Р Е Ш Е Н И Е
№ 449
, гр. Пазарджик,25.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки
окръжен съд, гражданска колегия, въззивен състав, в открито заседание на двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина
Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
с участието на секретаря Галина Младенова,
като разгледа докладваното от
съдията Трънджиева В гр. д. №744 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от
Граждански процесуален кодекс.
С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 2934 по описа на
съда за 2019 година е прието за
установено, че ответникът И.С.К., ЕГН **********,***, дължи на ищеца „А.Т.“
ЕООД – гр. София, ЕИК *********, сумите по заповед за изпълнение № 520 от
12.03.2018 г., издадена по ч.гр.д. 965/2018 г. на Пазарджишкия районен съд,
както следва: 1000 лв. – главница по задължение по договор за потребителски
кредит от 21.09.2016 г., сключен между ответника и „К.“ АД, заплатено от ищеца
като поръчител, 66,23 лв. - административни разноски, 167,80 лв. – договорна
лихва за периода от 21.09.2016 г. до 31.07.2017 г., 175,18 лв. - наказателна
лихва за периода от 01.11.2016 г. до 16.02.2018 г., като е отхвърлен иска за
сумата 142,34 лв., представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство между ответника и ищеца.
Присъдени са разноски.
В срок така постановеното решение е
обжалвано А.Т. ЕООД ,в частта в която е отхвърлена
претенцията за заплащане на възнаграждение за предоставяне на поръчителство.
Молят
в тази част решението да бъде отменено, като постановено в нарушение па
процесуалния закон, неправилно и необосновано и заявената претенция уважена срещу И.С.К. ,като се приеме за установено по
основание и размер вземането за възнаграждение за предоставяне на
поръчителство, което е част от издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. .№965 / 2018 г. по описа на Районен съд — Пазарджик.
Изводите
били необосновани и се дължали на неправилно приложение на материалния и
процесуалния закон.
Съдът правилно приел за установено,че между „К.“ ЕАД и И.С.К. е сключен договор за кредит № 736811 от 21.09.2016 г. за заемна сума в размер на 1000 лв.,
усвоена на каса на „Изипей“ АД на 21.09.2016 г. Правилно било прието още, че
месечната вноска по договора възлиза на сумата от 116,78 лв. ,като се дължат 10- равни месечни вноски .
Между „А.Т.“ и И.С.К. бил сключен договор за
предоставяне на поръчителство от 21.09.2016 г., по силата на конто А.Т. се е
съгласило да отговаря солидарно с И.С.К. за изпълнение на всички негови
задължения по договор за кредит № 736811 от 21.09.2016
г. за периода на действие на договора .
По делото бил представен и приет и общ погасителен
план за задълженията на ответника по Договора за кредити по Договора за
предоставяне на поръчителство.
От друга страна между „К.“ и „А.Т.“ е сключен договор за
поръчителство от 21.09.2016 г. по силата на който А.Т. се задължава
да отговаря пред К. солидарно с И.С.К. за изпълнението на всички задължения на
последния по договора за кредит,както и
за всички последици от неизпълнението на задълженията на ответника
Съдът неправилно приел, че уговорката за заплащане на възнаграждение за предоставяне на
поръчителство е нищожна като заобикаляща закона - чл. 19, ал. 4 като уговорка
за допълнително възнаграждение по кредита.
Неправилно приел още, че възнаграждението за предоставяне на поръчителство е част от Договора за кредит, сключен между „К.“ и
И.С.К.. Това възнаграждение се дължало на самостоятелно основание- договор за
предоставяне на услуга между И.С.К. и А.Т., наименуван договор за предоставяне
па поръчителство.
Първоинстанционният съд не приел и не обсъдил представено споразумение сключено
между А.Т. н И.С.К., с което г-н К. признава изцяло по основание и размер
дължимите суми към Кредитора и не оспорва дължимите от него суми, като се
съгласява същото да бъде представено
пред Районен съд Пазарджик.
Споразумението
било сключено между страните, след
като на „А.Т.“ ЕООД са дадени
указания за предявяване на установителпия иск. Съдът неправилно отхвърлил
претенцията за възнаграждение за предоставяне на поръчителство, като не обсъдил
всички представени доказателства по делото,
а именно и представеното споразумение, сключено между страните, с което г-н К.
признава неизгодни за него обстоятелства.
Това е основен довод и в постъпилото по делото писмено
становище.
Първоинстанционният съд допуснал още едно процесуално нарушение
като не е постановил неприсъствено решение по реда на чл. 239 ГПК. Макар съдът
да е маркирал с определение, че е направено искане за неприсъствено решение, то
в същото определение не се посочват кои предпоставки отсъстват и съставляват
пречка за постановяване на неприсъствено решение, даже напротив същите са
отбелязани, но така и не е постановено решение по реда па чл. 239 ГПК. Като е
постановил съдебен акт - решение, с което се е произнесъл по съществото на спора,
преценявайки приложените към исковата молба многобройни писмени доказателства,
от към тяхното съдържание без да е налице оспорване на релевантните факти от
страна на ответника, вместо да се произнесе по направеното искане от ищеца или
с определение по чл. 239, ал. 3 ГПК, или с решение по чл. 239, ал. 2 ГПК,
решаващият съд е постановил недопустим съдебен акт по отношение на отхвърлената
претенция.
Претендират разноски.
Писмен отговор от ответника по жалбата не е постъпил.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение
,за да се произнесе ,взе предвид следното:
В жалбата се подържа довод за недопустимост на решението.
Жалбоподателят го намира за недопустимо ,тъй като съдът пред който
своевременно е направено искане за постановяване на неприсъствено решение е
постановил определение ,в което въпреки ,че е коментирал наличието на
предпоставките за това е отказал постановяване на неприсъствено решение и
постановил решение ,преценявайки доказателствата по делото.
Действително писмен отговор по предявения иск не е постъпил.
В писмена молба ищецът е направил искане за постановяване на решение по
реда на чл.237 от ГПК.
С определение от 25.06.2019 година,съдът въпреки,че е отчел ,че няма
представен писмен отговор и ответникът не се е явил в съдебно заседание е
оставил без уважение молбата за постановяване на неприсъствено решение
,позовавайки се на проявена от ответника „някаква активност“ , изразяваща се в
искане лично да му се връчи препис от исковата молба ,като е посочил адрес и
още,че не се нуждае от назначаване на особен представител.
Трайна е съдебната практика ,че на искане за постановяване на неприсъствено решение ,съдът дължи
произнасяне с определение ,ако не стори това и постанови решение ,то
постановеното решение е недопустимо.
Ако обаче съдът постанови определение ,в което материализира преценка ,че
не са налице основания за постановяване на неприсъствено решение ,то въззивната
инстанция не може да проверява правилността на преценката по чл. 239, ал. 3 ГПК
на първоинстанционния съд и тази преценка на съда не подлежи на инстанционно
обжалване – нито чрез частна жалба, нито с въззивна /в този смисъл Решение №
705/17.01.2011 г. по гр. д. № 1388/2009 г., ВКС, IV г. о., Решение №
164/23.07.2013 г. по гр. д. № 710/202 г., ВКС, I г. о., Определение №
394/26.05.2014 г. по ч. т. д. № 1418/2014 г., ВКС, I т. о., Определение № 37/12.01.2012 г. по гр. д. №
558/2011 г., ВКС, III г. о./.
Следователно,съдът
намира постановеното решение за допустимо м обжалваната част и следва да се
произнесе като инстанция по съществото на спора.
Предявен
е иск по реда на чл.422 от ГПК.Иска е с правно основание чл.79 от ЗЗД.
В исковата
молба на „А.Т.“ ЕООД срещу ответника И.С.К.
се иска установяване по реда на чл. 422
от ГПК съществуването на вземане от 1000
лв.– главница, 66,23 лв. - административни разноски, 167,80 лв. – договорна
лихва за периода от 21.09.2016 г. до 31.07.2017 г., 175,18 лв. - наказателна
лихва от 01.11.2016 г. до 16.02.2018 г., както и сумата 142,34 лв. -
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство.
Излагат се
подробни обстоятелства,че между „К. „ ЕАД и ответника е сключен договор за потребителски
кредит.Посочени са условията на кредита ,както и обстоятелството ,че по свой
избор кредитополучателя е приел да
сключи договор за поръчителство с ищеца срещу уговорено възнаграждение.
Твърди се
,че ответникът не е изпълнил задълженията си и съответно поръчителят е направил
плащане ,като е уведомил за това длъжника. В срока на заема ответникът не е
изпълнил задълженията си по договора за кредит и то е било платено от
поръчителя – ищеца.
Претенцията
е за всички платени суми по договора за кредит от поръчителя ,включително и
възнаграждението по договора за поръчителство.
Ответникът
не е подал писмен отговор.
С нарочна
молба е посочил адрес за призоваване и му е връчен препис от исковата молба и
доказателствата към нея.
След
предявяване на иска е сключено споразумение между страните,като длъжникът е
признал изцяло по основание и размер задължението включително и за сумата – възнаграждение по договора за
поръчителство и е уговорено разсрочено плащане.
Съдът е
приел,че иска е основателен по отношение на всички останали претенции,като е
обсъдил наличието на неизпълнение и
съответно – дължимостта на сумите ,представляващи заплатените главница ,лихви и
административни разноски за събиране на вземането.
За да
отхвърли иска по отношение на сумата ,уговорена като възнаграждение по договора
за поръчителство ,съдът се е позовал на нищожност на уговорката , тъй като се
заобикаля закона – чл.19 ал.4 от ЗПК.
Ищецът
е представил договор за предоставяне на поръчителство от 21.09.2016 г., сключен
между „А.Т.“ ЕООД в качеството на поръчител и ответника в качеството на
потребител, по който поръчителят се задължава да сключи договор за
поръчителство с „К.“, по силата на който да отговоря пред „К.“ солидарно с
потребителя за изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали
съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията на потребителя по същия договор. За поемане на
тези задължения, потребителят дължи възнаграждение на поръчителя, посочено в
Приложение 1 към .Въз основа на договора за предоставяне на поръчителство е
сключен договор за поръчителство от 21.09.2016 г. между „К.“ АД и „А.Т.“ ЕООД,
съгласно който поръчителят се е задължил да отговоря пред „К.“ солидарно с
потребителя за всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора
за потребителски кредит. Съгласно чл.4 от Договора за предоставяне на
поръчителство, поръчителят е длъжен при писмено поискване от страна на „К.“ да
плати всички изискуеми задължения на потребителя. Поръчителят е длъжен да
уведоми потребителя и за извършеното от него плащане и да му представи
информация за същото.Това условие е изпълнено.
Ответникът
не е оспорил ,наличието на договора за кредит ,задължението си по него ,
неизпълнението съответно ,както и твърдението ,че поръчителят е изпълнил всички
задължения.Следва да се посочи,че ищецът не е представил доказателства за
последното , но поради поведението на ответника и отразеното в подписаното
споразумение ,съдът намира ,че спор между страните не е възникнал.Отделно от
това ищецът не е доказал и претенцията си по размер.Простото препращане в
договора към приложение № 1 не позволява да се направят изводи за размера на
задължението ,но ответникът го е признал изрично по размер.
По
повод доводите на жалбоподателя , подържани и в писменото становище пред
настоящата инстанция ,следва да се отбележи,че поведението на ответника,сключил
споразумение с ищеца следва да се има предвид ,като както е прието и в
цитираната практика признанието е годно доказателствено средство , но не
задължава съдът да приеме за доказани фактите ,а следва да се вземе предвид ако
бъде доказано/ си изключение и при условията на чл.237 от ГПК/
При
така изложеното , съдът намира,че жалбата е неоснователна.
Договорът за поръчителство е уреден в чл. 138 от ЗЗД и
се определя като договор между поръчителя
и кредитора. Т.е. длъжникът не е страна по договора за поръчителство.
Сключеният между длъжникът и поръчителят договор не е договор за поръчителство
по смисъла на закона и е спорно дали той е действителен. Дейността на
поръчителя наподобява „застраховане“ по смисъла на чл.3 от Закона за
застраховането, като поръчителят срещу възнаграждение поема риска от
неплатежоспособност на длъжника и това действие е изцяло в интерес на
кредитора, а длъжника няма интерес от него. Застраховането обаче е дейност,
която подлежи на лицензиране, а това поставя допълнителни въпроси относно
валидността на сделката.
Освен това,видно от справка в Търговския регистър
поръчителят „А.Т.“ ЕООД е сто процента собственост на „К.“ ЕАД и адресът на
управление на двете дружества е идентичен. Очевидно е формиран бизнес модел, за
разделяне на приходите от кредита между
две свързани юридически лица с цел да се заобиколи ЗПК. За това юридическата
обособеност на поръчителя е без значение, а същественото е икономическата
свързаност между дружествата.
При това положение ,съдът намира ,че са налице
нарушения на императивни норми – чл.33 от ЗПК,което се постига чрез заобикаляне
на закона и се цели избягване на ограниченията ,наложени от ЗПК и ЗЗП.
Като е стигнал до такива крайни изводи и постановил
решение в този смисъл първоинстанционният съд е постановил едно правилно
решение ,което следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Пазарджишки окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен
съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 2934 по описа на съда за 2019 година ,в
частта,с която е отхвърлен иска за сумата 142,34 лв., представляваща
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство между страните.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.