Р Е Ш Е Н И Е
гр.Момчилград, 29.06.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Момчилградският
районен съд, в публично заседание на 21.06.2021
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СУНАЙ ОСМАН,
При участието на секретаря
АНИТА ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№
79/ 2021г. по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
В
исковата молба на „******С.А Париж“
клон България с ЕИК ******, се сочи, че със съобщение по ч.гр.д. № 427/2020г.
по описа на Районен съд - гр.Момчилград, на „******“ С.А. чрез „******“ С.А.,
клон България е предоставена възможност за предявяване на иск за установяване
дължимостта на вземането, обективирано в издадената по ч.гр.д. № 427/2020 по
описа на Районен съд- гр. Момчилград заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК.
Предвид това обстоятелство за ищцовото дружество е било
налице правен интерес от
предявяването на настоящия иск за установяване съществуването на изискуемо
вземане по договор за потребителски кредит № CREX-12794951 в общ размер на 726,42 лева,
от които- 460,24 лева- главница по договора за кредит; 73,52
лева- възнаградителна лихва, за периода от 20.06.2016г. до
20.05.2017г.;
192,66
лева- мораторна лихва, начислена върху главницата за
периода от 20.07.2016г. до 16.10.2020г., ведно със законната лихва, считано от
постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК
до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че вземането на ищеца се
основавало на договор за кредит № CREX-12794951, сключен на 08.02.2016г. между „******“ като
кредитор и Н.Р.М. като кредитополучател. Договорът е бил сключен за
закупуването на стоки и услуги на изплащане за срок от 15 месеца, обхващащ
периода от сключване на договора до 20.05.2017г., съгласно погасителен план.
включваща падежните дати на месечните погасителни вноски, размер на вноската и
размера на оставащата главница. След сключване на договора сумата за закупуване
на стоки е била преведена по сметка на упълномощения търговски партньор.
Извършването на плащането по посочения начин съставлявало изпълнение на
задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет
на процесния договор, съставляващ плащане, извършено от името на кредитора и за
сметка на кредитополучателя по дължимо и платимо вземане на търговски партньор
от кредитополучателя и създавало задължение за кредитополучателя да заплати на
кредитора 15 месечните погасителни вноски всяка в размер на 44,48 лева.
Ищцовото дружество посочва, че въз основа
на индивидуалния кредитен профил на ответника е бил определен годишен процент
на разходите, като е била посочена и общата стойност на плащанията. Ответникът е преустановил
редовното обслужване на стоковия потребителски кредит на 20.06.2016година, към
която дата са били заплатени 3 броя погасителни вноски. На основание чл. 3 от
договора, вземането на кредитора
ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или
повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна
вноска, която в настоящия случай е 20.07.2016г., от която дата вземането е
станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора
е изпратено изрично уведомление до длъжника на 16.11.2017г. Предвид изложеното от
кредитора е било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от
ГПК в Районен съд - Момчилград за съответните
дължими суми по договор за отпускане на потребителски кредит № CREX-12704951- предмет и на настоящото производство /и за които е било
образувано ч.гр.д. №427/20г. на МРС, по което е била издадена съответната
заповед за изпълнение- с посочени в нея суми, ведно със разноските/.
Ищцовото дружество е посочило, че законната
лихва за забава е била равна на ОЛП, обявен от Българската народна банка, в
сила от 1 януари, съответно от I юли на текущата година плюс 10%. Лихвените
проценти в сила от 1 януари на текущата година са приложими за първото
полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли са
приложими за второто полугодие. Законната лихва за забава се изчислява на
дневна база като дневният й размер за просрочени задължения е равен на 1/360
част от годишния размер, определен в предходното изречение. Със съобщение по цитираното ч.гр.д.№427/2020г. на МРС дружеството е било уведомено за възможността да
предяви установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване на
обективираното в издадената заповед
вземане, което обуславяло правния интерес на
дружеството от предявяване на настоящата искова
претенция. Молят
съда да постановите решение, с което да признае за установено, че в полза на дружеството съществува
вземането по договор CREX-12794951, обективирано в заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК., издадена по ч. гр. д. № 427/2020 по описа
на Районен съд - Момчилград, а именно: 460,24
лева- главница по договора за кредит;
73,52
лева-
възнаградителна лихва, за периода от 20.06.2016г. до 20.05.2017г.; 192,66 лева -
мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.07.2016г. до
16.10.2020г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски, в т.ч. и
направените във връзка с издаването на заповед за изпълнение.
В
съдебно заседание, ищцовото дружество не се представлява, като от юрисконсулт е
постъпило писмено становище, с което се изразява желание, при наличие на
предпоставките по чл.238 ал.1 от ГПК да се постанови неприсъствено решение, с
което да се уважи искът, или пък да се постанови решение при признание на иск.
Ответникът, редовно
призован /при условията на чл.47 ал.6 от ГПК,чрез особен представител адв.П.Г./, в указания му от съда едномесечен срок по
смисъла на чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор, в който намира предявеният
иск за основателен. В с.з. се представлява от адв.Д.Х., който в своята
пледоария намира иска за основателен и иска постановяване на съдебно решение в
тази насока.
След
като съобрази исковата молба и представените с нея писмени доказателства, съдът
направи следните фактически и правни изводи:
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, както и направеното искане, намира, че не са
налице процесуалните предпоставки по чл.238 и чл.239 ал.1 т.1 от ГПК, за
постановяване на неприсъствено решение- тъй като на ответника в съдебно
заседание се представлява от особен представител.
В същото време се
установява, че е налице признание на иска по смисъла на чл.237 от ГПК-
процесуалните представители на ищеца признават всички факти и обстоятелства по
предявената искова молба, и искат постановяване на решение, с което да се уважи
предявената искова молба.
От представените писмени
доказателства- ч.гр.д. № 427/ 2020г. на РС- Момчилград, се установява, че по
същата е постановена Заповед за изпълнение на парично задължение № 155/ 27.10.2020г.,
по силата на която ответникът Н.Р.М. е осъден да ДА ЗАПЛАТИ на „****** С.А”, клон България,
със седалище и на управление гр. София,
ж.к. „****, Бизнес Парк София, сг.14, ЕИК: ******, със законен представител Д. Д.-Заместник Управител, СУМАТА в общ
размер на 726,42
лева, от които;
460,24 лева- главница по договора за кредит; 73,52 лева- възнаградителна лихва, за периода от 20.06.2016г. до 20.05.2017г.; 192,66 лева- мораторна лихва, начислена върху
главницата за периода от 20.07.2016г. до 16.10.2020г., ведно със законната
лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК до окончателното изплащане на вземането, както и разноски в общ размер на 75 лева /25
лев-държавна такса и 50 лева- юрисконсултско възнаграждение/. В заповедта е
посочено, че вземането на ищеца се основава на Договор за потребителски кредит /приложен по делото договор №
CREX-12794951,
сключен на 08.02.2016г. между „******“ като кредитор и Н.М. като
кредитополучател/.
По делото се установи, че на 08.02.2016г.
между „******“ като кредитор и Н.Р.М. като кредитополучател е бил сключен договор №
CREX-12794951,
за закупуването
на стоки и услуги на изплащане за срок от 15 месеца, обхващащ периода от
сключване на договора до 20.05.2017г., съгласно погасителен план. След
сключване на договора сумата за закупуване на стоки е била преведена по сметка
на упълномощения търговски партньор. Извършването на плащането по посочения начин
съставлявало изпълнение на задължението на кредитора да предостави на
кредитополучателя кредита, предмет на процесния договор, съставляващ плащане,
извършено от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя по дължимо и
платимо вземане на търговски партньор от кредитополучателя и създавало
задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора 15 месечните
погасителни вноски всяка в размер на 44,48 лева.
От този договор се установява определеният годишен процент на
разходите, както и
общата стойност на плащанията. Със събраните
доказателства /извлечение от погасителен план с отразени в него плащания/ е
видно, че ответникът е преустановил
редовното обслужване на стоковия потребителски кредит на 20.06.2016година, към
която дата са били заплатени 3 броя погасителни вноски. На основание чл. 3 от
договора, вземането на кредитора
ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или
повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна
вноска, която в настоящия случай е 20.07.2016г., от която дата вземането е
станало ликвидно и изискуемо в целия му размер. За това обстоятелство- за ликвидността и изискуемостта на кредита в
целият размер не е необходимо изпращането на съобщение или предизвестие- т.к.
същото е станало изискуемо по силата на договора, като в тази насока е чл.3
изр.2-ро от договора.
В същото време ищцовото дружество сочи, че е изпратило
изрично уведомление до длъжника на 16.11.2017г., но доказателства за това не са представени, но както и по-горе се
упомена, не е наложително изпращането на такова уведомление, предвид изрично
предвидената в договора за кредит клауза на чл.3 изр.2-ро.
Предвид
горната фактическа обстановка-
настъпилата изискуемост поради неплащане, кредиторът- ищцовото дружество
е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от
ГПК в Районен съд- Момчилград за съответните
дължими суми по договор за отпускане на потребителски кредит № CREX-12704951- предмет и на настоящото производство /и за които е било
образувано ч.гр.д. №427/20г. на МРС, по което е била издадена съответната
заповед за изпълнение- с посочени в нея суми, ведно със разноските, и това са
гореописаните суми/.
В самият договор са посочени и други условия на договора,
а именно, че законната лихва за забава е равна на ОЛП,
обявен от Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от I юли на
текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата
година са приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените
проценти в сила от 1 юли са приложими за второто полугодие. Законната лихва за
забава се изчислява на дневна база като дневният й размер за просрочени
задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното
изречение.
Сиреч,
от така приложените по делото писмени доказателства се
установява, че ответникът, като кредитополучател продължавал виновно да
неизпълнява сключеният договор за кредит, което е довело до
завеждане на заявление в съда по реда на чл.410 от ГПК за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължени. Посочените и обсъдени по-горе писмени
доказателства са годни и относими към предмета на делото.
