№ 4285
гр. София, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. Г.А
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110163805 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
По искова молба вх.№ 58465/24.09.2021г. е било образувано гр.д. № 55082/2021г. по
описа на СРС, 32с-в, по което е постановено Решение № 1657/04.03.2022г., обезсилено с
Решение № 5693/08.11.2023г. по в.гр.д. № 4796/2022г. по описа на СГС, в частта, с която е
признато за установено, че А. А. А., ЕГН **********, с адрес: с************, дължи на
ищеца ************ с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *********,
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №
23503/2021г. на СРС, 32 състав, а именно: - 247,55 лв., в частта, с която е признато за
установено, че М. А. А., ЕГН **********, с адрес *************, дължи на ищеца
************ с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: ***********, сумите,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 23503/2021 г. на
СРС, 32 състав, а именно: 742,66 лв., в частта, с която е осъдена А. А. А., ЕГН **********, с
адрес *************, да плати на **********, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: ***********, сумата 146,65 лв.- разноски по делото, както и в частта, с която е
осъден М. А. А., ЕГН **********, с адрес ************* да плати на **********, с ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: ***********, сумата 439,94 лв.- разноски по
делото.
Делото е върнато на СРС за ново разглеждане от друг състав на същия съд и за
произнасяне по предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК,
вр. чл.59, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, и по предмета на делото, като е указано, че новото
разглеждане следва да започне от стадия на изготвяне на доклад по делото по чл.146 от
ГПК. След връщане на делото е образувано настоящото гр.д. № 63805/2023г. по описа на
1
СРС 27 състав.
Предявени са по реда на чл.422 ГПК положителни установителни искове с правно
основание чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от ************ срещу М. А. А. и А. А. А., с
които се иска признаване за установено, че ответниците дължат разделно (при квоти ¾ за М.
А. и ¼ за А. А.) суми ,за които има издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 23503/2021
по описа на СРС, 32 състав.
С Решение № 1657/04.03.2022г. са отхвърлени исковете от ищеца срещу А. А. А.,
както следва: за сумата от 0.75лв., представляваща разликата от сумата от 247.55лв. до
предявения размер на 248.30лв., стойност на доставена без основание от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 до 30.04.2020г., за сумата от 37.73лв. мораторна
лихва за периода от 01.12.201г. до 14.04.2021г., за сумата от 7.99лв. дялово разпределение от
01.05.2018г. до 29.02.2020г., ведно със законната лихва от 23.04.2021г., за сумата от 1.40лв.
мораторна лихва върху дяловото разпределение за периода от 01.07.2018г. до 14.04.2021г. С
Решение № 1657/04.03.2022г. са отхвърлени исковете от ищеца срещу М. А. А., както
следва: за сумата от 2,23лв., представляваща разликата от сумата от 742,66лв. до предявения
размер на 744,89лв., стойност на доставена без основание от дружеството топлинна енергия
за периода от 01.05.2018 до 30.04.2020г., за сумата от 113,19лв. мораторна лихва за периода
от 01.12.201г. до 14.04.2021г., за сумата от 23,96лв. дялово разпределение от 01.05.2018г. до
29.02.2020г., ведно със законната лихва от 23.04.2021г., за сумата от 4,22лв. мораторна лихва
върху дяловото разпределение за периода от 01.07.2018г. до 14.04.2021г. В тези части
решението е влязло в сила, т.е. делото е висящо за сумата от 990,21лв., с която ищецът
твърди, че ответниците са се обогатили неоснователно разделно при заявените квоти.
Ищецът твърди, че е доставил до имот в **************, аб.№ *********, топлинна
енергия на за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., без с ответниците да има сключен
договор, с което последните са се обогатили неоснователно.
В срока по чл.131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответниците, в които не
оспорват, че за процесният имот е собственост при квоти ¾ за М. А. А. и ¼ за А. А. А., но
оспорват да се обогатили с доставената топлинна енергия, защото имотът бил необитаем,
вкл. радиаторите били демонтирани.
По делото е конституирано трето лице – помагач на страна на ищеца -**********.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Правна квалификация: искът е предявен по реда на чл.422 ГПК и е с правно основание
чл.59 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
2
предпоставки (юридически факти): ответниците да са се обогатили без наличие на годен
юридически факт, пораждащ действително материално правоотношение; 2. Обедняване за
ищеца без правно основание (преминаване на имуществено благо от един патримониум в
друг имуществен комплекс без да е налице годен юридически факт); 3. връзка между
обедняването и обогатяването, която не следва да е причинно-следствена, а да е
предпоставена от един или от няколко общи факта; 4. стойностно съотношение между
обогатяването и обедняването (обогатилият се без правно основание е длъжен да върне само
това, с което се е обогатил, но до размера на обедняването) и 5. липса на друг ред за
възстановяване на неоснователното имуществено разместване. В този смисъл в тежест на
ищеца е разпределено да докаже пълно и главно, че на извъндоговорно основание реално е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и на посочената стойност, с която
ответниците са се обогатили, тъй като са ползвали енергията. С оглед твърденията в
отговора на исковата молба – в тежест на ответниците е да докажат, че имотът е необитаван
за процесния период.
С доклада по делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите,
че ответниците са били собственици на процесния имот през процесния период при квоти ¾
за М. А. А. и ¼ за А. А. А., така и че между страните няма сключен договор за доставяне на
топлинна енергия за стопански нужди.
По въпроса за наличието, съответно липсата на основание:
Съобразно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди
се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и потребителя, а в редакцията след изменението с ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. писменият договор се сключва между топлопреносното
предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди. В настоящия случай
ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор и
наличието на неоснователно обогатяване от ответниците, тъй като между страните не е бил
сключен договор за продажба на топлинна енергия. Оттук съдът приема, че не е доказана
отрицателната предпоставка по чл.59, ал.2 ЗЗД, съответно ищецът разполага с възможността
по чл.59, ал.1 ЗЗД.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване на разглежданото основание
включва кумулативната даденост на следните елементи: обогатяване на ответника,
обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт и това разместване на блага да е
настъпило без основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи,
които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или
намаляване на пасивите му. В разглеждания случай липсата на договор за продажба
обуславя липса на основание за получаването на топлинна енергия за процесния имот.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото СТЕ, което
заключение и настоящият съд кредитира като обективно и компетентно изготвено, се
установява, че в процесния недвижим имот, за процесния период няма начислена ТЕ за
отопление на имота, не е начислена и ТЕ за сградна инсталация. За имота била изчислена и
3
начислена ТЕ за подгряване на вода за БГВ на база начислен разход за бр.лица.
Събрани са гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел в режим на
довеждане на страната на ответника – св.*******, чиито показания съдът кредитира, от
които се установява, че процесният имот бил без радиатори, неизползваем към процесния
период, нямало мивка, ползвал се като килер и бил пълен с багаж.
Въз основа на събраните доказателства съдът приема, че искът е неоснователен като
недоказан по следните съображения:
Доколкото основание на иска е настъпило неоснователно обогатяване, за
основателността на иска ищецът следва да докаже, че действително е настъпило обогатяване
в патримониума на ответниците. От заключението на вещото лице се установява, че в
процесния имот няма радиатори, начислявана е ТЕ само за БГВ на база „служебен отчет“
поради неосигурен достъп на база „брой лица“. Но доколкото ответниците не са
потребители и нямат сключен договор с ищеца, не могат да намерят приложение
специалните правила за разпределение на топлоенергия въз основа на кубатурата на
притежаваните индивидуални обекти между етажни собственици, доколкото същите са
приложими само за лица, които са в договорни отношения с доставчика, т.е. нормативно
предвидената възможност за служебно изчисляване на топлинна енергия по реда на Наредба
№ Е-РД-04-1 и Наредба № 16-334 за период с липса на достъп за отчет на абоната е
приложим единствено при наличие на договорно отношение с потребителя. В настоящия
случай се твърди, че ответниците са се обогатили неоснователно консумирайки БГВ, но по
делото липсват данни за реално доставяне на БГВ, а такава е определена за имота на
ответниците „на база“, поради което съдът не приема искът за пълно и главно доказан /така
и Решение № 19/03.01.2024г. по в.гр.д. № 8933/2022г. по описа на СГС/.
По разноските:
С оглед изхода на делото с право на такива разполагат ответниците, които са доказали
сторени разноски в размер на 400лв., като с оглед влизане в сила на решение №
1657/04.03.2022г. в частта, в която им са признати разноски в общ размер на 64,81лв., следва
да им се присъди разликата, т.е. сумата от 335,19лв. при квоти ¾ за М. А. и ¼ за А. А..
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК положителен установителен иск с
правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД, че М. А. А., ЕГН: **********, *******, и А. А. А., ЕГН:
**********, ********, дължат разделно (при квоти ¾ за М. А. и ¼ за А. А.) на **********,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: ************, сумата от 990,21лв.,
представляваща стойност на доставена без основание от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. в имот, находящ се в ***************, аб.№
*********, ведно със законната лихва от 23.04.2021г. до изплащане на вземането, за която
сума има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
07.05.2021г. по ч.гр.д. № 23503/2021г. по описа на СРС, 32 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК **********, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: ************, да заплати на М. А. А., ЕГН: **********, *******, и А.
А. А., ЕГН: **********, ********, разноски по делото в общ размер на 335,19лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
4
ищеца -**********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5