Р Е Ш Е Н И Е
№ 577
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Пловдив, 06.11.2018 г.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХI
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МИГЛЕНА ПЛОЩАКОВА
при
секретаря Мая Крушева, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 714 по описа за 2017 г., намери за установено следното:
Производството
по делото е образувано по исковата молба, подадена на 27.11.2017 год. от
„УниКредит Булбанк” АД против И.Я. и Й.Я., с която са предявени искове за
установяване на парични вземания по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК.
Исковите
претенции се основават на следните фактически
обстоятелства:
На
24.03.2008 год. между „УниКредит Булбанк” АД, от една страна, в качеството на
кредитор и И.Й.Я., от друга страна, в качеството на кредитополучател, бил
сключен договор за банков ипотечен кредит № 172, по силата на който банката
предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 46 000 евро за ремонт
на жилище. Усвояването на кредита било извършено на 02.04.2008 год. чрез превод
на сумата по посочената в договора банкова сметка, чийто титуляр бил
кредитополучателят. И.Я. се задължил да върне кредита в срок до 01.04.2043 год.
Погасяването на задълженията следвало да се извършва чрез заплащането на
месечни погасителни вноски и съгласно погасителен план, които към датата на
усвояването на кредита, били в размер на 251,14 евро всяка, включващи главница
и лихви, платими на първо число на месеца.
Дължимата
според т. 4, вр. т. 11.1. възнаградителна лихва била променлива величина и се
формирала като сбор от два компонентна – променлив базов лихвен процент /БЛП/, чието формиране било описано в договора
/ чл. 11.1.1 от договора, вр. чл. 10.3. и 10.3.2. от Условията по кредити на
физически лица – ипотечни кредити/ и общите условия и установена в договора надбавка в размер на 0,75%. БЛП се
формирал на база едномесечния Eurobor. Към
датата на сключването на договора приложимият БЛП бил в размер на 4,2%, а към
датата на усвояването на кредита, когато започнало и неговото олихвяване, БЛП
бил в размер на 4,359%. В т. 4 от уточняващата молба, постъпила на 15.03.2018
год., е описан размерът на прилагания към кредита годишен лихвен процент: до 05.01.2009
год. – 5,10%; до 04.03.2009 год. – 3,442%; до 03.08.2009 год. – 2,293%; до
11.08.2016 год. – 1,288%
На
11.08.2016 год. бил сключен анекс № 1 към договора за кредит, с който
отношенията между страните били преуредени. Анексът към договора за кредит бил
подписан и от Й.И.Я., който встъпил в правоотношението като поръчител и поел солидарна отговорност
наред с кредитополучателя за изплащането на дълга.
Според
анекса редовният дълг, формиран от неиздължена – просрочена и изискуема част от
главницата и просрочена и изискуема част от лихва, бил в размер на 40 590 евро.
Определен бил нов краен срок за издължаването на кредита – 24.04.2043 г.
Периодът от 11.08.2016 год. до 01.04.2017 год. бил определен като гратисен по
отношение на вноските за главница, а лихвата за този период била фиксирана в
размер на 2,96%; а за времето след
изтичането на гратисния период - от 01.04.2017 год. до крайната дата за
издължаване, дължимата възнаградителна лихва се определяла като сбор от променлив пазарен лихвен индекс /ПЛИ/,
приложим за съответния период на олихвяване, плюс договорена фиксирана надбавка
от 7,672%. Към датата на подписването на анекса ПЛИ бил минус 0,282%, като
лихвата се променяла автоматично /увеличава/намалява/ при промяна с повече от
0,25% на ПЛИ. За периода от 23.11.2016 год. до 24.11.2016 год. приложимият
годишен лихвен процент бил 7,371%, формиран от БЛП „-0,301“ и фиксираната
надбавка от 7,672%. Претенцията за договорна лихва в размер на 8,31 евро била
формирана именно при прилагането на ГЛП от 7,371%.
Длъжниците
обслужвали кредита нередовно, като извършвали вноски не на падежа и не в
необходимия размер. Общият размер на платените по договора главници, лихви и
неустойки в периода от сключването на договора до подаването на заявлението по
чл. 417 ГПК бил 14 923,05 евро, от които 7865,81 евро главници; 5 826,11 евро
лихва за редовна главница и 1 231,13 евро лихви за просрочени главници
/наказателна лихва/. Последното плащане по кредита датирало от 31.08.2016 год.,
когато била внесена на каса сумата 180 лв., с която били покрити задължения за
такси, наказателна лихва и лихва върху просрочена главница. Към датата на
сезирането на заповедния съд - 29.08.2017 год. били налице непогасени вноски
съгласно договора и погасителния план за м. 09., м. 10. и м. 11.2016 год.
На
основание чл. 17.1. от Анекс № 1 вземането на банката било обявено за изцяло предсрочно изискуемо с волеизявление на
ищеца, удостоверено на 24.11.2016 год. На кредитополучателя И.Я. била връчена
нотариална покана на нотариус В.З., с която банката го уведомила за упражненото
от нея право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като е дадена и
възможност за доброволно изпълнение на задълженията. Нотариална покана за
предсрочната изискуемост била връчена и на поръчителя Й.Я.. Едва след
връчването на поканите било пристъпено към подаване на заявление по чл. 417 ГПК.
Предвид
изложеното ищецът моли съда да
постанови решение, с което бъде признато
за установено в отношенията между страните, че И.Й.Я. и Й.И.Я. дължат солидарно на „УниКредит Булбанк“ АД следните суми:
Сумата 40
590 евро главница, ведно със
законната лихва, считано от 29.08.2017 год. /датата на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното плащане;
Сумата 5
805,05 евро лихви за периода от
01.09.2016 год. до 27.08.2017 год., от които:
-
8,31 евро договорна лихва;
-
347,08 евро лихва за гратисен период;
-
2 295,39 евро лихва върху просрочена главница;
-
30,45 евро неустойка върху лихва за гратисен
период;
-
0,64 евро неустойка за просрочена лихва;
-
3 123,18 евро неустойка за просрочена главница.
Ангажирани
са доказателства. Претендират се разноските, сторени по делото, както и
разноските в заповедното производство.
Ответниците И.Й.Я. и Й.И.Я.
в законовия двуседмичен срок са подали отговори
на исковата молба, с които оспорват предявените искове по основание и
размер.
Развиват възражения срещу
редовността на обявяването на предсрочната изискуемост на кредита. От приложената
към исковата молба нотариална покана на нотариус З. било видно, че същата не е
връчена лично на кредитополучателя, а било пристъпено към залепване на
уведомление на постоянния/настоящия адрес на основание чл. 47 ГПК. В разписката
за връчване на поканата било посочено, че адресът е посетен три пъти – на
09.01.2017, на 23.01.2017 год. и на 09.02.2017 год., но не било открито лице,
което да получи поканата. Процедурата по връчването на поканата била опорочена.
Не били положени усилия да се съберат данни дали адресатът пребивава на адреса
и по кое време може да бъде открит; следвало да бъдат извършени три посещения в
рамките на повече от месец, а в случая посещенията били направени точно в
рамките на един месец. Липсвали данни за това с какво съдържание е било
уведомлението, залепено на вратата на адресата. Изразяват се съмненията на
кредитополучателя, че са извършвани посочените в разписката три посещения на
адреса. Оспорва се официалното удостоверяване в разписките досежно начина на
връчването на поканите и се настоява да бъде открито производство по
оспорването им по реда на чл. 193 ГПК.
В изпратените до
ответниците нотариални покани не било налице валидно волеизявление за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем. Ответната страна счита, че както в
извлечението от сметка, така и в уведомлението за предсрочна изискуемост,
следва да има позоваване на предсрочната изискуемост и посочване на фактите, на
които тя се основава. В поканата било посочено, че е налице нарушаване на
договора и анекса към него, но в чл. 17.1 от анекса се съдържали няколко
различни хипотези на предсрочна изискуемост – неплащане на вноска, налагане на
запор и пр., а на коя от тези предпоставки банката основавала изявлението си не
било посочено. В нотариалната покана липсвали твърдения има ли неплатени
вноски, кои са те, кога е настъпила забавата.
Ответната страна се
позовава на т. 9.8. от Анекса, според която при неизпълнение на задълженията по
него, действието му се прекратява автоматично. Това означавало, че след
прекратяването на действието на анекса, страните продължавали да бъдат обвързан
с първоначалния договор от 2008 год. А клаузите на договора, в които била
уговорена възнаградителна лихва, били нищожни, тъй като съставлявали неравноправни клаузи. Не била налице
яснота каква е методиката за формиране на базовия лихвен процент, а оттам и на
възнаградителната лихва. В т. 11.1.3. от условията за усвояване било предвидено
единствено увеличаване на възнаградителната лихва, но липсвала възможност при
промяна на пазарните условия същата да бъде намалена. Това създавало значително
неравновесие в правата и задълженията на страните по договора.
Според твърденията на
ищеца индексът Eurobor
от края на 2008 год. е имал траен спад и за да компенсира своите загуби,
банката въвела и нов елемент при формирането на годишната лихва, а именно
премия, без тя да е договорена с кредитополучателя.
Съществуващата в договора
неравноправна и съответно нищожна
според чл. 143 ЗЗП клауза довела до заплащане от страна на кредитополучателя на
лихви без правно основание, които се твърди да са в размер на 25 000 лв.,
за която сума е заявено възражение за прихващане.
В писмения отговор на
поръчителя Й.Я., освен всички възражения, изложени от главния длъжник, е
въведено и възражение по чл. 147 ЗЗД за прекратяване на отговорността му.
Счита, че отправената до поръчителя нотариална покана за обявяването на
предсрочната изискумост на кредита е без правно значение, тъй като поръчителят
се счита редовно уведомен за предсрочната изискуемост с уведомяването на
главния длъжник. Заповедното производство било образувано на 29.08.2017 год.,
след изтичането на срока по чл. 147 ЗЗД.
В допълнителната искова молба ищецът заявява, че поддържа изцяло
изложеното в първоначалната искова молба.
Във връзка с оспорването
от страна на ответниците на официалното удостоверяване на разписките към
представените с исковата молба нотариални покани, ищецът заявява, че ще се
ползва от оспорените документи. В случай на откриване на производство по реда
на чл. 193 от ГПК са настоява като свидетел да бъде допуснат нотариус З..
Отговор
на допълнителна искова молба
не постъпил.
По
предварителните въпроси:
Предявените
по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124 ГПК установителни искове са
с материално правно основание чл. 430 и сл. от Търговския закон, вр. чл. 79,
ал. 1, чл. 92 ЗЗД.
Възраженията
на ответната страна са с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143 и сл.
ЗЗП, чл. 147 ЗЗД, а възражението за прихващане – по чл. 103, вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
От служебно
изисканото от РС - Пловдив ч.гр.д. № 13602 / 2017 год. се установява, че по
заявление, подадено на 29.08.2017 год. от „УниКредит Булбанк“ АД е издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу И.Я. и Й.Я..
На
16.10.2017 год. са били подадени възражения срещу заповедта за изпълнение от
двамата длъжници. Възраженията са подадени своевременно, в рамките на законовия
двуседмичен срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, тъй като заповедта за изпълнение, ведно
с поканата за доброволно изпълнение, е била връчена от съдебния изпълнител
длъжниците на 02.10.2017 год. и от този момент е започнал да тече срокът за
възражения. Като е приел обосновано, че възраженията са своевременно подадени,
заповедният съд е дал указания на заявителя по чл. 415, ал. 1 ГПК, че следва да
установи правата си спрямо възразилите длъжници в едномесечен срок от
съобщението. Това съобщение е връчено на банката на 30.10.2017 год. Исковата
молба, с която съдът е сезиран понастоящем, е подадена в канцеларията на ОС –
Пловдив на 27.11.2017 год., т.е. в рамките на указания на заявителя едномесечен
срок. Довнесена е дължимата за производството държавна такса.
Производството
по делото, в частта за установяване на вземанията на банката за неустойки, е
било частично прекратено с определение № 325/16.02.2018 год., но същото е
отменено от АС – Пловдив с определение № 150/30.03.2018 год. Поради това делото
има за предмет всички първоначално заявени с исковата молба вземания.
Като
своевременно заявено, следва да бъде прието за съвместно разглеждане в настоящото
производство възражението на ответната страна за прихващане на исковите
претенции с искането за връщане на надвнесени лихви в размер на 25 000
лева.
Въз основа на твърденията
и становищата на страните с доклада по делото са приети за безспорни между тях обстоятелствата, свързани със сключването на
процесния договор за кредит и на анекса към него.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, като разгледа събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните,
намира за установено следното:
Приет по делото е ДОГОВОР за банков кредит № 172, сключен на
24.03.2008 год. между „УниКредит Булбанк“ АД, от една страна, в качеството на
кредитор и И.Й.Я., от друга страна, в качеството на кредитополучател. По силата
на договора банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на
46 000 евро с цел – ремонт на жилище. Кредитът е отпуснат за срок от 35
години, като крайният срок за погасяването му е 01.04.2043 год. Главницата
подлежи на издължаване посредством месечни анюитетни вноски, определени в
погасителен план, представен по делото, всяка от които в размер към датата на
сключването му от 251,14 евро, с променящо се съотношение между участието на
вноска по главница и по лихва за всеки месец.
Вземанията на кредитора са обезпечени с договорна ипотека върху апартамент
№ ** на ***, находящ се в ***, собственост на кредитополучателя. Същата е
учредена на 25.03.2008 год. с НА № 182, том втори, дело № 382 / 2008 год. на
нотариус рег. № 171 на НК.
Договорът за банков кредит, който по дефиниция е възмезден /чл. 430, ал. 2 ТЗ/, предвижда задължение за заплащане на лихва – главницата се олихвява с
годишна лихва, формирана от базисен
лихвен процент /БЛП/ и надбавка
от 0,75%. Към датата на подписването на договора годишната лихва е била в
размер на сбора от двата компонента - 4,95%. Посочено в договора е, че към
датата на подписването му едномесечният EUROBOR е в размер на 4,2%. Към датата на усвояването на кредита – 02.04.2008 год.
същият е 4,359% и при този индекс е определена първоначалната лихва от 5,109%,
при приложението на която е изготвен погасителния план.
За определянето на БЛП чл. 11.1.1. от договора препраща към чл. 10.3 и чл.
10.4 от Условията по кредити на физически лица, писмено приети от
кредитополучателя. Според тези условия, представени с уточняващата молба /л. 143-144/, за базисен лихвен процент /БЛП/
за съответния период на олихвяване се прилага утвърдения от УС на банката
лихвен процент, като в частност за ипотечни кредити в евро /какъвто е
процесният/ БЛП е едномесечния Eurobor равен на
индекса, закръглен до третия десетичен знак, публикуван на страницата на Eurobor в Ройтерс в 11 ч. CET два работни дни преди
първия работен ден от всеки месец и се прилага от първия работен ден на
следващия месец включително.
Според чл. 11.1.3. при кредити, издължавани чрез анюитетни вноски /какъвто
е процесният/, годишният лихвен процент се
фиксира в размера, посочен в т. 4.1а от договора и не се променя, освен когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му най-малко с
един пункт. Кредитополучателят е дал съгласието си кредиторът да променя
едностранно размера на ГЛП, съответно размера на анюитетната вноска, без за
това да е необходимо сключване на допълнително споразумение при нарастване на
БЛП с повече от 1 пункт от размера, определен в деня на сключването на
договора.
Общоизвестно
е, че Eurobor средното лихвено
равнище, при което банките в еврозоната си разменят срочни депозити в евро.
