Присъда по дело №306/2024 на Районен съд - Сливница

Номер на акта: 1
Дата: 24 януари 2025 г. (в сила от 8 февруари 2025 г.)
Съдия: Людмила Людмилова Митрева
Дело: 20241890200306
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 юни 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 1
гр. Сливница, 24.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
СъдебниГеорги Сп. Георгиев

заседатели:Грета Ил. Свиленова
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
и прокурора Д. К. К.
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Наказателно дело от
общ характер № 20241890200306 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА И. К. С., ЕГН **********, роден на ************************* ЗА
ВИНОВЕН за това, че на 08.12.2021 г. в диапазона между 01.00 ч. и 02.00 часа в помещение
на Център за настаняване от семеен тип, находящ се на административен адрес: гр. Д., ул.
„Х. .“ № ***, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението
на деянието и да ръководи постъпките си, се е съвкупил с лице от женски пол, ненавършило
18-годишна възраст- с непълнолетната И. И. П. /родена на 12.08.2005 г./, като я принудил
към това със заплашване – чрез упражнявано на предходен етап системно физическо и
психическо насилие над жертвата и отправяни закани за физическа саморазправа с нея и с
брат й, което насилие е предизвикало у нея силен страх, стрес, тревожност и депресия -
престъпление по чл.152, ал.2, т.1, вр. с ал.1, т.2, пр.2, вр. с чл.63, ал.1, т.3 НК като му
НАЛАГА наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години.
ОТЛАГА, на основание чл.66, ал.1 НК, изпълнението на така наложеното наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от две години за срок от три години.
ОСЪЖДА И. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Г.“ № ** ДА ЗАПЛАТИ НА
И. И. П., ЕГН ********** сумата в размер на 15000 лева – обезщетение за причинените й
неимуществени вреди от престъплението по чл. чл.152, ал.2, т.1, вр. с ал.1, т.2, пр.2 НК,
осъщестено на 08.12.2021 г., изразяващи се претърпени болки и страдания, стрес, страх,
срам, тежки психологични преживявания от стореното, ведно със законната лихва от датата
на увреждането - 08.12.2021 г. до окончателното плащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
1
иска за горницата над уважения размер до пълния предявен такъм от 30000 лева.
ОСЪЖДА И. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Г.“ № ** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на Районен съд – Сливница сумата в размер на 600 лева – държавна такса върху
уважената част от гражданския иск.
ОСЪЖДА И. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С. ул. „Г.“ № ** ДА ЗАПЛАТИ, на
основание чл.189, ал.3 НПК, в полза на Държавата по сметка на Окръжен следствен отдел –
София при Окръжна прокуратура - София сумата в размер на 1110.60 лева – разноски за
изготвяне на две Комплексни съдебно - психиатрична и психологична експертизи на
досъдебното производство.
ОСЪЖДА И. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Г.“ № ** ДА ЗАПЛАТИ НА
РС – Сливница, на основание чл.189, ал.3 НПК, сума в размер на 400 лева -разноски за
вещите лица по КСППЕ, направени в съдебното производство за явяване в съдебно
заседание.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред
Oкръжен съд – София.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________

2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Присъда № 1, постановена на 23.01.2025 г. по НОХД № 306/2024 г.
по описа на Районен съд - Сливница
Делото е образувано по внесен Обвинителен акт на Районна прокуратура –
Костинброд, ТО – Сливница, с който се иска подсъдимият И.К.С. да бъде признат за виновен
за това, за това, че на 08.12.2021 г. в диапазона между 01.00 ч. и 02.00 часа в помещение на
Център за настаняване от семеен тип, находящ се на административен адрес: гр. Д., ул.
„Х.Б.“ № ***, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението
на деянието и да ръководи постъпките си, се е съвкупил с лице от женски пол, ненавършило
18-годишна възраст- с непълнолетната И.И.П. /родена на 12.08.2005 г./, като я принудил към
това със заплашване – чрез упражнявано на предходен етап системно физическо и
психическо насилие над жертвата и отправяни закани за физическа саморазправа с нея и с
брат й, което насилие е предизвикало у нея силен страх, стрес, тревожност и депресия –
престъпление по чл.152, ал.2, т.1, вр. с ал.1, т.2, пр.2, вр. с чл.63, ал.1, т.3 НК.
В пледоарията си представителят на Районна прокуратура - Костинброд поддържа
обвинението си, като предлага на подсъдимия да се наложи наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 2 години, изпълнението на което да се отложи по, реда на чл.66 НК, за
срок от 3 години.
Повереникът на частния обвинител моли за постановяване на осъдителна присъда,
като се присъединява към искането на Прокуратура относно размера на наказанието.
Защитникът на подсъдимия моли за оправдателна присъда или, в случай, че съдът
приема, че подсъдимият е виновен, то да му бъде наложено по-леко наказание.
При последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди становищата и доводите на страните,
намери за установено следното от фактическа страна:
От разпита на пострадалата И.И.П. /л.115/ се установява, че на 21.08.2017 г., заедно с
брат си свидетелят Ц.И.П., били настанени в Център за настаняване на деца от семеен тип в
гр. Д. от своя чичо – свидетелят И.С.П. след като починали родителите им. Подсъдимият
също бил настанен в този център няколко месеца след пострадалата, заедно със своите две
сестри и един брат. Известно време след пристигането си в центъра, подсъдимият започвал
да тормози пострадалата, използвал я като слугиня, карал я да прави различни неща за него и
ако тя не ги изпълнявала я биел. Биел я и дори и да ги изпълни. Удрял я с шамари, ритници,
събарял я на земята и я ритал. Подсъдимият станал тартор на децата в центъра и тормозел
пострадалата и нейния брат. Взимал им вещите и парите, които получавали като помощи и
стипендии. От средата на 2019 г. от м. 06 подсъдимият започнал да кара брата на
пострадалата да я вика да отиде при него на тайни места, където се подигравал с нея
сексуално. Изнасилвал я, докато говорил с негови приятели по телефона и я снимал. Това се
случвало в неговата стая в центъра. Случвало се е това да става и в присъствието на брата
на пострадалата, който бил в една стая с подсъдимия. Тези посегателства се случвали през
нощта. Свидетелят Ц.П. идвал в стаята на пострадалата по поръчение на подсъдимия, който
я викал при него. Пострадалата се подчинявала, защото изпитвала страх от подсъдимия, че
ако не изпълнява каквото й каже, ще набие нея и брат й, което се е случвало. Имало случаи,
в които пострадалата не се чувствала добре и не идвала, тогава подсъдимият сам отивал при
нея и я викал, като я заплашвал, че ако не отиде с него ще я пребие. За случващото се
пострадалата и брат й не споделяли с никой, защото подсъдимият ги заплашвал, че ако
кажат на някой ще ги пребие и ще стане много лошо за тях. За случващото се с пострадалата
знаел и брата на подсъдимия – К.Р.М., който в един период бил в една стая с подсъдимия и с
брата на пострадалата -Ц.И.П., но и той не коментирал случващото се.
1
От безпомощност и безсилие от това, че не може да противодейства на подсъдимия
пострадалата се самонаранявала, като имало случаи в които режела леко вените си и правила
рани по ръцете си.
Последното сексуално посегателство срещу нея било в началото на месец декември
2021 г., след което и възпитателите разбрали за случващото се и взели мерки.
Предвид обстоятелството, че пострадалата е била обект на множество и почти
ежедневни сексуални посегателства от страна на подсъдимия в открито съдебно заседание
разказва за случай, който не е предмет на обвинителния акт, поради което по реда на чл. 281,
ал.5 , вр. с ал.7 НПК са прочетени показанията й дадени на досъдебното производство,
находящи се в том 3, л. 15.
От тях се установява, че на дата 08.12.2021 г. между 01.00 часа -02.00 часа сутринта
била повикана от подсъдимия чрез нейния брат да отиде в неговата стая. Пострадалата
спяла, а брат й я събудил. В стаята на пострадалата, в този момент, била и сестрата на
подсъдимия свидетелката Л.К.С., но тя спяла. Тъй като на пострадалата й се спяло не
отишла веднага и пак се унесла, но брат й отново дошъл, събудил я й казал, че подсъдимият
я вика и ако не отиде ще стане лошо, като не обяснил какво е това лошо, което ще стане.
Пострадалата отишла в стаята на подсъдимия. В нея били освен него и неговия брат – К.М.
и брата на пострадалата Ц.П. . Подсъдимият бил легнал на леглото си и гледал телефона си.
Казал й да се седне до него, съблякъл я, като й оставил само сутиена и й казал да легне по
гръб. След което започнал да се съвкупява с нея, като проникнал с половия си член във
влагалището й. От тези действия леглото скърцало и К.М. се събудил, надигнал се от леглото
си и погледнал какво става и след това си легнал. Пострадалата останала в стаята на
подсъдимия около час и половина и след това си тръгнала. Не си говорели нищо. Този път
той не я е заплашвал и удрял. Половият акт не бил извършен с нейно съгласие, макар и да не
се възпротивила, не желаела да прави секс с подсъдимия, но я било страх от него, защото в
други случаи, когато отказвала, той я удрял и я заплашвал, че ще я пребие.
След прочитане на показанията й, дадени на досъдебното производство пострадалата
потвърждава, че и двата случая за които разказва – този в съдебното заседание и този в
прочетените показания са се случили, както и че двата са се случили през месец декември
2021 г. и че не знае за кой конкретно е образувано наказателното производство.
Установява, че след един от двата случаи възпитателите са разбрали за сексуалните
посегателствата на подсъдимия спрямо нея и са я разпитали, при което тя си признала и
споделила за случващото се помежду им на свидетеля Е.Х. – възпитател в центъра.
Съдът кредитира показанията на свидетелката като обективни и непротиворечащи
както по между си, така и с останалите събрани по делото доказателства. Свидетел на
случилото се е станал и брата на пострадалата Ц.П., както и брата на подсъдимия - К.М.. От
показанията на свидетелите – възпитатели в центъра също се прави извод за достоверността
на показанията на пострадалата, доколкото разказват за поведението й когато подсъдимият е
бил в центъра и след като е напуснал същия, както и липсата на близост между пострадалата
и подсъдимия. Достоверността за случилото се извежда и от приетата по делото комплексна
Съдебно психиатрична и психологичната експертиза.
От показанията на свидетеля Ц.И.П. /л.128/ се установява, че заедно със сестра си
И.П. са настанени в Центъра за настаняване на деца в гр. Д. от 2017 г., като са били обект на
тормоз от по-големите деца, заварени в центъра. Свидетелят искал от чичо си – свидетеля
И.С.П. да отведе него и сестра му от центъра. Споделял му, че там ги бият, но след като той
говорел с възпитателите не били взети мерки. Не се взимали мерки от страна на
възпитателите и когато свидетелят се оплаквал от тормоз и бой от други деца. Подсъдимият
заедно с брат си и сестрите си дошъл по-късно в центъра. Същият имал лошо отношение
към свидетеля Ц.П. и към неговата сестра. Взимал им парите от помощи, стипендии и които
близки им давали. Свидетелят му ги давал, защото подсъдимия го заплашвал, че ще го
2
набие. Случвало се е когато не изпълни нещо, което иска подсъдимият, последният да го
бие, което било доста често. Пострадалата и подсъдимият нямали приятелски отношения.
Държал се лошо с нея, удрял я с юмруци и шамари по цялото тяло. Повишавал й тон. Това се
случвало когато му каже нещо на криво или не направи нещо, което той иска. Пострадалата
не търсела неговото внимание, не й е бил приятен. Искала по-скоро да си тръгне от центъра,
да го няма. Свидетелят и пострадалата се страхували от подсъдимия, притеснявали се от
присъствието му. Този страх датирал от 2018 г. Свидетелят и подсъдимият живеели в една
стая в центъра. Докато били в една стая често подсъдимият карал свидетеля да ходи до
стаята на пострадалата и да я вика да отиде при него. Когато тя не идвала подсъдимият карал
свидетеля да отиде пак да я вика и че ако не дойде ще й счупи главата. Тогава тя отивала. В
стаята подсъдимия и пострадалата правили секс. Подсъдимият карал пострадалата да се
„надупи“, да „му го лапне“. Тя издавала стонове. Това се случвало 5-6 пъти месечно.
Случило се и малко преди подсъдимия да бъде изведен от центъра. Свидетелят се опитвал да
я защити, но при всеки опит отнасял бой от подсъдимия. Последният карал свидетеля да
удря сестра си, карал ги да се бият. След като подсъдимият напуснал центъра, пострадалата
се успокоила и вече не била уплашена.
Действително този свидетел е брат на пострадалата, но съдът кредитира показанията
му като логични, последователни и непротиворечиви както с показанията на пострадалата,
така и в отделни части се подкрепят от показанията на други разпитани в производството
свидетели. С показанията на свидетеля К.М. е налице припокриване в частта, че са
възприели процесния акт на съвкупление между пострадалата и подсъдимия, доколкото са
били в една стая с последния, както и че подсъдимият е тормозил свидетеля П. и че е взимал
парите на децата от дома. С показанията на възпитателите се покриват обстоятелствата за
липса на близост между пострадалата и подсъдимия, чувство на страх у пострадалата от
подсъдимия и последвалото спокойствие и отпускане на пострадалата и нейния брат след
напускането на подсъдимия.
В съдебно заседание свидетелят К.М. /л.133/ - брат на подсъдимия установява, че
заедно с последния и сестрите си е бил настанен в център за деца в гр. Д., в който била и
пострадалата. В центъра бил в една стая с подсъдимия. Не знае дали подсъдимият и
пострадалата са имали интимни отношения и не е виждал последната да идва в стаята им,
както и да се е страхувала от подсъдимия. За конкретната вече твърди, че не е видял нищо,
на сутринта възпитателите го разпитвали какво се е случило. Подсъдимият останал в дома
до навършаване на 18 г., след което го напуснал, не е бил местен в друг дом.
Доколкото показанията на свидетеля К.М., дадени в съдебно заседание
противоречат на тези, дадени на досъдебното производство, със съгласието на всички
страни са прочетени последните, находящи се в том 3, л.141.
От тези показания се установява, че през месец декември 2021 г. докато спял в
леглото си в стаята, в която живеел заедно с подсъдимия и свидетеля Ц.П., свидетеля М. чул
шум от шумолене и пъшкане и се събудил. Било след полунощ. Видял в леглото на
подсъдимия, че се намира пострадалата, която била присвита, а върху нея бил подсъдимия.
И двамата били голи и правели секс. Подсъдимият видял свидетеля, че гледа и му казал да
се обръща на другата страна и да заспива, което свидетеля направил. Чул когато
пострадалата си тръгнала от стаята. Тя не коментирала със свидетеля случилото се, нито пък
той с нея. Единствено подсъдимият му казал на следващия ден да не казва на никой за
случило се. За този случай се разбрало в центъра и след това подсъдимия бил преместен в
друг център в Първомай. Установява, че подсъдимият тормозел свидетеля Ц.П., удрял го,
карал го да му носи нещата.
Съдът кредитира показанията, дадени от този свидетел на досъдебното производство,
доколкото е разпитван в близък период от случилото се. В съдебно заседание същият беше
притеснен, разстрои се, разплака се заяви, че не иска брат му да влиза в затвора, поради
3
което съдът приема, че показанията му са променени с оглед опит да го подпомогне. Наред с
това свидетелят не отрече показанията, които е дал на досъдебното производство, а заяви, че
не си спомня и не знае кое е вярно от това което казва на съдебната фаза или на досъдебната
фаза.
От показанията на свидетелката Г.Б.Й. /л.121/ се установява, че работила като
възпитател в Център за настаняване на деца от семеен тип в гр. Д. в продължение на две
години. В центъра били пострадалата и подсъдимия. Един ден, малко преди подсъдимият да
бъде преместен в друг център, дочула от него, че говори по телефона и се хвали, че е правил
секс. Свидетелката се зачудила, за това с кого би могъл да прави секс, при положение, че той
не излиза от центъра, а в центъра единствените момичета са неговите сестри и пострадалата.
Свидетелката попитала подсъдимия дали има приятелка и с кого прави секс, като той й
признал, че това е пострадалата Свидетелката го попитала дали е с нейно съгласие, като той
заявил, че не го интересува дали тя иска. Свидетелката споделила с колегите си за
разказаното й от подсъдимия. Свидетелят Е.Х. поговорил с пострадалата и тя му разказала,
че сексуалните посегателства спрямо нея от подсъдимия не са с нейно желание, че тя
изпитва страх от подсъдимия. Свидетелката я попитала защо не е споделила с никой, като
отговорът бил, че предишните възпитатели не взимали отношение и не се застъпвали и нея я
било страх. Свидетелката установява, че докато подсъдимият бил в центъра пострадалата и
нейния брат били много свити и плахи, мълчаливи, усещало се напрежение у тях. След като
подсъдимият бил преместен в друг центъра заради случилото се с пострадалата, последната
се отпуснала, започнала да говори, у нея настъпила промяна за добро. Свидетелката
установява, че е имало случай, в който имало оплакване, че подсъдимият взимал парите на
децата в центъра, включително на пострадалата и нейния брат, за което били взети мерки от
възпитателите.
От показанията на свидетеля Е.Ю.Х. /л.119/ се установява, че същият работел като
възпитател в ЦНДСТ в гр. Д., като през това време в центъра били пострадалата и
подсъдимия. Свидетелят бил възпитател в центъра и през последната година от престоя на
подсъдимия там. Разбрал от свидетелката Г.Й., че подсъдимият й споделил, че прави секс с
пострадалата, поради което помолила свидетеля Х. да разговаря с пострадалата, доколкото
имат отношения на доверие помежду си. Пострадалата му споделила, че действително
правели секс с подсъдимия не по нейно желание. Тя склонявала, защото я било страх от
него. Той я заплашвал. Привиквал я лично или чрез друг в стаята му и там се случвало
всичко. След като разбрали за случило се съобщили на управителя на център и на
полицията. Подсъдимият бил преместен в друг център в гр. Първомай.
От показанията на свидетелката Е.Я.Г. /л.123/ се установява, че е била възпитателка в
ЦНДСТ в гр. Д. в последната година от престоя там на подсъдимия. Разбрала от колежката
си Г.Й., че подсъдимият си признал, че прави секс с пострадалата И.П.. Свидетелката
поговорила с пострадалата и тя и споделила, че действително са правили секс, но без нейно
съгласие, че тя се страхувала да сподели с възпитателите, тъй като и преди се е случвало
това и когато е казвано на възпитателите, последните не са взимали мерки. Пострадалата
правела секс с подсъдимия тъй като той я заплашвал и тя се страхувала от него. Когато
разказвала тези неща пострадалата била много притеснена, плачела. Свидетелката не
виждала пострадалата и подсъдимия да имат близки отношения, не са демонстрирали
близост в центъра.
Съдът кредитира показанията и на тримата възпитатели доколкото са
непротиворечиви по между си.
От показанията на свидетеля И.С.П. /л.126/ - чичо на пострадалата, се установява, че
доколкото не можел да полага грижи за нея и брат й, ги настанил в центъра в гр. Д..
Посещавал ги два – три пъти в месеца. Те не искали да остават там, но той не можел да ги
вземе. Споделяли му, че ги тормозят, но той не можел да се грижи за тях и за това и не
4
можел да ги отведе, което казвал на децата.
От показанията на свидетелката Л.К.С. /л.131/ - сестра на подсъдимия, се установява,
че последната заедно с братята си – подсъдимия и К.М. и със сестра си били настанени в
център за деца в гр. Д., като там заварили пострадалата и нейния брат – Ц.. Свидетелката
била настанена в една стая с пострадалата и със своята сестра. Свидетелката възприемала, че
пострадалата и подсъдимия имали връзка, защото се прегръщали, общували си. Нито
пострадалата, нито подсъдимият й споделяли какви са им отношенията. Не е разбрала да
имат интимни отношения. Споделя, че подсъдимият и свидетелката били в добри
отношения. Нямало случаи, в които той да взима парите на децата от дома, включително и
нейните. Държал се добре, нямал агресивни прояви. Не е възприела подсъдимият да се
държи лошо с пострадалата и последната да се страхува от него.
Съдът не кредитира показанията на тази свидетелка, доколкото същите не се
подкрепят от нито едно доказателство по делото. Никой от центъра не е възприел, че
пострадалата и подсъдимия са гаджета или че имат връзка на близост и харесване. Съдът
приема, че показанията на тази свидетелка са с цел защита на подсъдимия като неин брат и
избягване на носене на наказателна отговорност. Самата свидетелка сподели, че с
пострадалата не са били близки, не са си споделяли, а случващото се между пострадалата и
подсъдимия е ставала в късните часове, когато свидетелката е спяла и не е могла да го
възприеме.
От Съдебно психиатрична и психологичната експертиза на пострадалата /л.106, том 2
от ДП/ се установява, че в резултат от извършеното спрямо нея деяние от подсъдимия, у
пострадалата са налични чувства на срам, тревожност, депресивитет, чувство на вина,
негативен образ за себе си. Наблюдава се депресивен фон на настроенията, оттегленост,
изолация, проблеми с интеграцията по отношение на връстниците й. Това състояние не
представлява разстройство на здравето и не нарушава психичната й правна годност, като
може да дава достоверни показания. Установява се, че пострадалата не е могла да
противодейства на случващото се с нея, а именно сексуалните посегателства от страна на
подсъдимия, поради безсилие, чувство на вина и срам и възрастовата криза, в която се е
намирала. Не е могла да противодейства на по-силно от нея момче, авторитет в общността,
което е заобиколено със свои родственици в дома. Поради това развива защитна
подсъзнателна травматична връзка, която възниква по време на взаимоотношение между
жертвата и насилника, основана на надеждата, че агресора ще прояви снизхождение, ако
жертвата се старае, съобразява се с насилника, с което се стреми да провокира одобрение и
покровителство. Това е засилено от факта, че с насилника живеят на едно и също място
повече от две години. В такава хипотеза често жертвата на насилие бърка липсата на
злоупотреба от насилника с акт на добронамереност и доброта, която жертвата е склонна да
търси и намира в поведението на насилника. В случая пострадалата, за да гарантира своята
безопасност, доколкото не се чувства защитена от никого и е уязвима, вместо да се излага на
риск, противопоставяйки се на насилника в продължение на две години /в най-уязвимия
период на развитие/, се е съобразявала с него. Пострадалата е развила механизъм за справяне
със стреса от посегателствата на подсъдимия като се самонаранява, бягство от реалността.
Заключението на експертите е, че пострадалата склонявала на сексуалните
посегателства с оглед физическото си оцеляване, от страх и под натиск от страна на
насилника – подсъдимия.
От Съдебно психиатрична и психологичната експертиза на подсъдимия /л.71, том 3
от ДП/ се установява, че при подсъдимия се наблюдава разстройство на поведението с
диссоциален облик, в резултат от обстоятелствата, че произхожда от многодетно семейство с
неизвестен баща, по-голямата част от живота е прекарал в социални институции, без топла,
обичаща семейна среда. Психическото му състояние и интелектуалното му развитие, обаче,
му позволяват правилно да възприема фактите, имащи значение за делото и да дава
5
достоверни обяснения по тях, както и да участва в наказателното производство на всички
етапи и да носи наказателна отговорност за деянието си. При извършване на деянието към
дата 07/08.12.2021 г. и при предишни съвкупления с пострадалата подсъдимият е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, въпреки
непълнолетната си възраст, като не е действал в условията на лекомислие и увлечение, тъй
като има изградена представа за противоправния характер на поведението си. Подсъдимият
може да разбира, да преценява и да оценява извършеното от него деяние и да реагира на
противопоставяне от страна на пострадалата, за да не осъществи полов акт. Няма данни за
сексуални нарушения при подсъдимия, като деянието не е извършено по психотични
мотиви. Към момента на деянието няма данни подсъдимият да е бил под въздействието на
алкохол или психоактивни вещества и наркотици. По време на целия процес на половия акт
подсъдимият е бил адекватен, последователен и воден от мотивация да задоволи
сексуалните си желания.
Съдът кредитира експертизите като обективно и компетентно изготвени, основани на
професионалните знания и опит на вещите лица, които са разговаряли лично с пострадалата
и подсъдимия и са направили своите изводи.
Подсъдимият дава обяснения в съдебно заседание, като заявява, че когато пристигнал
в дома в гр. Д. там била И. и нейния брат. Той си харесал И., имал чувства към нея и затова
се навъртал около нея. Това се случило още докато били на 13-14 г. и тогава имали връзка,
били гаджета. Пазели се от възпитателите, че имали връзка.
Съдът отчита обясненията на подсъдимия в двойната им фукция на доказателтсвено
средство и на защитно такова. Обясненията му не се подкрепят от събраните по делото
доказателства, единствено от показанията на свидетелката Л.К.С., чиито показания съдът
обсъди защо не кредитира.
Въз основа на така изяснената фактическа обстановка намира от правна страна
следното:
Подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.152, ал.2, т.1, вр. с ал.1, т.2, пр.2, вр. с чл.63, ал.1, т.3 НК.
От обективна страна: от обсъдените по-горе доказателства, а именно от показанията
на И.П., Ц.П., К.М. се установява, че в ранните часове на 08.12.2021 г. пострадалата била в
стаята на подсъдимият, в която по това време били и свидетелите Ц.П. и К.М., като
пострадалата и подсъдимият се съвкупявали.
От показанията на свидетелите И.П. и Ц.П. и СППЕ се установява, че това
съвкупяване е осъществено спрямо пострадалата чрез принуда към това със заплашване,
което се изразява в предходно системно физическо и психическо насилие над нея и
отправяни закани за физическа саморазправа, както към самата пострадала, така и към
нейния брат – Ц.П., продължило в период повече от две години. Именно под страх от
възможните негативни последици и чувство на незащитеност от никого пострадалата, за да
гарантира своята безопасност, вместо да се излага на риск, противопоставяйки се на
насилника се е съобразявала с него, като не е могла да му противодейства, доколкото е по-
силно от нея момче, авторитет в общността, което е заобиколено със свои родственици в
дома. Самата пострадала в дома е имала само своя брат, който е по-малък от нея и който
също е бил обект на често насилие от страна на подсъдимия. Чувството на безсилие от
страна на пострадалата и безнаказаност спрямо подсъдимия е обяснимо, доколкото при
предходни прояви на насилие от него спрямо нея, възпитателите не са й помогнали. Такава
помощ не среща и от своя родственик – чичо – свидетелят Иван П., който при споделено
желание от децата да ги отведе от дома, прямо им заявява, че не може да ги вземе и не може
да се грижи за тях.
Обстоятелството, че пострадалата е изпитвала страх от подсъдимия и липсата на
6
желание за осъществяването на този акт на съвкупление косвено се извежда и от
показанията на възпитателите, които категорично заявяват, че докато подсъдимият е бил в
дома не е имало близост между пострадалата и него пред тях. Докато той бил в дома И. е
била свита, необщителна, усещало се напрежение у нея. След като подсъдимият бил
преместен в друг центъра заради случилото се с пострадалата, последната се отпуснала,
започнала да говори, у нея настъпила промяна за добро. Това опровергава показанията на
свидетелката Л.С., че подсъдимия и пострадалата били гаджета, доколкото никой от
възпитателите, които са ежедневно с децата, както и никой от другите свидетели заяви
пострадалата и подсъдимия да са проявявали близост един към друг в дома или извън него.
Пред свидетелката Г.Й. подсъдимият споделил за конкретната вечер, че правил секс с
пострадалата и при въпрос към него дали тя иска, той заявил, че не знае и че не го
интересува това.
От субективна страна, деянието е извършено виновно при условията на пряк
умисъл, доколкото подсъдимият, макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението
на постъпката си, съзнавал е, че пострадалата се страхува от него, поради предшестващи
негови прояви на насилие и заплахи, което е й склонило да се съвкупи с него, като е могъл
да ръководи постъпките си. Имал е в съзнанието си и представа за възрастта на
пострадалата, че е на 16 г., доколкото са пребивавали на едно и също място в продължителен
период от време и са общували.
При изложените съображения съдът признава подсъдимия за виновен в
извършването на престъпление по чл.152, ал.2, т.1, вр. с ал.1, т.2, пр.2, вр. с чл.63, ал.1, т.3
НК.
Относно вида и размерът на наказанието:
Разпоредбата на чл.152, ал.2, т.1, вр. с ал.1, т.2, пр.2, вр. с чл.63, ал.1, т.3 НК
предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок до три години, доколкото подсъдимият
е бил непълнолетен към момента на извършване на деянието.
При определяне размера на наказанието съдът взе предвид обществената опасност на
деянието, което се характеризира с висока такава, личността на дееца, който макар и в
такава млада възраст е действал системно, като е указвал физическо и психическо насилие
спрямо пострадалата, като по този начин е успял да сломи съпротивата й и тя да му се
подчинява, въпреки вътрешното си нежелание. Взе се предвид като отегчаващо вината
обстоятелство, че сексуални посегателства от страна на подсъдимия спрямо пострадалата са
се осъществявали често повече от веднъж седмично в рамките на няколко години.
Като смекчаващи вината обстоятелства, съдът отчете чистото съдебно минало на
подсъдимия и младата му възраст.
Отчитайки горното и с оглед постигане целите на специалната и генерална
превенция, съдът, като отчете и обществената опасност на деянията от този вид и конкретно
на дееца, както и превеса на отегчаващи вината обстоятелства над смекчаващите, че
справедливото наказание за подсъдимия е лишаване от свобода за срок от 2 години, а
именно към максимума.
Налице са предпоставките на чл.66, ал.1 НК, за да бъде отложено изпълнението на
наказанието лишаване от свобода, доколкото наложеното такова е до 3 години, подсъдимият
не е осъждан и за постигане на целите на наказанието и за поправяне на подсъдимия не е
наложително да се търпи ефективно наложеното му наказание. Подсъдимият е млад човек, в
началото на своя самостоятелен житейски път и постановяването на ефективно изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода в среда на осъдени може да не постигне целения с това
наказание ефект на превъзпитателно и поправително и въздържащо от бъдещи прояви
въздействие, а напротив да въздейства неблагоприятно за подсъдимия.
По гражданския иск:
7
За да бъде уважен граждански иск ищецът следва да установи, в условията на пълно
и главно доказване, наличие на противоправно поведение от страна на ответника, довело до
причиняване на боли и страдания у ищеца, така както са описани в исковата молба, размера
на вредите. Ответникът носи насрещно доказване.
С постановената по делото присъда, съдът прие, че от страна ответника И.К.С. е
осъществено противоправно поведение спрямо ищцата И.И.П., изразяващо се в това, че се е
съвкупил нея, като непълнолетна, като я принудил към това със заплашване – чрез
упражнявано на предходен етап системно физическо и психическо насилие над жертвата и
отправяни закани за физическа саморазправа с нея и с брат й, което насилие е предизвикало
у нея силен страх, стрес, тревожност и депресия.
Размерът на неимуществените вреди се определя по правилата на чл. 52 ЗЗД. Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната
престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай
какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед характера, степента и броя на
уврежданията, интензивността на причинените болки и страдания, продължителността на
възстановителния процес, възрастта, физическото и психическо състояние на ищеца с оглед
степента на психическа и емоционална зрялост, както и възможностите му за
възстановяване и адаптация. Следва да се посочи, че съгласно разясненията, дадени в ППВС
№ 4/64 г., понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценка на редица обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат
предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства са например
характера на извършеното, начина и обстоятелствата, при които е осъществено и
последиците от него.
От приетата по делото Съдебно психиатрична и психологичната експертиза се
установява, че в резултат от извършеното спрямо пострадалата деяние от подсъдимия, у
пострадалата са налични чувства на срам, тревожност, депресивитет, чувство на вина,
негативен образ за себе си, наблюдава се депресивен фон на настроенията, оттегленост,
изолация, проблеми с интеграцията по отношение на връстниците й. За да се справя с този
стрес от посегателствата на подсъдимия пострадалата се самонаранява, наблюдавало се
бягство от реалността.
С оглед така установените последици от деянието, взети в тяхната съвкупност, съдът
определи обезщетението за причинените на ищцата неимуществени вреди в размер на 15
000 лева, които са достатъчни да компенсират същата за причинените и физически и
психически травми.
Над този размер до пълния предявен от ищеца от 30 000 лева съдът счита, че
обезщетението е прекомерно, доколкото в настоящия случай се разглежда последици от едно
конкретно деяние, не и на предхождащите процесното насилие такива, поради което в тази
част искът е отхвърлен.
С оглед уважаване на иска за главница е основателна и претенцията за присъждане на
законна лихва върху нея от датата на увреждането - 08.12.2021 г. до окончателното плащане,
на основание чл.84, ал.3 ЗЗД, поради което и съдът е присъдил такава.
По отговорността за разноските:
В тежест на обвиняемите съдът възложи направените по досъдебното производство
разноски за изготвена на две Комплексни психиатрична и психологична в общ размер на
1110.60 лева, 400 лева – разноски за вещи лица за явяване н открито съдебно заседание и 600
лева – държавна такса, съразмерно с уважената част от гражданския иск в размер на 4 %,
съгласно чл.1 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК.
По веществените доказателства.
Веществени доказателства няма.
8
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
9