ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
415
гр. Стара Загора, 10.10.2019г.
Административен съд – Стара
Загора, седми състав, в закрито съдебно
заседание на десети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Кр.Костова-Грозева
като
разгледа докладваното от съдия Костова-Грозева административно дело № 738 по описа на съда за 2019 година,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
жалба на „ЖАР 77“ЕООД, със седалище гр. Стара Загора, представлявано от
Управителя И.Т., чрез адв. Бинев, против Заповед ФК-655-0030056/04.10.2019г. на
Началник отдел „ОД“ Пловдив при ЦУ на НАП за налагане на ПАМ „запечатване на
търговски обект и забрана достъпа до него за срок от 10 дни“. В жалбата се
инкорпорира и искане за отмяна на допуснатото на осн. чл.60, ал.1 от АПК, вр. с
чл.188, вр. с чл.186, ал.1 от ЗДДС предварително изпълнение на административния
акт.
Жалбоподателят в допълнителна
молба счита, че така издаденото разпореждане за допускане на предварително изпълнение
е незаконосъобразно. Доводите се свеждат до следното:
Контролните орган установили, че
фискалното устройство /ФУ/ на дружеството генерирало и отчитало всяка извършена
продажба в обекта, както и създавал дневен и месечен отчет. Установено било
плащането на всички данъци, за което се представили счетоводни документи. Бил
представен и договор за техническо обслужване на ФУ, като страната се доверила
на изрядността на обслужващата фирма.
Търговският обект бил сравнително
с нисък оборот, поради намалена посещаемост и поради това не бил в състояние да
генерира високи приходи, което се доказвало от приложените отчети от
устройството. Евентуалното затваряне на обекта за 10 дни щяло да доведе до
невъзможността да се заплаща наемната цена за обекта, както и за заплащане на
възнагражденията на наетия персонал, вкл. месечните осигурителни вноски за него
и за управителя.
На следващо място се сочи, че
затварянето на обекта би довело до невъзможност да се съхраняват наличните в
него хранителни стоки и други такива с
указан срок на годност, повечето малотрайни. Твърди се също така, че за
следващата седмица в обекта имало поети ангажименти към клиенти за провеждане
на скромни тържества.
На последно място се моли Съда да
приеме, че се касаело за „маловажен случай“, че нямало ощетяване на фиска, нито
умишлена злоупотреба, че това нарушение било първо и досега търговецът работил
според законите в тази държава.
С писмо вх. №5246 от 10.10.2019г.
по описа на съда, по делото постъпи административната преписка по издаване на
процесното разпореждане. Към преписката се прилага и писмено становище от
процесуален представител на органа, според което жалбата е неоснователна. Счита
се, че разпореждането по чл.60 от АПК било подробно мотивирано, поради това
правилно и законосъобразно, при наличие на обстоятелствата за неговото издаване.
Излагат се и по –подробни съображения за защитата тезата за законосъобразност
на разпореждането по чл.60 от АПК.
Съдът по допустимостта на жалбата
срещу разпореждането за предварително изпълнение на ПАМ намира, че тя е
допустима, като подадена от легитимирано лице, пред компетентния съд по арг. на
чл.188 от ЗДДС/, в преклузивния тридневен срок по чл. 60, ал.4 от АПК /доколкото заповедта е връчена на 07.10.19г., а жалбата е депозирана
в съда на 09.10.2019г.
Разгледана по същество се явява неоснователна,
по следните съображения:
От приложената към преписката
Заповед № ФК-655-0030056/04.10.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности“
– Пловдив при ЦУ на НАП се установява, че на основание чл. 186, ал.1, т. 3
и чл.186, ал.3 от ЗДДС на „ЖАР 77“, ЕООД, била наложена ПАМ запечатване на
търговски обект – кафе аперитив, находящ се в гр. Ст.Загора, ул. „Методи Кусев“
№24, ведно със забрана достъпа до него за срок от 10 дни, поради извършено
нарушение на чл. 7, ал.3 от Наредба №Н-18/2006г., във вр. с чл. 118, ал. 4,
т.3 от ЗДДС.
В заповедта, на осн. чл.188 от ЗДДС
и чл. 60 от АПК
се инкорпорира и процесното разпореждане за допускане на предварително изпълнение
на принудителната административна мярка с конкретни фактически мотиви, които се
свеждат до следното: на 01.10.2019г, при оперативна проверка на обекта,
стопанисван от дружеството, било установено, че въведеното, регистрирано и
работещо в обекта ФУ от посочен модел и идентификационни номера било без
изградена дистанционна връзка с НАП. От извършената проверка в ИС на НАП било
установено, че последният генериран отчет от въпросното ФУ бил от 15.05.2019г.
В хода на проверката бил изведен съкратен фискален отчет/ ФО/ за периода
16.05.-30.09.2019г., от който било видно, че за този период били генерирани 126
бр. „ Z“ отчети /дневен ФО/ с разчетен оборот
от 33 181,92лв., за които в НАП не били изпратени информации.
Тези факти мотивирали органа да
приеме, че възниквала необходимост от защита на особено важни държавни интереси,
които налагали прилагане на въпросната ПАМ за определения 10 дневен срок, а предварителното
изпълнение било наложително, за да се предотврати и преустанови извършването на
административни нарушения от същия вид, както и
наличието на предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК.
Наличието на изградена
дистанционна връзка, респ. предаването на данни от ЕКАПФ в НАП било нормативно
задължение на стопанските субекти, управляващи търговски обекти. Липсата на
изпълнение на това задължение препятствало контролната дейност на приходните
органи, като не позволявала установяване на фактически реализирания оборот от
търговската дейност, тъй като нямало обективни критерии, по които това да се
извърша. Преценявайки местоположението на търговския обект, в централната част
на града, големината от 150 кв.м. и
капацитета на 40 места на закрито и 48 на открито, предвид високата посещаемост
на обекта в часовете 12,30ч. до 15,30ч., при работно време на обекта от 08,00ч.
до 23,00ч. без почивен ден, разнообразието на предлагани асортименти от храни и
напитки, всички тези обстоятелства налагали извода, че проверяваното лице
накърнявало интересите на фискалната политика на държавата, давайки невярна
представа за действително извършваните от него продажби в търговския обект.
Това от своя страна възпрепятствало контролните функции на органа и създавало
предпоставки от отклонение от данъчното облагане, като последица от неправилно
определяне на реализираните доходи и дължими данъци.
На следващо място се сочи в
мотивите на органа, че създадената организация в този обект нямала за цел и не
водела до изпълнение на установените правни регламенти. От събраните данни се
следвало, че една от целите на търговеца била именно отклонение от данъчното
облагане, което водело и до негативи за фиска. Търговецът извършил
административно нарушение, което засягало основния ред в търговския оборот и
това налагало предприемане на мерки за защита на фиска, като се предотврати
веднага възможността за неотчитане на приходи от страна на търговеца.
Друг аргумент за издаване на
въпросното разпореждане според органа била и възможността да се осуети или
сериозно затрудни изпълнението на акта. Предварителното изпълнение било
необходимо и за превъзпитание поведението на данъчния субект към спазване на
фискалната политика, като нямало така да се затрудни особено ЗНПАМ от
допълнително възникнали обстоятелства.
На трето място се аргументира, че
от закъснението на изпълнението на ПАМ можели да настъпят значителни или трудно поправими
вреди, а именно съществено отклонение от данъчно облагане по отношение на
конкретния субект. Това поведение на последния препятствала възможността за
неговия фискален контрол и проследяване на търговския оборот в цялост.
Съдът, като съобрази данните по
преписката и доводите на страните, намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 188 от ЗДДС,
принудителната административна мярка по чл. 186, ал.1 от ЗДДС /запечатване на обект със съпътстващата забрана за достъп до
него за срок до 30 дни/ подлежи на предварително изпълнение при условията на
АПК. Т.е. предварителното изпълнение на въпросната ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се допуска не по силата на закона, а по изрично и мотивирано
разпореждане на административния орган при наличие на някое от основанията по чл. 60, ал. 1 от АПК. Тъй като с тази норма се предвижда изключение от принципа, че
на изпълнение подлежат влезлите в сила индивидуални административни актове, то
във всеки конкретен случай административният орган, допускайки със свое
разпореждане предварителното изпълнение, следва да конкретизира и обоснове
материално-правните предпоставки, подкрепящи извода му за това решение. Актът,
с който се постановява предварително изпълнение на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС, винаги трябва да съдържа конкретни мотиви, указващи на
конкретните фактически основания, които обуславят наличие на една или няколко
от алтернативно изброените хипотези в чл.60, ал.1 от АПК:
осигуряване на живота или здравето на гражданите; защита на особено важни
държавни или обществени интереси; опасност от осуетяването или сериозното
затрудняване на изпълнението на акта или съществуваща реална възможност за
настъпването на значителна или трудно поправима вреда от закъснението на
изпълнението.
