Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 19.06.2019 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на седми март през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: БИЛЯНА КОЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 12165 по описа за
2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С
решение № 436577 от 25.06.2018 год., постановено по гр.дело № 43800/2017 г. на СРС, ІІІ ГО, 151 състав, са отхвърлени, като неоснователни предявените
от ищеца А.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***, против ответниците- етажни
собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, с
адрес: гр.София, р-н Изгрев, кв.“*******, искове с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС за отмяна на решенията по т.2 на Общо събрание на Етажната собственост на
сграда, находяща се на адрес: гр.София, р-н Изгрев, кв.“ *******, проведено на
03.06.2017 г. С решението на съда е осъден А.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответниците- етажни собственици на
самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, с адрес: гр.София,
р-н Изгрев, кв.“ *******, сумата от 300 лв.- разноски по делото.
Срещу
решението на СРС, 151 с-в е постъпила
въззивна жалба от А.П.К., подадена чрез пълномощника адв.Г.В., с искане същото да бъде отменено, и вместо това да
бъде постановено друго, с което да бъдат уважени предявените искове, като бъде
отменено решение по т.2 на Общото събрание на Етажната собственост на сграда, находяща се на
адрес: гр.София, р-н Изгрев, ул.“ *******.
Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалноправните
разпоредби на закона, по съображения
подробно изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по
делото.
Въззиваемата страна- ответник Етажни собственици на индивидуални обекти в
сграда, в режим на Етажна Собственост, находяща се в гр.София, район „Изгрев“,
ж.к.“ Дианабад“, ул.“*******“ и „Д“ , чрез пълномощника
си адв.Я.Ц. оспорва жалбата, като неоснователна по съображения подробно
изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли
съда, жалбата като неоснователна да бъде
оставена без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на разноски по делото.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Софийски
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата въззивна
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266
от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната
жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни
процесуалноправни норми на закона. При постановяването му е допуснато
нарушение на материалноправни норми на закона. С оглед на което същото се явява
неправилно,
поради нарушение на материалния закон, като в тази връзка настоящата въззивна инстанция не споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, досежно неоснователност на предявения от ищеца срещу ответника иск за
отмяна на решение на Общото събрание на ЕС. Изводите на
съда не са обосновани с оглед данните по делото. Доводите на ищеца изложени във
въззивната жалба съдът приема за основателни. Във връзка с
изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
Уважаването на конститутивния иск по
чл.40 от ЗУЕС е обусловено от установяването на едно от следните обстоятелства:
решението на общото събрание на ЕС противоречи на императивни правни норми или
на разпоредби, установени с приетия Правилник за вътрешния ред на ЕС; решението
е взето в нарушение на предвидените в закона или правилника процедури и правила
за вземане на решение; решението е взето при нарушен ред за свикването на
общото събрание; решението е взето по въпрос, който е извън компетентността на
общото събрание на етажната собственост, предвидена в чл.11 ЗУЕС. В настоящия
случай при направено оспорване от страна на ищеца на законосъобразността на
процедурата по свикване на Общото събрание/ОС/ на Етажната собственост/ЕС/,
проведено на 03.06.2017 г., тежестта на доказване на положителния факт-
изпълнение на законовите изисквания пада върху ответната страна- етажна
собственост. Спорно е по делото обстоятелството, спазена ли е от страна на
ответника предвидената в ЗУЕС процедура по свикване на Общото събрание на
Етажната собственост от 03.06.2017 г., респективно в случая налице ли е
надлежно свикване на ОС на ответната ЕС. В процесния случай, при съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че не е спазена
процедурата, предвидена в закона за свикване на проведеното на 03.06.2017 г. ОС
на ЕС. С оглед на което основателни се явяват доводите на въззивника- ищец
изложени в тази насока.
По делото няма спор между страните,
че процесното ОС на ЕС е проведено на 03.06.2017 г. от 18.00 часа, във фоайето
на вх.“Г“, на жилищен комплекс „Диана“, на ул.“ ****** в гр.София. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал.1 от ЗУЕС общото събрание се свиква
чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се
поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни
преди датата на събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа.
Изискването за посочване в поканата на лицата, които свикват общото събрание, и
за полагане на подпис от тези лица, е свързано с разпоредбата на чл.12 от ЗУЕС,
в която са посочени лицата, оправомощени да свикат общо събрание. В настоящия
случай, в представена по делото покана за свикване на общото събрание е
посочено, че на основание чл.12, ал.1 от ЗУЕС в етажната собственост ще се
проведе общо събрание на собствениците на 03.06.2017 г. от 18,00 часа, във
фоайето на вход „Г“, при изрично определен дневен ред. Видно от съдържанието на
поканата, в нея не е уточнено дали общото събрание се свиква от колективен
изпълнителен орган - управителен съвет, или от едноличен такъв - управител. В
случая от поканата не става ясно кой измежду посочените в разпоредбата на
чл.12, ал.1, т.1 от ЗУЕС органи на управление е поел инициативата за свикване
на общото събрание. В случая не би могло
да се установи по несъмнен начин обстоятелството, кой измежду посочените в
разпоредбата на чл.12, ал.1, т.1 от ЗУЕС органи на управление е свикал ОС на
ЕС. Установява се по делото, че поканата за свикване на ОС е подписана от
домоуправител/ без посочване на имената му/, Н.Т., а на гърба на поканата, същата е подписана от М.Д., Ц.Д., Г.Д.и Д.Х.. Т.е. в
случая ОС на ЕС е свикано от орган на управление на ЕС, който не е предвиден в
ЗУЕС/ домоуправител, заедно с членовете на УС на ЕС, вкл. неговия председател/.
Законът за управление
на етажната собственост /ЗУЕС/ предвижда
две основни форми на управление на етажната собственост - общо събрание и/или
сдружение на собствениците /редакция на чл.9 от ЗУЕС, след изменението в ДВ бр. 57/2011 г./. При първата форма, органите на управление съгласно чл.10 от ЗУЕС са: 1/. общо събрание; 2/. управителен съвет /управител/. Съгласно разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗУЕС, Общото събрание се
свиква най-малко един път годишно от: 1/.управителния съвет /управителя/; 2/. контролния
съвет /контрольора/. Съгласно разпоредбата на чл.19 от ЗУЕС, изпълнителен орган
на етажната собственост е управителен съвет /управител/;
управителният съвет се състои от нечетен брой членове, определен с решение на
Общото събрание, но не по-малко от трима, като членовете на управителния съвет
избират помежду си председател.
От горната законова уредба е
видно, че законът дава възможност на Общото събрание на етажната собственост по
своя преценка да избере колективен изпълнителен орган - управителен съвет или
едноличен такъв - управител. Следва да се приеме, че когато е избран колективен
орган - управителен съвет, именно той
упражнява предвидените в закона правомощия на изпълнителния орган, включително
по свикване на общото събрание съгласно разпоредбата на чл.12, ал.1, т.1 от ЗУЕС. Съответно, когато е
избран едноличен изпълнителен орган - управител, свикването на общото събрание
се извършва от него.
От
представен протокол от Общо събрание на собствениците и
обитателите на самостоятелно правно основание на подземен паркинг на адрес:
гр.София, район“ Изгрев“, кв.“Дианабад“, ул.“ ******, комплекс „ Диана“, вх.“Г“
и „Д“, проведено на 13.09.2016 год. се установява, че е взето решение сградата/
вх.“Г“ и „Д“/ да се управлява, като една етажна собственост с името“Диана“.
Установява се също така, че на това общо събрание на етажната собственост е
избран управителен съвет /УС/ на ЕС в състав: Председател- Н.Н.Т.и членове: М.А.Д.,
Д. Д.Х., Г.Д.Д.и Ц.Х.Д.. В тази връзка съдът приема, че свикването на ОС на ЕС
е следвало да се извърши от УС на ЕС, който е избрания орган на управление на
ЕС от общото събрание на етажната собственост. Това е така, защото когато е
избран колективен орган- управителен съвет именно той упражнява предвидените в
закона правомощия на изпълнителния орган, включително по свикване на общото
събрание, съгласно разпоредбата на чл.12, ал.1, т.1 от ЗУЕС. В случая, съдът
приема, че свикването на общото събрание на ЕС, проведено на 03.06.2017 г. е
следвало да бъде извършено от управителния съвет на ЕС, а не така както е
сторено- от домоуправител/ без посочване на имената му и от председател на УС
на ЕС/ Н.Т./ и членовете на УС на ЕС/ М.А.Д., Д. Д.Х., Г.Д.Д.и Ц.Х.Д./.Т.е. в
случая ОС е свикано от орган на управление на ЕС, който не е предвиден в ЗУЕС. Съдът
приема, че единствения допустим вариант за свикване на ОС е свикването му да е
извършено от УС на ЕС, респективно поканата за свикването да изхожда от
управителния съвет. В случая това не е сторено. Действително поканата за ОС, би
могла да изхожда от Председателя на УС, ако е взето решение за свикване на общо
събрание и председателят е упълномощен да изпрати покани на етажните
собственици. По делото са налице твърдения от ответника, чрез неговия
пълномощник в тази насока. Но в случая тези твърдения са недоказани, тъй като
ОС на ЕС на 03.06.2017 г., видно от приложената покана е свикано, не от
председател на УС на ЕС/ Н.Т./, като упълномощен за целта от останалите членове
на УС на ЕС да изпрати покани до етажните собственици за ОС на ЕС, а от домоуправител/
без посочване на имената му/, заедно с председател на УС на ЕС/ Н.Т./ и
членовете на УС на ЕС/ М.А.Д., Д. Д.Х., Г.Д.Д.и Ц.Х.Д./. Т.е. в процесния
случай, ОС на ЕС е свикано от орган на
управление на ЕС, който не е предвиден в ЗУЕС.
