№ 891
гр. Варна, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Д.а Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Д.а Михайлова Административно наказателно
дело № 20213110201841 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
М. КР. Й. – ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 20-0445-000999
/ 01.03.2021г. на Началника на група РУ – Аксаково при ОД-МВР-Варна, с което са
му наложени следните административни наказания- по пункт 1 - "Глоба" в размер
на 200лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 4 месеца на основание
чл.175 ал.1 т.4 от ЗДП и по пункт 2 – „Глоба“ в размер на 20лв. на основание чл.185
от ЗДП.
С жалбата се навеждат множеството доводи за допуснати нарушения на
процесуалните правила, свързани с описание на нарушението от фактическа страна, а
именно че не е било посочено автомобилът в коя лента се е движел, на какво
разстояние е бил когато му е бил подаден сигнал за спиране, че не било посочено
местоположението на полицейския служител, подал сигнал за спиране, че липсвала
информация защо е бил подаден сигнал за спиране на водача, че не било установено
къде бил разположен полицейския автомобил, посочено ли е било място за спиране на
автомобила и възможност на водача да спре плавно и да не създава опасност за
движението и др. На следващо място са изложени доводи за това, че при определяне на
наказанието не е била взета предвид разпоредбата на чл.27 от ЗАНН , както и не е била
направена преценка за приложението на чл.28 от ЗАНН.По отношение на второто
нарушение, описано в постановлението, в жалбата се сочи, че неплащането на
наложени глоби не съставлява нарушение на ЗДП.Поради тези и други съображения се
иска цялостна отмяна на постановлението , а в условията на алтернативност-
намаляване на размера на наложените наказания.Иска се и присъждане на направените
1
по делото разноски.
В съдебно заседание , въз.Й. , редовно призован, не се явява, представлява се от
надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания.По същество адв. Й. Ал. пледира постановлението да
бъде отменено, а в условията на алтернативност наложените на въззивника наказания
да бъдат намалени до предвидения в закона минимален размер и срок.
Въззиваемата страна, редовно призована, в първото съдебно заседание , се
представлява от упълномощен процесуален представител, който оспорва
жалбата.Представени са и писмени бележки, в които са изложени съображения за това,
че постановлението е правилно, обосновано и законосъобразно и се иска да бъде
потвърдено.Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
както и възражение за евентуална прекомерност на поисканото адвокатско
възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 02.12.2020г. около 12,31ч. въз.Й. управлявал собственият си л.а. „Фолксваген
Голф” с ДК № В 15 83 НН, като се движел в гр.Аксаково, по ул.“Добруджа“ в посока
ул.“Георги Петлешев,“, като навлязъл от пътя гр.Варна-гр.Добрич. На този пътен
участък, до „Пластхим“, в изпълнение на служебните си задължения се намирали
полицейски служители при РУ- Акасково – св.Д.Д. и св.П.С.. Служебният автомобил
бил спрян до завода, в близост до намиращ се там паркинг, който бил над
ул.“Добруджа“. Когато полицейските служители видели да се приближава автомобила
управляван от въз. Й., те решили да му извършат проверка.За това св.Д. , който бил с
униформа и светлоотразителна жилетка, подал сигнал за спиране със стоп-палка по
образец.Въз. Й. спрял на разстояние от около 20-50метра от полицейския служител,
след което дал назад , обърнал автомобила и тръгнал в обратна посока към гр.Варна.
Св.Д. веднага се качил в служебния автомобил , в който бил св.С. и потеглил след
колата на въззивника, който управлявал по начин, не съобразен с пътната обстановка.
Полицейските служители следвали автомобила, който след няколко рискови
изпреварвания , навлязъл в ул. „Батова“, продължил да се движи по нея, след което,
след рязък десен завой , спрял в ляво от пътното платно до гараж.Междувременно св.Д.
бил подал сигнал за случващото се на дежурния в районното управление.Когато видял,
че колата спира, свидетелят спрял полицейския автомобил до него.След това св.С.
проверил документите на въз.Й., а св.Д. забелязал , че предната лява гума на
автомобила се е пръснала. При проверката на документите било установено, че на
въз.Й. е било наложено наказание „глоба“ в размер на 220лв. по НП № 20-0819-001704/
30.10.2020г., влязло в сила на 07.11.2020г., която не била платена в срока за
доброволно изпълнение.
Поради това св.Д. съставил против въз.Й. акт за установяване на нарушение, за
това че не е спрял при подаден сигнал за спиране със стоп-палка по образец от
униформен служител на МВР, както и че управлява МПС с наложена и неплатена в
срок глоба. Нарушенията били квалифицирани като такива по чл.103 от ЗДП и по
чл.190 ал.3 от ЗДП. При личното предявяване на акта , както и в срока по чл.44 ал.1
от ЗАНН въз. Й. не направил и не депозирал възражения.На 02.12.2020г. той заплатил
и наложената му глоба.