Същите сочат на извода, че към датата на завеждане на
исковата молба ответникът не е изплатил ищцовото дружество сумата в общ размер на
726,42 лева, от които;
460,24 лева- главница по договора за кредит; 73,52 лева- възнаградителна лихва, за периода от 20.06.2016г. до 20.05.2017г.; 192,66 лева- мораторна лихва, начислена върху
главницата за периода от 20.07.2016г. до 16.10.2020г., ведно със законната
лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК до окончателното изплащане на вземането- и тази сума е предмет на Заповед за изпълнение №155/ 27.10.2020г.,
издадена по ч.гр. д. № 427/ 2020г. на РС-Момчилград.
Извършената
преценка на доказателствата като годни, относими и значими за установяване на
наведените с исковата молба факти и обстоятелства, налагат извода на съда за
доказаност по основание и размер на претенциите на ищеца за заплащане на исковата
претенция изцяло, и които се дължат на основание неизпълнение на задължения по
Договор за кредит CREX-12704951 от 08.02.2016г.- като главница, договорна
лихва, и мораторна лихва за забава за посочените периоди и цитираните размери.
От изложеното по-горе
се налага следният правен извод- исковата претенция
за
заплащане на претендираната сума, както и законната лихва,
считано от датата на предявяване на иск в съда, до окончателното изплащате на
сумата, е основателна, и тя е била предмет на цитираната заповед за изпълнение
на парични задължения по реда на чл.410 от ГПК. Освен това ответникът дължи и
заплащане на разноските по настоящото производство, така и тези, които са
сторени в заповедното производство.
От събраните по делото доказателства-
посочени по-горе, се установява по един категоричен начин обстоятелството, че
между страните облигационни отношения, изразяващи се предоставяне на
кредит- заем, на определена парична сума- посочена по- горе, по силата на
които ответникът, като заемател е получил тази
сума, предоставена му от заемодателя, със задължението да върне същата на
съответни вноски- цитираните по-горе и договорени между страните. Заемадателят
е изпълнил своите задължения със предоставяне на тази сума, а задължението на
ответника, след като е усвоил кредита, е останало неизпълнено в цялост, и
същият е останал да дължи исковата сума /главница, договорна лихва, и мораторна
лихва/.
Така със представените доказателства се установява
основателността на иска. Предвид на гореизложеното, съдът приема, че фактите, посочени
във исковата молба и приложените към същата писмени доказателства, както и
събраните във съдебно заседание доказателства, обосновават основателността на
исковата претенция, така, както е предявена.
Съобразно това съдът приема установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер на
726,42 лева, от които;
460,24 лева- главница по договора за кредит; 73,52 лева- възнаградителна лихва, за периода от 20.06.2016г. до 20.05.2017г.; 192,66 лева- мораторна лихва, начислена върху
главницата за периода от 20.07.2016г. до 16.10.2020г., ведно със законната
лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК до окончателното изплащане на вземането- и тази сума е предмет на Заповед за изпълнение №155/ 27.10.2020г.,
издадена по ч.гр. д. № 427/ 2020г. на РС-Момчилград.
Следва при този изход на делото ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата в размер на 75
лева- разноски по Заповед за изпълнение № 155/ 27.10.2020г., издадена по
ч.гр. д. № 427/ 2019г. на РС-Момчилград, както и сумата от 345 лева- направени в хода съдебно производство разноски- заплатена
държавна такса по смисъла на чл.415 ал.,1 от ГПК в размер на 125 лева; 100
лева- юрисконсултско възнаграждение и 120 лева- адвокатски хонорар за особен
представител.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Н.Р.М. с ЕГН- **********, ЧЕ
ДЪЛЖИ на „****** С.А”, клон България, със седалище и на управление гр. София, ж.к. „****, Бизнес Парк София, сг.14, ЕИК: ******,
със законен представител Д. Д.-Заместник
Управител, СУМАТА В ОБЩ РАЗМЕР на 726,42 лева, от които;
460,24 лева- главница по договора за кредит; 73,52 лева- възнаградителна лихва, за периода от 20.06.2016г. до 20.05.2017г.; 192,66 лева- мораторна лихва, начислена върху
главницата за периода от 20.07.2016г. до 16.10.2020г., ведно със законната
лихва, считано от 27.10.2020г.- дтата на постъпване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК
до окончателното изплащане на вземането-
предмет на Заповед за изпълнение №155/ 27.10.2020г., издадена по ч.гр. д. № 427/
2020г. на РС-Момчилград.
ОСЪЖДА
Н.Р.М. с ЕГН- **********, ДА ЗАПЛАТИ на „****** С.А”- клон България, ЕИК: ******, сумата в размер на 345
лева- представляваща направени по делото /в т.ч. и в заповедното производство/
разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Кърджалийският окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на съобщението за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: