Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Перник, 12.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК XІ-ти
състав, гражданска колегия в открито съдебно заседание проведено пети юли две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
при участието на секретаря ЛИЛИ ДОБРЕВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 8407
по описа на съда за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по искова молба подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”
представлявано от Изпълнителния директор Любомир Вангелов Спасов с искане да
бъде установено спрямо ответника Б.Д.Е. с
ЕГН **********,
адрес ***, че дължи сума за консумирана
топлинна енергия в общ размер на 717.35
лв. /Седемстотин и седемнадесет лв. и 35 ст./
от които: главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в
размер на 620.3 лв. /Шестстотин и двадесет лв. и 30 ст./ за периода
от 01.05.2016г. до 30.04.2017г.
както и сумата от 97.05 лв. /Деветдесет и
седем лв. и 5 ст./- законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 10.07.2016г. до 28.08.2018г.; ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на сумите, както
и направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски.
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК”АД твърди,
че между топлопреносното предприятие и ответникът, била налице облигационно
правна връзка, създадена по повод
продажба на топлинна енергия, тъй като
ответника притежавал за процесния период и имот, качеството „клиент на топлинна енергия за
битови нужди” по смисъла на Параграф 1, т. 2а от ДР от ЗЕ, а отношенията между
тях били уредени по начин установен в Общи условия съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ
и публикувани във в-к "Съперник" бр.29 от 29.04.2008г. Съществуващото
правоотношение било възникнало с присъединяване на имота, към топлопреносната
мрежа и откриване на партида на абоната на топлофициран имот и в качеството си
на "клиент на топлинна енергия за битови нужди" и съгласно Общите
условия на договора - ответника бил задължен в 30-ет дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнася да заплати потребената топлинна енергия в размер
посочен в ежемесечните фактури. На основание чл. 139 от ЗЕ, разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост/CEС/, се извършва чрез система
за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния
регистър по чл.139а от закона. В конкретния случай, по време на процесния
период лицето "Нелбо" ЕАД е
извършвало услугата дялово разпределение на топлинната енергия” в изпълнение на
разпоредбата на чл. 140, ал. 5 от ЗЕ. Съгласно чл. 155. ал. 1, т. 2 от ЗЕ
сумите за топлинна енергия, са начислявани от топлофикация по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния период, са изготвяни изравнителни сметки
от фирмата топлинен счетоводител на база реален отчет на уредите в съответствие
с Методиката към Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяване /НТ/. При
условие, че резултатът от изравнителните сметки на ответника със сума за
доплащане, то тя са прибавя към дължимата сума за процесния период. В случай,
че резултатът от изравнителните сметки е сума за възстановяване, то от нея
служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най -
старото.
Ответника в
законоустановения едномесечен срок е подал отговор, с които оспорва изцяло
предявените искове твърди, че между топлофикационно дружество от една страна и
титуляра на партидата от друга, не е била налица облигационна връзка, относно
продажбата и покупката на топлинна енергия, тъй като нямало сключен идивидуален
договор, както било прието във всяка държава в ЕС. Неоснователна е исковата
претенция и защото не съществувала облигационна връзка, въз основа на валидно
сключен договор за доставка на топлинна енергия, поради което не е възникнало и
облигационно правоотношение по реда на чл. 150, ал.1 и 2 от ЗЕ. Ответникът не е
откривал партида за имота, не е доказано че е било налице каквото и да е
потребление на топлинна енергия и имота, за който се води делото. Иска е и
неоснователен, тъй като ответникът през процесния период не бил ползвал имота.
По отношение собствеността и ползването на посочения в исковата молба
топлоснабден имот имало висящи две дела между него и посочените трети за
производството лица, които на осн чл. 219, ал.3
от ГПК привличал, като трети лица помагачи.
С
определение от 21.02.2019г. на осн чл. 219, ал.1 от ГПК е конституирал като
трети лица на страната на ответника Ю.М.И. и Д.С.М., редовно увдеомени не
изразяват становище по предявения иск и хода на производството.