Въз основа на съставения акт , против въз. Й. било издадено и атакуваното
наказателно постановление , в което наказващият орган възприел изцяло описаните в
2
него фактически констатации и правната квалификация на нарушенията по чл.103 от
ЗДП и по чл.190 ал.3 от ЗДП. За първото на въззивника било наложено наказание
„Глоба“ в размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4
месеца на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДП, а за второто- „Глоба“ в размер на 20лв. на
основание чл.185 от ЗДП.
В хода на съдебното следствие като свидетел бяха разпитани св.Д. Д. -
актосъставител и св.П. С.- свидетел при установяване на нарушението и при съставяне
на акта, чиито показания съдът кредитира изцяло като дадени обективно,
безпристрастно и пълно. Свидетелите си спомниха за случая с конкретика и описаха
както действията на въз. Й., така и обстоятелствата, при които той е бил установен
като извършител на нарушението и му е бил съставен акт.
Съдът изиска и приобщи към доказателствата по делото завери копия от ежедневна
форма за инструктаж на 02.12.2020г., копие от ежедневна ведомост, информационна
карта на наряда, ежедневна форма за отчет на 02.12.2020г. и докладна записка от
12.10.2021г., които кредитира изцяло като относими към спора.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към
жалбата, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 20-0445-000999 /01.03.2021г. е издадено от
компетентен орган- Началника на група в РУ – Аксаково при ОД-МВР-Варна,
съгласно заповед № I- 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи и в
шестмесечния преклузивен срок.Същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. В
него се съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона реквизити.
Вменените във вина на въз.Й. нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща
му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Не е допуснато
нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като описанието на нарушенията и
обстоятелствата, при които са извършени и установени, е направено с достатъчна
пълнота и конкретика.Посочени са всички съставомерни признаци, като
обстоятелството в коя лента се е движел автомобила, къде се е намирал полицейския
служител, подал сигнала за спиране, причината да направи това, разположението на
полицейския автомобил и други, описани в жалбата, не са сред тях.Поради това съдът
намира възраженията в жалбата за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила по смисъла на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН за неоснователни.
При предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били депозирани
възражения, в които да са наведени спорни обстоятелства, нуждаещи се от
разследване. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за
нарушенията са индивидуализирани. По никакъв начин не е накърнено правото на
защита на жалбоподателят, което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната
3
инстанция.
По пункт 1 от наказателното поставовление :
Съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е констатирал
нарушение по чл.103 пр.1 от ЗДП, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната
норма. От доказателствата по делото по безспорен и категоричен начин се установява,
че на въз. Й. му е бил подаден ясен и разбираем сигнал от полицейски служител.
Въпреки това обаче, въззивникът не е изпълнил вмененото му в чл.103 от ЗДП
императивно задължение при подаден сигнал за спиране от контролните органи да
спре на посоченото място, а след като е спрял на разстояние от него, е дал назад,
обърнал е автомобила и е продължил движението си в посока гр.Варна, което е
наложило да бъде преследван от полицейските служители до момента , в който е спрял
. Съдът намира това за доказано по категоричен начин съобразно събраните по делото
гласни и писмени показания.От показанията на св. Д. Д. и св.П. С. , които съдът
кредитира изцяло, както и от приложените по делото ежедневна ведомост, инструктаж,
информационна карта на наряда и др. от 02.12.2020г. , се установява, че въз. Й. е
управлявал лек автомобил , движейки се в гр.Аксаково, по ул.“Добруджа“ в посока
ул.“Георги Петлешев“ и е възприел подадения му ясен сигнал за спиране, който не
е изпълнил , доколкото е спрял, обърнал е автомобила и е напуснал мястото. Това
поведение на въз.Й. е било възприето лично от полицейските служители, които го
описват по идентичен начин, както и сочат маршрута, по който въззивникът е
преминал, опитвайки се да избегне полицейската проверка.С оглед на изложеното до
тук съдът намира, че въз. Й. е извършил описаното в акта и постановлението
нарушение на чл.103 от ЗДП.
Правилно е била приложена и санкционната норма- чл.175 ал.1 т.4 от ЗДП, тъй
като именно в нея е предвидена санкцията за водач на МПС , който откаже да изпълни
нареждане на органите за контрол , каквото виновно поведение в случая е налице.
Съдът намира, че правилно наказващият орган е наложил на въз. Й.
