е било образувано изпълнително дело № 20197660400388/2019 г. по
описа на ЧСИ К.А., поради това че вземанията за тези суми са погасени по
давност и “В.К.К.Ч.З.С.З.” е осъдена да заплати на С.Г.К.,
сумата в размер на
1 934, 86 лв., представляваща направените по делото разноски.
Въззивникът „В.К.К.Ч.З.С.З.“ обжалва изцяло решението. В жалбата се твърди, че то е
постановено по нередовна искова молба, тъй като в доклада си съдът е
констатирал, че ищецът е посочил период, в който е изтекла давността.
Същевременно съдът е приел, че не е посочен началният момент на давността, на
която се позовава ищеца. Оплакванията са направени за давността и затова, че
периода е различен от това, което съдът е приел в решението и това, което е прието в доклада от съда, и че
според въззивника давността не е изтекла и неправилно
е уважен този отрицателно установителен иск, поради
което моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да
отхвърли иска.
Моли, да бъде прието разпореждане за присъединяване от
22.06.2015г. на ЧСИ – С. Г., както и моли да се изиска копие на изп. дело № 458/2014г. по описа на ЧСИ - С. ***.
Постъпил е в законоустановения срок отговор от въззиваемия С.Г.К., чрез неговия процесуален представител.
Излагат се съображения, че жалбата е допустима, но неоснователна. Оспорва
направените в жабата възражения за нередовност на исковата молба и затова това,
че периода на давност е установен. Посочва, че изпълнителното дело на ЧСИ – С. Г.
е прекратено поради процесуална перемпция. Излага
съображения, че е изтекла 5 годишната давност. Моли, да не се приемат
доказателствата, тъй като кооперацията е могла да ги представи пред районен
съд. Моли, да бъде оставено без уважение искането да бъде изискано копие от
изпълнителното дело, доколкото това искане не е свързано с новонастъпили
обстоятелства. Моли, да се постанови решение, с което да се потвърди
обжалваното първоинстанционно решение.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като
обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание
чл. 439 ГПК във връзка с чл.124, ал.1 ГПК.
Ищецът С.Г.К.,
моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на
него, че не дължи на ответника В.К.К.Ч.З.С.З., сума в
размер на 15 871, 40 лв., от които недължима главница в размер на 15 070 лв. по
Запис на заповед от 28.01.2004 г., недължима лихва върху главницата, считано от
15.09.2005 г. до окончателното й изплащане, недължима сума в размер на 801,40
лв. - разноски в заповедното производство, за които суми било образувано
изпълнително дело № 20197660400388/2019 г. по описа на ЧСИ К.А., поради изтекла
погасителна давност. Претендира разноски.
В
законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът Кооперация „В.К.К.Ч.З.С.З.“ е подала отговор на исковата молба, в който
взема становище, че предявеният иск е неоснователен.
От
представения по делото изпълнителен лист от 17.09.2005г., издаден по ч.гр.д.
1059/2005г. по описа на РС - С.З. се
установява, че въз основа на запис на заповед на основание чл. 237, б “е“ ГПК
(отм.), С.Г.К. е осъден да заплати на „В.К.К.Ч.З.С.З.“
сумата от 15 070 лв. по запис на заповед от
28.01.2004 г., ведно със законната лихва, считано от 15.09.2005г. до
изплащането й, както и за разноски в размер на 801, 40 лв. по ч.гр.д.
1059/2005г. по описа на РС - С.З..
Видно
от приложеното заверено копие на изпълнително дело 20118250400317 по описа на
ЧСИ С. Г., по молба на ВЗКАЧС „З.“ от 04.10.2005г. и въз основа на
горепосочения изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело 10684/2005 г.
по описа на ДСИ при РС – Пловдив. По същото изпълнително дело е наложена
възбрана на недвижим имот, вписана в
СВ-Пловдив на 03.11.2005 г. (л.18 от изпълнителното дело) и е насрочен опис на
09.12.2005г. (л.28). С разпореждане от 09.12.2015г. на ДСИ наложената възбрана
е вдигната и е наложена нова възбрана, като е насрочен и нов опис на
23.01.2006г. (л. 40). Видно от Протоколите за опис на 09.12.2005г. е извършен
опис на движими вещи, а на 23.01.2006г. - на недвижими имущества (л.41 и л.
56). На 24.03.2006г. „В.К.К.Ч.З.С.З.“ като взискател е поискала от ДСИ да бъде извършена продажба на
описания недвижим имот (л. 72). На 27.04.2006г. е постановен отказ за
извършване на продажба (л.87).