В открито съдебно заседание ищеца редовно призован, чрез
процесуалния си представител подържа така депозираната искова претенция, като
моли да бъде уважена изцяло и бъдат присъдени направените по делото разноски за
което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът, в открито съдебно заседание
редовно призован, редовно призован в условията
на чл. 41, ал.2 от ГПК не се явява не изпраща представител не изразява
становище по съществото на спора.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното:
Видно от материалите по
приложеното ч.гр.д № 06313/2018 по описа
на Пернишки районен съд ищецът на 9/17/2018
г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
против длъжника-ответник в настоящото производство Б.Д.Е..
По образуваното дело Пернишки
районен съд, след като е преценил редовността на подаденото заявление на осн
чл. 410 от ГПК е издал заповед за изпълнение №4572/17.09.2018г.
В срока по чл.414 ал.2 от ГПК
ответникът е подал възражение с което заявил, че оспорва вземанията.
От
назначените и изпълнени по делото съдебно техническа и съдебно икономическа
експертизи се установява, че за периода от 01.05.2016г.
- 30.04.2017г., стойността на доставена и
ползвана, но незаплатена топлинна енергия на ответника към ищеца е в размер на
сумата от 620.3 лв., като законната лихва за забавата на месечните
плащания за исковия период 10.07.2016г. -
28.08.2018г., върху главницата плюс
сумата за дялово разпределение и извършени корекции е в размер на сумата от 97.05 лв., както и че исковия период отчетеният показания на общия топломер в абонатната
станция ежемесечно са нанасяни и опразване по съответния ред и осчетоводяване,
като на фирмите за дялово разпределение ежемесечно е подавана за разпределение топлоенергия с
предварително приспаднати технологични разходи абонатната станция т.е. нетна
енергия, която съвпада с отразената в изравнителните сметки от представените
индивидуални изравнителни сметки, че е осъществено дялово разпределение на
топлинна енергия извършено по методиката на Наредба за топлоснабдяване. За
процесния период в деловодството на ФДР "Нелбо"
ЕАД не са подавани възражения относно изравнителните сметки от
ответника. Топломерите в ЕС са минали пред последяващи проверки и метрологичен
контрол.
Видно от представените по
делото писмени доказателства Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация – Перник“ АД на потребители в гр. Перник
публикувани във вестник „Съперник“, бр. 82/3959 от 29 април 2008 , съгласно чл.
31, се продавачът издава данъчни фактури. В чл. 32, ал. 2 от ОУ на е визирано
задължение купувачите, да заплащат дължимите суми за ползваната от тях топлинна
енергия, по един от следните начини по
т.1 на 10 равни месечни вноски и две изравнители; или по т.2. Месечни вноски
опредени по прогнозен консумация за имот в сградата и една изравнителна; или по
т.3. по реална консумация, след датата на фактурирането. Съгласно чл. 47 от ОУ
при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на топлинна енергия купувача
дължи обезщетение за забава до деня на постъпване на дължимата сума по сметка
или в касите на продавача на осн. чл. 86 от ЗЗД
При така установените фактически
обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл.124, ал. 1 от ГПК за признаване
на установено, спрямо ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в общ
размер на 717.35 лв. от които: главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в размер на 1105.91 /
за периода от 01.05.2014г. до 30.07.2017г.
както и сумата от 199.16 лв. - законна лихва за забава на месечните плащания
за периода от 08.07.2014г. до 26.02.2018г.; ведно със законната лихва от датата
на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на сумите, както и
направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски.
Така предявеният иск е за установяване на
спорното правоотношение, а не за осъждане на ответника да заплати сумите, като
предвид характера на иска в настоящото производство на първо място следва да
бъде доказано наличието на облигационна връзка между страните предвид
направеното оспорване на ответника, че е потребител на топлинна енергия за
процесния период за топлоснабден имот находящ се в гр. Перник, ул. "Княз Батенберг" бл.2, ет..11
и няма качество на клиент на топлинна енергия. Поради което топлофикационното
дружество следва да докаже наличие на облигационна връзка между него и
ответника, в качеството му на „потребител на топлинна енергия“. Качеството
„потребител“ има легално определение в Закона за енергетиката, чл. 153, ал.1, и
съгласно разпоредбата, потребител на топлинна енергия е всеки собственик и
титуляр на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединен
към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Доставката на
топлинна енергия е задължение на топлопреносното дружество по силата на чл.
102, т.1 вр. с чл. 105, ал.1 от ЗЕЕ /отм./ и чл. 130, т.1 вр. с чл. 133, ал.3
от ЗЕ. Самата топлинна енергия представлява специфичен вид стока, а
облигационното отношение между доставчика и потребителя възниква по силата на
закона, като самият ред и начин се регулират в “Общите условия”, а цените се
определят от ДКЕВР. “Топлофикация
Перник” АД гр. Перник освен, че произвежда топлинна енергия, се явява и
топлопреносно предприятие, съгласно §1, т.44 от ДР към ЗЕ.
Облигационната връзка между ответника и дружеството е
възникнала, по силата на закон от момента, в който е станал титуляр на правото
на ползва върху топлофициран имот, в който момент той е придобил и качеството
потребител. Касателно настоящия случай по делото безспорно се установи, видно
от представеното по делото писмено доказателство НА за покупко-продажба на недвижим имот № 68, том І, рег.№1066, дело № 60/2010г.
по описа на Маруся Маркова нотариус с
райн на действие Пернишки районен съд, че ответникът е придобил
собствеността върху имота посочен в исковата молба, като топлоснабден имот.
Наведените доводи относно спор за собствеността на
процесния топлоснабден имот, не са доказаха в хода на производство.
Касателно настоящия случай по делото
безспорно се установи, че ответника е собственик на имота посочен в исковата
молба, като топлоснабден имот. От изложеното е видно, че не е необходимо
сключването на писмен договор между страните, тъй като се касае за един особен
вид договор, определен от закона и доразвит в Общите условия на дружеството.
Този вид договор е уреден със специален спрямо общите разпоредби на ЗЗД закон,
а именно ЗЕ.
След като облигационната връзка
е възникнала по силата на закона и се регламентира от него, цените на
топлоенергията не се определят от страните по облигационното правоотношение, а
от държавен орган – регулатор, топлофикационните дружества не могат да избират
своите абонати, а дори са длъжни по закон да ги топлофицират и да приобщават
нови абонати, както и потребителите не могат да избират своя топлинен
доставчик, с оглед спецификата на доставяната стока и необходимите технически
съоръжения за нейното доставяне и потребление, то ЗЕЕЕ /отм./ и ЗЕ се явява
специален закон, а правните норми на Европейското законодателство, ТЗ, ЗЗП и
други нормативни актове, не могат да дерогират тяхното действие, тъй като
последните се явяват общи.
Разглеждането на това основание
за възникване отношенията между страните
не е извън рамките на заявеното в исковата молба, тъй като освен позоваването
на общите условия, ищецът-доставчик на топлинна енергия се позовава и на
правоотношение между него и ответника, възникнало и по силата на закона и
подзаконовите нормативни актове.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката
/ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на топлопреносното
предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение
и заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение
на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване
на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. (нова
- ДВ, бр. 74 от 2006 ) редът и сроковете
за предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им сметки за
разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което
тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е
предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от
потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се
отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото не са ангажирани
доказателства за постигнати различни условия между старините, поради което
съдът приема, че общите условия са приложими в отношенията между същите.
Посочените Общи условия уреждат
взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за
битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост “ПРОДАВАЧ” и всички
потребители на топлинна енергия, наричани за кратко "КУПУВАЧ",
присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. Перник и са
издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда
договорните отношения между страните само по отношение на договорите в областта
на енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и
ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това
договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от
момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и
започне да потребява топлинна енергия от същата.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от
Общите условия, КУПУВАЧЪТ е длъжен да заплаща дължимите се суми в срок, като
съгласно чл. 30, ал. 1 заплащането на консумираната топлинна енергия може да
стане на 11 месечни вноски и една 12 изравнителна или на ежемесечни вноски,
определени по прогнозна консумация. Съгласно чл. 41, ал. 1 от Общите условия,
при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на топлинната енергия се
дължи и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на
постъпване на дължимата се сума. Съответно при сключени договори с търговец по
реда на чл. 140, ал. 3 от ЗЕ размерът на потребената топлоенергия се изчислява
въз основа на данните на фирмата за дялово разпределение. Самата цена се
формира от няколко компонента, като такса мощност /за определен период от
процесния/, потребена топлоенергия за общи части от сградата, БТВ. Потреблението на топлоенергия може да се
осъществи и чрез преминаващите през банята и помещенията тръби, а що се касае
до парната инсталация, тя е обща част от сградата и не подлежи на премахване
без решение на общото събрание на етажната съсобственост.
Освен съществуването на
договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи и
размера на претендираните задължения на ответника. От заключението на изслушаните
по делото съдебни експертизи на назначените вещите лица, които съдът кредитира
изцяло, се установява, че по компоненти задълженията образуващи крайната цена,
за процесния период и дължимите суми за главница и лихви са в размер на предявените
искове.
Не се ангажираха доказателства,
че фирмата за топлинно счетоводство е подала неверни данни на дружеството ищец
при проведено годишно отчитане. В случая ищцовата страна твърди един
отрицателен факт - липса на плащане по договора за процесния период, който не
подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за
това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което
може да стане само с писмени такива. По делото не са представени документи, доказващи
плащане от страна на ответника.
От съдебно-техническата експертиза
на допуснатата комплексна експертиза се установява, че имота е топлоснабден.
Проверката не е констатирала разлика между нетната енергия и енергия за
разпределение по имоти в сградата етажна собственост. Посочва се, че
начислените суми са коректни, пресметнати съгласно утвърдената методика,
прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно
начислените суми са приведени към реално отчетените с изравнителните сметки за
съответните периоди, като вещото лице е констатирало, че количеството на
топлинна енергия е определено правилно, съгласно методиката.
Във
връзка с наведените от ответната страна оспорвания на допуснатата и приета по
делото съдебно – икономическа експертиза съдът намира, че следва изрично да
посочи, че в теорията и практиката понятието „Падеж“ се използва с две значения
Първото от тях визира момента, в който задължението трябва да бъде изпълнено.
При липса на изпълнение длъжникът изпада в забава. На второ място падеж се
нарича моментът, в който може да бъде поискано изпълнение. В този смисъл
падежът определя изискуемостта на задължението – възниква претенцията на
кредитора и той може да покани длъжника да изпълни, както и да предяви иск за
изпълнение. От падежа в този смисъл започва да тече погасителната давност.
Предвид на това и настоящия състав намира, че в случая не следва да се
употребява термина „Падеж“, а за определяне на релевантните моменти да се
използват понятията изпълняемост и изискуемост на задължението.
Изпълняемост
има, когато длъжникът може да наложи изпълнението и кредиторът е длъжен да
приеме изпълнението; ако не го приеме, то той изпада в забава.
Изискуемост
- едно вземане е изискуемо, когато кредиторът разполага вече с претенция (материално
правната годност на едно вземане да бъде принудително осъществено). Когато е
уговорено задължение със срок, тоест задължението да бъде платено в определен
срок: длъжникът трябва да изпълни до изтичането на този срок. Не е нужно
длъжникът да бъде поставен в забава чрез покана, изтичането на срока има
характер на покана /dies interpelat pro homine. В субективно отношение срокът
може да бъде уговорен в полза на длъжника или в полза на кредитора. Когато
срокът е уговорен в полза на длъжника задължението е неизискуемо преди
изтичането но срока, а е само изпълняемо, тоест длъжникът може да изпълни преди
срока.
Касателно
настоящия случай, съгласно чл. 32, ал. 1 на Общите условия Купувачите заплащат
топлинната енергия по един от следните начини:
1.
на 10 равни месечни вноски и две
изравнителни сметки;
2.
на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите в сградата и
една изравнителна вноска;
3.
по реална месечна консумация.
На
следващо място съгласно чл. 34, ал. 1и 2 от Общите условия „Купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат в
30-дневен срок, след датата на издаване на данъчни дебитни известия.“. Във
връзка с повдигнатия спор съществено значение има и разпоредбата на чл. 34, ал.
6 от Общите условия, съгласно която „При неизпълнение в срок на задълженията по
ал. (1), купувачите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия, в
този случай продавачът има право да ги уведомява по подходящ начин за
забавата.“
От
посоченото може да се направи извода, че сроковете по чл. 34, ал. 1 и 2 от
Общите условия са уговорени в полза на клиента – длъжника. В този срок
задължението е изпълняемо, но не е изискуемо, тоест длъжника изпадна в забава след
изтичане на посочените месеци, поради което дължи и обезщетение по смисъла на
чл. 86 от ГПК
Предвид изложеното съдът кредитира изцяло заключенията на вещите
лица. като обективно, безпристрастно и компетентно изпълнено и въз основа на
него формира фактическите си изводи относно начина на отчитане на топлинна
енергия както и размера на дължимата
искова претенция.
Предявеният иск за претендираната
главницата се явява основателен и доказан до пълния му размер. Както бе
посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се
извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане. По делото не са представени доказателства до коя дата е следвало да стане всяко
съответно плащане, но предвид горепосоченото и с оглед, че плащанията са били
ежемесечни, то плащането е следвало да стане до последната дата на съответния
месец. Предвид на това, следва да бъде уважен и иска по чл. 86 от ЗЗД, като
ответника бъде осъден да заплати и законната лихва върху главницата, считано от
10.07.2016г. до 30.04.2017г. На същото правно основание следва да се присъди и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на дължимостта на
направените разноски, съгласно т. 12 на ТР 4/2013 на ОС ГТК на ВКС, настоящия
съдебен състав съобразявайки изхода на спора, и разпределяйки отговорността за
разноските, както в исковото така и в заповедното производство, след като
установи, че ищеца е направил разноски както следва: заплатена държавна такса в
заповедното производство – 25.00 лв. ;
заплатена държавна такса в исковото производство - 25.00
лв.; внесен депозит за вещи лица – 250.00
лв.; заплатена такса за съдебни удостоверения – 5.00
лв.; юрисконсултско възнаграждение – 150.00
лв., а ответника неяма направени разноски, в полза на ищеца следва да присъди сумата
в общ размер от 455 лв., с оглед изцяло
уважаване на исковата претенция.
Водим
от горните мотиви и на осн. чл. 422 във
вр с чл. 415 от ГПК СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Б.Д.Е. с ЕГН **********,
с адрес *** че ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република” представлявано
от Изпълнителния директор Любомир Вангелов Спасов СУМАТА в общ размер от 717.35
лв. /Седемстотин и седемнадесет лв. и 35 ст./
от които: главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия в размер на 620.3 лв. /Шестстотин и двадесет лв. и 30 ст./ за периода
от 01.05.2016г. до 30.04.2017г., както и сумата от 97.05 /Деветдесет и седем лв. и 5 ст./ законна лихва
за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016г.
до 28.08.2018г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на Заявлението по чл.410 ГПК, а именно 17/09/2018г. за които суми е издадена заповед
изпълнение на парично задължение по чл. 410 № 4572/17.09.2018г.
по ч.гр. д. № 06313/2018 по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Б.Д.Е. с ЕГН
**********, с адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД с ЕИК ********* и със седалище и
адрес на управление гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република” представлявано
от Изпълнителния директор Любомир Вангелов Спасов СУМАТА
от 455.00 лв. /Четиристотин петдесет и пет лв. и 0 ст./ представляваща направените
съдебно деловодни разноски съразмерно уважената част на иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Пернишки окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО се постанови при участието на Ю.М.И. и Д.С.М., като трети лице - помагачи в
процеса на страната на ответницата Б.Д.Е..
След влизане на решението в
сила, да се изготви заверен препис от същото за
прилагане по ч.гр.д. 06313 / 2018
по описа на съда, като същото бъде върнато в деловодството на ПРС и докладвано
на съдията-докладчик издал заповед № 4572 / 17.09.2018г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: