Р Е Ш Е Н И Е № І-90
град Бургас
, 23.10. 2018 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
...........десети октомври ..през
две
хиляди и осемнадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Марина
Мавродиева
при секретаря А. Цветанова
като разгледа докладваното
от съдията М.Карастанчева в.гр.д. № 1149 по описа
за
2018 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на процесуалния представител на Й.Р. ,С.Р. ,К.К. ,С.Ж. и И. С. - ищци по гр.д. № 1195 /2017 год. по описа на Карнобатския районен съд против решение № 134/11.06.2018 год. постановено по същото дело ,с което е отхвърлен предявения от ищците отрицателен установителен иск против ответниците Ц.С.,Т.Т.,Е.П. ,И.Т. ,В.Й. за установяване ,че ответниците не са собственици на ½ ид.част от следните недвижими имоти , находящи се в с. Венец ,община Карнобат :Нива от 15,844 дка в местността „Под Дермендере“,представляваща имот № 116010 ;нива от 9,614 дка в местността „Стралдж.блато“,имот № 036008 ;нива от 12,327 дка в м.“Страдж.блато“,имот № 037009 и лозе от 6,799 дка в м.“Лозянска река „,представляващо имот № 040052,както и е отхвърлен иска за отмяна на нот. акт № ** н.д. № ***/20** г. в частта , с която ответниците са признати за собственици на процесните имоти ,за размера над ½ ид.част .
Въззивниците
изразяват недоволство от решението , като
считат същото за незаконосъобразно , неправилно
и необосновано.
Сочи
се на първо място ,че решаващият съд е стигнало до неправилните изводи ,че
ответниците са доказали ,че са владяли имотите от момента на реституцията
,считайки се за собственици и единствени притежатели на права върху
възстановените имоти и че наследниците
на С. М. са знаели за наследството на А.С. и в продължение на повече от 10
години не са предявили собственически
претенции.В противоречие със закона бил и извода,че няма отношение към спора обстоятелството ,че
в удостоверенията за наследници ,издадени от кмета на селото ищците не са посочени като наследници на А. С.
Подчертава
се ,че обстоятелството,че ответниците са
ползвали цялата земеделска земя /отдавайки я под аренда и ползвайки се от
удостоверение за наследници с невярно съдържание /,не означава ,че са я придобили в собственост чрез давностно
владение .За придобиването на земята по давност не е достатъчно само
ползването й.Необходимо е
ответниците да са предприели действия
,които да отричат правата на ищците върху тяхната част и тези действия да са достигнали до тяхното
знание.Такива действия не
представляват сключването на договор за
наем и аренда и получаването на арендни плащания.В случай ответниците не са предприели посочените публични действия
,които да са стигнали до знанието на ищците ,ползвайки умишлено невярно удостоверение за наследници
,поради което не са могли да придобият
по давност земята ,независимо от това колко време са я ползвали .Ответниците са
били със съзнанието ,че получават аренда
като наследници на общия наследодател
,сред които наследници са и ищците –иначе не биха ползвали невярно
удостоверение за наследници . Това според въззивниците доказва
,че няма манифестиране на собственост от
страна на ответниците.
Ответниците са знаели ,че ищците са наследници на А. С.
/видно и от свидетелските показания / и въпреки това са се снабдили с неверно удостоверение .Това според
въззивната страна е от съществено значение ,доказващо ,че тяхното намерение за
своене на имотите не е било манифестирано и достигнало до знанието на ищците .В
тази връзка се подчертава ,че снабдяването с костативен нотариален акт за собственост
на целия имот само по себе си не представлява обективиране на намерението за
своене пред останалите съсобственици . Отдаването на
сънаследствен имот под наем и получаването на гражданските плодове само от някой от наследниците по своята същност са сходни действия ,които съсобственикът
може да извърши с общия имот,поради което също не могат да се третират като проява на намерение на съсобственика да
владее имота изцяло за себе си .Този съсобственик има качеството на държател на
идеалните части на другите съсобственици . Затова само от
факта ,че продължително време имотът се
е ползвал само от един съсобственик ,не може да се съди за това дали той
е преобърнал държането на чуждите идеални части във владение за себе си или упражнява предоставеното му от закона
право да си служи с цялата вещ.Когато този съсобственик се позовава на
придобивна давност ,той трябва да докаже ,че е извършил такива действия ,които
явно и недвусмислено обективират спрямо
останалите съсобственици намерението
му да владее техните идеални части за
себе си –т.е. такива действия,които създават сигурност ,че съвладелецът е
установил изключителна фактическа власт върху вещта ,отричайки правата
им.Събраните по делото доказателства не установяват според въззивниците
конкретен момент ,когато на ищците е демонстрирана тази волева промяна
,отблъснато е тяхното владение и по несъмнен начин им е манифестирано своене на
имотите .От обстоятелствата по спора е било видно ,че не е била налице обективна
пречка такова демостриране да бъде
извършено.Тук се оспорват и твърденията на ответниците ,че ищците не се
интересуват от земите си ,които твърдения са останали недоказани.Оспорва се и
изводът на съда ,че наследниците на С. М.