В случая разпореждането,
допускащо предварителното изпълнение на наложената ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се мотивира с три от алтернативно дадените в чл.60, ал.1 от АПК
предпоставки – първо и основно с цел защита на особено важни държавни интереси,
а именно интересът на държавния бюджет, чрез законосъобразното отчитане на
продажбите чрез изградена дистанционна връзка на регистрирано и въведено в
експлоатация ФУ в търговския обект, стопанисван от задълженото лице, респективно
правилното определяне на реализираните приходи и размера на публичните
задължения от търговците, преустановяване и предотвратяване на извършване на
нарушения от същия вид, както и възможността да последва значителна или трудно
поправима вреда.
Конкретната фактическа
мотивировка, която намира своето обективиране в заповедта за налагане на ПАМ
според този състав в достатъчна степен способства обосноваване на тези визирани
от органа три предпоставки по чл.60, ал.1 от АПК. Волеизявлението по този текст
е правна възможност за органа, като тя следва да се реализира при наличие на
посочените там предпоставки, при адекватна и подробна мотивировка, т.е. органът
трябва да мотивира сериозни фактически доводи за това си решение, които освен
това следва и да бъдат надлежно доказани.
Сочените от органа фактически
доводи в този случай се свеждат до установен факт на нефункционираща
дистанционна връзка на регистрирано и въведено в експлоатация ФУ в търговски обект,
стопанисван от жалбоподателя в, който търговски обект се намира в централната
част на гр. Стара Загора, същия е с квадратура от 150 кв.м. и с капацитет почти
90 човека през периода, през който е установена липсата на действаща
дистанционна връзка, а именно от 15.05 – 30.09.2019г., с продължително работно
време. Тези обстоятелства намира своето потвърждение от приложените в
преписката доказателства, а не се оспорват от жалбоподателя.
Според настоящия състав, те в достатъчна
степен обосновават извод за наличие на визираните три предпоставки по чл.60,
ал.1 от АПК, както и че те напълно обосновават претендираната за постигане от
органа цел на допуснатото предварително изпълнение на ПАМ –преустановяване
извършването на административно нарушение на норма от Наредба № I-18,
както и ненастъпването на значителна и трудно поправима вреда за фиска, предвид
установеността на 126 бр. нерегистрирани дневни отчети в НАП на обща стойност
от над 33 000 лева за период от над четири месеца дейност на търговския
обект.
Дори и да се отчита довода на
жалбоподателя, че това му поведение, като съставляващо административно
нарушение е за първи път от този тип, то не способства обосноваване на извод в
друга насока именно, като се отчитат релевираните конкретни фактически съображения
в заповедта и мотивната част относно разпореждането за предварителното й
изпълнение. Несъмнено е видно, че се обективират и доказват конкретни
фактически доводи в насока на реализирани от търговеца доходи за период от над
четири месеца, които са в значителни размери, чрез които напълно се подкрепя
извода, че по този начин търговецът действително цели избягване на задължението
си не само да обявява приходите си от своята търговска дейност, но и да
преодолява тяхното данъчното третиране, което несъмнено от своя страна води именно
до ощетяване на фиска на държавата, което безспорно оправдава защитата на важен
държавен интерес, защото именно чрез бюджетните приходи се определят пари и за
други важни социални дейности на държавата.
Именно чрез така подробно
визираните фактически съображения-място и размери на обекта, капацитет на
търговския обект, обема на нерегистрираните дневни отчети, периода на
нарушение, в този случай обосновават и довода – търпене на значителна или
трудно поправима вреда за държавата. Тези вреди и вредите, които евентуално се
твърдят, че биха настъпили за самия търговец в случая са несъразмерни и то в тежест
на държавния интерес. Видно е от
приложения по преписката договор за сервизно обслужване с №858/29.10.2019г.,
същият е със срок на действие на SIM картата
до 31.03.2019г., като не се доказва от жалбоподателя за проверявания период същият
да има действаща такава SIM картата. Приложения последващ договор
към жалбата е едва от 07.10.2019г., т.е. той е сключен след извършената
проверка, при която се констатират въпросните нарушения.
Несъмнено органът е длъжен да
преценява, като съпоставя евентуалната своя вреда с тази, която би понесъл и
жалбоподателя, ако управлявания от него обект бъде запечатан за срок от 10 дни,
през които той безспорно ще бъде лишен от приходи и/ или дори ще трупа
задължения, вкл. и към фиска. Конкретно извършената съпоставка на вредата,
която има и своето конкретно измерение от над 33 000лв. нерегистриран
приход от търговска дейност, несъмнено е значителна по стойност от тази, която
би претърпял за срок от десет дни търговеца, който дори и не представя никакви
конкретни доказателства за размера на претендираната от него вреда /щета/, за
да може съдът да прецени дали тя действително е трудно поправима и значителна
по размер, както и дали е несъразмерна, съпоставена с вредата, която търпи
Държавата.
Не е спорно, че обществените
отношения, свързани с точното и пълно регистриране на продажбите на стоки или
услуги в или от търговските обекти, са пряко свързани с фискалните интереси на
държавата и предполагат засилена охрана. Въпреки това, тя следва да е в
законово очертаните рамки - съобразно целите на закона (чл. 4, ал. 2 АПК), без
да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото
за целта, за която актът се издава (чл.6, ал. 2 АПК). Т.е. както принудителната
административна мярка, така и допускането на нейното изпълнение /особено когато
то е предварително такова/ трябва да са необходими за постигане на целта на
закона и да са съразмерни по тежест с установените факти и преследваната цел.
В случая, както вече се посочи
по-горе, Съдът установява и визиране на конкретни фактически доводи, чрез които
обосновано се извежда извод, че се налага издаване на разпореждане по чл.60,
ал.1 от АПК, защото особено важният държавен интерес в конкретния случай действително
е осуетен /накърнен/. В хипотезите на чл.60, ал.1 от АПК в тежест на
административния орган е да извърши прецизна преценка на всяко конкретно
обстоятелство и да сочи такива конкретни фактически основания, които наистина
да обосноват наложителното допускане на предварителното изпълнение на акта.
Според този съд, това в настоящия случай е постигнато и надлежно обосновано.
Наведеният довод за „маловажност“
на нарушението евентуално би бил релевантен при разглеждане на спора за
административно наказателната отговорност на дружеството, но същото не е от
значение при произнасянето по настоящото оспорване.
С оглед горното, Съдът прима, че
административният орган в този случай доказва по убедителен начин, че са налице
предпоставки за законосъобразно упражняване на правомощието му по чл.60, ал.1 от АПК.
Гореизложеното обуславя извод за неоснователност на жалбата против разпореждането
за допускане на предварително изпълнение на ЗПАМ №ФК-655-0030056/04.10.2019г., и
същата следва да се отхвърли.
При този изход на делото,
основателно се явява искането на процесуалния представител на органа за присъждане
на разноски по делото в поискания минимален размер от 500лв. и при липса на
своевременно направено възражение за прекомерност на това възнаграждение, Съдът
следва да го присъди в тежест на жалбоподателя.
С оглед на гореизложеното и на
основание чл. 60, ал. 5 от АПК, Съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ
жалба
на „ЖАР 77“ЕООД, седалище гр. Стара Загора, ЕИК *********, представлявана от
Управителя И.Т. против разпореждане за предварително изпълнение на наложена ПАМ
- запечатване на търговски обект – кафе аперитив, находящ се в гр. Ст.Загора,
ул. „Методи Кусев“ №24, ведно със забрана достъпа до него за срок от 10 дни,
обективирано в Заповед №ФК-655-0030056/04.10.2019г. на Началник отдел „ОД“
Пловдив при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „ЖАР
77“ЕООД, седалище гр. Стара Загора, ЕИК *********, представлявана от Управителя
И.Т. да заплати на ЦУ на НАП сумата от 500
лв. /петстотин лева/, представляващи направени по делото разноски.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7- дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: