РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Перник, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и девети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241700100374 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове от Е. И. Д. срещу Гаранционен Фонд, БУЛСТАТ: ********* за
заплащане: 1/ на осн. чл. 557, ал.1, т.1 от КЗ сумата в размер на 80 000 лева представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие ПТП на *** около 13:00 часа
в гр. ***, на ул. „***“ и ул. „***“, настъпило с участието на: Участник №1 - лек автомобил
неустановен към настоящият момент и Участник №2 - пешеходец Е. И. Д., ЕГН:**********;
законна лихва върху посочената по-горе сума съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от датата
на уведомяване с извънсъдебната претенция - 04.10.2023 г. до окончателното й изплащане; 2/
на осн. чл. 557, ал.1, т.1 от КЗ сумата в размер на 2 213, 00 лева представляващи
обезщетение за имуществени вреди при процесното ПТП за извършена операция,
медицински консумативи, стабилизации, прегледи и др.; законна лихва върху посочената по-
горе сума съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната
претенция - 04.10.2023 г. до окончателното й изплащане.
С отговор по чл. 131 ГПК ответникът по подробни доводи и съображения оспорва
изцяло исковите претенции по основание и по размер, като прекомерно завишени и моли
същите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Оспорва механизмът на
настъпване на ПТП - не са представени никакви документи, които да установят разпитани
свидетели - очевидци на процесното събитие; не е съставен КП за ПТП с пострадали лица в
съответствие с чл. 125 от ЗДвП и Наредба №13- 41/12.01.2009 г., като данните за ПТП са
единствено по данни на ищцата. Не са налице основание за отговорността на ГО поради
1
случайно събитие на твърдения водач на МПС, тъй като ищцата е пресякла внезапно
коридора му на движение, без да е изпълнил изискванията на ЗДВП, се е явявал
непредвидимо за него препятствие, съответно ПТП е било абсолютно непредотвратимо от
водача на л.а./т.а. Позовава се на т. 5, б. "б" от ТР № 106/1982 г. на ОСНК на ВС и на т. 5 на
ТР № 28/1984 г. на ОСНК на ВКС, тъй като е налице случайно деяние по чл. 15 НК. Оспорва
всички елементи от непозволеното увреждане - не са налице доказателства за водача на
МПС да е реализирал виновно и противоправно поведение, в резултат на което да е
причинено произшествието и да е настъпил вредоносният резултат за ищцата. Вина за
процесното ПТП има единствено ищцата, която, пресичайки коридора на движение на л.а.
и/или се е движела неправилно по пътното платно. Релевира възражение за съпричиняване
от пострадалата, която се е движела неправилно по пътното платно и/или е предприела
пресичане на неопределено за целта място, както и не е съобразила с приближаващите се
пътни превозни средства в нарушение на чл. 107, чл. 108, ал. 2, чл. 113 и 114 от ЗДвП. Не са
налице основания за отговорността на ГФ, тъй като процесното ПТП е настъпило при
самоувреждане, тъй като приносът на пострадалата за настъпване на вредите, надвишава
50%. Преимущественият принос на пострадалата за настъпване на произшествието, респ.
вредата - изключва изобщо отговорността на водача на процесното МПС, а оттам на ГФ.
Оспорва, че ищцата търпи болки и страдания, като посоченото в ИМ е твърде общо и без
конкретика - при непозволеното увреждане вредата не се предполага, а подлежи на пълно и
главно доказване от който претендира обезщетение, като съгласно чл. 51, ал.1 ЗЗД
обезщетението се дължи за вредите, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Оспорва размерите за имущ. и неимущ. вреди, като прекомерно завишени
съобразно претърпените от ищцата вреди, социално-икономическите условия на живот в
страната, в противоречие с принципа на справедливост в чл. 52 ЗЗД и с практиката на
съдилища. ГФ е бил сезиран във връзка с процесното ПТП и по образуваната претенция от
04.10.2023г. е уведомил ищеца, че следва да представи доказателства, от които да е видно по
безспорен начин, че е налице хипотезата на чл. 557, ал.1, т. 2, б. "а" от КЗ, които и до ден
днешен не са представени в ГФ по щетата, а и по настоящото дело. Оспорва искането за
законна лихва върху обезщетенията, предвид акцесорния й характер, тъй като
неоснователността на главните искове води и до неоснователност на исковете за законна
лихва. Съгласно чл. 380, ал. 3 от КЗ застрахователят не дължи лихва за забава, ако лицето,
което желае да получи застрахователно обезщетение не представи данни за банкова сметка.
Ищцата не е изпълнила императивните изисквания на чл. 380 във вр. с чл. 558, ал. 5 от КЗ,
поради което липсва правно основание за присъждане на лихва. Ищцата не е представила
данни за банкова сметка и след изрично изпратено до неговия представител писмо с изх. №
24-01- 526/23/06.02.2024 г., съдържащо искане за представяне на банкова сметка. Ищцата не
е представила към претенцията си КП за ПТП с пострадали лица, поради което по арг. от чл.
496, ал. 3 КЗ, ГФ не е изпаднал в забава и не следва да се присъждат лихви от датата на
уведомяването му - 04.10.2023г. В случай, че следва Фондът да заплати законна лихва, то
оспорва началния момент на законната лихва и ГФ да се счита в забава от датата на
завеждане на исковата молба в съда - 17.06.2024г.
2
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, приема от фактическа и правна страна следното:
Обстоятелствата по пътно-транспортното произшествие се установяват от взаимно
непротиворечащите си и допълващи се писмени /ДП № 458/2023г. на 01 РУ - ОД МВР
ПЕРНИК, пр.пр. № 1638/2023г. на РП Перник и мед. документация/ и гласни доказателства
/свидетелските показания и обясненията на ищцата по реда на чл. 176 ГПК/, както и от
комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза (КСМАТЕ). От
заключенията на приетата КСМАТЕ се установява следният механизъм на ПТП: На *** , в
светлата част от денонощието, при добри общи пътни условия, неизвестен автомобил се
движи в гр. ***, по ул. „***“, с посока от ул. „***“ към кръстовището с ул. „***“. Най-
вероятно, достигайки линията на кръстовището, водачът на неизвестното МПС, с оглед
организацията на движението при преминаване през кръстовището, е установил автомобила
в покой, изчаквайки преминаването на евентуалните участници по пътя с предимство - ул.
„***“ или е установил за кратко МПС, за да се увери, че може да извърши маневра завиване
наляво към ЦГЧ по ул. „***“. В същото време, пешеходката Е. Д. предприема напречно
пресичане на платното за движение на ул. „***“ с посока към ул. „***“, пресичайки частта
на ул. „***“, която се явява от страната на централната градска част. В резултат от
предприетите действия на двамата участници, траекториите им на движение е следвало да се
пресекат около средата на платното за движение на ул. „***“ и на около 1 метър вдясно от
мисленото продължение на десния тротоар на ул. „***“, гледано в посока от ул. „***“ към
ул. „***“. При тази ситуация, ако МПС е преминало по обичайната за маневрата траектория,
лявата страна на автомобила и лявата страна на тялото на пешеходката са установили
контакт, който предвид масите и скоростите на участниците, не би следвало да се е отразил
на скоростта и траекторията на МПС. Противоположно, под действието на автомобила,
тялото е придобило импулс, при който последното би следвало да е реализирало ротация
обратна на часовниковата стрелка, гледано отгоре, при която е достоверно контакта му след
падане върху пътната настилка, да е бил в областта на коляното. Представеният анализ
определя, че при приетите условия, МПС е било на 7,35 метра от мястото на удара, когато
водачът е потеглил към мястото на удара и към момента, когато пострадалата се е насочила
към платното за движение, МПС отново е било на 7,35 метра от мястото на удара. Липсват
данни за каквито и да било обекти, които да са намалявали или ограничавали видимостта на
двамата участници един спрямо друг, считано от момента на потегляне на МПС, като
водачът на МПС е разполагал с физическата възможност да забележи пострадалата още към
момента, когато първият е положил началото по процеса на потегляне към мястото на удара.
Възможната скорост на МПС, към момента на удара с пострадала, при хипотеза за потегляне
от състояние на покой около линията на кръстовището е 16,92 км/ч. При данните от
пострадала за начина по който тя се е придвижвала, нормативно определената стойност за
скоростта й се явява 1,14 м/с, като липсват данни за внезапно навлизане или промяна в
траектория на пострадалата непосредствено преди ПТП. Наличните данни от сателитните
заснемания и ДП определят, че в страни от платната за движение на двете улици, спрямо
3
всичките им посоки, има изградени тротоарни площи, които са с варираща ширина. По
технически път се доказва, че още към момент, когато МПС е било статично, водачът му е
разполагал с видимост към пешеходката. В този смисъл, при нулева скорост на движение
липсва и дължина на опасна зона. Водачът на неизвестния автомобил е разполагал с
възможността както да не потегля, докато пешеходката не напусне платното за движение,
така и да се придвижи до мястото на удара с едва 0,44 секунди закъснение спрямо
действителното си поведение, като по този начин траекториите на участниците не биха се
пресекли и ПТП не би настъпило.
Медико-биологичният вид и характер на получените от ищцата увреждания, начинът на
лечение и продължителността на лечебно-възстановителния период, се установява от
КСМАТЕ. Описват се следните травматични увреждания на ищцата, стоящи в пряка -
причинно следствена връзка с ПТП от ***: Счупване на големия пищял на лява подбедрица
в областта на колянната става; Контузия в лявата поясна област. На 10.05.2023г., ищцата е
претърпяла оперативно лечение на счупването на големия пищял на лява подбедрица в
областта на колянната става. Оперативни процедури с голям обем и сложност на таза и
долния крайник. При ищцата е поставена метална стабилизация в областта на лява колянна
става- 6 дупкова L-плака. Тази метална остеосинтеза се отстранява в два случая- по
медицински показания и по желание на пациента. При прегледа, извършен на 11.11.2024г.,
не се установени медицински показания за отстраняване на металната остеосинтеза. При
този вид счупвания и проведено оперативно лечение, възстановителния период е около 6-8
месеца, като 45- 60 дни след операцията, пациента се придвижва с помощни средства, без
натоварване на оперираният крайник, след което се провежда рехабилитация с постепенно
натоварване на крайника. При прегледа, извършен на 11.11.2024г., ищцата съобщава, че след
операцията, 40 дни не е стъпвала на левия си крак. След това ходила 2 месеца с патерици,
след което с бастун, с който ходи и сега. При прегледа, извършен на 11.11.2024г., се
установява наличието на S образен оперативен разрез по външната страна на лява колянна
става с дължина 17см, на нивото на кожата. Ограничен обем движение в лява колянна става,
при свиване от 100 градуса, при норма 120 градуса.
При събраните в настоящото производство доказателства следва, че са налице
предпоставките на чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ за ангажиране отговорността на ответника
Гаранционен фонд за заплащане на обезщетение в полза на ищцата. Настъпилото ПТП – в
частност механизма му, също както и уврежданията, и причинно-следствената връзка между
двете, се установяват безспорно от събраните доказателства, преценени в тяхната
съвкупност. Действително, че липсват очевидци на инцидента, но от комплексното
заключение на вещите лица безспорно се установява, че получените увреждания могат да
настъпят по посочения от ищцата в обясненията й по реда на чл. 176 ГПК и свидетелите
начин. Техните твърдения са отразени и в материалите от приетото като част от
доказателствения материал по делото досъдебно производство. Не се събраха други
доказателства, които да сочат в друга посока и да установяват нещо различно, както е видно
и от приетото по делото досъдебно производство, образувано по подадения сигнал по повод
4
процесния инцидент с ищцата. Другият участник в ПТП е неидентифицирано МПС, което е
напуснало местопроизшествието, а досъдебното производство е спряно поради
неустановяването на извършителя. Ищцата е претърпяла неимуществени и имуществени
вреди, които са в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП, причинено от
неизвестен водач на неидентифицирано моторно превозно средство, поради което за
причинилия вредите възниква задължението да ги поправи (чл. 45, ал. 1 ЗЗД). От това ПТП
са настъпили травматичните увреждания на ищцата, а уврежданията от своя страна са
довели до изживени от нея болки и страдания (неимущесвтени вреди) и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане. След като деликтът е причинен от неизвестен водач на
неидентифицирано моторно превозно средство, то ответникът Гаранционен фонд е длъжен
да заплати на ищцата обезщетение за причинените й вреди, вследствие ползването на това
неидентифицирано моторно превозно средство (чл. 519, ал. 1, т. 1, пр. първо КЗ).
Претендираните от ищцата обезщетения за неимуществени и имуществени вреди вследствие
на телесно увреждане, попадат в основанията за гаранционно покритие и плащания от
фонда (чл. 557, ал.1, т.1 и чл. 519, ал. 1, т. 1, пр. първо КЗ). С оглед на това, преките искове
срещу Гаранционния фонд са доказани по основание. Размерът на имуществените вреди се
определя с оглед на конкретните ангажирани по делото доказателства, а обезщетението за
неимуществени вреди – по справедливост.
По иска за неимуществени вреди
Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост (чл. 52 ЗЗД),
като критерият "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързан с преценка на
обективно съществуващи конкретни обстоятелства. При определяне размера на дължимото
обезщетение за неимуществените вреди за претърпените болки и страдания от телесните
увреждания на ищцата, съдът отчете, че по делото се установява, че констатираното
увреждане е причинило на ищцата болки и страдания. Не са необходими специални знания,
за да се приеме, че по естеството си инцидентът е предизвикал стрес и негативни душевни
изживявания у ищцата, което е потвърдено и от свидетелските показания. Съдът отчете и
конкретните обстоятелства при които е настъпило ПТП, вида на увреждането (счупване на
големия пищял на лява подбедрица в областта на колянната става; контузия в лявата поясна
област), последиците от травмите (оперативни процедури с голям обем и сложност на таза и
долния крайник), периодът на лечение и възстановяване, продължил около 6-8 месеца, като
45- 60 дни след операцията, пациента се придвижва с помощни средства, интензивността на
претърпените физически и психически страдания, психическите изживявания и
субективните затруднения, изпитани от пострадалата, ограничаването на социалните й
контакти, негативните за пострадалата последици в емоционален и психологически план.
Възрастта на пострадалата към момента на увреждането - *** години, която предопределя
по-уязвимия й физически статус и по-трудното възстановяване от увредата, както и факта,
че към момента не е налице напълно възстановяване - ограничен обем движение в лява
колянна става, при свиване от 100 градуса, при норма 120 градуса. Освен посочените
морални измерения на болката и страданията на пострадалия, се отчитат и конкретните
5
обществено-икономически условия в страната към настъпването на ПТП, намерили
стойностен израз и в актуалните към момента на настъпване на събитието лимити на
застрахователно покритие по зад. застраховка "Гр. отговорност" на автомобилистите, които
дори и да нямат самостоятелно значение по отношение на принципа на справедливост,
следва да бъдат съобразени от съда заедно с всички установени по делото обстоятелства.
Също и създаденият от съдебната практика ориентир за справедливо определени суми за
подобен вид увреждания в близък период, които съдебни актове са сравнителен ориентир,
каквито са фактите по настоящото дело.
При съвкупната преценка на всички изброени обстоятелства във връзка с уврежданията,
както и последиците от тях, променящи живота на ищцата, както във физически, така и в
психически аспект, съдът приема, че справедливият по чл. 52 ЗЗД и критериите по ППВС №
4/23.12.1968 г. размер на обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди би
била сумата от 60 000 лв. В този размер от 60 000 лв. искът за неим. вреди е доказан и тази
сума конкретно ще репарира в пълен обем неимуществените вреди на ищцата за времето
досега, съставлява точно измерение на отговорността на ответника, а в общ план е в
съответствие с обществените условия, морал и икономическото положение в страната, а за
разликата до предявения размер от 80 000 лв. е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По иска за имуществени вреди
От представените документи- епикризи, фактури и фискални бонове се установява
заплащането от ищцата разходи за лечение във връзка с последиците от увреждането и
лечението - за извършена операция, медицински консумативи, стабилизации, прегледи и др.
във връзка с лечението, общо в размер на 2 213, 00 лева, които са били необходими и
използвани за лечението на получените от процесното ПТП травматични увреждания.
Въпросните документи са издадени след злополуката и съдържат информация за вида и
размера на разноските за лечението на ищцата, поради което следва извод, че са свързани с
настъпилите вследствие на злополуката увреждания, включително това се установява
категорично и от КСМАТЕ. Предвид изложеното искът за имуществени вреди е доказан за
пълния предявен размер от общо 2 213, 00 лева, след като разноските са пряка и
непосредствена последица на противоправното деяние на делинквента и възникналите
имуществени вреди.
По възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД
Възражението на ответника за съпричиняване от ищцата е обосновано конкретно
единствено с твърденията, че ищцата се е движела неправилно по пътното платно и/или е
предприела пресичане на неопределено за целта място, както и не е съобразила с
приближаващите се пътни превозни средства в нарушение на чл. 107, чл. 108, ал. 2, чл. 113 и
114 от ЗДвП, като тежестта на доказване за съпричиняване е върху застрахователя и ако са
събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък
обем.
В разглеждания случай се установява от КСМАТЕ и останалите доказателства, че на
6
мястото на удара не е имало маркирана или сигнализирана пешеходна пътека, а пешеходката
е пресичала от десния тротоар на ул. „***“ до насрещния тротоар на напречната ул. „***“ с
посока към ул. „***“, пресичайки частта на ул. „***“, като КСМАТЕ определя участъка като
мисленото продължение на десния тротоар на ул. „***“, гледано в посока от ул. „***“ към
ул. „***“. Не се установява пострадалата, която е пресичала пътното платно, внезапно да е
навлязла на платното за движение на блъсналия я автомобил. Не се установява и тя да е
предприела пресичане при ограничена видимост. Ето защо липсва от нейна страна
нарушение на чл. 114 ЗДвП. Не е доказано пострадалата да е осъществила и нарушение на
чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДвП – същата е била вече на платното и го е пресичала, когато е бил
предприет левия завой от страна на виновния водач на автомобила, а няма данни за
удължаване ненужно пътя и времето за пресичане от нейна страна. Поради посоченото
същата е могла да бъде забелязана от водача на МПС, както е отразено в КСМАТЕ, който е
следвало да спре и да избегне удара й. Същият е нарушил разпоредбата на чл. 120, ал. 2
ЗДвП, което е частен случай на пътно поведение, създаващо задължение на водача да
пропусне пешеходеца и в по-ранен момент – ако е застанал на банкет или тротоар. Поради
изложените обстоятелства определящо за преценката за наличието на съпричиняване е дали
мястото на пресичане е приравнено на "пешеходна пътека".
Съдът не споделя възражението на ответника, че ищцата е имала възможност да
предотврати произшествието, като предприеме пресичане на пътното платно на намиращата
от левия тротоар на ул. „***“ до насрещния тротоар на напречната ул. „***“ пешеходна
пътека. Действително същата е могла да предотврати хипотетично процесното ПТП ако не е
предприела пресичане на процесното място на пътното платно, а е продължила до върви по
тротоара до мястото на пешеходната пътека. Но същата не е била длъжна да го направи, тъй
като мястото, където е предприела пресичане на пътя е приравнено на пешеходна пътека.
Според дадената легална дефиниция на понятието "пешеходна пътека" в § 6, т. 54 от ЗДвП,
продълженията на тротоарите и банкетите на платното за движение на кръстовищата са
пешеходни пътеки. Действащите понастоящем правила за движението по пътищата не
предвиждат отделен режим на преминаване през различните видове пешеходни пътеки. Това
налага извод, че правото на пешеходеца на предимство при преминаване на кръстовище по
продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение в разглеждания
случай е идентично с това, при преминаването на означени с маркировка или по друг начин
пешеходни пътеки.
Също така съдът отчита и че законът предвижда засилена защита по отношение на
определени категории пешеходци. Те са посочени в разпоредбата на чл. 116 ЗДвП – деца,
хората с трайни увреждания, в частност слепи, които се движат с бял бастун, слепо-глухи,
които се движат с червено-бял бастун и престарелите хора. Ищцата спада към последната
група лица, тъй като към момента на инцидента е на *** години. Закрилата на тези
категории пешеходци при пресичане на пешеходна пътека е всеобхватна и не се влияе от
спецификата на правилата за пресичане по пешеходна пътека, валидни за останалите
пешеходци. В тази насока са мотивите към т. 6 от ТР № 2/22.12.2016 г. по т. д. № 2/2016 г. на
7
ОСНК на ВКС. В тези случаи водачът не може да повдига възражение за съпричиняване,
дори такива лица да не са съобразили приближаването му и да са пресекли внезапно
пешеходната пътека. С оглед изложените съображения обосновано може да се заключи, че в
разглеждания случай не е налице основание за приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Не е налице
поведение на пострадалата, посредством което е създала предпоставки за осъществяване на
деликта и за възникване на вредите. Ето защо съдът приема, че не е налице основание за
приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Ищцата не е нарушила ЗДвП като пешеходец, а нейните
придружаващи заболявания не са от естеството да доведат до обективен принос. Поради
това съдът приема, че в този смисъл възражението за съпричиняване е неоснователно.
По претенцията за лихви
Законна лихва за забава върху размера на обезщетениетосъобразно актуалната съдебна
практика по приложението на чл. 497 от КЗ, към който препраща чл. 558, ал. 1, изр. второ от
КЗ, се следва от датата на уведомяване на застрахователя, като за периода от уведомяването
до изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, отговорността на фонда е обусловена от чл. 493,
ал. 1, т. 5 от КЗ, вр. чл. 429, ал. 2, т. 2 и при условията на ал. 3 от КЗ доколкото обезпечава
отговорността за лихви, за които той отговаря пред увреденото лице. В този случай от фонда
се плащат лихвите за забава, дължими от делинквента, считано от датата на уведомяване или
на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-
ранна. Горните изводи са обективирани в Решение № 128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г.
- I Т. О., Решение № 79/04.08.2022 г. по т. д. № 967/2021 г. - I Т. О., Решение №
50135/11.11.2022 г. по т. д. № 2026/2021 г. - I Т. О., Решение № 50001/03.02.2023 г. по т. д. №
2530/2021 г. - I Т. О. и др. В случая ищцата е сезирала ответника с искане за заплащане на
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди на 04.10.2023г., по което ГФ не е
платил обезщетение, поради което лихвата за забава върху уважения размер на
обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди се дължи от 04.10.2023г. до
окончателното изплащане на сумата, така както е поискано от ищцата.
Възражението на ответника за недължимост на лихва за забава е неоснователно. Със
заявлението за изплащане на обезщетение ищцата е сезирала ответника и е представила
документи, от които може да се прецени в достатъчна степен възникването на правото на
обезщетение на ищцата.
По разноските
Ищцата претендира и доказва разноски общо 375 лв. (съгласно представените
доказателства и списък по чл. 80 ГПК), които на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК й се дължат
съразмерно с уважената част от исковете, или 283,77 лв.
При направено искане, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът на ищеца има право на
възнаграждение, което съдът определя на 7 050 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/2004 г., което се дължи съразмерно с уважената част от исковете, или 5334,94 лв.
Ответникът претендира и доказва разноски 1125 лв. – за вещи лица и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение от 540 лв. Съдът определя възнаграждение
8
за юрисконсулт, когато страната е представлявана от такъв, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл.
37 ЗПП и на осн. чл. 25, ал. 1 и 2 от НЗПП, съгласно която за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв., а по дела с материален интерес
над 10 000 лв., възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално
предвидения размер по ал. 1. Поради това съдът намира, че възнаграждение в размер на
450лв. е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и размера на предявените
искове, за което и следва такова да бъде присъдено. От тази обща сума от 1575 лв. разноски
на ответника, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК му се дължат съразмерно с отхвърлената част от
исковете 383,15 лв.
Ответникът на осн. чл. 78, ал.6 ГПК следва да заплати дължимите държавни такси в
размер на 2488,52 лв. (4% върху уважения размер на исковете).
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Гаранционен Фонд, БУЛСТАТ: ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев" № 2, ет. 4, да заплати на Е. И. Д.,
ЕГН:**********, адрес: ***, на основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ сумата 60 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания) от телесни увреждания, в резултат
на пътно-транспортно произшествие, настъпило на *** около 13:00 часа в гр. ***, на ул.
„***“ и ул. „***“, причинено от неизвестен водач на неидентифицирано моторно превозно
средство, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на уведомяването на
Гаранционен Фонд - 04.10.2023г. до окончателното плащане, на осн. чл. 558, ал. 1, изр. второ
от КЗ; на основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ общата сума 2 213, 00 лева – обезщетение за
имуществени вреди при процесното ПТП, изразяващи се в разходи за извършена операция,
медицински консумативи, стабилизации, прегледи, лечението и др. във връзка с последиците
от увреждането, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на уведомяването на
Гаранционен Фонд - 04.10.2023г. до окончателното плащане, на осн. чл. 558, ал. 1, изр. второ
от КЗ, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над 60 000 лв. до пълния
претендиран размер от 80 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Гаранционен Фонд, БУЛСТАТ: ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев" № 2, ет. 4, да заплати на Е. И. Д.,
ЕГН:**********, адрес: *** сумата 283,77 лв. – разноски по производството пред ОС -
Перник.
ОСЪЖДА Гаранционен Фонд, БУЛСТАТ: ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев" № 2, ет. 4, да заплати на адв. П.Б.Д., сл. адрес:
***, сумата 5334,94 лв. – адв. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищцата
по производството пред ОС - Перник.
ОСЪЖДА Е. И. Д., ЕГН:**********, адрес: ***, да заплати на Гаранционен Фонд,
БУЛСТАТ: ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев"
9
№ 2, ет. 4, сумата 383,15 лв. – разноски по производството пред ОС - Перник.
ОСЪЖДА Гаранционен Фонд, БУЛСТАТ: ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев" № 2, ет. 4, да заплати на основание чл. 78, ал. 6
ГПК по сметка на Окръжен съд – Перник сумата 2488,52 лв. – държавна такса върху
уважената част на исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в 2-седмичен срок
от връчването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
10