административно наказание „Глоба” и „Лишаване от право да управлява МПС”, тъй
като това е предвидената в закона санкция за допуснато нарушение на чл.103 от
ЗДП.При индивидуализация на размера на наложената „глоба” и „лишаване от право
да управлява МПС” административно-наказващия орган обаче се е съобразил с
всички обстоятелства, визирани в чл.27 от ЗАНН, както и не е изложил мотиви по
какви причини е наложил на въз.Й. наказания в срок и размер към средния. Поради
това съдът намира, че следва да намали наложените наказания , като намали размера
на наказанието „Глоба“ от 200лв. на 100лв. и „Лишаването от право да управлява
МПС” за срок от 4 месеца на 3 месеца. Така определените наказания, малко над
минималните предвидени в закона, са справедливи , съответстващи на извършеното
нарушение и по –високата степен на обществена опасност на нарушителя, и ще
изпълнят целите на чл.12 от ЗАНН.
По пункт 2 от наказателното постановление :
От доказателствата по делото безспорно се установява, че въз. Й. е управлявал
превозно средство с незаплатена глоба , наложена с влязло в сила на 07.11.2020г.
Наказателно Постановление № 20-0819-001704/ 30.10.2020г.Безспорно е също така, че
тази глоба е била платена на 02.12.2020г., като доказателство за това е приложено по
преписката.
Неправилно обаче наказващият орган е приел, че въззивникът следва да бъде
санкциониран и то на основание чл.185 от ЗДП.Тази санкционна разпоредба е обща и
4
бланкетна и в нея не се съдържа конкретен състав на административно нарушение.В
самата норма на чл.190 ал.3 от ЗДП пък не е установено конкретно задължение за
водача на МПС, неизпълнението на което да представлява административно
нарушение. Тя въвежда едномесечен срок, в който водачът разполага с възможност да
плати доброволно наложената му глоба с влязло в сила наказателно постановление, но
не предвижда наказание за неспазване на този срок. Това е така, тъй като
преследваната от закона цел е предоставеният срок да е именно за доброволно
плащане. Затова единствената последица от бездействието на водача след изтичане на
едномесечния срок по чл.190 ал.3 от е възможността за пристъпване към
принудително събиране на глобата, както и налагане на принудителни
административни мерки по чл.171 т.1 б.“д“ от ЗДП и по чл.171 т.2 б.“к“ от ЗДП.
Следователно, неплащането на наложените глоби за нарушенията на ЗДвП, не
съставлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, тъй като
законодателят не е обявил това деяние за наказуемо, а е регламентирал други
последици от бездействието на водачите. Това е видно и от систематическото място на
разпоредбата на чл.190 ал.3 от ЗДвП, която се намира в края на Глава седма
„Административно-наказателни разпоредби“ на ЗДП, дори след цитираната като
санкционна норма на чл.185 от ЗДП.
Поради това съдът намира, че атакуваното постановление в пункт 2 следва да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
По отношение на направените искания за присъждане на разноски, съдът
намира следното :
С оглед изхода на делото , съдът намира направените искания от процесуалните
представители и на двете страни за основателни. Такива разноски се дължат съобразно
чл. 63 ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от АПК вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78 ал.8 вр. ал.3
от ГПК вр. чл. 37 ал.1 от ЗПП вр. чл. 27 „е“ от Наредбата за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида
и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27 „е“ от
Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до
120лв.. Поради това и като съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна
сложност, съдът прецени, че следва да определи на ОД на МВР юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80лв. , а в съответствие с правилото на чл. 78 ал.3 вр. ал.1
от ГПК и да присъди на ОД-МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер
на 36лв. , пропорционално с изменения размер на административната санкция.От
страна на въз. Й. обаче не са представени доказателства за заплатени разноски за
адвокатско възнаграждение.Поради това и съдът не би могъл да се произнесе по
направеното в жалбата искане в тази насока.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно Постановление № 20-0445-000999 / 01.03.2021г. на
5
Началника на група РУ – Аксаково при ОД-МВР-Варна, с което на М. КР. Й. – ЕГН
********** са наложени следните административни наказания- по пункт 1 - "Глоба"
в размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 4 месеца на
основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДП и по пункт 2 – „Глоба“ в размер на 20лв. на
основание чл.185 от ЗДП, като НАМАЛЯВА размера на наказанието „Глоба“ от
200лв. на 100лв./ сто лева/ и срока на наказанието „Лишаване от право да управлява
МПС“ от 4 месеца на 3 / три/ месеца , наложени на М.Й. по пункт 1 , и ОТМЕНЯ
наказателното постановление в пункт 2 , с който на М.Й. е наложено наказание
„Глоба“ в размер на 20лв. на основание чл.185 от ЗДП.
ОСЪЖДА М. КР. Й. – ЕГН ********** да заплати на ОД-МВР-Варна сумата
от 36лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6