Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият
районен съд, гражданска колегия, Х – ти
състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети декември
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Маринела Маринова-Стоева
При секретаря
Божура Антонова, като разгледа гр. д. № 00603 по
описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по
чл. 200 КТ от А. Ц. Г. срещу "Стомана
индъстри" АД за заплащане на сумата 10 000 лв. -
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от влошаване на здравословното му състояние (ексцес) на професионално
заболяване "*****, Н.С.Н.",
констатирано с ЕР ***от 002/08.01.2020 г. на ТЕЛК при УБ-МБАЛ "Св. Иван Рилски"
ЕАД София, придобито докато ищецът е работил в ответното дружество, заедно със
законната лихва от констатиране на ексцеса - 08.01.2020 г. до окончателното изплащане.
Ответникът оспорва
иска по основание и размер. Оспорва факта на влизане в сила на решението на
ТЕЛК, професионалния характер на
заболяването и причинно следствена
връзка между конкретното заболяване и конкретната работа и полаган
труд от ищеца при „Стомана индъстри“ АД.
Възразява, че „Стомана индъстри“ АД не дължи обезщетение за цялостното здравословно състояние
на ищеца. Поддържа, че „Стомана индъстри“ АД не
носи каквато и да е отговорност, въз основа на отношения между ищеца и
предходни работодатели. Обосновава се, че размерът на
присъденото обезщетение не е съобразен с евентуално претърпените вреди съгласно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, поради
което размерът е завишен. Възразява се, че претенциите са
погасени с предвидената в чл. 358 КТ давност.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
от фактическа и правна страна следното:
От представените писмени доказателства се
установява, че от
16.05.1983 г. до 01.10.1987 г. ищецът е работел в СМК “Ленин” - гр. П., като
заемал длъжността “*****” в С.Ц.. От 01.10.1987 г. до 09.02.1989 г. е работил в
СМК „Ленин” - гр. П., като заемал длъжността „Ш.” в М.Ц. От 11.04.1994 г. до
01.04.1995 г., отново е бил назначен и е работил в “Стомана” АД - гр. П., като
отново е заемал длъжността “М.К.”. От 17.01.2000 г. до 15.06.2001 г., е работил в
“Еврометал” ООД, като е заемал длъжността “М.К.”. От 29.06.2001 г. до
01.06.2016 г., е работил в “Стомана Индъстри” АД - гр. П., като заемал длъжността “К.”.
В последствие трудовото правоотношение между страните е било прекратен поради
придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и ищецът по
настоящем е пенсионер. Общият му трудов стаж до момента е 32 години, 11 месеца,
като последните 22 години е работил в “СТОМАНА ИНДЪСТРИ” АД, гр. П., което
дружество е правоприемник на “Стомана” АД, и “Еврометал” ООД, на длъжност “М.К.”,
„М.К.” и “К.”.
Епикризи, издадени в различни периоди през 2016 г.
2017 г., 2018 г., 2019 и 2020 г. от УБ-МБАЛ "Св. Иван Рилски" ЕАД -
установяват, че ищецът е постъпвал за изследвания и стационарни лечения в
болничното заведение по повод заболяване от Н.С.Н., **, периферен световъртеж и
други придружаващи заболявания. С Протокол № 2/03.11.2016 г. за извършено
проучване на проф. болест от НОИ ТП - П. са констатирани данни за рискови
фактори, при които е работил ищецът: наднормени стойности на шум, тежко
физическо натоварване, принудителна работна поза, психическо напрежение.
С Експертно решение на ТЕЛК № *** г. на
Университетска болница МБАЛ “СВ.Иван Рилски” ЕАД - София, е бил установен професионалният характер на
заболяването - *****, свързана с
нарушение в провеждането на звука /кондуктивна/ и неврозна загуба на слуха.
Определени са 45% трайно намалена работоспособност (т. н. р.) за общото
заболяване, с дата на инвалидност 12.09.2016г.; 50% т.н.р. за професионалното
заболяване „Н.С.Н.“ - степен на тежко чуване. За професионалното заболяване „В.Б.
(костнодегенеративен, цервикален и лумбо**) са определени 40% т.н.р. по
4.7,1.12.2. Краен % за професионалните заболявания - 58% с дата на инвалидност
12.08.2016г. 72% т. н. р. краен %. и срок на определения % т. н. р. до
01.12.2019г. В мотивите е посочено, че причина за професионалното заболяване е
продължителен трудов стаж, установена експозиция на основни рискови фактори в
работната среда. Проф. характер на болест, причинена от общи вибрации
/увреждания на междупрешленните дискове на гръбначния стълб с радикулопатия/,
включително болест, причинена от шум /Н.С.Н./ като клинична проява на общо
вибрационно въздействие поради продължителен тр. стаж с /над 20 години М.К./.
С решение № 561/15.06.2017 г. по гр. д. №
989/2017 г., Пернишкият районен съд е уважил иска на А.Ц.Г. срещу "Стомана
индъстри" АД за сумата от 15000 лв. - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от професионално заболяване "*****,Н.С.Н.",
констатирано с ЕР № *** г. на ТЕЛК при УМБАЛ "Св. Иван Рилски" ЕАД
София, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане,
като за разликата до пълния предявен размер от 20000 лв. искът е отхвърлен.
С експертно решение
***от 002/08.01.2020 г. на ТЕЛК при УБ-МБАЛ "Св. Иван Рилски"
ЕАД София, ищецът е бил преосвидетелстван
за професионалното
заболяване „Н.С.Н.” с функционален дефицит в степен на „практическа *****“, със
слухова загуба за ляво ухо - 78 дБ. и за дясно ухо - 80 дБ. Определени са 60%
трайно намалена работоспособност за увредения слух, съгласно Наредба за
медицинска експертиза -ч. III, р. 1,т. 2.2. ЕР №0012/ 08.01.2020г.
е обжалвано от Председателя на МК към ТП на НОИ - П.. ЕР на НЕЛК
№685/17.09.2020г. потвърждава ЕР№0012/ 08.01.2020г. на ТЕЛК. Видно от официалното удостоверяване върху
експертното решение е извършено отбелязване, че същото е влязло в сила на 28.10.2020 г., от компетентния за това орган - РЗИ – РКМЕ – гр. П..
Възраженията на ответника „Стомана индъстри“ АД, че
липсват доказателства за това, че решението на ТЕЛК е влязло в сила, респ. че липсва причинно следствена връзка
между конкретното заболяване и конкретната работа и полаган труд от ищеца при
„Стомана индъстри“ АД са неоснователни.
Съгласно константната практика на ВКС, за да бъде
признато едно заболяване за професионално, то трябва да бъде установено по
предвидения в закона ред. Признаването на професионалния характер на
заболяването, според чл.62 ал.3 от КСО, е от изключителна компетентност на
органите на експертизата по работоспособността, а процедурата за установяване и
признаване е уредена в специална Наредба за реда за съобщаване, регистриране,
потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести /НРСРПООПБ/.
Признаването става с решение на ТЕЛК или НЕЛК, което е задължително за всички
лица, органи и организации в страната. Това решение има двойствен характер - от
една страна представлява индивидуален административен акт относно наличието на
трайно загубена работоспособност и нейния процент, а от друга е официален
удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието
на причинна връзка като положителен юридически факт, който е елемент от
фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя и от който
зависи съществуването на правото. Доколкото се касае за административен акт,
същият влиза в сила и има действие по отношение на лицата след като неговите
адресати са уведомени за съдържанието му и е изчерпана процедурата по неговото
обжалване. Съгласно чл.12, ал.1 НРСРПООПБ - експертните решения на ТЕЛК могат
да се обжалват от заинтересуваните лица и органи. Всяко едно от тези лица има
право на жалба - в 14 дневен срок от получаване на съобщението пред НЕЛК, а
решенията на НЕЛК подлежат на обжалване в 14 дневен срок от получаването им,
пред административния съд. Право да оспорват административния акт имат
гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са
нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Именно
защото всеки от тях получава уведомлението за издадения акт по различно време и
по различно време изтичат и сроковете за обжалване. Доказването, че
административният акт е влязъл в сила може да бъде направено чрез представяне
на препис от решението, върху който е извършено отбелязване, че е влязло в сила
и кога, от компетентния за това орган. Както се посочи върху процесното решение
на ТЕЛК е поставен печат с отбелязване, че същото е влязло в сила на 28.10.2020
г. Неоснователно е възражението на ответника за липсата на компетентност на
РМКЕ да удостоверява факта на влизане в сила на решението на ТЕЛК. Съгласно чл.
