№ 5328
гр. София, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20231100500291 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца ЗК „Л.И.“ АД срещу решение от
22.10.2022 г. по гр.д. №1187/2021 г. на Софийския районен съд, 171 състав, с което е
отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Столична община установителен иск с
правно основание чл.422 ГПК вр. чл.410 ал.1 КЗ вр. чл.49 ЗЗД за сумата от 742,24 лв.,
представляваща изплатено обезщетение по щета №0000-1261-16-253560 за имуществени по
л.а. „Порше Кайен“ с рег. № ЕТ ****, собственост на Д.Г., вреди от настъпило на 11.08.2016
г. в гр. София пътно-транспортно произшествие, както 10,00 лв. ликвидационни разноски,
ведно със законната лихва от предявяване на иска до плащането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №44819/2020 г. по описа на СРС, 171 състав,
като жалбоподателят е осъден да заплати на ответника разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано. Сочи, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че процесното ПТП не представлява покрит
риск по застраховка „Каско“. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да
отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Столична община в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
1
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно като
краен резултат, но по следните съображения:
СРС, 171 състав, е сезиран с установителен иск с правно основание чл.422 вр. чл.415
ал.1 ГПК вр. чл.411 КЗ вр. чл.49 вр. чл.45 ЗЗД.
Ответникът в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявения иск. Оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застрахова „Каско“, механизма
на процесното ПТП, наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и
сочените от ищеца вреди, както и размера на същите. Релевира и възражение за
съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил.
С плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на регресното вземане е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, изразяващо се в
несигнализиране и необезопасяване на дупка на пътното платно, да е настъпило събитие, за
което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение,
застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.
Със застрахователна полица №93001610061732 от 01.08.2016 г. ищецът е бил
застраховател по имуществена застраховка „Каско на МПС” за автомобил „Порше Кайен” с
рег. № WP1ZZZ92ZBLA20478, собственост на Д.Г., като срокът на застраховката е от
02.08.2016 г. до 01.08.2017 г. Ирелевантно за наличието на валидно застрахователно
правоотношение е дали застрахователната полица е подписана от застрахования. Съгласно
трайната практика на ВКС /напр. решение №50 от 25.04.2012 г. по т.д. №95/2011 г. на ІІ ТО,
решение №71 от 22.06.2009 г. по т.д. №11/2009 г. на І ТО, решение №115 от 27.03.2013 г. по
т.д. №348/2012 на І ТО и др./ неспазването на законоустановената форма за действителност
на търговската сделка не води автоматично до нищожност и това е едно от различията
между търговското и гражданско право, където нищожността настъпва независимо от
поведението на страните. В търговското право неспазването на формата, за да доведе до
нищожност на сделката изисква по арг. на чл.293 ал.3 ТЗ оспорване на действителността на
сделката. Така тази законова постановка доближава нищожността поради неспазване на
формата за действителност в търговското право до унищожаемостта на сделките по ЗЗД
/чл.27 и сл./. Или нищожността при неспазване на изискването за форма на сделката в
търговското право може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл.293 ал.3 ТЗ.
Действително в настоящето производство ответникът е трето лице по отношение на
застрахователното правоотношение и той би могъл да противопостави на застрахователя
всички свои възражения, които има срещу застрахования, вкл. и такива относно
застрахователното отношение, в това число и за липсата на валиден застрахователен
договор. По всяко време, в това число и след настъпване на застрахователното събитие,
лицето, което има застрахователен интерес, т.е. собственикът на имуществото, би могъл да
се ползва от договора, като изрично го одобри, и получавайки правното положение на
застраховано лице може да претендира плащане на застрахователно обезщетение /така
решение №64 от 15.06.2010 г. по т.д. №667/2009 г. на І ТО на ВКС/.
Ето защо, следва да се приеме наличието на валидно застрахователно
правоотношение между собственика на процесното МПС и ищцовото дружество.
2
Установява се от протокол за ПТП №1668252, съставен от длъжностно лице след
посещение на местопроизшествието, че на 11.06.2016 г. в гр. София, бул. „Константин
Величков“, се е осъществило пътно-транспортно произшествие с участник В.П.П.,
управляващ автомобил „Порше Кайен” с рег. № ЕТ **** АС, който е самокатастрофирал в
необозначена дупка на платното за движение. На автомобила „Порше Кайен“ са нанесени
щети предна дясна
част.
Съгласно приетото в първоинстанционното производство заключение на САТЕ,
което съдът кредитира напълно, процесното ПТП е настъпило в гр. София на бул.
„Константин Величков“ в района на кръстовището с бул. „Александър Стамболийски“, като
по време на движение л.а. „БМВ“ е попаднал в необезопасена дупка на пътното платно. От
заключението се установява още, че щетите по л.а. „Порше Кайен“ са в предна дясна гума и
предна дясна джанта, и се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. В
о.с.з. вещото лице сочи обаче, че ако е вярно това, което е описано в протокола за ПТП, че
дупката на пътното платно е била от ляво, то не може да бъде увредена предната дясна гума
на автомобила, а гумата може да бъде увредена от попадане в дупка, но намираща се от
дясно.
Съгласно трайната практика на ВКС /напр. решение №15 от 25.07.2014 г. по т.д.
№1506/2013 г. на І ТО, решение №98 от 25.06.2012 г. по т.д. №750/2012 г. на ІІ ТО и др./,
протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП.
Когато фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има
доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието
изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът, претендиращ
обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП,
тъй като протоколът на ПТП не се ползва с материална доказателствена сила относно
описания механизъм и щетите, поради което ищецът следва да ангажира и други
доказателства, тъй като протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за
механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които
съдът не притежава.
В случая протоколът за ПТП е оспорен от ответника и ищецът, чиято е
доказателствената тежест за това, не е ангажирал никакви доказателства за установяване на
сочения механизъм на ПТП. Освен това, от заключението на САТЕ се установи безспорно и
категорично, че при процесното ПТП уврежданията по л.а. „Порше Кайен“ са в предна дясна
гума и предна дясна джанта, но не биха могли да се получат от попадане в дупка на пътното
платно от ляво, както е отбелязано в протокола за ПТП. При тези данни и с оглед на
събраните по делото доказателства, настоящият въззивен състав намира, че по делото не се
установи уврежданията по процесния автомобил да са настъпили при сочения в исковата
молба механизъм на процесното ПТП.
Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск по чл.411 КЗ вр. чл.45 вр.
чл.49 ЗЗД се явява неоснователен и като такъв следва да бъда отхвърлен изцяло без да се
разглежда наличието на останалите елементи от фактическия състав на съдебно предявените
права.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а обжалваното решение на СРС – потвърдено.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззивника на основание чл.78
ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на
3
сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №20063236/22.10.2022 г., постановено по гр.д.
№1187/2021 г. по описа на СРС, ГО, 171 състав.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „****, да заплати на Столична община, адрес: гр. София, ул. „****, на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4