Изложените по-горе съображения дават
основание на съда да направи извод, че в хода на производството по делото при
доказателствена тежест за ответника, същия не е ангажирал доказателства, от
които да се установи по несъмнен начин обстоятелството, че насроченото за
03.06.2017 г. ОС на ЕС е законосъобразно свикано от УС на ЕС. При преценка на
събраните по делото доказателства, следва да се направи обоснован извод за
това, че на 03.06.2017 г. е проведено общо събрание на етажната собственост, при
нарушена процедура по свикването му. Процедурата по свикване на общото събрание
се явява опорочена, тъй като не е спазена императивната разпоредба на закона,
гарантираща възможността на етажните собственици да са надлежно уведомени от компетентен
орган на управление на ЕС да вземат участие при провеждане на общото събрание,
което води като резултат до незаконосъобразност на проведеното на 03.06.2017 г.
общо събрание, респективно взетите на него решения се явяват незаконосъобразни
и не пораждат правни последици. Само по себе си, това е достатъчно основание за
отмяна на взетите решения по т.2 на общото събрание на ЕС, проведено на 03.06.2017
г. и е ненужно обсъждането на останалите изложени от ищеца доводи за
незаконосъобразност на обжалваното решение.
С оглед изложеното обжалваното съдебно решение се явява неправилно,
поради което следва да бъде отменено изцяло, включително и в частта на
разноските, и вместо него да бъде постановено друго, с което взетите на
03.06.2017 г. решения по т.2 от дневния ред на общото събрание на етажната
собственост и обективирани в протокол от същата дата, да бъдат отменени, като
незаконосъобразни по предявения от ищеца иск с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС.
При този изход на спора на основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК на въззивника- ищец следва да се присъдят
своевременно поисканите и дължими разноски за двете съдебни инстанции, в размер
на сумата от 955 лв./ заплатена държавна такса по делото, депозит за вещо лице и
уговорено, и заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложени договори
за правна защита и съдействие/. На въззиваемата страна- ответник, разноски за
въззивното производство не се дължат.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О.,
ІІІ-В с-в,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение
№ 436577 от 25.06.2018 год., постановено по гр.дело № 43800/2017 г. на СРС, ІІІ ГО, 151 състав и вместо това постановява:
ОТМЕНЯ по иск с правно
основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС, предявен от А.П.К., ЕГН **********, адрес:
гр.София, район „Изгрев“, ул.“******, срещу Етажни собственици на индивидуални обекти
в сграда в режим на Етажна Собственост, находяща се в гр.София, район „Изгрев“,
ж.к.“ Дианабад“, ул.“*******“ и „Д“, всички
решения по т.2 от дневния ред/ а именно: „ приема допълнения в правилника
за вътрешния ред, както следва: 1/. Забранява се собственик, ползвател и / или
обитател на ЕС да поставя климатик за лично ползване върху външната прилежаща
част на съседен апартамент, който не е собственост/ не се ползва от
същия.Същото правило важи и за собствениците, ползвателите и / или обитателите
на ателиетата; 2/. Забранява се поставянето на климатици на лицевата страна на
фасадата, от към ул.“******, освен ако са скрити зад колони или други тела; 3/.
При поставянето на климатици от западната страна на сграда от към р.Новачица,
същите да се монтират един над друг, а не шахматно и да са заустени; 4/.
Приетите правила относно поставянето на климатици, важат и за заварените
случаи, като некоректно поставените климатици следва да бъдат демонтирани, или
премонтирани, така че позиционирането им да отговарят на зададените критерии.
Въпросните допълнения към „Правилника за вътрешния ред“ да бъдат оформени
подписани от УС на ЕС. Допълненията влизат в сила от момента на подписването им
от УС на ЕС“./, взети на Общо събрание на Етажната собственост, проведено
на 03.06.2017 год. от 18,00 часа, във фоайето на вх.“Г“ на жилищен комплекс
„Диана“, на ул.“****** и обективирани
в Протокол от Общо събрание № 3 на собствениците и обитателите на самостоятелно
правно основание на подземен паркинг на адрес: гр.София, район“ Изгрев“,
кв.“Дианабад“, ул.“ ******, комплекс „ Диана“, вх.“Г“ и „Д“, като незаконосъобразни.
ОСЪЖДА
Етажни собственици на индивидуални
обекти в сграда, в режим на Етажна Собственост, находяща се в гр.София, район
„Изгрев“, ж.к.“ Дианабад“, ул.“*******“ и „Д“, да заплатят на А.П.К., ЕГН **********, адрес: гр.София, район
„Изгрев“, ул.“******, на основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.273 ГПК,
сумата от 955 лв./ деветстотин петдесет и пет лева/, представляваща направените
пред двете съдебни инстанции разноски.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3,т.2
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.