са знаели за наследството на А.С. и в продължение на повече от 10 години не са
предявили собственически претенции
Моли
се за разпит на свидетели –явили се пред нотариуса по обстоятелствената проверка при снабдяването на ответниците с оспорения
констативен нотариален акт,както и да
бъде допуснат до разпит и свид. Ж. Д. ,която да бъде разпитана за
обстоятелствата как и на кого и по какъв
начин са се разпределяли плащанията на
арендатата за процесните земи и въз основа на какво удостоверение за
наследници .
Моли
се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което се уважат исковите
претенции.
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално
легитимирани лица против подлежащ на
обжалване акт .
Въззимаемите ответници по делото в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК оспорват въззивната
жалба и считат ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати
визираните нарушения.Счита се ,че няма спор по делото ,че от момента на
реституцията на процесните имоти
единствено наследниците на Е. В.
са получавали гражданските плодове от тях.Знанието на ищците ,че ответниците отдават имотите срещу получмаване на гражданските плодове се
възпроизвежда според въззиваемата страна и в подаданета искова молба ,в която
се сочи отдаването под аренда може да се
извърши и само от един от съсобствениците .В тази връзка са и показанията на
свид. Н.С. ,раздавала рентата за земята на А. С. от 1999 г. до 2006 г. –като в
този период рентата се получавала единствено от Ц.С. ,която представила в
кооперацията скици и удостоверение за наследници .От представените служебни
бележки от ЕТ“Грозд-Белун Хазърбасанов „-Карнобат и от ЕТ“Миню
Стайков-комерс“-гр.София се установява
на кои лица са изплатени суми за рентата през периода от 2006до 2017 г. За целия периот до
2017 г. ответниците са се считали за единствените правоимащи наследници на А. С. и са удостоверявали
правата си с удостоверение за наследници на дъщерята Е. А. В.,в което не
фигурира дъщерята от първия брак на А. С.,тъй като от данните по делото става
ясно ,че той е придобил земята през 1932 г. , когато е
бил в брак с втората си съпруга Г. С., а Е. В. е била дещеря от първия брак /най-вероятно
сключен в Гърция/ .Владението на
ответниците е продължило повече от 10 години
и те успешно са доказали в процеса
придобиването на имотите в резултат на упражнявано от тях трайно и явно
владение за повече от 10 години . Установено е било ,че ответниците са завладели
имотите при реституирането им със
знанието и без противопоставянето на останалите наследници на
А. С. ,като ищците са знаели ,че единствено ответниците отдават под наем
земите и именно те са получавали
рента 18 години ,без да са предавали
част от гражданските плодове -1/2
ид.част на наследници на С. М. .Тези действия сочат на явно и необезпокоявано
упражняване на фактическата власт върху припадащата се част на наследниците на С.
М. ,въз основа на което следва да се приеме,че принадлежащото на ищците към
2009 г. право на собственост върху ½ ид.част от процесните недвижими
имоти е придобита по давност при условие на съвладение от останалите
наследници на А. С. ,явяващи се наследници на Е. В. .Отдаването под наем ило
под еранда и събирането на гражданските
плодове от съсобствен имот ,продължили
през целия период на 10-годишния придобивен давностен срок ,без останалите
съсобственици да са се противопоставяли ,представляват владелчески действия
,които обективират намерение за своене на имотите .Затова се считат изводите на
първоистанционния съд за правилни и
обосновани .не са допуснати според въззиваемата страна нарушения на съдопроизводствените правила при
събирането на доказателствата .С писмени доказателства /служебни бележки / е
доказано как е разпределено арендното плащане
всяка година между наследниците на Е. В. В тази
връзка и гласните доказателства за доказване на плащанията са недопустими
.Установено е и с какво удостоверение за наследници е сключен всеки аренден договор .Затова се
счита искането за допускане до разпит на свид. Ж.Д. за неоснователно.
Моли
се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски в настоящото
производство. Не се сочат нови доказателства .
След
преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на
страните, Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Предявен
е отрицателен установителен иск за
собственост ,като ищците са твърдяли ,че
като наследници на С. А. М. ,поч. на 1*.1*.19** г. притежават
½ ид.част от правото на собственост
върху процесните земи –три ниви и едно лозе в землището на с. Венец ,общ
.Карнобат ,възстановени на наследниците на А. М. С. ,поч. 1959 г. по преписка
ВЦ 176А от 25.02.1992 г.Твърдят ,че ответниците –в качеството им на
наследници на Е. А. В. /поч. 1988 г. / са признати за собственици на
нивите изцяло ,въз основа на давностно
владение ,без да са придобили
собствеността в съответните квоти върху целите недвижими имоти ,тъй като не са
владяли и не ги владеят като свои.Отдаването им под наем и аренда като действие на управление няма вещноправен
ефект върху правната сфера на
ответниците ,а и договорите за ползване на земеделските земи били
сключвани след представяне на докумнт с
невярно съдържание – удостоверение за наследници на общия наследодател А. С. ,в който като
наследници били вписани само наследниците на Е. А. В. ,без наследниците на
другата дъщеря –С. М. .Искат установяване по отнешение на ответниците на
съдебен акт ,с който се признае за установено ,че те не са собственици на
½ ид.част от процесните имоти и
да се отмени издадения в тяхна полза констативен нотариален акт за размер над
½ ид.част.
Ответниците
оспорват предявения иск ,като твърдят
от своя страна ,че са придобили земите по давност , въз основа на упражнямано непрекъснато владение ,продължило повече от 10 години
,считано от есента на 1997 г.
относно имоти №№№ 036008,037009 и
040052 и от началото на 1998 г. – за имот
№ 116010.От възстановяването на земите
ги владели чрез отдаването им за обработка на трети лица и присвоявали гражданските плодове като
единствени собственици , без останалите наследници да са
оспорвали правата им .
За
да отхвърли предявения иск,първоинстанционният съд е взел предвид, че отрицателния установителен иск за собственост съдържа
искане за съдебно-потвърдително установяване срещу ответниците , че не притежават право на
собственост върху процесния имот в
сочените квоти.. Съобразено е, че придобивната давност е сложен юридически факти,
който включва действията на началното установяване на владението т.е. на
фактическото господство върху имотите с намерението да се свои, по-нататъшното
постоянно съществуване на така установеното фактическо владение и действията,
чрез които постоянното упражняване на владението се осъществява, съответстващи
на собствеността. Освен това фактическият състав на придобивната давност
обхваща изтичането на определения от закона период от време, през който
упражняването на фактическото господство върху имота да е продължило, което е установено в случая от ответниците с допустимите от закона средства при условията
на пълно и главно доказване.
Настоящият
съдебен състав споделя изцяло изводите на районния съд и препраща към изложените мотиви по реда на
чл. 272 от ГПК .
Всъщност фактическата обстановка по делото е установена и по нея няма спорове между страните
:Безспорно е че страните са наследници по закон на общия си наследодател А. М. С. ,поч. 1959 г. Няма спор и че ищците
са наследници на дъщерята от първия брак на А. –С. А. М. ,род. 1905 г. и
починала 1988 г. ,а ответниците са наследници на дъщерята от втория му брак-Е. А.
В.,род. 1916 г. и починала 1988 г. Съпругата на А. от втория брак е Г. А. М. ,като за брака им няма данни в регистъра на населението ,тъй като
най-вероятно е сключен в Гърция,където са родени и дъщерите на А.