Изчислява се от Европейската банкова федерация в Брюксел, Белгия, която
представлява интересите на 3000 кредитни институции в страните-членки на Евросъюза, а също и на Исландия, Норвегия и Швейцария. Обявява се ежедневно в 11.00 часа
централноевропейско време и показва базовата лихва на междубанковия паричен пазар в Eврозоната за
депозити в евро за 1, 3, 6 и 12 месеца. Въведен е 1999 г. с въвеждането
на единната валута в Евросъюза. Приетият от страните за базов лихвен процент
индекс – едномесечен Eurobor
е
обективен критерий за определянето на променливата величана от договорната
лихва, същият е лесно проследим, отразява обективно промените в междубанковия
пазар и използването му отговаря на изискванията в ЗКИ в договора да бъде
посочен метода за изчисляване на лихвата и условията, при които тя може да се
променя /чл. 58 ЗКИ/.
Предвиждането в договора на възможност единият от
компонентите, формиращи размера на възнаградителната лихва, да бъде изменян
едностранно от банката, не
води до автоматичен извод за неравноправност на клаузата, с оглед правилата на
чл. 144 ЗЗП, които допускат доставчикът на финансови услуги да си запази
правото при наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвен
процент, дължим от потребителя или на потребителя, или стойността на всички
други разходи, свързани с финансовите услуги, при условие че доставчикът на
финансовата услуга е поел задължение да уведоми за промяната другата страна,
както едностранно изменение на клаузи в договори с ценни книжа, финансови
инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с
колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения
процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги. Клаузата, предвиждаща едностранно изменение на
БЛП, би била валидна, ако се тълкува като предвиждаща възможност за изменение
на БЛП не само при увеличаването на обективно проследимия Eurobor, но и при реципрочното
негово намаляване с повече от един пункт.
Според буквалния текст на чл. 11.1.3
от първоначалния договор е налице възможност за едностранно изменение на базовия
лихвен процент, единствено когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му с най-малко един пункт,
но не и реципрочната възможност за намаляването му. Подобна формулировка на
клаузата за едностранно изменение на лихвата единствено при необходимост от
увеличаването й, но не и на намаляването й, е несъмнено неравноправна,
поставяща кредитополучателя в неблагоприятно положение. Поради това доводите на
ответната страна за нейната неравноправност са основателни. Но как този извод
се отразява върху процесните отношения ще бъде коментирано по-долу в
изложението.
Във връзка са начина на формирането на възнаградителната лихва, следва единствено
за яснота да се посочи, че от съдържанието на договора по никакъв начин могат
да се изведе извод, че клаузите му, в т.ч. досежно приложимия годишен лихвен
процент, са били съобразени с обстоятелството, че към момента на сключването му
кредитополучателят е бил служител на банката /трудов договор от 06.08.2007
год./, нито, че е предвидено като основание за промяна на лихвения процент
прекратяването на трудовото правоотношение /настъпило на 01.07.2015 год./, в
каквато насока са били изнесени данни от вещото лице при поддържането на
първоначалното заключение. Ето защо, за процесните правоотношения е без
значение качеството на И.Я. на служител на банката.
В договора за кредит е предвидена отговорност при просрочие. Дължима е „наказателна
надбавка“ върху редовния дълг при
просрочие на лихва или на главница от 5 пункта /чл. 4.2./ и съответно надбавка
от още 2 пункта върху просрочената част
от дълга /чл. 4.3./, в съответствие с правилата на чл. 11.2.
По искане на ответната страна и в изпълнение на задълженията по чл. 190 ГПК
банката е представила протоколи от заседания на УС, на които са взети решения
досежно БЛП.
Според протоколно решение № 38/2008 год. при кредити в
чуждестранна валута за БЛП се определя съответния Eurobor /едноседмичен, едномесечен, тримесечен, шестмесечен/, прилаган на
международните кредитни пазари. Останалите две протоколни решения на УС на
банката касаят премията и надбавката към лихвата, и нямат пряко отношение към
спора, тъй като не се установява да са прилагани при определянето на
задълженията на кредитополучателя.
Не се спори по делото, а и от заключението на вещото лице по допусната
експертиза се установява, че кредитът е изцяло
усвоен чрез заверяване на банковата сметка на кредитополучателя, посочена в
чл. 6 от договора, със сумата 46 000 евро, на дата 02.04.2008 год., след
учредяването и вписването на договорната ипотека. От датата на усвояването е
започнало и олихвяването на дълга. Падежна дата на анюитентите вноски е първо
число на съответния месец.
Първоначално определените условия на договора са били изменени посредством
единственият анекс към договора – АНЕКС № 1, подписан на 11.08.2016 год.
По силата на анекса в правоотношението се е включило и още едно лице – Й.Я.,
в качеството му на поръчител. С него
не е сключван отделен договор, отношенията с Й.Я. са уредени с подписването от
негова страна на анекса. Посочено е в началната част на анекса, че в текста на съглашението
поръчителят ще бъде определян като „трети задължени лица“. Според чл. 16 с
подписването на договора „третите задължени лица“ се задължават добросъвестно,
точно и в срок да изпълняват всяко едно от задълженията, установени с договора
и общите условия, като изпълнението на всеки кредитополучател погасява
изпълненото задължение спрямо всички по договора.
Подписалите анекса лица са постигнали съгласие, отразено в пар. 2, да
прекратят действието на приетите към датата на договора за банков кредит Общи
условия, като вместо тях приемат общите условия, при които банката предоставя
кредити на физически лице, обезпечени с ипотека, в сила към датата на
подписването на анекса; считано от датата на анекса в отношенията между
страните приложение намират единствено разпоредбите на този анекс и
приложенията към него.
В чл. 2.4 от анекса е залегнала констатацията, че от отпуснатия през 2008
год. ипотечен кредит в размер на 46 000 евро, неиздължена е останала
главница в размер на 38 150,42 евро; начислената просрочена и изискуема лихва е
в размер на 2 518,24 евро /общо 40 668,66 евро/. В чл. 9.1. е посочено, че част
от начислената, просрочена и изискуема лихва по т. 2.6. в размер на 78,66 евро,
е еднократно погасена при подписването на анекса. С тази сума е редуцирана изискуемата
лихва. Поради това в чл. 2.7. от Анекса е посочено, че редовният дълг ще се
счита в размер на сбора от неиздължената главница и начислената просрочена и
непогасена лихва, а именно 40 590 евро.
Възнаградителната лихва, която ще бъде начислявана върху редовния дълг след
датата на анекса, е определена по два различни начина, в зависимост от периода,
за който ще се начислява:
- За периода от 11.08.2016 год. до 01.04.2017 год. е предвиден осем месечен
гратисен период за вноските по главница, вноски само по лихва, при намален
лихвен процент от 2,96 %;
- След изтичането на периода на облекчено погасяване, за времето от
01.04.2017 год. до 24.04.2043 год., възнаградителната лихва е определяема като
сбор от пазарен лихвен индекс, за какъвто се възприема вече не едномесечния, а тримесечния Eurobor, който към датата на анекса е минус 0,282% и фиксирана надбавка от 7,39%.
Обезщетението за забава /неустойка/ е определено в чл. 5.7. в размер на
законната лихва и е изискуемо незабавно към датата на просрочието.
В писмено приетите общи условия, чл. 9.4. е предвидено, че при кредити,
погасявани чрез месечни анюитетни вноски, годишният лихвен процент се променя /увеличава/намалява/ автоматично,
съобразно промяната на договорения приложим лихвен индекс, която промяна е с
повече от 0,25 процентни пункта спрямо действащия към момента на промяната
размер на приложимия лихвен индекс, при което съответно се променя размера на
лихвените вноски по погасителния план. По този начин, с клаузата в анекса е
преодоляна заложената в чл. 11.1.3. от първоначалния договор неравноправност
досежно предпоставките, при които се изменя БЛП – предвидено е той да се
променя не само при необходимост от увеличаването му, но и при наличие на
предпоставки за намаляването му.
Според текста на чл. 9.8., на който се позовава ответната страна при
обосноваване на едно от възраженията си, при неизпълнение на условията на
договора/анексите банката има право да пристъпи към удовлетворяване на
вземанията си за целия дълг чрез принудително изпълнение върху цялото имущество
на кредитополучателя; в този случай уговорените
с анекса условия прекратяват
автоматично своето правно действие, считано от датата на настъпилото
неизпълнение, а промените в договорните отношения между страните, настъпили в
резултат на подписването на анекса във връзка с плащанията, извършени от
кредитополучателя, се считат за погашения по дълга, възникнал с първоначалния
договор за кредит, съгласно размера им към датата на сключването на анекса, чието действие са прекратява поради неизпълнение.
Ответната страна се позовава на тази клауза от договора и счита, че след
като е допуснато просрочие на вноските по анекса, неговото действие автоматично се прекратило. Съдът не
споделя този довод.
Действително разпоредбата на чл. 9.8 от анекса предвижда подобно
автоматично прекратяване на действието на анекса, считано от датата на
неизпълнението. Въпросът е дали тази клауза е породила действие. В случая
приложими по аналогия към тази клауза от анекса са съображенията, развити от
ВКС в т. 18 от ТР № 4 /18.06.2014 год. на ОСГТК, досежно клаузите в договор за
кредит, предвиждащи автоматично настъпване на предсрочна изискуемост при
допускане на просрочие. Според мотивите на ВКС, отразени в ТР, подобни клаузи не пораждат действие, ако
банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем; при липса на подобно изрично изявление предсрочна
изискуемост не настъпва.
Двата случая, предвиждащи автоматично преобразуване на права и задължения –
автоматична предсрочна изискуемост и автоматично прекратяване на действието на
анекса, са аналогични. Неизпълнението на едно задължение на една от страните по
договора поражда потестативно право за насрещната страна да развали договора,
което право трябва да бъде изрично упражнено, като на първо място следва да
бъде обективирано в изявление и на второ място да бъде оповестено на насрещната
страна, чрез връчването му. Както неизпълнението на задължението на една от
страните по договор за кредит не е способно да предизвика автоматична предсрочна
изискуемост на задълженията, така същото неизпълнение не е способно автоматично
да доведе до прекратяване на анекса, с който отношенията са преуредени и да
„възкреси“ действието на нормите от първоначалния договор. При неизпълнение на
задълженията на кредитополучателя, произтичащи от анекса, банката е имала право
да развали действието му, за да „възкреси“ действието на първоначалния договор.
Но след като тя не е упражнила това свое потестативно право, действието на
анекса е запазено, дори при допуснато неизпълнение от кредитополучателя. Автоматично
прекратяване на договора, при неупражнени потестативни права от страна, която
има възможността да промени едностранно правната връзка, не може да настъпи. А
клаузата за автоматично прекратяване на действието на анекса не е породила
действие.
Ето защо, съдът приема, че действието не анекса не е прекратено, поради
което отношенията между страните, считано от подписването му на 11.08.2016 год.
и до момента, се уреждат именно от този анекс, а не от първоначалния договор.
Предвид допуснатото просрочие на
вноски за лихви за гратисен период, банката е приела, че са налице
предпоставките за обявяването на кредита за предсрочно
изискуем, считано от 24.11.2016 год.
Обективните предпоставки за
обявяването на предсрочна изискуемост са били налице. Според констатациите на
вещото лице по първия вариант на третото заключение, към 24.11.2016 год. са
били просрочени три вноски за лихва – вноска с падеж 01.09.2016 год. – 69,60
евро; вноска с падеж 01.10.2016 год. – 99,44 евро и вноска с падеж 01.11.2016
год. – 102,13 евро. До отправянето на изявлението за предсрочна изискуемост са
настъпили падежите на още две вноски по лихви /01.12.2016 год. и 01.01.2017
год./, които също не са платени. Според клаузите на 15.4.4. от Анекса
неплащането на всяка една вноска по кредита е основание банката да пристъпи към
обявяването на вземанията си за предсрочно изискуеми.
На 04.01.2017 год. чрез нотариус В.З.
банката е отправила до кредитополучателя И.Я. нотариална покана, с която го е
уведомила, че към 24.11.2016 год. задължението му по процесния договор №
172/24.03.2008 год. и Анекс № 1 към него е в общ размер на 40 949,21 евро, в
т.ч. главница в размер на 40 590 евро и 359,21 евро лихви. Кредитополучателят е
приканен в седмодневен срок да заплати доброволно описаните задължения в пълен
размер, а в противен случай, считано от осмия ден банката ще реализира своите
права по принудително събиране на вземанията по реда на чл. 417 ГПК.
Ответната страна прави възражение, че
отправеното до нея изявление за предсрочна изискуемост не е „валидно“, тъй като
не съдържа позоваване на фактите, на
които предсрочната изискуемост се основава, съобразно изискванията на сключения
договор. В случая било налице единствено позоваване на чл. 17.1. от Анекса, но
в този член се съдържали няколко различни основания за предсрочна изискуемост –
неплащане на вноска, неизпълнение на договора и общите условия, налагане на
запор върху вземане и т.н.
В тази връзка, съдът отчете
съдържанието на разпоредбата на чл. 17.1 от Анекса, според която страните
приемат, че при съществено неизпълнение, каквито са случаите, изброени в раздел
девети от ОУ, на което и да е от задълженията на кредитополучателя по договора
или ОУ или при пълно или частично
неплащане на всяка една, която и да е вноска, цялата непогасена част от
кредита, заедно с възнаградителните и обезщетителните лихви по преценка на
банката може да бъдат обявени за предсрочно и незабавно изискуеми, дължими и
платими. Глава девета от ОУ, към която препраща чл. 17.1. предвижда, че
кредитът може да бъде обявен за предсрочно изискуем на предвидените в договора,
ОУ и закона основания, включително при просрочие на всяка една, която и да е от
дължимите вноски по кредита /анюитетна, за главницата, за възнаградителните и
обезщетителните лихви, такси, комисионни/.
В случая, в първия абзац от текста на изявлението
за предсрочна изискуемост изрично е посочено, че кредитополучателят е допуснал просрочие по кредитите си, в
т.ч. и процесния, като е посочен размерът на просрочените лихви. Поради това,
макар и текстът на изявлението за предсрочна изискуемост да е лаконичен и на
конкретизира текста на разпоредбата, въз основа на която се обявява предсрочна
изискуемост, несъмнено е, че банката се е позовала именно на допуснато просрочие
на погасителни вноски, които към този момент, с оглед осеммесечния период на
облекчено погасяване според анекса, са само за лихви. Липсва нормативно
изискване в изявлението за предсрочна изискуемост да е инкорпорирано
съдържанието на извлечението от сметка – досежно броя на просрочените вноски и
техния размер и пр. по чл. 60, ал. 2 ЗКИ. Това са изисквания единствено към
извлечението, което ще бъде представено като извънсъдебно изпълнително
основание по чл. 417, т. 2 ГПК. Основен принцип в договорното право е, че
срокът сам кани длъжника. Кредитополучателят е бил наясно с падежа и размера на
дължимите вноски по договора, а оттам и че е бил в просрочие на вноски по лихви
към датата на изявлението. Ето защо, съдът намира възраженията на ответната
страна срещу съдържанието на изявлението за предсрочна изискуемост за
неоснователни.
Нотариалната покана до кредитополучателя е връчена от
нотариус В.З.. Връчването е осъществено по реда на чл. 47 ГПК, след проведена
процедура по залепване на уведомление. Според съдържанието на разписката за
връчване, оформена от нотариуса, в графа „забележка“, адресът на
кредитополучателя – гр. ****е бил посетен от нотариуса на конкретно посочени
три дати – 09.01.2017 год., 23.01.2017 год. и на 09.02.2017 год., като и при
трите посещения на него не е открито лицето И.Я., нито друго лице, съгласно да
получи поканата. Отразена е констатацията на нотариуса, че адресът представлява
жилищна кооперация, със заключена входна метална врата. На входа на жилищната
кооперация има пощенски кутии и звънци, но на същите няма табели с имена.
Направената справка в НБ „Население“ сочи, че посетеният адрес съвпада с
постоянния и настоящия адрес на И.Я.. На основание чл. 47, ал. 1 ГПК, при
третото посещение на адреса - на 09.02.2017 год. на входната външна врата било
залепено уведомление. В указания 14-дневен срок в нотариалната кантора не се
явило лицето И.Я. или упълномощено лице, за да му бъде връчена нотариалната
покана. 14-дневният срок за получаването на поканата е изтекъл на 23.02.2017
год. Поради това нотариусът е отразил, че същата е връчена на 24.02.2017 год.
Нотариалната покана до поръчителя Й.Я., според данните в
разписката, е връчена на 26.04.2017 год., по реда на чл. 47 ГПК. Посочено е, че
нотариусът е посетил адреса в ****на 14.03.2017 год., на 28.03.2017 год. и на
10.04.2017 год., като и при трите посещения на адреса не е открито лицето Й.Я.,
нито друго лице, съгласно да получи поканата. Посочено е, че адресът
представлява къща, оградена с висока тухлена ограда. На входната врата, до
оградата, няма звънец, но има указателна табела с фамилия „Я.“, както и табела
с името и номера на улицата. След извършена справка ГРАО се установило, че
посочения в поканата адрес в *** съвпада с постоянния и настоящия адрес на Й.Я.
На 10.04.2017 год. е залепено уведомление на външната входна врата на адреса. В
указания 14 дневен срок в нотариалната кантора не се е явило лицето Й.Я. или
упълномощено лице, за да му бъде връчена нотариалната покана. 14-дневният срок
е изтекъл на 24.04.2017 год. Нотариусът е приел поканата за връчена на
26.04.2017 год.
Верността на нотариалното
удостоверяване за редовното връчване на двете покани е оспорена по реда на чл.
193 ГПК. В рамките на откритото производство е разпитан като свидетел нотариус В.З.,
а ответникът се е отказал от поисканите и допуснати му двама свидетели.
Свидетелят З. разяснява като принцип в работата си при връчване на нотариални
покани, при неоткриване на адресата, адресът да се посещава още два пъти в
рамките на месец. Всички описани в разписката действия по посещения на адресите
и констатациите при тези действия били отразени в разписката, която ставала
неразделна част от поканата. След като не е открила адресатите при трите
посещения, е залепила уведомления. Залепването е сторено след проверка за
идентичност на посетения адрес с постоянните и настоящите адреси на лицата.
Тежестта за оспорване на верността на
нотариалното удостоверяване е разпределена върху оспорилата официалния
удостоверителен документ страна. Въз основа на събраните доказателства, ответната страна не успя да проведе успешно
доказване на оспорването. И двете покани са връчени след надлежно проведена
процедура по чл. 47 ГПК и след залепване на уведомление на постоянните/настоящите
им адреси, на които не са намерени адресатите след три посещения в рамките на
един месец, при наличие на предпоставките за подобно залепване.
Доводите на ответника - за нередовно
връчване на изявленията, предвид обстоятелството, че трите посещения на
нотариуса и на двата адреса са направени в рамките точно на месец, а не на
повече от месец, съдът намира за неоснователни. Нормата на чл. 47 ГПК в
редакцията й преди ДВ бр. 86 / 27.10.2017 год. не урежда броя на посещенията на
адреса и интервала между тях, преди да се пристъпи към залепване на уведомление
и липса преходна норма, която да придава обратно действие на изменението. В
актуалната практика, създадена през 2018 год., се приема, че единствено чл. 40 ГПК предвижда изискване за посещения на адреса в рамките на повече от месец.
Разпоредбата на чл. 47 ГПК в редакцията ѝ до изменението от 2017 год. не
поставя изискване ответникът да е напуснал адреса, а е достатъчно същият да не
може да бъде открит и да не бъде намерено лице, което е съгласно да получи
съобщението. Достатъчно е да се предприети добросъвестно усилия по откриването
на адресата на постоянния и настоящия му адрес и невъзможност това да бъде
сторено. В тази насока са определение № 194/30.03.2018 год. на ВКС по т.д. №
2171/2017 год. на второ т.о. и решение № 29/28.06.2018 год. по т.д. № 1738/2017
год.
Ето защо, съдът приема, че с трикратните
посещения на всеки един от адресите на ответниците в рамките на точно един
месец, през повече от седмица всяко едно от тях, и безспорно установената
невъзможност адресатите да бъдат открити, нотариусът основателно е пристъпил
към залепване на уведомления. Нормата на чл. 47 ГПК систематично е в общата
част на ГПК и е приложима към всички производства - не само исковите, но и
нотариалните. И след като е констатирал, че в 14-дневен срок никой не се е явил
да получи адресираните до него книжа – изявления за предсрочна изискуемост, с
основание е приложена фикцията на чл. 47, ал. 5 ГПК – поканите се считат за
редовно връчени на сочените от нотариуса дати.
Следва изрично да се посочи в
съответствие с чл. 194, ал. 3, вр. 2 ГПК, че оспорването на верността на
нотариалното удостоверяване за редовното връчване на нотариалните покани до
ответниците по делото остана недоказано.
За изясняване на обстоятелствата по делото
са изготвени и приети без оспорване от нито една от страните едно първоначално
и две допълнителни заключения по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
Според констатациите на вещото лице С. по първоначалното заключение, плащанията по главница от усвояването на
кредита до 05.11.2015 год. /от когато датира последната погасителна вноска по главница/
са в общ размер на 7 849,04 евро. Поради това към датата на анекса – 11.08.2016
год. непогасената главница е била в размер на разликата между усвоения кредит и
погасената главница, а именно 38 150,96 евро. В този размер е залегнала
главницата като констатация и в чл. 2.4. от анекса /с разлика от 56 евроцента/.
По отношение на договорните лихви,
начислени в периода от 02.04.2008 год. /датата на усвояването/ до датата на
анекса, в табличен вид вещото лице е проследило начина на формиране на лихвите.
Установява се, че при усвояването на кредита, БЛП, който е идентичен с
едномесечния Eurobor, е бил в размер на 4,359 и е прилаган до 05.01.2009 год.
От този момент той спада на 2,692,
през 1,543 до 0,538 в периода от 01.09.2009 год. до 16.03.2016 год. В периода
от 16.03.2016 год. до 05.05.2016 год., въпреки предвиденото в договора, че БЛП
е идентичен с едномесечния Eurobor, е прилаган от банката тримесечния Eurobor.
В периода от усвояването на кредита до
16.03.2016 год. към БЛП е прибавяна договорената в чл. 4.1.б надбавка от 0,75 пункта. В периода от
16.03.2016 год. до датата на анекса към тримесечния Eurobor е прибавена
надбавка от 7,182 пункта, предвид допуснато просрочие. Лихвата, начислена от
усвояването на кредита до 05.05.2016 год., е изчислена в първоначалното
заключение на 6 358,80 евро.
Видно от изчисленията на вещото лице
по първоначалното заключение, следващи възприетата от банката методология, неравноправната
част от разпоредбата на чл. 11.1.3. не е била прилагана от банката изобщо.
Същата с конклудентни действия е възприета от ищеца за неравноправна и
игнорирана в уреждането на отношенията между страните още от самото начало.
През целия период от сключването на договора до подписването на анекса към
него, БЛП не е увеличаван нито веднъж, а
единствено е намаляван, тогава, когато едномесечния Eurobor е претърпявал
спад с повече от един пункт, спрямо предходен период, в съответствие с
договореното в чл. 11.1.3., без неравноправната част от клаузата. Поради това
кредитополучателят де факто не е бил поставян в неблагоприятно положение и не е
третиран като неравнопоставен субект.
От първоначалното заключение на вещото
лице, следващо методологията на банката за изчисляване на дълга, е видно също,
че в нито един период от време на
действието на договора, при определянето на възнаградителната лихва не е
прилаган трети компонент – „премия“. Премия не е договаряна между страните с
процесния договор, но не и прилагана, както се твърди от ответната страна.
Поради това твърдението на ответниците в тази насока и основаното на него
възражение за надвнесени лихви с източник – прилагане на недоговорен компонент „премия“,
се явяват лишени от фактическо основание.
В първоначалното заключение в табличен
вид са описани извършените погашения по договорна лихва, които за периода от
2008 год. до 05.11.2015 год. са в общ размер на 5 813,73 евро. При това
положение дължимата към датата на анекса дължима неплатена възнаградителна лихва
е изчислена на 545,07 евро. Изчислени са и лихви върху просрочена главница в
размер на 917,95 евро, от които неиздължени – 1,06 евро, както и наказателни
лихви при просрочие в размер на 2 142,66 евро, от които неплатени – 993,80
евро.
Така, според първоначалното
заключение, неплатената част от дълга към датата на анекса е 40 606,72
евро, покриваща отразената в чл. 2.7 от Анекса дължима сума.
Във втория вариант на заключението
възнаградителните лихви са преизчислени от вещото лице при прилагане на
действителния размер на индекса Eurobor в периода от 24.03.2008 год. до
11.08.2016 год., без прилагане на правилото на чл. 11.1.3, че приложимия БЛП се
променя само при изменение с повече от един пункт. При този подход на изчислената
договорната лихва е определена в размер на 5 823,21 евро. Съдът не възприема
този вариант на заключението, тъй като той не кореспондира със съгласието по
чл. 11.1.3. БЛП да се променя само при наличие на предпоставки за изменението
му с повече от 1 пункт.
В последния, трети вариант на
заключението на вещото лице са изчислени лихвите до датата на анекса, без некореспондиращото
с договора прилагане на тримесечен Eurobor, а единствено на договорения БЛП,
идентичен с едномесечен Eurobor, но и без изменение на БЛП след 03.08.2009 год.
В този вариант е прилаган БЛП от 0,538 за целия период от 03.08.2009 год. до
05.05.2016 год., предвид липсата на разлика /спадане/ с повече от 1 пункт
спрямо вече приложения индекс от 0,538 -
към 01.03.2016 год. едномесечния Eurobor е минус 0,264, а към 01.08.2016 год. е
минус 0,371. Т.е. след 03.08.2009 год. едномесечният Eurobor не е спаднал с
повече от 1%, поради което е запазил нивото на БЛП на 0,538, без условия за
промяна според правилото на чл. 11.1.3. от договора. При изграждането на
изводите за размера на дълга, съдът възприема изчисленията на вещото лице в
първия вариант на третото заключение, прието в последното по делото съдебно
заседание, тъй като именно те кореспондират на постигнатото в договора съгласие
досежно начина на формиране на възнаградителната лихва, която има за база
стойността на едномесечния Eurobor, която база подлежи на изменение в
отношенията между страните по договора, но единствено при неговото изменение с
повече от 1 пункт, а не при всяко негово месечно колебание. При този подход на
изчисления възнаградителната лихва е определена от експерта на 6 063,72 евро. Като
е отчетено плащането на лихви в общ размер на 5 813,73 евро, вещото лице е
изчислило в този трети вариант от заключението, че неплатената възнаградителна
лихва към датата на анекса - 11.08.2016 год., е била в размер на 249,99 евро. Останалите
изчисления по отношение на лихвите със санкционен характер и в трите експертизи
са идентични.
Така, според възприетия от съда
вариант на заключението, към датата на подписването на Анекс № 1 дългът по
договора е бил в общ размер на 40 311,64 евро, от които главница в
размер на 38 150,96 евро; договорни лихви в размер на 249,99 евро; лихви върху
просрочена главница в размер на 916,89 евро и наказателни лихви в размер на
993,80 евро.
Заключението в този му вариант достига
до извод за липса на каквито и да е надвнесени лихви, а напротив, за дължими и
непогасени такива, поради което възражението на ответната страна за прихващане
с надвнесени лихви в общ размер на 25 000 лева е напълно неоснователно ще
се остави без уважение с изричен диспозитив, доколкото съобразно чл. 298, ал. 4 ГПК обективните предели на силата на пресъдено нещо се разпростират и върху разрешението
с него възражения за прихващане.
Следва да се подчертае, че делото в
преклузивните срокове по чл. 367, вр. чл. 370 ГПК не са въведен в процеса
възражения срещу валидността на клаузата за капитализиране на лихвата, поради
което съдът възприема отнасянето на падежирали лихви към главницата след
11.08.2016 год. за извършено на валидно основание, по волята на страните.
Въз основа на обобщената стойност на
дълга от 40 311,64 евро към датата на анекса, вещото лице е направило
изчисления за дълга, формиран след 11.08.2016 год., изчислен по правилата,
въведени с Анекс № 1 /който не е прекратен автоматично с допуснатото от
кредитополучателя неизпълнение/. Възнаградителната лихва за периода от
11.08.2016 год. до 24.11.2016 год. е изчислена по правилата на постигнатото
съгласие за приложимата лихва в рамките на периода на облекчено погасяване –
2,96, като дори в периода от 03.10.2016 год. до 23.11.2016 год. е приложена
лихва в размер на 2,941% /по-ниска от договорената 2,96%/, предвид снижаването
на стойността на тримесечния Eurobor. Възнаградителната лихва е изчислена в
размер на 351,88 евро, от които 343,63 евро са за периода до 23.11.2016 год. Но
за датата 24.11.2016 год. /един ден/ е изчислена на база лихва от 7,371%. Съдът
приема това приложение на лихва, договорена за след изтичането на гратисния
период, при положение, че към 24.11.2016 год. не е налице настъпила предсрочна
изискуемост и не е изтекъл гратисния период, за лишено от основание. И за
датата 24.11.2016 год., както и за предходния период, приложимата лихва е договорената
за гратисния период от 2,96%, като при този лихвен процент дължимата за
24.11.2016 год. лихва е в размер на 3,32 евро, а не 8,25 евро, както е посочено
в заключението. Извършени погасявания на задължения за лихва не са извършени.
При това положение договорната лихва
за периода до 23.11.2016 год. е в размер на 343,63 евро, до който размер искът
за сумата 347,08 евро е доказан по размер. А искът за лихва за датата
24.11.2016 год. за сумата 8,31 евро е доказан до размер на 3,32 евро.
В периода към и след сключването на
анекса се установява плащане единствено на сумата 78,60 евро, отнесена към
погасяването на наказателни лихви.
Още считано от 24.11.2016 год. цялата
главница е счетена за просрочена и върху нея са начислени лихви – базов лихвен
процент плюс надбавка от 7,672%, в общ размер на 2 279,65 евро. Съдът приема,
че липсва основание за начисляване и съответно за дължимост на лихва за
просрочие на цялата дължима главница за част от този период, тъй като банката е
осчетоводила кредита като предсрочно изискуем още към 24.11.2016 год., въпреки
че предсрочната изискуемост е нестъпила по-късно, с връчването на изявлението
ѝ за предсрочна изискуемост на кредитополучателя – 24.02.2017 год. Преизчислена
от съда, на базата на изходните данни в табличния вид от заключението, лихвата
за просрочена главница за периода от предсрочната изискуемост - от 24.02.2017
год. до 28.08.2017 год., е в размер на 1 529,59 евро. По това перо е констатирано
плащане в размер на 78,60 евро, поради което остатъкът е редуциран до 1 450,99
евро.
Неустойката за просрочена лихва през
гратисен период за периода от 01.09.2016 год. до 28.08.2017 год. е в размер на
30,45 евро. Неустойката за просрочена главница отново е изчислена за периода от
24.11.2016 год., когато банката е счела, че са налице основанията за предсрочна
изискуемост, а не от момента на реалното й настъпване. За периода от 24.11.2016
год. до 28.08.2017 год., който период включва 277 дни, неустойката за
просрочена главница е изчислена от вещото лице на 3101,76 евро. Необходимо е тя
да бъде подложена на преизчисление за действителния период, в който е допуснато
просрочие на главница – от предсрочната изискуемост, настъпила на 24.02.2017
год. до 28.08.2017 год., като се има предвид, че за предходен период, предвид
договорения осеммесечен период на облекчено погасяване, няма изискуеми и
неплатени вноски за главница. В периода от 24.02.2017 год. до 28.08.2017 год. се
включват 186 дни, за които неустойката за просрочена главница е в действителен размер
от 2 082,77 евро. Неустойката за просрочената лихва от 8,31 евро за периода от
24.11.2016 год. до 28.08.2017 год. е в размер на 0,64 евро, идентична с
исковата сума.
Тук следва да бъде обсъден повдигнатия
от ответната страна въпрос дали по отношение на поръчителя Й.Я. е спазен срока по чл. 147 ЗЗД за
предявяване на претенция по съдебен ред спрямо него или този срок е пропуснат и
неговата отговорност е погасена.
Безспорно между страните е качеството
на Й.Я. на поръчител по договора за кредит. Според нормата на чл. 147 ЗЗД
поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение ако кредиторът
е предявил иск против длъжника в течение на шест
месеца.
Според т. 4б от ТР № 4 / 18.06.2014
год. на ОСГТК на ВКС срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е краен и преклузивен. За
разлика от погасителната давност с изтичането му не се погасява възможността за
принудително изпълнение, а се прекратява самото поръчителство. Преклузивните срокове,
за разлика от давностните /чл. 120 ЗЗД/, се прилагат от съда служебно. В този
смисъл изтичането на посочения срок към датата на подаване на заявлението е
абсолютно основание за отхвърляне на същото, доколкото по силата на чл. 7, ал. 1 ГПК съдът има служебното задължение да следи за допустимостта на извършваните
от страните процесуални действия.
Съответно, според т. 18 от същото
тълкувателно решение постигнатата в договора предварителна уговорка, че при
неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става
предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере
вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление
да е достигнало до длъжника –
кредитополучател. Липсва поставено в мотивите на тълкувателното решение
изискване за настъпването на предсрочната изискуемост да е връчено и
изявлението на банката и на поръчителя. Напротив, тълкувателното решение
категорично дефинира изискването за връчване на изявлението на банката за
предсрочна изискуемост конкретно на кредитополучателя, за да настъпи ефекта от
упражняването на потестативното право на кредитора да отнеме преимуществото на
срока и да трансформира кредита в предсрочно изискуем. Това становище се
поддържа и в създадената след постановяването на тълкувателното решение съдебна
практика, в т.ч. решение № 23 / 24.03.2015 год. по т.д. № 1717/ 2013 год. на
ВКС, ТК; решение № 132 / 02.10.015 год. на ВКС по т.д. № 1907/2014 год.;
решение № 140 / 19.12.2016 год. на ВКС по т.д. № 2142 / 2015 год. на ТК. Във всички посочени решения е прието, че моментът,
в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита е датата, на която
волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е
достигнала до длъжника – кредитополучател
и то ако са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото
на срока. В този момент целият или
неплатеният остатък от кредита е изискуем, както по отношение на кредитополучателя,
така и по отношение на поръчителя. Ето защо, определение № 555 / 02.10.2009
год. по ч.т.д. № 505 / 2009 год. на ВКС, ТК, постановено по реда на чл. 274,
ал. 3 ГПК, с което за първи път се дава отговор на въпроса „обусловено ли е
правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем от уведомяването на
поръчителите, че длъжникът не погасява кредита, от покана те да го погасят и от
отказа им“ е все още актуално. Според този съдебен акт правото на банката да
трансформира кредита в предсрочно изискуем на основание неплащане на вноски, е
упражнено с изпращането на изявление за това до длъжника и не е обусловено от уведомяването и изпращането на покана за погасяване
на кредита и до поръчителите.
Следва за пълнота да се отчете, че в
сравнително новата съдебна практика, формирана през 2017 год. /решение № 41 /
29.05.2017 год. по г.д. № 60106 / 2016 год. ГК; решение № 7 / 19.05.2017 год.
по гр.д. № 60053 / 2016 год., ГК/, е залегнало виждането, че при обявяване на
предсрочна изискуемост уведомлението следва да бъде изпратено както до
кредитополучателя, така и до солидарния
длъжник. Тази практика обаче е неотносима
към необходимостта от връчването на изявлението на поръчителя, предвид
специфичния характер на неговата отговорност. Поръчителят носи отговорност за
чужд дълг, параметрите на неговия дълг са функция на главния дълг на
кредитополучателя. Солидарният длъжник отговаря наред с кредитополучателя на
собствено основание, като отпадането на дълга на кредитополучателя не погасява
автоматично задължението на солидарно задължилия се с него съдлъжник.
Ето защо, съдът приема, че дори
основанията за настъпването на предсрочна изискуемост да са били налице към
24.11.2016 год., тя не е настъпила тогава, а с връчването на изявлението на
банката на кредитополучателя, което е станало факт от правния мир въз основа на
фикцията на чл. 47, ал. 5 ГПК, на
24.02.2017 год. От този момент е настъпила и изискуемостта на задълженията
на поръчителя И.Я.. Поканата, отправена до поръчителя, е била плод на волята на
банката да получи доброволно изпълнение преди образуването на съдебно
производство, но не е имала ефект на настъпване на предсрочната изискуемост. Предсрочната
изискуемост е настъпила с връчването на изявлението на банката на
кредитополучателя. По-късното връчване на изявлението на банката за предсрочна
изискуемост на поръчителя не е довело до определяне на нов начален момент на
срока по чл. 147 ГПК.
Банката е следвало да упражни правата
си спрямо Й.Я. в шестмесечен срок, считано от връчването на изявлението за
предсрочна изискуемост на кредитополучателя – 24.02.2017 год., а именно в срок
до 24.08.2017 год. /четвъртък, работен ден/. Но тя е подала заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, от който момент се счита
висящ и исковия процес по чл. 422 ГПК, на 29.08.2017 год. /понеделник/, пет дни
по-късно. Заявлението е подадено директно в регистратурата на РС – Пловдив, а
не по пощата или чрез куриер в по-ранен момент.
Поради това съдът приема, че ищецът е
упражнил правата си спрямо поръчителя, след повече от шест месеца от
настъпването на предсрочната изискуемост на кредита и поради това отговорността
на поръчителя към датата на подаването на заявлението по чл. 417 ГПК –
29.08.2017 год., вече е била прекратена. Изтичането на шестмесечния срок към
датата на подаване на заявлението е абсолютно основание за отхвърляне на
същото, а доколкото това не е сторено от заповедния съд, съставлява основание
за исковия съд да отхвърли исковете спрямо поръчителя, чиято отговорност е
прекратена по силата на закона. Ето защо, всички обективно съединени искове,
насочени спрямо Й.Я., в качеството му на поръчител, следва да бъдат отхвърлени.
Предвид изложеното и в обобщение,
съдът приема, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила с обявяването
ѝ на кредитополучателя на 24.02.2017 год. Към датата на съдебното
упражняване на правата на банката – 29.08.2017 год., отговорността на
поръчителя е прекратена с изтичането на шестмесечния срок по чл. 147 ЗЗД,
поради което исковете спрямо него следва да се отхвърлят като лишени от
основание.
Исковете, насочени спрямо И.Я. са
доказани по основание, а по размер, както следва:
Искът за
главница е доказан до размер на сумата 40 311,64 евро, която е дължима
ведно със законната лихва, считано от 29.08.2017 год. - датата на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане. За
разликата до пълния претендиран размер от 40 590 евро искът за главницата
следва да бъде отхвърлен. Исковете за „лихви“ като родово понятие за периода от
01.09.2016 год. до 27.08.2017 год. е основателен до размер на 3 911,80 евро и
неоснователен за разликата до пълния претендиран размер от 5 805,05 евро. Тази сума е формирана както следва:
3,32 евро договорна лихва за 24.11.2016 год., а за разликата до пълния
претендиран размер от 8,31 евро следва да бъде отхвърлен; 343,63 евро лихва за
гратисен период, като за разликата до пълния претендиран размер от 347,08 евро
искът следва да се отхвърли; 1 450,99 евро непогасена част от лихва върху просрочена
главница, като иска за разликата до пълния претендиран размер от 2 295,39 евро
искът следва да се отхвърли; 30,45 евро неустойка върху лихва за гратисен
период; 0,64 евро неустойка за просрочена лихва; 2 082,77 евро неустойка за
просрочена главница, като за разликата до пълния претендиран размер от 3 123,18
евро искът следва да се отхвърли.
По
въпроса за разноските:
Съобразно т. 12 от ТР № 4 / 2014 год.
разноските, сторени в заповедното производство, се присъждат от исковия съд. В
хода на заповедното производство заявителят е направил разноски в размер на 1 814,82
лв. за ДТ и 2 269,33 лв. адвокатско възнаграждение и същите са залегнали в
заповедта за изпълнение. Ето защо, предвид частичното уважаване на исковете, разноските
на заявителя в заповедното производство следва да се присъдят с решението по
исковото производство, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив. В полза
на ищеца следва да се присъдят част от сторените в заповедното производство
разноски, които са били в общ размер на 4 084,15 лв., пропорционална на
уважената част, а именно 3 892,98 лв.
А на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на ищеца следва да се присъдят и направените в хода на настоящото
производство разноски, пропорционално на уважената част от исковете. Разноските
се констатираха съобразно представения списък по чл. 80 ГПК в размер на 1 814,82
лв. внесена държавна такса, дължима за исковото производство и 700 лв. депозити
за ССЕ и 30 лв. депозит за свидетел. В полза на ищеца следва да се присъдят 6 145,69
лв., пропорционално на уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза
на ответника И.Я. следва да се присъдят направените по делото разноски,
пропорционално на отхвърлената част от исковете. Разноските се констатираха в
размер на 200 лв. депозит за експертиза. От тях, в негова полза ще се присъдят
8,16 лв.
На ответника И.Я. е предоставена
безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1 ЗА. Иска се дължимото
възнаграждение за предоставената безплатна плавна помощ да бъде присъдено в
полза на процесуалниея представител. Искането е основателно. На основание чл.
38, ал. 2 ЗА в полза на адв. Б. следва да бъде присъдено възнаграждение,
пропорционално на отхвърлената част от исковете. Дължимото възнаграждение,
определено в съответствие с цената на исковете, в съответствие с чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредба № 1 МРАВ, е 3 252,22 лева. От тази сума в полза на адв. Д.Б.,
като процесуален представител на И.Я., следва да се присъдят 152,23 лева.
На ответника Й.Я. също е предоставена
безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1 ЗА. Иска се дължимото
възнаграждение за предоставената безплатна плавна помощ да бъде присъдено в
полза на процесуалниея представител. Искането е основателно. На основание чл.
38, ал. 2 ЗА в полза на адв. Д.Б. следва да бъде присъдено възнаграждение,
определено в съответствие с цената на исковете, в съответствие с чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредба № 1 МРАВ, а именно 3 252,22 лева.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд -
Пловдив
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по делото, че ответникът И.Й.Я.,
ЕГН **********,***, дължи
на ищеца „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК” АД, ЕИК 831 919 536, със седалище и адрес на управление гр. София
1000, район Възраждане, пл. „Света Неделя” № 7, представляван от Л.Х. и Е.М., следните суми,
дължими по силата на договор за кредит №
172 / 24.03.2008 год. и Анекс № 1 към него от 11.08.2016 год., както следва:
1. Сумата 40 311,64 евро главница, ведно със законната лихва,
считано от 29.08.2017 год. /датата на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение/ до окончателното плащане,
Като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над 40 311,64 евро до пълния
претендиран размер от 40 590 евро;
2. Сумата в общ размер на 3 911,80 евро лихви за периода от 01.09.2016 год. до
27.08.2017 год., формирана както следва:
-
3,32 евро договорна лихва за 24.11.2016 год., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 8,31 евро;
-
343,63 евро лихва за гратисен период, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния претендиран размер от 347,08 евро;
-
1 450,99 евро непогасена част от лихва върху
просрочена главница, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран
размер от 2 295,39 евро;
-
30,45 евро неустойка върху лихва за гратисен
период;
-
0,64 евро неустойка за просрочена лихва;
-
2 082,77 евро неустойка за просрочена главница, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 3 123,18 евро,
и в
обобщение ОТХВЪРЛЯ иска за лихви за
периода от 01.09.2016 год. до 27.08.2017 год. за разликата над установения общ
размер от 3 911,80 евро до пълния претендиран общ размер от 5 805,05 евро,
за които вземания
в полза на „УниКредит Булбанк”
АД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 13602 по описа на Районен съд - Пловдив, IV бр.с. за 2017 год.,
като е постановено незабавното й изпълнение и е издаден изпълнителен лист.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ приетото за съвместно разглеждане в настоящото производство ВЪЗРАЖЕНИЕ
ЗА ПРИХВАЩАНЕ на исковите суми със вземането на ответниците за сумата
25 000 лева надвнесени лихви.
О
С Ъ Ж Д А И.Й.Я., ЕГН
**********,***, да заплати на ищеца „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК” АД, ЕИК 831 919 536, със седалище и адрес на управление гр. София
1000, район Възраждане, пл. „Света Неделя” № 7, представляван от Л.Х. и Е.М., сумата 3 892,98 лева, част от разноските, направени от
заявителя за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение в хода на заповедното производство, развило се по
ч.гр.д. № 13602 / 2017 год. по описа на Районен съд – Пловдив, пропорционално на уважената част от
исковете, както и сумата 6 145,69 лева, разноски, сторени от ищеца „УниКредит
Булбанк“ АД в хода на исковия процес по чл. 422 ГПК, развил се по настоящото
т.д. № 714 / 2017 год. по описа на ОС – Пловдив, за заплащане на държавна такса,
депозити за съдебно-счетоводната експертиза и депозит за свидетел,
пропорционално на уважената част от исковете.
О
С Ъ Ж Д А „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК” АД, ЕИК 831 919 536, със седалище и адрес на управление гр. София
1000, район Възраждане, пл. „Света Неделя” № 7, представляван от Л.Х. и Е.М., да
заплати на И.Й.Я., ЕГН **********,***, сумата
8,16 лв. разноски по делото за заплащане на депозит за съдебно-счетоводна
експертиза, пропорционално на отхвърлената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ
исковете, предявени от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД да
бъде признато за установено в отношенията между страните по
делото, че ответникът Й.И.Я., ЕГН **********,***,
в качеството му на поръчител, дължи
на ищеца „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК” АД, ЕИК 831 919 536, със седалище и адрес на управление гр. София
1000, район Възраждане, пл. „Света Неделя” № 7, представляван от Л.Х. и Е.М.,
следните суми, дължими по силата на договор за кредит № 172 / 24.03.2008 год. и
Анекс № 1 към него от 11.08.2016 год., както следва:
Сумата 40
590 евро главница, ведно със
законната лихва, считано от 29.08.2017 год. /датата на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното плащане ;
Сумата 5
805,05 евро лихви за периода от
01.09.2016 год. до 27.08.2017 год., от които:
-
8,31 евро договорна лихва;
-
347,08 евро лихва за гратисен период;
-
2 295,39 евро лихва върху просрочена главница;
-
30,45 евро неустойка върху лихва за гратисен
период;
-
0,64 евро неустойка за просрочена лихва;
-
3 123,18 евро неустойка за просрочена главница,
поради погасяването на отговорността на поръчителя
с изтичането на срока по чл. 147 ЗЗД.
ОСЪЖДА „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК
831 919 536, със седалище и адрес на управление гр. София 1000, район
Възраждане, пл. „Света Неделя” № 7, представляван от Л.Х. и Е.М., да заплати на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, на адвокат Д.Г.Б. от Адвокатска колегия ***, с личен
номер ****, с адрес на упражняване на дейността **** сумата 152,23 лв., за предоставената безплатна правна помощ на
ответника по делото И.Й.Я., ЕГН **********, пропорционално на отхвърлената част
на исковете спрямо него, както и сумата
3 252,22 лв. за предоставената безплатна правна помощ на ответника по
делото Й.И.Я., ЕГН **********.
Решението е неокончателно и подлежи на
въззивно обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:………………………………..