МОТИВИ към присъда № 121/22.06.2017г. по НОХД 2266/2017г. по описа на РС-Бургас
Производството по делото е
образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу М.Щ.А., с ЕГН:**********,
с който същият е обвинен в това, че на 25.03.2015 г. в гр.Бургас, ж.к."Славейков" от
павилион „С.", при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи-
1 брой мобилен телефон марка „Nokia" /Нокиа/
на стойност 20.00 лв. /двадесет лева/ и 1бр. сим-карта на мобилен оператор
„Мобилтел" ЕАД на стойност 9.90 лв./девет лева е деветдесет ст./,
собственост на „М." ЕООД, с управител И.А.А., с ЕГН : ********** и 1 бр.
мобилен телефон „Sony Xperia L" /Сони
Експерия Л/ на стойност 250.00лв. /двеста и петдесет лева/, ведно със сим-карта
на мобилен оператор „Теленор България"ЕАД на стойност 12.00лв./дванадесет
лева/, собственост на Г.И.К., с ЕГН: **********, всички вещи на обща стойност
291.90 лева / двеста деветдесет и един лева и 90 ст./ от владението на Г.И.К.,
с ЕГН: **********, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои- престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал. 1 вр. чл.29, ал. 1
б."А" и „Б" от НК.
Пред съда,
производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като при
условията на чл.371 т.2 НПК подсъдимият А. призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства
за тези факти.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепени от
направените от подсъдимия самопризнания. Счита, че следва да се има предвид стойността на
отнетото имущество, както и личността на подсъдимия, поради което предлага да
му бъде определено минималното наказание от 3 години лишаване от свобода,
намалено по реда на чл.58а ал.1 от НК с
една трета, т.е., да му бъде наложено наказание в размер на 2 години лишаване
от свобода.
Служебният
защитник на подсъдимия - адв. Д. моли съда, предвид реда, по който се разглежда
делото, при постановяване на
присъдата да вземе предвид смекчаващите отговорността обстоятелства, каквито са
направените пълни самопризнания и ниската стойност на вещите и да наложи на
подзащитния му минимума за съответното престъпление, което на основание чл.58а
ал.1 от НК намали с една трета.
Подсъдимият М.А.
заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник.
В
предоставената от съда възможност за последна дума подсъдимият заявява, че не
иска нищо от съда.
Съдът, след
като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в
тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият М.Щ.А., с ЕГН:********** е
роден на *** ***. Същият е българин, с българско гражданство, с начално
образование, неженен, неработещ, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от
свобода в Затвора- Бургас.
Същият е осъждан многократно, както като непълнолетен, така и
като пълнолетен, преимуществено за престъпления против собствеността (общо 23
пъти). С Определение по НЧД 2665/ 2012 год., влязло в сила на 13.10.2012 г., на
подсъдимия било определено общо най-тежко наказание измежду наложените му по
НОХД 2390/2012г, НОХД № 2212/2012 г. и НОХД № 2512/2012г., всички на БРС, а
именно лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което да бъде
изтърпяно при първоначален „строг" режим в затвор. Така определеното
наказание е било изтърпяно от подсъдимия в периода от 21.06.2012 г. до
21.12.2013г. С Определение № 709/09.06.2014 год. по НЧД 2229/2014г., влязло в
сила на 25.06.2014г., на подсъдимия било определено общо най-тежко наказание
измежду наложените му по НОХД № 1440/2014 г. и НОХД №1726/2014 г. двете по
описа на БРС, а именно лишаване от свобода за срок от една година, което на
осн. чл. 59, ал.1 от НК и чл.25, ал.2 от НК подсъдимият следвало да изтърпи при
първоначален строг режим в затвор. Така определеното общо наказание е изтърпяно
от подс. А. на 27.01.2015 година.
Сутринта на 25.03.2015
година подсъдимият М.Щ.А., обикалял в района на к-с „Славейков" в гр.Бургас, в близост до бл.23, където в контейнерите за смет
търсел отпадъци от черни и цветни метали:
По същото време,
около 08.00 часа, пострадалата Г.И.К. отишла на работното си място в гр.Бургас,
к-с „Славейков", до бл.23, търговски обект - павилион „С.". След като
отключила входната врата, свид.К. изключила алармената сигнализация и влязла
във вътрешната част на обекта. Първоначално, върху плота на преходното
помещение, пострадалата оставила личните си вещи - мобилен телефон марка „Sony Xperia L" /Сони
Експерия Л/, ведно с намиращата се в
него сим-карта на мобилен оператор „Теленор България"ЕАД, както и
предоставения й за ползване от работодателя - „М." ЕООД, с управител И.А.А.,
мобилен телефон марка „Nokia" /Нокиа/,
ведно с намиращата се в него 1бр. сим-карта на мобилен оператор „Мобилтел"
ЕАД, след което влязла във вътрешната стая на търговския обект, за да остави
дамската си чанта и палтото.
Поведението на
свид. К. било забелязано от подсъдимия М.Щ.А., който по същото време се намирал
в близост до търговския обект „С." в к-с „Славейков , гр.Бургас. Подс. А.
видял отворената входна врата на заведението, както и оставените на плота два
броя мобилни телефони и решил да отнеме същите като се възползва от
обстоятелството, че пострадалата е с гръб към него и не наблюдава вещите си. В
изпълнение на замисленото и незабелязано за пострадалата, около 08.15 часа на
25.03.2015 год. подсъдимият А. влязъл в търговския обект, взел от плота
мобилния телефон марка „Nokia" /Нокиа/,
ведно с намиращата се в него сим-карта на мобилен оператор „Мобилтел" ЕАД,
собственост на „М." ЕООД, с управител - свид.И.А.А. и мобилния телефон „Sony Xperia L" /Сони
Експерия Л/ , ведно с намиращата се в него сим-карта на мобилен оператор
„Теленор България"ЕАД, собственост на пострадалата Г.И.К., всички вещи
намиращи се във владението на К., след което излязъл от павилиона и се
отдалечил, носейки отнетите мобилни телефони.
Малко след това,
пострадалата се върнала в преходното помещение, потърсила мобилните телефони и
установила, че същите са отнети. Веднага от друг мобилен телефон свид.К.
позвънила на личния си мобилен номер, но апаратът бил изключен. Последвало
позвъняване и на служебния мобилен номер, при което първоначално телефонът дал
свободен сигнал, но в последствие също бил изключен.
След извършеното подсъдимият М.Щ.А. продал едната от отнетите
вещи- мобилния телефон „Sony Xperia L" /Сони
Експерия Л/ на свид. И.Я.Й. за сумата от 50 лева, а другият мобилен телефон
марка „Nokia" /Нокиа/ задържал за себе си. В
последствие св. Й.предал телефона за ползване на майка си – св. Я. Й.. Отнетите
сим карти били извадени от мобилните апарати и изхвърлени.
За случилото се пострадалата сигнализирала органите на МВР-
Бургас, по повод на което във Второ РУ МВР-Бургас било образувано настоящето
производство.
В хода на проведеното разследване местонахождението на едната
от процесиите вещи - мобилен телефон марка „Sony Xperia L" /Сони
Експерия Л/ било установено във владението на майката на свид. И.Й.- свид. Я. Д.
Й., която доброволно предало мобилния телефон на органите на МВР, след което
вещта била върната на пострадалата.
От заключението на
назначената в хода на разследването съдебно-оценителна експертиза се установява
стойността на отнетите вещи, а именно-1 брой мобилен телефон марка „Nokia" /Нокиа/
на стойност 20.00 лв. /двадесет лева/ , 1бр. сим-карта на мобилен оператор
„Мобилтел" ЕАД на стойност 9.90лв./девет лева е деветдесет ст./, 1 бр.
мобилен телефон „Sony Xperia L" /Сони
Експерия Л/ на стойност 250.00лв. /двеста и петдесет лева/, сим-карта на
мобилен оператор „Теленор България"ЕАД на стойност 12.00лв./дванадесет
лева/, всички вещи, възлизащи общо към инкриминираната дата на сумата от 291.90
/ двеста деветдесет и един лева и 90 ст./.
По доказателствата:
Изложената
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направеното от
подсъдимия А. самопризнание, което се подкрепя от събраните по досъдебното
производство доказателства, а именно:
От гласните
доказателства: обяснения на подсъдимия (л. 169-172 от ДП и л. 192-194 от ДП),
показанията на свидетелите Г.К. (л. 65-66 от ДП и л. 100-101 от ДП); И. А.
(л. 102-103 от ДП и л. 198-199 от ДП); М. Н. (л. 67-68 от ДП); Я. Й. (л. 69 от
ДП, л. 114 – 115 от ДП и л. 153-154); И. Й.(л. 70 от ДП и л. 155-156); К. И.
(л. 71 от ДП); Д. Г. (л. 152 от ДП ).
От писмените
доказателства: справка за съдимост
(л.20-26 от съдебното производство); гаранционна карта (л.10 от ДП); справки от
мобилните оператори (л. 14 – 26 от ДП и л.39-54 от ДП), протокол за доброволно
предаване (л.29 от ДП); разписка (л.36 от ДП)
От
експертизите – съдебно оценителна експертиза (л. 72-74 от ДП).
Съдът прецени
събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК,
като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност.
Самопризнанията
на подсъдимия А.
се подкрепят от гореизброените доказателствени източници, събрани в хода на
досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено
извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на същото в лицето
на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК
първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата. В
случая доколкото всички доказателствени материали са еднопосочни и
непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и безпредметен.
От правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна всички признаци на състава на престъплението по чл. по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал. 1 вр. чл.29, ал. 1
б."А" и „Б" от НК, за което му е повдигнато обвинение.
На първо място от обективна страна подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние на кражбата, посредством активни действия. Същият е взел
оставените върху плота два мобилни телефона, ведно с поставените в тях СИМ карти, и
се е отдалечил. По този начин същият е прекъснал фактическата власт на
пострадалата К. върху вещите, като същевременно е установил своя трайна
фактическа власт върху тях. Няма спор, че двата мобилни телефона с поставените
в тях СИМ карти са движими вещи по смисъла на чл. 110, ал.2 ЗС, както и че към датата
на инкриминираното деяние същите са били „чужди” за подсъдимия, доколкото
същият не е носител на правото на собственост върху тях. На следващо място
настоящият състав намира, че нито владелецът на вещите – св. К., нито техния
собственик, е давал съгласие на подсъдимия А. да взима вещите му или да се
разпорежда с тях. Това е така, доколкото съгласието на правоимащото лице следва
да е дадено ясно и недвусмислено, без да остава каквото и да е съмнение в
неговата воля. В случая св. К. не е давала такова съгласие, като манифестираното
от нея поведение също категорично изключва даването на съгласие.
От субективна
страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината "пряк
умисъл" по смисъла на чл.11, ал.2 НК,
тъй като А.
е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал настъпването им, което е обективирано
в неговото поведението - съзнавал е, че отнетите вещи са чужда собственост, че
с действията си прекъсва фактическата власт на досегашния владелец и установява
своя трайна такава, както и че липсва съгласие на правоимащото лице за това. От
волева страна подсъдимият е искал настъпването на общесвеноопасните последици
изразяващо се в прекъсване на чуждата фактическа власт върху вещите и установяването
на своя фактическа власт върху тях. Наред с това подсъдимият А. е действал и с
намерени противозаконно да присвои вещите – т.е. да се разпореди фактически или
юридически с тях, като със свои, като в изпълнение на това намерение същият е
предприел действия по продажба на единия телефон. На последно място умисълът на
подсъдимия включва и съзнаване на това, че извършва деянието след като е
осъждан с влезлите в сила присъди, посочени по-горе.
Извършената от подсъдимия кражба следва да се
квалифицира, като извършена в условията на „опасен рецидив” по смисъла на чл.
29, ал.1, б. „А” и б”Б” от НК. Това е така, доколкото към датата на извършване
на деянието – 25.03.2015г. същият, като пълнолетен е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението,
на което не е отложено по чл. 66 НК, а именно – с Определение по НЧД 2665/ 2012 год., влязло в сила на
13.10.2012 г., на подсъдимия било определено общо най-тежко наказание измежду
наложените му по НОХД № 2390/2012г, НОХД № 2212/2012 г. и НОХД № 2512/2012г.,
всички на БРС, а именно лишаване от свобода за срок от една година и шест
месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг" режим в затвор.
Наред с това към дата 25.03.2015г. А. е бил осъждан повече от два пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно
от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК, а именно - с
Определение № 709/09.06.2014 год. по НЧД 2229/2014г., влязло в сила на
25.06.2014г., на подсъдимия било определено общо най-тежко наказание измежду
наложените му по НОХД № 1440/2014 г. и НОХД №1726/2014 г. двете по описа на
БРС, а именно лишаване от свобода за срок от една година, което на осн. чл. 59,
ал.1 от НК и чл.25, ал.2 от НК подсъдимият следвало да изтърпи при първоначален
строг режим в затвор. Към 25.03.2015г. не са били изтекли пет години от
изтърпяване на наказанията лишаване от свобода по горепосочените две групи,
поради което и на основание чл. 30, ал.1 НК приложение следва да намерят именно
правилата за опасния рецидив.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимият беше признат за
виновен, законът предвижда наказание лишаване от свобода за срок от 2 до 10
години, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото
на виновния.
Настоящият състав счита, че за постигане целите на
наказанието, като отчете имущественото положение на подсъдимия и на основание
чл. 57, ал.1 НК, на същия следва да се наложи наказание лишаване от свобода,
без налагане на конфискация.
При индивидуализацията на наказателната
отговорност на подсъдимия съдът определи наказанието при прилагане на чл.54, ал.1 НК,
тъй като намери, че в случая не са налице многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до приложението на чл.55 НК.
Като отегчаващо отговорността на подсъдимия А.
обстоятелство, съдът отчете твърде обремененото му съдебно минало, а именно - осъжданията,
които са извън правната квалификация на деянието като извършено при условията
на опасен рецидив. Видно от приложената по делото Справка за съдимост на
подсъдимия, същият е осъждан многократно за престъпления от общ характер,
предимно срещу собствеността на гражданите. Поради това, съдът отчете, че
степента на обществена опасност на дееца е висока, тъй като е с трайно
престъпно поведение. По отношение на същия се наблюдава престъпна наклонност за
осъществяване на престъпления против собствеността, каквото именно е и
настоящото такова. Въпреки, че спрямо А. многократно е въздействано със
способите на държавната принуда същият не е преосмислил поведението си и
изтърпените наказания не са спомогнали за реализиране целите на индивидуалната
превенция, не са коригирали поведението му и не са оказали възпиращ ефект
спрямо същия. Съдът счита, че поведението на подсъдимия говори за закоравялост
и упоритост, като извършването на престъпления се е превърнало в начин на живот
за същия, поради което и А. следва да бъде изолиран от обществото за
сравнително по-дълъг период от време.
Като смекчаващи
отговорността на подсъдимия А.
обстоятелства съдът отчете оказаното съдействие на органите на предварителното
разследване, вън от признаване на фактите, дало възможност за разглеждане на
делото по реда на Глава 27 НПК,
както и изразеното съжаление за стореното. Наред с това съдът отчете и
сравнително ниската стойност на предмета на престъплението.
С оглед на така изложеното съдът определи
наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства под средния
размер, а именно три години лишаване от свобода и съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК
намали така определеното наказание с 1/3, с оглед на което наложи на подсъдимия
наказание в размер на две години лишаване от свобода.
Съдът счита,
че така индивидуализираното наказание в пълнота би могло да постигне целите по
чл. 36,ал.1 НК, като едновременно ще способства за поправянето и
превъзпитанието на А. и наред с това ще въздейства върху същия предупредително и
най-вече ще му отнеме възможността да върши други престъпления в един
сравнително продължителен период от време. Освен всичко горепосочено, с така
определеното наказание биха се постигнали и целите на генералната превенция,
като се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Към момента на извършване на инкриминираното
деяние подсъдимият е бил осъждан на "лишаване от свобода" за
престъпления от общ характер, поради което по отношение на същия не са налице
материалноправните предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК.
По отношение на режима.
Доколкото
настоящето умишлено престъпление е извършено преди да са изтекли повече от пет
години от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода,
което не е било отложено на основание чл. 66 от НК, а именно – наказанието,
определено по НЧД 2665/ 2012 год. - лишаване от свобода
за срок от една година и шест месеца, изтърпяно на 21.12.2013г., то и на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б” ЗИНЗС на подсъдимия следва да бъде
определен първоначален „СТРОГ” режим за изтърпяване на така наложеното
наказание лишаване от свобода.
По разноските.
Накрая съдът се произнесе относно направените в хода на наказателното
производство разноски, като осъди подсъдимия М.Щ.А., на основание чл.189, ал.3 НПК, да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР – град Бургас, направените в
хода на досъдебното производство, разноски в размер на 26.22 лева за изготвена
съдебно-оценъчна експертиза.
Подсъдимият М.Щ.А. на основание чл.189, ал.3 НПК беше осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Районен съд – град Бургас и
направените по делото в хода на съдебното производство разноски в размер на
5.00 /пет/ лева, представляващи държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
По тези съображения съдът постанови
присъдата си.
Да се съобщи
писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала:Г.Ст.