/вж.приложеното удостоверение на Община Карнобат от 16.01.2018 г.- лист 148 от
първоинстанционното дело/.Пред 1932 г. А. С.
е бил оземлен като бежанец от Беломорска Тракия по реда на Закона за
селкостопанското наставяне на бежанците
със зеледелска земя в землището на с. Венец/вж.удостоверение № 6834/5
,заверено от ДА на 11.05.1995 г.,както и показанията на разпитаните свидетели /
и тъй като дъщеря им е била родена през
1916 г. ,явно оземляването е станало по
време на втория му брак –с Г. А. .Свид. Н.
заявява ,че семейството на дъщерята на А. – Е. В. е живяло в едно домакинство с А. ,в една
жилищна сграда в с. Венец и до смъртта му Е. се е грижила за баща си –лично и
със съпруга си В..Именно въз основа на издирени документи от Централния
държавен архив ответницата Ц.С. подала
искане за възстановяване собствеността на земите на А. С. ,като първоначално
преписката е била за наследниците на В. Й.
,а след това – била преобразувана на
наследниците на А. С. .По тази преписка са постановени две решения- решение от 09.09.1997 г. по чл.
27 от ППЗСПЗЗ-за възстановяване правото на собственост върху две ниви и едно лозе , общо от 28,749 дка в землището на с. Венец и решение от
14.01.1998 г. –за обезщетяване със земи ,с което на наследниците на А. С. е предоставено правото на собственост върху нива от 15,844 дка.Възстановяването е
извършено без в приложените по преписката удостоверения за наследници да е вписана дъщерята на А. от първия брак-С.
.
Не
се оспорва по делото и че от момента на възстановяването на земята единствено
наследниците на Е. В. са
получавали гражданските плодове от имотите –земите са отдадени за ползване на
трети лица и единствено ответниците са получавали рента за ползването .В
тази връзка са представени две служебни
бележки – сл.. бележка от 18.01.2018 г.
,издадена от ЕТ“Грозд-Белун Хазърбасанов „-гр. Карнобат и сл. Бележка № 11 от същата дата ,издадена
от ЕТ“Миню Стайков –комерс“-гр. София ,от които е видно ,че на ответниците са изплатени суми
за рента за периода 2006-2017 г. по договор за аренда вх.рег. №
508/02.02.2007 г. : за имот №
04..52-лозето с площ от 6,799 дка от стопанската 2006/2007 г. до 2016/2017
г. от ЕТ“Грозд“, а за останалите земи –
по договор за аренда от 24.04.2007 г. –за периода 2006-2017 г. –от втората
фирма .При възстановаване на имотите
,при сключването на арендните
договори с кооперациите и сочените
търговци ,при получаване на гражданските плодове от земята от 1999 г. до 2017 г. ответниците са се
считали за единствени правоимащи наследници
на А. С. и са удостоверявали правата си
с удостоверение за наследници ,където са вписани единствено наследниците на дърщерята Е. А. В.,без да фигурира дъщерята от първия брак на
А. – наследодателката на ищците .Затова ответниците са се позовали на владение, продължило повече от десет години , ,упражнявано
включително и чрез оттадаване на имотите
на трети лица под аренда ,за да се снабдят и с констативен нотариален акт за
собственост № ** т. *,н.д. № 3**/**.0*.20** г. на
нотариус Стоянова .
При
тази фактическа обстановка изводът на първостепенния съд ,че междувременно
ответниците са придобили изцяло
собствеността върху процесните земеделски земи въз основа на давностно владение
,е правилен:
С решение № 5 от 25.1.2010 г по гр.дело № 2728/2008 г на
ВКС, ГК, Второ ГО е прието, че след като единия от сънаследниците установил
върху съсобствения имот самостоятелна фактическа власт, отблъсквайки владението
на останалите сънаследници и манифестирайки спрямо тях намерение занапред да
владее целия имот изключително и само за себе си , той може да придобие по
давност и частите на останалите сънаследници след изтичане на предвидения в
чл.79 ал.1 от ЗС десетгодишен давностен срок, ако в този период упражнява
фактическа власт върху имота явно, необезпокоявано и непрекъснато.Настоящият
състав намира за правилна практиката в посоченото и от районния съд решение по чл.290 от ГПК.Обжалваното
решение не противоречи на тази
задължителна съдебна практика, доколкото по делото не е установено, че в
периода 1999-2017 г владението на сънаследниците-ответници –наследници на Е. А. В. е било смущавано, обезпокоявано или прекъсвано
от действията останалите наследници –ищците , нито същите да са заявили
противопоставяне на установената от ответниците самостоятелна фактическа власт.При това
положение следва да се приеме, че правото на собственост върху припадащите се
идеални части на останалите сънаследници са придобити по давност от ответниците
чрез упражнявана лично от тях самостоятелна фактическа власт-манифестация на
която представлява и факта, че тези сънаследници са получавали единствено за себе си гражданските
плодове от вещта /рента, наемна, арендна цена/ през целия период от
възстановяване на земеделската земя през 1997-1998 г до предявяване на иска
през 2017 г.През целия този период
ищците са знаели ,че единствено
ответниците отдават земята под аренда и получават рентата за земята ,без да предават част от
нея -1/2 ид.част на наследниците на С. М. –ищците.Тези ищци не са и предявявали
каквито и да е претенции за дял от рентата
Прекъсването на давността в подобна хипотеза се изразява в
извършване на действие по отстраняване на владелците от имотите,предявяване на
права по съдебен ред или установяване на фактическа власт върху същите имоти от трето лице,вкл. и от друг сънаследник
самостоятелно или наред с първоначалния владелец,т.е. във фактическо
въздействие върху самия имот или заявяване на права за имота по съдебен ред,но
не и във фактически действия,насочени към личността на упражняващото
фактическата власт лице. Започналата да тече в полза на ответниците придобивна давност следователно може да бъде
прекъсната чрез предявяване на иск, посредством който останалите сънаследници-ищците
заявяват правата си върху имотите или чрез признаване на техните права. Само по
този начин владението може да бъде обезпокоено,респ. прекъснато. Словесните
пререкания между сънаследниците,предявяването на претенции в разговори помежду
им,които обаче не са съпроводени с действия, насочени към самия имот и имащи за
последица отстраняването на владеещия сънаследник от имота,не прекъсват
започналата да тече в негова полза придобивна давност и не смущават владението
му/вж. в този смисъл реш № 304/1995 г. на първо гр.отделение на ВКС/.Невярно е
възражението ,че по делото не е бил установен конкретно моментът ,когато на ищците е била демонстрирана волевата
промяна и е отблъснато тяхното владение
,като по несъмнен начин да им е демонтстрирано своенето на имота .Всъщност „завладяването „на земите е станало още след
възстановяването им и въвеждането само на ответниците във владение на същите
.Свидетелката Н. С. ,раздавала рентата в
кооперацията в с. Венец от 1999 г.до 2006 г.,сочи,че в този период само Ц.С.
получавала рентата от земите на А. С. и
никой друг не е предявяват искане към земята на Ц. .От цитираните служебни
бележщи на търговците – арендатори на
земите става ясно ,че сумите за
рента са изплащани изцяло само на ответниците съобразно квотите
им в наследството на А./като единствени наследници / ,като арендни договори за
тези земи с други наследници освен ответниците не са сключвани .
Без значение е дори
дали ответниците са знаели или не дали
ищците са наследници на общия им наследодател ,тъй като в рамките на давностния
срок ищците ,знаейки ,че са наследници на А. С. не са предприели никакви
действия и не са предявили никакви претенции към тези земи – не са искали нито завладяването им ,нито съответния дял от
рентата за тях ,нито действия по отстраняването на ответниците от земите .Затова и
междувременно правото на собственост на
ищците върху ½ ид.част от
процесните земи е било придобито от
ответниците въз основа на давностно владение.
Ето защо атакуваното съдебно решение следва да бъде
потвърдено .Не са допуснати и сочените във въззивната процесуални нарушения .Затова
и Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 134/11.06.2018 г. постановено по
гр.д. № 1195/2017 г. по описа на Карнобатския районен съд .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението на страните
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.