По
искане на взискателя изпълнителното делото е
изпратено на ЧСИ А.А.(л.93) и е образувано на
12.09.2006 г. под номер 00581/2006г. по описа на ЧСИ А.. На 21.05.2008г., на
16.07.2008г. (л.116), на 09.10.2008г. (л.125) е насрочен опис на недвижим имот.
Извършени са справки за имуществото на длъжника. На 04.04.2008г. (л. 190) е подадена
молба от взискателя за насрочване на публична продан
на имота. На 03.02.2009г. е насрочен опис на имот, видно от изпратени от
съдебния изпълнител съобщения до страните с дати 15.01.2009г.
Изпълнителното дело номер 00581/2006г. по
описа на ЧСИ А. е изпратено на СИС – С.З. и е образувано под номер 3047/2011 г.
на 14.06.2011 г. по описа на ДСИ – С.З.(л.138). По това изпълнително дело не са
извършвани изпълнителни действия и същото е изпратено на ЧСИ С. Г., като е
образувано под номер 317/2011г. на 29.06.2011 г. (л.146). С разпореждане от
28.06.2011 г. на ЧСИ Г. е разпоредено извършване на справки относно
имущественото състояние на длъжника и е насрочен опис на движими вещи (л.149).
На 23.07.2011г. е подадена молба от Кооперацията с искане за опис и публична
продан на имот (л. 154). По делото са извършвани множество справки и на
16.07.2012 г. с нова молба от взискателя е поискано
да бъдат насочени изпълнителни действия срещу посочения в молбата недвижим имот
на длъжника (л.197). На 12.10.2012 г. взискателят с
молба до ЧСИ отново е поискал извършване на изпълнителни действия (л.206). От
страна на частния съдебен изпълнител е постановен отказ, който е потвърден с
решение от 28.03.2013г. на РС – Пловдив по гр.д. 888/2013 г. (л.258). На
10.06.2015г. „В.К.К.Ч.З.С.З.“ е поискала издаване на
удостоверение по чл. 456 ГПК от ЧСИ (л. 273). Пред въззивният
съд е представено и прието като доказателство, разпореждане на ЧСИ С. Г. от
22.06.2015 г. за присъединяване на вземането по изп.д.
317/2011 г. към изп. дело 458/2014 г. На 18.04.2017 г.
взискателят е поискал налагане на запори на банкови
сметки на длъжника и опис на движимо имущество (л. 278). С постановление за
прекратяване от 17.12.2018г. ЧСИ Г. е прекратил изпълнителното дело на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради това че е изтекъл двугодишен срок от
последното изпълнително действие (л.288). Постановлението е обжалвано, а
жалбата е оставена без уважение с решение на ОС – Пловдив от 21.02.2019г. по възз.гр.д. 349/2019г. (л.316). С молба от 23.04.2019г. е
било поискано от взискателя да му бъде върнат
оригинала на изпълнителния лист.
Въз
основа на върнатия оригинал на изпълнителния лист и по молба на Кооперацията на
25.04.2019г. е образувано изп.дело 388/2019г. по
описа на ЧСИ К.А.. Видно от материалите по същото това изпълнително дело е образувано
и за събиране на други вземания по друг изпълнителен лист, неотносим
по настоящото дело.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Разпоредбата
чл. 439 от ГПК предпоставя
възможност на длъжника чрез отрицателен установителен
иск да оспори съществуването на изпълняемото право
въз основа на факти, непреклудирани от формираната
сила на пресъдено нещо, т.е новонастъпили
факти.
В настоящия
случай спорът се свежда до основателността на направеното от ищеца възражение
за погасяване на вземанията по давност след издаване на изпълнителния лист.
Вземането
на „В.К.К.Ч.З.С.З.“ против ищеца произтича от запис
на заповед от 28.01.2004 г., което е несъдебно изпълнително основание по чл.
237, б “е“ ГПК (отм.). Поради това определението по чл. 242 от ГПК /отм./ и
издаденият въз основа на несъдебно изпълнително основание изпълнителен лист
нямат последиците на съдебно решение за установяване съществуването на
вземането на кредитора по смисъла на чл. 117, ал.2 ЗЗД.
Следователно погасителната давност в случая е тригодишна, тъй като по силата на
чл. 531, ал.1 ТЗ
във връзка с чл. 537 ТЗ
исковете по менителничния ефект срещу издателя се
погасяват с тригодишна давност.
Съгласно
разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение, а от прекъсването на давността съгласно
чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече нова давност.
Съгласно
т.10. от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. на ВКС по т. д. №2/2013г.,
ОСГТК „Съгласно чл.116,
б."в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия
за принудително изпълнение на вземането. В изпълнителното производство за
събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни
способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани
множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
В
настоящия случай от приложените към настоящото дело, изпълнителни дела се
установява, че от образуване на изпълнителното дело през 2005 г. давността е
прекъсвана неколкократно. На 12.10.2012 г. взискателят
с молба до ЧСИ е поискал извършване на изпълнителни действия (л.206), с това
действие на взискателя е прекъсната тригодишната
погасителна давност. Пред въззивния съд е прието като
доказателство, разпореждане на ЧСИ С. Г. от 22.06.2015 г. за присъединяване на
вземането по изп.д. 317/2011 г. към изп. дело 458/2014 г. което по смисъла на разясненията на т.10
от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. на ВКС по т. д. №2/2013г., ОСГТК
представлява изпълнително действие. Така от 22.06.2015 г. давността е
прекъсната и започнала да тече нова тригодишна погасителна давност, която е
прекъсната на 18.04.2017г., когато взискателят е
поискал налагане на запори на банкови сметки на длъжника и опис на движимо
имущество (л. 278). От 18.04.2017 г. към датата на прекратяване на
изпълнителното производство – 17.12.2018 г., както и към датата на образуване
на изп.дело 388/2019г. по описа на ЧСИ К.А. тригодишната
погасителна давност не е изтекла. С
оглед на изложеното, въззивният съд намира, че
предявеният иск по чл. 439 от ГПК от С.Г.К. против „В.К.К.Ч.З.С.З.“ се
явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли изцяло.
Предвид
гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното
решение е неправилно и следва да бъде отменено, а вместо него следва да бъде
постановено друго, с което да се отхвърли предявеният иск от С.Г.К. против „В.К.К.Ч.З.С.З.“ за признаване за установено по отношение на „В.К.К.Ч.З.С.З.“, че С.Г.К., не дължи на „В.К.К.Ч.З.С.З.“, сума в размер на 15 070 лв. – главница по
запис на заповед от 28.01.2004 г., ведно със законната лихва, считано от
15.09.2005 г. до окончателното й изплащане и сума в размер на 801, 40 лв. –
разноски по ч.гр.д. 1059/2005 г. на РС – С.З., за които суми е бил издаден
изпълнителен лист от 17.09.2005 г. по ч.гр.д. 1059/2005 г. на РС – С.З., въз
основа на който е било образувано изпълнително дело № 20197660400388/2019 г. по
описа на ЧСИ К.А., поради това че вземанията за тези суми са погасени по
давност като неоснователен и недоказан.
С
оглед изхода на делото С.Г.К. следва да заплати на „В.К.К.Ч.З.С.З.“
направените пред първоинстанционния съд разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1 006 лв. и направените пред въззивния съд разноски за държавна такса в размер на 317,
43 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение
№ 1446/28.10.2019 г. постановено по гр.д. №2642/2019г. по описа на Районен съд
– гр.С.З. като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от С.Г.К. ЕГН **********, с постоянен
адрес:*** против „В.К.К.Ч.З.С.З.“ с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С.З., бул. *** за признаване за установено
по отношение на „В.К.К.Ч.З.С.З.“, че С.Г.К., не дължи
на „В.К.К.Ч.З.С.З.“, сума в размер на 15 070 лв. –
главница по запис на заповед от 28.01.2004 г., ведно със законната лихва,
считано от 15.09.2005 г. до окончателното й изплащане и сума в размер на 801, 40
лв. – разноски по ч.гр.д. 1059/2005 г. на РС – С.З., за които суми е бил
издаден изпълнителен лист от 17.09.2005 г. по ч.гр.д. 1059/2005 г. на РС – С.З.,
въз основа на който е било образувано изпълнително дело № 20197660400388/2019
г. по описа на ЧСИ К.А., поради това че вземанията за тези суми са погасени по
давност като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
С.Г.К. ЕГН **********,
с постоянен адрес:*** да заплати на „В.К.К.Ч.З.С.З.“
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., бул. *** направените
пред първоинстанционния съд разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1 006 лв. и направените пред въззивния съд разноски за държавна такса в размер на 317,
43 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.