71, ал.1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на
медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи
служителите в РКМЕ: изпращат с писмо с известие за доставяне на екземпляр от
експертното решение на заинтересованите страни и на НЦОЗА чрез ИБД; проверяват
наличието на постъпила жалба в законоустановения 14-дневен срок за всяка от
заинтересуваните страни; поставят гриф "влязло в сила" на
необжалваните експертни решения след изтичане на 14-дневния срок за всяка от
заинтересуваните страни; поставят гриф "за НЕЛК" и изпращат в НЕЛК
обжалваните от заинтересуваните страни експертни решения заедно с медицинската
документация и жалбата; проверяват за допуснати технически грешки в
постановените решения на органите на медицинската експертиза; проверяват за
наличие на подписи и дата на постановените решения на органите на медицинската
експертиза. С оглед нормативно установената компетентност на РКМЕ да удостовери
факта на влизане в сила на експертното решение, настоящият съдебен състав наМ.а
този факт за доказан по делото. Удостоверителното изявление не е оборено в
процеса, поради което същото установява връчването на заинтересованите страни в
развилото се пред административния орган производство. Ако ответникът-работодател
оспорва, че въпреки официалното удостоверяване, експертното решение не е влязло
в сила, трябва да установи, че е обжалвал решението и то е било отменено или
изменено /така определение № 696 от 22.10.2018 г. на ВКС по к. гр. д. №
1788/2018 г., решение № 213/12.07.2011 г. по гр. д. № 1761/2009 г., IV г. о.;
решение № 2/ 25.02.2015 г. на по гр. д. № 3402/2014 г., III г. о., решение №
185/27.05.2010 г. по гр. д. № 5264/2008 г., III г. о. на ВКС/. Предвид
възложената му доказателствена тежест, ответникът „Стомана индъстри“ АД не е
установил възражението си.
От заключението на
съдебно-медицинската експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно,
пълно и обосновано, се установява, че ищецът е работил продължително време при
вредни условия на труд, работна среда с експозиция на шум и съпътстващ фактор -
общи вибрации. Вещото лице пояснява, че шумът действа на
рецепторния апарат на слуховия анализатор. При хронична акустична травма се
увеличава пропускливостта на мембраните с последващ хидропс на лабиринта,
невродегенеративни промени в слуховите сетивни клетки. Настъпват специфични
патологични промени - клетъчните нервни елементи на вътрешното ухо дегенерират,
загиват и се стига до трайно увреждане на слуха. Според експерта нормален социално адекватен слух е със слухова загуба
до 35 дБ - 0% т. н. р. При намален слух в степен „тежко чуване“ слуховата
загуба е от 35 дБ до 65 дБ. и процентът трайно намалена работоспособност при
експертизата, съобразно установената слухова загуба, се определя, както следва:
от 35дБ до 45 дБ. - 15% т. н. р., от 45 до 55 дБ. - 35% т. н. р., от 55 до 65
дБ. - 50% т. н. р. При намаление на слуха в степен „пълна *****“ слуховата
загуба е над 90дБ. При намален слух в степен „практическа *****“ слуховата
загуба е от 65дБ до 90 дБ. и процентът трайно намалена работоспособност при
експертизата, съобразно установената слухова загуба е 60%, съгласно НМЕ.В този
смисъл степента на функционален дефицит при ищеца може да се прецени като „по-
късна“ форма в хода на протичане на заболяването. Вещото лице разяснява, че
заболяването „Н.С.Н.“ при ищеца се проявява с прогресивно намаление на слуха в
двете уши, силен променлив шум двустранно, намалена разбираемост на речта,
нарушена комуникативност, неудобство и усилие при общуване с други лица.
психоемоционално напрежение, чувство на изолация и самота, затруднение при
възприемане посоката на звука и усещането за силата на собствения глас.
Заболяването не е свързано с болки. Професионалното въздействие на наднормен
шум е преустановено на 01.06.2016г. Заболяването „Н.С.Н.“ - двустранно
звукоприемно намаление на слуха със слухова загуба в степен на „практическа *****“
ще се проявява и в бъдеще с трайно намаление на слуха в двете уши, намалена
разбираемост на речта, нарушена комуникативност, променлив шум в ушите и
главата. Лечението - стационарно и амбулаторно е с непостоянен ефект при ищеца.
Поради прекратеното шумово въздействие и увеличаване на възрастта, слуховата
загуба ще бъде свързана и с възрастово оглушаване (пресбиакузис) - нормално
физиологично намаляване на слуха след 60-65 годишна възраст. Според вещото лице
процесното професионално заболяване „Н.С.Н.“ в степен на „практическа *****“
със слухова загуба за ляво ухо - 78дБ., за дясно ухо - 80дБ„ не подлежи на
трайно излекуване. Уврежданията са дефинитивни и лечението е със средства,
които действат протективно и симптоматично - съдоразширяващи, ноотропни,
витамини и други медикаменти.
От показанията на свидетелите П.К.Г. и Г. Ц.Г. /брат
на ищеца/ се установява, че ищецът изпитва сериозни затруднения в ежедневното
си обслужване, като изпитва шум в ушите, световъртеж, замаяност и загуба на
равновесие. Същият е ограничил социалните си контакти, в невъзможност е да чува
телефона си когато някой се опита да се свърже с него, избягва да излиза от
дома си, само придружен от своята съпруга, защото не може да общува поради *****та
си, не управлява МПС, защото не чува сигналите на другите автомобили, не се
среща с хора, защото не може да се разбира с тях. Според свидетелят Г.
причината за загубата на слуха на ищеца е работата му „Стомана“, където и
свидетелят е работил от 1977 г. до 2011г. Описва колко силен е шумът на
работното място. Според показанията на св. Г. слухът на брат му все повече
намалява.
Съдът приема, че в
конкретния случай от ЕР на ТЕЛК и протокол за проучване на професионалната
болест на органа, компетентен да регистрира професионалната болест, е доказано,
че влошаването на заболяването на ищеца е причинено от продължителната му
работа в среда с експозиция на шум и
съъптстващ фактор – общи вибрации, която ищецът е извършвал в продължителен период от
време при ответника и неговите праводатели като този извод е потвърден и от
свидетелските показания, както и от СМЕ, от която се установява, че работата на
ищеца при ответника е влошила здравословното му състояние.
Неоснователно е възражението на ответника „Стомана
индъстри“ АД, че не е установено наличието на причинна връзка между работата в
това дружество /условия на труд, вредности на работната среда/ и заболяването
на ищеца. По силата на чл. 13, ал.3 от Наредбата за реда за съобщаване,
регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести,
влезлите в сила експертни решения на експертните комисии по професионални
болести са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. Т.е.
влязлото в сила решение на ТЕЛК като официален удостоверителен документ за установените
в него факти, установява и наличието на причинна връзка между работата на
ищцата в ответното дружество и констатираното професионално заболяване. В
конкретния случай в решението на ТЕЛК е посочено, че е документиран
професионален риск при над 20 години трудов стаж на длъжността „М.К.“ с
експозиция на общи вибрации, т.е. от решението се установява наличие на
причинна връзка между работата на ищеца и при ответника „Стомана индъстри“ АД и
заболяването му.
След като болестта
"Н.С.Н." е включена в Списъка на
професионалните болести, приет с ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 175 на МС от 16.07.2008 г,
призната за професионална такава с експертно решение № 1477от 09.12.2016 г. на ТЕЛК при
УБ-МБАЛ "Св. Иван Рилски" ЕАД София, която е причинена от
вредностите, свързани с условия на труд при работодателя "Стомана
индъстри" АД, като впоследствие с ЕР № 012 от 08.01.2020 г. на ТЕЛК при УБ-МБАЛ "Св. Иван Рилски"
ЕАД София е установено влошаване здравословното състояние на ищеца, то са
налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по реда на чл. 200 КТ. Неоснователно е възржанието на
ответника, че преетндираните вреди са идентични с тези – предмет на предходно
развилото се съдебно производство. Наличието на ексцез на заболяването е
установено по надлежния ред.
Неоснователни са доводите и възраженията на ответника
„Стомана индъстри“ АД за това, че по делото не са представени доказателства за
попълнена регистрационна карта по чл. 9 от Наредбата за реда за съобщаване,
регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести,
като се твърди, че същата е условие за влизане в сила на експертното решение.
Неоснователността произтича от ясната разпоредба на чл. 9, ал. 2 от цитираната
наредба, която придава на регистрационната карта само информативно значение, но
не я превръща в условие за влизане в сила на решението на ТЕЛК. Посочената
разпоредба касае административна процедура относно регистриране на
професионалните болести и влизането в сила на решението на ТЕЛК не е обвързано
от извършването на тази регистрация и съответно наличието или не такава
регистрация не е относимо при преценка основателността на иска с правно
основание чл. 200 КТ.
Обстоятелството, че
ТПО на ищеца е прекратено в предходен момент - не променя извода за ангажиране
отговорността на ответника. Това е така, защото при професионалното заболяване
за разлика от трудовата злополука, видно и от съпоставката на чл. 56 и чл. 55 КСО, не се изисква увреждането /влошаване на здравословното състояние (ексцес) в
конкретния случай/ да е констатирано в срока на действие на ТПО.
Професионалната болест не изключва изискването за наличието на причинна връзка
на увреждането с работата по трудовото правоотношение, но връзката е
функционална - между изпълняваната работа при съответните условия на труд и
увреждането на здравето на работника вследствие на тази работа, като
увреждането може да се констатира и в последващ ТПО момент, но важното е, както
е в процесния случай, че влошаването на заболяването на ищеца е получено вследствие
работа в описаната по-горе среда, каквито условия на труд са съществували по
време на изпълнение на трудовите му задължения в ответното дружество.
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът съобрази
освен
показанията на свидетелите относно множеството ограничения, които е следвало да
изтърпи ищецът и необходимостта да продължи
да ги търпи и за в бъдеще, така и вида на професионалното заболяване, описан от
медицинската експертиза, още и периода, за който се присъжда обезщетението,
като до този момент е било определяно единствено обезщетение при първоначалното
констатиране на процесното заболяване в размер на 15000 лв., което
не обхваща настъпилите след това вреди. Съдът взема предвид, степента
на засягането на здравето на ищеца, и начинът, по който в конкретния случай се
отразява на живота му – съществени затруднения в бита
и общуването, зрялата работоспособна възраст на ищеца – 59 г., със сравнително рано настъпилото ограничаване на
работоспособността и, че се касае за хронично заболяване, което не подлежи на излекуване, както и
съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, както и
обстоятелството, че определеният с ЕР от
2020 г.
процент трайна неработоспособност във връзка с това професионално заболяване е 60 %, т.е. намаление
на трудоспособността с 10% повече в сравнение със здравословното състояние на ищеца при
постановяване на влязлото в сила решение по гр. д. № 989/17г. на ПРС. При
съвкупната преценка на тези обективно съществуващи обстоятелства съдът приема, че справедливият по смисъла на чл. 52 ЗЗД
паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на претендирания от 10 000 лв., който съответства на принципа за справедливост по чл.
52 ЗЗД, и критериите по ППВС № 4/23.12.1968г. и с конкретно посочените по-горе
характер и степен на негативните последици от професионалното заболяване.
Определеният размер
обезщетение от 10000 лв. следва да бъде
заплатено със законните последици, които включват и компенсаторната лихва по
чл. 84, ал. 3 ЗЗД, считано от датата на констатиране на ексцеса - 08.01.2020 г., както е поискано от ищеца.
Обстоятелството, че ищецът е работил и при други
работодатели не е основание за освобождаване на ответника “Стомана индъстри”АД
от отговорност. Общият принцип, предвид чл. 53 ЗЗД, е че когато вредата е
причинена от неколцина, те отговарят солидарно за причинените вреди. Солидарната
отговорност е предвидена в закона в полза на кредитора и няма пречка той да не
се възползва от нея, като предяви претенция за последиците от увреждането само
срещу някой от солидарно отговарящите, поради което възражението на ответника в
обратен смисъл е неоснователно.
Възражението на
ответника, че искът е погасен по давност, съдът наМ.а за неоснователно. Според
чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ искът по всички останали трудови спорове, сред които е
и този по чл. 200 КТ, се погасява с изтичането на 3-годишен давностен срок,
който започва да тече от момента на установяване на влошаване на здравословното
състояние (ексцес) на ищеца от проф. болест, което в случая е констатирано с ЕР
на ТЕЛК от 08.01.2020 г. Погасителната
давност е прекъсната на 12.02.2021 г., когато е
предявен процесният иск
Нормата, на която се позовава ответникът - чл. 200,
ал. 3 КТ, има друго приложение и то е свързано със задължението на работодателя
да обезщети една друга имуществена вреда /каквато в случая не се претендира/ -
изразяваща се в разликата между заплащаното преди непозволеното увреждане
трудово възнаграждение и отпусната след това пенсия. В този случай имуществената
вреда /пропусната полза/, която се дължи от работодателя - се изразява
най-често в разликата между пропуснатото по-високо възнаграждение и полученото
обезщетение за временна нетрудоспособност или пенсия, какъвто не е процесният
случай, поради което възражението на ответника е неоснователно.
Присъденото вземане
е по иск с правно основание чл. 200 КТ за обезщетение, дължимо от работодателя
за вреди от професионална болест, т. е. обезщетение извън обхвата на
предвидените в чл. 242, ал. 1 ГПК, поради което решението не подлежи на
предварително изпълнение, освен при наличие на предпоставките на чл. 242, ал. 2 ГПК, каквито твърдения не са въведени от ищеца по делото /Определение № 485 от
30.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 351/2010 г., IV г. о., ГК/. Ето защо,
искането на ищеца за допускане на предварително изпълнение на решението, следва
да се остави без уважение.
По разноските:
Ищецът претендира и
доказва разноски общо в размер на 1100,00 лв. -
заплатено адв. възнаграждение/съгласно представения списък и договор за правна
защита и съдействие/, които следва да му
се присъдят на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Ответникът трябва
да бъде осъден по правилата на чл. 78, ал.6, ГПК да заплати дължимите държавни
такси в размер на 400 лв. (4% върху
уважената сума от 10000 лв.), както и 490 лв. - разноски за вещо лице, платени от бюджета на
съда.
Предвид изложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „СТОМАНА ИНДЪСТРИ" АД, ЕИК
*********, гр. П., ул. ************, да заплати на А.Ц.Г. с ЕГН: **********, с адрес: ***, съд. адрес:***, търг. дом, ет. 2, кантора 223, по иска с правно
основание чл. 200 КТ сумата 10 000 /десет хиляди/ лв. - обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от влошаване
на здравословното му състояние (ексцес) на професионално заболяване „*****, Н.С.Н.” констатирано с Експертно решение № 0012/002 от 08.01.2020 г. на
Университетска болница МБАЛ “СВ.Иван Рилски” ЕАД - София, заедно със
законната лихва от констатиране на ексцеса - 08.01.2020 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „СТОМАНА
ИНДЪСТРИ" АД, ЕИК *********, гр. П., ул. ************, да заплати на А.Ц.Г. с ЕГН: **********, с адрес: ***,
съд. адрес:***, търг. дом, ет. 2, кантора 223 сумата от 1100 / хиляда и сто/ лв. - разноски по
делото.
ОСЪЖДА „СТОМАНА
ИНДЪСТРИ" АД, ЕИК *********, гр. П., ул. ************, да заплати
по сметка на Пернишкия районен съд сумата 400,00 лв. - държавна
такса, както и сумата 490,00 лв. - разноски
за вещо лице, платени от бюджета на съда.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за
допускане предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото
обезщетение, на основание чл. 242, ал.1 ГПК, като решението в тази част подлежи
на обжалване с частна жалба пред Пернишкия окръжен съд в едноседмичен срок от
връчването.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването.
Вярно с
оргиналаС.А. Съдия: