Р Е Ш
Е Н И Е
№ 07.05.2019 година гр.Търговище
Търговищкият окръжен съд X състав
На двадесет и трети април 2019 година
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Секретар Милка Тончева
като разгледа докладваното от председателя
търговско дело № 83 по описа за 2018 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на глава тридесет и втора от ГПК.
Иск с
правно основание в разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД,
съединен с евентуален иск с правно основание в разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД.
Постъпила
е искова молба от “ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА” АД, седалище *** и адрес на
управление:***, ЕИК *********, представлявано от Георги Костов - Изпълнителен
директор и Тихомир Атанасов - прокурист, чрез адв. М.Н.-***, съдебен адрес ***,
тел. **********, против Е.Х.М., ЕГН **********,***.
В
исковата молба се твърди, че въз основа на Договор за издаване и използване на
международна дебитна карта Маестро и Виза Електрон, сключен между „ЦКБ” АД и Е.
М. на 14.01.2009 г., банката е издала на последния дебитна карта по негова
разплащателна сметка IBAN: ***, BIC ***, в лева, при определени условия. Към
Договора е приложено Искане от Е. М. за издаване на картата, като същият се е
подписал при получаването й. По време на действието на този договор /2009-2012
г./ лицето е заплащало изрядно задълженията си по него. Впоследствие, между
същите страни е сключен Договор за разплащателна сметка и издаване на
международна дебитна карта Маестро и Виза Електрон от дата 11.04.2012 г., като
видно от приложената Декларация при получаване на б. карта, лицето е получило
картата на същата дата лично. Съгласно този договор, банката издава кредитната
карта по посочената по-горе б. сметка на лицето, със срок на валдност на
картата 3 години /чл. 1 от договора/ и същата се подновява автоматично за същия
срок и при същите условия, ако до първо число на месеца, в който изтича същата,
кредитодържателят не уведоми писмено банката за нежеланието си да го продължи.
В случай, че отношението не бъде продължено, картодържателят следва ва да
погаси изцяло всички задължения към банката във връзка с използване на картата
до изтичане срока на валидност на картата. Чл. 2 предвижда, че лицето има право
да извършва транзакции до размера на наличността по сметката и следва да
поддържа минимален неснижаем остатък в размер, съгласно Тарифата на
банката-раздел IV, чл.1, т. 4, а именно 2 лева и транзакциите следва да се
извършват без да се засяга посоченият остатък. Картодържателят, освен това, е
длъжен да поддържа постоянно по сметката си достатъчна наличност за покриване
на всички транзакции, извършени с картата и на дължимите във връзка с тях
лихви, такси и комисиони, освен в случаите на договорен с отделен договор между
банката и картодържателя определен лимит-овърдрафт /такъв договор не е сключван
между страните/. Картодържателят следва да урежда задълженията си до 5 работни
дни от възникване на същите /по операциите с картата/ - чл. 4 от договора.
Посочени са както лимитите /чл. 3/ при извършваните операции, така и дължимите
такси и комисиони за ползване на картата /чл. 5 -препращащ към Тарифата/. В
случай, че размерът на транзакциите и дължимите лихви, такси и комисиони
превиши размера на наличността по сметката, върху превишението се начислява
„лихва за неразрешен овърдрафт” в размер, определен в Тарифата на банката-35%
/към него момент/, като лицето е длъжно незабавно да погаси сумата на
превишението - чл. 6 от договора. Лихва за неразрешен овърдрафт се начислява и
върху общото задължение, ако след изтичане на срока на валидност на картата,
съответно след датата на прекратяване на договора, ако тя предхожда срока на
валидност на картата, картодържателят не е погасил изцяло задълженията си. В
случай, че по сметката на клиента липсва необходимата наличност за погасяване
на изискуемите вземания на банката, за частта на недостига на клиента се оформя
служебно от банката „неразрешен овърдрафт”.
Ищецът твърди, че ответникът Е. М. е получил картата, видно от
приложената Декларация при получаване на б. карта на дата 11.04. 2012 г.,
заедно с ПИН-кода. На 01.01. 2014 г. наличността по сметката му е била в размер
на 489.35 лв, като са изтеглени 978.70 лв. От този момент нататък размерът на
транзакциите и дължимите лихви, такси и комисиони вече е превишил размера на
наличността по сметката, върху превишението се начислява „лихва за неразрешен
овърдрафт” в размер, определен в Тарифата на банката - 35% /към него момент/,
като лицето е длъжно незабавно да погаси сумата на превишението - чл. 6 от
договора. Вместо да погаси задължението си, клиентът е извършил поредица
транзакции - 80 броя на ПОС терминал, видно от приложеното извлечение от
неговата сметка в лева, като нито е внасял суми по сметката си, нито е
погасявал задълженията си към банката. За периода 30.12.2013 г.-30.12. 2014 г.
ищецът твърди, че ответникът е извършил транзакции в размер на общо 34483.56
лв., представляващи отрицателно салдо и размер на главницата по настоящия иск.
Върху горната сума е начислена лихва в размер на 35 %, за периода 30.12.2013 г.
-25.11.2017 г., дължима при неразрешен овърдрафт, като задължението му за тази
лихва възлиза в размер на 75161.32 лв. към последната дата. Дължима е и
незаплатена сума, представляваща месечна такса за обслужване в размер на 11.60
лв.
Общият размер на задължението на ответника, според ищцовата банка, е в
размер на 109 656.48 лв., включващо: горната главница, лихва за неразрешен
овърдрафт, както и месечната такса за обслужване, съгласно приложената справка
- Извлечение от счетоводните книги на ЦКБ АД по банковата сметка на ответника.
На ответника била изпратена и връчена Нотариална покана за плащане на сумата
109 652.88 лв., като до момента никакво плащане не е извършено.
С
оглед горното, Банката твърди, че клиентът е нарушил сключения с нея договор,
като в нарушение на чл. 2 , чл. 4 и чл. 6 не е заплатил в договорения срок
горните суми. В отношение на евентуалност, ако се приеме, че между страните не
е налице сключен договор за кредит, включващ и задължения за оформяне и плащане
на неразрешен овърдрафт с посочената лихва, то да се приеме, че Е.Х.М., ЕГН **********,
е изтеглил без правно основание сумата 34 483.56 лв по гореописания начин, като
се е обогатил неоснователно за сметка на банката, а същата е обедняла в този
размер, съгласно чл. 55 ЗЗД, както и законна лихва върху тази сума в размер на
1000 лв. за периода 1.01. 2014 г.-25.12. 2017 г. /част от горната лихва в
размер на 75 161.32лв/, а също и 11.60 лв, включваща 3.60 лв. месечна такса за
обслужване и 8 лв. годишна такса за услуга, съгласно Тарифата.
Предвид
гореизложеното, ищецът моли съда да осъди Е.Х.М., ЕГН **********,***, да
заплати на “ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА” АД, седалище *** и адрес на
управление:***, ЕИК *********, сумата 34 483.56 лв. главница, представляваща
неразрешен овърдрафт по б. сметка с титуляр Е.Х.М., ЕГН **********, IBAN: ***,
BIC ***, „ЦКБ” АД, въз основа на Договор за разплащателна сметка и издаване на
международна дебитна карта Маестро и Виза Електрон от дата 11.04.2012 г., на
осн. чл. 79 ЗЗД, както и лихва от 35% за неразрешен овърдрафт върху тази сума в
размер на 1000 лв. за периода 30.12. 2013 г.-25.11. 2017 г., като
претендираните 1000 лв представляват част от цялата начислена и дължима лихва
от 35% по договора върху главницата за горния период в общ размер на лихвата 75
161.32 лв. за периода 30.12. 2013 г.-25.11. 2017 г. , а също и 11.60лв - такси
по обслужване на сметката, включваща 3.60 лв- месечна такса за обслужване и 8
лв. годишна такса за услуга, съгласно Тарифата. Молят да им се присъдят и
законна лихва върху главницата от дата на предявяване на иска до окончателното
плащане на задължението.
В
отношение на евентуалност, молят съдът да осъди Е.Х.М., ЕГН **********, да
заплати на “ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА” АД, сумата 34 483.56 лв., на осн. чл.
55 ЗЗД, с която същият се е обогатил неоснователно за сметка на банката, а
същата е обедняла в този размер, както и законната лихва върху тази сума в
размер на 1000 лв. за периода 1.01. 2014 г.-25.12. 2017 г., а също и законната
лихва от дата на предявяване на иска до окончателното плащане на задължението .
В
срока по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, който
изразява становище, че не дължи сумите посочени в исковата молба нито на
основание чл. 55 от ЗЗД, нито по чл. 79 от ЗЗД.
В
отговорът ответникът излага следното:
Безспорно обстоятелство по делото е, че на база сключен договор за
издаване и използване на международна ДЕБИТНА карта Маестро и Виза Електрон с
„ЦКБ” АД, банката му е издала дебитна карта и е открила разплащателна сметка IBAN:***,
BIC ***, в лева. Срокът на договора бил 3 години. След изтичане на срока на
11.04.2012 година между същите страни е сключен договор за издаване и
използване на международна ДЕБИТНА карта Маестро и Виза Електрон. Ответникът твърди,
че в края на 2013 година /когато имало
съкращение в Е. и той бил съкратен/, тогава преминал на обслужване към банка
Райфайзенбанк. Върнал картата на ЦКБ и подал молба за закриване на сметката в
офиса на ЦКБ, който се намира срещу хотел „ТЕРРА ЕВРОПА” в Търговище.
Ответникът твърди, че оттогава не е ползвал никаква карта на ЦКБ. През месец
декември 2017 година получил покана, с която го уведомяват, че поради
неосигуряване на достатъчни суми по разплащателната сметка и че съгласно чл. 2
и чл. 6 от Договора от 2012 година дължи сумата 109 652.88 лева под формата на
неразрешен овърдрафт.
Ответникът твърди, че тогава с баща му ходили в банката и след направена
справка дали му е закрита сметката, в салона им било отговорено, че сметката е
закрита, но след малко ги изпратили при директора и там им обяснили, че има
теглени суми по сметката. Задал въпроса как може да се теглят тези суми след
като картата е върната, но им се
отговорило, че на тези въпроси ще се отговаря в съда.
Ответникът заявява, че не е ползвал
въпросната карта през посочения период, нито за теглене на суми, нито за
покупки; че през 2014 година не е притежавал карта и сметката му е била
закрита. Ответникът изразява недоумение как е допуснато теглене на суми в
посочените размери по сметката, след като В КРАЯ НА ВСЕКИ МЕСЕЦ ПРЕЗ 2014
ГОДИНА има салдо МИНУС, което нараства с всеки изминат месец, достигнало до
исковата сума - 34 483.56 лева в края на 2014 година.
Ответникът признава, че не притежава никакви документи за връщане на
картата, но молбата му за закриване на сметката била регистрирана в офиса, находящ се срещу хотел ТЕРРА Европа в
Търговище.
Ответникът заявява, че след като получил исковата молба, подал жалба до
Районна прокуратура гр.Търговище, където била образувана преписка, по която ще
се извърши предварителна проверка за евентуално престъпление. Представя
удостоверение от Районна прокуратура - гр.Търговище и моли на основание чл.
229, ал. 1, т. 5 от ГПК делото да бъде СПРЯНО до приключване на прокурорската
преписка.
В
срока по чл. 372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в която се
дава подробен отговор на възраженията на ответника.
Банката-ищец оспорва твъдението, че ответникът е прекратил договора и е
върнал картата в офис на банката, както и твърдението, че не е теглил суми и
извършвал плащания от сметката си чрез нея. Не е подавал молба за прекратяване
на договора и закриване на сметката, нито е връщал картата си. Видно от
приложените към исковата молба и настоящата допълнителна искова молба
извлечения от сметката на ответника, е видно, че в по-голямата си част същият е
извършвал интернет банкиране-плащане в полза на трети лица-фирми, организиращи
спортни залагания, като е получавал и суми от тях и това е продължило и след
2013 г., но в значително по-високи размери и без да се възстановяват сумите. По
тази сметка е получил и заплащане на болнични от НОИ, които също е разходвал
след датата на твърдяното закриване на сметката. Т. е. извършвал е плащане по
спортни хазартни залагания в полза на фирми-организатори на такива, по банков
път.
Излагат се съображения, че възможността да се теглят суми и извършват
плащания от сметката, без да е налице наличност по нея, е предвидена в Договора
за издаване и използване на международна дебитна карта Маестро и Виза Електрон,
сключен между „ЦКБ” АД и Е. М. по негова разплащателна сметка IBAN: ***, BIC ***,
като чл. 50 от Общите условия урежда начисляването на лихва за неразрешен
овърдрафт, в случай, че размерът на транзакциите и дължимите лихви, такси и
комисионни превиши размера на наличността по сметката – т. е., при превишаване
на наличността по сметката при теглене и плащания, отношенията се уреждат по
посочения начин - като неразрешен овърдрафт, ведно с последиците от това.
В
срока по чл. 373, ал.1 от ГПК не е постъпил допълнителен отговор от ответника.
В съдебно заседание ищецът чрез своя процесуален представител адвокат М.Н. поддържа
исковите претенции така както са предявени като изрично уточнява, че не поддържа претенцията за законна лихва по
главния иск, а само претенцията за
главница; по евентуалния иск поддържа изцяло претенциите.
В
съдебно заседание ответникът се явява лично. Моли иска да бъде отхвърлен, тъй
като не е извършвал транзакции с картта, за които претендира ищцовата банка.
В
съдебно заседание съдът е направил окончателен доклад по делото съобразно
своето определение по насрочване на делото като е приел следната правна
квалификация на исковите претенции: предявени са два иска в условия на
евентуалност:
-
осъдителен иск за сумата 34 483.56 лв., представляваща главница по неразрешен
овърдрафт по б. сметка с титуляр Е.Х.М., с правно основание в чл. 79 от ЗЗД,
съединен с частичен иск за сумата 1000
лева от обща сума в размер на 75 161.32 лв., представляваща лихва за
неразрешен овърдрафт според Тарифата на банката за периода 30.12. 2013 г. -
25.11. 2017 г., а също и за следната сума: 11.60 лв - такси по обслужване на
сметката, включваща 3.60 лв. месечна такса за обслужване и 8 лв. годишна такса
за услуга;
-
осъдителен иск за сумата 34 483.56 лв., представляваща главница по неразрешен
овърдрафт по б. сметка с титуляр Е.Х.М., с правно основание в чл. 55, ал.1,
предл. трето от ЗЗД – неоснователно обогатяване на отпаднало основание, както и
законната лихва върху тази сума в размер на 1000 лв. за периода 1.01. 2014 г. -
25.12. 2017 г., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Настоящият
съдебен състав, на базата на събраните и обсъдени от него доказателства и
изхождайки от същността на предявените искови претенции, приема следното от фактическа
страна:
Въз
основа на Договор за издаване и използване на международна дебитна карта
Маестро и Виза Електрон, сключен между „ЦКБ” АД и Е. М. на 14.01. 2009 г.,
банката е издала на последния дебитна карта по негова разплащателна сметка
IBAN: ***, BIC ***, в лева, при следните условия: да извършва разплащания до
размера на наличността по сметката /чл. 2/, да извършва операции, използвайки
устройствата, съгласно Общите условия по Договора за издаване и използване на
международна дебитна карта, да урежда задълженията си до 5 работни дни от
възникване на задълженията /по операциите с картата/-чл. 5 от договора.
Съгласно чл. 44 от Общите условия, срокът на договора е 3- годишен и се
удължава автоматично за същия срок, като се издава нова карта, а съгл. чл. 46
от същите, при неспазване на договора, банката може да го прекрати с 1 месечно
предизвестие. Чл. 50 от Общите условия урежда начисляването на лихва за
неразрешен овърдрафт, в случай, че размерът на транзакциите и дължимите лихви,
такси и комисионни превиши размера на наличнвостта по сметката. Впоследствие,
между същите страни е сключен Договор за разплащателна сметка и издаване на
международна дебитна карта Маестро и Виза Електрон от дата 11.04.2012 г., като
видно от приложената Декларация при получаване на б. карта, лицето е получило
картата на същата дата лично. Съгласно този договор, банката издава кредитната
карта по посочената по- горе б. сметка на лицето, със срок на валдност на
картата 3 години /чл. 1 от договора/ и същата се подновява автоматично за същия
срок и при същите условия, ако до първо число на месеца, в който изтича същата,
кредитодържателят не уведоми писмено банката за нежеланието си да го продължи.
В случай, че отношението не бъде продължено, картодържателят следва да следва
да погаси изцяло всички задължения към банката във връзка с използване на
картата до изтичане срока на валидност на картата.
Видно
от назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че общо
извършените транзакции с дебитната карта на ответника за периода от 24.12.2013 г.до
31.12.2014 г.са 80 броя за сумата от 34 483.56 лв., формирана както следва: за
периода от 24.12.2013 г.до 31.12.2014 г.- 5 бр.транзакции за сумата от 483.56 лв.
и за периода от 01.01.2014 - 31.12.2014 г. - 75 броя транзакции в общ размер на
34000 лв. Няма извършвани погасявания на сумите, както и не е поддържана наличност
от средства по банковата сметка. В чл. 6 от договора за разплащателна сметка за
издаване на международна дебитна карта от 11.04.2012 г, сключен между страните, е записано, че в
случай, че размерът на транзакциите и дължимите лихви, такси и комисионни,
превиши размера на наличността по сметката върху превишението се начислява
„лихва за неразрешен овърдрафт“, в размер определен в Тарифа на Банката, която
към датата на подписване на договора е в размер на 35%. Размерът на дължимата
лихва за неразрешен овърдрафт за процесния период 01.01.2014 г.-13.12.2017 г. е
75156.03 лв. За периода 30.12.2013 г. има начислена лихва в размер на 4.34 лв.и
31.12.2013 г.-0.95лв. По банковата сметка на ответника последният получен
превод е на 12.12.2013 година от НОИ за сумата от 386.07 лева, представляваща
обезщетение. В периода 01.01.2014 година до 31.12.2014 година от сметката на
ответника са извършени 75 броя преводи на суми, от които 8 броя за сумата от
100 лева; 3 броя – за сумата от 400 лева и 64 броя – за сумата от 500 лева. Всички
преводи са извършвани чрез Интернет в полза на дружество - STOKE ON TREN В 365,
което се занимава с дейност по залагания на спортни събития.
По
делото са налице данни, че на 28.11.2018 година по жалба, заведена под вх. № 1940/2018 г., подадена от ответника, е
образувано ДП за престъпление по чл. 249, ал. 1 от НК във връзка с чл. 26, ал.
1 от НК за това, че в периода от 14.01.2014 година до 27.11.2014 година на
неустановено място, при условията на продължавано престъпление са използвани
данни от платежен инструмент – дебитна карта, издадена от ЦКБ АД без съгласие
на титуляра й Е.Х.М.. Към настоящия момент не са събрани в настоящото
производство доказателства, че друго лице е използвало дебитната карта на
ответника. Неговите твърдения, че в края на 2013 година е върнал картата на
издателя, не са подкрепени нито с писмени, нито с гласни доказателства.
Анализът на горните факти води до следния
правен извод:
В
обсъждания период между страните съществува валидно облигационно правоотношение
по силата на сключения между тях договор за издаване и ползване на дебитна
карта. Банковата карта е дебитна карта с магнитен носител на информация,
издадена от банка, с която може да се извършва теглене на пари в брой от
терминално устройство АТМ, плащане чрез терминално устройство POS, преводи,
справочни и други операции в режим on line. Дебитна карта се издава поначало на
основа на разплащателна сметка. Издават се
и дебитни карти, по които се допуска овърдрафт, какъвто е и настоящия
случай.
В конкретния случай се установява, че
ответникът е бил неизправна страна по процесния Договор за разплащателна сметка
и издаване на международна дебитна карта Маестро и Виза Електрон от дата
11.04.2012 г. за сумата от 34 483.56 лв. главница и следва да бъде осъден да
заплати на ищеца тази сума, ведно със законната лихва от датата на предявяване
на иска – 22.06.2018 година до окончателно изплащане на задължението.
По така предявения частичен иск за сумата от
1000 лева като част от общата сума от 75 161.32 лв., представляваща лихва за неразрешен овърдрафт според
Тарифата на банката за периода 30.12. 2013 г. - 25.11. 2017 г., в размер на 35% от задължението, съдът съобрази следното: По
своята същност т. нар. лихва за неразрешен овърдрафт представлява санкция,
предвидена като обезщетение за неизпълнение на парично задължение и на практика
се явява неустойка. Същата обаче е прекомерна и е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция. Клаузата на чл. 6 от настоящия договор,
предвиждаща по същество тази неустойка от 35%, се явява нищожна и не следва да
се прилага. Така предявеният частичен иск е неоснователен и следва да се
отхвърли като такъв. Още повече, че същият не се поддържа от ищеца.
Що се
отнася до претендираната сума от 11.60 лева, включваща 3.60 лв. месечна такса
за обслужване и 8 лв.годишна такса за услуга по делото не са налице данни за
размера на тези задължения към претендирания период.
Доколкото съдът приема, че искът се явява основателен на основание чл.
79 от ЗЗД, то евентуалният иск не подлежи на разглеждане.
На ищеца
следва да се присъдят направените разноски съобразно представения по делото
списък на разноските – 3712.19 лева съобразно уважената част на исковите претенции
/97.15% основателност на исковете/, а именно – сумата 3606.39 лева.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Е.Х.М., ЕГН **********,***, да
заплати на “ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА” АД, седалище *** и адрес на
управление:***, ЕИК *********, представлявана от
Георги Костов -Изпълнителен директор и Тихомир Атанасов-прокурист, сумата 34 483.56 /тридесет
и четири хиляди четиристотин осемдесет и три лева
и петдесет и шест стотинки/ лева, представляваща
неразрешен овърдрафт по б.
сметка с титуляр Е.Х.М., ЕГН **********, IBAN: ***,
BIC ***, „ЦКБ” АД, въз основа на Договор за разплащателна сметка и издаване
на международна дебитна
карта Маестро и Виза Електрон
от 11.04.2012 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 22.06.2018 година до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 79 ЗЗД
ОТХВЪРЛЯ предявения от “ЦЕНТРАЛНА
КООПЕРАТИВНА БАНКА” АД, седалище *** и адрес на управление:***, ЕИК *********,
представлявана от Георги Костов -Изпълнителен директор и Тихомир
Атанасов-прокурист, против Е.Х.М., ЕГН **********,***, иск за сумата от 1000
лева като част от общата сума от 75 161.32 лв., представляваща лихва за
неразрешен овърдрафт според Тарифата на банката за периода 30.12. 2013 г. -
25.11. 2017 г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “ЦЕНТРАЛНА
КООПЕРАТИВНА БАНКА” АД, седалище *** и адрес на управление:***, ЕИК *********,
представлявана от Георги Костов - Изпълнителен директор и Тихомир
Атанасов-прокурист, против Е.Х.М., ЕГН **********,***, иск за сумата от 11.60
лева, представляваща дължими такси според Тарифата на банката, включваща 3.60
лв. месечна такса за обслужване и 8 лв. годишна такса за услуга, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Е.Х.М., ЕГН **********,*** да заплати на “ЦЕНТРАЛНА
КООПЕРАТИВНА БАНКА” АД, седалище *** и адрес на управление:***, ЕИК *********,
представлявана от Георги Костов -Изпълнителен директор и Тихомир
Атанасов-прокурист, направените по делото разноски в размер на 3606.39 лева
съобразно уважената част на исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Апелативен съд-Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: